Измамата е бродник клет,

опипва почвата, като поет.

Ласкае, гали и хитрува,

и като Лъжльото хортува.

 

Мирис на люляк сънувах

обгърнал боси крака

на бедно момиче 

изгубено

в тъмна гора.

Аз я следвах донякъде

малко преди пропастта

Знаех, че може да падне

но с крехки безсилни стебла

Цветя, дървета, аромат

на свежест и гора вековна 

и аз вървя си част от тях,

очаквайки минутата съдбовна.

 

преди 4 часа, upper@D написа:

очаквайки минутата съдбовна.

...и епопеята вековна 
Ужас,кви съм ги творил в тая тема преди години...

преди 6 часа, upper@D написа:

очаквайки минутата съдбовна.

Не чакай ОНАЯ с косата,

ши доди, нимой да ни доди.

Разхождай се волно в гората,

презирай поличби, прокоби...

Ти па чакай я със длан
разтворена като джолан
Косата идва изведнъж
И падаш като покосена ръж
Обаче морски капитан
Глава му пълна със шафран....
(Реджо да не ми се обидеш ве ей!)

A шафрана е безбожно скъп
не се открива във всеки пъб.

Жълт, донякъде горчив
и е много, много див.

Не на всякъде вирее,
за Азия си той копнее.

 

Ще се срещнем... ято разпиляно, разни съдби,

някои вече ги няма и от това силно боли.

Но ще си спомним за тях... и за нас,

за нашия славен "И"(не кратко) клас.

Вечер ще бъде, на разменени места,

на забързани думи за безбройни неща,

ще се смеем и пеем както беше преди

за кратък миг отново слели съдби.

 

 

 

 

Съдбите сливат се и се разделят,
а птичките не спират да си пеят.

Живота е такъв, суров и мрачен,
а ний очакваме да е прозрачен.

Те сенките са плъзнали навред,
въвличайки всички ред по ред.

За туй си музика пусни,
и чаша винце си сипни.

 

Налей ми чаша вино,

наливай не жали!

С усмивка нека бъде,

че виното горчи.

Така засмяната ти сладост

по устните ми ще блести,

окъпано сърцето в радост

във ритъма на твоето тупти.

Затвори прозореца ,че луната наднича 

с нея идва и трептенето в сиво

пръстите описват мисли и някак срича 

лъчите в думи - някак е мило 

затвори прозореца, затвори и мислите 

не ми харесва как тупти сърцето ми тревожно 

 черно -бели сънища гребеш от силите

не , не мога .. всичко е толкова сложно 

 

 

 

Лудост ли е ,че обичам да слушам нощта 

докоснати струни по моята душа 

и както е казал поета ... дъжда е сълзата 

когато от облака оформя се самата 

лудост ли е ,че обичам твоите пръсти 

които извайват в мен букет нотни листи

мисъл осъзната .. не това е блус 

 

 

 

Извайват пръсти докато изстинат

Докосват ледени самотния копнеж

Не спят светулки

Не сънуват

Не искат времето да спрат.

Когато се отчупи от сърцето

парченце като перла, протегни

онази мъничка черупка,

която си намери призори.

Пази го, докато не срещнеш

страдание на колене

И подари го, без да се замислиш

за да живее нечие сърце.

Мирише на море -утрените пак са тихи 

аромата на кафе ,цигарен дим ,а  улиците мити 

зад ъгъла хлапе усмихва се небрежно 

придърпва ризката прилежно.

Минавам покрай старата пекарна 

помахвам на  продавачката засмяна 

от устните сподавен стон 

изпълнен въздух с аромат на бекон ...

В кафето отсреща на маса една 

отново го виждам ...навел е глава 

и с рими описва живота си стар 

морето е утро..... морето е цяр .

 

 

 

 

 

 

 

 

А моето утро... поле, повито в прохлада

чака новия ден, поредната жар

със  нестихващ копнеж по дъждовни сълзи.

Сякаш е млада жена, която с наслада

среща любовта и поредния дар

на влюбени, скъпи, дълбоки очи.

Сякаш дете е и няма прегради

 

Понякога знаеш ли как ми се иска 

да яхна коня и без да ми стиска 

с лицето вятъра да посрещна 

но сърцето все нарежда 

езика вързан си остава 

и всичко тъне в забрава ...

а така ми се иска , та дори и да прося 

нежноста на виртуоза 

по цигулката стара 

как пръсти прокарва 

и пее в нощта ... лунна следа 

 

преди 2 часа, Kim. написа:

и пее в нощта ... лунна следа 

...като малка светулка една.
Търсиш я ти призори
но от нея няма и помен нали
а когато се спусне ноща 
без да очакваш дори 
тя ще дойде сама
да те дари с топлина...
(брейй чак не моа си повярвам кво спретнах  )

на 28.06.2019 г. в 0:52, Bасил написа:

...като малка светулка една.
Търсиш я ти призори
но от нея няма и помен нали
а когато се спусне ноща 
без да очакваш дори 
тя ще дойде сама
да те дари с топлина...
(брейй чак не моа си повярвам кво спретнах  )

Да те дари с топлина,

да ти подари нежността,

може само най-любимия,

любов от други недей хвали ми я.

А преди топлината на ближния,

усети близостта на Всевишния.

 

Измама подла тук ми бе скроена,
подарък някой "хубав" ми направи,
предложи ми приятелска игра на сцена,
но много бързо се самозабрави!

Аз исках да обсъждаме живота,
и нищо друго не съм искал,
изкараха ме, че съм мъж смотан
а, тя била "умерената феминистка"!

Беше ми тежко, и безспорно,
съсипан съм от таз измама,
да ме изгонят тъй позорно,
за мен обида бе голяма!

На наглостите пак ще отговоря,
защото мразя женския цинизъм,
и винаги ще продължавам да се боря,
със злото, казващо се феминизъм!

Със злото може да се бори

човек ценящ доброто, радостта

Или пък фея и магьосник, клети,

разбиващи с магия  глупостта.

Но не е лесно да признаеш

неспособността си собствена да спориш

Да грачиш и обиждаш, без контрол

и женската харизма те тормози

в нещастната ти драма на "сопол".

Второ действие

Лятото с прекрасната си мантия

бодро стъпва по пясъчни плажове

Вълните го галят влюбени,

а вятърът му носи уханни сбогувания

В малък рапан на брега се беше запазил

стон, от една, 

русалка, която не виждаше

как вчера умря Любовта.

лъжа голяма пак бе сътворена,

лукавост, безнаказаност, цинизъм,
отровата с която обществото ни е напоено,
жените гордо днес наричат феминизъм!

Натрапват ни идеи чужди и против природата,
насочени са срещу мъжката потенция,
за да се ликвидира репродукцията тук на хората,
това ни задължава истанбулската конвенция!

Грях е жените да са над-мъжете,
грях е да величаем женското бездарие,
жената пак по-долу ще е от мъжа туй разберете,
и нека Бог да пази България!
 

преди 2 часа, Maleficient написа:

Със злото може да се бори

човек ценящ доброто, радостта

Или пък фея и магьосник, клети,

разбиващи с магия  глупостта.

Но не е лесно да признаеш

неспособността си собствена да спориш

Да грачиш и обиждаш, без контрол

и женската харизма те тормози

в нещастната ти драма на "сопол"

Таз драма дето ти я виждаш,
не е нещастна, нито е сопол,
знам, иска ти се пак да ме обиждаш,
със стара приказка, за "Гърбавия Каракол !"

Кое добро е, или зло е,
днес сменят своето значение,
не грача, а гласът ми е такъв, но мой е,
туй просто си е твоето предположение!

Къде е женската харизма ?
Химера днес е тя голяма,
защото под властта на феминизма,
харизма  женска вече няма!

Харизма женска има, и ще има,
но как да разцъфти в тази люта зима?

А с думите си тоз Артур,
провокира само следващия тур.

На сцената Амурчо допуснете,
и томахавки заровете!

Във себе си вина търси...

Недей да обобщаваш!

Мъже, жени ...безброй злини,

каквото трябва получаваш.

Едно знам, бях сляпа, сега вече виждам

е казано във книга свята

Коя съм аз, че да роптая

когато не разбирам

Какво е мойта дума

казана без милост

Защо да наранявам,

ако съм простила

Печал, тежи в Душата

а във сърцето празно,

получи преди време

обещание прекрасно...