Луда Мара вързала ,

вързала ,че свързала

що мотика е за копане

а не перо за тропане

развързала забрадка

турнала китка сладка

на геран си да ходи

Герги да си споходи

 

продължението после ... га ме споходи музата у село 

Ама пусто нали е лудо-младо,

хукнала за по направо през гората.

Но сбЪркала пътеката

и вместо на чешмата,

стигнала поляна непозната.

А на поляната в средата

кладенец от камък,

ведрото му в позлата.

Доближила наша Мара,

удивена от красотата,

но се хлъзнала и ето...

плаче до кръст във водата.

"Мило ми любе, къде си?

от беда да ме избавиш"

И в този миг дочула песен.

Георги откъм село се задава.

Едно малко, пойно птиче

до чешмата се затичало

и през тревожните си трели

му разказало къде е Мара,

че да я намери...

 

толкова и от мен засега, че зор влезнах... кофти нет днес, ама много кофти...

Редактирано 7 ноември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Клон намерил в храсталака 

па запретнал ръкава 

- Хващай Маро пръта 

да те вадя ,че ей по пътя 

горският се задава 

ще стане пак една забава 

дърпа Герги - жили опъва 

наша Мара не помръдва 

стана тя каквото стана 

продължението ще е нейде тъдява ...

бих пръднал...мамка му!
но в тишината
дълго ...дълго ще ечи
със смазващия пулс
на капеща простата
на слузеста пихтия
затваряща очи
пред белия саван
на тъмнината
под черното
от падналия сняг

Е...няма как
ще помаршируваме
със суетата
ще стискам...
щото и без туй смърди 

 

Редактирано 9 юни 20215 г. от darkterminal (преглед на промените)

Нека пък да замирише 

то не може

да е само аромат на цветя

така ще изпъстриш тишината

 

привет Дарки , радвам се да те видя отново 

Може би съм странна 

и най-добре е да си мълча .

Редактирано 15 ноември 201312 г. от Гост (преглед на промените)

"Облечена в красиво одеало есента на слънцето блести

и утрото е едно такова мъгливо,ммм   .. малко вяло

но пак красиво е навън нали

Изпъстрени играят цветовете сред багрите на хиляди бои

едно немирно слънчево дете неспокойно крачи и листата пак брой....

 

Не се ли позна след толкова години играеше и пееше наглас

а това небе -  небесно синьо с аромат на есен и омаен глас

Гласът на вятъра нашепва ти в дъбравата, в парка и улицата

неспокоен и на глас:

"Не никога няма да те забравя приятелче ,защото с теб съм истински,напълно само  аз..."

 

И леко подир шепота на бора и другите дървета в твоя двор

усмихат гони листата вятъра по стобора

и тъй в цветни мисли минава ми денят....

 

На пейката поглеждайки листата и слънчевото зайче се гонят до захлас

така внезапно детството отмина, но спомените красиви остават вечно в нас...

И гонят се стрелките неуморно в циферблата всеки божи ден...

и менят се сезоните ,но няма в това нищо сложно

щом любовта живее с теб и мен всеки ден.............

Толкова сме различниказват , различните се привличатно .. не е такаденят сменя нощталуната се скрива щом слънцето изгрее .И аз така ...с първият лъч си отивампогалвам те нежно и се стопявам с деняпоемаш по пътя без да си спомняшусмихват ти се , но това не съм азаз съм тази ,която идва в нощтацелувам уморените ти очистоя и те гледам ..но само до изгрева .

 

Ако си тръгнапо-добре ли ще се чувстваш

Ангелът...

Тих и безплътен. Някак тъжен.

Но без него боли.

Разтопеното небе е от дъха ти.

Нали?

Сутринта усетих дланта ти.

В мъглата.

И една малка сълза ме поведе

обратно при теб.

Защото ме чакаш...

Редактирано 19 ноември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Уморих се ...

тежат клепачите от дъжда 

уморих се от сивотата 

гонеща там някакви си ветрове 

уморих се и от борбата 

с невидимите вятърни мелници 

така и не разбрах ,че няма Дон Кихотовци 

уморих се да пускам платноходки, 

а те ...да потъват с първата вълна 

уморих се и от гласовете 

напомнящи за нечия вина 

уморих се ... 

Недей...

не го повтаряй непрекъснато!

Знаеш ли, листото вече откъснато

следва своя треактория-

свободата на вятъра...

Ще кажеш "алегория",

но така е във спектакъла,

за кратко наречен живот-

от нежния полъх на крила пеперудени

до острите зъби на гладен койот,

от блясъка на мигове изумрудени

до сивотата на монотонен потоп...

А вятърните мелници все ще си тропат,

за тях няма да има покой

преглъщай, приятелко, болния ропот,

плачи със дъжда,

в дъгата мечтай!

 

с обич: твоя доня Кихота

Редактирано 22 ноември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Койотите...
Са приказни животни...
Ключът към стихналия лепкав мрак
Те носят в примката мъртвешки весела
Пристегната на рижавия тънък врат
И тихичко понесли се в пустинята
Грациозно - в стъпките на стар крадец
Танцуват рил и мълчаливи във стихията
Оставили следи от ням ветрец
Изписват с лапите си бледо
Погълнати от прах едва - едва
Пътеки върху картата неписана
Обточена с неказани слова...

А тръгнали са там където...

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Да. Да. Да.

Някъде, в пространството

две успоредни  прави се пресичат

и няма сила на света, извън света

да спре взаимното привличане...

 

Разголена гръдта на вечертапривлича въглените на копнежидалеч от мрак и сивотаразпалва страст и лумва огън на манежа...По пръстите се втурва топлиназабързано залива преки мислии една забравена и нежна като пух негав очите ми оставя дири бистри

Редактирано 1 декември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

 За нея аз продавах и душа и плът

и все отвъд и вътре в мен

и копувах грях на нощна хлът

в минорния любовен плен 

Странно е...

глухонямата дъга говори

с цветовете си,

с грозното не спира да спори,

а то се страхува от светлото.

 

Кога страхливите думи

се крият зад пердетата

на слепи прозорци?

после една подир друга бягат

... от сърцата ни

И кога надяват маските

на алчни притворци,

а онези избягалите

с измъчени пръсти лепят стъкла,

за да прогледнат прозорците...

 

пердета, завеси, декември - е

 

СВЕЩЕНА ГЕОМЕТРИЯ

 

Бреговете – зелените брегове,

приемащи всекиго

и онези – прекалено студените и далечни –

за теб и за мен са си все брегове;

но в свещената геометрия на небето

те са променлива, утаена материя,

гърбове на легенди… Те са

бреговете на Одисей – вкаменените

изречения, стегнати в хекзаметър,

те са бреговете на Мексико, отразени

в доспехите на Кортес,

те са бреговете на детското ни въображение;

те са видения

от делтата на Нигер –

виолетови сенки на черни галери

и главорези, пътешествали

през Червено море до Танжер

и Америка;

те са медени, млечни и хлебни,

позлатени, седефени, сребърни, медни,

утаени в горещата пепел на бледи аскети,

утаени в кафето

зад завеси от леден дъждец и пердета от лен

през декември;

и в свещената геометрия на небето

всеки, всеки е владетел на древна империя

с брегове от въображение,вкаменени легенди и сенки.

Хей, отдолу се задаване жена, а сякаш крава.А под бялата и блузкацяла Сердика се друска.Ето, казвам си момчета"Дип, мечтата на поета!"Поканих я в ресторанта,за да ударим по грозданка.А тя поръча си свенливофиленце от прасенце диво.И започна се еднасалати, шунки и вина.......После тя ми довериче е девствена почти,а отгоре на товаотдолу пуска ми ръкаи дори не се срамува,че моя милост ще гладува.....

Бездумието натежава 

един етюд ..завеса и аплодисменти 

светлините не угасват 

остава едно пияно и лист с ноти 

странница съм знам 

зад сцената вече е моето лице 

не  това с усмивките 

а онова в което прелива дъжд и кал 

 

ПП. за това не ми се пише , че развалям настроението на хората 

Редактирано 17 декември 201312 г. от Гост (преглед на промените)

Нощ плъзва бавно по стъклата,

милиони гръмки ветрове,

прошарват с пръски тъмнината,

белоцветните ти светове.

 

Ти цялата си от мечти,

те надежда в теб възвиха,

как да опиша пламналите ти очи,

в простичките 2-3 стиха...

И отново пламнаха гребените на хребета отсреща,

докоснати от ласка на слънчеви пръсти,

и отново тръгвам, очаквайки за миг да те срещна,

да сме различни и... пак да сме същите.

 

Ден след ден размразява ни времето,

заличава мазоли от борба за насъщния

по конете е вече на мечтите ни племето,

готово за полет с неочаквано връщане.

Тази нощ сънувах, сякаш изживявах,сякаш изживявах съня еротичен,в цици бях плененоколо милион различни,цици чипоноси,цици лоши,малки и големи,чисти,с шоколад обляни,цъфнали във рози,кози,до колене,щръкнали,отхвръкнали,гладни и печални,кални,девствени -бодливи кестени...меки,твърди,а зърната мърдат,скляпат,и отлятиот вълшебни аромати,аленеят, тлеят,напращеликато вишнии смокини,и салкъми,като сливи сини,пръскат сеизливат,късат сутиениластици плющящи,като бойни прашки....цици полудели,цици дръзки смели,загорели....Леле!!!!...аз със сам в средата,хили ми се сатанатаидват на талази,като пуканкапред валяк,толкова съм жалък,малък.....и отворих ужасен очи!Ох, мечти, мечти, мечти....

  я се огледай докъде ти стигат ръкавите

  я се огледай докъде ти стигат ръкавите

 

Тази нощ сънувах, сякаш изживявах,

....

 

ако може да продължа

 

Тази нощ сънувах , сякаш изживях ... 

три бали вълна - някак си изпрах 

туй вретено благо  що не се върти 

дали не му е драго .. не ,че го вини 

ааа сънят беше прима 

дивно се въртя 

някак от прима балерина 

щуро манго в дивна изживя 

...

пусто мисълта ми все препуска 

гонят се римите в нощта 

но в сърцето ми, зима си е и пръска 

де си найдох каруцата ..че и конЯ

 

ПП. Редактирах заради правописна грешка .. ама толкова мога

Редактирано 7 януари 201412 г. от Гост (преглед на промените)

Не я търси...

Каруцата какво е? -

бездънни мисли, налудни мечти,

очаквани радости, горчиви сълзИ,

разочаровани розови облаци,

вихрени бури и тежки мъгли...

Конят... конят е важен!

Чуй препускат в сърцето ти мигове

неживени,

нечакани, диви...

Подивели от щастие.

Рисуват различни мечти,

в които няма герои

познати силуети,

няма сюжети

и е забранено за игри...

Чуй ги!

Но преди това поспри,

мислите лежерно разстели

там където бяха листата на дърветата...

бяха! а вече ги няма и по паветата,

отвя ги вятърът...

после...

после и мислите му подари...

 

колко е лесно на думи, нали?

Редактирано 7 януари 201412 г. от Нел (преглед на промените)