на 8.06.2020 г. в 11:20, Нел написа:

Но точно любовта в душата,

лекува стари, грозни рани

и както да ни е орисала съдбата,

обичаме, макар и изподрани.

Да Нел, това е истина,
но, както да ни е орисала съдбата,
ний винаги ще сме потиснати,
поради любовта в душата.

Ех, стари рани са изглежда,
въобще не знам дали си струва,
щом си изгубил ти надежда,
все казват, времето лекува!

Със теб Нел тук аз си говоря,
защото много е приятно,
страница в миналото съм затворил,
всичко си отмина безвъзвратно.

Животът пак си продължава,
един ден ще се пренесем оттатък,
да се косим не заслужава,
знаем си, че той е много кратък!

Дали нормално е не зная,
пък кой каквото ще да прави,
Нел, винаги ще ти желая,
приятен ден, и остани със здраве!

Нищо няма значение.

Прах и пепел в пръстта.

Празно пространство, течение...

Скрита сълза във дъжда ^()^

Дори дъждът спира смълчан

утолил жаждата земна

А вятърът разнася пепелта

по раменете морски уморени.

Забравили безгрижните вълни

какво да скрият в дълбините

запратиха го в мрачните скали

и то се разпиля завинаги.

Клавишите тревожно зазвъняха
и трепнаха в душата на жена,
една магия се превърна в стряха
и плъзна се по чашата сълза.
Тялото на вечерта танцуваше,
сгряваше го с отлежало вино,
отпиваше с надежда и копнеж,
да зърне някъде,
любов,забравена след щастие.

Да бъда друга не умея, 

живот назаем не деля, 

когато ми се плаче - да се смея, 

не мога - туй ще е лъжа.

Лъжа и истина едно са,

не ги дели, ще се обидят.

Контекста решава въпроса,

без него нещата се сливат.

Очите ти не може да излъжеш,
Те истината казва всеки път,
дали си радостен или си тъжен,
сълзите са готови да текат.
Искрени сълзи,познато чувство,
стичат се при радост и тъга,
магията е, да превърнеш в изкуство,
кога и как да спуснеш Ти сълза.

Много рима, много нйещо,

а навън не се стои

вече стана толкова горещо,

пратих времето на ма... сянка да върви.

Яка сянка за седянка,

иначе е гаден пек...

Който може си го може,

който не  - на самотек  

Хладен вятър затанцува,
притъмнява хоризонт далечен,
по вечерно време страстите бушуват,
две души се сливат в песен.

После се разделят

но и знаят

че са близки  в нужен миг.

Там под бора

и във тихата гора

ако искат те да излекуват

ще се срещнат

и ще построят дъга.

 

В сърцата грейна огън от любов,
телата две , души еднакво същи,
уж двама , а сякаш са едно,
без тухли и стени си бяха вкъщи.
Отново,пак слова за любовта,
за нея няма никакви прегради,
нужна е за всеки ТЯ,
светът е за любов най-гладен.
Не се засища този глад,
така било е отначало,
с Любов и Божа благодат,
човечеството оцеляло.
И няма връщане назад,
щом хванал си се на хорото,
дали си стар или си млад,
играеш танца на живота.

  

преди 7 часа, Уиш... написа:

'човек да не си покаже шапката

Нали?

Ето го диването,

смело дръпна резето,

гордо и напето,

излезе пред пердето.

Шапка в морето,

тояга по дайрето,

пръстче в нослето,

кокоши крак в котлето.

Облаци в небето,

весело детето,

пясък в д**ето,

това е,общо взето.

 

А след пясъка... пак скука...

Работа...  навън от жега пука

и дано ни е на слука

след ваканционната пролука.

Бързо отминават дни броени

и макар широко сме скроени,

след морето като на суша мрени

се мятаме...ама още сме засмени!

Още пари пясъка по ходилата

и морето се е сгушило в косата,

още шоколад по рамената

ни напомня ласките на слънцето

и на водата.

 

Виждам вдигналата се завеса,

тук в темата пристъпи поетеса,

Нел , по ник се назовава,

римите да не потънат в забрава .

Приятна е тази игра на думи ,

не причинява никакви зулуми.

Дано и повече поети.

да пропишат в рима, без да са превзети.

Пускаш музата , хей така ,

редове и строфи от слова.

Ще римуваме , тъй както можем

и ще гледаме да не се изложим.

Пък накрая , както дойде.

Отдавна спряла съм да пиша

без задни мисли , но с причина 

за всяка дума имало кантар 

а изводите са повече от камъните в Сакар.

Дето текло - пак ще потече 

туй поета е "плюшено мече"

миг на радост, после грам тъга 

глътка въздух ,плисък на вълна .

Когато ти идва отвътре, перото хвани,

когато няма никой, по-добре замълчи,

когато иска да излиза пиши,

кантарите и камъните заличи.

 

Сутрините вече  ухаят на есен,

денят (все още) е лятна песен,

а вечер щурците напъват се мъжки

и как сладко мирише на печени чушки!

Септември е месец широко скроен,

студени са нощите, след горещия ден,

в септември бавно утихват и страстите

със смяната на цветовете по храстите.

Септември е преходът- чудно красив,

повече спокоен и по-малко див,

нежен като есента, с топъл дъх на лято,

тюркоаза превръща в цвета на старо злато.

 

Палав-ник, Нел не е поетеса,

автори много, ала стихове... къде са?

Но за думите за мен добри,

никът Нел ти благодари!

 

на 26.08.2020 г. в 9:32, Kim. написа:

миг на радост, после грам тъга 

глътка въздух ,плисък на вълна

Вик на чайка

шумът на прибоя

тъмен облак

плисък на пороя

       ПИСМО ДО ВАНКА С ТАНКА
  Пиша ти от Плевен, драги Ванка,
 помниш ли кагда пришол със танка?
 Беше млад, но се държеше мъжки.
 Зарази семейството ми с въшки.
 Взе на мама златните пендари
 и дори галошите ми стари.
 Помниш ли как кушаше картошки?
 На конец забърса три кокошки.
 После си преспал със кака Сия 
 и изпил си всичката ракия.
 А след време чухме и мълвата
 че си гръмнал тате във главата!
Длъжен бях да те обичам, Ваня
даже кръстих дъщеря си Маня.
 Залакът си давахме насила
 на Русия-тая дива сила.
 После цели девет петилетки
 грабихте уран и руди редки.
 Грабихте и и жито, папироси, 
 зарад тебе ходим голи-боси!
 Дружбата ни беше "свята", "чиста"
 ние всички хранехме танкиста.
 А пък ти ни пазеше със танка
 и ни взе последната луканка!
 Пазеше и немци, чехите
 ние тук възпявахме успехите.
 С паметник стърчиш ни на главата
 и скверниш небето и земята...
                                                                    Радой Ралин

За нищо Нел,
приятен лироепичен стихотворен раздел,
нека благодарността да е взаимна,
и поетичната емоция безспирна.
На всички с развинтена фантазия,
им казвам , не от куртоазия,
че за мен са истински поети ,
без от творчество да са заклети.
Така разбирам ги нещата,
защото на светло излиза душата.
Всичко що изписано е в рима
е обратно на театрална пантомима.
Това отдавна го открих,
като видя някой драснат стих.
Затова е интересна тази игра,
на подредени думи и слова.

 

  

преди 6 часа, bornofash написа:

Простете че ви оскверних минутите за култура

Къде пък виждаш ТИ култура,
то даже не е и халтура,
всяка форумна натура,
си има своя гарнитура.
Хапваш вафла Мура,
за да е добре чучура,
връзваш здраво и кобура,
да не падне долу шнура.
Явяваш се накрая на матура,
по тематична литература
и от всичката глазура,
ще откриеш,що е това култура. 
Виж и Аз , каква съм шамандура,
да се таковам в главата щура,
роди се в рима , като в брошура,
нов прочит , нова режисура.
Все пак , получи се микстура,
нещо за дума , завършваща на "ура".
 

 Сред буките и меката трева,
(сред форум,с подредените слова)
стои дете,издялано от камък,
ветрецът милва детската глава(коса),
но ТО не се заслушва в песента му.
Не се навежда да бере цветя,
не гони из шубрака зайче сиво,
там горе,гдето птиците летят,
ТО дълго гледа тъжно,мълчаливо.
Ела дете,на воля тичай с нас,
сърцето ТИ за свобода копнее,
но то стои без отговор,без глас,
не иска да играе,да запее.........

 

Темата съвсем замря,
избледняха и последните слова,
така е,времето пропуква,
всеки ред и всяка буква.
Музите се разпиляха
и поетите,и те замряха.
Не е лесно да се пише,но не се плаши,
знам,звучи злокобно и тревожно,
самотни рицари са хорските души,
скитници в пустиня,сред безбожни.
Пазим милото и скъпо,скътано в шепи,
като пламъче от ветровете.
Вървим напред,а водачите са слепи,
минаваме край хора зли,
по-зли,дори от зверовете.
Не се обръщаме,а гледаме нагоре,
виждаме звездите,пак са същите,
дреме им за някакви си малки хора,
звездите са Звезди,
защото техен е Простора!
Разбирам,тъжно е,
няма ги дори и смешките,
човек се учи сам от грешките.
Отронват се тихо последните думи,
в тема с поети,за мен,помежду ни,
после се спускат попарени,жълти,
хиляди листи,хиляди смърти.
Защото е есен,дървета умират,
но да мечтаят за пролет,не спират.
Такъв е закона на кръговрата,
животът пулсира,върти се Земята!

пп.А сега,
   изчезвам като утринна мъгла,
   от темата и от ефира,
   без да вдигам много шум,
   защото и поета в мен замира.
   Изсъхващо мастило по перото
   и на него му е трудно,то горкото.

 

.. Нощта съблича тиха пелена от звуци 

изтрива бавно поредният безсмислен ден 

шепот Звезден притихва във влажните зеници 

избледнява Ароматът ти пропит във мен ..

 

И тъжно свири арфата самотна 

и Луната дърпа ме с молещи ръце 

и крият думите - Душата изтерзана 

полагат я да спи в твоето сърце ...