преди 1 час, 3,14159 26535 написа:

You never know what you have lost

until you meet The One you love the most.

You can not lose something you do not .... you can find it ! (превод с Гуугъл )

Оправихме българския ! Хайде сега и на английски......бедни са им изразните средства - трябва да се досещаш , да си въобразяваш по смисъл.... . Все пак сме цивилизация на повече от 6000 години . При нас всичко е точно и ясно , или ако трябва допускащо безкрайно разнообразие и двусмислие . По избор !

Кажи :" Бил съм се бил напил " или " Щял съм бил да се напия " и на всеки преводач ще му щръкнат косите ! А за нас е недвусмислено ясно освен смисълът , но и времето , а даже и мястото , и с повечко въображение и други неща...

Редактирано 6 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 46 минути, Mr.n0b0dy написа:

И как ситуацията прекроихте та се в същата указах с розите бодливи и бодлите им диви и красиви..

Не можеш просто тъй да хванеш роза,

с ръце не пипай там - боли от проза,

докосвай я с душа, не я пречупвай

а плевелите изскубни за всеки случай.

Цитат

Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

 

 

Моите дълбоки почитания към Екзюпери , но катастрофирал...няколко пъти . Имал късмет , но издевателствал над него....(от мен без определения).

Красотата и др.п. явления са следствие на Живота .

Критерий за ценност :

Всичката красота ( в същност нищо) на света не струва колкото Живота ....

Соломон го е казал : " По-добре живо куче , от колкото мъртъв лъв..."

Редактирано 6 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Розите не са виновни

че създадени са благородни

Красотата им и аромата

са недостижими за простака. 

Често са самотни и увяхват

но не се оплакват. 

Краткото им време само

ги прави още по-желани. 

Но за туй са им бодлите

да оставят и следите. 

Може ли да я прегърнеш

с нежност въпреки страха

ще омае те вълшебно

докато не срещнеш... ти коза

преди 3 часа, Maleficient написа:

....ще омае те вълшебно

докато не срещнеш... ти коза

Ще омае юноша бледен - от хормони се поболял.

Собственото си " Аз Искам ! " отдавна съм овладял ......

П.П.........На рожден ден на баща ми (лека му пръст) му нося цветя .

Пък той : " Да беше взел репички и салатки - пак са цветя....."

Редактирано 6 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Владееш дръжки ти
"Аз искам" винаги ще те мори
Приемай всичко на шега
Усмивка имаш ли си ти
Доброто пак ще победи 

Небето тъжно плаче в мрака,

че не успя да я дочака,

онази роза тъй бодлива,

прекършена от няква коза дръглива...

ха ха ха 

отдавна не бях се забавлявала с подобни писания 

Козата винаги е налице
Небето няма да реве
А розата със тез бодли
Не всеки може да я приближи

на 3/6/2017 в 16:11, Mr.n0b0dy написа:

И как ситуацията прекроихте та се в същата указах с розите бодливи и бодлите им диви и красиви..

Ситуацията динамична,а розата не е статична...

Реве си то ...вали, не спира,

козата скри се, розата умира...

И всичко било живо, нежно

сега е просто безнадеждно...

 

Защо си мислиш ти така
Душата крие някаква тъга?
Козата винаги я има
Но не умее да говори в рима 

ПС:Коза си имам аз и гледам си я във захлас
Бодли си има тя,но аз приелсъм я така

Редактирано 13 март 20179 г. от Гост (преглед на промените)

и аз като една коза ще отговоря с чужди рими-любими :

"  След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.
Блага Димитрова "

Наде вярвам че не е така
Когато обич те докосне
Забравяш всичко ти
И тогаз сърцето го боли
От болката несподелена
Сърцето  взима квото вземе....

Сърдечните болежки най са тежки,

дали си дал или си взел е все едно 

и тъй хронично най се боледува,

когато осъзнаеш, че любов не съществува ...

Къде е писано че не съществува
Изпиташ ли я разбери
Крила ще имаш ти

Защо е нужно да го пише,

сам всеки го разбира,

когато със прекършени криле,

заблудата успее да съзре...

 

Сърцето ти ако е чисто уви
Заблудата ще изгори
Чувства имаш ли във теб
Всеки ден ще е наред

.

Редактирано 15 март 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Завръщане

Буква подир буква , стих подир стих .

От мерена реч се преуморих .

Полегнах на сянка да си почина ,

а Музата бързичко си замина...

Сега се напъвам да я срещна пак .

Дали ще се върне под моя калпак ?

" Къдета е текло , пак ще тече ! " 

Тъй рече ми без да отрече...И се върна !

Редактирано 14 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Защо и моята(муза) не иска

в душата ми слова да плисне...

да ми поговори на ръцете,

да затичат по клавиатурата и двете...

А някъде и от себе си се скрила

отказва ми опората си мила,

оставила ме произволно да се блъскам

между думи бездушни или пък лъскави...

 

Просто думи сухи не става тъй да се на пластове редят,

трябва в сос от муза да ги топнеш

после щипка хумор да им ръснеш и в собствен сос фантазия да се попекат..

Пълним със смисъл и заливаме с 200 милилитра тъга и ето я наща поетична баница.. Мъгла..

 

 

 

 

Редактирано 15 март 20179 г. от Mr.n0b0dy (преглед на промените)

Лъжец, лъжец,

безсъвестен,

безчувствен,

от всеки презиран.

Лъжец, лъжец,

страхливец, 

изпълнен с болка. 

Обречен на самота.

Днешният ден дойде,

мина замина ей тей,

като вятъра завей

и букета разпилей.

Не се стараех много. хд

Парад0кс

Какво е парадокс там отговорът и въпроса сливат се в едно, една запетая, петно.

Началото и края започват заедно като чувство крадено, като любов под наем на заем,

приета от объркани хлапета и си мислиш, че забавно е сърца да крадеш ей така с ръка да късаш като хищник жаден за любов

и опитваш се да запълниш дупката от ляво наречена сърце ама твоето е черно, твоето е замразено с мъст и алколох е напоено.
Като дим е твоята любов, мъгла е гъста и си извади пръста от раните ми ти не глозгай костите ми като враните бездушни.

Редактирано 3 април 20179 г. от Mr.n0b0dy (преглед на промените)

Дали се сещаш понякога, че мене ме има...

Нещастна, изгубила себе си...

Какво е само аз си зная,

да изгубиш Надежда, очаквайки си края....

Навън е пролет!Смарагдът се ражда,

ожаднял за слънчева ласка,

синевата докосва птиците в полет,

Земята сменя своята сива окраска.

Да!

Сега е моментът да издухаш мъглите,

дълбоко в сърцето ти скрити,

дъх да поемеш и с аромата му

отново да тръгнеш напред, малка Скитнице!

По нови пътища в нова премяна да бродиш,

пеперуда да е водачът ти,

нова любов да откриеш в зародиш,

с песен на славей да екне душата ти.

Пролет е! Навън изумрудът те чака

и корони във бебешко бяло,

слънце пронизва на зимата мрака,

малка Скитнице, отново си цяла!