Време пилеем,оглупяваме
или просто се самозаблуждаваме ...
Все пак заспиваме а и сънуваме
В дните преброени просто бленуваме
Има ли смисъл мечти да убиваме
Когато можем и да обичаме...
;)
 

Снегът не спира, студ напира

и лед сковава сетивата...

Една надежда си отива,

дълбоко скрита във душата...

Отива си отново в твоите очи
Но наистина така ли е ..надали
Притвори очи и тогава топлината ще заблести...
(написано от идиот)

Очите ми поглъщат тъмнината,

приели всички болки и безумия...

Една заблуда скита в тишината,

ненужна, чужда и погубена...

Едва ли всичко си приела
Тежи ти нещо знаем си
Очите ти издават болка 
Не можеш ги прикриеш ти
Заблудата ранява ти душата
С усмивка можеш да я промениш

 

И нека замълчим 

/мълчанието било злато/

Макар коварно някога убива,

това което вече не очаквам,

сега приех - не ще съм вече 

истинска и жива...

усмивката дори не ми отива...

Усмивка винаги ще ти отива
Дори понякога да жили кат коприва
И не приемай самотата
Така сама отравяш си душата
Ще бъдеш истинска и жива
Мечтите дават сила...
 

Гълъби... сгушени в усмивка!

Политат от лицата и във миг,

оживяват и очите, и сърцето,

с немия чутовен вик

разтопяват ледовете.

Толкова много само в една,

скрита по лицата ни усмивка,

дъжд, последвала дъга...

Какво ли повече да искаш?

 

 

 

 

Замръзнала усмивка на лицето...

Като маска скриваща тъгата,

когато вътре в скръб сърцето,

подтиска даже сетивата...

Аз отново нищо не разбрах
В очите само хвърляш прах
И няма маска да те скрие
Сърцето всичко ще разкрие...
А сетивата остави,сама се нараняваш ти...
(ай до следващо включване  )

Сърцето ми, дъхът ми спира,

душата ми се рестартира ...

Напред, нататък продължавам,

в една въздишка се спасявам...

Продължаваш до къде?
Все някой ще те спре...
Временно спасяваш се нали
След време пак ще заболи...
(брр от 21.1 няма писано) 

И гледам красотата и сияйна душата и за мен е тайна, крилата и са скрити.. очите и сапфири.

Очите и сапфири
Ама нещо нос и тя навири
Ако малко разум имаш ти
"Жабата" си погледни 

ПС:Смени доставчика

Редактирано 2 март 20179 г. от Гост
Хлапето знае =D (преглед на промените)

Не ще остане спомен даже

и времето отново ще накаже,

онези напъни безкрайни -

да разгадаем всички тайни...

Претръпнали от думи,

изгубени в метафори,

маскирани в костюми,

които не прилягат ни,

се търсим с теб във голотата.

Жадуваме признание…

Не, няма болка в самотата.

Но няма и очарование.

 

Прозаично :

Бил съм се бил напил .

Добил съм мозъка на дебил .

Утре обаче като изтрезнея 

ще й кажа тихичко аз на нея :

- Ти вчера като един бодил ,

днес си си същия дебил...

Редактирано 6 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Няма рози без бодли.

Дебил ли си - ще те боли.

Не знаеш ти какво е роза,

остава ти едната поза.

 

преди 28 минути, 3,14159 26535 написа:

Всяка роза е до време .

Мен от рози не ми дреме .

Поодрали ме тук-там

те във мен събуждат плам.

Дреме ми от зли кози

със навирени роги...

Редактирано 6 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Да обиждаш е най-лесно,

погледни се, не е честно.

Щом коза те убоде,

не реви като дете.

Изправи се, мъж бъди

и за розата се погрижи.

 

преди 30 минути, 3,14159 26535 написа:

Баба ми така ми каза :

- От коза пази си таза , 

че с рога и със копита 

да се бие все налита .....

А пък има друго още -

ум вземи си , то е мощи....

Редактирано 6 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Неопитомените кози

имат острички бодли.

От козата те е страх?

Що за мъж си ти тогаз? 

Виж историята говори,

че юнак с лами се бори,

а теб страхът ти взе една коза?!

Къде е поетичното в това?

 

преди 18 минути, 3,14159 26535 написа:

....

Аз съм човек реалист

и си падам егоист.

От мечтани идеали 

никой не е взел медали.

За Христос един на Кръста 

даже Бог на мръднал с пръста....

Редактирано 6 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

You never know what you have lost

until you meet The One you love the most.

И как ситуацията прекроихте та се в същата указах с розите бодливи и бодлите им диви и красиви..