Е ,окончателно изместихте пясъчника тук.

големи непораснали деца.

един  посипва пясък на другарчето в косата,

не отстъпва другият по глупост и беля.

 

Мерил, това с кринолина...  направо ти видях  и вълнените гети

Сърцето ми мълчи... От опит знам, тишината му приятел е голям. Но не... то тихо ми говори, разбираме с него, няма как! Аз в себе си го нося, то води моя впряг. Нашепва ми, горкото, със своя ритъм-глас: "Мълчи на празното говорене! Мълчи, дете, сега говоря аз. Ти ничия себичност няма как да спреш, но можеш да се усмихнеш лично и да се покриеш с топъл скреж!"

Редактирано 20 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Заразих се и музата не ме пуска.

Вдъхновен от "живия живот" сътворих едно дълбоко лично, лирично и социално ангажирано произведение:

 

Екзактен катарзис

 

Посвещава се на Д. П.

 

Вярвате ми или не,

имахме прасе.

Коледа дойде...

Заклахме бедното чаве.

Вярвате ми или не,

но таз творба

е моята молба за невината душа.

Съзерцавам кръглата луна

и се питам в тишина -

не е ли време вместо да ядем прасета,

да изгоним всички мекерета...

–––––––––––––––––––

Следващият път, обещавам да напиша някое хайку. Но днес не съм на тази вълна.

Редактирано 20 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Добре си дошъл в инфекциозното.

колко много сте писали , не бях минавала отдавна 

А в есенната утрин ще се радвам

на твоите писма-листа,

знам няма пълно щастие,

но има пъстра тишина,

в която думите са полъх,

стихът отминала вода,

измила и последната въздишка,

за да прогледне любовта.

Редактирано 21 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

ми нещо ми изчезна словореда 

 

Уморена съм от дните сиви 

и сънят ми стана пуст 

няма ги и гласовете силни 

изчезна  онзи хъс 

заличих старателно следите 

попълних празните места 

вкорених безсилието в душите 

накрая залепих и своята уста 

Редактирано 21 септември 201312 г. от Гост (преглед на промените)

В съня ми не идвай,

Но аз ще те чакам

Не идвай

А аз ще отворя очи…

Ще съм будна…

И жива ще съм.

Обещавам!

Ще те видя –

без думи

без звук

без сълзи…

п.п. Е, ако дойдеш, няма да те върна...

Много е хубаво.

Много е хубаво.

Поздрав за всички поетеси - ТУК

Имам един колега-заврян зет Иначе голям го вади, ама като ги няма тъщата и дедо му,  та днес по мейла са го поздравили с тва: Забавно е, а и припознавам някои съфорумници, ай да видим, ще познаете ли кой визирам

Ръми...

с тънките си пръстчета дъждът

отмерва такт и музика звъни

по уморените от лятото листа,

заминаха си птиците, 

очите ми изпратиха последните ята

и втренчено зачакаха-

идва есента!

Не знам защо, но винаги малко боли

от нейната ласка, от първите мъгли,

после... става навик, неотменна досада,

която приемам без ропот...

... а след листопада,

заключвам последните врати

с измръзнал шепот...

Навън вали...

Редактирано 30 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

дъждът  поряза с  парче от огледало

пръстите  на плюшено мече.

 

по лицето на детството полепват мокри, 

листопадащи шамари..

 

 

 

да се оправдая ли сега,че в мечата кожа 'натъпках' други неща?

добре , добре.. да се опитам сега да превържа пръстите мечови с едно котешко дъждовно по картинка 

 

 

на среднощна първа среща

покани ме един

изтупан в черен фрак

изискан  господин

 

но внезапен дъжд реши

романтиката  да опорочи

обаче доста закъснял

и даже изглупял  е

 

че първата ни среща

вече беше скрита и на топличко

увита, като шалче около врата

в котешките ни сърца

 

така че нека да вали

колкото си ще

на първата ни  среща

под чадърите й е добре

Редактирано 30 септември 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

дишаш ли..

 

в светлината

сънищата се разтварят

и литват от ръцете ни като балон..

 

озон потича 

между пръстите ми

чиста вечност на кристали

 

дишаш ли..

 

зад клепачите ни бурно 

хлорофират мислите

разлиствайки зелен балтон

 

дишаш ли..

 

кажи ми - ако не

да ти пратя от небето

шепа  капчици..

Редактирано 1 октомври 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

Тишината ... да , само тя остана 

съчетана с тупкащо сърце 

тежи главата ... на ръка подпряна 

и мокро е твоето лице 

тишината ... това е тази сянка 

която виждаш в онзи сън 

летящи птици ... буен вятър

картина на един самотен пън 

И тази нощ под пръсти уморени тихо се носи песента погалваш клавиши черно - бели луната замира в соната една . И тази нощ отново утихва в целувката от нежен мрак затихващ  вятъра се спира погалващ листа от прах . И тази нощ отново ще те чакам под светлината на нощта без думи - любовта ти ме прегръща в една несбъдната мечта .

Редактирано 4 октомври 201312 г. от Гост (преглед на промените)

Горгорчо се наричам и да дрискам аз обичам Модераторче голямо, аз съм винаги засмяно! Друг кат мене е сърцатко, той е простичък кат батко. Въпреки че е дебил, винаги с дамите е мил.

Тъжно...

колко е тъжно когато сенките

не могат да огледат себе си,

когато се чупят

в разкрИвени ребуси,

пред които сърцата немеят.

 

 

 

Неделя вечер-

луната избистрена гледа надолу

и се оглежда в леда на уискито...

Хронос неуморно часовете разлиства,

не признава живот "до поискване"

А с дима на поредна цигара

рисувам конете, препуснали

накъдето денят бавно догаря

и нощта го посреща с парещи устни...

Не се стремя да съм цветна

нито лъскава в твоите очи

виж в мен бялото, снегът в моите коси

да не заблуждаваме цветовете

потайната игра в нашите души

да не омърсяваме и ветровете

докоснали се до твоите коси .

Не се стремя да съм цвете

черна е следата в моят страх

потърсила доверие в тебе

в нежна длан ... това е знак .

Не се стремя за нищо

в душата ми бездънна

до болка скрит е стон

няма нищо в мен красиво

дъжд, кал и малко бетон.

 

 

Не се стремя да съм цветна

виж черно-бялото в мен ...

Редактирано 7 октомври 201312 г. от Гост (преглед на промените)

Покажи ми, че света не е само черно,

че има и други цветове 

кафето сутрин не е студено

и тишината да не те зове.

Покажи ми изгрева

докосвайки ме с жар

нека почувствам и прилива

а не студ и жал.

Научи ме как да чувам 

шепота на вечерта 

в сънищата аз да плувам 

но и да достигам до брега.

Научи ме що е нежност 

от допира на твоите ръце 

че съществува онази вечност 

така наречено - сърце .

Исках да ти кажа "Добро утро" 

но не знаех как 

не ме кори , но с думи ми е трудно 

музиката е моят такт 

римите ми напоследък бягат 

не , че имам шанс 

в главата ми въпроси се наслагват 

но избиват в транс.

Немирни мислите ми днес

ръце протягат неприлично,

да бяха останали под домашен арест,

а те... категорично

политнаха в дълбоките  води,

поспряха за малко под стария кестен,

на върбата мълчаливо дадоха знак,

намигнаха на лебедите с песен

и се гмурнаха в лепкавия мрак.

Там не един път са се губели,

но все намираха верния път-

твоето бъдеще е моето минало

и любовта е дъх, лишен от плът.

Редактирано 17 октомври 201312 г. от Нел (преглед на промените)

...

Редактирано 18 октомври 201312 г. от Гост (преглед на промените)

Написаното бе изтрито 

не бяха точните слова 

две души борят се на открито 

но всяка със своите правила 

намерих утехата в песен 

или може би се крия там  

някъде из тях е моята есен 

и .... не се чувства човек сам 

Редактирано 22 октомври 201312 г. от Гост (преглед на промените)