Ако това горното е "хубав анализ" (за теб) то за мен това е обикновено и опростено упражнение.

Едно по едно, ако позволиш. Анализът ти е добър, но е далеч от моите критерии за съвършенство. Но ти сам казваш, че само се упражняваш и би ми било полезно, ако мога да ти партнирам по някакъв начин. За мен "съвършен" анализ има да речем в Мула-мадхямака карика на Нагарджуна. Нито една излишна дума и всичко е точно в целта. Кратко, сбито и ясно. Без лирични отклонения и други такива. Но това е трудно.  

Скепсис, много ли те отегчих, ако въобще си стигнал до края, но не само по началото на абзаците.  

Никак даже. Прочетох всичко два-три пъти.  

След всичко това ето го и самия проблем от който почнах - въпроса е, че вътрешния ми свят е понятийно символичен.

Забрави го това. Мини по-натам. Там има нещо друго, което щом веднъж го "вкусиш" няма да имаш повече никакви съмнения дали то е това или онова. То няма нищо общо нито с будизма, нито с философията , нито с каквото и да е друго. То е или не е, или е и двете или не е нито едно от тях. Както си избереш така можеш да го опишеш, но е все тая. Описанието ще се случва автоматично, т.е. според капацитета на слушателя и без усилие или намерение от твоя страна.

Редактирано 29 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 Има, обаче, по-директен път. Той изобщо не минава през интелекта, т.е. през концептуалното. И е много лесен. Но е толкова необичаен, че всъщност се оказва много труден за вярване.

А той преподаван ли е от Буда Шакямуни? Звучи ми малко като реклама на вълшебно средство за отслабване.

 

Обратното, но това си е мое впечатление и може да е пълна фантазия.

Ами използвай директния път и го верифицирай, защо не. Разбирам, че е лесен и сигурен и вероятно е така, но ... и аз не знам какво но. Нали знаеш, за безплатните обяди и други подобни. Искам да кажа, че винаги има едно условие и някои го смятат за излишно. Целият сложен път до това, за което вероятно говориш, има за цел не толкова да те направи способен за постижение, а да избистри докрай правилния мотив. Това е мое схващане, от което не мога да мръдна. Всичко останало е в зависимост от него.

 

 Там има нещо друго, което щом веднъж го "вкусиш" няма да имаш повече никакви съмнения дали то е това или онова.

Редактирано 29 май 201313 г. от witness (преглед на промените)

 това ясно.попитах за твоето виждане по въпроса..да разбирам ли,че си съгласна с това което пише в тора

Eеех, на мен ми е достатъчно да спазвам седемте или колко там бяха заповеди, за да се вредя малко по-близо до Твореца. Тора нали означава "мъдрост" или "мъдрост на Твореца". Защо ми е цялата натрупана книжнина, която и вие не можете да се разберете кое от тях е Тора и кое не. Къде да се тикам сред избраните, като нямам допълнителен "съд" да я побера, би било само загуба на енергия. Нали сме мързеливи, ще се надяваме вие да изправите света. Материалния.

 

ваал teshuva "буквално означава" господар на покаянието ". и не знам каква връзка правиш това  тешува със справедливоста.защото е употребено в смисъл да се покае и  върне към традиционен иудаизъм..това за евреи дето живеят по различни места...

Разни равини, разни мнения. Не е нещо необичайно за духовните лица.

А той преподаван ли е от Буда Шакямуни?

Да, но много ограничено, защото не е подходящ за повечето от нас. Затова Атиша въвежда т. нар. Лам-рим или "постепенен път". Другото изглежда лесно, но не е точно така. Всъщност изобщо не е така и все пак е така. Пак задълбахме. Не ми се ще да пиша тези неща тук

сигурен .

Това не съм казал. Като змия в тръбичка си - или нагоре, или надолу. Затова не се дава открито.

 Целият сложен път до това, за което вероятно говориш, има за цел не толкова да те направи способен за постижение, а да избистри докрай правилния мотив.

Да. Това, което писах по-горе - лам рим, има точно тази функция. Добре казано - благодаря. Четирите благородни истини описват всичко - пътя и плода. Има проблем, има причина, има решение, има път. Толкова е просто, че няма накъде повече.

Редактирано 29 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Забрави го това. Мини по-натам. Там има нещо друго, което щом веднъж го "вкусиш" няма да имаш повече никакви съмнения дали то е това или онова. То няма нищо общо нито с будизма, нито с философията , нито с каквото и да е друго. То е или не е, или е и двете или не е нито едно от тях. Както си избереш така можеш да го опишеш, но е все тая. Описанието ще се случва автоматично, т.е. според капацитета на слушателя и без усилие или намерение от твоя страна.

Ти разкриваш нещо от себе си, от твоя свят. Защото будизма и философията са и двете твои пътища. Или по-скоро - твоя част от пътя ти. Аз минавам и заминавам през тях, ползвам ги за огледало на себе си, но нищо повече.

 

Ами, хайде разкрий го - "упражни" се тук. Виж че нещо другите изоставиха традиционния спам и стана по-чисто и тихо. Аз ще играя ролята на "Слушател".

 

При мен, всичко това, с което се занимавам, има само единствен слушател - това съм аз. Аз съм основния си читател на написаното си. Всичко в моя свят вече се затваря при мен самия. При мен, онова, което наричаш "състрадание", поне така, както го видях и в будизма... не съм това. Не съм насочен към "слушател" и няма как според него при мен нещо да е "според капацитета" на слушателя. Просто аз не съм обърнат към слушател, към "другия". За мен, стойността е да се отразя през него към себе си. И с писането имам разработена своя техника и стратегия.

============================

И сега ще разкажа нещо пак зад завесата - защо пиша... и защо по форуми.

 

 Никога не съм бил добър в писменото слово, още от ученическите си години в музикалното у-ще в Пловдив. Като дойдеше момент за "писане" и дотук. Със живо слово нямам проблем, но писането винаги ми е било "тегаво" нещо.

Преди повече от 15 години обаче Цветкашки предложи да напиша нещо във списанието за бойни изкуства, което издаваше тогава. Беше голям цирк вече имах първия си компютър, превърнат във факт, след като продадох пианото си. Почнах с писането... и си останах само с почването. То толкова да не вървеше. Имах идеи... много идеи, опит... ама на говорене. Абстракциите тепърва откривах че като ги пиша... и опаааа - не вървят, нямам основите им, открих огромни пропуски и видях че всичко е доста разхвърляно в главата ми.

Наложи се спешно да се подрежда и извежда, тогава започнах с първия си "описателен модел". То това е и работата на който и да е модел - да събере, подреди в единство множеството от натрупан опит. Повече от 4 месеца правих първите си опити за подреждане, систематизиране... Опитите за писане си останаха само до "почването". А бях поел срокове, и всяка книжка излизаше, а все казвах на Стоян - нека да е за следващата.

Както и да е - замисъла беше поредица от статии - в 5 части. Заглавието - "Човекът и Духът". Мъка беше първата част. Голяма мъка. Но.. за втората част бях научил първата наизуст и вече имах поне визия какво ще е. И все пак - беше си мъка.

Но третата... за нея нещо "стана". Просто един ден, когато за пореден път стоях и изграждах какво ще пиша... някак си се "почна". Тръгнах за едно нещо... а писането сякаш придоби някакъв свой живот. И потече сякаш само. Думите се заредиха сякаш сами. Първоначално нещо се стъписах, щото беше странно. После се оставих и повече от денонощие писах. Толкова задържах, защото концентрацията си беше много натоварваща.  Отделих и ресурс да "запомня и поопозная това "състояние", в реално време, докато се случваше"...

Та - третата част се написа сякаш сама. Оттогава разбрах че в писането има нещо много важно. И може да се ползва целенасочено и управляемо.

Вече години след това, след като реших да "излезна" и да използвам капацитета на социалната комуникация в интернет, в изворите ком, това го задълбочих. Но се и получи типичния първи сблъсък - със статуквото. Не че за мен това е нещо ново - живота ми е белязан целия с тия сблъсъци. В изворите.ком и от тях се възползвах - доста време и практически извеждания ми отне. Оформях модела няколко години, имаше доста промени. И сега се променя... защото самия живот се променя. Защото самия аз се променям. Аз съм отражението на Живота. Живота е отражението на мен. Едновременно.

 

Разработих поредица от прийоми и способи - за "писане" и после "четене". Използвах това, че писането оставя следи. Трайни и неизменчиви. За разлика от словото. Започнах внимателно да чета написаното от себе си - в "онова състояние". Експериментирах по две линии - "анализ", от една страна и опознаване и смяна на състояния на съзнанието, от друга.  Сред информацията която ползвах намерих разработки на т.н. "прагматичен и семантичен анализ". Използвах каквото можах от това, но се наложи доста да го нагласям според моята насоченост. Пък това беше само по едната линия.

 

Написаното от самия себе си носи състоянието, от което се пише. После, чрез "четенето" се изучавам и опознавам тия състояния, като се работи с тях през тях, докато се изследва как се влиза, какво се случва. Става нещо като Тренинг, отработва се. Например, дори сега, дори в момента, едновременно "чета" и "пиша", и то на няколко нива. Двупосочно се завъртат множество отработени похвати през годините. Когато го правих за себе си в началото не знаех, че ще се получи страничен ефект - тая, да "чета" по специален начин и написаното от "други".

Така превърнах писането в техника за самоанализ и самовглъбяване. Писането предлага чудесна възможност и дадености от които се възползвах и ги задълбочих.

 

Ето защо - аз съм основния си потребител, основния си "читател", когато пиша. То е преди всичко за мен. Писането от "другите" само го ползвам за провокация, за различна гледна точка, за разликата в отражението. Хората не разбират това. Те го приемат според техния си групов начин, както е и тук, и това разминаване в началото доста се опитвах да го обяснявам, но видях че няма никакво разбиране и говоря на "китайски". После отделих доста време да изуча какво става в "другите пишещи"... но това е вече друг разказ.

Редактирано 30 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Mного дълги постове пишеш. Моля, изчакай ме. Ще опитам да отговарям подред, но ще отнеме малко време.

Ти разкриваш нещо от себе си, от твоя свят.

Единствената причина е, че може някой да "закачи" за какво говоря. Всъщност няма много за казване. Както писах това всъщност отива отвъд будизма и отвъд всеки друг "-изъм". Всички му там практики като "молитви" (тиб. монлам - "път на стремежа", т.е. един вид възнамеряване, но неправилно се превежда като молитва), призовавания, мантри, техники за дишане, гледане, позициониране на тялото и всякакви подобни неща, са просто средства за откриването на това, което традиционно се нарича Буда-природа или природа на ума. Умовете ни са прекалено претоварени и усложнени, и без такива трикове е трудно да минем отвъд концепциите си. Има две взаимосвързани неща - доверие в пространството и едно много специфично отпускане. Не потъване, замайване, вглъбяване или нещо такова. Без насилване и усложняване. Просто "пускаш" всичко и откриваш, че всъщност няма никой, който да "пуска". Но това трудно може да стане без някой да ти го покаже. И това е само началото. Това е като да отвориш вратата. Изумителното е, че откриваш, че това го е имало през цялото време, но изобщо не си го забелязвал. И поне на теория човек може да го направи сам. На практика, обаче, се случва много, много рядко.

При мен, онова, което наричаш "състрадание", поне така, както го видях и в будизма... не съм това.

Има много погрешни представи за това какво е състрадание, според будизма. Съвсем накратко, състраданието означава да имаш откритост към другите. Отворен ум. Да не ги преследваш, но и да не ги отблъскваш без причина. Понякога, обаче, се налага особено като попаднеш на спамъри, както беше тук. Състраданието е енергията на самото пространство и следователно не е "нещо", което да се дефинира като това или онова. В никакъв случай не означава да си възпитан или любезен, за да те харесат, нито пък да се просълзяваш при всяка "неправда", с която се сблъскаш. Изходната точка е да се сприятелиш със себе си, да се освободиш от авто-агресията. Инак постоянно ще я проектираш навън, което води до параноя. Повечето христяни са много добри в това да се чувстват недостойни, виновни и греховни. Мазохистична работа, според мен. Много интересно е как използваш писането. Спомних си за един друг човек, който пишеше във форума на Градинаров (вече не съществува). Той правеше нещо подобно. На мен, обаче, ми стана много интересно това:

После отделих доста време да изуча какво става в "другите пишещи"... но това е вече друг разказ.

Би ли продължил разказа, защото започвам да се чувствам като султана на Шехерезада. Султан ли беше? Няма значение, но това наистина е интересно за мен.

Редактирано 30 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Само да допълня - състраданието не е емоция. Само когато тази енергия премине през филтъра на Егото, то се превръща в това, което наричаме емоция.

 Както писах това всъщност отива отвъд будизма и отвъд всеки друг "-изъм". Всички му там практики като "молитви" (тиб. монлам - "път на стремежа", т.е. един вид възнамеряване, но неправилно се превежда като молитва), призовавания, мантри, техники за дишане, гледане, позициониране на тялото и всякакви подобни неща, са просто средства за откриването на това, което традиционно се нарича Буда-природа или природа на ума.  

 

Изумителното е, че откриваш, че това го е имало през цялото време, но изобщо не си го забелязвал. И поне на теория човек може да го направи сам. На практика, обаче, се случва много, много рядко.

 

Молитвата е мисъл: на повърхността са думите, под тях са образите, в дълбочина е безименното, без-образно познание. Четвъртото неизменяемо пронизва трите състояния – съновидението, бодърстването и съня без сънища. Така пише във Ведите за Атман – че има четири стъпала или части, но – „Няма части четвъртото (състояние) – неизреченото, разтварянето на проявения свят, донасящо щастие, недвойнствено. И така Аум е Атман. Който знае това, прониква със (своя) Атман във (висшия) Атман.” („Мандукя упанишада”)

 

- самоцитирах се от темата за молитвата, интересни са тези състояния на съзнанието. За нещо такова ли говориш? Впрочем ясно е, че няма как да се обясни. Най-често, обаче, акцентът се поставя върху сърцето. Цитирах там исихастите и упанишадите, защото сякаш описват не сходни, а идентични неща.

Редактирано 30 май 201313 г. от witness (преглед на промените)

той не султан,ами е шах ,и тя не е проста девойка дето му разказва приказки..тя е шахиня

Благодаря за корекцията.

иначе нещо за прераждането да кажеш..ти например имаш ли спомен да си се прераждал..нещо например да си бил султан или шах?

Щом питаш... Неудобно е малко да го казвам публично, но да. Шах определено съм бил. И си имах харем. И оттам се познаваме. Затова хем се разбираме от две думи, хем се дърляме.

 иначе нещо за прераждането да кажеш..ти например имаш ли спомен да си се прераждал..нещо например да си бил султан или шах?

Ми, аз пък съм бил/а печатар-конспиратор. Жена ми се казваше Анфиса. Умрях в някакво село в Сибир. Що пък не. Ама...)

Редактирано 30 май 201313 г. от witness (преглед на промените)

За нещо такова ли говориш?

Нищо не ти разбирам, приятелко. Некви състояния на съзнанието, некви нива на осъзнаване, духовни стъпала и други такива. Това, за което говориш в Адвайта се нарича "турия" и се описва като "нито субективен, нито обективен опит, нито съзнание, нито несъзнание, нито сетивно познание (перцепция), нито относително знание, нито производно" (пак от„Мандукя упанишада”) Нито-нито или на санскр. "нети-нети". И ква полза има да се опитваш да го схванеш интелектуално? Никаква. Само се оплиташ като търсиш преживяването в думи, които не са били изказани за теб. Що да е просто, като може да е сложно? Що да е лесно, като може да е трудно?

Редактирано 30 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

хмм всички сте били важни личности...

Е, ти нали до шахиня го докара. Не е малко. Какво е точно - главна съпруга или главна наложница? Между другото, знаеш ли, че Буда докато е бил принц също си е имал харем.

защо мъжете имат склонност към хареми?

Ako сериозно питаш - това е избиване на комплекси. Така си мисля, но нямам много опит, т.е. по начало винаги съм бил моногамен. Не защото съм пуритан или нещо подобно. Просто с една ми е трудно да се оправя, а какво да говорим с две и повече. Чакай - сега ще ти постна една мисъл, която ми прати една приятелка от Тайван. Ето - няма да превеждам: Real men don't love the most beautiful girl in the world, they love the girl who can make their world the most beautiful.

Редактирано 30 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

аз харесвам много една мисъл на оскар уайлд..".да обичаш себе си, означава да си влюбен цял живот"

Много хубаво го е казал. Ако харесваш, цениш и уважаваш себе си в един момент започваш да харесваш, цениш и уважаваш другите. И да ги разбираш. Всякакви неща като гордост, завист, алчност и други такива се разтварят от само себе си. Ако винаги се чувстваш гузен, виновен, недостоен или нещо такова, макар и да не го осъзнаваш, започваш да го проектираш навън. Светът се превръща в някакво клаустрофобично, параноично място. Ако трябва да го изкажа с традиционен будистки термин - това е карма, т.е. причина и резултат. Причината и резултатите винаги си съответстват.  

голямо его,голямо чудо

Всъщност не. Така ти изглежда, но бъркаш. Чувството ти за хумор, това, че можеш да иронизираш себе си, говори за обратното. Но че си много горда и "цапната" през устата няма съмнение. Обаче, тези, които непрекъснато се правят на скромни, обикновено са много по-горди от другите, според мен.

Редактирано 30 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 хмм всички сте били важни личности..на мен ми е интересно някой да си признае,че е бил селския идиот.

 

спомен за жена ти имаш ли

Че как, метранпажът е много важна личност. А жена ми сякаш нямаше мигли и вежди и май не се грижех много-много за нея, имах по-важни занимания. Смятах я за глупава. Нещо такова.

 

 И ква полза има да се опитваш да го схванеш интелектуално? Никаква. Само се оплиташ като търсиш преживяването в думи, които не са били изказани за теб. Що да е просто, като може да е сложно? Що да е лесно, като може да е трудно?

Аз пък не разбирам каква полза има като пишеш за това. Никаква. Само се оплиташ като търсиш думи за преживяване, което само ти си знаеш. Да не очакваш някой да се просветли, като ти чете постовете.

 

Ако харесваш, цениш и уважаваш себе си в един момент започваш да харесваш, цениш и уважаваш другите. И да ги разбираш. 

Според мен е обратното. Хората мразят себе си и другите, когато не знаят, че са обичани. Децата, израснали във враждебна среда често стават зли, понякога направо сбъркани. Личността е огледало на другите личности, защо ти е да се обичаш, ако се чувстваш излишен? Затова хората започват да компенсират липсата на любов с други неща - собственост, кариера, реализация и самоутвърждаване в някаква сфера, била тя и духовна. Нашият свят е изключително нещастен заради това, че всички малко или много сме израснали като сираци, защото всеки е погълнат от собствената си комплексирана персона, т.нар. себе си.

Искам да кажа, че подобен възглед е поставяне на каруцата пред коня и е най-често срещаната грешка. Махатмите на така оплюваната Блаватска наричат човечеството "големия сирак", на когото трябва да се служи и това не са само думи. Всичко по пътя на ученика е подчинено на тази цел и отклоняването от него в същността си е отклонение в ляво.

Сега очаквам Валкирия или ти да ме засипете с подигравки за "егоистично-духовната" ми ориентация, ма ще рискувам и ще го понеса. Всеки има нужда върху някого да си избие скритите съществени липси.

Редактирано 30 май 201313 г. от witness (преглед на промените)

Аз пък не разбирам каква полза има като пишеш за това. Никаква. Само се оплиташ като търсиш думи за преживяване, което само ти си знаеш. Да не очакваш някой да се просветли, като ти чете постовете.

Ядосах ли те? Най-сетне си си ти, нали? Не спирай, че пак ще станеш добричката, толерантана, мъдра и малко скучна Уитнес.

защо ти е да се обичаш, ако се чувстваш излишен?

Е, няма как. Нали това писах по-горе. Четеш ли изобщо или само се правиш, че четеш?

ми товай защото така като пишеш си слагаш перуката и са фръцкаш......вземи говори за обувки да видиш как ше те разберем веднага

Верно, че се фръцкам, но то е щото си говоря с фръцли. С квито се събереш, такъв ставаш... Стига с тия обувки, де. Аз само да споделя и да потърся съвет, а ти ме взе за мезе пред целия форум.

степанич,

 

Кудрявин, Андрей.

 

Е, няма как. Нали това писах по-горе. Четеш ли изобщо или само се правиш, че четеш?

Не си, прочети си пак какво точно си написал.

Тренирам много-много да не си използвам разсъдъка и добре ми се отдава, дори често. Нали се готвя да ставам идиот, като Анфиса. Карма, какво да се прави.

 ......вземи говори за обувки да видиш как ше те разберем веднага

Знаеш ли, нали съм птица зловеща, като гледам обувки, дрехи и документи, все ми са пред очите как остават по гардеробите. Поглеждала ли си така, искам да кажа истински, тези пълни с вещи осиротели търбуси, твоето или нечие тяло, в което няма никого вече. Ако го направиш няма да забравиш, пресича те като мляко.

Защо го казвам това, заради обувките и оттам гардеробите, спомних си един стар филм "Мухата". Главният герой, някакъв учен, имаше гардероб пълен с еднакви костюми, за да не мисли какво да облича. Хитро. Другият вариант, като за тукашните условия, е да имаш само един кат, пак става. Голям кеф е да живееш като птиците небесни, ама не трябва много да се издавам, трябва да се правя, че ми е тудно.

Позабавлявахме се, стига толкова.

Редактирано 30 май 201313 г. от witness (преглед на промените)

Пак си влезе в коловоза.

Пак си влезе в коловоза.

Свирил ли си на някакъв инструмент? Аз съм. На ramus му липсва оркестъра, знам какво е.

Свирил ли си на някакъв инструмент? Аз съм. На ramus му липсва оркестъра, знам какво е.

На пиано и китара, но съвсем малко и аматьорски. Пълен профан съм. Що го намеси ramus - не знам... Поздрав към Valkiria - Висотцки е бил наповин евреин. Знаеш предполагам:

Редактирано 30 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Бъдете малко по-толерантни към чудовищата понякога. Но щом ви е забавно, какво пък.

 

Ядосах ли те? Най-сетне си си ти, нали? Не спирай, че пак ще станеш добричката, толерантана, мъдра и малко скучна Уитнес.

Обаче, тези, които непрекъснато се правят на скромни, обикновено са много по-горди от другите, според мен.

 

Редактирано 30 май 201313 г. от witness (преглед на промените)

Редактирано 30 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)