Тъй както бързал е поета,

нарисувал цели пет куплета.

И някак ми се струва, а дали?

Човешкото от тях струи.

Разочарованието, братко,

понякога е твърде кратко.

И идват следващите дни,

а те са пълни с благини.

Затова носи си обицата,

не я забравяй и когато

измами те за сетен път жена,

ти просто си махни с ръка.

И продължавай!

Не се ядосвай, не си и заслужава!

За коварството винаги има отплата,

идва когато никой не я чака.

Сега аз пък бързам, работа ме чака,

личното ми време вече се прецака.

Но когато ми останат няколко минути,

ред-два ще драсна...Чао и наслука!

Ха, влизам в нета тук и що да видя?
отправени към мен са думи благи,
не мога Нел, на теб да се обидя,
дори те заобичах вече драга!

Ти явно не си като другите,
жени, които всячески създават прецедент,
мамейки мъжете със заблудите,
като "приятелката ми" Maleficient!

И, няма да се примиря ако се случи,
да ме измами тук за сетен път жена,
тогава наказание от мен тя ще получи,
за мен е непростима женската вина!

А, аз не се ядосвам, само казвам,
възмездие застига женската лъжа,
съдбата справедливо винаги наказва,
коварството на подлата жена!

Е, свършвам с писането и на края,
аз чувствам се от теб възнаграден,
за туй със радост ще ти пожелая,
бъди щастлива, и приятен ден!
 

Ще кажа само: Благодаря!

Че си ме разбрал и затова,

че таланта ти е скромно награден

от друг "поет"...е, малко уморен

от тиктакането ежедневно...

но яростта знам нам е непотребна,

тя не носи щастие... уви!

Превръща и поетите в овни

от мрънкащото стадо недоволно,

а трябва да сме живи,  да сме волни!

Свободата, братко, е в това

да сме над тривиалните(лъжи) неща.

И като онзи стих за хвърчащите хора

да сме "над калта, над сгурията в двора".

Аз уж за малко... а пак прекалих,

но ще пожелая в скромен стих,

нека сме живи, нека сме здрави,

да обичаме силно и по-малко да мразим!

 

 

 

 

 

Аз пак съм тук отново впечатлен,
от твоите слова красиви,
пак чувствам се възнаграден,
дано и ти да си щастлива!

Днес времената са такива,
от ценното и хубаво да се отричаме,
нас все ни лъжат, а не бива,
как ще живеем без да се обичаме?

За туй е в мене тази ярост,
от цялата несправедливост породена,
защото липсва вече радост,
мечтите без надежда са сломени!

И, щом сме живи и ни има,
животът ни отново се подрежда,
дори и в най-зла и сурова зима,
за нас ще има винаги надежда!

Нека живи сме, и да сме здрави,
и нека злите да треперят във потрес,
с теб заедно със злото да се справим,
ти Нел си, а пък аз съм Херкулес!

Пак свърши времето, и не отричам,
от теб съм много възхитен,
признавам, че те заобичах,
бъди щастлива, и Приятен Ден!

Ще направя опит да те открия 

в здрача надвесен над мен 

с длани очите ще закрия 

търся ден след ден ,а после

зад ъгъла скрит -призрачен силует 

две стъпки ...

музика в стих поет .

 

на 2.10.2019 г. в 19:57, Мей написа:

музика в стих поет .

И както винаги зает,

но ще ти отдели куплет

когато нужда имаш ти

ела на мен се облегни

...

на 2.10.2019 г. в 19:57, Мей написа:

Ще направя опит да те открия 

в здрача надвесен над мен 

с длани очите ще закрия 

търся ден след ден ,а после

зад ъгъла скрит -призрачен силует 

две стъпки ...

музика в стих поет .

 

О, скъпа Мей , кого ти искаш,
във здрача там над тебе да откриеш?
Защо със длани тъй очите си притискаш?
Недей, не можеш вече да се скриеш!

Зад ъгъла е силуетът скрит,
дали е призрачен иди да разбереш,
иди при него и поискай му кибрит,
така ти щастието може да намериш!

И, тъй, като начало за това,
си има поговорка стара,
че, любовта започва от мига,
след искане на огън за цигара!

Това което искам не се открива 

звезда е в небесата и трудно се достига 

цигарите си паля ..една след друга 

а дланите са влажни , но не от студа 

ледено е ..макар и огън да грее 

що сърце милее по изгубен спомен 

звездите трепкат сякаш за живи 

и очите клепат ...сълзи се скрили 

любов не търся ...търся примирение 

белокосата е взела моето смирение ...

 

Красива е тъгата! Точка!

Преди не вярвах

(вероятно съм порочна),

но така ме завъртя съдбата,

приех смъртта като приятел.

Приятел, който не дава,

а граби! Отнема ти някой,

но ти оставя... незабрава

във  спомен, печал и тъга,

те пак те връщат назад

преди смъртта...

И е толкова красиво и ... живо!

Порочна съм, но вече зная,

смъртта е част от живота!

Не е краят!

 

 

Живота е свободно съчинение,

раждането се явява увод,

следва дълго или късо изложение,

смъртта е задължителното заключение.

 

И няма как да знаем, кой е автора,

дали разбираме на къф език е писано.

Във истина ли сме или в метафора

и ква ни е орисница орисала.

 

 

Така е!

Но знам, че прашинка съм

от вятъра понесена.

Днес има ме,

а утрето незнайно

ще ме посрещне с нова песен.

Но  докато сърцето,

скрито в моята пазва

тупти във ритъм обичаен

ще помня своите любими!

И спомени, и малки тайни.

 

 

Спомените  увехтяха,

избледняват и разсейват се

Като дим като мъгла

и ги няма по чаршафите

и ги няма по стъклото

на сърцето ми чупливо

Но защо от свирещо пиано

аз усетих допир близък

Т`ва ще е заради тази струна

от която бликна кръв.

Тон отекна и откъсна

кратък сладострастен вик.

Струната се впи в месото

като натежали тетива на лък.

Що ли тъй внезапно

я почувства, а не я видя?

 

Тва не е от твоята струна 

нито от тетивата на лъка 

откъснат тон или пък дума 

там някъде притиснато с ръка 

небрежни са и моите слова 

римата ми бяга 

не вземам и ничия страна ...

 

 

 

Що заекваш, нещо ритъм

бяга ти тъй както светлина

като зайчета препуска

по настръхналата ти ръка.

Да не хлипа докат писа

тез накъсани слова?

 

 

Още ред и два след него

и накрая бла-бла-бла.

точно ..

както писах и преди 

словата бягат -ритъма съвсем 

ни заек ,ни стрела ,а звъни 

безвремието спряло е за мен 

буми две ,три ,пет 

бля - бля е все навред 

Изгонен бях от тук аз най-позорно,
и нямаше ме повече от месец,
беше нечестно и безотговорно,
отмина като непозната песен!

Попаднал съм под удари на "великан",
налага той на всички своето мнение,
разправя че, последният бил Мохикан,
и пак ще ме изгони без предупреждение!

Каквото казвам е за мен резонно,
аз никога не се измятам,
но, пък за него не било законно,
и, нарушавал съм бил правилата!

Все пак надявам се да дойде ден,
щастлив за потребителя когато,
Мохиканът тук от власт да е свален,
и други да са вече правилата!

на 10.10.2019 г. в 12:33, Реджеп Иведик написа:

Живота е свободно съчинение,

раждането се явява увод,

следва дълго или късо изложение,

смъртта е задължителното заключение.

Ех, колко прав си за живота,
наистина е той свободно съчинение,
минава много бързо и като по ноти,
тя, пак смъртта е задължителното заключение!

Хм...  заключение за всяко "аз",

впило нокти в утробата на времето...

И без нас и след нас

други ще влачат на "егото" бремето.

 

Ей, Херкулес, добре си се завърнал!

Липсваха ми твоите куплети.

И не знам дали правилата си прегърнал,

но ми е приятно да си бъбрим с теб, Поете!

 

преди 58 минути, Нел написа:

 

Ей, Херкулес, добре си се завърнал!

Липсваха ми твоите куплети.

И не знам дали правилата си прегърнал,

но ми е приятно да си бъбрим с теб, Поете!

Прекрасна Нел  така се радвам,
в тоз  форум да не пиша се заричах,
но, тук веднага си признавам,
че, много аз те заобичах!
Те правилата хич не са за мене,
не знам дали си ме изчела,
да падна иска на колене,
тук модераторката  Барбунцела !
А, и след грозната закана,                                
не мога нийде да се скрия,
ще ме бастиса Мохикана,
размахващ страшната балтия!                     
Все пак се радвам, че те има,
но времето ми пак изтича,
знай станала си ми любима,
и винаги ще те обичам!

 

 

 

 

 

Прочетох, друже, нима бих посмяла

да драскам без да съм разбрала,

но... необяснимо ми е малко

защо те банват... и е жалко,

че дребни крамоли тъй ежедневни,

лишават ме от мъничко  потребност

да разговарям в рими с някого,

комуто отдават се слова редени,

премерени, от смисъл осветени...

Но на колене и аз не бих паднала

(това го знае всяка хала)

И няма как, нали във небесата

хвърча, не стъпвам по земята...

 

А за обичта, благодаря ти,

мой рицар, непознати!

Не спирай, бъди какъвто си,

какво тук значат някакви "стрели"?

Но връщай се обратно пак... и пак.

Ти знаеш... различни са орел и рак!

 

преди 1 час, Нел написа:

Прочетох, друже, нима бих посмяла

да драскам без да съм разбрала,

но... необяснимо ми е малко

защо те банват... и е жалко,

Прекрасна Нел, ти си разбрала,
че банването ми е прецедент,
със мен жестоко тук се бе заяла,
една жена с ник Maleficient!

Защото исках нещо да доказвам,
но, модератор страшен ме наказа,
не трябвало така да се изказвам,
за туй директно ме изряза!

Не смея тук открито да приказвам,
че, друга с мен сега се е заела,
следи ме, иска пак да ме наказват,
ти знаеш, тя е Барбунцела!

Но, радвам се, че ти си тука,
и някак си си ми надежда,
и, хобито ми е наука,
за туй пред тях глава не свеждам!

Нел, ти ми върна радостта,
и пак съм целеустремен,
за туй желая ти сега,
бъди щастлива и приятен ден!

Щастлива съм, благодаря!

Макар да мразя есента.

Килимите са тъй прекрасни,

но знам, че идват дни безстрастни.

Без слънце, птича песен и уви,

дъжд, сняг и сивкави мъгли.

Но аз от щастие не бягам

и на усмивките наблягам.

 

Неискан ще ти дам съвет,

макар известно е от стария завет,

да не ти пука(нали е ясно)

на приятел и на враг все е тясно

във кожицата нежна на човек,

нарича се "его" и от век на век

няма как със него да се борим,

но има и какво да сторим -

Просто себе си бъди,

а другите недей съди!

Има съдници безброй,

но всички влачи ни един порой...

Така, че тази Барбунцела,

ще жъне (някога) каквото е посЕла.

 

 

на 13.11.2019 г. в 13:12, Нел написа:

но има и какво да сторим -

Просто себе си бъди,

а другите недей съди!

Има съдници безброй,

но всички влачи ни един порой...

Така, че тази Барбунцела,

ще жъне (някога) каквото е посЕла.

Здравей, здравей прекрасна Нел,
отново пуснаха ме в този форум,
не съм тъй вече много смел,
дори не ми се и говори!

Че кой съм аз така да споря,
наивен прям като децата,
със модератора Алгора,
веднага ми затвори той устата!

Не можело така да казвам,
да правя разни публикации,
така той пак ще ме наказва,
за пропаганда, за дискриминация!

Когато някой като мен реши,
да каже туй, което знае,
наказват го да не "греши",
и най-покорно да си трае!

Аз християнин съм си по рождение,
и уважавам българските обичаи,
но, бил съм със ислямски убеждения,
"едно си баба знае, и едно си бае"!

Така е Нел, какво да правя?
Не трябвало да съм с идеи мои,
напомнят ми го за да не забравя,
и да не стана свой сред чужди или чужд сред свои!

А, аз се радвам, че те има,
и пак съм си обнадежден,
дори да дойде люта зима,
бъди щастлива и приятен ден!
Поздрави!

   Токсико

Залутан в мрака на един живот
Звъни нощта от стоновете стари
Отлитат херувимите от вехтия кивот
Оставили следи от задушливи пари

Крилата им от днес не са от пух
И само тънките одежди
Опазват тялото от ледения дъх
На хиляди несбъднати надежди

 

на 12.11.2019 г. в 13:50, Нел написа:

Хм...  заключение за всяко "аз"

Да, права си, обществена конвенция

във думите ми се прокрадва си признавам

но туй е щот си карам по инерция,

с метафори да я разбия обещавам