Алисия - Джуд Деверо. Страхотна книжка..

Алисия - Джуд Деверо. Страхотна книжка..

Точно тя, ти си на ход!

Ето поредния исторически и лесен цитат: Първо силно се задумка по стената, а после някой каза: — Главна, будна ли си? Сега вече се събуди. Направо се ококори. Освен това не можеше да повярва, че Главния ще си науми да вдига такъв шум посред нощ — отново. През последните седмици беше толкова кротък, че беше започнала да си мисли, че са му дали друга стая след завръщането им от Лондон. Боже, кое време беше? Тежките завеси в стаята й бяха спуснати и тя си нямаше представа. После обаче си спомни колко трудно беше заспала. Беше след полунощ, когато за последен път си беше набухвала възглавницата… — Главна? Звукът, който издаде Главната, можеше да се нарече единствено ръмжене. Тя отметна завивките, изправи се на колене с лице към стената и на свой ред силно я удари. — Тихо! Да не си полудял? Имаш ли си представа Колко е часът? — Аз… умирам… — Какво?! — изпищя тя. Сърцето й направо подскочи. Този път не последва отговор, дори когато отново се разтропа по стената. Изпита страх, какъвто не беше изпитвала никога през живота си, и скочи от леглото с единствената мисъл по-скоро да стигне при него. Ако се наложеше, дори щеше да разбие вратата на стаята му. Но това не се наложи. Откри го, където очакваше да го открие — до стената, където чукаше. Беше на колене, прегърбен, главата му почти опираше в пода. Не помръдваше. — Главен? Тя го хвана за главата, чу как изстена и почувства невероятно облекчение. То обаче не продължи дълго. Той още не беше мъртъв, но тя не знаеше какво му е и направо изпадна в паника. — Къде те боли? Кажи ми! Тече ли ти кръв? Да не би да са те простреляли или… — Ти дойде? — Разбира се, че дойдох. Нали каза, че си умирал. Я сега ми кажи как умираш? — Отрова. — О, Боже! Не знам какво се прави в такъв случай — извика тя. — Как стана? Кога? Веднага ще повикам доктор… — Не, не ме оставяй. Той протегна ръка напосоки и я затърси, напипа глезена й и здраво го стисна. Хватката му беше стоманена и тя примига. — Пусни ме, Главен. Трябва да намеря някой, който да извика доктор. — Докторът не може да ми помогне, девойче. — Не говори така! — възкликна тя. — Няма да умреш, чуваш ли ме? Докторът ще знае как да ти помогне. — Имам нужда единствено от легло, Главна, и от нежна ръка, която да ми помогне да преживея най-лошото. Ще проявиш ли съчувствие да ми помогнеш? — Как да ти помогна? — започна тя, но после продължи по нежно: — О, добре, ела, ще ти помогна първо да си легнеш. Изправи се, за да мога да ти помогна да станеш. Тя се опита да го повдигне, но безуспешно. После обаче тялото му се повдигна сякаш самичко — той се оттласна от пода с една ръка и се изпра ви. Беше облечен — очевидно току-що се бе прибрал в стаята си. Изглеждаше много странно — косата му беше разрошена, беше мръсен и целият в слама, сякаш се беше изтъркалял в конюшнята, но бе забравил да се изчетка. Това, което я накара да замълчи обаче, беше, че целият лъхаше на алкохол — парите бяха толкова силни, че направо можеха да я маят. Нали Домакинята й беше казала, че той отишъл да се пие! — Цял ден ли пи? — попита тя. — Не, спах някъде, но не си спомням къде. — И после се върна, за да продължиш да се наливаш? — О, мъчеше ме страшна жажда — това си спомням — усмихна се той криво. Главната отстъпи. Главния нямаше вид на човек, който умира. Просто беше пиян: целият лъхаше на алкохол и езикът му се заплиташе. — Как се отрови, Главен? И със сигурност ли знаеш, че си се отровил? — Да съм се отровил ли? Тя присви очи. — Каза, че са те отровили, не си ли спомняш? — О, да, пиенето си е жива отрова. Никога не съм изпитвал такова проклето… — Нещастник такъв! Изплаши ме до смърт! Каза, че умираш, пияница с пияница! Тя гневно скочи, но забрави, че той все още я държи за глезена, загуби равновесие и падна по задник. Опита да се подпре на лакти, после се просна пода по гръб. — Е, това е покана, на която не мога да откажа, скъпа — чу заваления му глас. — Какво? Беше се стреснала от падането и не разбра какво иска да й каже, докато не се погледна. Нощницата й — изобщо не се беше сетила да си вземе халата в бързината — се беше вдигнала нагоре — едната страна над коляното, а другата до средата на прасеца. А колената й. Боже, бяха вдигнати, и петите й здраво бяха стъпили на пода, и беше широко разкрачена. Сега вече разбра какво искаше да й каже с похотливата си забележка. А още по-зле беше, че той вече пълзеше към нея, макар и бавно.

"Разбойникът и зеленооката" (Джоана Линдзи)

Давай, Тихи, ти си

Ето следващия цитат /историческа книга отново/:

— Какво знаеш за Бившата на главния? — изръмжа той. Обхваната от необясним трепет, Главната отново сведе поглед към снежната купчинка.

— Не много. Подочух, че била твърде известна и си помислих… ами… Помислих си, че тя може да ме научи на някои женски хитрости…

Главния остро се изсмя.

— О, тя знае много тънкости за привличане на мъже, но те не са от тези, които бих желал да научиш.

— Но защо? Ти даде съвсем ясно да се разбере, че нямаш търпение да ме омъжиш. Не искаш ли да усвоя всички женски уловки? — Главната вдигна глава и въпросителният й поглед се срещна с неговия, който в момента приличаше на развълнувано море.

В отговор Главния се обърна към Сестра си. Тя обаче вдигна ръце и поклати глава.

— О, не, Главния! Ти ще се оправяш с всичко това.

Маркизът отново погледна към повереницата си. Беше напълно объркан. Накрая прочисти гърлото си и рече:

— Бившата е калинка.

— Калинка?! — Дали това не бе гальовното название на любимата жена?

— Нали разбираш… — безпомощно махна с ръка, — жена със съмнително поведение…

Главната наклони глава, очаквайки по-нататъшните му обяснения.

Глания отново махна с ръка.

— Тя е fille de joie*.

[* Момиче за забавление (фр.) — Б. пр.]

— Съжалявам. Страхувам се, че не знам френски.

— О, по дяволите!

— Тя е любовница на Главния — раздразнено възкликна Сестра му.

— Л-любовница?

— За Бога, Сестра! Нужно ли е винаги да си толкова безцеремонна? — изръмжа Главния и лицето му придоби подозрителен пурпурен оттенък.

— Пфу! Стига с тези срамежливости, Главния! Рано или късно, когато я представим в обществото, Главната ще чуе клюките…

Редактирано 24 юни 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Ще се пробвам, обаче налучквам: "По-силна от магия"

Ще се пробвам, обаче налучквам: "По-силна от магия"

Правилно налучка.

Е сега не ви е за първи път да цъфвам тук без да съм познала нещо, но както и миналият път просто ще пусна цитата от името на титуляра и само той има право продължи играта. Така де освен ако не ме помоли да направя и това. Избора на Джул за следващия цитат е: Сънят ставаше все по-прекрасен. Отведоха я в огромна зала с каменни стени и великолепни дърворезби, която беше пълна с хора. Всички й се усмихваха и тя отговаряше на усмивките им. Сигурно имаше празник, щом всички изглеждаха толкова весели. Поведоха я към другия край на залата. Ръката на баща й вече не я подкрепяше. Ала това не я разтревожи, тъй като пръстите й скоро се плъзнаха в друга, силна мъжка ръка. А сестрата не се отделяше от нея. Някакъв смешен дребосък, приличен на монах, произнесе няколко думи и сестрата й прошепна да ги повтори. Главната едва не избухна в смях. Нима имаше нещо по-весело от факта, че сестра й, монахинята, се шегува с един свещеник? Очевидно беше казала правилните думи, защото зад гърба й се чуха ликуващи викове. Главната се зарадва, че е ощастливила присъстващите, и погледна към ръката, която продължаваше да стиска нейната. Силна ръка с дълги, тесни пръсти, чисто изрязани нокти и фини косъмчета, които приличаха на златни нишки. Тя вдигна очи и усмивката замръзна на лицето й. В съня й се появи Главния, Огромен на ръст, с блестящо-руса коса, всяващ страх, облечен официално… Златна брошка придържаше широката, богато надиплена пурпурночервена наметка. Той изгледа смаяно Главната и сините му очи потъмняха от дива ярост. После обаче избухна в смях и й напомни за вълка, победил съперника в ожесточен двубой и надсмиващ се над неговата слабост. Главната се вдърви от ужас, но само след миг се присъедини към смеха му. Не, това наистина беше смешно. Вълкът очевидно беше убеден, че ще може да си отмъсти. Горкият, той не знаеше, че това е само сън… Успех и сигурна съм след малко ще трябва джул да пише "браво! давай! ти си!"

Това да не е "Целувката на прокудения"?

Е сега не ви е за първи път да цъфвам тук без да съм познала нещо, но както и миналият път просто ще пусна цитата от името на титуляра и само той има право продължи играта. Така де освен ако не ме помоли да направя и това. Избора на Джул за следващия цитат е:

Сънят ставаше все по-прекрасен. Отведоха я в огромна зала с каменни стени и великолепни дърворезби, която беше пълна с хора. Всички й се усмихваха и тя отговаряше на усмивките им. Сигурно имаше празник, щом всички изглеждаха толкова весели.

Поведоха я към другия край на залата. Ръката на баща й вече не я подкрепяше. Ала това не я разтревожи, тъй като пръстите й скоро се плъзнаха в друга, силна мъжка ръка. А сестрата не се отделяше от нея.

Някакъв смешен дребосък, приличен на монах, произнесе няколко думи и сестрата й прошепна да ги повтори. Главната едва не избухна в смях. Нима имаше нещо по-весело от факта, че сестра й, монахинята, се шегува с един свещеник?

Очевидно беше казала правилните думи, защото зад гърба й се чуха ликуващи викове. Главната се зарадва, че е ощастливила присъстващите, и погледна към ръката, която продължаваше да стиска нейната. Силна ръка с дълги, тесни пръсти, чисто изрязани нокти и фини косъмчета, които приличаха на златни нишки. Тя вдигна очи и усмивката замръзна на лицето й.

В съня й се появи Главния, Огромен на ръст, с блестящо-руса коса, всяващ страх, облечен официално… Златна брошка придържаше широката, богато надиплена пурпурночервена наметка. Той изгледа смаяно Главната и сините му очи потъмняха от дива ярост. После обаче избухна в смях и й напомни за вълка, победил съперника в ожесточен двубой и надсмиващ се над неговата слабост.

Главната се вдърви от ужас, но само след миг се присъедини към смеха му. Не, това наистина беше смешно. Вълкът очевидно беше убеден, че ще може да си отмъсти. Горкият, той не знаеше, че това е само сън…

Успех и сигурна съм след малко ще трябва джул да пише "браво! давай! ти си!"

Оу готин цитат, май не съм я чела, макар, че ми е леко познат. Познавайте за да я видим коя е

Според мен е Златната невеста на Хедър Греъм

Редактирано 24 юни 201015 г. от sanian (преглед на промените)

Много сте бързи. Книжката е много сладка и следващите от поредицата също. Яне, ти си!

И от мен: Като гледаше как тромавите пръсти на мъжа й сплитат клонките пирен в мъничък венец, Главната не можа да сдържи усмивката си. Детето, увито здраво в мек лен, се полюшваше помежду им на дървото, под което двамата бяха спрели да похапнат на път за летния панаир в Честър. Главният завърши венеца, подви коляно и го положи на главата на Детето, сякаш коронясваше царица. Венчето беше голямо за мъничката главица и се килна над едното око на малката. Главния се разсмя, отърка нос в нослето на дъщеря си и весело я смъмри: — Я се стегни, че приличаш на пияна самодива! Главната също се засмя и се наведе през рамото му, отърквайки бюст в гърба му. — А ти, скъпи, къде се научи така добре да плетеш венци? Той се дръпна сякаш да избяга от докосването й и седна, опрял гръб на ствола на дървото. Главната си помисли, че няма да й отговори, но той вдигна глава, погледна я с очи, по-сурови и от калената скала, край която седяха, и отвърна: — Правил съм венци за Нея, когато бяхме деца. Учудвам се, че не си го видяла, Главната. Нали обичаш да надничаш в миналото ми. — Никога не ми се е явявало видение за теб и Нея. Той оголи зъби в подобие на усмивка. — Какъв късмет! Съмнявам се, че щеше да ти хареса онова, което би видяла. Внезапни сълзи запариха в очите на Главната и тя бързо извърна глава, за да ги скрие. В Честър те щяха да останат като гости в имението на брат му. И на Нея.

Редактирано 24 юни 201015 г. от sanian (преглед на промените)

Смелият Ангел - Кат Мартин

Не, друга книжка на друга авторка е.

"Пазителят на сънищата", Пинелъпи Уилямсън ми се струва

Редактирано 24 юни 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Е, Бобчо, има ли някоя книжка дето да не си я чела? Давай, мила, ти си.

Пак историческо цитатче

— Представете си, Главната да се тревожи за външния си вид.

— Променила съм се, Главния. Вече не съм онази мъжкарана, която носеше раздърпани дрехи и правеше бели навсякъде.

— Извини ме, ако съм си позволил да споря по този въпрос.

Изразът на лицето й се смекчи и устата й се разтегна в самодоволна усмивка.

— През повечето време съм толкова праволинейна, че ще ти се сторя скучна. — За негова още по-голяма изненада, спокойно добави: — Би ли ми донесъл полата? В дисагите на седлото е.

Свали я на земята и направи както тя искаше, но не му се щеше да я остави да го надприказва.

— Още малко и ще ме накараш да си помисля, че си станала истинска дама.

Тя изсумтя.

— Престани да се заяждаш, а ми помогни да се напъхам в това нещо, в противен случай ще се стъмни, докато се приберем.

Той се засмя.

— Вдигни си ръцете и ще я вмъкна през главата ти.

Докато я обличаше, бе изненадан от нахлулите спомени.

— Колко ли пъти сме се разкопчавали и закопчавали, връзвали и развързвали?

Шумоленето на полата приглуши смеха й.

— Всеки път, когато ходехме да плуваме или…

Полата се задържа върху пълната й гръд. Като внимаваше да не скъса дрехата, той я издърпа надолу към талията.

— Или танцувахме езическите си танци — довърши той.

Едно прекрасно изчервяване върна цвета на лицето й. Вперила поглед в устните му, каза:

— Можеш ли да говориш с целувки?

— Мога да се целувам само с келтска проповедница.

— Забрави това, което казах, че можеш да бъдеш добър съпруг. — Тя го удари с юмрук в стомаха. — Ох! — Тръскайки ръката си, промърмори: — Мисля, че си развратник.

По някаква неизвестна причина му се искаше да я прегърне, просто да я прегърне. Трябва да го беше разтърсило случилото се с нея.

— Мисля, че ще е по-добре да яздиш с мене.

— И аз мисля така, Главния. Чувствам се в безопасност в прегръдките ти.

„Както и аз в твоите.“ Отхвърли неочакваната мисъл. Уплашен да не вземе да изрече романтични глупости, той я вдигна на коня си, качи се зад нея и потеглиха.

"Игра на любов" на Нан Райън?

"Игра на любов" на Нан Райън?

Мнеее, Ине, друга книга от друга авторка

Мисля, че е Ангел на нощта на Арнет Лем. Ама доколкото си спомням, не е сред любимите ми. Ако е тя естествено.

"Ангел на нощта" на една от най-любимите ми авторки Арнет Лем еhttp://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Давай следващия цитат, Криси

Ето и моят откъс, съвременна е за разнообразие.

"Той я чу да плаче още докато изкачваше стълбите. Дълбоката скръб, която усети, го потресе и го накара да забави крачка, преди да застане пред нея.

Видя я: беше седнала на леглото, люлееше се напред-назад, за да намери утеха, а лицето й бе заровено в пешкирите.

Не е хладна или сдържана, отбеляза той. Нито трезвомислеща.

Прокара ръце по лицето си, за да премахне част от умората от пътя и вината.

- Е - започна той непринудено, - признавам, че успя да ме подведеш.

Тя сепнато вдигна глава и той успя да забележи дълбоката мъка в очите й и сенките под тях. Понечи да стане, но той й махна с ръка.

- Не, не спирай да плачеш. Напротив, продължавай. Радвам се да видя колко си била искрена: "Да ти помогна ли с багажа, .....Ще ти приготвя храна за из път. Мога да се справя без теб."

Тя се опита да спре сълзите си, но не успя. Продължиха да се леят и тя отново зарови лице.

- За малко да ти повярвам. Та ти не се обърна да ме погледнеш. Ей това не е наред със сцената. - Той застана до нея и дръпна пешкира. - Ти си безнадежно влюбена в мен, ...... нали? Напълно: без номера, обвързвания и тривиални фрази.

- О, върви си! Защо се върна?

- Забравих някои неща.

- Нищо няма тук.

- Ти си тук. - Коленичи пред нея, взе ръцете й, за да не скрие отново сълзите си. - Чакай да ти разкажа една история. А ти, ако искаш, продължавай да плачеш...."

Не вярвам да ви затрудни. Това е една от най-любимите ми. Вие познавайте, аз ще се върна след 2-3 часа. Все пак петък вечер е, трябва да подишам малко смог.

И това ако не е ледената Бри. Крис нали знаеш колко ги обичам тез сетрички.