Да духа, колко да духа

и пак напече горещо.

Почесвам си тиквата куха

и се подхилвам зловещо.

на 10.03.2020 г. в 12:11, Нел написа:

А ти недей...  не се сърди,

макар и рядко  още влизам,

да драсна няколко черти,

да пусна песен - споделена близост

Здрасти Нел, щастливо дишам,
отново тук аз теб да видя,
възможност нямах за да пиша,
и скоро сигурно ще си отида!

За три месеца пак без причина,
ми бе наложен грозен бан,
той иска аз от тук да си замина,
палачът лош, последният зъл мохикан!

Каквото и да коментирам,
все не било по правилата,
а, щом кусури им намирам,
веднага "режат ми главата"!

Но, дал Бог, има много място,
във виртуалното пространство,
където няма модове пристрастно,
да злоупотребяват със властта си!

Днес времето било модерно,
все казват, че във 21-век живеем,
властта е станала най-лицемерна,
за да не протестирам, бан ако посмея!

Налагат отвратителни закони,
за да сме подчинени безусловно,
та те са все оксиморони,
щом си решат тез като мен да са виновни!

Да,  всеки с власт е лицемерен,
е, аз пък не съм като другите,
най-уважавам Пеньо Пенев
с "Когато цъфнат теменугите"!

Нел, теб те чувствам много близка,
в теб няма нито капчица злина,
да бяха всички като теб бих искал,
но, има лоши хора по света!

Помислих си, като награда,
ще съм и с друга тук за развлечение,
но, Уиш най-подло ме предаде,
във темата за морски приключения!

Е, свършвам, може за последно да съм писал,
щом някой с власт решил е да си ида,
но, искам аз, и винаги съм искал,
ти да си здрава и да си щастлива!

Поздрави!

Какво тук значи доброта?

Добра не съм, не съм и зла.

Зависи всичко от коя страна

си вперил поглед към света.

Така че, Херкулесе, за беда

с тук властимащите си във вражда.

Разбирам те. И аз съм ветеран.

Форум един и аз със вечен бан.

Форумът отдавна мина във архив,

а аз за себе си мъдрост открих -

да не дразня глупостта,

пред нея да пестя слова.

Но за милата ми Уиш не съм съгласна,

тя на предателството не е подвластна.

И ако е имала от теб различно мнение,

въпрос на принцип е, без всякакво съмнение!

 

преди 11 часа, Нел написа:

Така че, Херкулесе, за беда

с тук властимащите си във вражда.

Здравей отново скъпа Нел,
надявах се да те чета,
не знам дали съм толкоз смел,
да се заяждам със властта!

С властимащите да воювам,
директно бих могъл и сам,
е, мога и да си кротувам,
дали е правилно не знам.

Но, знам едно, от памтивека,
властта се сменя с друга власт,
тоз, който унижи човека,
и за него удря сетен час.

За уиш знам, че не си съгласна,
и с мен тя беше много мила,
дори помислих си........прекрасно!
Днес музиката е велика сила.

Но щом, като прочетох после,
след забраната ми тук да пиша,
останах изненазан доста,
за нея бил съм едно нищо.

Правел съм се аз на интересен,
със много гръмки думи разни,
исках да и подарявам песни,
явно е било напразно.

Лъхал съм на комплексарщина,
бил съм страшно агресивен,
е, сгрешил съм, откровено дращене,
явно бил съм повече наивен.

Тъй разбрах нейното мнение,
мразела ме съвсем тайно,
сигурен съм без съмнение,
а, използваше слова омайни.

До скоро Нел, вече привършвам,
отивам карти да играя,
че, нямам друго аз да върша,
приятна вечер ти желая!

Нощ...пеят птици,

светулките танцуват в мрака.

Будуват уморените зеници

и утрото смирено чакат...

преди 17 часа, herkules2 написа:

исках да и подарявам песни,
явно е било напразно.

За подарък не чакай отплата,

подари  или не си криви душата!

Херкулесе, тук някъде бъркаш,

прави каквото искаш,

но недей да мъркаш

ако някой не отвръща със това,

което ти очакваш за беда.

Не го кори, сметка му не искай,

че нали? - Той е той, а ти си ти.

Иначе ще бъдеш все нещастен,

разочарован и над тебе властен

ще е всеки, комуто си гласувал вяра.

Различни сме и всеки има своя мяра.

За съветите прости ми!

Имаш си глава на рамената,

но ми става някак мило...

човек голям си, а си "жулиш колената".

 

 

преди 17 часа, upper@D написа:

Нощ...пеят птици,

светулките танцуват в мрака.

Будуват уморените зеници

и утрото смирено чакат...

Овцете кой да ги брои

белите и черните отделно

я почвай там, едно две три

Морфей ще дойде непременно

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Овцете кой да ги брои

белите и черните отделно

я почвай там, едно две три

Морфей ще дойде непременно

Овците клан, клан, недоклан,

отдавна вече са курбан. 

Дъжд по стъклата тука пее,

приспивна песничка се лее...

 

 

Приспивна песен от изморени славеи

Забравен залез насред поле

Не е поискала реката да им каже

че имаше на този бряг мечти.

Но тя мълчеше и се спускаше

към тъжен бор и към тревожното небе.

Те нямаха вина, но имаха надежда

че утрото и Слънцето

ще подарят

на влюбена пчела копнежа

да заобича близката липа.

Мълчи зелената трапеза,

покрита със ръждиви облаци,

ще ги раздигне слънцето, което

омагьосано бе от дъждовете-бродници.

 

 

 

Е, то кат ги раздигне шса облещи

ще изгори света, тревата пясъка

и оф чи пари ще е жежко

спасението на прибоя плясъка

преди 19 часа, Нел написа:

За подарък не чакай отплата,

подари  или не си криви душата!

Херкулесе, тук някъде бъркаш,

прави каквото искаш,

но недей да мъркаш

Нел, защо така говориш?
Знай, на мен не ми е лесно,
с теб не искам аз да споря,
твърде много те харесвам!

А, за подаръци от мен,
отплата нивга не съм искал,
е, вярно, бил съм заблуден,
и за това не бях помислил.

Но, не очаквах аз това,
за мен тя каза думи грозни,
бях покосен след тез слова,
а, и не знам, как е възможно?

Да, аз съм аз, а тя е тя,
повярвах на една фантазия,
но, се оказа за беда,
че, страшно много ме е мразела.

 

преди 19 часа, Нел написа:

За съветите прости ми!

Имаш си глава на рамената,

но ми става някак мило...

човек голям си, а си "жулиш колената".

Нел, за кое да ти прощавам?
Ти за мен си душа чиста,
тъй да си останеш се надявам,
пишейки на прима виста.

А, времето ми свършва, то се знае,
и имам още работи да правя,
ценя те много, ще си го призная,
и мнението ми остава.

До скоро Нел, бъди щастлива,
и, много поздрави от мен,
не знам дали ще си отида,
но, ти желая хубав ден!

. .. и тръгна зрелият Ромео

да дири мост или пък пътека

но малко преди туй си купи наколенки

за да не жули коленете просто тъй...

А малката Русалка с досада

подкара песен стара...

Песните отдавна са изпети ,

любовта е за поети .

И вече дума да не става ,

и всичко да потъне в забрава .

Тези форумни закачки ,

са като детските играчки .

Кой играл , се наиграл ,

който не ,

да се вземе в ръце

и да се смее от сърце.

Смях , веселие да има ,

ще продължаваме да пишем в рима.

ако няма любов, ако няма магия,

ако няма искри, да лумнат в стихия

ако я няма нощта, звездите да блеснат

ако държим песента в  кома отнесена

да събуди с надежда сърцата ни мъртви

за какво да редим думи празни - безкръвни

думи без капчица звънливи кристали

през сълзи търкулнал се смях по ръба на ръкава ни

Измамна днес е любовта,
вилнее пошлост и поквара,
лъжа, измама, суета,
а, после следва изневяра!

Не вярвам аз на този пол,
поставил маската за доброта,
налагащ собствен произвол,
и, узурпирал днес властта!

А, щом той каже "Добър ден"
не вярвай, и да провериш добре е,
дали навън е слънчев ден,
или само луната грее!

Животът казват за беда,
е бил като компот от сливи,
дори останал без душа,
пак всеки бори се за слива!

Лесна играта била?

Да , може и да е така,

но чак , след като място си намерил

и печелившото число уцелил.

Залогът май е винаги голям,

загубиш ли, оставаш сам.

Но не се страхувай от това ,

нали помниш - всичко е игра.

 

преди 1 час, палав_ник написа:

но чак , след като място си намерил

и печелившото число уцелил.

Залогът май е винаги голям,

загубиш ли, оставаш сам.

Но не се страхувай от това ,

нали помниш - всичко е игра.

Дали е печелившото число,
това, което си уцелил,
пак за добро или за зло,
криле над нея си разперил.

Да, всичко може и да е игра,
но, щом почнеш с огъня да си играеш,
ще ти се случват все беда подир беда,
и ти тогаз ще осъзнаеш,

че, с теб жени постъпват винаги нечестно,
а, ти не можеш никоя да съдиш,
и, да си мъж хич не е лесно,
да, не е лесно мъж да бъдеш.

Виновният все ще си ти,
дори да слушаш безусловно,
тя пак ще ти противоречи,
за да се чувстваш все виновен.

Не трябва да живееш волно,
погледнато от нейната страна,
тя винаги ще бъде недоволна,
защото "името" и е жена!

Любовта , ах любовта!
И глупави ни прави , но щастливи.
С нея по-различен е света
и всичко в него е красиво.
За влюбените всичко е игра
и в нея те са само двама,
любовта , ах любовта,
с нея невъзможно няма.
Дали събрала е момиче и момче,
или пък срещнала е хора посивели,
те всички са с душата на дете
и през живота крачат смело.
Любовта , ах любовта,
Тя смисъл нов поражда на живота
струи , дори в букетче с цветя,
в чаша вино , в поглед топъл.
А колко е прекрасна любовта,
с омаен дъх на старо вино,
преминава гореща през света,
и неугасвала с години.
Все още топлеща набръчкани ръце,
все още жива , в очите уморени
и като въгленче в старото сърце,
тя топли , стане ли студено.
Не вярвам , че умира любовта,
щом някой ден сърцето спре да бие,
тя ще е жива и отвъд света,
в който днес живеем ние.
 

на 31.05.2020 г. в 0:36, палав_ник написа:

Любовта , ах любовта!
И глупави ни прави , но щастливи.
С нея по-различен е света
и всичко в него е красиво.

Не съм съгласен, и не е така,
тя, любовта е временно явление,
мъжът в капан на любовта,
след туй извършва престъпление.

И, кой каквото ще да казва,
тя истината е една,
че пак приятелството се погазва,
във името на любовта!

А, ти палавнико знай,
че, ако си с жена забавна,
тя ще те лъже до безкрай,
и, любовта и е измамна.

Но пък мъжът е упорит,
и то не е от днес откритие,
казал го е Еврипид,
не вярвайте вий на жените!

Вдигни очи , пред трудностите не унивай,
срещни ги с гордо вдигната глава,
такава си е любовта , тя идва в миг и си отива,
но вярвай - ще се върне тя.
Животът пълен е със срещи и раздели,
изпълнен е с радост и тъга,
с тях ний ставаме по-зрели,
и с поглед нов за любовта.
За нея ти вратата не заключвай,
дори сега сърцето да боли,
Ще дойде ден отново да се случи,
да гледаш пак с влюбени очи.
Защото любовта си е такава,
отива си , но идва пак при нас,
отново огън парещ да раздава,
без дъх да ни оставя и без глас.

пп  Викам и други да се включат в поезията с рими , че както сме го подкарали двамата ,нищо чудно да ни излезе име . На тази любов и разкатахме фамилията . Нека оставим малко за други поети и поетеси . Да не бъдем егоисти .

преди 12 часа, палав_ник написа:

Вдигни очи , пред трудностите не унивай,
срещни ги с гордо вдигната глава,
такава си е любовта , тя идва в миг и си отива,
но вярвай - ще се върне тя.

О, не, сега съм реалист,
и виждам сам реалността,
не искам да съм оптимист,
не вярвам аз във любовта!

Пред трудностите не унивам,
и с гордо вдигната глава съм,
статуквото не ме приспива,
и много искам да съм ясен!!!

Животът пълен е със изненади,
за всеки в радост и тъга,
но, стига ми и таз награда,
да си остана в самота.

Защото, който не обича самотата,
това е казал виден философ,
той не обича свободата,
и ще си остане вечно роб!

Така е Палавнико малък,
не бързай във любов ти да се вричаш,
а, философът днес наричат "жалък",
той Артур Шопенхауер се нарича!

С теб можем много тук да спорим,
от грешките си всеки сам се учи,
но, както и да си говорим,
едва ли в спора други ще се включат.

В таз тема си харесах Нел,
и още много я харесвам,
не знам дали съм толкоз смел,
че, доста взех да се отплесвам.

Но, за едно си Палавнико прав,
ще дойде ден отново да се случи,
да бъдеш стегнат в обръч здрав,
с надежда любовта да се получи!

Любовта не е чувство,

тя е състояние!

Да обичаш е изкуство,

другото е наказание!

Да обичаш означава

да прощаваш без колебание,

хората отвътре да познаваш,

да не търсиш голо обаяние.

Да си влюбен във живота,

в миговете краткотрайни,

в несиметричните синкопи,

а не в желания  нетрайни.

Любовта не е желание!

Тя е наша лична същност,

на душата притежание!

И ни прави по-могъщи!

 

 

преди 3 часа, Нел написа:

Любовта не е желание!

Тя е наша лична същност,

на душата притежание!

И ни прави по-могъщи!

Здрасти Нел, да ти си права,
и няма с теб сега да споря,
насила хубостта не става,
не знам как да ти отговоря?

Знам, любовта не е желание,
тя и на мен веднъж се случи,
бях ученик, и със желание,
но, някак си не се получи.

Харесах я, дори се влюбих,
но, не посмях да си призная,
от прекалена гордост я загубих,
и съм виновен, туй го зная!

Бях много силен, а и се стараех,
поставил си бях аз задача,
ще ги пребия, те го знаеха,
ако посмее някой да ми я закача.

А, времето тъй бързо мина,
и влязох в родната казарма,
получих след една година,
писмо от моите приятели.

Омъжила се е за някой,
не знам насила ли, обаче,
в писмото ми беспоменато,
че е родила тя седмаче.

На пост бях и четях писмото,
защото ми го даде разводача,
това е нарушение защото,
когато си на пост си със задача.

Четях го и краката ми се подкосиха,
а, и сълзите си не бършех,
когато смяната за мен, дойдоха,
аз казах си! Животът свърши!!!

Бях стиснал здраво автомата,
и два откоса над главите им изстрелях,
да се изсмея в сълзи на съдбата,
защото исках мен те да застрелят!

Но всички бяха ми приятели,
не знаеха, и се учудиха,
разбраха, утешиха ме приятелски,
а после случая потулиха!

Уволних се, но нямах вече,
стремежи да се изявявам,
и заживях безотговорен и далече,
от мисълта семейство да създавам.

Но пак се случиха нещата,
и знам, че хич не ми приляга,
а, по иронията на съдбата,
не можех вечно аз да бягам.

Харесало ме бе момиче,
не смеело да ми го каже,
разправяла, че ме обича,
за мен да се омъжи иска даже.

Приятелите ни събраха,
за да се срещнем в дискотека,
тя в същност беше най-красива,
и скромна, много ми хареса.

Тъй заживяхме, и до днес живеем,
повече от двадесет и пет години,
и дано пак заедно да остареем,
ако нещастията ни подминат.

След доста време по иронията на съдбата,
срещнахме се в заведение крайпътно,
отново пак ме сви стомахът,
отпих от чашата си с кола и едва преглътнах.

Аз женен с две деца прекрасни,
тя със дете без мъж останала,
сърцето ми се сви, бе ясно,
че я обичам, но пък станалото станало.

Когато спомените се завръщат,
се сещам хората как казват,
че, първата любов единствена е и ръжда не хваща,
а, всяка грешка във живота се наказва!

Това е Нел, и моля те за извинение,
пред теб излях си аз душата,
разказах ти най-откровено,
за иронията на съдбата.

Харесвам те, дали е престъпление не зная,
но винаги съм бил с теб откровен,
за туй отново ще ти пожелая,
бъди щастлива и приятен ден!

Искрена изповед, приятелю!

Разбирам болката във нея,

срещу ръжена на съдбата си

ритаме ли, не ще се сгреем.

А ще изгорим на части-

първо е сърцето болно,

после мислите ни - страсти,

прекършват дишането волно.

Но точно любовта в душата,

лекува стари, грозни рани

и както да ни е орисала съдбата,

обичаме, макар и изподрани.