Понякога думите са излишни 

когато няма такт 

рисуваш картини с вишни 

а излиза намусен котарак 

 

Душата трябва да лети 

да пее с трели на скорец 

отключи затворените врати 

не я оставяй в пясъчният дворец

 

Трудно с думи се изказвам 

забравих какво е слова 

но с песен си наваксвам 

изгубеното в моята душа 

 

 

 

Не те упреквам, само отговорих 

защо изтрила бях това,

което исках да изкажа ..

но не намерих ответната страна.

 

Да помълчим в красива есен 

да вдъхнем шепот от листа 

и нека душите ни се носят в песен 

говорим дори със затворена уста .

 

Опитвам се да летя в небе от пъстроцветни думи дори и без крила но окъпана от звездни струи. Опитвам се... очите да отворя без страх... в душата черното да преборя. Не съм успявала до сега от там са и охлузените колена и раните по ръцете треперещи, но стискащи крилете... Опитвам се... пристъпвам до ръба в тъмата и погледа ти изгубвам в тишината за последен път (от опити живота си отиде) с ръце разперени... безкрила душата ми да литне

 

поставих го така защото може да се повтори .

Редактирано 22 октомври 201312 г. от Гост (преглед на промените)

Всеки тон докосва душата ми

невидимо погалва моето лице

изблъсква някак чернотата 

разтуптява се и заспалото сърце 

усещам ,че утрините вече

не са толкова страшни 

заспивам дори и без страх 

защото утре пак ще те срещна 

там някъде в песента

 

http://www.youtube.com/watch?v=RQ5ljyGg-ig

 

поздрав за всички пишещи тук 

Там някъде, където думите галят

по заспалите клавиши на нощта

и сънищата парят в сладостта

на неизречени желания...

Там някъде, където облаци завиват

оживяващите наши светове

и в нощите ни гнезда си свиват

мечтите-птици с парещи криле.

Редактирано 29 октомври 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Там....

на тази гара в очакване 

близо до перона 

ще седна и ще те чакам 

да, това съм аз 

онова момиче

стиснало незабравките 

и с очи вперени в далечината 

с надеждата ,

че ще слезеш от този влак ...

 

( няма много рима , но това ми дойде отвътре ) 

 

Топли слънчеви лъчи,

сплитат се във моите коси.

Вятърът във клоните мълчи,

лято е във моите очи.

В този ден така чудесен,

само липсата на птича песен,

с празния простор небесен,

ми напомнят идващата есен !

В косите сплетени цветя 

по бързеите с боси крака 

танцува вятър и листа 

нагазват в  студена вода 

не ангели са те 

нито самодиви 

момиче с усмивка на дете 

с аромат на ягодите диви ...

Най-хубавата гледка днес,

момиче със усмивка на дете,

задържало твоя интерес

със нежното си ангелско лице.

Песента на птиците иззело,

там дето стъпи - никнала тревица.

Кое ли е това момиче смело ?

Дали пък не е горската кралица ?

Една картина спра дъхът ми 

а и музиката в мен 

всичко струпа се и ето 

стихче спретнах аз за теб 

не ми обръщай много внимание 

джуркан мозъкът ми е днес 

може би под влияние 

на тиквеният празник , с поклон и финес  

Много хубава е даже,

тази мъничка игра.

Идва само да покаже,

колко е красив света !

С думи, с танц и със финес,

с рими, с песен и със цвят.

Щом усмихнал си се днес

си с една идея по богат !

Една картина днес се спря

в няколко откраднати секунди-

отронен лист към хоризонта полетя

където птиците мълчат прокудени

 

Една картина днес запя

с палитрата на звуци есенни,

в хармония със сухата трева

пригласят оголели кестени.

Уморих се да бягам 

да крия лицето си с ръце 

да се ровя в душата 

а там бездънно е море 

уморих се от мечтите 

в устрема си да летя 

къде съм тръгнала ..в скалите 

щом крила си нямам , а горя 

уморих се от безсъния 

да диря през звездите брод 

защо да вярвам в сказания 

за някакъв приказен народ 

уморих се и очите си затварям 

дано заспя в тази нощ 

защо в душата си затварям 

ангел и демон са на нож 

уморих се и някак вече не боли 

ръцете плавно  се отпускат

дали ще те намеря пак в зори

и мислите с конете ще препускат . 

А полетът... какво е?

С пръсти да стигнеш небесата,

подпрени на баира,

да ги погалиш,

да помълчиш

да станеш прашинка от праха на всемира,

в тишината му лице да потопиш.

После... от сълзите си

да оплетеш дъгата,

простряна между всички светове,

да я обагриш пъстро

и с даровете на сърцето

мечти и мисли да дариш.

Нататък е лесно.

Забравяш всеки фетиш.

Остава ...

с любовта си да се слееш,

в любовта си да се укротиш.

 

Тогава изчезва всяка умора,

затворени рани от лунния прах,

извезани белезите тихичко пеят-

прогонват ронливият,

несигурен страх.

Редактирано 1 ноември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

голяма прегръдка за всички  от последната страничка ( :

 

..

Ноември влиза тихо

 докато спя,крадешком

с пръсти наронва

сънищата ми на ситно..

солено ситно поръсва

раните ми с тях. и точно

на границата на търпимото

разпаря на видението ципата..

дъждове, мъгли, светкавици

разсипва, с онЗи негов див замах.

по вените потича цветни вихри,

тръпчива лудост с вкус на грях

със силата на триста хиляди

слънчеви изригвания...

 

 

 

когато ми се крещи под душа в 4 сутринта,

а всичко и всички още спят

когато небетата ми предвещаващо до пръсване тежат

/ познавам ги по мириса,

а пороите ми са на предела на Онази капка

в цялата Вселена сякаш е единствено единствена  

и само неин е Мигът..

когато реките ми са мътно тътнещи

завличайки с устрема си пътя ми

и после нищо  не е същото..

когато стените и тавана

в стаята ме гледат мъртвешки и безизразно
и нямам сили да се прицеля,

да ги застрелям между очите.да им отмъстя, 
защото Сянката на въглена

е взела всичко от ръцете ми.

Всичко..!!
и нямам нищичко за взимане..

непоносимо нищичко... 
до следващия път

 

написано с червени пръсти по клепачите ти

my kind of love..
крещи до пръсване във  вените ми.. 
 

пиша - трия...  после пак 

не съм пътник за този влак 

познато ми е това с тавана 

крещя , а звук няма

и когато вече нямам сили 

затварям очи сънливи 

а там пак пусто поле 

няма друм , няма цветове ...

на сутринта пак с нова маска 

ще започне цирк Да Браска 

движат се ръцете механично

и докарваш усмивката сценично ...

и така до вечерта

когато пак ще си с тавана си сама

Когато славей пее в гърдите ми

(а навън се стеле мъгла),

когато се усмихват ъгълчетата на очите ми

(а навън бодлите на мрака по луната дерат),

когато по вените ми тупти светлина

(а навън царуват ледовете),

причината е само една -

живи са, живи светове ми!

Моля те ...

не идвай в сънят ми 

няма нищо там 

единствено гласът ми 

спотаен в ъгъла е сам 

не съм свикнала

да получавам цвете 

а само удар под кръста 

мислите ми стават хаотични 

да бягам но как ...без следа 

Моля те ...

не идвай в сънят ми 

безсилието закотвено е там 

опипвам с пръсти стените сиви 

душата зазидала съм ...знам.

Редактирано 5 ноември 201312 г. от Гост (преглед на промените)

уффф спирам да пиша ,всичко това не е за тук 

Редактирано 5 ноември 201312 г. от Гост (преглед на промените)

добре дошла в отбора, Ким ...

а Мерилка да вземе да ни раздаде по едно изтръпнало перо ..  няма да  е зле. пу  съм първа на опашката

Бих... Само дето изтръпналото перо се изстрадва лично и няма как да се раздава...

п.п. Дано звучим лирично, та да минем за топик, а не за оффф... като нещата от живота всъщност...

Ми!

надявах с е тайничко да не ми отговаряш.

 

бе няма ли тук модератори ,дето да трият спама ще стана една модераторка аз,, ще блести навсякъде

Обичам с пясъка да рисувам 

да творя морски мечти 

инкрустирам с мидички 

докато на слънце заблести

обичам с морето да играя 

идва и отива си като мечта 

в шепите си да  събирам

на русалката малката сълза 

обичам шума на прибоя 

дълбоко в мене впил 

вятъра и камъка оголен 

завива с невидимият  стих 

обичам всичко морско 

защото аз негово съм дете 

с фара нощем ти показвам 

къде е твоят бряг ..момче 

Редактирано 5 ноември 201312 г. от Гост (преглед на промените)

Нескверни са милите рими,

родени в дълбоко сърце,

обич моя, ела помогни ми,

да стигна небето с ръце.

 

Недей да мълчиш. Разкажи им.

Нека знаят от първа ръка.

В думите животът кодирал е име-

името на Любовта.

От народни песни до рап римиднес светът е интересен защотоимаме различни теми за размишляване

По гребена на утрото се спусна

една забравена мечта,

надзърнах в нечие изкуство

и мисълта ми полетя.

 

http://www.youtube.com/watch?v=E3_wozxCAWE

Завърнаха се спомени 

не толкова красиви 

но някак успях да запазя себе си 

не съм силна , но се старая 

живеех в страх в болка 

а вън усмихваха се слънца 

къде да полетя 

с откъснатите си крила 

бръкнах дълбоко в душата 

потърсих кътче тишина 

обгърнах се с нея 

и светът замря ...