Аз изобщо не мога да си представя, че за хората обратното е възможно.

На практика не е възможно. Тези, за които е възможно не пишат по форуми.

Гледам да съм позитивен, демек да не обидя някого.

Редактирано 28 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Руски шлагери ли? Това наистина го изтрий, че е супер неграмотно. Ако наричаш творчеството на Володя Висоцский "шлагери", то значи в сферата на изкуството си толкова образован, колкото и в науката. И стига се прай - "Просто се съобразявам". С кого? Тук си анонимен и можеш да си позволиш малко повече свобода. Възползвай се.

Много години съм се занимавал с музика и приеми, че има хора които меко казано не харесват Висоцки. Въпрос на личен вкус, както му викат.

Много години съм се занимавал с музика и приеми, че има хора които меко казано не харесват Висоцки. Въпрос на личен вкус, както му викат.

Сега пък и с музика си се занимавал. Ти си ренесансова личност. Не става дума за музика, а за поезия. Да ти цитирам ли мнението на Есенин за Володя. Няма, щото едва ли знаеш кой е Есенин... Каква музика харесваш, ако не е тайна?

На практика не е възможно. Тези, за които е възможно не пишат по форуми.

Гледам да съм позитивен, демек да не обидя някого.

Да и аз така чух, "остави ги да осветяват главите и лицата си". Тези, за които е възможно, не се колебаят дали да обидят, защото е по-важно да не подведат водения. Макар че му е много, много трудно да им разреши ребусите в началото. Ребусът е нещо, което се случва в движение и не всички части са видими. Много е занимателно иначе, ако човек не превърти. В това отношение предпазливостта на ivanxii е здравословна.

Това май изглежда като ребус...

Редактирано 28 май 201313 г. от witness (преглед на промените)

Да ти цитирам ли мнението на Есенин за Володя. Няма, щото едва ли знаеш кой е Есенин...

 

Тук за момент вдигнах вежда в очакване, да ти кажат "да"... но ти пак подаде ръка преди да се хлъзнат...

до къде стигнахте -

кой сега е преродения Висоцки, Есенин...

Сега пък и с музика си се занимавал. Ти си ренесансова личност. Не става дума за музика, а за поезия. Да ти цитирам ли мнението на Есенин за Володя. Няма, щото едва ли знаеш кой е Есенин... Каква музика харесваш, ако не е тайна?

Цитирай ги . Не знам кой е Есенин.  Слушам класика, филмова музика на определени композитори, българска народна и етно като цяло. Занимавал съм се много други неща, на професионално ниво дори, но нищо не изведох до край.

Относно теорията на дамата, че ДНК-то е код, а код може да бъде създаден, само от разум. Доста мнения, на различни световни капацитети и разбрах, че в цялата теория, че човечеството води началото си в следствие интервенция на висш разум няма НИТО ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, като единствения сериозен аргумент е посочения по-горе, че ДНК е код. Според някои експерти цялата тази теория е нищо повече философско течение. Като идеята на тази теория е точно това което си мислех и аз. За да се подсили влиянието на религията, някакви типове решили да намерят начин как да умешат религията и науката в каламбур така, че да придобие по-сериозен вид, да е по-лесно внушаема с ЦЕЛ ТОВА НЕЩО ДА ВЛЕЗЕ В АМЕРИКАНСКИТЕ УЧИЛИЩА!  И така търсили, търсили доводи и се хванали за ДНК-то, че било код, а код можело да създаде само от разум. От там започнали да привличат политици и вярващи учени в подкрепа на цялата тази сектанска идея. Обаче питам аз, кристали, снежинки, симетрични природни образувания с преобладаващи геометрични фигури - съвсем спокойно също може да бъдат приети като код, но както знаете в тези пример намеса от разум няма? Не знам как се качват снимки тук за да ви покажа някои природни образувания, които шокиращо приличат на издялани от човек, или код но не са? Пръстените в дървото също изглеждат, като код, но намеса от висш разум няма. ДНК е сходно явление, което може би е просто най-сложното познато за сега. - DNA is not so much of a code as just a complex ordered sequence. "Nature is very good at creating complexity and order. It's called "Emergence". DNA just happens to be the most complex emergent system we know of."

 

Тук едно мнение: 

"The process by which living organisms arise as a result of the base 

sequences contained in DNA is pretty well completely understood, and does 

not involve "intelligence" in any form at any step of the process.

If codes "always" require intelligence, then DNA is not a code.

if DNA is a code, then codes do not always require intelligence."

 

И завършвам с нещо много подходящо за вас философите.

 

Rule of thumb: If you find some creationist writing is too complicated for 

you to understand, it's not your fault. It's that there are no coherent 

ideas to be understood there in the first place.

 

 

Цитирай ги . Не знам кой е Есенин.

 

Няма как - разминали са се с една година. Пробвах те, но ти не се подведе. Случайно, както си признаваш. Я сега кажи за това:

 

 

 Слушам класика, филмова музика на определени композитори, българска народна и етно като цяло.

Класика звучи престижно. Кои са любимите ти композитори - може пък вкусовете ни да съвпадат?

За кодовете прочети това:http://knigolandia.info/book-review/v-avans-godel-esher-bah/ После теистите ще ги схрускваш на закуска.

Редактирано 28 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

witness, на 28 Май 2013 - 8:08 PM, написа: Аз изобщо не мога да си представя, че е разчупването е възможно без водачество, поне за човека. Макар че в абсолютен план никой не е воден, разбира се... май така беше.

Мдаааа - представата е много важна. Тя сама по себе си достатъчно "доказва". Въпроса с водачеството си е обикновен детски атавизъм. Представите, формирани в ранна детска възраст, че винаги някой трябва да те "акушира", че си зависим, че си незначителен, че си слаб. Зависимостта от храна и сигурност, както и физическа или психична "милувка" са в основата. После социално се развива и допълва с важността на явлението "авторитет". От обратната страна е "авторитаризма". Има мнения, че при който "тия" не са достигали в ранната възраст, после цял живот ги компенсира и стреми. Но според собствените ми наблюдения това е само опит за обяснение - има го при всички случаи. Зависимостта от "хора" в детските години обособява и от внушенията и сигналите които идват от "групата" и особено важните идолни образи - тия на родителите. После се прехвърлят същите и в интелектуалното и се почват обясненията и логическите стъкмистики. При животните и при човека е налице мощни заложени схеми още след раждането. При животните се нарича общо Импринтинг - със значение на "вписване", запечатване". И не е само на "първия образ", както е в учебниците. При човека е значително по-разширено влиянието на импринтинга , който се отнася и до "първото описание". И след като първоначално се "вложат" основните положения на първосигнални нива, после оттам се разпростират в емоционалното и после в интелектуалното. Тая условна схема извежда за един човек, но това протича при всеки друг, в някакви версии. И от тази "прилика" се образува задължителния резонанс между членовете вътре в която и да е група. Защото сигналите им задължително трябва да имат обща "основа" и на нея групата полага консолидацията и резонанса си, оттам отношенията и правилата на всички нива. Няма социална значимост което и да е - ако не следва задължително социалните обобщени сигнали, които да са преобладаващо водещи за дадена група. И с т.н. учения - е същото. Валкирия много добре беше извела положенията около въпроса за битовизма и връзката му с "писанията. При евреите според нея е много тясна връзката между реала на живота и точните житейски положения, залегнали в "правилата" за живот в писанието им. Това е идеалния вариант и е така направено че да не противоречи с основни житейски и човешки потребности. И е било правено динамично. Вероятно с "допълнения" и изменения. И адонай е чудесно нагласен, ползите от него, ролята му на висш е относно цялото битие... особено на "избраните". А избраните - това е трябвало за да оцелеят - винаги да имат отвътре заложено че са "важни", специални. И ролята на "спасението" ... и на всичко останало. Груповите митове отразяват историята на групите от които са създадени. Така е и отделния човек - просто е достатъчно да изрази в какво вярва, в какво е убеден, кое смята за правилно... и това доста показва идеята му за принадлежност. Човека зависим от нещо си - винаги проектира образа на неговата зависимост. И само част, само конкретика от това е явлението "зависимост от авторитет". Живота на хората и начина по който си го представят се води от "описанието" на света и себе си, с което са "облъчени" още след раждането си. И задължително едно групово описание му е важно да обхване всички аспекти на живота, включително и най-елементарните или животоопределящи. А те пък са свързани със средата и ограниченията, които тя налага. Живота в пустинята примерно предполага представите на живеещите в нейните условия едни предпоставни варианти - например образа за "рай" като обещание за "живот оттатък" е нужно да се нагласи с образа на мечтаната ВЕЧНА прохлада, с храна и спокойствие всички обобщения за удоволствия, щото груповите проекции е важно да са обобщаващи, иначе няма да си свършат ролята си по предназначение. И "Обещанието" за рай всъщност е израз на първосигналната "награда" от допамин, пораждащ изживяване за удоволствие, от него "добре ми е". А липсата на допамин се изживява като "липса" на награда и поражда "не ми е добре" . Така мозъка играе заложените си генетични вериги да управлява поведението - за едно награда, за друго - липса на награда и съответно зависимост от нея, пораждаща "импулс за нуждата от награда". Това се играе и между хората, това е в основата на опитомяването на животните... и хората. Комбинацията от основни вътрешни потребности, поражда и тяхното компенсиране и изява. Потребността от спасителни първоначални образи, спрямо които да се изгради зависимост, е в основата и на религиозните приказки и огромното им влияние. Формирането на идентичност според групова принадлежност, задължително е обособено от задължителната групова приказка, с която се "облъчва" всеки групов член. Това се отразява цял живот и само се надгражда. Но силата, с която е предпоставено дори да определи първоначални мозъчни връзки, му дава възможността да е "първо",. следователно и да е скрито за осъзнаване, регистрация. Въз основа на него вече се е образувал цял обособен натъкмен "свят". И силата му е да го "затвори" и посочи на съзнанието че е "РЕАЛЕН". Всичко това толкова добре се проявява - от законите, от задължителните "управляващи", от вида на рекламите, религиите и медиите и политиците го използват. След това - учителите в образователната сфера. началника или шефа, в ученията - идеята за ученик и учител. самата идея за БОГ - като обобщена идеализирана най-мащабна групова проекция. И впоследствие "изпълването" на образа му с типични човешки и направо детски атавистични недоимъци... Човек стреми онова, което винаги вътрешно не му достига и несъзнателно се поражда импулс да го "коменсира" в битието си. Това е в основата на явлението ЖЕЛАНИЕ. Като се вземе предвид, колко основополагащо е значението на явлението ЖЕЛАНИЕ и явлението СТРАХ, те пропиват цялата структура на всяко ниво в груповия живот. И само се надграждат и украсяват... и прикриват. Ролята на груповите митове е определяща за всяка група и стои в основата на живота и битието й - оттам на всеки от нейните съставни членове. Няма по-голяма уязвимост от емоционалната. То на практика няма въобще друга. В менталната сфера въобще не съществува "страх" и изживяванията въобще нямат водеща роля. Същинската трансформация на идентичността няма никаква съвместимост с "водачество" и учители, защото не минава по никакъв начин през каквато и да е "ГРУПОВА ФОРМА", влияние и взаимодействие. За някакъв етап - колкото да се проникне и "израсте" вградения, внушен и затвърден "недоимък" - задължително. Всичко това е породено от първични потребности. Докато не се израстнат, не се стабилизира вътрешния свят, не се тръгне към интеграция и единение... няма шанс каквото и да е от образите на "духовните" - каквито и според който и авторитет да са. Будизма за будиста, както и за СКЕПСИС има някаква негова си стойност. Но това не означава че той Знае, че той "разбира", че Буда знае и разбира, че "учителите" му знаят и разбират. Още повече че той самия вече го е писал на няколко пъти по различни начини. Но е интересно - всеки път, когато "някой" излъчи сигнал, че има въпрос - неговия "отговор" следва точно потребността на Питащия и му подава онова, което му "трябва"... Между другото - дали предполага, че неговите "учители" правят същото с него - просто са му огледало и му подават точно онова, което "той иска от тях", за да напълни "своето незапълнено". Това е похват който се играе на всякакви нива в групи за които това се постави като "основа". Но нещо повече - дали неговите "учители" не са в същото положение. Дали Буда не е в същото положение - дали е толкова "човек" или е просто "същество" преживяло нещо си. Самото преживяване на нещо си - доколко, как и защо е - но пък философии и обяснения - щедри. Томове, книги, приказки и описания, понятия - както навсякъде. Ако Буда се беше родил на друго място никой нямаше да му обърне внимание и щеше да мине и замине. Но не - точно в подходящата култура... на подходящото място, на което точните хора имат точната потребност, очакват го и... после го поставят на пиедестала си. И странно как, после използвали подходящото влияние, което приказката създала и продължили и с политическите процеси. Дали не е така с идеалния образ на аллах, исус... или на адонай? Толкова елементарна жена като Блаватска нима може да е нещо различно? Или няма никакъв проблем елементарен човек да бъде "избран" от "махатмите" да сведе за пореден път "послания", знания, истории... "истини". Тази игра я играе и всеки "пророк" заради нуждата от авторитет, който да "казва" да нарежда, да провижда, да знае. Дори не твърдя че не е налице явлението "ясновидство". Но задължително го има влиянието и ограничението на ясновидеца в него. И задължителната лична и групова потребност, точната на подходящото място и време.

scepsis, на 28 Май 2013 - 8:13 PM, написа: На практика не е възможно. Тези, за които е възможно не пишат по форуми.

По времето на Буда дали ако е имало интернет, е нямало да го използва. Ако не той - то тия, дето му се нарекли ученици.

Редактирано 29 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

 ше ти даде номера на обувките му

 

Ей, мило, ти за мезе ме взе с тия обувки. Ми, аз просто споделих и то за да ти покажа колко ми липсва търпение. И отдавана забравих за обувките, но ти всеки пост ми го припомняш. Ми, да ти купя и на теб едни обувки, че да се успокоиш? Но едва ли. После ще поискаш друго и друго... Знаеш ли какво е казал Тилопа на Наропа? Ето: "Appearances do not bind, but attachments do. So, Nāropa, cut off the attachments....”   

 ти кой номер обувки носиш???? :lol6:

 

 

Учителят е огледало, наистина. Не съм сигурен, обаче, че говорим за едно и също. Ако общуваш с осъзнат учител това, което се случва е, че общуваш със себе си и сам откриваш своите недостатъци и качества. Това е като магически трик. Тибетският термин е тинли и означава спонтанна просветлена активност. Един такъв учител има еднакво безпристрастно отношение към всеки. Ако си открит можеш да получиш много, ако не си - няма да получиш нищо. Но това не е, защото учителят така решава. Това зависи от теб. Това, което получаваш е способността да откриеш вътрешния учител. Това е най-общо ролята на външния учител.  Сравнението е луната, която се отразява навсякъде, където има локва. Ако няма локва, няма отражение, но луната си е винаги там. 

Буда Шакямуни не случайно се е родил именно при тези условия, в тази култура и обкръжение.

 

ПП Аз не съм учител. Аз съм начинаещ. Сравнението с мен е неуместно, даже смешно.

Редактирано 29 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Учителят е огледало, наистина. Не съм сигурен, обаче, че говорим за едно и също. Ако общуваш с осъзнат учител това, което се случва е, че общуваш със себе си и сам откриваш своите недостатъци и качества. Това е като магически трик. Тибетският термин е тинли и означава спонтанна просветлена активност. Един такъв учител има еднакво безпристрастно отношение към всеки. Ако си открит можеш да получиш много, ако не си - няма да получиш нищо. Но това не е, защото учителят така решава. Това зависи от теб. Това, което получаваш е способността да откриеш вътрешния учител. Това е най-общо ролята на външния учител.  Сравнението е луната, която се отразява навсякъде, където има локва. Ако няма локва, няма отражение, но луната си е винаги там. 

Буда Шакямуни не случайно се е родил именно при тези условия, в тази култура и обкръжение.

Да, убеден и сигурен си. Но не оригинален. Всичко това са просто представни форми, направени да са убедителни и да звучат като отговор. И вече си ги приел, нагласил - готови въпроси.,.. с нагласени отговори.

 

Обаче...

 

Ако общуваш със себе си, и си автентичен, това означава, че нямаш вече нужда от "образи" на учители отвън. Докато е налице "отвън", отвътре остава "слабо".

 

Освен това - интересно е "ученика" как разбира че един учител е "осъзнат". При положение, че в думите ти това е основа, следователно нужно условия за останалите съждения?

Неосъзнат Ученик, няма как да разбере и докосне "осъзнат Учител". Те имат несходство по ниво и макар осъзнатото да е надграждане над неосъзнатото, въпроса е именно в Ученика. ОСЪЗНАТИЯ с лекота може да прониква и разбира нивото на неосъзнатия, но за последния е напълно невъзможно да възприеме нещо "повече" от собствената му граница.

 

За Ученика, проекциите му винаги ще следват вътрешните му недостатъчности и ще ги привижда в света... и в своя учител. Така играта остава в него. И е напълно невъзможно чрез "учене" да се излезе от тази граница.

 

И така - дали не е важно именно за "учениците" тази игра - с "учителите". По този начин си присвояват да си проектират "път", да имат мотив за него, да се изпълнят със стойност и... вдъхновяващо е и запълващо е - не мислиш ли? Допускаш ли такъв възможен прикрит сценарий? Допълнително - не може ли да се намери подходящ и съответствен "социален елемент" в общите послания на будизма.

 

Колкото до това, къде точно и кога да се роди... може би е въпрос на вътрешната ти убеденост... Но не мислиш ли че важен елемент от потребността да е достатъчно убедително. И да не оставя противоречия?

 

Всъщност СКЕПСИС, от каквото имат нужда хората, ще си го проектират. Според теб съществуват ли налични възможности и самия Будизъм да е в тази схема? Както и "прераждането"?

-----------

"Безпристрастно" и "отношение" не са съвместими понятийно, особено когато едното е прилагателно към другото.

Редактирано 29 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

 

 абе душко  гарги,

 

аз нали ти казах ,че не вися на тоя сефирот.

 

пп за какво си го понесла тоя меч..да ти оправя вестибуларния апарат ли?

Да ви завиди човек на вестибуларните апарати, на теб и на сциентистите. Наистина за какво ти е да си нарушаваш ориентацията с някакви претенции за справедливост, след като така светът е толкова ясен и определен и всеки си има местенце, на което е стъпил здраво.  Събери повечко такива ориентирани индивиди на едно място и в един момент и ще получиш батака, в който сме.

 

 Дори не твърдя че не е налице явлението "ясновидство". Но задължително го има влиянието и ограничението на ясновидеца в него. 

Това надълго и нашироко е било показвано и обяснявано от Блаватска в периода на интерес към спиритизма. Че елементалите показват на ясновидците само картинки от плана, достъпен на съзнанието им и т.н. Другото дето пак си го изписал, изглежда, е от някакъв неустоим нагон да анализираш до посиняване. Изобщо не знаеш какво стои зад Блаватска. Не знаеш какво стои зад представите, благодарение на които мислиш и пишеш тук,

а и аз защо изобщо продължавам и ми се повреди мишката

 

А, интересно е за ада и рая - при северните народи адът е студен, при южните - горещ. Елементарно е, всеки бяга от собствения си ад и се стреми към чуждия.

Редактирано 29 май 201313 г. от witness (преглед на промените)

Да, убеден и сигурен си. Но не оригинален.

 

Самоцелното оригиналничене не ми е по вкуса. Не виждам смисъл от него.  

Ако общуваш със себе си, и си автентичен, това означава, че нямаш вече нужда от "образи" на учители отвън.

-----------

Да, това го обясних по горе. Зависи, обаче, какво разбираш под това да "общуваш със себе си".  

. Според теб съществуват ли налични възможности и самия Будизъм да е в тази схема?

Будизмът Е в тази схема, разбира се. Никога не съм отричал. И какво от това? Това не означава, че е безполезен. Напротив. Когато пресичаш една река имаш нужда от лодка. Когато си на другия бряг, лодката вече става излишна.  

-----------

"Безпристрастно" и "отношение" не са съвместими понятийно, особено когато едното е прилагателно към другото.

Това ниво минава отвъд понятийното мислене, отвъд конвенциите и концептите. Оттам и противоречията, когато се опитваме да го описваме.  

А, интересно е за ада и рая - при северните народи адът е студен, при южните - горещ. Елементарно е, всеки бяга от собствения си ад и се стреми към чуждия.

Пък в будизма има осем студени и осем горещи състояния на параноя, както и много други разновидности. Богат избор - според личния вкус.

Освен това - интересно е "ученика" как разбира че един учител е "осъзнат".

Това е хубав въпрос. Това е важно. Сега нямам много време да пиша. По-късно ще опитам.

Редактирано 29 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Пък в будизма има осем студени и осем горещи състояния на параноя, както и много други разновидности. Богат избор - според личния вкус.

Да, бяха някакви локи и тали, според съзнанието. Нещо като индивидуални и колективни сънища. Доста сложна ми се стори картината и се отказах да я навързвам без настояща необходимост. Макар че има връзка с обяснението на прераждането и еволюцията и така нататък.

Това надълго и нашироко е било показвано и обяснявано от Блаватска в периода на интерес към спиритизма. Че елементалите показват на ясновидците само картинки от плана, достъпен на съзнанието им и т.н. Другото дето пак си го изписал, изглежда, е от някакъв неустоим нагон да анализираш до посиняване. Изобщо не знаеш какво стои зад Блаватска. Не знаеш какво стои зад представите, благодарение на които мислиш и пишеш тук,

а и аз защо изобщо продължавам и ми се повреди мишката

Важното е, че ти си убедена кой, кое и какво "стои". "Неустоимия нагон" е просто начина по който интерпретираш липсата на критичност, но пък дори и да я е имало - важното, е, че "нашироко и надълго" е било показвано и обяснявано. Това е напълно достатъчно явно - за този, за когото това му е нужно на неговите проекции.

Склонността да се приеме нещо за това, което се представя е обикновения атавизъм за който пиша. Намирането на подходящи обяснения е именно до степента която е потребно да се стопира търсенето с идеята, че вече е "намерено".

Но не си го намерила. Колкото и да търси и приема объркания човек го носи в себе си. И всички "готови" схеми на света, колкото и да са изчистени от противоречия, пак няма как да се улови той за тях и да "миряса". Скепсис ти е огледало, когато му задаваш поредните въпроси. Трябва ти поредния образ на авторитет. И той е перфектния за целта. За друго - ще е друг образа. Но винаги ще е налице потребността някой или нещо да изиграе подходящата за теб роля. Ако не беше Блаватска, щеше да я някой друг.  Въпроса е, че нито зад Блаватска ще ЗНАЕШ какво стои, нито зад "представите" за които пиша. но и да пиша, до теб няма да стигне, щото вече там е "блаватска", буда и още няколко такива от техния род. Теб те няма там, а ги има само образите ти.

 

А за "мишката" - те елементалите са я спрели. Щото не са доволни от тоя там, дето е с "нагони за анализиране"... погледнах се в огледалото да се видя в кой точно СИН цвят съм. Ооо, ужас елементалите са ме посинили целия...

Редактирано 29 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

 Скепсис ти е огледало, когато му задаваш поредните въпроси. Трябва ти поредния образ на авторитет. И той е перфектния за целта.

Чакай малко. Никога не съм твърдял, че съм авторитет или нещо такова. Тъкмо обратното. Не мисля, че Уитнес прави грешката да ме възприема по този начин. И друго. Понякога, когато някой като мен каже, че няма нито правилно разбиране, нито автентично осъзнаване, някои хора започват да си въобразяват, че това е знак, че има нещо такова. Това е много далеч от истината. Просто, когато казвам това съм честен и не искам да пораждам превратни впечатления у другите.

 

За огледалото нещата стоят малко по-различно. Всеки би могъл да ни бъде огледало, ако имаме достатъчно дисциплина и осъзнаване. От една страна, е много полезно да общуваме с осъзнат учител, но в някои случаи това може да не е достатъчно, защото поради своето състрадание той може да ни "минава метър" като не ни показва нашите слабости изцяло. В тези случаи може да ни е от полза всеки и най-вече хора, които не ни харесват и които наричаме "врагове". Ако можем да приемаме последните като учители то значи наистина разбираме за какво става дума.

 

За това как да разпознаваме дали един учител е осъзнат. Ми, истината е, че няма пряк начин. Има индикации, но те са индиректни. Преди всичко, ако някой не иска това да се разбира няма как да го разберем. Някой такъв може да с държи като съвсем обикновен човек и даже като глупак. Ако някой е на стъпка или две пред нас нямаме шанс, в смисъл, че той познава нашата игра много по-добре от нас. Разбира се, можем да проверим някои неща като например какъв е неговия background, т.е. кои са неговите учители, каква традиция преподава и други такива, но и това само по себе си не е гаранция. Ако имаме известен опит, който се натрупва с времето, можем да започнем да забелязваме дали някой говори въз основа на лично преживяване или просто повтаря заучени думички. И винаги трябва да помним, че ако някой твърди, че има реализация или пък го внушава непряко, то той най-вероятно няма такава, а е просто мошенник. Има изключения от последното с някои напълно просветлени същества - Буда Шакямуни, Падмасамбхава, Миларепа и други някои. Те са заявявали открито, че са постигнали пълно осъзнаване. Напр., Буда Шакямуни казва: "Когато обаче, получих прозрението и знанието за тези четири благородни истини с техните три плода и 12 съставни части, когато ми стана напълно ясно как стоят нещата, тогава забелязах, че съм постигнал висшето просветление в света на боговете и хората, в света на Мара и света на Брахма, в рода на аскетите, брахманите и хората" (Махавагга I.6.28)

 

Всичко писано по-горе, обаче, може пълноценно да бъде разбрано само, ако човек се е срещал с автентични учители. Анализите и интелектуалните игрички няма как да заместят опита от прякото общуване.

Редактирано 29 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 В тези случаи може да ни е от полза всеки и най-вече хора, които не ни харесват и които наричаме "врагове". Ако можем да приемаме последните като учители то значи наистина разбираме за какво става дума.

Това ми напомни за един коментар към "Светлина върху пътя", само че няма да задълбавам от кого е. Предаден))

 

„… Истинското разбиране е безпристрастно: никой не ти е враг, никой не ти е приятел, всички са в еднаква степен твои учители.

Врагът ти се превръща в тайна, която е необходимо да разгадаеш, макар за това да потрябват векове: защото човекът трябва да бъде разгадан. Приятелят ти става част от самия теб, твое продължение, загадка, трудна за разрешаване. Но има нещо още по-трудно за познаване, твоето собствено сърце. Ще дойде време: оковите на личността ще се разпаднат и тогава ще се разкрие пред теб тайната на твоето аз; и чак когато застанеш встрани от него, ще ти се открие напълно, за да го постигнеш…”

 

 ... погледнах се в огледалото да се видя в кой точно СИН цвят съм. Ооо, ужас елементалите са ме посинили целия...

Ми ето, видя ли. Само не знам защо ти е потрябвало истинско огледало. Работата е там, че гледащият вижда всичко през тях и постоянно си привлича нови и нови... нещо като циркулация.

Слушай си музичка, мисля, че тази е достатъчно аналитична. Втория вариант го прибавям, за да си разделиш гласовете по цвят.

Чудя се дали Бах се е преродил. Съмнявам се, човекът заслужава дълга почивка, двайсет деца е имал все пак

Това ми напомни за един коментар към "Светлина върху пътя", само че няма да задълбавам от кого е. Предаден))

 

В крайна сметка, "приятели" и "врагове" са просто концепции, но на относително ниво, докато имаме дуално възприятие можем да ги използваме:

 

"Макар някой да говори лошо за мен

и да показва грешките ми публично,

да му се поклоня с уважение и да го приема за духовен приятел

е практиката на бодхисатва."

 

("37 практики на бодхисатва" от Тогме Зангпо, 15 стр.)

 

И много други подобни неща, които не са просто някакви житейски мъдрости, а са методи, които се отнасят към този раздел в Бодхисатваяна, който се нарича  ло джонг или "тренировка на ума". Много практични неща, които помагат преживяването от формалната практика да се интегрира в ежедневието. Много полезни, но е добре да се получат и някои устни обяснения, защото не всичко се съдържа в текста. Някои неща се пропускат, защото трябва да се преподат според качествата и нагласите на конкретния ученик. Но и само да ги прочете човек може да му са полезни.

Чудя се дали Бах се е преродил. Съмнявам се,

Даже знам в кой или по-точно чия еманация е бил Бах, но няма да кажа. Шега - не обръщай внимание.

Редактирано 29 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 Даже знам в кой или по-точно чия еманация е бил Бах, но няма да кажа. Шега - не обръщай внимание.

Не е честно, нали темата е за прераждането. Всъщност как така, искаш да кажеш, че някой е еманация на Бах, или обратното?

 

така е  да стъпваш здраво на земята никак не е лошо ..ти кажи като летиш в небесата ..до каква справедливост се докопа

Не съм. Тя е записана вътре в нас, не отвън, не четеш ли Тора. Тора е дървото на познанието и дървото на живота, писали сме за тия работи. Спомни си за "поправката" и "завръщането", за тешува, за която говорят равините.

Чакай малко. Никога не съм твърдял, че съм авторитет или нещо такова. Тъкмо обратното. Не мисля, че Уитнес прави грешката да ме възприема по този начин. И друго. Понякога, когато някой като мен каже, че няма нито правилно разбиране, нито автентично осъзнаване, някои хора започват да си въобразяват, че това е знак, че има нещо такова. Това е много далеч от истината. Просто, когато казвам това съм честен и не искам да пораждам превратни впечатления у другите.

Далеч от истината - чия истина? Или има само ЕДНА истина?

Разбира се, че когато казваш това си честен, но е и не само заради честността. Ако например кажеш друго ще си уязвим и няма да е по "будистки".

Но да допусна че си "честен" - не съм написал никъде, че онова, което написах на УИТНЕС се отнася до теб. Не е трудно да се зачетат постовете ви не само в тази тема на раздела. Дори и не е нужно да се събират много извадки за примери. Не го привиждай че издавам присъди - написаното беше за УИТНЕС, защото тя има нужда от тази игра. Дали ти я приемаш, дали я разбираш и дали при теб изглежда че няма такова нещо - това само за теб има значение.

Беше написано само в думите ми към друга персона, ти защо така силно подскочи обясняващо.

Общоизвестна максима е, че ако искаш "истински да научиш нещо, научи другите на него".

И така да е - щом някой си играе на УЧИТЕЛ с теб, защо ти да не я играеш тази игра по същия начин спрямо други. И като се играе да не си мислиш че е както в идеалния случай и ще се разберете взаимно, съгласувано или осъзнато. Няма такова положение - всеки може да те вмъкне в неговите си игри и ти да заиграеш там. Играещия е в главата си, всички останали хора са само образи в неговия театър. Хич няма да те пита ти искаш ли не искаш ли, достатъчно е просто да улови подходящите сигнали, които издаваш... Играещия сам по себе си дори не разбира че това са игри и роли.

 

"... някои хора започват да си въобразяват..."(цитат) ДОбре - да допуснем за "въобразяването" на някои хора. Това е вариант - хората си въобразяват.

Но да допуснем и вариант при който "ами ако АЗ си въобразявам"? Дали е възможно да има неща, за които не си давам сметка - форма от примерен вътрешен диалог. Защо да не е примерно от наречения от теб "вътрешен учител" или пък най-обикновен и банален "здрав разум". Защото увереността ти не е изключено да те подвежда и да ти оставя "очи" само за един вариант... но живота както виждаш не си пада да се побира в описания...

Ако е наличен вариант при който ти не си даваш сметка за игрите си - това е вариант на реалността, за който ако се обърнеш към него, той е отворен за изследване. Той би ти дал широта. Не само на теб - става въпрос за принципно положение. Ако се обърнеш с такъв вариант, ще обърнеш повече внимание на себе си. Не на повторенията и затвърждаването колко е правилен будизма, колко вярни и истинни неща са казали будистките адепти, какви неизменни мъдрости са изписали.

 

Виж колко всички се играят на убедени. В една версия на всичко - убеждения, обяснения кое какво е и как е. Има хора тук, които толкова се вживяват че всичко им е определено вече, че сякаш вече са отегчени. "Няма друга възможност" е негласните им послания за себе си пред останалите. 

Само хора, които са вътрешно хармонизирани могат да боравят с повече варианти за реалността и себе си , като автори на собствената си реалност. Защото ако един човек е вътрешно неустойчив, той компенсира това, като се улавя за проекции, които да изглеждат "външно устойчиви". Такива хора търсят и залепват за първото, което им дава онова, което им липсва. В психологията има такъв термин - наличие на "дефицит на закрила" от детството им. Такива хора не допускат "варианти", лесно се объркват, не могат да боравят с разновидности, условности и вероятности. Имат несъзнателна засилена потребност от контрол, защото чрез него се усещат подредени с порива да подреждат явното, защото някъде там в несъзнаваното стои спомена за призрак. Ужас е ако изпуснат контрола, най-малкото това им създава вътрешно безпокойство. А значи, че страховите механизми са пуснати и то не само като временна защитна мярка - а са стартирани с години и десетилетия - още от детството им.

Всичко това е само условно - не е психопрофил на никого. Това са общи и формални извеждания, "приликите с действителни лица и персони" е случайна и не е целта на написаното.

===============

И да напомня само - СКЕПСИС, както сте я подкарали на "цитати" сте станали както доста от "религиозните" или "научните" ви опоненти. Никога не съм разбирал защо им е на хората това състезание по позоваване на авторитети и идеализирането им. Лелеее - колко мъдри думи са написали мъдреците човешки. 

Редактирано 29 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

 

Ako имаш предвид, че играя игрички - да, така е. На това ниво съм, до там съм стигнал и не го отричам. Ако бях минал отвъд това, щях да ти кажа. Хубави анализи правиш. Мен, да си призная ме мързи. Толкова време съм се занимавал с анализиране и концептуализиране, че вече ми е съвсем досадно. Това не означава, че подценявам твоя подход. Напротив. Подобен подход е много уважаван и ценен в будизма. Преподавал го е и Буда Шакямуни, и много други след него. Епистемологията, логиката, психологията и философията са били развити до съвършенство в Сутраяна. Има, обаче, по-директен път. Той изобщо не минава през интелекта, т.е. през концептуалното. И е много лесен. Но е толкова необичаен, че всъщност се оказва много труден за вярване. В смисъл, че обичайната реакцията е "Няма начин всичко да е толкова просто." Затова и подобни неща обикновенно не се дават открито. Или поне, не се дават съвсем открито.

И да напомня само - СКЕПСИС, както сте я подкарали на "цитати" сте станали както доста от "религиозните" или "научните" ви опоненти. Никога не съм разбирал защо им е на хората това състезание по позоваване на авторитети и идеализирането им. Лелеее - колко мъдри думи са написали мъдреците човешки. 

Давам ги само като илюстрации. Не като някакви авторитети. Нали обяснявах, че в будизма има два източника на адекватно познание - логиката и прякото преживяване. Дори думите на един Буда не са източник на вярно познание сами по себе си. В този смисъл, няма авторитети - дори един Буда не е авторитет, нали?

 обратното?

 

Обратното, но това си е мое впечатление и може да е пълна фантазия.

 ти защо така силно подскочи обясняващо.

Защо реши така - не съм "подскачал" изобщо. Просто поясних... Пак да кажа - хубав анализ. С интерес очаквам продължението.

Редактирано 29 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

scepsis, на 29 Май 2013 - 5:01 PM, написа: Ako имаш предвид, че играя игрички - да, така е. На това ниво съм, до там съм стигнал и не го отричам. Ако бях минал отвъд това, щях да ти кажа. Хубави анализи правиш. Мен, да си призная ме мързи. Толкова време съм се занимавал с анализиране и концептуализиране, че вече ми е съвсем досадно. Това не означава, че подценявам твоя подход. Напротив. Подобен подход е много уважаван и ценен в будизма. Преподавал го е и Буда Шакямуни, и много други след него. Епистемологията, логиката, психологията и философията са били развити до съвършенство в Сутраяна. Има, обаче, по-директен път. Той изобщо не минава през интелекта, т.е. през концептуалното. И е много лесен. Но е толкова необичаен, че всъщност се оказва много труден за вярване. В смисъл, че обичайната реакцията е "Няма начин всичко да е толкова просто." Затова и подобни неща обикновенно не се дават открито. Или поне, не се дават съвсем открито.

ХМ, лееекичко се изкушавам да отгърна още повече "завесата" на някои от основите ми на комплексния условен модел, който използвам за целите на изследването. Да, така е - аз съм ментален тип и са ментални способите чрез които задълбочавам виждането си. Досега никой не е стигал до положение да напише "с интерес очаквам продължението".... Това не се е случвало няколко години - от прикключването на участието ми във форума на "изворите.ком". После си казах, "защо пък не". Нищо не пречи да се упражня - темата отдавна няма никаква връзка със заглавието си. Спирам се на форма, в която ще изглежда че разказвам на теб, за себе си. Но ще е написано и за разни други хора, които тук четат, но само ми пишат на лични и във фейсбук, а не дръзват да участват по никакъв начин... както и да е, да се оправят. Старт... ============ Просто... и Сложно, са интересни категории, нямащи никаква друга стойност, освен сравнителна. На много хора подходът ми изглежда "сложен" и объркващ. Повечето дори не съумяват да го прочетат. Ако това горното е "хубав анализ" (за теб) то за мен това е обикновено и опростено упражнение. Извел и съм разработил множество ментални подходи с годините работа и повечето от тях (вече) дори не стават за описание със слово, макар че то ми служи добре, се наложи доста да го преразгледам и актуализирам, за да ми върши работа за собствените ми цели. Особено за комуникация в социума е най-тромаво. Във вътрешния ми свят словото се промени - онова, вътрешното "говорене". Случи се преди повече от 10 години преминах отвъд думите и открих онова, което ги поражда. Разбира се - отвътре, в мен. След време "падна" и тази граница и достигнах до сегашната в момента. Въпроса е, че за да докарам "думите'' тук, сега, в момента, изминавам известен... нещо като "превод". Защото във вътрешния ми свят, в аспекта който ми е водещ, вече не е с "думи" и "слово". И се налага през цялото време да върви нещо като "симулантен двупосочен превод". Символния начин по който подредих този вътрешен аспект позволява високи скорости на движение и взаимоддействие. В сравнение с него езика е доста тромав, ... и ограничен. Особено писмения, а най-тромавия от всички е именно форумната комуникация - с нейния индиректна и отложена форма на комуникация. Забавянето е най-голямо. ================= При словото и концептуалността съществува едно сериозно несъответствие. Става въпрос за следното: Сериозните концептуални модели са точно отражение на това до каква степен техния автор е в състояние да осмисля. - Най-обикновените са линейно-последователните. Аз ги нарекох двумерни - все едно цялата система на отражение и понятия, изразяващи взаимовръзки, са разположени по линия. Взаимовръзките са логически събрани.Те са и най-разпространени, заради достъпността. От тях произхожда "двоичния принцип". Също и "причинно-следствените" идеи, но в една посока. Поради нуждата от сравнения, най-простата възможност е, чрез "два полюса" взаимосвързани един чрез друг. Много хора привиждат че "вселената е с тия свойства" - на двоична, чрез две полярности. Това е много обикновена илюзия - поради това че вътрешния им свят е до това ниво, те го проектират и към "вселената" в описанието си за нея. Това е "народното ниво" на отражение на света. В него е най-силно застъпено вътрешното пристрастие и отношение. Това се изразява и в моделите, които са най-тенденциозни, поради зависимостта от същото това в авторите им. - Другото е условно "следващо ниво" Причинно-следствено, но вече с обратни връзки. Логиката е нужно да се усложни, защото отраженията вече следват двупосочно. елементи от него и от следващото ниво са почти всички научни и популярни форми на познание в това, което народно се нарича "наука". - Следващото условно "ниво" е онова, при което значението на обратните връзки се увеличава и се усложнява все повече отражението. (в съответствие с автора). Обикновено при това усложняване, някъде се стига за първи път, за основолагащата роля на автора за който и да е модел. Това е заради обратните връзки в модела. Защото колкото повече се усложняват те, толкова повече някое от разклоненията на модела докосват и въпроса за значението на автора и връзката между модел-автор. Тук за първи път се извежда за тази все по-важна връзка - МОДЕЛ (коцепция)- АВТОР. Връзките изясняват взаимодействието между тях. Тук вътрешния свят на автора, започва за първи път да има стойност в общата схема. И принципите на "отражението и огледалото" за някъде в тоя етап придобиват значение. - Условно е и следващото ниво - при което става все повече понятиен и абстрактен модела. Все по-богат, в смисъл че обхваща все повече явления и процеси. Тук задължително се работи по "двете посоки" - аксиоматичния план и неговото надграждане. Едновременно в двете посоки. Идеята за "линия" напълно се изгубва. може да се каже, че модела и концепциите стават многомерни - заради множествените обратни връзки, на всички нива. Понятието "скорост" и пространство, тук стават все по-малко значими. Понятия като ЕДНОВРЕМЕНОСТ, НАВСЯКЪДЕ, МИГ стават все по-важни. Условността и относителността, вероятност и възможност - все по-основни. Но най-важното... е задължителното насочване на концепцията към самия й автор. Това налага автора да вкара в концепцията вече и вътрешния си план. Външно и вътрешно започват да се интегрират. Работата с вътрешния свят почва да става все повече значима и да открива нови възможности за което и да е отражение и концепция. Работата на самия автор по себе си, прави така, че връзката между автор и отражение, започва да се изменя динамично. Това променя автора, и едновременно с това промените на "мигновено" рефлектират и върху модела - неговото отражение на света. Логиката вече започва да няма стойност да извежда и с нейна помощ да се "предсказват" явленията които не влизат в модела. Самата логика се променя до неузнаваемост. След всичко това ето го и самия проблем от който почнах - въпроса е, че вътрешния ми свят е понятийно символичен. В него линейността никаква я няма , а всъщност езика и словото са именно линейно-последователни по форма. Тук идва проблема при който "парчета" от модела непрекъснато трябва да се "превеждат". Обаче са парчета. А модела е комплексен. Всяко писане тук е проблем за самия модел и в някакъв смисъл правя компромис с него. В същия смисъл се налага да "лъжа" защото при опростяването няма как да не се изгуби замисъла и дълбочината. Аз не съм единствен така , и този проблем е стоял явно и при други - несъответствието между популярното линейно ползване на езика и словото, за целите на мнозинството и комплексните форми на отражения на света и символните комплексни отражения. Решенията или заобикалянето на това несъответствие го опитах в различни вариации и подходи. Наложи се да "си припомням" как и кога съм променил езика си. В социалната комуникация - да я увелича, за да "прихвана" отново нивото й. Форумите, които чета и участвам (дори тук и сега) са част от този прийом. Ако не пиша известно време, изгубвам "форма" и изразяването ми отново става символно-и отвъдпонятийно и с това напълно неразбираемо за почти всички читатели (или слушатели). Част от опитите на проблема с това за което пиша, са опитите за символизиране на езика. вкарването на схеми, диаграми, но в популярен аспект е най-интересно - притчите, поезията, гатанките или приказките - са опити за извеждане на символизъм вътре в словото. И излизане от линейно-последователното му ограничение. Така или иначе обаче - словото са сигнали, които текат във времето. Те са аналога на "последователен интетфейс". Писането и говоренето... и слушането и четенето - всички те протичат в последователност във времето и стандартно обикновените думи, носят много ограничено значение. Граматиката още повече усложнява символното изразяване. Както се вижда аз имам пунктуационни пропуски в текстовете, понякога словореда е променен. Редактирам многократно, но само до ниво при което го докарвам да е разбираемо и прегледно за четене - поне според мен. Използвам доста многоточие, и не е случайно - винаги ми изглежда недовършено и много ограничено - в сравнение с начина по който ми е "отвътре". =============== Та... така малко от кухнята, зад завесата... (айде пак многоточията). Скепсис, много ли те отегчих, ако въобще си стигнал до края, но не само по началото на абзаците. Както се вижда това го пиша и извеждам така за първи път - така формулирано. В този смисъл си е "упражнение".

Не ми е нужно да копирам или заимствам - всъщност няма от кого, но въпроса е, че това е плод на самостоятелна работа в много посоки.

Не се хваля с това... то и няма нищо за хвалене, просто е път.

Малцина са хората, които биха разбрали въобще... и те по принцип е нужно да са с нещо подобни и да имат свой техен си път през това.

Редактирано 29 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

 ти като леля хайди в една друга тема..те и "говорят за мокро коте",тя разправя ,че котето се храни с уискас.ми аз ти "говоря" в преносен смисъл бре..да скрия мръшнишки работи.

 

кАжи ма лелиното колко котета имаш