оff

 

А този път в средата

От сълзи нарисуван

Дали самотни стъпки

Докрай ще издържи..

 

не се стърпях и  като един слон в стъкларски магазин си залепих ухилената муцуна на витрината

Мерил, ако позволиш., с риск да разваля магията.

Сетих се една мисъл и ми стана смешно. По повод солта от моето стихче,  открадната от акварелната техника  и това как се превърна в сълзи в твоето..

 та , мисълта:

 

"Решението на всички проблеми е солената вода. Пот, сълзи или море."

  Сега остава да завием към морето.

Редактирано 9 юни 201412 г. от Уиш... (преглед на промените)

"Решението на всички проблеми е солената вода. Пот, сълзи или море."

  Сега остава да завием към морето.

Никоя магия не може да бъде развалена с море, защото морето е най-голямата магия... И колкото по-противопоказно става то за мен, толкова по-вярна, всеотдайна и страстна съм аз за него...

Никоя магия не може да бъде развалена с море, защото морето е най-голямата магия... И колкото по-противопоказно става то за мен, толкова по-вярна, всеотдайна и страстна съм аз за него...

 Признавам те,че си много добра в оригамито. За  светкавица време направи  от гузната ми съвест дузина хартиени лоtчици. ( ;

Думи...

думи, заредени със смисъл,

пълни с чувства,

подарени със мисъл...

И приети като празни палети,

разпилени

като безбройни конфети

по дансинга стар на живота,

запомнил дори и кивота...

Думите... наша гордост и срам,

несподелени от всекиго ням

и нечути от глухи простори...

Думи облечени, друг път -  голи,

но белязани лично с клеймото

на сърдечни соколи,

които отгледани вътре политат

и полетели вече не питат

дали ще са криви

или ще са прави.

За тях няма време. Няма и нрави.

Да пръдна звучно тука наминавам
Да среша с вятър нечии коси
И въздуха ви тихо да подправя
И ехото със трясък да гърми

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

На Долче, без Габана ли ухае?

Тоз вятър нежен като бик

се втурна низ виртуални стаи

и сцепи мрака с волен вик.

Добре попръднал- значи казах,

добре заварил, (то)тук сме все едни,

киреч добре, со вар и пясък

към по-щастливи бъднини.

Редактирано 9 юни 201412 г. от Нел (преглед на промените)

чорапите остава да събуем,

да надуе всеки по два  празнични балона

да литнем волни, и безгрижни. леки

отвъд приличието, на възрастта заслона

Поздрав

За слона "Винаги Готов" да пиша
С хобот - подут от хрема дълък нос
Изважда карта от високата ни ниша
И шляпа бързо "с качване" без коз

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Поздрав

rainy blues

очите ти рисувам.

за кой ли път

 

рисувам

очите ти..

 

 с очи

рисувам

 

в цвят

black Ivory..

 

(паля огънче)
 

и падам

и летя

so deep and deep

and deeply..
 

отвън в света забравила
товара си. дъхът...

 

в очите ти

е толкова

дъждовно. уютно
пренатално..

толкова (...)
любимо е...

http://www.youtube.com/watch?v=aphXO68SEUY

 

за Вас лебеди 

Редактирано 24 юни 201412 г. от Гост (преглед на промените)

Кимче

 

Морно...

Жегата ражда нови илюзии,

те плетат плат от мечти,

шия си рокля и я нахлузвам,

тревата газя с оголели пети.

ДокатО пак изтрезнея

от лятното вино в дългите дни,

когато наесен листата немеят

и тръгват на път към нови мечти.

Все така се редуват порои,

със горещите, морните дни.

По пътеката минал е някой.

Кой е?

Чии са тези мили следи?

на 24.06.2014 г. в 12:25, kim. написа:

за Вас лебеди 

 

хей, Перце ,

ела с мен на разходка

да вържем ръцете на времето

от сянката им да  си направим

истинска, не измислена лодка...

 

ела с мен, Перце,

да ти покажа къде спи тишината..

от спомен разтворен в сълза на дете

как се разсънва вечер Луната..

 

ела с мен, Перце, да нарисуваме

с пръсти по пясъка струни..

морето да ги открадне от нас,

да ги изсвири в най - синьо лазурно

да ги изсвири в ухото на  Юни..

...

 

за Вас лебеди 

 

 

А нещо за лебедарите има ли?

 

Потпист:

 

стар Мангасар Лебедар

А нещо за лебедарите има ли?

 

Потпист:

 

стар Мангасар Лебедар

има има баш Лебедара няма да пропуснем

 

http://www.youtube.com/watch?v=sENM2wA_FTg

 

 

 

 

 

ела с мен, Перце, да нарисуваме

с пръсти по пясъка струни..

морето да ги открадне от нас,

да ги изсвири в най - синьо лазурно.любовно,

 

.....

 

Де да можех .. само ако можех 

да рисувам с пясъци и вълни 

бих направила щедьовър несравним 

де да можех само ..

да разровя мокрият пясък 

и да сътворя мечта 

с дъха си да и дам живот 

да полети над морската шир 

там ... отвъд хоризонта 

Без теб .. не мога да заспя 

и нощите са дълги 

без теб и изгрева не е щастлив 

няма въздух, няма сили .

Стоя под уличната лампа 

с надеждата  да  дойдеш някой ден 

може би там...

ще видя твоята усмвка 

може би там ..

ще имам само теб 

Какво е душата ?

Нотичка изписна с молив 

или щрих на лист ..

може би е капчица от вино 

разляло се петънце .

 

Какво е душата ? 

Изгрев без слънце 

или крясъка на гларус в сивото небе 

може би е синосивата вълна 

която те обгръща .

 

Какво е душата ?

Сън без сънища 

или желанието да се докоснеш до невидимото 

може би е онази малка фибра 

която те държи все пак жив .

Редактирано 12 юли 201412 г. от Гост (преглед на промените)

Несподелени увиснаха думите,

сякаш са стари пердета,

пробити от на живота куршумите,

раздрани от жлъчни павета.

 

Несподелени и някак несвързани,

сякаш не са били част от картина,

фрагменти от пъзел разпръснати

на спомен избледнял по килима.

 

Но все пак ги има.

Чакат новото раждане.

Преродени ще литнат отново.

Като спомен от предишно докосване,

като смях на бъдещо слово.

Редактирано 22 юли 201412 г. от Нел (преглед на промените)

Красиво си ги наредила думите

Благодаря, Реджепе.

 

А какво е красотата?

Зрънце слънце в утринна роса?

Или трапчинката по бузките

на усмихнати лица?

Или пъстрото величие

на старата гора,

песента на вълните,

ромона на тичаща река...

Има я в тъгата-сестра на радостта?

Навсякъде я има,

нали е красота?

Редактирано 22 юли 201412 г. от Нел (преглед на промените)

Възкръсна спомен...

Лебед бял полъхна в синьото безбрежие,

по тънката следа изби печал

от времевата неизбежност.

Строга птица!

За из път ми прати топлината на сълзите,

люшна ме в сладката си гръд,

прегърна ме и не попита

дали все още помня как се плува,

познавам ли пътя, със звезди очертан

нататък... нататък

и след дългото скитане

да стигна, където лебедът бял

нарисува по спомен следите ни!

Не чезне любовта...

Като вода е,

по-точно силен водопад,

разпръсква се на хиляди сълзи,

а сетне слива се в река.

Не чезне и онази радост,

споделена някога преди,

когато ти нашепва спомен-младост

в едни почти забравени очи...

Не чезне скътаното щастие

във думи-тайна за безгрижните тълпи,

те топлят силно и пристрастно

Обичам днес тъй както и преди!

Редактирано 24 юли 201412 г. от Нел (преглед на промените)

Нел , Мерил :-*

 

http://www.youtube.com/watch?v=iLi_osYNsOU

не ми достигат думи да се изразя 

някакъв висок  комин в далечината

си представя, че живее във Париж,

залезът поглежда го с окото си -

уморено, белезникаво, малиново..

и  това е само миг..

миг

преди да затрептят фенерите

по окъпаната синкава земя...

преди нощта да се разлее

непрогледно и  наситено..

миг

преди да е целунала прашинките

по пръстите

на  не прошепнати слова,

преди да е целунала крилете им,

миг

преди това..