Лебедова песен на заспиващ Купидон.

Вече е есен. Минорен сезон.

Хладни са нощите. Слънчеви дни.

Рано, рано е още за снежни мечти.

Падащи кестени. Жълто-зелен унисон.

Гълъби стреснати търсят подслон.

Само понякога дълго, тъжно вали.

Капят листата и оставят в сърцето следи.

 

Есенни слънчеви лъчи,
играят си,танцуват през стъклото,
гонят се по масата,
закачат се с перото,
а то в ъгъла,свило се,почива
и чака своята Муза Дива.

Влажни длани и диви цветя 

аромат на избухнала дъхава пролет 

нежни рани в тъмното греят 

утихнал спомен събуден за полет 

 

Виновна ли е есента,

че толкоз шантави са дните?

Започват с ледена мъгла, 

а пладне в жега се топите...

Виновно ли времето сега, 

че безвъзвратно някак си отлита ...

и като шума и изсъхнала трева, в земята се стопяват дните...

Без вина виновна,
мъглива,мрачна и листна,
но все пак си е чаровна,
със своята осанка Златиста.

И нека си отиде прокълната

от милионите измъчени души

годината с пандемията и мрака

макар и догодина да горчи.

Започна сякаш беше вчера

със весели и шарени звезди,

светът посрещна я и затрепери

от залеза на хиляди очи.

Страхът навлизаше по малко,

надничаше зад тухлени стени,

но вместо да го погнем(колко жалко)

отваряхме сами врати.

И както винаги в живота

борбата "черно-бяло" продължи,

поставяхме на дните си в кивота

по равно истини, измислици, лъжи...

Дали виновна е годината по-дълга

със ден от своите сестри?

Или човешкото съвсем обръгна

от алчност за власт и повече пари?

А отговора само бъдното го знае,

сега въпросите остават да висят,

милиони нажалени са в света ни краен,

и още повече са, за да утешат.

 

 

Мрачно време, лъх прохладен,
време е за мечти.
Проблясък ярък мрак съсича,
подир него грохот мигом закъснял.
В злокобното им единство,
не един живот е разпилян.
Часовникът на стената,
ненадейно осветен,
внезапно ни напомня,
че дар е всеки земен ден.

Притча стара,
от незапомнени времена,
тихо ни напомня, че
свършили ни солта,
любовта кат" птица прелетна отлита,
търсеща топлите земи.

Дирим ние предмети,
ювелирни стъкалца,
злато и монети,
ала забравили сме солта.

Иде буря, мрачна, зловеща,
с тътена си злобен
светлина ще ни дари.
Дъждът всичко мръсно ще отмие,
опитвайки да върне младостта.

Гарван под порутена стряха
възвестява най-мрачния ни час.
Помни, човеко злочестен,
всичко що е земно-
направено е от кал!
Кал в калта ще се превърне- сигурно е това!
Черепът нивга повече не ще се облещи,
ни усмивка ще краси неговите уста!
Търси същественото в живота,
не цени временните неща.
Помниш ли, че си смъртен,
дявол не ще те прелъсти.
Лъстта тялото търси- това е твоята същина.
За да има друг след тебе- забрави своята суета.

Забравям. Не само суетата

а тъжното в очите на дете

усмивката на клоун нарисувана

и писъкът на страдащо сърце.

Забравям, името му

спомена

въздишката и погледа през мен

и сънищата

и тревогите, дали си мисли вечер

надалеч, от дланите ми пазещи милувка

за онзи миг, когато изтерзан

ще ме попита

Можеш ли да ми запееш

онази песен за забравен принц.

Напук на всичките лъжи,

във мойте истини си вярвам...

Когато адски ме боли ,

сълзите тихичко спотайвам...

И нама смисъл от слова,

мълчанието се боричка...

Обгръщам ледена мъгла и 

просто... свършва всичко.

И ето я! Започна!

С плащ от лепкава мъгла

и мънички очи на локви,

със сиви, тежки небеса.

Но там някъде, във липсващо бяло

се скитат милион мечти,

доброто от надежди натежало

очаква снежните си дни.
 

Да ни е честита Новата, в която

отново втренчили очи

с усмивка пожелаваме богато:

Живот!

И здраве!

И щастливи дни!

 

 

 

Щастливи дни, но и щастливи нощи

защото те са важни като сол

във ястие което си приготвяш

а после трябва да нахраниш ням.

И други пожелания

за здраве, за берекет и много пресен лук

да имаме във ястия да сложим

когато хлябът свършил е но сирене остане.

За миг обаче ако днес забравим

какво ни липсва или пък ни заболи

тогава няма да се чудим

къде да сложим нашата любов.

на 4.01.2021 г. в 12:22, Нел написа:

Но там някъде, във липсващо бяло

се скитат милион мечти,

доброто от надежди натежало

очаква снежните си дни.

Да, с милион мечти живеем днес,
но никой тук от нас не знае,
четейки новини в потрес,
кога ли ще му дойде краят?

Доброто от надежди натежало,
се бори със невидимото зло,
дори и в липсващото бяло,
мечтаем си пак за добро!

А, някога четяхме Ботев,
"Молитвата" без Бог в небето,
сега се сещам и за Гьоте,
"надежда всяка тука оставете"!

И раят, и адът са вътре във нас,

"това е толкоз просто и логично"

какво ще "нахраним"в този час,

зависи колко себе си обичаме.

 

преди 3 часа, Нел написа:

какво ще "нахраним"в този час,

зависи колко себе си обичаме

Той всеки себе си обича,
и просто е, и е логично,
и ако "той" приятел се нарича,
дано е истинско, не сарказтично.

А, раят е мечта за всеки,
за някого недостижима,
защото адът го създал човека,
освен добро и зло да има!

Днес всеки иска да е съвършен,
това е песен тъй позната,
живеем в свят непроменен,
очаквайки иронията на съдбата!

Грешиш, Приятелю, грешиш,

не всеки себе си обича.

И според теб защо на шиш

от злост и завист се препичат?

Защо навъсени вървят,

все мрънкат, все някой друг им е виновен,

защо омраза сеят и кървят

от подлост и от мъст отровени?

Защо презират чуждото добро

и хапят с думи, в дявола се вричат,

плетат интриги, гледат зло...

Нима това е да обичаш?

Не! Това не любов!

(нали е "просто и логично"?)

Да обичаш значи благослов

към другите и към собствената личност.

 

 

 

Колкото и да се пишат редовете,

колкото и да се редят куплетите,

от памтивека е известно,

че "любовта е за поетите".

На Света една е Ягата
и метлата е неин пророк,
борави добре и с тоягата,
като шампионка на овчарски скок.
Космата брадавица,закривен нос,
поглед кървясал,режещ с откос.
Съсухрена,бледа,изнемощала,
на старостта белезите носи,
тракащи кости,скърцат хрущали,
обувки няма,краката и боси.
Пада мрак,луната изплува,
настъпва време баба да палува.
Има истории най-различни,
затова и до днес се пишат притчи.
Ето,това е Ягата
и метлата е неин пророк,
срещнеш ли я,закъсал си здравата,
не може да ти помогне и Бог.

Метлата е добра метафора,

в тоз свъсен и дъждовен ден.

 

Здравей приятелко отново,
прощавай, с отговора закъснях,
аз нямах право пак на слово,
за мен това голям е грях!

Възможно е да съм във грешка,
сам всеки да не се обича,
но, ми се струва като смешка,
щом еднополови в любов се вричат!

На тях все някой друг им е виновен,
все нямали права, като на другите,
че, кой им пречи на живот любовен?
До четат Пеньо Пенев в стих за теменугите!

Приятелко, аз нам едно,
и никога не съм го крил,
дали добро е или зло,
от всички други аз съм си най.мил!

И, знай, че теб те уважавам много,
защото чувствам, че си откровена,
дали си вярваща или пък не във Бога,
за мен това е без значение!

Когато преди време бяхме млади,
щастливи бяхме и безгрижни,
пеехме песни по бригади,
с наш текст и радостни и тъжни!

Аз още помня тези времена,
тогаз животът беше лесен,
обичах песничка една,
и аз бях авторът на текста!

"Моят татко умря,
само спомен остана,
ний бяхме много щастливи,
с моя татко и с мама!

Мой татко върни се,
ние чакаме с мама,
аз викам високо,
но тебе те няма!"

Днес изборите се закриват,
и ще ни сложат пак хомота,
желая ти, бъди щастлива,
и винаги се радвай на живота!

Поздрави!

на 31.03.2021 г. в 0:00, ,,,, написа:

Колкото и да се пишат редовете,

колкото и да се редят куплетите,

от памтивека е известно,

че "любовта е за поетите".

Тъй е, к`во ли вдявам аз

като дърт тенекеджия

чукам си коли наред

нямам си жена да бия.

преди 21 часа, Myanmar написа:

Тъй е, к`во ли вдявам аз

като дърт тенекеджия

чукам си коли наред

нямам си жена да бия.

Споко, ако имаш ти късмет,
проста чакай си съдбата,
все ще дойде твоят ред,
да се ожениш за жената!

Ако си пък тъй напет,
и като дърт тенекеджия,
да чукаш ти жени наред,
голям ще си и шегаджия.

Но, щом  със нея не върви,
знай, ще започнеш ти да пиеш,
а, ако с друг изневери,
тогаз ще почнеш да я биеш!

* * *

Във сивото и в черното
Във плачещия глас на синята ни длан
От век звъни изстинала
С пиринчения глас камбана
И бяло бяло сипе звуци в здрача
Изстискани от пъпната ни връв
На щедро седнали да плачат
Покапващи ги едри капки кръв
На гиздава танцьорка в сластен пирует
Политнала в червената си рокля
И смях примамващ ни напред
Където пръскаме широко
От дланите разтворени във жар
Една усмихната вселена
Жертвен дар
От пепел
На сърца
И
Много
Много
Много
Плам

На даряващите, туй ще бъде дадено!

на 4.04.2021 г. в 7:42, Реджеп Иведик написа:

Метлата е добра метафора,

в тоз свъсен и дъждовен ден.

 

Накъде без нея,

иначе не става епопея...........

на 4.04.2021 г. в 23:49, Myanmar написа:

Тъй е, к`во ли вдявам аз

Ето,това е Ягата
и метлата е неин пророк,
срещнеш ли я,закъсал си здравата,
не може да ти помогне и Бог.

на 6.04.2021 г. в 19:44, Уиш... написа:

уишотикон съз зелена гаща😊

Гащи с тиранти,копче и перка,
палец натиска,бръм и офейква.
Казват,че по покриви живее
и на живота безгрижно се смее.
Затова и веселия хвърчиплан,
е винаги радостен и засмян.
Всички си мислят за Карлсон,
а историята шепне , "първия дрон".

на 8.04.2021 г. в 20:48, ,,,, написа:

Ето,това е Ягата
и метлата е неин пророк,
срещнеш ли я,закъсал си здравата,
не може да ти помогне и Бог.

Разправят в стари времена,
живеела старица зла,
тя си нямала деца,
за туй ги дебнела в ноща.

А, там в средата на старата гора,
се гушела самотно къща на крака,
и нейният комин,
изпускал сивкав дим,
а, пеща готова,
чакала децата,
които баба Яга,
отвличала в гората.

Баба Яга е била,
старица белокоса зла,
тя си нямала деца,
за туй ги дебнела в ноща!

преди 1 минута, herkules2 написа:

Разправят в стари времена,
живеела старица зла,
тя си нямала деца,
за туй ги дебнела в ноща.

А, там в средата на старата гора,
се гушела самотно къща на крака,
и нейният комин,
изпускал сивкав дим,
а, пеща готова,
чакала децата,
които баба Яга,
отвличала в гората.

Баба Яга е била,
старица белокоса зла,
тя си нямала деца,
за туй ги дебнела в ноща!

Слушай, никакъв сладолед,
само киноа и австралийски мед!
Мами, няма искам, няма ща,
тлъста станеш ли ще те сподели беда.

В тъмното те дебне древно зло,
и подбира пухкави дечица
хапнеш ли от вафла, гризнала си и дърво
слушай мама, знам, че си умница.