shefkata

Хвърлен камък Не хвърлям камъни,а ги събирам. Все някога за нещо ще потрябват. Животът не е болка за умиране. Когато давам,не крещя:"Ограбват ме !" Когато взимам-не го правя скришом и всички виждат колко точно имам. Под всяка своя дума се подписвам и непременно с цялото си име. Знам колко съм удобна за мишена- глава не скланям-виря я високо. И коленете ми са разранени не от пълзене,а от стръмни скокове. От полети.От бягане с препятствия. От щурмове "на нож!",не на прибежки. Що камъни по менe са запратени от всевъзможни и безгрешни грешници ! Събирам ги.Със тях ще вдигна бойница. И щом към звездна бездна се запътя, тя със небесен гръм за упокоя ми връз всеки,хвърлил камък,ще се срути. Маргарита Петкова

Новата лекоатлетическа писта в Правец

Щом ще броя - не ща

На покрива, да и държа рулетката

Има, има...Напомни ми за едно мое януарско ли беше, февруарско ли беше утро, като търчах да прибирам баба от болницата в последния момент. Има и такива сутрини...

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника. Да ти преседнат глътката и залъкът. А в нощите,в които му е празно, да те вини,че си му дала ябълка. Да те обича, ала само тялото. Да го откъсва хищно от душата ти. И да те иска -прокълнато ялова- да не родиш на някой друг децата му. А ти сама да се затвориш в клетката. Да му подхвърлиш ключа на победата. И нежно да го милваш през решетките, когато е дошъл да те погледа. И да мълчиш.Дори да се запали, дори да се взриви над тебе здрачът. Додето не реши да те погали, най-лошият човек…и не заплаче. Веднъж сълза проронил, е обречен добър и свят, пред теб да коленичи. Тогава можеш да си тръгваш вече. Добрите хора лесно се обичат. Камелия Кондова

Диндириноо, да ти имам датата на фотото Настрой я тая пущина

По ето тази рецепта http://fedorcka.blog...og-post_05.html една импровизация Федора, благодаря вълшебнице

И аз така си помислих, но бях длъжна да попитам

Наистина е красива. Ефекта на роклята е поразителен, тъй като показва повече, отколкото скрива. Но и контраста с устните е невероятен. Чиста проба любопитство обаче ме гложди в момента. В коя стая би я сложил ?

Говориш така, щото не знаеш, к'во мога

Охх, какво да ви кажа, хората пишат, защото могат и умеят, аз пиша, защото чувствам

Такава съм безпощадна, в своето многословно откровение. Харпия, за човешки души гладна, вещица от тъмно подземие. Такава съм, ненаситница всичко което обичам, да наранявам. Заблудена овца, безлика скитница... туй що докосна, да разрушавам. Такава съм, змия пепелянка. Там дето мина, трева не никне. Черна чума, прокажена сянка... а някой в душата ми, дали надникна ?!

Аз за седем успях само да го науча, че като не му харесва това, дето съм сготвила, да си сготви сам

Спри! От изненада свят ми се завива! Спри! От изненада свят ми се завива ! Тръгвам без да питам, без да знам къде. Разума не слушам. Приказно-щастлива, аз ли те повиках или сам дойде ? Хайде разкажи ми десет стари притчи или ми цитирай Стендал наизуст. Любовта какво е – секс или обичане ? Пробвала съм вече тайния й вкус. Още ли си мислиш, че не те разбирам ! Под листата често скрит е вкусен плод. От любов, е знайно, никой не умира. Впрочем, а без нея – има ли живот ? Маргарита Петкова

Писна ми от сверяване на салда. Писна ми от сайта на тъпата статистика, който не се отваря. Писна ми всяка година по това време да се повтаря едно и също около това приключване.

Това го вземам за полилей, ама искам велосипедддд Обмислям, разбиването на една касичка

Нека Запратих те вдън всичките сърца, с които те обичах преди време. Сега, от самотата по –сама, не искам даже дявол да ме вземе. Ще стане и от себе си по-лош, щом капка от гнева си му прелея. Не ми е ден. И нека ми е нощ. И нека свикна да не те живея. И нека се превърна в планина, в която никой няма да припари. И нека съм по-грозна от смъртта. И нека съм от майка си по-стара. И нека този дъжд се извали. И нека Ной добре да е подготвен. Последните светулки да спаси. Насред потопа да не пуска котва. Все още ми е нужна светлина - преди във прошката да се удавя. И нека най-красивата жена от спомена за мен да те избави. Камелия Кондова

Колело искам

Доктора как примагва хихи

За съжаление, не мога да ти дам инфо за хотелите, защото аз бях на гости там при братовчедка си. Билетите ни с един багаж, отиване и връщане бяха 400 лв. с Уизер. Но ги купихме още ноември месец. Джобни бях взела 300 евро, от които 150 върнах. Платихме си карти за пътуване във влаковете и метрото за една седмица 34 евро едната. И билета във Версай беше 18 евро да влезеш вътре. Градините бяха безплатни, но от май месец и те са с вход. В Лувъра билетите са 10 евро, но аз там нямах физическото време да вляза. 40 евро е входа на Дисниленд, но пък там трябва да се отиде сутринта и през лятото. За друго не се сещам сега...

Няма да ви отегчавам с глупости, като ви разказвам неща от историята на Франция, които и сами можете да прочетете в интернет, ако ви интересуват естествено. Ще ви нахвърлям няколко снимки с това, което може да се види за пет дни в Париж или поне това, което аз успях да видя. До колкото ми стана ясно, всики отива в най-посещавания град в света с различни желания и интереси. Едни отиват за да пият вино и да ядат сирене или за да си купят парфюм, други за да гледат, трети за да слушат, четвърти като мен, за да видят Айфеловата кула и да се пошляят из улиците. Аз – видях, част от нещата, които исках - Хванах края на литургията в Сакре Кьор, но пък в Нотърдам успях да чуя и видя цяла / от началото до края /. Купих си не парфюм, а бонбони от Шанз Елизе и храних лебедите и патките по Сена със солети. Ядох фондю и обикалях като луда за френски макарони, но накрая намерих и то на добра цена. Обиколих и трите арки, за да не съм капо и успях да се замъкна до Версай, като обърках само една спирка на ерер-а. Стигнах и до вечния огън, поставен в памет на принцеса Даяна. Видях операта и последния ден се върнах пак при кулата – за да поседя и да си я погледам, да и се порадвам / това исках, това направих /. Добре де, ще си призная, че когато я видях първия ден и за първи път, пуснах една сълзичка, ама това са си мои, сантиментални глупости. Какво беше казал Алеко, „разни хора, разни идели”, та и аз с цяла циркова програма. И всичките тези подвизи смея да отбележа, сами двете с майка ми в метрото и влаковете на Париж, с една туристическа карта за гид. Това, което не успях да направя е, да се кача до върха на кула Айфела, защото не работеше. Вторият асансьор беше затворен и заключен. Явно нещо сезонно. Но пък висях два часа на опашка, за билетче. Не успях да вляза и в Лувъра вътре, за да разгледам. Не ядох кестени и не пих вино на Шанз Елизе. Не влязох и в Дисниленд при атракционите, защото отидохме късно след обяд. Та всичките тези неща, останаха за следващият път....И тъй, като интересите на всички ни са твърде различни, аз ще нахвърлям от всичко по малко, за цвят и кич... Франция от птичи поглед Бонбонкии Театъра долу, в далечината Дефанс. Тук ще направя една вметка - Дефанс е хубав, но изключително студен. Хареса ми, защото все едно бях във филма Междузвездни войни, но усещането за хлад така и не ме напусна, докато го обикалях. Монмартър Сакре Кьор - в превод Сърцето на Исус според едни и Свято сърце, според други. Площад Тертер Живите статуи Тази беше първата сватба. Втората я видяхме на Айфеловата кула и беше арабска. Дефанс Версай Голямата от малката. Страхотен ми е новичкия апарат, ама му е калпав фотографа де... Операта На изпроводяк Чипс от лилави картофи си намерих там и естествено, френските ми макарони... Това ми е колекцията. От Дисни, там ми я подари Алекс. От Нотър Дам и от Сакре Кьор си ги взех сама, срещу две евро всяка. В музеите нямаше апарати и на кулата също. Айде сега, може да питате вече, ако нещо ви интересува

Божкейййй, пощръкля народа...Явно иде пролет хаха

Искам да кажа, че и ти ми липсваше Даже май съм те споменала няколко пъти из темите