Аз имам само един въпрос. Що си изтърва един от прякорите?

И още един де по-сериозен: Коя е онази специална вещ,без която никога,ама никога, не напускаш дома?

О, да, пропуснах Ечо и във вариация Ечи, както ме е кръстила специалната кръстница на форума Съни, че повлече и гологлавия така да ми казва. Пропуснах го може би, защото е само от около 3 години, а с останалите живея цял живот. А и не го смятам за прякор, а за галено име, и си го харесвам.

А вещите са няколко - първо не излизам от дома без дрехи на гърба си , телефон в джоба , и вече по-сериозно... нещо, с което не съм се разделяла откак са ми го окачили, това е едно златно сърчице на ланче на врата ми. Символа на любовта, която пазя при мен.

Ечо, загази я...

Айде и аз да въпросирам:

По колко часа средно на ден си пред PC-то?

С какво се развличаш от ежедневието?

Времето влияе ли на настроението ти?

Какво си се зарекла, че ще започнеш в най-скоро време?

Задай си един въпрос, който на всяка цена искаш да ти бъде зададен и си отговори.

Това засега от мен.

А скъпа,я кажи, падаш ли си по мацала,помади и други такива?.Аз колкот напредвам в годинките, все по обръщам внимание на нуждата от тия работи и се каня да се грижа, ама нямам навици и не ми иде отвътре. Мислиш ли,че това ме направи неподдържана и съответно е неуважение към самата себе си/напоследък такива теории се "вихрят" в женските предавания/ Мислиш ли,че можеш да се посееш някъде по света и да вирееш? Според теб,в България има ли интелигенция? А хайлайф?/какво всъщност е това/

Ечо, загази я...

Айде и аз да въпросирам:

По колко часа средно на ден си пред PC-то?

7 часа на работа + 1 обедна почивка - дотук 8 часа нон стоп, и после от 8 вечерта, докато заспя... та, може би ми се събират поне 12-14 часа в денонощието.

С какво се развличаш от ежедневието?

Ежедневието ми без РС-то би ме побъркало от еднообразие. Развличам се с две неща. Първото е мъжът когото обичам. Обаче, той се събужда чак след обяд. През останалото време се развличам с тракера. Затова го и направихме - за всеобщо развлечение и забавление, и за да намираме там любимите си книги.

Времето влияе ли на настроението ти?

Определено ми влияе. Аз съм си мрънкало. Като е студено мрънкам що е студ, като е горещо, мрънкам, че нямам нищо, с което да се разхлаждам, като вали се оплаквам, че е смотано дъждовно време, като пече слънце - що ми блести в монитора... Времето не може да ми угоди на мене май...

Какво си се зарекла, че ще започнеш в най-скоро време?

Ха, сега. Последно обещах на ganinka превод на една серия, но си държа на думата, работя по въпроса.

Ако трябва да подходя по-сериозно, не обичам да се заричам и заклевам. Едно е обещанието, друго е заричането и клетвата. Та, в тоя ред на думи, може да си кажа - ще почна нещо, или да си обещая - на себе си или на някой друг, и да направя това, което зависи от мен за изпълнението му. Но не обичам да се заричам и заклевам. Имам си някакво предубеждение, че ако дадеш клетва, и после въпреки усилията ти, това не стане, че нещо лошо ще се случи. Избягвам да се кълна. А какво е било последното, което съм си казала, че ще направя... май не си спомням, значи или съм го направила, или не е било толкова важно за мен.

Задай си един въпрос, който на всяка цена искаш да ти бъде зададен и си отговори.

Нека това бъде въпросът, зададен от следващия писал в темата.

Това засега от мен.

То наистина не е прякор ама рекох че изпозабравила. Гане с този последния ме закла. Ей ся ша гледам кви ша ги натвори наша ечи.

А скъпа,я кажи, падаш ли си по мацала,помади и други такива?.Аз колкот напредвам в годинките, все по обръщам внимание на нуждата от тия работи и се каня да се грижа, ама нямам навици и не ми иде отвътре. Мислиш ли,че това ме направи неподдържана и съответно е неуважение към самата себе си/напоследък такива теории се "вихрят" в женските предавания/

Никак не си падам. Бях преди време представител на козметична марка, стигнах до ниво координатор лидер в нея, работех с група от около 70 човека, но не ми идва отвътре и на мен. Гримирах се за пред хората, не заради себе си. От спиралата и сенките очите ми текат, от кремовете лъсвам като лампата на Аладин, върху ноктите ми лак не се задължа повече от половин ден /не се връзва с готвенето и миенето на чиниите/. Та, в общи линии, имам козметика с кашоните в къщи, няма кой да я ползва чак толкова. Харесва ми нещо, поръчвам го или го купувам и след това отива в кашона в забвение. Харесвам в магазина някое "мацало", решавам "ей това е моя цвят" вземам го, слагам го един път, и хайде в кутията при всички останали. Мен също много хора ме обвиняват, че не се поддържам и ми обясняват думички като имидж, женска суета и т.н., но откак моето слънчице ме е видял в естествен вид и е решил, че той му допада повече от гримираното ми лице, не изпитвам нужда да удовлетворявам мераците на обществото да ме виждат някак си, ако аз самата не искам да изглеждам така.

Мислиш ли,че можеш да се посееш някъде по света и да вирееш?

Ако означава дали мога да живея на чуждо място - да, мога. Докато учех живях първо във Велико Търново, после учих в Горна Оряховица /тогава си пътувах обаче, не съм била на квартири/, докато следвах живях в Шумен /и то 4 години на 5 различни места/, после години наред работех във Велико Търново и живях там. Така че, да, мога да отида някъде и да живея там, сега работата ми е такава, че не мога да живея в града, но ако ми се отвори парашута, бих го направила пак. Само че, имам едно условие - този път да не е на квартира, а в собствен дом при семейството ми.

Според теб,в България има ли интелигенция? А хайлайф?/какво всъщност е това/

В България интелигенция има, но не смятам, че това е "Хайлайфът". За мен интелигенцията е там, където са начетените и ерудирани хора, не в конкретна сфера на дейност, защото във всяка една си има такива, както има и идиоти навсякъде. Хайлайфът може би го има, не както е в останалите страни по света, но го имаме. Това са хората, добили популярност по един или друг начин, които привличат окото на жълтата преса. Не блестят с нещо особено, залагат на външен вид /визия/, популярност /собствената или на роднините им/ и това с което са станали известни - фолк парче, вкаран гол в противникова врата, участие в нашумял сериал тип сапунка и т.н. Оттам насетне пресата има грижата да направи популярността им по-голяма и да "раздухва пикантни истории", колко от тях са верни е друг въпрос.

То наистина не е прякор ама рекох че изпозабравила.

Гане с този последния ме закла. Ей ся ша гледам кви ша ги натвори наша ечи.

Хах, измъкнах се по тъч линията и Галето ме отърва.

Ето и моите въпроси 1.Коя е най-сладката ти победа?(това е любимият ми въпрос ) 2.Смяташ ли,че съдбата ни е предопределена или сами определяме пътя си? 3.Какво си готова да направиш в името на любовта и какво не би направила? 4.Ако имаше възможност да смениш със някой за един ден,кой би бил той и защо? 5.Откога и как започна да четеш любовни романи? 6.Как попадна въвъ форума?

Ето и моите въпроси

1.Коя е най-сладката ти победа?(това е любимият ми въпрос )

Не мисля, че имам такава. Имам си нещо наум и ако то стане, това ще е моята сладка и голяма победа и ще я споделя с вас. Засега ще си трая.

2.Смяташ ли,че съдбата ни е предопределена или сами определяме пътя си?

Определено смятам, че има някаква висша сила, дали е Бог или нещо друго, само то си знае, но то не ни направлява в стъпките на живота. Това правим самите ние. Имаше една стара приказка "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ."

3.Какво си готова да направиш в името на любовта и какво не би направила?

Хм... първо се замислих по въпроса, като го свързах с настоящата ми любов и отговорът е няма такова нещо, което да не съм готова да направя за него. И по следващата точка, не бих искала да го видя нещастен, съответно не бих направила така, че да бъда причина за това. Обаче... после си припомних първата ми любов, тя беше по-скоро детска, или ученическа. Това, което тогава направих беше да го оставя да бъде щастлив, както той разбира това, макар, че това не беше с мен. Изкарах 8 години в опит да го превъзмогна, но той поне беше щастлив. И това не ме караше да съжалявам, че не сме стигнали по-далеч. Сега всеки е по пътя си със своето щастие.

4.Ако имаше възможност да смениш със някой за един ден,кой би бил той и защо?

Хм, нямам сериозен отговор на този въпрос. Винаги съм си аз и не мечтая да съм на мястото на някой друг. Но ако обърна малко нещата, бих искала да бъда един обикновен лилипут и Гъливер да се появи. Това е свързано с един от комплексите ми, че до когото и да застана, аз все съм по-висока, по-едра и се чувствам като великан до повечето хора. Бих искала да застана до някого, до който ще се чувствам точно по противоположния начин.

5.Откога и как започна да четеш любовни романи?

Започнах на около 11 години. Едно време майка ми ги купуваше, и то със силни връзки, защото за да купиш една такава, трябваше да вземеш поне 10 разни, които не искаш. Тя чрез познати успяваше да се сдобива с първите книги на Ирис. Първата, която аз прочетох беше "Любимият непознат" на Катлийн Удиуиз. Втората беше "Предсказанието" от Арлекинчетата, третата беше "Роза през зимата" и оттам нататък нямах удържане, започнах да не си купувам закуски, и да си купувам книги, сприятелих се с всички търговци по сергиите в областта, попълвах си колекцията, като бях студентка пък се снабдих и с всичко, което по една или друга причина бях изтървала от историческите романи, и четях непрестанно, до преди около година. Оттогава чета по-малко, не съм спряла, но чета по-бавно.

6.Как попадна въвъ форума?

Това е история, която повечето знаят. Нашата всеобща любимка Джоана Линдзи ме доведе тук. Седях си в квартирата един ден и се разрових в интернет за 7 книга от Малори. Намерих я на английски, и реших, че тъй като скоро някое издателство не би й обърнало внимание, трябва да се преведе. И... започнах. Обаче... с моите /не/познания по английски, още след пролога реших, че колкото и да се мъча няма да стане и че трябва да си намеря помощници. А помощници в случая трябваше да означава да могат да превеждат и аз само да им казвам коя глава да превеждат и да им я пращам. Оказа се по-лесно отколкото си мислех, тъй като на доста от тях дори не стана нужда да им пращам - те също си я бяха открили в нета. Та... от един сайт с книги на Бард попаднах на няколко имейла на фенове на Малори. Няколко от тях ми отговориха. Това бяха Адриана, Тихи и Петя. Даже наскоро разбрах, че всъщност имейла не е бил на Петя, а на Йори и тя е прехвърлила топката на Петето. Та, започнаха момичетата да превеждат. И някъде около 7 глава Петето каза, че ще я метне на някаква нейна позната, учителка по английски. Така и Съни се хвърли в шоуто, на мене ми дадоха линк към калдата и лека полека започнах не само да чета, а и да пиша тук. Това е в общи линии.

Редактирано 3 февруари 201115 г. от NELG (преглед на промените)

Ели, моите въпроси: 1) Колко деца искаш да имаш? 2) Вярваш ли в кармата, в преражданията? Смяташ ли, че човек плащ6а за грешките от миналите си животи? И изобщо религиозна ли си, ходиш ли по църкви и т.н. 3) Как смяташ, че трябва да изглежда идеалният любовен роман (имам предвид външен вид)? Харесваш ли корици, на които героите са в страстна разголена прегръдка, или предпочиташ нещо семпло, но позволяващо да бъде размахвано пред хора? 4) Понеже знам, че четеш романи от много време, предполагам че си минала през изпитанието да няма с кого да споделиш. Е, вярвала ли си че ще дойде ден и ще намериш толкова съмишленици и добри приятели, благодарение на романите? 5) Сладко или солено? И обичаш ли да готвиш, ако да - коя е любимата ти рецепта?

Ели, моите въпроси:

1) Колко деца искаш да имаш?

На първо време, искам едно бебче да си имаме. Ако преценя, че съм добра майка /ставам за тая работа/, ще си поискам и второ. А ако се справям с лудницата от двете, може би и трето. За повече едва ли ще имам сили, а и време. Ще вляза в период, когато няма да мога да имам, дори и да искам, така че трябва по-скоро да ги започвам. Само трябва да уведомя и другата страна в прав текст.

2) Вярваш ли в кармата, в преражданията? Смяташ ли, че човек плащ6а за грешките от миналите си животи? И изобщо религиозна ли си, ходиш ли по църкви и т.н.

ще започна отзад напред. Религиозна съм, но не и до степен фанатизъм. Ходя на църква два пъти годишно, но не спазвам пости и т.н. Че човек плаща за грешките от миналите си животи... не знам дали е така, защото нямам доказателство, че съществува прераждането. Не мога да кажа,че вярвам в него. Но че човек плаща за греховете на други членове от семейството си, съм твърдо убедена. Много случаи в моя околен свят доказват, че децата плащат за грешките на родителите си, или на някой друг свой предтеча и страдат и са наказани жестоко, за да изкупят вината на някой отдавна мъртъв.

3) Как смяташ, че трябва да изглежда идеалният любовен роман (имам предвид външен вид)? Харесваш ли корици, на които героите са в страстна разголена прегръдка, или предпочиташ нещо семпло, но позволяващо да бъде размахвано пред хора?

Мда, хубав въпрос. Аз лично предпочитам като видя корицата да знам, че това е любовен роман. Искам си разголената прегръдка с хубави хора, а не нарисувани някакви грозотии. Харесвам и семплите корици, които напоследък се появяват /примерно последната на Аманда Куик, която пусна в темата с предстоящите издания много ми допадна/, но идеалният любовен роман за мен е с разголената прегръдка на корицата си. От самолет да го видя и да отида до сергията да си го купя.

4) Понеже знам, че четеш романи от много време, предполагам че си минала през изпитанието да няма с кого да споделиш. Е, вярвала ли си че ще дойде ден и ще намериш толкова съмишленици и добри приятели, благодарение на романите?

В интерес на истината, навремето четяхме заедно с една приятелка. Лежахме у дома на голямата спамня, всяка със своята книга в ръка, хилехме се със сълзи на очи чак, и всяка четеше на другата пасажа, който я е разсмял от сърце. Обаче, нали знаеш, че когато си се вживял в един роман, и съпреживяваш приключенията на героите, вниманието ти е пропито от персонажите, то тогава всяка една дума я разбираш, а когато ти извадят само един откъс, на места се питаш - аз тука на коя запетайка трябваше да се смея. Та, мисълта ми беше, че въпреки, че го правехме - четяхме си една на друга, разказвахме си книгите, които сме прочели, никога не съм била привърженичка на това. Аз предпочитам да си прочета книгата, да си съставя собствено мнение за нея /което една седмица по-късно не помня/, и да я наредя в колекцията си. Не ми липсва това да споделям мнението си за дадена книга. Никога не съм умеела да го правя с такива коментари, които чета тук. Ако питат мен за някоя книга ще кажа - "Хубава е", "интересна е", "става", "хареса ми" или "не я помня вече". И се изчерпвам.

5) Сладко или солено? И обичаш ли да готвиш, ако да - коя е любимата ти рецепта?

Сладко, макар да не е полезно за мен. А по втория въпрос ме хвана на тясно. Може би щях да обичам да готвя, ако можех да го правя. Но, аз съм природно бедствие в кухнята. Ти все пак си ме виждала с бинтовете, след един от сблъсъците ми с кухнята. Готвя, но никога не готвя ако съм само аз, готвя за баща ми примерно и то колкото да отбия номера. Става за ядене обикновено, това, което излезе изпод ръцете ми, но не мога да сътворявам шедьоври. Накратко - прекрасен консуматор съм и ми личи, но не ми е стихията това.

Редактирано 3 февруари 201115 г. от NELG (преглед на промените)

Гане с този последния ме закла. Ей ся ша гледам кви ша ги натвори наша ечи.

Видя ли я, видя ли я? Не играе честно

Хах, измъкнах се по тъч линията и Галето ме отърва.

Направо ми разби сърцеСо

Видя ли я, видя ли я? Не играе честно

Направо ми разби сърцеСо

Еееееееееееееееее, измъкнах се с това друг да ми зададе въпрос, защото някак си не съм привърженик на това да си говоря сама. А ако аз си го задам и си отговоря, така излиза.

Еееееееееееееееее, измъкнах се с това друг да ми зададе въпрос, защото някак си не съм привърженик на това да си говоря сама. А ако аз си го задам и си отговоря, така излиза.

Аве измъкна си се ся хихи

"Но ако обърна малко нещата, бих искала да бъда един обикновен лилипут и Гъливер да се появи. Това е свързано с един от комплексите ми, че до когото и да застана, аз все съм по-висока, по-едра и се чувствам като великан до повечето хора. Бих искала да застана до някого, до който ще се чувствам точно по противоположния начин." Напълно разбирам желанието ти и на мен ми си искало от време да смаля и да съм незабелижима.Аз също имам малко от този комплекс,зашото от ученичка съм съм била по висока от всички.И до ден днешен продължава да е така,защото съм необичайно висока за жена- 1,83см.И много рядко срещам някой по висок от мен,било то мъж или жена, и се чуствам като великан до повечето си познати.

То това златната среда трудно се уцелва, факт. Да се вредя и аз за някой и друг въпрос, че в последно време все не сварвам: Ели, 1. Кога прецени, че ти е интересно да се занимаваш с ъплоуд в нета и като цяло с тракерите. Някой те привлече за каузата или сама реши да се пробваш? 2. Защо се страхуваш точно от самотата? Изпитвала ли си я или е необясним страх?

То това златната среда трудно се уцелва, факт.

Да се вредя и аз за някой и друг въпрос, че в последно време все не сварвам:

Ели,

1. Кога прецени, че ти е интересно да се занимаваш с ъплоуд в нета и като цяло с тракерите. Някой те привлече за каузата или сама реши да се пробваш?

Започна се в мастерс. Както и преди това споменах, филмите с танци са ми слабост, та съм посъбрала доста от тях. В техния форум имаше една тема за тях, където даваха линкове към качени торенти, или просто постваха заглавия. Отначало давах само заглавията, които имам, и в единия си пост написах, че имам много от тях, но не мога да качвам, защото нямам права. Izida го прочете и веднага ме повиши в ъплоудър, за да си качвам. Беше ми много трудно отначало, изобщо не вдявах какво е това техническо инфо и как се определя, нито разбирах тънкостите на ббкода, но се сприятелих с няколко ъплоудъра оттам и те ми обясниха. В последствие, Съни завърши превода на Джереми, и решихме да го качим там. Нямаше обаче категория книги по онова време. Специално заради нас тя беше създадена, както и ни оформиха отбор там. И започнахме да си качваме. В последствие посвикнах с качването, и когато един познат от тамошните ъпове ми даде линк към акаунт-ко, който беше новонаправен тракер, реших, че мога да качвам и на двете места. Привлякоха ме там обаче, и полека лека не ми оставаше време за мастерс. После... няма да се впускам в подробности, се появи фанагория, а след фаталния й край - ескейп.

2. Защо се страхуваш точно от самотата? Изпитвала ли си я или е необясним страх?

Да, изпитвала съм я. Имах само три приятелки и една несподелена любов. Приятелките ми се изпожениха в различни краища на България и не ги виждам често. А първата ми любов държеше да сме само приятели и да не се задълбочаваме. В последствие и неговия свят стана по-различен, отдръпна се, ожени се и т.н. Тогава свикнах да прекарвам цялото си свободно време пред компютъра - форума, тракера, скайп... И ме е страх да не стане отново същото нещо и да съм напълно сама.

Редактирано 5 февруари 201115 г. от NELG (преглед на промените)

Ели, моите следващи въпроси: 1) Обичаш ли да спориш, и ако ти се случва често, с какъв "спорещ" тип най-често се сблъскваш - такива които ценят качествата на хубавия спор и разговорът с тях е удоволствие, или напротив - налага ти се да се надвикваш с някое радио? 2) Като дете беше кротка и послушна, или напротив - малко диване? 3) Мислиш ли, че електронната книга може да измести книжната и какво е мнението ти за четене от компютъра? 4) Ако можеше да избираш, какво би предпочела сегашното ежедневие или както е било преди около 30 години да речем - няма телефони, интернет, телевизия?

Ели, моите следващи въпроси:

1) Обичаш ли да спориш, и ако ти се случва често, с какъв "спорещ" тип най-често се сблъскваш - такива които ценят качествата на хубавия спор и разговорът с тях е удоволствие, или напротив - налага ти се да се надвикваш с някое радио?

Честно казано, не обичам да споря, но понякога го правя. И са ми се случвали и двата типа хора. Разбира се, че когато спорещия с мене приведе разумни аргументи и подкрепи становището си с тях, съм склонна да се съглася. Аз също привеждам доводи и аргументи в защита на моето становище до постигане на консенсус. С "Тип РАДИО" се сблъсквам много често. На такова каквото и да му приказваш, пишеш, втълпяваш, убеждаваш... дори не чува и осмисля това, което му се казва. Пропуска го покрай ушите си и си знае неговата песен.

2) Като дете беше кротка и послушна, или напротив - малко диване?

Бях доста палава. Колената и лактите ми винаги бяха в рани и белези. Като тръгнех от дома със школника към братовчека ми и леля ми като чуеше писък и чакаше на входната врата с риванол, кислородна вода и памук, щото знаеше кой се е изтърсил.

3) Мислиш ли, че електронната книга може да измести книжната и какво е мнението ти за четене от компютъра?

Не мисля, че може да говорим за изместване, а по-скоро за едно допълване. Факт е, че ел. книга заема много по-малко място от реалната, също както е и всеизвестен факт, че не можем да си позволим да имаме всичко, което искаме. Та, това, което искаме много, смятаме, че си струва всичко, дори и лишения, ще си го купим и на хартия и ще стои в библиотеката ни. Това, до което лично не можем да се доберем - изчерпано е, старо е, не се намира, скъпо е и не можем да си го позволим, ще се надяваме някой да ни подсигури в ел. вариант. Лично за мен нищо не може да замени четенето на хартия, но когато дадената книга я нямам в такъв вариант - чета и на компютъра. При едно евентуално преместване обаче... с мен би могла да дойда електронната ми библиотека, а за съжаление още не съм измислила начин да помъкна и всички други 1500 книги. Голяма болка ми е това засега. Но ще го измисля някак, защото си обичам книгите.

4) Ако можеше да избираш, какво би предпочела сегашното ежедневие или както е било преди около 30 години да речем - няма телефони, интернет, телевизия?

На фона на това, че почти 300 км ме делят с приятеля ми и ни свързват всекидневно интернет и телефон, не бих могла да кажа, че предпочитам да е като преди 30 години. От една страна съзнавам колко сме зависими от техниката, че това граничи с пристрастяване, но не бих се отказала от това точно в този момент.

В този ред на мисли /имам предвид последният ти отговор/ какво мислиш за максимата, че очи, които не се виждат се забравят? И въобще може ли според теб една връзка да се запази, но не по навик, а заради емоцията която е запалила, от разстояние? А и пиши колко излишни запетаи пляснах хихи.

В този ред на мисли /имам предвид последният ти отговор/ какво мислиш за максимата, че очи, които не се виждат се забравят? И въобще може ли според теб една връзка да се запази, но не по навик, а заради емоцията която е запалила, от разстояние? А и пиши колко излишни запетаи пляснах хихи.

Да, убедена съм, че се забравят. Преди бях споменала за онова приятелче, в което бях влюбена 8 години. Та после минаха още 5-6 в които не съм го виждала и чувствата избледняха, загубиха се... и вече ми е далече от сърцето. В сегашната ситуация не знам как да го обясня, но не може да ми излезе от сърцето - прекарваме часове наред заедно всеки ден онлайн, и се виждаме също често. За запетаите - даже си пропуснала една.

Да, убедена съм, че се забравят. Преди бях споменала за онова приятелче, в което бях влюбена 8 години. Та после минаха още 5-6 в които не съм го виждала и чувствата избледняха, загубиха се... и вече ми е далече от сърцето. В сегашната ситуация не знам как да го обясня, но не може да ми излезе от сърцето - прекарваме часове наред заедно всеки ден онлайн, и се виждаме също често. За запетаите - даже си пропуснала една.

хихи сефте.

Тъй като не ви познавам добре и не знам какви въпроси да задавам, се въздържам да питам, но пък наваксвам с четенето на отговорите на всички ви Ако никой не е дал заявка да е следващ, може ли да съм аз? Така и така не съм се представяла, та поне малко да научите и за мен

Тъй като не ви познавам добре и не знам какви въпроси да задавам, се въздържам да питам, но пък наваксвам с четенето на отговорите на всички ви Ако никой не е дал заявка да е следващ, може ли да съм аз? Така и така не съм се представяла, та поне малко да научите и за мен

пълно тлъсто дамммм от меня

Редактирано 7 февруари 201115 г. от cheetah (преглед на промените)

Тъй като не ви познавам добре и не знам какви въпроси да задавам, се въздържам да питам, но пък наваксвам с четенето на отговорите на всички ви Ако никой не е дал заявка да е следващ, може ли да съм аз? Така и така не съм се представяла, та поне малко да научите и за мен

И аз съм за теб

Имаш и моята подкрепа.