Нека топличка е тука,

че вечно ненаучил си урока

малък Сечко, като пука

утре баба Марта ще го хока

Тук съм.

Не съм си тръгвала, мое море,

но далеч е плисъкът на вълните ти.

Остана само тишина,

крещяща спомен за мечтите ни.

Заслушвам се в нея само понякога,

разлиствам години, потънали в прах,

да зърна за миг поне в тъмното сините,

помъдрели очи на простен вече грях.

Но ти си далече, мое море,

пресъхнах и аз, а бях буйна река,

бях полет и песен, и поет даже бях,

но останах, а изборът лесен

миг подир миг ме превръща...

... в прах.

 

 

Аз съм от Рома, ти - от Лацио,

на стадиона ходиш,

за да правиш фелацио.

Слушам Металика, ти- Планета,

в леглото ти е токшоуто на Венета.

Чета Гьоте, ти водиш дневници,

редиш фъстъци с мастика

щом дойдат делници.

Всеки ден си на солариум,

баба ти на село гледа свине

в свинариум.

Бъркаш делфинариума с делфинарник,

така е, защото вашите са те

правили в кифлинарник.

" Ценовият шок"

Животът даде ни урок

с глупците да не се надбягваме.

Потресени от ценовия шок-

 на кой вмешател да докладваме?

Това ли е държавата на Крум,

на Симеон Велики и на Левски?

Подведени от някой подъл ум,

се чудим как ще караме от днеска.

 

Пролетта дойде по-жива от преди-

като свежа завеса се спусна отгоре.

Война избухна-свят без маски се роди-

забравихме за Ковида злосторен.

Надежди разпилени като грах-

събрахме ги, сглобихме ги без страх

и укрилени, устремени като птички,

от Господ чакаме да върне всичко.

 

* @Веси Филипова, идеята на тази тема е, от края на предходния римувал, ти да продължиш все едно неговата мисъл. Виж и прочети предходните страници, моля.

Иначе твоето стихоплетство може да си го редиш по-долу в темичката си.

Може би на модератор трябваше да докладвам, но толкова да ми е неудобно да ги занимавам, че се надявам на собствената ти съобразителност. Мерси.

От уважение към Нел и последното много красиво написано от нея, аз от там ще продължа ще се опитам де, че нещо Музата ми напоследък..

Цитат

...но останах, а изборът лесен

миг подир миг ме превръща...

... в прах

  

Вятър тих се смили над сърцето от прах.

Полетя и донесе му, похлупак.

Пази го дълго и сложи го в малко дете.

То не разбра, но с радост го прие.

Знаеше какво е да си буйна река,

а после Тишина.

 

преди 8 часа, Maleficient написа:

* @Веси Филипова, идеята на тази тема е, от края на предходния римувал, ти да продължиш все едно неговата мисъл. Виж и прочети предходните страници, моля.

Иначе твоето стихоплетство може да си го редиш по-долу в темичката си.

Може би на модератор трябваше да докладвам, но толкова да ми е неудобно да ги занимавам, че се надявам на собствената ти съобразителност. Мерси.

От уважение към Нел и последното много красиво написано от нея, аз от там ще продължа ще се опитам де, че нещо Музата ми напоследък..

  

Вятър тих се смили над сърцето от прах.

Полетя и донесе му, похлупак.

Пази го дълго и сложи го в малко дете.

То не разбра, но с радост го прие.

Знаеше какво е да си буйна река,

а после Тишина.

 

добре, добре, разбрах.

на 12.06.2022 г. в 11:54, Maleficient написа:

* @Веси Филипова, идеята на тази тема е, от края на предходния римувал, ти да продължиш все едно неговата мисъл...

Всъщност, темата е Говорим в рима и никъде не видях подобно условие.

Или по-точно видях, тук! В тази тема 🙄

А за да вляза с темата във тон

и да не правя от мухата-слон,

ще кажа само, много жалко,

живота шарен, правда - малко!

Ваша воля, аз не споря.

преди 7 часа, Maleficient написа:

Ваша воля, аз не споря.

Наша воля, уж не спориш,
само искаш да командваш,
че, и глупости говориш,
щяла си да я докладваш!

Тази тема е отдавна,
тук говори се във рими,
щеше да е по-забавно,
много потребители да има!

А, ти искаш да докладваш,
и тъй ще решиш проблема,
на модовете се подмазваш,
не било по тази тема!

Ти за себе си приказвай,
само ти си "най-добрата",
ха сега и мен докладвай,
нарушил съм правилата!

Я, безгрижно си живей живота,
дори ще ти кажа браво,
знай, че не ти мисля злото,
и си остани със здраве!

Тъй останала със здраве

си мечтая за дъга.

После за добри пчелари

да ми носят мед докато спя.

Хубав е Животът всъщност

Той не иска много и вода.

Само малко да се усмихнеш

и да не се страхуваш от дъжда.

Завалял да беше дъжд...

а то се просълзи небето,

размекна пухкавата пръст

завила като шал сърцето ми.

 

Сърцето ми изстинало се стопли.

От шалът и една сълза.

А после питаше за спомен

Наивно, но и пазеше мечта.

Как да обикне то отново

Или да прости с горчивина?

Тежи му, но  ще предположи,

Че може да се примири със тишина.

Застивайки на кръстопът,
се чудиш по коя пътечка да поемеш,
с времето изменя се и човешката плът,
и трудно е решение да вземеш.
Ще ти е тихо след смъртта,
живота е , за да се живее,
отдай се изцяло на радостта ,
тогава и сърцето ще се смее.
Отчаянието не е добър приятел,
душата свива , чувствата замират,
всичко губи своя притежател,
бездушие и безчувственост се сливат.
Можеш да си промениш съдбата ,
от теб зависи всичко , не унивай,
вдигни глава и разпери крилата,
от живота с пълни шепи взимай!

От август никой няма тук...

Достойно за презрение!

А птиците се върнаха от юг...

И ето ме със умиление

чета написани от някой друг

... и мои откровения.

Отново е пролет, отново навън

природата се съживява,

смарагдово и птичи звън...

зимата в сърцата се стопява,

а думите, събудени от сън

нека темата ни да огряват.

 

 

 

 

 

 

Окъпана в прохладата на утрото,

пречистена от нощните видения,

се втурвам в минутите на жаркия ден -

нов и различен с безброй повторения.

 

Скринът със спомените
 

Колко малко значат думите,
щом като задуха вятърът ги разпилява.
И само спомени остават,
обещания, които излитат и не се връщат.
Да поглеждаш назад
В скрина със спомените
Е понякога приятно

Живей винаги с илюзия като дете
сякаш дните са в различни цветове
Защото всичко отминава,
миналото не се връща,
а времето няма да спре.

Но нещо ти запомни:
След всеки лош ден идва добър, нали.
Като облаци се нижат дните,
Едни са леки, други тежки.
Някои са бели, други сиви, трети - черни.

Гледайки назад, в скрина със спомените
всичко отминало ни изглежда по-добро
Да се връщаш назад понякога е приятно,
но да гледаш напред е да живееш без страх.

Спомените са минало,
изпрати ги с много любов,
и не страдай по тях
защото и тогава животът не е бил само добър
Затова радвай се на всеки нов ден,
гледайки напред с любов.

По мотиви от един много стар испански шлагер: 

 

на 4.05.2023 г. в 15:38, Нел написа:

От август никой няма тук...

И пак е август , същата картинка,
като че ли нормално за сезона,
номера на месеца-осминка,
жега и затова...пусто е на клона.
Като захладнее , ще се променят нещата,
полека-лека римите ще дойдат,
ще се раздвижат музите в главата
и перата ще се разиграят , както могат.
А дотогава и аз се изпарявам,
от темата и от ефира,
без да вдигам много шум ,
защото...лято е
и друга тръпка в мен напира.

Уж нечетните били добри,

ала 2022-ра беше по-добра дори!

А ти ме лъжеше, нали,

че годините са хубави

щом завършвали на 3!

2020-та беше разкошотия,

а 2021 тежка орисия.

Няма правило за четни и нечетни,

едни години са с повече трудни дни,

други богати са на добрини.

внезапно настръхнало минало

черно - бели гравюри

с мирис на прясно мастило..

в короната на вековно дърво гнезди тишина

в небето прясна следа от хвърчило

разлив на думи на майчин език

с екот в пространствения континуум

полудели стрелки

дни и нощи изюдени

с психиатрични черти

в ръката на времето мърка длето

монохромно дълбае

ювелирно почти замайва ума ми

пропадам

като в онзи безкрайно повтарящ се сън..

отварям очи

ръждясалата въртележка на детството

не спира да се върти

напевно проскърцва

потънал в унеса на сема танцуващ дервиш..

тебеширени пръсти окъпани в дъжд

древни поеми в ебру рисуват..

в сърцето на мрака избухват звезди

от алени по - алени..

Интересна рима е отгоре,
хубав словоред поднесен,
ще го продължа по начин мой,
със стих от любима песен...

- а silent walk among the clouds ... -

Spoiler

 

Асоциацията е такава,
с думите прочетени,
но накрая пак остават ,
стиховете неизречени.

публикувано преди 6 часа

Драги ми смехурко.

Баба Цоцолана рано от зарана

Моите патиланци до един подхвана,

Взе да им разправя га е била млада

где що свят видяла, вземала награда.

Първа била поетеса, даскалица и контеса,

Гдето минела света кланял се кат‘ на принцеса.

Работа била голяма, равна като нея няма…

…не сдържа се вече тука, Пепи той от смях се спука,

Вижте баба Цоцолана веч и на принцеса стана!

И от всички поетеси най добра е вика Веси и превива се от смях,

Рамчо, Бульо, Дидо, Наско се засмяха също с тях.

Ала баба Цоцолана на шегите не изтрая,

Цялата почервеня, разпени се, закрещя.

Кресна ПРОООООССССТ и ТЪЪЪП и БОССС,

Грабна после тя метлата и подбра ги тя децата.

Беше страшна олелия, зарад тая магария.

 

Хайде толкоз стига.

Поздрав най сърдечен,

Твой приятел вечен, весел Патиланчо.

автор Bubbles

току-що, Веси Филипова написа:

 

публикувано преди 6 часа

Драги ми смехурко.

Баба Цоцолана рано от зарана

Моите патиланци до един подхвана,

Взе да им разправя га е била млада

где що свят видяла, вземала награда.

Първа била поетеса, даскалица и контеса,

Гдето минела света кланял се кат‘ на принцеса.

Работа била голяма, равна като нея няма…

…не сдържа се вече тука, Пепи той от смях се спука,

Вижте баба Цоцолана веч и на принцеса стана!

И от всички поетеси най добра е вика Веси и превива се от смях,

Рамчо, Бульо, Дидо, Наско се засмяха също с тях.

Ала баба Цоцолана на шегите не изтрая,

Цялата почервеня, разпени се, закрещя.

Кресна ПРОООООССССТ и ТЪЪЪП и БОССС,

Грабна после тя метлата и подбра ги тя децата.

Беше страшна олелия, зарад тая магария.

 

Хайде толкоз стига.

Поздрав най сърдечен,

Твой приятел вечен, весел Патиланчо.

автор Bubbles

това гениално стихотворение е написано днес от самия наш съфорумец Bubbles, БРАВО на него!

стохотворението е от Bubbles, да се знае.

на 28.02.2009 г. в 15:59, Adelina Stoyanova написа:

http://www.vbox7.com/play:38ae76d1

Щом съм първа - за късмет

мартеница Ви поднасям.

С обич в моето сърце

за Любов Ви благославям!!!

слинда-линда

Чудесно стихче ! Толкова впечатляващо и мотивиращо! Ехаа!!!🙂

Изтрий умората от моите рамене,

завий ги със сатенена нежност,

обгърни ме с прохлада, мое море,

покажи ми онази безбрежност,

която ме тегли към теб векове,

макар да знам, че ти си метежност!