Как е бе хора...Взех парите до автогара, кефи се цяла камара..Не съм добър да пиша много срички..

Добър съм в това да ви бия всички...Тази тема ни събира, за да скъсаме синджира и направо го активира...Пълна простотия, но толкова от мен 

Целта е верно, да скъсаме синджиря,

ма що пък с простотия.

А що пък не,

бе запуши я.

А красотата,

що е красота ?

Илюзия е,

но и същността.

В отвесните лъчи на слънцето

прокапа обедно

едно рисувано във ярко зрънце,

рисувано по спомен.

Но споменът препъна се във вятъра

на плоскогърда зона,

тресна се на земята неочаквано,

умря(демек).

Ще правя помен.

Страст

 

Рапица Иванова

 

Сърцето ми тупти до пръсване,

не чувам мислите си даже.

Желанието стопля пръстите,

животът не търпи отлагане.

 

Не мога пак да съм предишната 

жена със делнични трeвоги. 

Събудих се безсрамна скитница, 

познах греха и търся огън. 

 

Не  кротък пламък, а пожар 

ще срути старите мостове.

Аз хвърлих вече своя зар

и слушам пукота на огъня.

 

Редактирано 17 август 201412 г. от Ralica Ivanova (преглед на промените)

Така се пишат дръзки строфи огнени
С искри се нивата от тлен засява
От думите да се топи поне оловото
И да изгаря буйно струпаната плява

Браво момиче!

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Така се пишат дръзки строфи огнени

С искри се нивата от тлен засява

От думите да се топи поне оловото

И да изгаря буйно струпаната плява

 

Браво момиче!

Харесва ми..."От думите да се топи поне оловото"! Спорен и успешен ден...да стопим "оловото"!

на 17.08.2014 г. в 9:25, Ralica Ivanova написа:

 

Не  кротък пламък, а пожар 

ще срути старите мостове.

Аз хвърлих вече своя зар

и слушам пукота на огъня.

 

Здравей и добре дошла. ( ;    ....като сте казали, нека бъде огнено..

 

el son

бавното танго на пясъците

зарови надълбоко стъпките им...

 

останаха нечути устните

 ... молитвите за дъжд.

 

Август е.

 

изгарят спомените

като клечки между пръстите му.

 

сънищата... неизречените думи..

целувките им. откраднатите. дръзките.

 

...пламнала савана.

 

вятърът изпепеляващо танцува

с женски тъжен глас..

 

Здравей и добре дошла. ( ;

 

....като сте казали, нека бъде огнено..

 

 

el son

бавното танго на пясъците

зарови надълбоко стъпките им...

останаха нечути устните

 ... молитвите за дъжд.

 

Август е.

 

изгарят спомените

като клечки между пръстите му.

 

сънищата. неизречените думи.

целувките им. откраднатите. дръзките.

...пламнала савана.

вятърът изпепеляващо танцува

с женски тъжен глас..

 

Ех този август, обичам го...добре, че се повтаря всяка година!

... по пясъците още парят стъпки-

следи от огнени нозе и още нещо...

на лятото джобовете са вече в кръпки,

нали ги пълни все с горещо?!

 

Нали понася то горкото страстта,

която му пришиват

и е виновно когато... защото

да бъде друго не му отива.

 

А всъщност няма точно време

за огъня, горящ в сърцата,

освен когато стане бреме...

виновни са нали? - летата!

 

Добре дошла, Рали!

... по пясъците още парят стъпки-

следи от огнени нозе и още нещо...

на лятото джобовете са вече в кръпки,

нали ги пълни все с горещо?!

 

Нали понася то горкото страстта,

която му пришиват

и е виновно когато... защото

да бъде друго не му отива.

 

А всъщност няма точно време

за огъня, горящ в сърцата,

освен когато стане бреме...

виновни са нали? - летата!

 

Добре дошла, Рали!

Благодаря!

Ето и най - новото...

 

НЕДОСБЪДНАТО

 

Днес имам среща със мечта,

несбъднатата - иска да ме види.

Очи - сапфир, залюбили света,

пронизват ме, трепти земята.

 

Днес имам среща със страстта,

нагазих боса в ручей бистър,

покръсти ме със живата вода,

изкъпа всичките ми грешни мисли.

 

Днес имам среща с вечността,

на чаша вино в края на зората.

Тук като славей пее...любовта, 

а устни диви, хладно ми горят душата.

 

                            Ралица Иванова

Добре дошла Рали 

А тук е тихо...

по стените висят говорещи многоточия,

някой е огнен, друг пък е плах,

закътал мисли в скрити слепоочия.

Октомври се протяга лениво!

Октомври е есен мълчалива,

и златна, понякога плачлива,

но красива, невероятна!

Октомври е тихо сбогуване,

ятата отдавна ги няма,

но още дърветата влюбено

им махат с листа...

... после падат...

В РАЯ...

 

Мислите ми ваят медното ти тяло,

пътеки прокарват - рисуват, желаят.

Усещам ръцете ти, май притъмнява,

пусни ги да тръват, те пътя си знаят.

 

Докосвай ме жадно, безмилостно властен.

Целувай ме страстно, пламенно нежен, 

Ще стигнем до онзи екстаз, дълго чакан,

ти дяволе можеш...безжалостно бавен...

 

Качи ме високо, догоре...на билото,

с пресъхнали устни, бленуващи края.

На извора вечен да пия от виното,

и после ме питай, не съм ли във рая.

 

                                      Ралица Иванова

Приятно еротично, Рали!

 

Изгрява ден...

Поредният. Невъзмутен.

Нахакан. Жаден.

НепокорЕн.

Есенен. Слънчево хладен.

Обикновен. Банален.

Малко уморен.

Пурпурно страстен.

Нежен. Укрилен.

Изгрява ден...

 ми нещо ми изчезна словореда 

 

Уморена съм от дните сиви 

и сънят ми стана пуст 

няма ги и гласовете силни 

изчезна  онзи хъс 

заличих старателно следите 

попълних празните места 

вкорених безсилието в душите 

накрая залепих и своята уста 

ми нещо ми изчезна словореда 

 

Уморена съм от дните сиви 

и сънят ми стана пуст 

няма ги и гласовете силни 

изчезна  онзи хъс 

заличих старателно следите 

попълних празните места 

вкорених безсилието в душите 

накрая залепих и своята уста 

и аз не съм сигурна дали не се повтарям

 

В ЧАСА

на кристалните сенки,

когато стъклени риби доплуваха,

железният град отлетя

на крилете на свойте железници.

Пак, изглежда, избягах от час

без паспорт и бележник -

гръмовни кошмари сънуваха

във влака нетрезвите редници

и хвърчеше в простора железен

железният град -

в часа на кристалните сенки,

когато прозрачните

аквамаринови риби

отплуваха.

Ретро песен, ретро звук,

в златната, дъждовна есен

на студа напук,

пея с пълен глас и ето

ражда се усмивка,

после смях

по обяд дали е редно?

Ех, че волно си попях!

Не ми пука, че навън е

пореден ден от листопад,

че сняг наднича зад небето,

а вятърът навява страх.

Ретро песен, ретро звук

във обедното, мрачно време

напук на есента!

Напук

на всякакво житейско бреме!

 

http://vbox7.com/play:a4630b62

ванилово 

 

усещам в шепите ми думици зреят.

тихо, уютно е в стаята ми,

залостен далече студът е отвън.

 

ще покълнат цветове

аромати ще плиснат /пастелни, бели и млечни

ще се разпилеят със звън.

 

топлината ще пропука пашкула

на всяко зрънце палтенцето,

търпеливо и по - фино от сън.

Три китари!

Толкова много ритъм,

само в три китари,

заравям пръсти в листата

и скитам

със спомен за есени стари.

 

В килима на листопада

заравям и лятото,

за да го открия след време

по-младо и дръзко,

с нов водач на ятото,

онова... от жерави бели.

Нощ ...

мрачна , тягостна но все пак е нощ 

а дъжда в мен вали 

няма звезди , няма трепет 

гола ми е душата 

само сиво - бяла светлина 

трополи дъжда по прозореца

няма думи ,няма допир 

само трептяща зеница 

 

 

Уиш моето е по- голяма глупост

Черната Роза 
 

Ти беше хипноза, упойваща доза

сега си в ръката ми черната роза

усмивка смъртоносна,

изгяра плътта ми когато я докосна

бях тогава толкова хлътнал

сега съм просто студен и претръпнал

минава, променя и лекува ни времето 

какво си посял такова ти е бремето

ходиш напред а живееш назад,

по пътеки в проклетия град

в мене оставяш само горчилки

ума ми е море с бележки в бутилки,

рядки явления знам че има ги

дано стане един път завинаги !

защо ли ?

ако разкрия душата си дали ще съм бяла 

или само гола пред теб 

няма как да се види това което е вътре 

бяло или сиво  , гнездо от  лед

а в него светулки .. 

нека да осветят пътя твой 

аз мога и в тъмата 

научена съм така да разделям нещата 

Редактирано 12 ноември 201411 г. от Гост (преглед на промените)

... гнездо от лед, а в него светулки...

много, много ми хареса това!

 

Защо ли изобщо да търся посоки,

щом и посоките имат свои посоки?

От равнината и малкия връх,

и небето изглеждат високи.

 

Безпощадно далече е пролетта,

макар да знам, че присъства

във всеки миг, дори във снега,

на мъглата във сивите пръсти.

прекрасни сте момичета

 

в мен ангела и демона се борят 

дъжд с дъга се сменя 

мрак ... бори ярка светлина 

нощ се сменя с деня 

 

може да звучи лудо 

няма носталгия или нещо друго 

просто спомена излиза 

от там и в душата влиза 

гоня го .. но не слуша 

противоречиво е , а не мога да го заглуша 

 

трепет един такъв като лист 

подлъгващ, но не е луцив 

искам .. а някак не мога 

да загърбя всичко .. що года 

 

безсмислено може да е за всички 

но в сърцато все още ме мъчи