бръм-бръм

Диде, Диде, ще ме домориш p.s.Добро утро

Е, как да се намерим, като ти сама си ни посочила?

Уникално е

Дорде отново се не появи и аромата ми далеч отнесе, съзнанието ми мигом замъгли и болката наново ми натресе...

"Видях, че влакът идва". Подлогът си е подлог и се членува с пълен член, независимо дали изречението е главно, или подчинено

Вие, НЕ СТЕ прав цитирам "Стандартна дефиниция- подлогът и подложното сказуемно определение в едно изречение (именната част на съставното именно сказуемо) трябва да се членуват с пълен член." цитатът е от тук Прочете малко повече за членуването на сказуемното определение и тогава спорете. Как бихте членували това изречение: "Този човек е приятелят ми." Сега остава да ми кажете, че "приятелят" в слуая е подлогът и ще ме гътнете от стола. Защото "човек" е подлогът, а "приятелят" е сказуемно определение п.п.Док, мерси. И аз мислех, че е диалект, но се опитаха да ми доказват противното и понеже не бях напълно сигурна, реших да питам

Някой знае ли дали наистина "пържа" и "пража" са дублети, т.е. дали и двете думи са правилни. Аз лично не знаех, че "пража" било синоним на "пържа". Сякаш не ми звучи добре, но все пак не знам наистина.

Абе, каквото и да си говорим, става ли дума за любов, то времето лекува

Ох, Диди, сещаш се, че сме със сходни проблеми, нали? Аз пък се дразня на тия майки, дето не стига, че ми кадят с цигарите си по площадките, ами взимат и по торба ядене за децата си и ги тъпчат ли тъпчат. Моето, като види, не , че е пригладняло, ама почва и то да иска- я банан, я тъпите царевични пъчици, дето никак не ги харесввам, я друга глезотия...Аз пък съм по-взискателна, така да се каже, към храната. Не искам детето ми да яде боклуци. То, че яде, яде, ама поне да я огранича доколкото мога. Една от тия кифли, дето така се беше наклепотила с вечерен грим, за да изведе дъщеричката си на пързалките зад блока, се хвалеше веднъж как малаката и минала с по-лека следобедна закуска- царевични пръчки и шоколад...И ми се и чуди, че аз не давам на малката шоколад, а нейната ядяла по цял...Абе, ей така най мразя. Да ми дават акъл на мен , че да ми се и чудят. Ай глейте си вашите деца и ме оставете да гледам аз своето както сметна за добре. Иначе и аз се сблъсквам постоянно с онези деца, дето не знаят къде са им родителите, че и по-лошо- да са там, ама по-добре да ги няма...Малката на моята дружка яде шамарите на рождения си ден от едно момченце в детския кът и майка му каза: "Ами, какво да го правя" и когато други майки му направиха забележки, тя си го викна и си го гушна. Мда, рабрано човече ще стане от него...и така нататък и така нататък... п.п.

А тук е оригиналната статия

Онзи ден се чудех какво да направя с пилешкото филе, с което разполагах. Разрових се из нета и попаднах на рецепта за Пиле по цигански С реших, че това ще е моята манджа. Малко я поокрасих по мое осмотрение Първо се запържва филенцето (в рецептата пишеше да се овъргаля в нишесте, а аз го направих с брашно). Сипах и малко водичка, че да не се усеша, че е пържено. После се маха месото и в мазнината се запържва доста лук, морковчета, и гъби трябваше, но нямах, също чушки, аз добавих от себе си тиквички, син домат и малко броколи Като поомекнат зеленчуците се добавя месето. Овкусява се със сол и малко чер пипер. Пак сложих малко водичка. И се получи невероятноооо. Всички си облизахме пръстите. А зеленчуците бяха невероятно меки и топящи се в устата. На мен ми напомниха на онези, дето ги приготвят в китайските ресторанти (не може да не сте яли от китайския пиле със зеленчуци, само дето те си имат различни подправки) п.п.нямам снимков материал, но определено тази манджичка ще присъства вече често в менюто ни

Аз от всичко, което приготви, бих искала да опитам само качамака му Така приготвена риба съм яла, а баклава не харесвам. Аз чакам вечерята у Димитър Пвлов. Нали си ми е любимец, та ще ми е интересно какво ще им забърка той

Току-що направих принцеси с яйце и сирене за мен и малката госпоица. Много ги обичаме

хихи хайде, и аз ще вляза в кюпа на фифлите, та да ти правя компания

Абе, да питам- аз в отпуска ли съм? че да знам дали да злорадствам

Благославяш, благославяш, ама всяко нещо си има таван (освен небето май). Почти всички мои познати ми казват, че съм много търпелива с дъщеря си. Явно гледат посебе си, че те не са такива. Наистина търпя. Първо говоря и обяснявам. С много думи. После давам по-големите за пример, че нали малчуганите все искат да са големи. Не знам до колко това е начинът. Но знам, че не винаги помага. А моята дъщеря умее да ме изкара извън релсите. Често. Явно при Диди се случва по-често. Всяка майка (е, почти всяка) обича най-много детето си. Иска най-доброто за него и т.н. Но няма начин да мислим всеки ден за това, че сме благословени. Да мислим за другите деца, които си нямат дом или са болнички...Просто не става. Ние гледаме нашето си ежедневие, нашите си проблеми. Може ли да ни вини някой? Не че защитавам Диди, ама тия, малките, наиситина са като дяволчета понякога. Моята щерка пък се е научила да крещи. Знаете ли как се чувствам, като го направи в магазин или другаде, където има много хора? Да ме зяпат, съдейки ме, че и правя нещо. Аз просто не и позволявам всичко. Трябва и да се научат, че не могат да имат всичко и не може винаги да е на тяхната. Макар да е трудно. Може и да се отклоних малко, ама...

Ми, аз да не се обаждам... Детето вече почна трети месец без памперс, даже махнах и нощния, макар да имаме две изцепки за две седмици До преди половин година ядеше. Много. Сега много пъти си ляга гладна, ама става озверяла от глад. Ако я оставя без следобедна закуска (това ми е най-новият опит), после вечеря. За хвърлянето през терасата (ние сме на шестия етаж) и аз съм се оплаквала... Понеже аз съм тази, дето най и се кара, когато трябва, и пляскам ръце и дупе, на мен най-често се сърди и най-бяга от мен, ама много бързо се сеща и все мен търси. Обаче най-се кефя и ми е топло на душата, като каже "мамо". Тя не казва "мам" или "мама", а направо "мамо" И повтаря всичко, което чуе. Може да не е правилно, може да няма нищо общо с действителността, но е като папагал. Със заспиването вечер проблем нямам, но имам такъв с обедното приспиване. Зор е. Отнемало ми е до два часа. И т.н. и т.н., че това не е моят блог хихи И да кажа последно, че според нея се казва "Йели" )) п.п.Диде, не се отчайвай. Може и по-зле да беше. А, като спи, е истинско ангелче, нали?

Безлунна нощ Доби небето цвят на абанос, нощта загърна с тъмнината, породи се в мен един въпрос - мракът ли е тежък или самотата?! Поне да имаше парче луна и да беше нощ през топло лято, когато в бледа лунна светлина птици пеят и летят на ято. Или поне да бе нощта дъждовна и есенно капчуците да пеят, да навяват спомени любовни, които пролетно във мен живеят. Но най-добре ще е ако сега до мен си в тази нощ безлунна - няма да тежи ни мрак, ни самота, ако си тук, за лека нощ да те целуна! Vikito

Абе, и ти май не си внимавала чак толкоз. Този въпрос е за поставяне на пълен член на ПОДЛОГА (болдвам ти го, че нали така виждаш по-добре). Или по-точно казано- кой е вършителят на действието? За определенията въпросите са или чий, или се задава чрез подлога, когато става дума за сказуемно определение. Но колегата по-горе по-добре е обяснил

Радвам се, че се намеси, защото аз ги знам нещата, но не ме бива много в обясненията (затова и не ставам за учител)

Хайде сега ми обясни откъде накъде сложи пълен член на "конкретниЯ", да видим ние кой е внимавал и кой не е

Аз съм внимавала в час по български език. И не говоря за такива неща, когато смятам нещо си, а говоря с факти. Друг начин за проверка е, като обърнеш изречението наопаки: Изкуството и музиката са моят живот. Моят живот са изкуството и музиката. И сега остава да кажеш, че изречението, така погледнато, има друг смисъл... С тази разлика, че в този случай "моят" наистина се превръща в притежателно местоимение. п.п.пък и какво значение има, щом като става дума за песен и авторът може да си го нашише както иска

Ок, може и да не съм задала правилно въпроса но в българския език сказуемното определение (предикативно определение) е част на изречението, която пояснява подлога. И тъй като подлогЪТ е вършителЯТ на действието неговото определение винаги трябва да е с пълен член

Въпросът не е "Чий живот?", а точно "Кой живот?", защото сказуемото е "са". Или по-точно въпросът е "Кои са?", следователно отговорът е изкуството и музиката. Граматически в това изречение мояТ трябва да е с пълен член, но в поезията, знаеш, не е задължително това да се спазва, а се преценява от автора кое е по-благозвучно. п.п.освен това тук не става дума просто за определение, а за сказуемно опредление, което винаги се членува с пълен член

Вечерята беше Пиле фантазия Нарежда се в тава нарязаното пиле (аз бутчета слагах), поръсва се със суха супа, добавя се топено сирене, морковчета, гъбки, аз по мое си осмотрение сложих и броколи (много ги обичам), залива се с чаша и половина вода. Покрих го с фолиото и така. Ами, вкусничко беше п.п.(трябваше да се наръси и със натрошен сух хляб, ама аз забравих)