Честита Нова Година

догодина до амина

през на крематориума комина.

ще си замина

Честита новата година,
дано пак хора си останем,
и злото тук да си замине,
та всички по-добри да станем!

А, всеки трябва да го знае,
от свещеника или от раба,
ние всички трябва да признаем,
че, никой не е по-голям от хляба!

За да сме здрави до амина,
да сме блажени до насита,
и нека новата година,
на всички ни да е честита!
Ч.Н.Г.

Еуфорията празнична премина

и няма сняг, и няма зима,

макар(признавам си) не я обичам,

и от мразовете и се спичам,

копнея за поле безбрежно бяло

завило се със снежно одеяло

на боровете натежели клони,

висулките по стрехи и балкони...

Копнея! Но какво ли копнежа ми значи?

За времето! То си има свои задачи -

да няма сняг, да няма зима...

дано замислят се мнозина!

 

 

 

 

Копнежът тихо огънят разгаря

Без да очаква във замяна

Така обаче малкият  жираф

копнеел да политне,

а пък тъжната калинка от високо

да съзира и пасе

да има дълъг врат и преспапие

на 28.01.2020 г. в 12:25, Нел написа:

Еуфорията празнична премина

и няма сняг, и няма зима,

макар(признавам си) не я обичам,

и от мразовете и се спичам,

Нел, никой не обича зима,
на топло трябва да се скрием,
по-малко студ и мраз да има,
пак ще се храним и ще пием!

А, зимата през таз година,
не беше толкова сурова,
тя някак бързо си замина,
и топло ще е пак отново!

Дано годината обаче,
да бъде много плодородна,
да има жито, хляб, погачи,
да няма пак режим безводен!

Нел, ти си ми любима,
и пишеш също като мен,
така се радвам, че те има,
бъди щастлива и приятен ден!

Ще дойде пролет след зима,

а Нел ту я няма, ту има....

Не че времето не стига,

но нали съм "чучулига",

рано ставам, рано лягам

и на работата все наблягам.

Благодарско, Херкулесе

за пожеланията сгодни,

ама covid 19 се натресе

в града ми тъй любим и родни.

Не че спрели сме да пием,

да се храним и... подобни,

даже в къщи не се крием,

срещаме се и със себеподобни,

а някак през годините разбрах,

че по добре е Face to Face,

от всеки моден интерфейс.

Така че... форумът любим

понякога дори забравям,

макар тук спомен несравним

усмивки на лице ми е оставил.

А ти недей...  не се сърди,

макар и рядко  още влизам,

да драсна няколко черти,

да пусна песен - споделена близост.

 

 

 

Като напролет
Невчесано буйни реки са ръцете ми
Като камък понесли във своите води
Тези малки игриви отнесено весели
Тънко парещи сенки във твоите очи

Като напролет
Тичат в полята табуни от думите
Дръзко притихнали за скок пред галоп
Тихо приготвени за гонка са буйните
Прерийно-степни и пълни с възторг

Като напролет
Пръскат искрите си цъфнали мислено
Щедро засети с усмивки лъчи
Плъзнали храсти и нежно разлистени
Тънички струйки от тихи сълзи

Като напролет
Парещо топла погача от Слънцето
Квасно замесена в сури нощви
Медено свилена дреха облекла е
Твоето име и твоите коси

 

Ква е тая корона, кво е туй.

Ще ядем явно всички х*й.

Ще заминем в Орландовци през комина,

Благодарение на упрявляващата пасмина.

 

Криза глад и  инфлация,

Ясно чака ни кремация,

Пълна обърквация, тотална фрустрация,

На управляващите искаме абдикация.

 

 

От FreeBSD завой към Пеньо Пенев-а поезия.
Такъв кадър не подминавам с безразличие и свиквам под знамето с избродиран надпис "Когато цъфнат теменугите", за да се вее свободно от Свиленград до Варна!

ToDo
На управляващите искаме абдикация.

да се чете
На управляващите искаме ампутация.
На управляващите искаме гилотинация.

или най-добре
На управляващите искаме кастрация.

След тоталната ампутация

и мор на клети управляващи

настана Рай

или пък не съвсем

и недоволните дори със облигации

и живимъртви с менструация

пак ще копнеят за фрустрация.

Но някой ден под кестените

ще открият, че без копнеж

не ще намерят сила

За да излязат от лабиринта

на. собствената си тъга

и дъното на психоТренда

Училище добро,Госпожата ни е зла.

Тестътси е дълъг,а времето ни малко.

Матурите са трудни,а мислим че е лесно.

Никак не е лесно,щом със двойка си останал.

Вируса е тук,а ние сме във вкъщи.

Никой да не излиза,тъй каза генерала.

Стойте си увас,всичко ще се оправи.

Щом времето се стопли-ще излезем.

Пролет

 

Сички тулупи с намордници

и тихо южнякът повява

смълчани са празните болници

унило очакваме ада.

 

Курназ бостанджия страхува

секакъв вид баламурници

мисирки гюлюкат и плюват

очакват си новите курници.

Заключваш си добре вратата.
Забравяш да излизаш вън.
Мечтаеш този тъп спектакъл,
да беше просто странен сън.

да беше, ама е наяве

дано това да му е края

да пием по едно за здраве

и ако можем да забравим

Забрава... лесно да се каже,

и то когато някой яко ще намаже

изтъняла от алчност филия,

някой - да, но не и ние...

За нас намордници и страх...

да плашиш някого е грях,

но знаят алчните без съмнение,

страхът държи във подчинение.

 

Безстрашните на думи - изтрещяват.

Главите им задръстват конспирации.

Все плюят недоволни, обвиняват.

Събират от себеподобните овации. 

 

 

 

Да сменим темата викам

Райко напече засмяно

птички навън чуруликат

и си жювееме славно

Не е трудно да живееш славно

трудно е когато мислиш бавно

Иска ти се да си птица

но си се родил къртица

Къртиците живеят си удобно слепи.

За птиците едва ли знаят. 

Във свой си свят заклети.

Тунелчета със лекота копаят.

 

В тунелчетата има благини

я лучец я картофче ще намеря

а ти с цигулката къде летиш

ще имаш ли през зимата вечеря ?

 

Аз чакам лято и за зимата нехая.

Не ми се мисли толкоз надалече.

Не искам и не мога и да зная.

Дали ще дойде снежното човече

 

Ще дойде, с нос червен от морков

и тенджера зелена на главата

и черни копчета, забравих колко

с десница здраво стиснала метлата

И колкото метла да я стиска,

накрая пак ще се стопи.

А зайо моркова ще гризка и

тенджерата ще дрънчи...

Такъв животът е ...уви!

 

Ще се стопи да, и ще се разлее,

ще мине време и ще дойде лято.

И птички пойни, силно ще запеят,

а Райко ще блести с лъчи от злато.

 

На прага на една разруха,

пак ураганен вятър духа.

Дали ще носи злото надалече ?

Или се пръкна просто за да пречи ?