На думи е адски лесно 

но трудно излизат от моята уста ..

ще оставя конете да препускат - там на воля 

и в нощта ще се потопя ...ей така сама 

 

http://www.youtube.com/watch?v=LasZ4Dow7gg

 

поздрав за всички пишещи тук в темата ... за много години и обичам ви

Вечерно лежерно...

танцувам със мрака,

а лампите улични реда си чакат

накацали от двете страни

на странния дансинг,

по който танцуват коли, автобуси,

пълни с онзи същия мрак

и малко звезди, споделили помежду си

вечната приказка за любовта-

споделената и невъзможна любов

между Деня и Нощта

Сладостен рефрен  

между теб и мен 

две кафета .. малко топлина 

с усмивката на слънцето

( прогледнало през моята коса )

една целувка между нощ и ден 

две слушалки ( искрица в сивият ми ден ) 

притворени клепачи ... 

с мисъл една 

къде си ?

и дали аз съм при теб сега 

 

... 

доста объркващо е 

Намерих ръцете си,

и пръстите намерих,

залепнали по тях открих и думите,

с които скришом те замерях

когато виждах сивите въздишки

и чувах уморени погледи,

когато като полски мишки

нападаха те стари спомени...

Тогава розите берях от нищото

и шиповете им по пръстите ми бели

оставяха следи. И плачех скришом.

За теб оставях славееви трели.

 

Намерих си ръцете.

По пръстите ми лепне безразличие.

С пепелна вода ще го измия-

сърцето ми още силно крещи: "Обичам те!"

Редактирано 14 януари 201412 г. от Нел (преглед на промените)

сърцето ми крещи Обичам те,

подпалва с пулса си стари спомени.

събужда  със едно намигане

от сънищата топлите сезони...

 

от ритъма му по клоните на вишните

внезапно избиват млади пъпчици.

разтапят се капчуците, по устните

целунати от дивите тропически мусони..

 

мълчи ми се.

 мълчи ми се до изнемога.

но аз мога да бъда едновременно

и тук, и на другия бряг.

виждам  нарисувани знаци

в паузите между думите..

в струйките по мозайката в банята...

между пръстите на ръцете си,

в разминаванията между раменете на хората
чувам викът  на далекоплавателни,

тромави кораби...

 

време е

време е да завали.

 

да натрупа голяма,

бяла пъртина

от тишина и сняг..

Редактирано 22 януари 201412 г. от Уиш... (преглед на промените)

Тишината - само тя ми остана 

вдъхвам я всяка сутрин преди да стана 

обличам се с нея и тръгвам по пътя 

заглеждам се всеки , а тя някак се трупа 

станала е камара .. голяма,голяма 

не искам да ставам .. в съня ми я няма 

там чувствам багрете нежни 

на твоите устни ... ах копнежи 

часовника звънна 

това беше за днеска 

няма не искам ... дърпам завеса 

мислите тегнат , пръстите пишат 

на денят ми отнесен пак краят се вижда 

с трепет очаквам нощната слада 

защото пак там ще те намеря .. моя наслада 

в сините ми сънища  без лик и окови 

време е май за раздели ..без основи 

непознати лица , улици пусти 

затворени сърца за думи злостни 

отварям  очи и тръгвам си вече

загубихте пак ..в сънят ми оттече 

не се и надявам пак да те срещна 

да вярвам отново в обич нечовешка .

Тишината...

Коя?

Онази,

разкъсваща с безмълвие,

в която натрошените сърца

(като стъкла)

не намират думите?

Или другата,

създаваща уют за влюбени,

пропита с дъх на споделеност,

пък нека да е и безумие?

Коя от двете?

Толкова различни-

едната наказание,

изтезание,

безразличие...

И другата -

награда за душата,

сетивата,

тихото лиричие...

Тишината...

Коя?

.....

 

Понякога тишината е бягство 

да избягаш от страховете  ,

а може би и от самия себе си 

Тишината понякога е блаженство 

като една тиха песен , която те обгръща 

създава един невидим микрофилм 

докато настъпи момента

като пеперуди да полетим...

Тишината ..

С дъх на пролет вятър ме прегръща,

по раменете ми покапва слънце,

денят ме връща в бащината къща

с черниките отпред,

цветята в спуканите грънци.

Поемам въздух.

Изпускам го с въздишка.

Как бързо, бързо времето лети!

А още помня първите си книжки,

мечтите детски, приказните дни.

Защо ли пролетта все там ме връща?

Черниките отдавна спря да ги боли.

И пуста е вече старата къща,

запомнила първи и последни дни...

Без думи ще те обгърна 

ще докосна ресниците

с връхчетата на пръстите си 

ще те вдъхвам като утринна роса 

и после ще си отида .. завинаги 

Cherish the Day

/в щрихи/

 

фрагменти от нощта

навлизат в утрото

на приливи

 

сгушено море от ситен почерк

на гърба на стари фотоси.

недописани писма

в неопределено миналото..

... песен на Шаде.

клонки на магнолии

в косите на незавършена картина..
 

олющена боя
на стара къща по прозорците.

разхвърляни бродерии....

грапави ръце по тяло от коприна.

следи от стъпки по снега..
 

 

 

Настана обед, облачно небето,

навъсено притиска гората, полето.(   къде по Ботев, къде по Яворов)

И нито е пролет, нито е зима,

природата играе: Тука няма, тука има.

 

Играе тя и винаги печели,

за нея са лаврите, птичите трели.

А ние зависими, безгласни и неми

в умовете си(само) сме много големи

Редактирано 20 февруари 201412 г. от Нел (преглед на промените)

А дъждът с барабанени пръстчета

днес ухае на сняг,

дали зимата отново се връща,

запрегнала и последния впряг?

Или просто е ранната пролет,

с още студено сърце,

забързана в дъждовния полет

с гълъбови, бели криле?

Пролетта е надежда 

нежно свила гнездо 

разпъпваща сърцата ни , гореща 

цвят зелен събран в листо. 

Пролетта е желание 

дует от цветове 

лек стон и упование

любовта на моите  ръце .

Събирах си думи отчайващи
потърсих и сълзите си жалещи
непрестанно дирех самота
в една... недописана тишина .
Подхлъзвах се в устрема съдбовен
в разчупваща светлина , греховен
и в размисъл за настъпващият ден
отново в теб видях се...окрилен .
За равносметка  беше време
дължах ти много ,бях и бреме 
събирах си усмивки вчерашни
вглеждах се в ръце треперещи
дали останала бе малко красота
проглеждащ в края на песента
мъка ... човечност , грехота
пред тях отново аз стоя ...

 

 

почиствах и намерих нещо мое много старо 

Шеметна година

Годината търкули се пияна -

от лудост и любов обляна.

Април юргана си отмята,

за да разцъфне пролет на Земята.

А ти съкровище до мен стоиш,

Защо не можеш да ми устоиш?

Може би доброто ми сърце

те накара да отвориш пак ръце...

А сякаш вчера беше като каза

за чувство странно на зараза.

От твоя извор вече пиех,

но пеперудите в корема още криех.

Усмивката ти прави ме красива,

за теб ще бъда пламенна и дива.

Дано и утре обичта ти да заслужа.

На тортата свещичка втора аз да сложа...

 

Ева Георгиева

Какво ще кажеш ...

да помълчим 

там под дъжда 

думите са излишни

разстоянието ще стопим 

под звездите  

в светлините на нощта 

погледни ме 

очите сами ще ти говорят 

нека да помълчим 

два такта ...

и стоп 

 

знам ,че няма рима но ми е едно такова 

Безценно

Любов сияйна появи се на света,

преобърна ти живота на мига.

Едно красиво, нежно същество

погуби всяко твое мъжество.

Огромно щастие изгаря ти сърцето,

от плът и кръв докосва те детето.

Това съкровище така безценно

по твойте стъпки тръгва непременно.

Със дрешки прашни все по улицата тича,

на теб безкрайно много тя прилича.

С коси от злато и въпроси чудновати,

една е тя принцесата на тати.

Какво си мислеше? – забравил си почти,

погледнат ли те сините очи.

Дали достатъчно е простичко благодаря,

че Господ те дари със дъщеря!

 

Ева Георгиева

Здравейте! Надявам се нямате напротив да споделя едно смешно за мен ''стихче''    за жалост не знам кой го е измислил 
Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат вече лични пощи.
Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови - 
празни до основи.
На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата бавно трови.
Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с'я кат луд той броди.
Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.
Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?
На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!
Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.
Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.
Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.

Радвам се, че съм приет, може да направим с някой дует 

Здравейте! Надявам се нямате напротив да споделя едно смешно за мен ''стихче''    за жалост не знам кой го е измислил 

Вчера в детската градина

спам-а тръшна двама-трима.

Две дечица пък от снощи

нямат вече лични пощи.

Оня ден пък CIH намина,

тръшна май че двайсетина.

Дисковете като нови - 

празни до основи.

На Иванчо за играчка

Дядо Мраз дарил търсачка:

бързо диска тя му рови,

файлчетата бавно трови.

Добромирчо порно гледка,

eddie неговата сметка,

скоро FAT-a му проходи,

с'я кат луд той броди.

Днес пък сървъра пострада,

няма си той веч преграда,

sysadmin-a до обяд

оптиката ряза с яд.

Гаден хакер се промъкна,

всичките пароли смъкна.

А сега, деца, кажете,

де са часовете?

На admin-a му се спи,

файл копирал в ftp

кредитните карти всички.

На ви с'я парички!

Над смълчаните полета

пеят траурни звънчета.

Младо хакерче намина,

сървъра съвсем почина.

Две дечица с бодри песни

в къщи хъб-а си отнесли.

Т'ва админ-а го не схвана,

свърши на кабела от LAN-a.

Кабела го гръм удари,

всички в нет-а ни завари,

дъно няма, платки, RAM:

всичко свърши се дотам.

Стихчето ти е обемно,

ти...да не си извънземно

SIH-и.. FAT-и... LAN-и, RAM-и...

думи странни...неразбрани

Ще си позволя и аз да се включа

 

Интриганти!Лесно казват, че обичатпленяват с ласкави слова.Докато душата ти събличатобмислят поредната злина ...Готови да изслушат всяка болкате, даже, дават и съвет.Да могат после да разказват,как животът ти не е на ред.Всяка твоя дума окрасяват със лъжипо техен вкус живота ти подреждат.В мрежи от невидимо въжезаплитат се последните надеждиОт чужда болка черпят сили,жажда утоляват с чуждите сълзи.С ярост в чужд живот се впилии разбиват крехките мечти

 

The Dark Angel Of Hope

Видение си...

изсънувано във мрежата на спомен кратък,

прозаично,

неримувано,

изчерпано отдавна без остатък.

Но още ме преследваш по бордюрите

на измислени за тебе улици,

на избледнели текстове

копюрите

крепят ме в пясъчните кулици.

всички думички след..

страховете преди..

така разтворими са..

 

и потичат през  шепите

солени кристалчета

върху медни бои..

 

избледняват 

 красиво 

фрагментите..