Отдалечаваш се, мое Море,

не улавям твоите приливи,

като птица съм в знойно небе

слънце прогаря очите ми.

Отдалечаваш се, мое Море,

виждам само пустинната суша,

като птица съм в знойно небе

и няма къде да се сгуша.

Вълна вълната гони до безкрая,

солени пръски въздуха насищат.

Знам много търсят начин да избягат,

но аз не се насищам да го дишам.

Вълната пак прегръща своя бряг,
могъщо, трепетно, метежно.    
Ще се отдръпне, после пак ...    
до следващия порив, неизбежно.

Брегът...

Непребродени скали

посрещат с плътната си гръд

зова на морските вълни...

а той е зов за път...

Ще тръгне някога,

но не сега

не ще разкъса твърдата си плът,

непокорен, бял,

заливан от тъга

на пост стои брегът.

 

 

За последен път правя опит да пиша

за теб ...море 

бряг с чайките бели , с писъци на дете 

и всеки прилив е так в съцето 

бряг пуст ...облак в небе 

за последен път в рими се разливам 

както сълза се стича по нечие лице 

ела море ... и аз те обливам 

 миг задържан в моите ръце 

И пуст, далечен и студет,

брегът остава само спомен.

Далечна точица в нощта, 

а беше накога желан-огромен...

От очите на лятото

капят жълти листа.

Тъжно е някак, макар

красота да багри короните

на довчера зелени

гори и поля...

 

Есента настъпи изведнъж

и попари голите бедра

Дрехите превзеха голотата

Слънцето е толкова далече

и остава само светлината

Разпилява вятърът листа
и прогонва тишината.
Есенно   студено и слана,
в утрото е вледенила красотата.  

И ето... лятото се върна,

зад есента надзърна,

няколко кълбета

цигански направи,

смигна ни, защото

знае, че се нрави.

Със любов гореща

повечето хора

лятото посрещат,

заради простора

и за още нещо...

После в дълги нощи,

за лятото се сещат,

за него те говорят

за слънцето, небето

и за още нещо...

Сутрин зимно, обед лято ,

вечер есенна тъга.

Променливо, нестабилно...

Тъй изнизва се деня.

Февруари. Площите на паметта
са празни. Бъдещето от години е
отминало. Ала сега и миналото. (Ти го
отнесе.) Зимната светлина
прави фактите прости. Студът се чува.
Вятърът скърца. Морето се присмива.
Езикът стои вътре, не излиза от своите думи,
В затворените срички застива.
Нищо. И виждаш това.
Ясна пустош, сякаш далеч отвъд края
в залите на десетичната запетая.

Херман де Конинк
Превод: Боряна Кацарска

През февруари се мълчи,

ненужни са ми чужди думи.

Светът оплита се в лъжи и 

празници "любовни" - кръгли нули.

Не подценявай нулите! Недей!

Те слаби са във дроби дребни,

но колко силни са, нали?

Когато наредени са последни!

 

Те сумите тъй лесно зануляват се.

За миг дори животът спира.

Едни се борят  непрестанно,

други се предават...

Дали съдбата може да се коригира?

Сълза отрони се и ето - заваля.

Свъси облаци небето.Внезапно притъмня.

Ръми дъждът монотонната си песен,

смарагдите в полето сънуват есен.

 

Дъждът се блъска във стъклата,

разбива с трасък тишината

и залезът  ме завладява,

превръщам спомена в забрава.

Спомените аз ще заличавам,

с омраза и гняш ще побеждавам.

И когато ги убия -

дяволи ще вдигат до Небесата олелия...

 

Не подценявай нулите! Недей!

Те слаби са във дроби дребни,

но колко силни са, нали?

Когато наредени са последни!

 

нула и нула не е едно и също

две и две също...

преди 3 минути, Реджеп Иведик написа:

нула и нула не е едно и също

две и две също...

хахха, сори че ви оспамвам , но не се стърпях

Някой ден ще разбера, защо боли, когато е слънчево.
Някой ден ще забравя, как изпуснах онзи миг да съм щастлива.
Някой ден ще запомня целувка, която ме събужда.
Някой ден ще поискам времето да спре и да Обичам.
Някой ден, но не сега.

Някой ден като стане - нощта, 

по водопровода ми се обади.

Да те открехна със фалш и лъжи,

кой ще повярва в "обичта ти"

Готов ли си?Седял ли си на буре със барут?
Държал ли си в ръцете си фитила?
Очите ти били ли са очи на луд,
които дяволски са заискрили?
А хващал ли си нажежен куршум,
изпратен към сърцето без пощада?
Броил ли си до сто поне на ум -
над болката присмял се, а си страдал?
Горял ли си на тих и бавен огън,
на пепел ставал ли си заради любов?
Едничко "Да" - и аз за теб ще мога!
Ако през всичко с мен да минеш си готов.

 

на 1.03.2019 г. в 15:13, Реджеп Иведик написа:

нула и нула не е едно и също

две и две също...

Като цифри са еднакви,

друго явно ти тежи!

Усмихни се еднократно

и по десет хиляди го умножи!

 

 

Усмивката кахърите стопява,

решава спора с битието подло.

И няма математика такава,

която да обърне резултата.