Добре, както кажеш. Не знаех че имам философия, но нека ми - бог ще я срине и ще пропадне. Както съм пропаднал аз самия.

Миг на злочестие, по-голям от сегашното ти.

Редактирано 9 юни 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Миг на злочестие, по-голям от сегашното ти.

Да... Да! По-голям, много по-голям.

Поздравления!

От време на време, можеш да ми казваш "Буда". Стига с това "рамус", че почна да ми става тегаво.

Импровизирайки - крайно време да се промени традиционното "буда блес ю", с "рамус блес буда". Или аналогично - вместо "силата бъде с теб", нека "рамус да е със силата". Че закъде е силата без "рамус".

Допълнително - ако "скромността краси човека", то "аз крася скромността"... и т.н.

 

В края на краищата като ти излезне име е по-добре да го доказваш, отколкото отричаш. Не е изключено "хората" "да виждат" кой съм истинския аз.

От време на време, можеш да ми казваш "Буда". Стига с това "рамус", че почна да ми става тегаво.

Импровизирайки - крайно време да се промени традиционното "буда блес ю", с "рамус блес буда". Или аналогично - вместо "силата бъде с теб", нека "рамус да е със силата". Че закъде е силата без "рамус".

Допълнително - ако "скромността краси човека", то "аз крася скромността"... и т.н.

 

В края на краищата като ти излезне име е по-добре да го доказваш, отколкото отричаш. Не е изключено "хората" "да виждат" кой съм истинския аз.

"Чрез святото си отшелничество, чрез своя начин на живот, скъпи Гаутама, чрез усърдния тапас  ти не успя да постигнеш висшето състояние,  към което се стремят всички хора, а именно пълното овладяване на благородното знание. Как обаче сега, след като живееш в преситеност, след като си се отказал от борбата си за съвършенство и си обкръжен от излишества, можеш да достигнеш висшето състояние, към което се стремят всички хора, а именно пълното овладяване на благородното знание?"

(Махавагга, I.6-16)

Горе, вместо Гаутама вече ще четем ramus. Гаутама Буда, ramus Буда. :wors: 

Редактирано 9 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

.

Редактирано 9 юни 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Мдааа, йес, йес..!!!.

След такива признания, вече съм в нирвана, самадхи.   Направо "горе" мъ изстреляхте, на най-горния клон на черешата...

Между другото , мислех си че да си просветлен, е да светиш откъм носа. Пък то - нищо такова. Въобще малко съм разочарован. Но... нейсе. АААУУУУМММММММММММММ

Истината съществува и отвътре и отвън. Тя е връзката между вътре и отвън.

 

Някой егоистично заграбва света ,и го набутва в тесните си граници, и идеята му е да се престори на съвършен интерпретатор, чиято широта е по-голяма от всички останали, а личната му истина е доминираща и недостижима, приравняваща, вдигаща летвите, анаболни скачачи до недостижими висоти, ползват, изяждат ,тръгналите от село невежи селяндури да търсят истината в широкия свят ,да разширяват светогледа... Образованието, книгите, глупостта на милионите и милиардите ,поклонници, търсещи знанието, хванати в примката на външната Истина. Няма Истина отвън, има само в неговото вътрешно Аз. Няма Отвън ,има само Вътрешният Човек, говори от Себе си, открил Собственото си Аз, приравняващ масата, стадото, личната  приказка, илюзията. Човекът, който не се оприличава С ПРЕЖИВЯВАНИЯТА СИ, безпристрасния наблюдател, вървящ по собствения си път, владетеля на вътрешния Мир, творецът оставящ следи във вселената. Своите собствени следи, без това да му е цел, без да проповядва, месиянства, създава учения, неподвластен на оприличаване, огледало в което се рисуват с неговите думи другите. В океана на богатството на изразните му средства те намират дразнители, от недостатъчност във собствената им вяра. Тя не се доказва, особено пред Него. Самото действие и инициация е обречено в зачатъка си. Самото желание за това опорочава вярата. Попадналите в примките на капана на мълчанието са обсипани с въпроси ,пред които да замълчиш или заговориш е равносилно, защото липсва Личното им Аз, няма го Човека, Който говори от Себе си. Проповедниците на чужди идеологии се смълчават, затаили дъх, да чуят открилия Себе си.

+"Аз нямам Сянка в огледалото... И това мога да го кажа сутрин преди кафето..."

" А Ние двамата с Боби пием кафе..."

+"Употребата на Ние е групово стадна принадлежност. НЛП за употреба на вашия илюзорен наркотик. Затова Аз говоря преди кафето. Осъзнал Съм , че Светът, който е Вътре в МЕН е единствено важния. Няма свят отвън. Но вие няма как да откриете това. Вие живеете в света отвън, който не е вътре в мен. А това е Илюзията, в която няма Истина."

"Уникалний пиячо на кафе, ще ни допуснеш ли в твоя Реален свят?"

+"Няма как. Няма място в мойта пещера за вас. НО ви подавам ръка като на приятел. Да си изградите своя собствена пещера, и да не бъдете заедно."

"Защо ни е необходимо това?"

+"За да бъдете уникални ,само няколко нива под мен. Защото ние не сме равни. Това не е позорно нито осъдително, но Аз Съм открил Себе си, а вие сте просто проводници на чужди идеи."

"Чакай, ако си направим пещери, това няма ли ти да си го измислил?"

+"Именно, именно... Но аз не Съм ползвал книги за това, нито Съм го чул от някъде. Затова съм Сам в пещерата."

 

+++"И взех тояга от върбова клонка. И засвирих с вятъра на първия Музикален фестивал. Така създадох цветната цветната телевизия ПалиСе(come), а вълните от ехото на пещерата достигнаха Сърцето на Вселената, защото от Реката се ражда Жаждата. От Там Чух и там изпратих, и станах първия ретранслатор. +++

Истината съществува и отвътре и отвън. Тя е връзката между вътре и отвън....

Ал-лелуя. Ал-лелуя, Аллах акбар.

Романтичната и поетична душа роди божествени слова. Защото БОГ е Истината и той даде словата.

Ам-мен!

 

------------------

От парчетата довяни от вятъра след бурята, може да се съшие само парцалив хастар...

Но за този гол Шивач, това е дрехата с която после се облича за представлението си.

А после, в огледалото - се вижда разкъсано подобие на дреха. Под нея... няма никой затова е и нужна дреха, никой няма да види ролята, ако не е костюма. 

Някои са царе сред себе си, други - вечни придворни, трети - ратаи, четвърти - роби. За всекиго неговото огледало. И хастар - за костюм. Само и само да не спира "великата ИГРА".

Редактирано 10 юни 201312 г. от ramus_ (преглед на промените)

Ал-лелуя. Ал-лелуя, Аллах акбар.

Романтичната и поетична душа роди божествени слова. Защото БОГ е Истината и той даде словата.

Ам-мен!

 

------------------

От парчетата довяни от вятъра след бурята, може да се съшие само парцалив хастар...

Но за този гол Шивач, това е дрехата с която после се облича за представлението си.

А после, в огледалото - се вижда разкъсано подобие на дреха. Под нея... няма никой затова е и нужна дреха, никой няма да види ролята, ако не е костюма. 

Някои са царе сред себе си, други - вечни придворни, трети - ратаи, четвърти - роби. За всекиго неговото огледало. И хастар - за костюм. Само и само да не спира "великата ИГРА".

Ексибициониста се съблече гол

За смут пред цялата Вселена.

Докосна големия си Кол

Пред езерото на Селена.

И самодиви побегнаха уплашено

От неговото показно събличане.

И беше смях…

И беше тичане…

смях... и тичане.

Амин!

==========

за първи път, в тази тема, пишещите в нея се консолидираха и постигнаха взаимно съгласие. Дори по диагнозата.

Най-после да се разбере общото и то да остане като важно. Друго нещо е да се звучи в резонанс и съгласие. Без "враг" или "смешник", на когото всички да се "смеят и тичат", ще останат само да се дракат помежду си. Друго си е да има разнообразие. Или поредната "жертвичка" - дето да "вярва... в прераждането, еволюцията, науката или реалността". Или будизма, християнството - все за любопитни. Днес или утре, вчера или завчера - написана е една и съща история. Пишещите си я пишат. Пишат каквото други са писали. Говорят, каквото други са говорили. Една и съща история - преразкази  в които разсъжденията са само елемент от приказката.

Добре е, че света е просто една приказка, която да се преразказва. И тя да съществува докато има "пре-разказвачи". Един преразказ - за един бог, друг - за буда някой си, трети - за исус. Само приказките за великите имат стойност. Приказките за разказвачите им... няма нужда. Няма нужда - така е.

 

Сега е момента да се посмеете и да потичате. Радвам се че доставих удоволствие - от смеха и припкането. И вие се радвате, и аз. Чудесна е всеобщата радост.

Думите идват и си отиват. Разказвачите - също. Само приказките остават - за следващите "разказвачи".

==============

 

"...застанал пред "свидетелите" - Живота и Смъртта. Пред тях застанал и видял за първи път, че "очите им виждат" отвъд всички дрехи. Отвъд всички костюми и маски, отвъд всички лица, отвъд всички роли и мимики, болки или радости. Безмилостно, честно и всевиждащо, както Живота и Смъртта могат да "виждат"

 - Е... - попитал Живота - разкажи за Живота си... За какво живя, какво видя, какво откри, кой си ти... Нали имаше много въпроси, намери ли отговорите им?

- Родих се "гол", побързах да се облека и ме облякоха с дрехите им. Родих се за техния свят и той стана и мой. Питах се с много въпроси, те ми дадоха и отговорите. Те ми дадоха Живот-а

- Е... а кой си ти - попита Живота пак.

- Ами Името ми, Вярата ми, Желанията или Стремежите ми, Очакванията и Болките, Страха или Яростта, Добротата и Любовта, Спомените, Истината, Историята или опита ми. Разказвах чужди животи и приказките, които ми разказаха на мен. Така взимах за себе си, като ги възхвалявах или принизявах, смеех им се или ги величаех, Това съм Аз. Така ми казаха, всички това правихме, с това ме оставиха, това имам сега.

- КОЙ СИ ТИ - попита за трети път Живота.

- ...

 

Е, - каза Смъртта - нали си се родил "гол", ще трябва отново да съблечеш всички "дрехи", за да продължиш през мен. Те те облякоха... но сега, пред очите на Живота и Смъртта - "тях" ги няма. Ти си отново сам и си "гол" без тях. Каквото и да си взимал, каквото и да са ти дали, каквито и историите да са, ще трябва да ги оставиш, ако искаш да преминеш през "портата".

Готов ли си да загубиш всичко, сега, веднага, в този миг?

Не - каза Човека... никога, не мога...

...

Да влезе "следващия" - каза Смъртта...

--------

Някъде между тях - Живота и Смъртта - стоеше Бог. Невидим и мълчалив, очакващ от безкрайността си ЧОВЕКА да избере "Вратата". За да може ЧОВЕКА да Го поведе през НЕЯ, към Себе си - заедно - Бог и ЧОВЕК! В едно...

======================================================================================

Редактирано 10 юни 201312 г. от ramus_ (преглед на промените)

 

--------

Някъде между тях - Живота и Смъртта - стоеше Бог. Невидим и мълчалив, очакващ от безкрайността си ЧОВЕКА да избере "Вратата". За да може ЧОВЕКА да Го поведе през НЕЯ, към Себе си - заедно - Бог и ЧОВЕК! В едно...

======================================================================================

Малката смърт не е равна с голямата. Трябва да я помниш за да я опишеш.

http://www.kaldata.com/forums/blog/265/entry-1900-%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86/

 

ПОздрав:

Малката смърт не е равна с голямата. Трябва да я помниш за да я опишеш.

Смъртта е само една. Както е и само един ЖИВОТА.

Малките неща си вървят с малки - животи и смърти. Безброй и безчет. За мен те нямат значение, нито смисъл и стойност.

 

И между другото - не пия кафе, както и нямам ренсей, не пуша, нито пия концентриран алкохол. Това не е въпрос на принципи или правила, а на елементарно самоуважение към всичко, което наричам "себе си".

Не участвам в молитви,, нито говоря на- , или с Бог, нито той "говори" с мен. За мен това би било падението - на Бог - да бъде толкова "малък". 

 

Ние с теб нямаме какво да си кажем. Това не са думи, които да ги четеш. Минаваш от форуми във форуми, както беше и в изворите.ком, с пореден друг ник. Оттогава нищо не се е променило, освен че вече пишеш и с Аллах. И цитираш сури. Пак си толкова объркан и вече ти беше написано и от други и тук.

 

Това е.Сбогом!

Редактирано 10 юни 201312 г. от ramus_ (преглед на промените)

Не участвам в молитви,, нито говоря на- , или с Бог, нито той "говори" с мен.За мен това би било падението - на Бог - да бъде толкова "малък".

Не,.Това е Божието Величие, да говори с най-малките и незначителни същества.

-Ренсей...

-Да...

-Високи са летвите на досадата...

-В жуженето на бременния комар има тихо стаена и остро насочена болка...

Пляс...

-Ренсей...

-Да...

-Убих музиката на познанието...

...

-Минаваш границите на благоприличието... От жертва в безмилостен убиец...

-Ренсей...

-Да...

-Майстор съм. Идва ми отвътре.

...

-Създаде си карма. Комара щеше да източи лошата ти кръв .

-Ренсей...

-Да...

-Апат те комарите...

-А носът ми е чупен осем пъти и това не е драма.

-Ренсей...

-Да...

-А зъбите?

-Ренсей...

-Да...

-В болката от садистичната природа се ражда безразличие. А от безразличието садизма.

-Не. Садизма е да те бият и да искат от тях да им се усмихваш.

-Т.е. опира от желанията им за ролевата ти игра?

-Не . Епопея от страха и подчинение на волята ти.

-Тогава?

-Можеш да им се усмихнеш искрено.

-Ренсей...Не се усмихвам а чувствам безразличие...

-Научил си се на смирение.

-Ренсей...Кога ще свърши всичко това?

-Свърши, когато уби комара.

 

Kaто става дума за комари и ренсеи ("светец", казват че се превеждало ), се присетих за следното филмче:

 

 

Редактирано 12 юни 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

-Ренсей...

-Да...

-Чисто гол под храстите на розите трапеза ли съм за комарите?

-Никому не казвай за това.

Kaто става дума за комари и ренсеи ("светец", казват че се превеждало ),

Точно колкото и "карма" - че било "съдба".  Има такава популярна фраза - "изгубени в превода".

Това с преводите е толкова смешно, но пък на повърхностните хора им върши работа.

Какъвто човека, толкова му е "дълбочината и ширината" - включително и съдържанието на "думите".

Точно колкото и "карма" - че било "съдба". 

 

Затова писах, че не знам, а така съм чувал. Ако не греша такова е значението, което и е дал Цветкашки. Бъркам ли? Поправи ме, ако е так. Японски не съм учил. Има ли такава дума изобщо? И на какъв език е тя?

-Ренсей...

-Да...

-Чувствам миризмата на розите.

-Отвори уста а вятъра ще положи нежно цветно листо на езика ти. Не затваряй уста, дръж езика напред...

-Еййй, на повърхността листо, в дълбочина и широчина- МЕД...

Редактирано 13 юни 201312 г. от mecholari (преглед на промените)

Човекът, говорещ от Себе си, въсвиси глас пред бушуващото море, стъпил на високата скала. Риторичния похват да надвика морето ,беше личната му спарингова тренировка. Морето – огледалото и публиката се попиляваше в пръски от величието на скалата…

-Ренсей…

Дочу се старчески глас…

-Да….

 Мазно мъркане на убиваща котка….

-Тътен е гласът Ми и Гръм разцепваш открай докрай  в светлина небесата…

И аз ще я подкарам като mecholari. Като за темата, много подходяща класика:

http://www.youtube.com/watch?v=0hWNKu_VphY

Затова писах, че не знам, а така съм чувал. Ако не греша такова е значението, което и е дал Цветкашки. Бъркам ли? Поправи ме, ако е так. Японски не съм учил. Има ли такава дума изобщо? И на какъв език е тя?

Точно ти да го кажеш това, във вид на въпрос, ми се струва малко... тенденциозно. Не съм някой който да казва кой, как и какво бърка. Нито да "поправя". Може би повече мозъчни движение в "сивите мускули" биха разширили диапазона, подкрепен от сериозен рисърч. Разбира се ти си ангажиран с толкова други коментари във форума тук - по всички теми, как да оставиш време за толкова прозаични неща като някаква си дума, някакъв си Цветкашки и някакъв си японски... Иначе ако "учителите " ти бяха обяснили или в будизма да беше написано... щеше доста да "знаеш".

 

Не е чак толкова трудно - ренсей е дума с която общия превод е именно "светец". Въпроса е, че думата в случая има не буквално значение, а символично. В рамките на определена създадена структура и система за нейното функциониране, Цветкашки не е личност, нито име, които да са "свещени". Става въпрос за ролята му на неин основател, основен двигател, посветил живота, енергията, целите си, смисъла, стойностите си - посветил се целия и докрай. Така на думи, тук в тоя форум това сигурно би било смешно, но това е факт - ЖИВОТ, ОТДАДЕН ЦЕЛИЯ и ДОКРАЙ. С това се живее всеки миг, с това се ляга и става, това се сънува, докато спи (не повече от 4 часа на денонощие), всички книги са посветени и са основно към участниците в системата на ДаДао - към повишаване на тяхната компетентност, широта и гледна точка, интелигентност... 

В този смисъл, в рамките на която и да е структура, нейната основна фигура, тази, която се е посветила изцяло и докрай на идеята и мисията си - това е аналог на думата "светец". А не е до личността, нито до идолизирането й в самия живот. Малко са хората в днешно време, които да са отдадени на нещо, и то да е напълно осъзнато. И това е във всички посоки на живота - от физическия статус, през емоционалния, интелектуалния информационния и менталния, до духовния. Всичко в едно - всички линии балансирано и заедно.

 

Да, той е човека, в който Живота ми показа, че пълната отдаденост на самия живот на ЖИвеещия, е нещо, което носи стойност. Не името Стоян Цветкашки, нито личността му, защото той все пак носи и нещо лично. Не това - отдадеността е онова с което всеки в ДаДао имайки контакт с него, може да докосне. Отдаденост - пълна и докрай. Без компромиси с нищо и никого. Без компромиси и със себе си и личните му или светски неща.

 

Ако някой си мисли че съм му ученик, и това е реклама към духовния и житейския ми гуру, е в грешка. В някакъв смисъл ние израснахме заедно и съм свидетел на повечето от стъпките по които той вървеше през годините, за проблемите и паданията, ставанията - както и той на моите. Минал съм през всякакви периоди и етапи аз самия и това е от което се учехме взаимно. Ние в личен план сме ужасно различни, толкова, че ако бяхме само личности нямаше въобще да се познаваме. Но живота има и други измерения. Той използва всичко в моя път - за целите на своя. Аз правя същото - спрямо него. Така сме и до сега - имало е периоди в които с години не сме имали никакъв контакт.

Имах истински късмет по отношение на това - да имам до себе си "най-добрия" - в много отношения. Но основното - отдадеността - е най-рядко да се види.

Това направих и аз самия - отдадох живота си,  - всеки миг, всяка дума, всяка стъпка, всички дела - правени и неправещи - на собствения ми път.

Когато виждам колко много хора са ангажирани в празни неща, неносещи нищо друго освен светски миражи, и те са навсякъде, но пък са с претенции за духовност... се усмихвам...

Само се усмихвам - друго не си заслужава защото така или иначе всеки си минава през неговите етапи и е някъде по пътя си.

Човешкото развитие не е състезание. Тук не е въпрос на мерене, нито на олимпиади. Това, че дори ЙОГА вече е станала нарицателно за "шампионат" и че познавам такъв на международно ниво... е достатъчно показателен. И това е човек, който е пълен суровоядец, отявлен маниакално по хигиена и "енергии". Иначе - като го чуеш, като му "видиш" идеите и дълбочината... просто става ясно защо ходи на "състезания по йога"... Посредствеността е присъда за толкова много хора - именно заради личния план и атавизмите от детството. От това не може никой да избяга - и как, след като той го носи в себе си. То пропива всяка дума, всяка мисъл всеки сън или изживяване...

Творческите и евристичните мислещи хора са най-рядкото явление. Хората които създават и творят - те го правят в живота си... и оттам страничното явление е да се "долови" и от останалите. Те там е въпроса - че един ментален еврист винаги е носител на самостоятелно и независимо креативно, дедуктивно и аналитично, (само)критично и широко мислене. И личността - каквато и да е тя - постепенно се повлиява и се измества, отстъпвайки място на тази "сила". А най-вече - целия й вектор насочен към самия СУБЕКТ, което го превръща в ИНДИВИД. Някой знае ли същинското значение на думата "ИНДИВИД" - пише я. Без преводи и без загуби в тях.

=======================

п.с.

Само да кажа, че коментарите ти относно как си "видял" нещо от турнир на Да-дао и с ироничното отношение с което го изяви - е най-малко наивност и некомпетентност. Но както вече ти написах, в будизма са те учили, учат те и ти се изживяваш като старателен и прилежен ученик. Обаче живота не е само будизма. Техниката на да-дао беше изведена напълно творчески, от буквално нулата. Бяха изчетени и изучени и изследвани човешките движения съобразно биохимия и биофизика. Биомеханиката пък определи лостовите системи в динамиката на боя, както и тренировъчните методи за тяхното развитие. Всичко това се правеше десетилетия и се чистеше и екстрактираше в движение. То е "живо" и досега - сега е налице нова форма на владеене на битката - контролирано динамично неравновесие и управлението му в развитие по време на двубой. Има и прийоми на ниво "астрал"...  Особено е голям проблема с преподаването на такова ниво.И това не е за да се победи на всяка цена - а за да може практикуващия да разширява всички свои аспекти. Това е експертно ниво и уникална гледна точка в техниката и владеенето й...

 

От гледна точка на твоята основна житейска философия - да си поддръжник, последовател и приемник на традициите - нямаш дори идея за какво точно става въпрос, защото точно както и в будизма, в БИ всичко са ти снасяли наготово. Ти само си "учил" - за теб това е достатъчно. Затова и така ще останеш - приемственик на "велики" традиции, дето са направени за хора като теб. Все пак хората като теб си имат и свой път. И тия мои думи не са критика към пътя или теб. Това е живота - че има място за всеки - група и пътища, път, човек, личност или индивид.

Но пак - въпроса като за "ренсея" - чакаш да питаш някой, да ти каже, да се подкрепи с доказателства или "класически цитати" от утвърдени от мнозинството някое си. Питаш си и се учиш - това е. Преразкази с елементи на разсъждения. Вярно е - имаш много широк капацитет откъм памет и първична и вторична обработка на информация. Затова и те използвах в този форум - защото си рутиниран в това което правиш и си като чудесен пример за хората като теб.

Но ако толкова наистина се интересуваше кое е "да-дао" нали знаеш как стават тия неща в тази сфера - отиваш на място - при тоя, дето се дуе пуешки на "ренсей" и на място се проверяваш дали, доколко и кое точно ти си фантазираш относно света. Едно от чудесните неща в БИ е именно, че разни картонени тигри и суперменски фантазьори много лесно и бързо се проверяват къде са в реалния живот. И "падат лесно". Боли именно защото падат много отвисоко - от летенето в главите си - до тинята сред която са стъпили краката им. Едно огромно и много бързо про-"падане". Е, да - боли.

И между другото - един друг "Стоян" има и тук в самата София. Макар да не е Цветкашки, той е организатор на школа СОФИЯ в ДА-ДАО. Отиди и го "провери". Доста отидоха. Има и опция - само да погледаш тренировките. Свободата е за тия, дето могат да се възползват от нея, нали?

Редактирано 19 юни 201312 г. от ramus_ (преглед на промените)

Но ако толкова наистина се интересуваше кое е "да-дао" нали знаеш как стават тия неща в тази сфера - отиваш на място - при тоя, дето се дуе пуешки на "ренсей" и на място се проверяваш дали, доколко и кое точно ти си фантазираш относно света. Едно от чудесните неща в БИ е именно, че разни картонени тигри и суперменски фантазьори много лесно и бързо се проверяват къде са в реалния живот. И "падат лесно". Боли именно защото падат много отвисоко - от летенето в главите си - до тинята сред която са стъпили краката им. Едно огромно и много бързо про-"падане". Е, да - боли.

И между другото - един друг "Стоян" има и тук в самата София. Макар да не е Цветкашки, той е организатор на школа СОФИЯ в ДА-ДАО. Отиди и го "провери". Доста отидоха. Има и опция - само да погледаш тренировките. Свободата е за тия, дето могат да се възползват от нея, нали?

Преди години ,когато ми бяха актуални дискотеките, в дискотеките бяха актуални много боевете. Тогава пубертетския сценарий се развиваше така: "насран пикльо" създаваше боя, а до него батковци "каратисти".  "Насран пикльо" и "устат ревльо" са синоними, но тези човекоподобни са необходими на "каратистите" за да "израстват в боя".  Така че, симбиозата ви не е нещо уникално.

Редактирано 19 юни 201312 г. от mecholari (преглед на промените)

Ако не вярвате в прераждането, прочетете статията на Орлин Баев.

 

http://orlinbaev.blogspot.com/2013/08/blog-post.html

Редактирано 4 август 201312 г. от АУМ (преглед на промените)

Има  ли  прераждане  -  НЕ,  няма

Душата  се  превъплътява!! 

Всеки  който  се  е  докоснал,  до  ирационалното  поне  веднъж  в  живота  си,  не  би  имал  нужда  от  доказване  на  каквото  и  да  било.  Наистина  не  е  възможно  да  се  докаже  на  невярващите  нещо  не  защото  това  оттатък  не  съществува,  а  по  простата  причина,  че  те  се  страхуват  да  допуснат  възможноста  за  равносметка  на  живота  си.  От  тази  недоказуемост  следват  много  въпроси,  но  с  един  отговор  - Можеш  да  се  убедиш  сам  и  няма  кой  друг  да  свърши  тази  твоя  работа! 

Мога  само  да  кажа,  че  ирационалният  свят  е  толкова  реален  колкото  и  живота  тук  на  земята!!!!!!

Редактирано 27 септември 201312 г. от октим (преглед на промените)