Няма и да видиш. Сори, но съм атеист, както знаеш. Според мен просто омешва несъчетаеми неща като прераждането и сътворението в някаква безвкусна смес, но това си е мое мнение. От гледна точка на ортодоксалното христянство или исляма Дънов въвежда вярващите в заблуда. Тъй като не съм нито христянин, нито дъновист, всичко това не ме засяга. Просто исках да знам мнението ти за прераждането. Каза ми го. Много благодаря.

Не съм го и очаквал да го видя.

Да, Дънов от него или е говорил Бог или е самия дявол. Но никога не забравям, че за фарисеите Христос е бил такъв.

Преди време в темата за него някакви хора говореха някакви неща, определено , случваше се едно голямо оплюване. Аз отварях негови книги на посоки , на случаен принцип, и винаги се получаваше противоречие с плюещия. Уникално, говореше се именно обратното на това, което му приписват. Този мой експеримент продължи дълго време и лично за мен даде потресаващи резултати. Ако го взема него за огледало , в което се оглежда обществото по примера на колобърите , невъздържаността спрямо личността му, възможно е в Дънов хората да виждат "сянката си", което ,определено, ако тръгна да ги преценявам не говори добре за тях. Да приписваш собствените си грехове на някого, вместо да си ги признаеш пред самия себе си...

  Ето сега и притчата за мъдростта съм я извадил на случаен принцип, наистина зададох въпрос на Библията "какво да отговоря?", както и под ръка ми беше мюсулманска молитва, част от която е цитата в кавичките, тя ми беше оставена именно днес до компютъра от любимо същество, и така пак "проговорих ирационално" на база случайността, и "нещата се случват от само себе си". И просто споделям нещата, които употребявам. Разбира се те не са за ядене но не съвсем. Защото Христос казва "Не само с хляб ще живее човек но и със всяко Слово божие". И така ако във всичко, което те заобикаля търсиш Бог, както е написано "На където и да се обърнеш е Лика на Аллах", случайността е един самонареждащ се пъзел, тя е смисъл и замисъл ,и просто тече.

  Аз не съм проверил дали си споделил личните си преживявания за прераждането и "вселяването" ,защото плескаш много будиска терминология и имаш ли реален опит с това? Ако така нелепо съм пропуснал, можеш ли да ми посочиш описано твое лично преживяване? Нещо като "феърплей", все пак ти казах моето мнение за прераждането, както твърдиш.

Обигран си, но е плитко.

Плитко е, не отричам. Разликата е тъкмо в това, приятелю, че аз си признавам, че е плитко, а ти - не. Тази разлика е съществена. Щом ще си говорим с притчи и аз ще ти разкажа една, която може би си чувал. Аз я знам от текст наречен "Думите на моя съвършен учител" от един от най-големите тибетски учители от 19 в. на име Патрул Ринпоче. И така... Имало някога две жабки. Едната живеела в кладенец, а другата на брега на океана. Случило се така, че двете се срещнали, защото жабата, която живеела край океана обичала да пътува насам-натам. Жабката от кладенеца попитала: - Откъде идваш? Къде живееш? - Край океана - отвърнала другата. - А какво е това "океан"? Нещо като моя кладенец ли? - Да, прилича, но е много по-голям. - Хм... - замислила се първата жабка - Значи е два пъти по-голям. – Не, много по-голям. - Повече от два пъти ли? Не, не ми се вярва! Трябва да видя това с очите си. И двете жабки тръгнали. Когато пристигнали жабката от кладенеца така се зашеметила, че главата и се пръснала, и тя умряла на място. Поуката е ясна. Въпросът не е кой от двама ни коя жабка е. Въпросът е, че когато човек се стреми постоянно да защитава своя мъничък кладенец, то най-вероятно ще завърши като първата жабка. Това при положение, че изобщо се осмели да излезе от кладенеца.  

Аз не съм проверил дали си споделил личните си преживявания за прераждането и "вселяването" ,защото плескаш много будиска терминология и имаш ли реален опит с това? Ако така нелепо съм пропуснал, можеш ли да ми посочиш описано твое лично преживяване? Нещо като "феърплей", все пак ти казах моето мнение за прераждането, както твърдиш.

Феърплей, разбира се. Само че аз те питах за мнението ти, а не за това какви преживявания имаш. Това са строго лични неща. Не бих споделял с друг освен с хората, при които уча. Но ако ме питаш дали убедеността ми в прераждането има за източник някакъв личен опит, то отговорът ми е положителен. За протокола, да кажа, че това по-никакъв начин не ме прави по-различен, осъзнат или нещо подобно от всеки друг. Всеки може да има такава опитност. В моя случай тя не се дължи на някакви мои усилия или качества. По-скоро беше нещо като подарък.

Редактирано 6 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Феърплей, разбира се. Само че аз те питах за мнението ти, а не за това какви преживявания имаш. Това са строго лични неща. Не бих споделял с друг освен с хората, при които уча. Но ако ме питаш дали убедеността ми в прераждането има за източник някакъв личен опит, то отговорът ми е положителен. За протокола, да кажа, че това по-никакъв начин не ме прави по-различен, осъзнат или нещо подобно от всеки друг. Всеки може да има такава опитност. В моя случай тя не се дължи на някакви мои усилия или качества. По-скоро беше нещо като подарък.

Scepsis, мнението се оформя от лични преживявания. Иначе е въпрос на вяра. Така,че задавайки въпроса си "вярваш ли в прераждането?" все едно ми казваш, че вярваш че нямам такива. Ще взема да си помисля, че си ме подценил предварително. А от скромност да взема да ти плесна някой цитат. Ти пък ме възпираш от това. И какъв отговор очакваше от мен? И защо го очакваше? Да ти кажа "вярвам", а ти да си помислиш "пък аз си имам моите лични преживявания". И сега все едно не съм разбрал какво ме питаш...

Дай ми мнението, което конкретно очакваше.

Чакай да продължа:

-Вярваш в прераждането, но според тълкуватели на Корана няма такова. Правиш си булимач.

-Scepsis, в описаната "смяна на кожата в ада", може да е загатнато именно това. Но прераждането не е приоритет.

Scepsis, мнението се оформя от лични преживявания. Иначе е въпрос на вяра.

Ако може само малка корекция. Не въпрос на вяра, а на сляпа вяра в нечий авторитет. В това е разликата. Отделно мнението може да се формира на основата на размишление или изследване, от една страна, или на основата на личен опит. Повечето хора вярват в авторитетните тълкувания, но не си правят труда да ги проверят нито логически, нито опитно. Разбира се, за разните хора има разни авторитети - за един е Библията, за друг - Буда, за трети - Стивън Хокинг, а за четвърти - жълтата преса. Но по същество няма разлика. 

 

 И защо го очакваше?

Просто бях любопитен, нищо повече.

 

-Scepsis, в описаната "смяна на кожата в ада", може да е загатнато именно това. Но прераждането не е приоритет.

 

ОК. Може. Може да откриеш такива цитати и в СЗ, и НЗ, предполагам. Неща, които би могъл да тълкуваш всякак. Просто казах, че това не е "официалната" гледна точка на исляма или христянството, че се счита за отклонение (ерес). Сега, нали се сещаш, че ако ми беше зор да доказвам, че има прераждане щях да издирвам такива цитати и да ги давам като "доказателства". Но не го правя... Експлицитно нито в Библията, нито в Курана се говори за прераждане. Защо, според теб? Не ми казвай пак, че е защото не е приоритет. Причината е съвсем друга и аз я споменах по-горе. Ако искаш ще я обясня пак.

 

ПП Нямам нищо против, че даваш цитати, но ти най-често не добавяш твой коментар към тях. Цитирай си, но казвай и как тълкуваш цитираното.

Редактирано 6 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

ОК. Може. Може да откриеш такива цитати и в СЗ, и НЗ, предполагам. Неща, които би могъл да тълкуваш всякак. Просто казах, че това не е "официалната" гледна точка на исляма или христянството, че се счита за отклонение (ерес). Сега, нали се сещаш, че ако ми беше зор да доказвам, че има прераждане щях да издирвам такива цитати и да ги давам като "доказателства". Но не го правя... Експлицитно нито в Библията, нито в Курана се говори за прераждане. Защо, според теб? Не ми казвай пак, че е защото не е приоритет. Причината е съвсем друга и аз я споменах по-горе. Ако искаш ще я обясня пак.

 

ПП Нямам нищо против, че даваш цитати, но ти най-често не добавяш твой коментар към тях. Цитирай си, но казвай и как тълкуваш цитираното.

Scepsis, обясни я пак.

 И най-малкия опит не остава без последствия. Ако твоя не те прави по-осъзнат или по-различен, това е празна ,загубена работа.

 Не бих споделял с друг освен с хората, при които уча. Но ако ме питаш дали убедеността ми в прераждането има за източник някакъв личен опит, то отговорът ми е положителен. За протокола, да кажа, че това по-никакъв начин не ме прави по-различен, осъзнат или нещо подобно от всеки друг.

Scepsis, обясни я пак.

 

Накратко, че стана късно. Утре, ако искаш може по-подробно. Има два варианта - или каузалния (причинно-следствения) процес има начало и това начало е да речем Твореца или е безначален. Теистичният и атеистичният светоглед приемат първото, а някои други възгледи (между които и будисткият)  - второто. Или има, или няма първопричина. Представата за прераждането не може да се съчетае по един хармоничен, непротиворечив начин с представата за начало. Това е съвсем накратко.

 

 И най-малкия опит не остава без последствия. Ако твоя не те прави по-осъзнат или по-различен, това е празна ,загубена работа.

 

Той има значение за мен, разбира се, но с нищо не ме прави по-различен от теб или от който и да е друг. Ми, нали ти сам каза, че това не е приоритет. Дали имаме или не подобна опитност няма кой знае какво значение само по себе си. Това, което е важно е какво правим тук и сега. Казва се, че ако искаме да знаем какви сме били трябва да видим настоящата си ситуация (тялото, средата и други такива). Ако искаме да знаем какво ни очаква, трябва да видим как постъпваме сега. Причина и резултат.

Редактирано 6 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Накратко, че стана късно. Утре, ако искаш може по-подробно. Има два варианта - или каузалния (причинно-следствения) процес има начало и това начало е да речем Твореца или е безначален. Теистичният и атеистичният светоглед приемат първото, а някои други възгледи (между които и будисткият)  - второто. Или има, или няма първопричина. Представата за прераждането не може да се съчетае по един хармоничен, непротиворечив начин с представата за начало. Това е съвсем накратко.

Бог е безначален а Вселената е крайна. Затова Библейски Първородният е въведен в нея.  И така вселената си има замисъл и предназначение. А съдният ден е свършекът.

Вселената е крайна.

Това, обаче, не означава, че с края на тази Вселена трябва да настъпи края на причинността изобщо, т.е. след края може да възникне нова Вселена и т. н. Нали ти казвам - това са различни светогледи. Еднократното сътворение и прераждането трудно могат да се съчетаят, както му се ще на Дънов. В единия случай историята има начало и край, в другия имаме безкрайна цикличност.

Плитко е, не отричам. Разликата е тъкмо в това, приятелю, че аз си признавам, че е плитко, а ти - не. Тази разлика е съществена. Щом ще си говорим с притчи и аз ще ти разкажа една, която може би си чувал. Аз я знам от текст наречен "Думите на моя съвършен учител" от един от най-големите тибетски учители от 19 в. на име Патрул Ринпоче.

--------------

Поуката е ясна. Въпросът не е кой от двама ни коя жабка е. Въпросът е, че когато човек се стреми постоянно да защитава своя мъничък кладенец, то най-вероятно ще завърши като първата жабка. Това при положение, че изобщо се осмели да излезе от кладенеца.

Скепсис, приятелю. Въртиш се в твоя гьол, говориш за разликите и приликите, и че поуката ти е ясна.

Написа ми толкова много противоречиви неща, ту обръщения, ту съвети, ту се поясни... и всичко това - защо. 

 

Написах ти няколко пъти, че не ми ТРЯБВА общуването с теб, не ти доказвам нищо от "моите истини", не ми е нужно споделянето. Много, много по-различни цели имам тук и думите ми само използват думите на пишещите тук - разбира се , на някои пишещи. Твоите думи тук са типологични. С тях повечето от хората се инициират, привиждат. Това е писателски прийом,  похват. Ползвам тук и други такива. Конструирам думи, аналогии. Каквото и да е - пиша на образа на Скепсис, някой си. Това не е лично... нито личното ти ме интересува. Пишеш непрекъснато че твоя личен свят бил нещо свещено, и не го разкриваш на никого, освен пред учителите си. Това за преживяванията са глупости. Преживяванията и значението им за един човек, е най-ясния белег, че той е потънал в сънищата им. Формулата "АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО ПРЕЖИВЯВАМ", е най-разпространеното описание относно същността на личния свят на личностите в социалната матрица. Преживяванията са обикновен капан.  Личния опит и преживяванията мозъка има свойството да ги изменя, генерира, конструира. Наивно е и положението за "вярата" - че имало сляпа или "гледаща" вяра. Мозъка в човека е основния играч - невидимия. Това че е невидим е част от неговата собствена игра - да пази малката магия на своя питомец, вътре в себе си.

 

Ти си играеш твоята игра. Добре, наивно би било да имам някакви претенции за твоят избор на път. Не ми е нужен. Не ми е нужно да те убеждавам. Ти просто през цялото време пренасяш твоите вътрешни игри върху моя образ и ми прикачаш собствените си идеи, образи, нужди и потребности. Показах ти го по няколко начина, не настоявам, просто правя жест за приятел. Взимам нещо, оставям нещо. Не мога да оставя неща които нямам в себе си. Може на трапезата, на масата другите да са на кебабчета и бира. Или будизъм, християнство или юдеизъм. Аз нямам от тях. идвам, взех нещо от това - научих, прочетох, някои неща ги разбрах по-добре. Други ги имам в себе си - разбрах повече неща за себе си. Оставям от себе си, каквото имам. Нито е важно за мен, дали това е масата, нито дали това са "хранещите се". Взимам... и оставям.

scepsis, на 07 Юни 2013 - 07:37 AM, написа:

Това, обаче, не означава, че с края на тази Вселена трябва да настъпи края на причинността изобщо, т.е. след края може да възникне нова Вселена и т. н. Нали ти казвам - това са различни светогледи. Еднократното сътворение и прераждането трудно могат да се съчетаят, както му се ще на Дънов. В единия случай историята има начало и край, в другия имаме безкрайна цикличност.

Не, няма и цикличност. Вариантите не са само тези, които си извел. Има вариант, при който нищо няма край, нито начало. Но не е и циклично. Циклично е само защото само така може да се представи пред една точка, от която да се види. Циклично е защото така са ти го свели - през "самсара" - колелото. Но няма колело. Колелото е защото така е възможно да се представи - на хората.

Нито има причинно-следствени зависимости, нито са цикличности. Едновременно, навсякъде и всичко... и вечно. Но на това не може да се направи приказка. Това са думи излизащи извън периметъра на хората.

 

Толкова е просто - дори в руския превод  на представеното будистко светило, по линка на Уитнес, е написано толкова просто - думите на Буда са думи към хората тогава, към хората на изтока, плод на тяхната култура. Ползвал е хиндуистките дадености. Иначе не би стигнало до тях. То и така не е стигнало основното, но човека е направил опит. Всички като него го правят този, същия опит - опитват се да заобиколят едно огромно несъответствие - качествената разлика в нивата. При трансформацията идентичността толкова се променя... че в нея настъпват фазови, качествени преобразования.

Дали ще се нарече просветление или нирвана е най-незначителното.

Дали ще се рисуват картинки или ще се разказват приказки... е само въпрос на конкретика. Хората в матрицата си така или иначе друго не могат да направят.

 

Ошо е обикалял целия свят и е изучавал какви са културните разлики и дадености в различните човешки популации, в различните места по света. Целта е проста - за да кажеш нещо и да отиде до "реципиента" е нужно да му ползваш неговите шаблони, неговите думи, груповите или лични клетки, образи...

Винаги "въпросите" издават Питащия. Отговарящия използва въпроса на Питащия, разгадава кода му през въпроса и конструира "отговор". И Буда е правил същото. Последователите после натъкмяват тия думи и ги абсолютизират, правят ги система от обяснения. А са били просто огледала - на слушащите, на чакащите отговори.

Редактирано 7 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Написах ти няколко пъти, че не ми ТРЯБВА общуването с теб, не ти доказвам нищо от "моите истини", не ми е нужно споделянето. Много, много по-различни цели имам тук

Така и не ми стана ясно какви, но дано поне ти да знаеш.

 

 

Нито има причинно-следствени зависимости, нито са цикличности.

Има относителна и крайна истина, които са взаимосвързани. От гледна точка на крайната истина няма каузалност, а от гледна точка на относителната - има. Изобщо, не знам защо постоянно обясняваш неща, които са добре известни на всеки, които се е интересувал дори повърхностно от тези неща. Още по-странно е, че ги представяш като някакви твой открития и прозрения.

 

 

Толкова е просто - дори в руския превод  на представеното будистко светило, по линка на Уитнес, е написано толкова просто - думите на Буда са думи към хората тогава, към хората на изтока, плод на тяхната култура. Ползвал е хиндуистките дадености. Иначе не би стигнало до тях.

Това, в темата за будизма и другаде някъде го писах подробно. Това е ясно. Както казах,  Норбу Ринпоче в момента предава съвсем нови неща (терма и дананг), които са предназначени за съвременните западни хора. Има още няколко такива учители. Инак, ако човек има афинитет към традиционния тибетски будизъм, той трябва да се потопи в тибетската култура, ако иска да практикува сериозно - да научи тибетски и други такива. Ако човек постъпи така то това означава, че има връзка с тези учения от по-рано.

 

 Иначе не би стигнало до тях. То и така не е стигнало основното, но човека е направил опит.

И въз основа на какво правиш този извод, драги ramus? Буда ли го сподели с теб?

Щото е съвсем просто - преди Махапаринирваната на Буда Шакямуни много от неговите ученици постигат реализация, която той потвърждава. Те потвърждават тази на своите ученици и така нататък. Това се нарича приемственост на осъзнаването. Разбирам, че  не ти допада, но това е положението.

Редактирано 7 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Има относителна и крайна истина, които са взаимосвързани. От гледна точка на крайната истина няма каузалност, а от гледна точка на относителната - има. Изобщо, не знам защо постоянно обясняваш неща, които са добре известни на всеки, които се е интересувал дори повърхностно от тези неща. Още по-странно е, че ги представяш като някакви твой открития и прозрения.

Ми в това е въпроса де - жабата знае само собствения си гьол. Целия й свят.

Защо постоянно привиждаш неща, които като си ги чел и си ги разбрал. Може света да не е само това. А може и да не си ги разбрал.

 

Не е достатъчно нещо да се прочете, нали се сещаш, че за да го прочетеш някой, някога, го е извел САМ. А ти само си го ползвал. За теб това е достатъчно - да ползваш наготово всичко и само да симулираш че си го "обмислил". И си го присвояваш после като "свое". Всички го правят и за тях това е етично, морално - щото е норма.

 

В това е въпроса - ще виждаш винаги че онова, което пиша ти вече го знаеш. Даже било просто, елементарно. Да, такова е. Имам път към и през него. Философия не съм завършил. Дори не съм чел учебниците ти. И не ми е нужно да го правя. Не ме е учил никой -  на психология или реторика, не съм чел такива книги, докато сам не изведа какво става вътре в мен. Ученето на готови науки и учения, не ме интересуват, защото не ми вършат работа. Те идват чак след като реализирам - колкото да сравня, колкото и относително да е. И дълго търся сред огромната плява от социални глупости и залитания кое е сериозно и смислено - за да видя нещо от сериозните следи на сериозните хора. Иначе - в криви огледала отраженията стават само за смях. Но не за сериозни занимания.

 

Както и с притчите - ти ми цитира прочетеното от поредния "ринпоче", той от своя страна - дали също не я е подочул или прочел отнякъде.

А аз си я написах, изведох написаното в самия момент. Не ми се налага да ползвам цитати, нито Буда, дори и не дъвкания толкова  "ренсей" . Налага ми се да ползвам аналогии, щото е по-близо до множеството. Те не могат да работят с абстракции и комплексности. (и дано никой после не я цитира. )

 

Никога няма да разбереш разликата, нито целите ми. Само ти казвам, кое е границата ти и тя си остава невидима за теб. Според теб - "там няма нищо" и. Това е зад очите ти - така казва то.  Писах ти го по толкова начини - няма шанс, значи не е за теб и няма смисъл повече да те човърка.

Редактирано 7 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

А аз си я написах, дано никой после не я цитира.

Не се притеснявай - такава опасност не съществува.  

 и няма смисъл повече да те човърка.

Виж сега за всеки непредубеден наблюдател е видно кой го човърка нещо. Водим този разговор по твоя инциатива. Аз няколко пъти предлагах да го прекратим, защото ми се вижда безплоден, но ти го подхващаше отново. Аз съм любезен човек, т.е. като ме заговорят гледам да отговарям... Такива работи.

Редактирано 7 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Виж сега за всеки непредубеден наблюдател е видно кой го човърка нещо. Водим този разговор по твоя инциатива. Аз няколко пъти предлагах да го прекратим, защото ми се вижда безплоден, но ти го подхващаше отново. Аз съм любезен човек, т.е. като ме заговорят гледам да отговарям... Такива работи.

Скепсис, това не е дори разговор. Че разговор няма - всеки си говори заради нещо негово си. Въпрос на полезност - поне за мен

Инициативата бе моя, защото ми трябваха думите ти. Чудесни са и са сякаш съм ги "поръчвал".

Няколко пъти вече ти благодарих - за което.

Инициативата бе моя, защото ми трябваха думите ти. Чудесни са и са сякаш съм ги "поръчвал".

 

Радвам се, че съм бил от полза. Огледала, нали така?

Поздрав!

Редактирано 7 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Това, обаче, не означава, че с края на тази Вселена трябва да настъпи края на причинността изобщо, т.е. след края може да възникне нова Вселена и т. н. Нали ти казвам - това са различни светогледи. Еднократното сътворение и прераждането трудно могат да се съчетаят, както му се ще на Дънов. В единия случай историята има начало и край, в другия имаме безкрайна цикличност.

Scepcis, "както му се ще на Дънов" е нелепо ако го приемеш за човек, който е поставил "волята Божия" пред своята собствена. Приемайки го  елементарно за човек, през който Бог е говорил, последния е казал много неща(тука има една уловка на езика, наречена "минало време") . Дори да ти е приоритет четенето и обмислянето, в първото изречение отново съм засегнал проблематиката на разбирането.

Да си послужа с "общодостъпната Библия":

 

6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: - "И поклонете се Нему, всички Божии ангели".   7 И за ангелите казва: - "Който прави ангелите Си силни като ветрове, И служителите Си като огнен пламък";   8 А за Сина казва: - "Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.   9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".   10 и пак: "В началото Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце е небето;   11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха,

 

Стои въпросът ,Вселената или вселената е крайна?

 

Прераждането е закон на "кармата". Това е като да дойде Йоан кръстител да му одрежат главата, защото Илия е посякъл пророците. Причина и следствие.

 

Евангелие от Лука 7 глава:

28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него. 29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.  

 

Има йерархичност и степенуване в Библейското откровение, както при приоритетите в учението. Това е като използването на главни и малки букви. Така че , възможно е Вселена да е Божието царство, а вселена, това, което ще изчезне. Тогава написано "Вселената е крайна" губи основание . Една единствена буква може да "привиди" относителната в абсолютната истина, и да отрече абсолютната като лъжа.

Редактирано 8 юни 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Има нещо просто... но неразбрано. Обикновено е, естествено. Защото ние хората не сме нито еднакви, нито равни, нито равнопоставени.

Хората само приличаме да сме еднакви. Толкова се различаваме външно... А най-много - "отвътре". Това, във вековете на изминалото време не е имало значение, защото информацията и образованието са били редки... много редки. Не че това определя един човек. Но живота така е направен, че да има "за всеки", но основното е било за "повечето" - от тях, за тях. И сега е така.

 

Човек, с вяра е също човек - с една вътрешна вселена у себе си. Както човек с мисъл. Всичко има значение, за всеки има място.

Няма повече или по-малко стойностен човек. Всеки е "някъде по пътя си". Няма "по-напред или по-назад". 

 

Една вяра, истинска, стойностна, със стойностен идол в нея, е достатъчна за цял един живот.  Ако е истинска и дълбока е достатъчна за да го изпълни.

 

Когато в живота не е "достатъчно" вярата е първата, която идва да го изпълни. Първата - така е направен живота. Идва вярата, защото за нея не е нужно никакво време, не е нужен път, за да дойде в живота ти. Вярата не иска да си образован, не иска да знаеш, да можеш. Тя не поставя бариери, единственото условие е ДА СИ ЧОВЕК НА ВЯРАТА и да я пуснеш в себе си. Достатъчно е само да я "пуснеш" в себе си и да влезнеш в нейните безкрайни простори. Да, все пак и вярата "иска от теб". За да "даде" онова, което човека "иска" от нея.

 

Да се опиташ да доказваш колко ти е права (правилна) вярата е защото вярата не ти достига. И проблема е, че е налице мисъл, във вярващия.

Навремето не е имало такава, малцина са можели да четат и да пишат, нямало е образование и е напълно невъзможна широка картина на света. Живота е бил толкова широк, колкото е възможността му за възприятие. Само допреди 100 години, дори по нашите земи е било голяма чест, да живееш на село и да си "ходил в града". Допреди 25 години, да си ходил в "чужбина" е било същото. Човек прави образ на света, колкото му е "голямо" вътрешните възможности да го обхване".

 

Винаги е трябвало нещо, което все пак да придаде на човека така липсващата му стойност.

Да му придаде път през който да се проектира. Да получи идея и представа, че като прави това и това, като живее "така и така" - това ще са условията да "стане".

Надежда - която да дойде от едно по-голямо очакване за нещо добро, окончателното "спасение" от сивотата, тежестта, страданията - уж за "спасението на душата".

Смисъл, че независимо от огромната тежест на живота всеки момент, нещо "някъде там" или "това тук" ще ни спаси, поне някъде "после". Поне това.

В свят, изтъкан от проекции, това е живота. И това е смисъла и силата на вярата - да го изпълни и да придаде стойност на сънуващия. В това няма нищо срамно, няма нищо лошо или  негативно. Това е просто начин на битие. Вид "вътрешно устройство". Ние хората сме различни и проблема е в недостатъчното разбиране, за да е налице поне основа за толерантност.

 

Малко повече разбиране, никога не вреди, а не е изключено да "помогне". 

Времето ли променя хората... или хората променят времето. Никой не знае, а и не е толкова важно. Въпросът е - Защо Вярващия, след като е приел вярата, му е нужно да я доказва, да мисли за нея, да мисли чрез нея? Навремето не се е налагало да се мисли - приемаш, живееш с вярата, правилата, бог... и това е било достатъчно. Сега - хората (или живота) са променени. И вярата често "не е достатъчна". Вече е потребно да се "мисли за нея". Във времената на рациото вярата е застрашена. А когато хората са се отдали на нея - и те са застрашени. Един вярващ човек не може да излезе от вярата си. Той я приема за "спасител" и само това има значение.

А някак си сега... вярващите са тия, за които собствената им вяра е кът, не достига. Тя вече сякаш не е достатъчна. И борбата е - да се доказва вярата. 

 

ВЯРВАЩИ, вярата не може и не й е нужно да се доказва! С нищо или с никого. Тя е въпрос на цялостно приемане, докрай! Смисъла е да ви донесе вътрешен мир.

 

И все пак - по света има толкова много хора, които са я приели и живеят според нея. Образуват комуни, затворени или отворени общества. Но живеят по-лесно помежду си, когато са сред "свои".

Бог е "казал" и им е "дал" достатъчно. Само дето за ТЯХ, вярващите, това не е достатъчно.

 

От момента на оформяне на която и да е религия винаги е било налице един сериозен конфликт. Вярващи (в нещо) и Вярващи (в друго). За вярващия (в каквото и да е) всеки невярващ в същото е проблем. Създава му противоречие, става дразнител, "застрашител", на които той няма как да не получи импулс да реагира. И че вярата не може да се остави сама на себе си. Защото хората са малцина, за които вярата може да им донесе вътрешен мир. И когато той все не се получава се почват борбите - за доказване. За месианство, за проповеди... и цитирания.

Въпрос на едно голямо несъответствие.

 

КОЙ КОГО ЗАСТРАШАВА - вярата и вярващите ли са застрашени... или тия, дето са се призвали за "рационалисти". Защото помежду си и двете страни се дебнат и мерят от векове. А сме просто хора. Въпроса е - че сме различни, но това не ни прави с нищо повече или по-малко стойностни. И не ни пречи да живеем с различията си. Без да са налице "дразнители", защото те отключват поведение за защита и доказване.

 

Просто хора сме, няма значение че сме различни. Но с едно разбиране и зачитане, не е нужно да се бъркаме помежду си. От объркването КОЙ КОЙ Е, започват всички битки, всички проблеми... Защото големия проблем е вътре в нас самите. А не е нито в Бог, нито в рациото или доказването. И понеже проблема е голям, твърде голям, всеки търси начина да го "потуши", да го изтласка от себе си - там сред хората, сред бог, сред вярата или сред мисленето. Оттам се раждат "доказванията".

 

А заглавието на темата е просто - "ВЯРВАТЕ ЛИ..... в прераждането"?

Редактирано 8 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Това, обаче, не означава, че с края на тази Вселена трябва да настъпи края на причинността изобщо, т.е. след края може да възникне нова Вселена и т. н. Нали ти казвам - това са различни светогледи.

 

Йоан 9 глава

1 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.   2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?   3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.   4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.   5 Когато съм в света, светлина съм на света.

 

Христовото Учение е Учението на Живия Бог. Извън кармичен закон. Така причинността , за която ти говориш изчезва.

ВЯРВАМ ЛИ... в "Прераждането"? Не, не вярвам. Нито вярването е това, което е. Нито вярата е онова, за което се представя. На мен, да вярвам в нещо, не е достатъчно. Направих неуспешен опит да влезна във вярата - на 19 години. С изключително съчетание на множество обстоятелства живота ме прекара през нея. Пробвах, минах през това. Видях сам, не се побирам там, виждам че е за други хора. Да мисля - също се оказа че не е достатъчно. Срещнах много мислещи хора, живеех сред тях... Един ден някак си долових, че има нещо - недовършено. Че има граница, че има стена, отвъд която никой не припарва. Не знаех нищо за нея. Питах, търсих, срещах се с хора, подбирах всичкия интелектуален "цвят" до когото имах достъп. Зарових се в книги, говорих с хора и в телевизионни предавания. От всеки научих по нещо. Но точно това, което някакси долавях... не го видях. Не го разпознах. Нямаше какво друго да направя - заех се сам с него. Имаше моменти, в които го загубвах, но бяха преходни. Всичко това не става само с мислене. Не става и с четене. Не става с учене. Видях много учени, мислещи и осъзнаващи хора. Хора с огромни и широки познания... И видях че и за тях това не беше достатъчно. Че имаше неща, които остават оттатък границите. Че и мисленето и ученето... си имат граница. И че именно някъде зад нея, е онова, което мен ме привлича. Учих и мислех, опитах и през вярата. И видях че които и да са хората си имат своята стена, своята граница, отвъд която не смеят да припарят, криейки я от самите себе си. И аз - включително. Тогава разбрах, че няма как - в мен границата може да бъде опозната. Тръгнах на пътешествието си към нея, падах, ставах... и един миг, някъде по тоя път, си прозрях за първи път, че съм вече нещо различно. Че се променям аз самия. Не го исках, не го целях. Но пътешествието към себе си променя Пътешественика. И когато се набере "скорост" - става все повече и все по-често. Накрая става всеки миг. И Вярващи и Рационалисти - са хора. А в човешките същества, вътре в тях е ключа да са едните или другите. Споровете не решават проблемите. Общуването само притъпява конфликта. Винаги, конфликта е преди всичко вътре, в самия човек. Така, както е и Страха, както е и Зависимостта или Войната. Те се раждат всички преди всичко ОТВЪТРЕ, във всеки човек. Оттам започват да шефстват по света и между хората. Няма друго решение... освен да се разкрие именно там - ОТВЪТРЕ. В кухнята където се забъркват "вихрите и бурите". Нямах въобще представа че ще стигна толкова надълбоко. И че именно това бил Пътят към себе си. Всичко това нито го мислех, нито го разбирах "преди". ===================================== Колкото до Прераждането: Прераждането не е това, което е. Не е и това, което се разказва за него. Оказа се нещо съвсем различно и дори не е "пре-раждане"... Не е възможно да се предаде с думи КОМПЛЕКСНОСТ. Това, че сякаш се "прераждаме" и опита и преживяванията сякаш от "други животи"... са форми с които човека се опитва да нагласи представите си, тикан от напълно неосъзнати и невидими защитни потребности. Не е важно тук кое е "прераждането" - за мен. Просто разбрах, че не е това. Не с мислене или учене, нито с вярване.

Прераждането е само социална образна приказка на съвсем друго явление и процеси. "Част" от единството на Вселената и Човека. В него "живота е само един" не се нуждае от пре-раждания. Нито раждането, нито смъртта са граници. Личностите идват и си отиват, но те са "призраци" - сенки, проявления от  сплитане на енергия, живот и форма на преходно съзнание. Времето е само начин по който мозъкът се опитва да създаде отражение на света около себе си.

Така, че в най-най широката картина на живота, всичко е едновременно, и не се дели на "животи", нито на "личности". Отпадат и "преражданията", както и самсара. Няма нужда от колела, защото те са само опита на човек да си докара до себе си нещо далеч извън представите му. Но на него му трябва - веднага и сега. И това са милиарди хора - на които им трябва - по техния начин. Няма как да разберат едновременността, че Истината не може да е крайна. Че въобще Истина няма и че това е човешки конструкт. Какъвто е и Бог - ограничени в проявленията, аспектите и образите си спрямо различните си потребители. И това не е само версия на живота. Версия - както, и наравно, с "другата". Въпроса е, че всяка "голяма" картина, съдържа в себе си "по-малките". Комплексната картина на живота, съдържа в себе си многобройните версии на безкрайното множество на "малките линейни картини". Те са нейната "сянка", нейното отражение. Нейната геометрична проекция. Както КУБ се проектира в едно или две измерения - просто "сянка" някаква. На отделните нива, според различните очи - според нивата им, е различна "приказката". А е едно единствено - неговите "сенки" минават през всички нива и там в него, Очите от всяко ниво са с претенциите че виждат "цялото". Едно от тия "нива" е въпросната хиндуистка и будистка приказка, наречена "прераждане". Всяко ниво ще го "вижда" по неговия си начин, през различни приказки. На различни места по света същото е описано с други приказки, с други образи. И това носи своята естественост и също е преходно и с това - неизбежно.

Редактирано 9 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Няма как да разберат едновременността, че Истината не може да е крайна. Че въобще Истина няма и че това е човешки конструкт. Какъвто е и Бог - ограничени в проявленията, аспектите и образите си спрямо различните си потребители.

Ние няма да определяме какво нещо е Истината, защото всяко нещо ,което се определя не е Истина. Това, което не може да се определи то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което ни дава щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.

 

А ти това можеш ли да го разбереш?

1, Ние няма да определяме какво нещо е Истината, защото всяко нещо ,което се определя не е Истина.

 

Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.

 

А ти това можеш ли да го разбереш?

Това дори не се нарича "разбиране". Само за 7 изречения, ти взаимно отрече твърденията си в първото и последното.

Трудно е да се пише, без после да се чете.

Може би, рано сутрин, преди кафето...  Затова подчертавам, удебелявам... може и да ти привлече вниманието, защото с думи други вече опитаха, и не става.

 

====================================

 Аз обаче ще се възползвам  - множественото число - НИЕ, още в първите няколко думи.

Използвам точно това като пример - типичен и прост белег за влиянието на психичната групова принадлежност и идентичност е заличаването на местоименията за първо лице ед. ч., със същото, но за множествено. Това е станало и навик за академичните, училищните и идеологически оформящите се среди. Ползва се от лектори, водещи, лидери, пропагандатори, пастори... Един от елементите за скрито водене в НЛП, реторичен похват, ползван много преди Древна Гърция.

 

При анализ, се изследват два типа, според използването и контекста на речта:

 - Съзнателно или имитационно - за внушение към реципиентите на речта, че се говори от тяхно име, и че говоренето изразява тяхното мнение - сугестивен елемент от реторичните похвати за убеждаване и психично водене. Това е само един елемент от цяла система за "скрито водене", по-известно на широката публика като "манипулация" и се ползва широко навсякъде в социума - от медии, през реклами, прийоми за продажби, работа с клиенти, политически или бизнес преговори....

 - Несъзнателно - показател за влиянието на предварително обработено вече съзнание с групова идеологическа схема, чрез която субекта се саморазпознава и ползва за самоидентификация с нея. По този начин несъзнателно се "говори" от името на "многото", за да се избегне уязвимост, да придаде респект, потвърждение... и т.н.

Най-често употребата на "НИЕ" е смесена и говори за размиване между съзнателната употреба, навик от подражание и начин на изразяване несъзнателно. Повлияния вече реципиент, на свой ред става рупор и мултипликатор на идеологическата система, с която се инициира. Така на свой ред "играе" от двете страни на взаимната ролева игра.

 

Пиша всичко това, като прости примери, защото тук, сред този форум, сред тази тема, реторичните трикове доста се ползват. И влиянието им е съвсем очевидно, с оглед на множеството примери.

Въпрос на прагматичност е, за хора, които имат някаква идея за себе си... да се запознаят с реторичните и сугестивните похвати за "работа с публика". Няма такъв дял от сегашното социално познание, в който те да са толкова добре събрани, изведени, систематизирани и оформени за овладяване и упражнения, както ги намерих в НЛП ( понеже там са наготово ). Но идеята е не само да се ползват, а като се познават, слушателя има шанс, да се предпази от влиянието им. Особено, когато е с претенции, че изразява някаква "СВОЯ" гледна точка, а всъщност е говорител на внушените му идеологически схеми с които е облъчен и които е приел да го изразяват като АЗ.

Редактирано 9 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

ramus, като си стисна шепите да заграбя нещо и да го нареча "Свое", тогава ще се самоопределя като егоист. Прочитам те като книга, която не може да си реши сама личните противоречия, и се губи в превода на чуждите писания, и даже като й метнеш наготово някое решение, не може да го разбере. Посочвам ти местата на "забиване", където "цепиш". И това е експеримент на случаен принцип.

http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b19/Uchitelia%20za%20Bibliata%20-%20tom%202.pdf

 

ramus, елементарно е. Ти не определяш Истината, а Тя се определя сама.

.. Ти не определяш Истината, а Тя се определя сама.

Добре. Както кажеш

 и един миг, някъде по тоя път, си прозрях за първи път, че съм вече нещо различно.

Поздравления!

Да, ramus. Да кажеш, че няма Истина е равносилно като да кажеш, че няма Бог. И от какво се предпазваш? Цялата ти философия ще се срине и пропадне. А представяш ли си като знам, че има Бог ,колко струва философията ти в очите ми?

  Бог от това ме опазва. Да те преценявам. Сам ще го направи като му дойде времето.

Редактирано 9 юни 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Да, ramus. Да кажеш, че няма Истина е равносилно като да кажеш, че няма Бог. И от какво се предпазваш? Цялата ти философия ще се срине и пропадне. А представяш ли си като знам, че има Бог ,колко струва философията ти в очите ми?

  Бог от това ме опазва. Да те преценявам. Сам ще го направи като му дойде времето.

Добре, както кажеш. Не знаех че имам философия, но нека ми - бог ще я срине и ще пропадне. Както съм пропаднал аз самия.

Редактирано 9 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)