Умора, болка, отекчение...

измъчвани с безброй съмнения...

В мълчание - необясними заглъхнали са тези рими...

Да ги подкараме така тогава...

дори за прозаиците - ненужна врява...

Нужна е комуто трябва!

Зърно не е, но пък е плява,

а плявата е(както знаем)

екологично чиста и незнаен

понякога стихът се ражда-

глътка свежест в суха жажда.

 

Следобедното ми кафе

на рими в Kaldata приседна,

една минутка... не, може би две

усмивката ми да прогледне.

 

Какво му трябва на човек във лятна вечер -

парченце диня, лимонче, стръкче розмарин -

към които скоро да добави капка джин.

Чин-чин! 

Spoiler

 

Потребности и нужди най-различни...

За някого са даже -нелогични...

За други са изтъркани, банални

или отчайващо първосигнални...

Така е... и затова...

Затова си гледам своята "софра".

Защото "сервитьорът" не се знае

какво ще поднесе във миг случаен.

 

 

 

 

Кордон бльо,

туй ще дай най случайно.

Но мен от Сервитьора ме ней страх.

Щот имам телефона на Кръчмаря,

кавички па не турих, е ли грях ?

Какъв ти грях ,

кавичките в реала - дори

изобщо хич не важат...

Изписани и превъзнесено

те само нещо ще покажат 

 

Навлизам в темата случайно 

години липсвах аз незнайно ...

сега по темата -добре...

къде е пустото мезе 

Зависи от мезето ще -отбележа аз превзето...

Дали изобщо още ти е нужно. ...

Аз мезя с рима и на прозата 

съм чужда..

Замезихте ли?

На мен пък ми е топло,

а борът до прозореца ми сипе вопли,

високоградусово е вчера, днес и утре,

не става за навън, а климатик... и вътре!

И някак скучно става лятото когато

от жега и дърветата увяхват,

а птиците забравят свойте трели,

мълчим и ние - онемели.

С какво(по дяволите!) е по-различно

лятото от късната есен и зима безлична

в дни такива - на затворническа драма,

когато хем сме живи... хем никакви ни няма?!

 

 

 

 

Редактирано 30 юни 20179 г. от Нел (преглед на промените)

Жега лошо ли е, мис Буена Виста,

нема водорасли, водата е чиста

Навън е жега, пари, все едно съм в пустинята Калахари слънцето ми бие от топлите шамари и аз падам по гръб, падам на скара-обръщам се дваж.. то гърбаа ми не се бара..

Всичко прекалено, Реджепе, не е добро!

Уж лято съвършено, пък то... голямо зло-

и хора измряха, и жито изгоря, дървета окърши,

тревата пожълтя...

А днес е вече друго... потоп ни сполетя,

прохладно е..., но и туй чудо

не е добре за морната земя.

Така-а-а...ти знаеш, Реджепе - Златната Среда,

от всяко съвършенство, най-съвършената е тя!

Редактирано 3 юли 20179 г. от Нел (преглед на промените)

Мир няма без война

също както спокойствие без вина....

Думи празни, от усти пълни,

самочувствието дразни, о, чеда жални....

 

Ослепях,ослепях от
студения мрак в очите ти.
Къде са сега устните ти жадни да
сбират сълзите ми?
Къде са дланите ти да 
прегърнат мечтите ми?
Няма те, 
ще се побъркам от мисли.
С кого си?
Някой люби ли те сега?
Гладна ли си?Имаш ли нужда
от топлина!
Мразя те!
Сърцето ми кърви
и искам да те накажа
с моята смърт!
Обичам те!
Дано се срещнем отвъд
или пък в друго време,
в друг свят...
И без това тук само ридая
удавен в самота!
Няма надежда
в тази реалност
да възкръсне любов!
Щом мога да те имам 
само в съня си
то отивам,
отивам да спя!

Много болка момче - много болка! Но стиха ми хареса! Откровено ми хареса... Имаш дарба!

преди 35 минути, darkterminal написа:

Много болка момче - много болка! Но стиха ми хареса! Откровено ми хареса... Имаш дарба!

Благодаря!

Малко чувствителност примесена с проблеми и се получи стихчето.

В един вечерта го писах на един дъх без да го дообработвам.

Просто си излях душата.

 

Сам си я поставил на пиедестал, сам можеш да я махнеш. Зависи дали искаш. Сещам се за Лайза Минели лафа.

Малко грубо може би. По грубо от страданието има ли ?

Любовта ти е изгаряща, сърцето ми е пепелник.

С всяка целувка изгаряща разпалваше моята любов.

И последна прегръдка щом ми даде искрата взе да гасне, пепел сива, мъртва и студена взе да сипеш по моето сърце.

И полъхна самота, празнината се откри, остави черна мъртва дупка в моите гърди.

на 2.08.2017 г. в 18:40, URIEL написа:

Просто си излях душата.

 

По-често го прави! Моля!

Сутрин...

В кафето си виждам новия ден.

Ще бъде спокоен(така би харесал на мен).

И чуден(допълва ме стария бук),

като вчера...  спокоен напук

на всички проблеми и летния край...

А то си отива и е видимо най-...

точно сутрин в ранната лятна мъгла,

в закъснялото слънце, което с малко тъга

се показва зад хълма и поема на път

като вчера...

А в кафето усмивка съм скрила(запас)

вместо захар за мен. А за вас?

 

Лятото повлече тъжния си край,

през рамо се сбогува,

погълна го Безкрая.

И отново е есен. С килима на листата...

Но как тихо е без птича песен! -

сезон на тишината!

 

 

 

на 22.08.2017 г. в 9:29, Нел написа:

По-често го прави! Моля!

 

Нямам много свободно време, Нел!

Иначе с удоволствие.

Ама не и тук.

Пък и макар и да пиша отдавна, не си харесвам стиховете.

Целувки и здраве за теб и семейството!

 

 

Spoiler

https://youtu.be/qvvhJ3zmdmQ

 

 

Spoiler

 

 

 

 

 

 

Spoiler

 Почерпен от планираните истини,
препил със дълго отлежали чувства,
изричам клетви- кухи но предписани.
Преливам чашата от празно в пусто.

Пооглушал за думи парещи и стряскащи,
поослепял за гледки,водещи разкрития
избягвам бурите,вълните пляскащи...
Откривам вече преоткривани открития.

Дочул,пресиления смях на боговете,
видял престорения гняв на робите,
нехая за просмукалото се,през вековете.
Или пък за вредата от отровите...