Дали е всъщност Пролетта предвестник на добро начало?-

или за някого тъга, умора пролетна събрала...

Не вярвам вече в Любовта и от ума си я прогонвам -

ненужни мисли, тишина  и скитам във тъга , бездомна...

Тъгата ражда синева,

синевата теб възражда!

Не сянката на любовта,

Любов без сянка е начало.

Повярвай! Уморените криле

лекуват се със полет-болка.

От болката се раждат светове,

и пак от нея те се преживяват!

 

 

 

Редактирано 6 април 20179 г. от Нел (преглед на промените)

Боли поредния изгубен ден,

прекършени криле без полет...

Дали е нощ или е ден...

Дъжда отмива всяка Пролет...

Един ли?... Много дъждове

отмиват мисли пиперливи,

а дните кой ли ги брои...?

Боли ги живите!

И затова са живи!

 

Редактирано 6 април 20179 г. от Нел (преглед на промените)

Живот изплакан като дъжд,

се стича тъжно по стъклата...

Въпроси тъжни неведнъж, 

горят с болезнен отпечатък... 

Силата на духа се калява в болка. 

А израства в свобода.

Силният човек създава чудеса.

 

Имало човек да пати
Хапнал колци със домати
Но не се задавил той
Фантастичния герой 

Обичам да съм тъжна...

Така поне си зная -

начало не допускам

за да не дойде края ...

И така стоиш си в безтегловност

В една такава безгрижна неволност

И реката гледаш как си тече

И чудиш се, да плувам ли? дали ще ме отнесе?

 

 

преди 11 минути, nade_v написа:

Обичам да съм тъжна...

Така поне си зная -

начало не допускам

за да не дойде края ...

Обичаш значи си жива
Обичаш значи те боли
А болката придава израз 
На тез несбъднати мечти....

Не мога да плувам, а само будувам...

Дали от виновност е таз безтегловност

и мисъл-жарава, покой не ми дава...

 

Покой не ти дава защото си права
Жаравата гори не се поддавай ти...

на 3/26/2017 в 14:27, 3.14 написа:

Лъжец, лъжец,

безсъвестен,

безчувствен,

от всеки презиран.

Лъжец, лъжец,

страхливец, 

изпълнен с болка. 

Обречен на самота.

А как боли от това...
В огледалото се погледни
Сама ще се разпознаеш ти...

В огледалото...

Сянка от спомен в уморени очи,

напукани устни, изричащи помен

за някого, във вече отминали дни.

Нима така се живее?

- Някъде, някога, с някого(или без).

А рождения ден на приятеля

и косите ни... посивели с финес?

Те какво са?

- Нима празни влакове,

преминаващи просто край нас...

Нима не боли ни от чакане

миналото да обърне анфас?

А после какво?

Разочаровани!

Не това помним!

Не тези дни!

Оказва се, че сме запомнили

само това, че още боли.

А болката всъщност отдавна я няма-

хулиганката хванала бързия влак,

но нали сме си паметни

вместо слънчево светло,

градим полумрак.

 

 

 

 

 

 

Редактирано 6 април 20179 г. от Нел (преглед на промените)

Да турим розовите очила ли ?

Тотално да се вдетиним ?

Или да бъдем сериозни,

със сигурност да изтрещим.

Какво сме взели и какво сме дали?

е без значение щом сме изтрещяли...

А миговете все неповторими,

ще запечатаме тъй непринудено във рими...

преди 7 часа, Вacко написа:

А как боли от това...
В огледалото се погледни
Сама ще се разпознаеш ти...

Река ще си остана аз до края,

река-немирница - туй знай добре!

И няма никога да бъда само твоя,

защото никой няма власт над мен,

свободна съм, неконтролируема и дива, 

и вливам се във своето море.

 

Ела Надежда где си ти
Заровена си сред спомени
Лицето нежно покажи
и стига крила си се ти

Понякога мълчим...

но сме далеч от тишината!

Просто мълчим - слугуваме си на ината?!

А дали е инат кой може да каже?

Вероятно в дантелени дни

крием думи прокажени?

Думи, от които по-силно боли

защото са чути... и все пак неказани.

 

 

 

 

Мълчим когато се налага
за да не се оцапеме с оврага
Тишината е заточние а не лечение
Прокажените думи са едни-а дните такива са други уви...
От думи най-боли,разбрала си го много преди мен ти...

 

Редактирано 30 април 20179 г. от Гост
илюзий не подхранвам (преглед на промените)

.

Редактирано 1 май 20179 г. от Мойра (преглед на промените)

Мълчанието е за предпочитане,

когато думите са истинска зараза .

Ненужни са въпроси - питане,

които после ще се преродят в омраза 

Права си!
Аз спирам да пиша тук понеже някой хора ползват думите ми.....
Натали прегръдка от мен!

Редактирано 7 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Говоря си сама със рими,

че другите от рими не отбират...

Да ги споделям нещо все ме спира,

а те извират ли, извират...

Нека станат водопад тогава!

Да не тънат във забрава!

Римите си сподели

тук-при сродните души.

Че сме нещо замълчали-

кой го няма, друг - инат,

трети мели лични драми,

другите... не знам къде хвърчат.

Пясъчникът ни замлъкна

ей го и месеца комай мина,

като се курдисам тук - помръквам

и ми вее хладина.