Говорим в рими

[herkules2]

току-що, Myanmar написа:

В тъмното те дебне древно зло,
и подбира пухкави дечица
хапнеш ли от вафла, гризнала си и дърво
слушай мама, знам, че си умница.

Да, но мамо искам аз,
да си скъсам шоколада,
от дървото във захлас,
за да си остана млада!

Няма да те слушам, стига,
ще направя аз напук,
гледай, зайче ми намига,
държи захарен памук!

[JustDR]

И нейде между редовете

наднича пак неканен гост.

Мълчи, дори не реагира.

 --- Ууужасно...шоколаден пост

[Гост]

на 30.04.2021 г. в 2:17, пантофка написа:

И нейде между редовете

наднича пак неканен гост.

Мълчи, дори не реагира.

 --- Ууужасно...шоколаден пост

Понеже съм "заключил перото"(авторското),ще продължа с едно НЕ МОЕ творение(автор:Васил Иванов)  и мисля,че ще идеано продължение в рима,на това,което си написала:

СРЕДНОЩНО

Замък. Посред нощ. Сънливи стражи.
Сянка мъжка в тъмен коридор.
Ни луна, та пътя да покаже.
Този е смелчага, няма спор.

Балдахин. Кралицата в леглото.
Гостът таен вмъква се без свян.
Плъзга се до нея и в ухото:
,,Кралят съм!” - прошепва запъхтян.

Нощницата - смачкана на пода.
Бурни ласки. Тя е в див екстаз.
Ех, че любопитен е народът!
Толкова са клюките от нас.

Замък. Сутринта. Кафе. Закуска.
Кралицата: ,,Сънувах чуден сън!”
Шутът в шепите усмивка пуска…
Кралят: ,,Аз пък спал съм като пън!”

 

[herkules2]

на 30.04.2021 г. в 2:17, пантофка написа:

И нейде между редовете

наднича пак неканен гост.

Мълчи, дори не реагира.

 --- Ууужасно...шоколаден пост

Я, аз ли съм тук тоз неканен гост,
дето надничал там из редовете?
Кажи, защо не ти харесва моят пост,
и ако Ви обиждам с нещо, моля ви простете!

А, тази, злата баба Яга,
решила е дете да изненада,
когато то ръчичката протяга,
за да си скъса шоколада!

Е да, но с него там е мама,
и не е нужно бързо то да бяга,
и няма как беля да стане, няма,
не ще го хване злата баба Яга!

[Гост]

преди 16 часа, herkules2 написа:

Я, аз ли съм тук тоз неканен гост,

Малко по-различно,през погледа на "текстописеца"

ХЕРКУЛЕС

От много, много древни времена,
когато властвали са боговете,
легенда е дошла до нас една,
че Зевс не бил е срамежливо цвете.

Прочул се с ореола на женкар,
фучала добродетелната Хера,
но с ранга на върховен господар,
записал свалки множество в тефтера.

Така се появил и Херкулес.
Бащата - бог, а майката е смъртна.
Той славата си носи и до днес,
макар че Хера трудно я преглътна.

Лирнейска хидра и Немейски лъв
за норматив направо ги преборил.
Пролял е в боевете доста кръв.
Изчистил Авгиевите обори.

А Цербер, кучето с главите три,
под мишница измъкнал като пале.
Направо шапката на Хадес скрил.
Да се намери друг такъв, едва ли.

Бил много силен Херкулес, могъщ
и все едно наблъскан с анаболи.
Не всеки ден се появява мъж,
на който да завиждате. Защо ли?

Е, много просто! Бог е татко Зевс.
Въпрос на ген, любезни мой читател.
То, все едно, баща ти да е днес
в държавата - министър-председател.

                автор:Васил Иванов 

[herkules2]

преди 7 часа, ,,,, написа:

Така се появил и Херкулес.
Бащата - бог, а майката е смъртна.
Той славата си носи и до днес,
макар че Хера трудно я преглътна.

Брей, как звучи красиво само,
със този прякор съм и днес,
съученици бях набил аз двама,
и кръстиха ме Херкулес!

Те биеха се двама помежду си,
а, гледаха ги всички изумени,
е, разтървах ги аз с юмруци,
и после станахме приятели големи!

А в приказката там за баба Яга,
не знам дали не бе уловка,
но, почна нещо тука да ме стяга,
дали не съм обидил аз Пантофка?

Сега решил съм да поправя тази грешка,
и казвам го със пълно откровение,
Пантофке, искам да не ми е тежко,
така че, моля пак за извинение!

[Уиш...]

 кинематографично

 

в края на  съня 

последни кадри плахи

разгръща длани обичта

на бели винилови квадрати

подскача лентата, трепти

на сърцето резонира

с онзи специфичен звук

звездни симфонии копиращ

и всичко сякаш се върти

на онази въртележка стара

песни думи смях сълзи

мълчание..

докато се научиш да отсяваш..

[kipen]

Загледах се във Небесата

потънал здраво във Земята.

Приплъзнах се по склона диво.

Заплувах в тъмно ручейче игриво.

Заподреждах образи на Низщетата -

дълбаех с правата лопата.

Отблъснах се и полетях

награбил първородния си грях.

Преминах облаци без страх.

Дори във Небесата аз не спрях.

 

Замрежен поглед. Самота.

Същността  се носи върху мисълта!

Чувството за мен се изпарява.

Времето най-сетне се стеснява.

Събра се Цялото във миг- един,

безпаметен, неповторим.

В мъгла от Нищо то присъстваше,

макар че смисълът отсъстваше.

 

От субстанционалността на Вечното Присъствие

синтезирах си за мен едно напътствие -

Там, гдето липсва мисълта

са посяти мъдри семена!

[kipen]

Сиренче, не ме лайквай, да не ти излея още, чи ноо ма възбуждаш у морските песнички... пусти "душевен ексхибиционизъм"..

[Inana..]

Ще се Завърнеш Любов 

Ще се завърнеш върху напращялата ми гръд 

за да утолиш тази Жажда Безкрайна 

с поглед измъчен , за разпятието твърд

ще ме изпиеш буйно във нощта потайна 

*

Ще се върнеш между бедрата ми сънувани 

за да изгреят във Всемира - свръхнови Звезди 

ще ме Укротиш със устни влажни , бленувани 

на Вятърът ще наденеш юзди 

*

Ще се завърнеш да покориш изстрадани мисли 

за всяка капка Любов - платихме със кръв 

в оазис криехме рани от живи пустини 

на Живота безмилостен опазихме пъпната връв 

*

Ще се завърнеш , за да Оживееш в мене 

защото само Аз Умея Безкрая да ти дам 

ще ме разположиш плътно и сигурно в тебе 

като Апокрифно Битие за Ева и Адам ..

Сирена 

[herkules2]

преди 13 часа, Inana.. написа:

Ще се Завърнеш Любов 

Ще се завърнеш върху напращялата ми гръд 

за да утолиш тази Жажда Безкрайна 

с поглед измъчен , за разпятието твърд

ще ме изпиеш буйно във нощта потайна 

*

Ще се върнеш между бедрата ми сънувани 

за да изгреят във Всемира - свръхнови Звезди 

ще ме Укротиш със устни влажни , бленувани 

на Вятърът ще наденеш юзди 

Какво е туй сега, таз нощ не ще да мигна,
след малко, лягам си при моята съпруга,
прочетох те и нещо ми се вдигна,
адреналин ли е, не, май е нещо друго!

Той сексът винаги добра е кауза,
жена ми е изцяло променена,
дошла е скоро тази женска пауза,
и изчезна гадната мигрена.

Сега задавам си въпроса,
аз мъж съм, но ти ми влияеш тук, защо?
Що за жена си ти, каква си?
И, как ме гледаш само, с този аватар-око!
 

[JKirilov]

[witness]

Не е точно в рими, но си беше бърборене - фонетично упражнение върху Ъ и О 

ОСЪДЕН НА ДЪЖД

 

Градът прозвънна от скръб,
градът се разтърси надлъж,
градът помръкна
и в тъмното се превърна на въглен,
заскърца с пресъхнали вътрешности,
с помътен разсъдък, със зъби
заскърца чакълът край ъглите,
гълъбите се пръснаха с пърхане
над кръстопътните възли,
над тържищата и църквите;
градът бе осъден на дъжд
и дъждът го погълна -
заблъска нагъсто, обгърна го
с плътния тътен на пръските си,
гръмна чукът му по мъртвия
                                        тъпан на къщите...
Градът се обърна на гръб
и потъна
в симфонията на водния орган,
в циклопското око на циклона,
под облия грохотен свод
без опорни точки - без "долу" и "горе",
сред безразборна подводна разходка на стоки,
имоти, отломки от точни часовници, кораби
и декори пороят събори
кордоните на тополите, изрови основите,
гробищата, устоите на вековната логика,
в своя поход надолу,
отвъд
смъртния сън на разсъдъка.

 

[Sleda]

на 18.07.2021 г. в 10:38, witness написа:

Не е точно в рими, но си беше бърборене - фонетично упражнение върху Ъ и О 

ОСЪДЕН НА ДЪЖД

 

Градът прозвънна от скръб,
градът се разтърси надлъж,
градът помръкна
и в тъмното се превърна на въглен,
заскърца с пресъхнали вътрешности,
с помътен разсъдък, със зъби
заскърца чакълът край ъглите,
гълъбите се пръснаха с пърхане
над кръстопътните възли,
над тържищата и църквите;
градът бе осъден на дъжд
и дъждът го погълна -
заблъска нагъсто, обгърна го
с плътния тътен на пръските си,
гръмна чукът му по мъртвия
                                        тъпан на къщите...
Градът се обърна на гръб
и потъна
в симфонията на водния орган,
в циклопското око на циклона,
под облия грохотен свод
без опорни точки - без "долу" и "горе",
сред безразборна подводна разходка на стоки,
имоти, отломки от точни часовници, кораби
и декори пороят събори
кордоните на тополите, изрови основите,
гробищата, устоите на вековната логика,
в своя поход надолу,
отвъд
смъртния сън на разсъдъка.

 

Хубаво е!

[witness]

преди 51 минути, Sleda написа:

Хубаво е!

Благодаря. Сетих се за него покрай наводненията, оказа се, че га нямам никъде на хартия при мен и го извадих от един сайт. 

[васил козарев]

 

Хвана ме диария голяма
трети ден не ме оставя! 
Температура, виене на свят-   

към WC тичам през час.

Леене на пот като градинска лейка                                                                                           

през задника ми шурти фекална жалейка.                                                                               

 Започнах пак да се храня,                                                                                                           

но нищо твърдо отзад не се показва.

Бон Апети, трубадури и стихоплетци

от калдатския факултет по рима

като в песните на Каризма.

 

[Нел]

Ти да видиш...

все ще се намери някой начумерен

и... разстроен,

и високомерен...

Думите(казват) са в сърцата,

преди да ги пуснем свободни,

изречем ли ги с устата

късно е вече за гонене.

Приседнах за малко, почетох...

с усмивка отсях красотата,

може с месеци пак да не влизам,

но ми е пълна душата.

 

 

 

 

[herkules2]

на 24.08.2021 г. в 17:07, васил козарев написа:

Хвана ме диария голяма
трети ден не ме оставя! 
Температура, виене на свят-   

към WC тичам през час.

За твоята диария си има лек,
как казваш го с голямо притеснение?
По-лошо ще е ако си със запек,
Но и за туй си има пак решение!

Изпий един буркан компот от дренки,
и няма в тебе чувството да се пробужда,
а, ще изчезнат всякакви наченки,
и страх да се находиш по голяма нужда!

Ако пък почне запекът да те тормози,
ти не търси там някаква причина,
бурканче сладко си изяж от рози,
и запекът веднага ще ти мине!

[Нел]

А толкова красива есента

отново дните шарено изплита

и само мъничко зрънце тъга

в ъглите на очите ми е скрито.

Галопът на сезоните боли,

макар животът да е вечен.

Човек ли си, от първите си дни

на листопада си обречен.

А там, сред златните листа

понякога намирам си мечтите.

Една останала съвсем сама

и другата, затрупана от дните.

Не знам дали от есента,

дали от цветовете дивни,

но взимам изоставената си мечта

преди да дойдат дните зимни.

 

 

 

[васил козарев]

Ад
Ум Ад е опознал,  
в деветия му кръг
с години е живял.  
През седмият преминал 
в своето страдание,   
една истина узнал:   
болката по-силна е
от удоволствието,  
отчаянието по-могъщо
от надеждата.
Надеждата умира последна, 
убила  своя  притежател. 

Сърце за красивото копнее,
любовта да познае желае то.  
Знае абсурда на своята драма:
Беатриче не ще го намери в
собствения му Ад,   
от мъката му не ще го избави. 

Дявол властва над таз земя,
чрез лукавства и интриги
лицемерни, Егото покварява.
Сквернословието му долно
все що красиво е опетнява.
Изход на хората предлага
чрез греха и порока. 

Ала, не са ли 
поеми и сонати, 
лирика и занаяти, 
четката и философията,
способ Битието в Рай 
да преобразят. 
Луцифер предобре туй 
го знае, затова докарал е 
Адът на земята. 

 

Разговор с Луцифер

Изниква като дух Сатаната:  

Какво си се разциврил  па ти?
Не ти ли стигат всички терзания на Битието,
че и унил да бъдеш в  тоз час? 

  Идва Ангел небесен: 

Я, дъртият циник пак изпълзял е
от змийската дупка,  която обитава! 
Какво?! Нямаш ли си друга работа, 
та дошъл си да сееш поквара там що я няма. 

  Сатаната: 

Ти да мълчиш! Дърт ще наричаш своя  шеф,
който от малодушие се е изпокрил
вдън тази луда вселена.
Тук властвам вече Аз!
Със своята светлина другите озарявам, 
с абсолютното знание ги дарявам...   

Ангелът го прекъсва:   

А! Абсолютно знание  дар дарявал. 
Лукав си ти...
Освен това си и лицемер!
Освен да сееш съмнения и раздори,
да лъжеш и  интригантстваш, 
неспособен си ти от  времето на своя бунт проклет, 
на постъпки достойни.
Всичко що е красиво готов си
да опорочиш със думи най-сквернословни, 
в името на личния си интерес проклет.

  Сатаната:   

Красиво ли! Що е то красота?
И закакво му е на тоя?
Та дъртия перверзник ги  обрече,
тия жалки скотове на мъки до де са живи! 
Спасение им обеща, но не когато са живи, 
ами след смъртта.
Изход им предлагам Аз,
и удоволствие.
Но не в някакъв бъдещ живот,
а сега.
И в това съм по-милостив и
по-морален от проклетия ти Бог! 

  АНгелът:

Закакво им е красота ли?
Ах, ти, проклетнико долен! 
Все що е красиво да познават, 
Той им дари,  за да могат чрез
поеми и сонати,
лирика и скулптура,
четка и философия,
Битието да преобразят във Рай.
Раят винаги е бил,  тук, долу.
Както и Адът... 
Но това добре го знае скверната ти глава. 
Сега изчезвай, че ме  ядоса!
Пък и Михаил  те е забелязал веч. 

[Уиш...]

среднощно

 

губя се в плейлиса ти

като Алиса

в лабиринт от разбъркани

любими текстове

пръстите на уличен тромпетист

импровизират

с тишината между нас..

ти и аз

под неоново синия прожектор

на рипийт

туптят сърцата ни

 

3:34, 27:04

 

в дълбокото

среднощно

 

[darkterminal]

Ударѝ

Ударѝ кастанетите в пода
И тънките пръсти извий
И кръста скършѝ в изнемога
С горещите потни сълзи
На синята болка в кръга
Където полека потропва
Горяща в страстта на гласа̀
Незряща звездата на Фобос
Облечена в дълга пола
От огнени нишки ушѝта
Изтля̀ваща пълна луна̀
В голотата си с сенки прикрита

[Буря]

Тук не е нужно второ мнение,

тече голямо забавление.

Щом римата е още жива,

признавам, аз съм най-щастлива 😍

[Уиш...]

преди 1 час, Буря написа:

Тук не е нужно второ мнение,

тече голямо забавление.

Щом римата е още жива,

признавам, аз съм най-щастлива 😍

поддържаме огънчето, колкото да не угасне))

 

опит за бърза рисунка

(контрапункт на днешните черни платна)

 

привидно само е събула сандалите

сгушена в скута на зимата

спи и сънува натежали от зърно жита

птичи песни как покоряват

разпалено сеновалите..

селските друмища

с най-нежната пепел

босонога и топла

галещи сянката и

следа подир следа..

 

под изтривалката на най-зимния сън

няма минало, няма бъдеще

ключето на лятото се люлее на нишка

изтъкана от златно паяче

между клоните на кипарисите

 

протяга ръце 

капки течна дъга

изпълват дланите й

в една бяла реалност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Гост]

Щом пламъчето още блещука
и помръдване се усеща тука,
темичката си е жива,
благодарение на двама-трима.
Римата си тлее като жар,
въгленчета знаят си местата,
възножно е да лумне и пожар,
раздвижат ли се страстно перата.
Реших в този тих и късен час,
да драсна нещичко и аз.
Една искрица да оставя,
че после може да забравя.
Весел веселяк,
див и щур дивак,
веселушко благ,
шарен особняк (нещо като шарен пипи).
Е,щом кукуригите петлюкат,
значи и кваките жабукат.