А резултата често не можем да предвидим

И мислим си, че само и от нас единствено зависи

Но колко ли Икар във висините

щастлив е бил макар за малко полетял

Усмихвам се, а адски ми се плаче...

Какво ли може туй да значи ?

Дали  тотално изтрещявам или кахърите си занулявам ? 

Кахърите си зануляваш, много ясно,

а плач и смях едно и също са.

Злите сили, хванати натясно,

а после свобода и чудеса

 

Чудесата дето са в главата,

често даже фантазирани,

правят ни зависими в спектакъл

на актьори ненадминати.

Уж свободни, а в сценарий,

продуциран от онези горе,

изживяваме живота си,

във ужасно скалъпени роли.

 

Горе и долу е едно и също,

и ний сме онези

а пък те са нас.

Онази с косата е също в главата.

Ний мислим я вещица

тя прави си пас.

Усмивката е пролет за сърцето,

стопява на тъгата ледовете,

усмихваш ли се(знаеш го нали?)

болката трикратно по-леко ще боли.

Сърцето всяка радост поощрява,

несгодата по-бързо се стопява,

така минават дни и ето! -

излекувано ти е сърцето.

И докато се осъзнаеш,

започваш пак да си мечтаеш

да дойдат прелестните дни,

сърцето от любов да затрепти!

 

 

Усмивки и любови разни,

когато ме боли  -

са напъни напразни.

Превзема отчаяние ума

и просто искам 

да се скрия от света.

Светът не ще му пука, че те няма

той има си тревога по-голяма

Как недоволните да разберат

Как тъжните да полетят

Къде да сгуши се попарен цвят

Защо не затанцуват феи в грях?

Стои си тихо на скалата

забравил е какво да иска

Докосва изморената вълна

и Пожелава й снага...

И осъзнала своята съдба,

в черупка неизбежно ще се скрия...

Не търся вече отговори и вина,

и свободата ще  е моята магия...

Свободата е Нирвана,

свободата е магия.

Всеки ближе свойте рани,

свободата ги отмива.

Те едни са рани, мани мани

Да ги скрием и отмием,

пак ще сме си ние...

Тъй свободно ще будуваме...

Свят различен ще балнуваме...

 

 

Свят различен ще жадуваме!

Твоя -  с цвят на розово фламинго,

моя -  с аромат на майска роза.

И ще заложиш в личното ми бинго,

своята неповторима поза ...

В светове различни си живеем...

Ту объркани си плачем, ту се смеем.

Ту ни има, ту ни няма.

Често и комедията, става драма...бла бла

Бла, бла, бла ......

и живота е игра,

ако имаш здрава сцена,

к'во ти пука за Авицена! 

преди 12 часа, Meri Meri написа:

Авицена

'' Авицена e персийски лекар, философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател. Смятан е от мнозина за баща на съвременната медицина.''

....

Той поет дори е бил.

Важен и незабравим.

Рими някакви редил.

Нека да го уважим.

преди 2 часа, upper@D написа:

'' Авицена e персийски лекар, философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател. Смятан е от мнозина за баща на съвременната медицина.''

Знам. 

............

Уважам го и таз сцена чудна,

с тази рима говорима,

да не стане много мудна,

че е истина неоспорима.

Няма да се паля вече,

ще си ходя надалече!  

 

 

 

преди 12 часа, Meri Meri написа:

Знам. 

............

Уважам го и таз сцена чудна,

с тази рима говорима,

да не стане много мудна,

че е истина неоспорима.

Няма да се паля вече,

ще си ходя надалече!  

 

 

 

Не ходи в гори далечни,

че е пълно с нечовечни.

Тук си стой и си римувай,

как е хич не се вълнувай... 

 

Имаше една пчела,

тя обичаше да се вълнува

След като почувства със крила

че умее да танцува.

Забраниха й да броди

във земи, гори и по поляни

Имало ужасни неразбрани и пияни

Тя обаче сън сънува

че сред вишнев цвят

среща аромат

И тогава, все към него

иска да опита

Малко сладост или малко мъка.

на 25.04.2019 г. в 9:34, upper@D написа:

че е пълно с нечовечни

Кумчо Вълчо се крие,

Кума Лиса хитрува,

Зайко ракийка пие,

Баба Меца палува

Обаче забрави змиите,

осите , пчелите жадуващи цвят.

А всичко е толкоз банално

във своя стремеж и обрат...

Не може да жилиш наред,

търсейки висше одобрение.

Там, където е пълно със цвят,

да  намираш само съмнение...

бла бла 😁

преди 1 час, upper@D написа:

Обаче забрави змиите,

Виноват !

Питонът се увива,

боата се усуква.

Смокът е страшен, но славен,

и на глас тича народен...

Смокът мляко пие

и в гърди се бие,

шарена кожа разхожда

и полята обхожда.

 

А полята се ширят навред,

на изток, още на запад.

И пеят птици безчет,

над росни китки и лапад.

Росни китки нацъфтели

във сърце и във душа,

на лицето слънце грее,

така по хубав е света!

Светът и тъй си е хубав,

но пълно щастие няма.

Да, вън мирише на люляк,

дали не е туй измама.