Вярваш ли, че има живот след смъртта?

Предлагам Тихи

Вярваш ли, че има живот след смъртта?

Предлагам Тихи

Точно живот не знам дали има, но със сигурност съществува нещо от другата страна (дали е рай, просто светлина или празно пространство не мога да реша). Вярвам, че все някъде човек отива след като умре, но никой не се е върнал от смъртта за да ни каже какво е видял с точност. Така, че един ден всеки един от нас ще разбере.

Надушвам заговор, нещо сте ме нарочили... От мен едно гласче за Миа /връщам жеста, душицо/ И още някое и друго въпросче към Стаси: 1. Каква беше като дете - палавница с едно на ум за нова пакост или винаги си слушала? 2. Тази вечер приятелят на съквартиранката ми ме вкара в една тема и тъкмо съм загряла. Та да те питам отделяш ли време на компютърни игри и какви предпочиташ - стратегически, игри с комплексна графика и сюжет от типа на World of Warcraft, Doom, Prince of Persia и т.н. или по-маломерни, които имат максимум десетина-дванадесет нива, а може би малките зарибяващи игрички във facebook? Толкова от мен с въпросите...

Надушвам заговор, нещо сте ме нарочили... От мен едно гласче за Миа /връщам жеста, душицо/

И още някое и друго въпросче към Стаси:

1. Каква беше като дете - палавница с едно на ум за нова пакост или винаги си слушала?

2. Тази вечер приятелят на съквартиранката ми ме вкара в една тема и тъкмо съм загряла. Та да те питам отделяш ли време на компютърни игри и какви предпочиташ - стратегически, игри с комплексна графика и сюжет от типа на World of Warcraft, Doom, Prince of Persia и т.н. или по-маломерни, които имат максимум десетина-дванадесет нива, а може би малките зарибяващи игрички във facebook?

Толкова от мен с въпросите...

1. Бях доста примерно дете, но естествено правила съм бели. ;д

2. Не обичам да играя игри. Никога не стигам до техния край, а ги оставям някъде по средата или пък още в началото. Но когато съм играла игри, обичам малките стратегически или просто такива за убиване на времето. Любимите са ми тези, в които се редят пъзели.(:

Тихито що се скатава и не попълва?

Ето ме, ама то много въпроси, а аз съм една подробнаааа, за което ще извинявате, но си ми е навик.

1. Име. Имаш ли прякор/и, галени имена? Разкажи малко за тях.

Да се представя първо, както си му е реда. Здравейте, казвам се Тихомира. Повечето от вас ме зная като Тихи, галено име, което сестра ми измисли преди години /благодарско, систър/ и което ми е личен фаворит. Не е като да ми липсва избор всъщност, отговарям също и на "Бебо" /Съни ме кръсти така в зората на създаването на този форум, тогава бях най-малка от бойната група... май/, "Бай Тишо" /прякор от обкръжението на сестра ми, тя е "Бай Светльо", за по-любопитните/, "Младши" и "Бъгс Бъни" /пак сестра ми, познайте каква мелодия звучи, когато й звъня на телефона/. А и за малко да забравя – „Тихчо”, което дължа на... опа, тук ще излъжа кой ме кръсти така /Пете, ти ли беше?/

2. Твоята снимка

То си има една на профила ми, но хайде като добро дете:

3. Рожденна дата

31 януари 1989 г. Зодия Водолей.

4. Цвят на косата, а на очите?

Нищо интересно при мен – кестенява коса /грешка, всъщност 60% кестеняво и 40% бяло, но ми стои все едно съм на кичури, та си е далавера... хихи/ и кафеви очи.

5. От къде си?

От Добруджанския край съм, по-точно Добрич. Много приятен град според мен, равнина, усещаш постепенно смяната на сезоните...

6. Имаш ли брат или сестра, а ще споделиш ли как се казва?

Имам по-голяма сестра, по-щурото дете в семейството. Казва се Светослава.

7. С какво се занимаваш в момента?

В момента съм студентка, специалност Информатика в СУ, трета година. Изглаждам мозъчните си гънки, както обичам да се шегувам.

8. Семейно положение?

С две думи – волна птичка.

9. Любими: цвят, число, месец, сезон?

Сега, това е труден въпрос, защото отговорите не са еднозначни.

Цветове: лилаво, тъмно синьо, а за дрехи и черно.

Число... не бих казала, че има такова.

Месец... може би януари, някак приятно е самото начало на всяка нова година.

Сезон: Пролет, нито прекалено топло, нито прекалено студено, а и всичко се разлиства в зеленко...

10. Пушач или непушач?

Върл непушач, дължи се и на възпитанието ми. Е, може би чак върл не, търпя на дим, но никога не съм имала желание да пуша, а и едва ли ще се появи такова в бъдеще.

11. Пиеш ли? А носиш ли (на алкохол или приятели)?

Не нося на алкохол, дайте ми 30 гр вермут и след това ще ви се хиля като зелка. Но пък и не пия по принцип, та не съм се напивала. Самият вкус на алкохол ми е неприятен, освен ако не става дума за нещо сладичко или по-лекичко – като вино, вермут, ликьорчета...

А приятели не ми се е налагало да нося, та тук няма как да отчета отговор.

12. Любимо животно, а растение?

Любимо животно нямам, макар че ако ми се изпречи някое пухкаво котенце или кученце ще му се радвам до припадак /най са сладки като палета/.

Любимо растение: зюмбюл, предпочитание, което култивирах от градините на бабите ми.

13. Имаш ли домашен любимец...или саксия?

Нито едно от двете. Всъщност в общежитието имаме един кактус и още някакво растение с листа, но не са мои, а на съквартирантката ми. Бих добавила и че не искам, тъй като най-вероятно ще ги уморя, трудно си създавам нови навици, каквито ще са поливането и храненето на животно и т.н.

14. Каква музика обичаш?

Разнообразна най-общо казано, важното е песента да ми харесва, жанра не е от голямо значение. Но ако трябва да съм по-конкретна – денс, поп, рок, симфоничен метъл, комерсиална музика.

15. Любима песен, певица, певец, група, дует?

Любими песни имам на момента, сменят се през няколко месеца. Сега съм запалена по „Awake and Alive” на Skillet, „My Love” на Sia (благодарности на Йори, че ме открехна за нея), „You Made Me a Woman” на Elisa Rosselli, „Airplanes” на B.o.B ft. Hayley Williams и други.

Любими певец, певица, група, дует нямам, макар от време на време да ми избиват лимките в главата и да тегля дискографии на кило.

16. Какви филми харесваш?

Най-вече комедии, приключенски, фантастика. Предпочитам забавните, но и добрата драма не я подминавам. Ще прехвърля въпроса и ще кажа, че ненаниждам ужасите.

17. Любим филм, актьор, актриса?

Любим филм... малко разтегливо понятие, не е един. Ще спомена два в случая, които са на челните места – “The Mummy Returns” (смях, приключения, щипка романтика... бройте ме) и “Pearl Harbor” (тук вадя кърпичките от средава на филма). Още бих добавила един гледан наскоро филм – “Gigi” (1958), а и “Good Will Hunting” не го изключвам, ако го срещна по кабеларките.

Любими актьор и актриса не бих казала, че имам, определн кръг от актьори са ми симпатични, друг – никак, това е.

18. Любима книга (посочи един роман и нещо встрани от жанра), автор, герой, героиня?

От любовните: „Принцеса Алесандра” на Джули Гарууд.

От другите жанрове... трудно ми е да определя, няма някоя, която да изпъква, има по-скоро автори, които предпочитам, като Агата Кристи например.

Любим автор: Джоана Линдзи. Тази жена пише с невероятен хумор.

Любима героиня... ох, труден въпрос, колебая се между Реджи и Ейми Малори, а и Алесандра е страшен образ.

Любим герой – Колин от „Принцеса Алесандра”, личи си коя ми е любимата книга от жанра нали.

19. Предпочитана медия - радио, телевизия, вестници или интернет? Обичаш да си информиран/а или те устройва блаженото неведение?

Устройва ме блаженото неведение, но от време на време се случва да погледна я новините по телевизията, я някой вестник или нещо в нета, профилактично да вляза в крак. А и колежката, с която си ходим заедно на лекции, ме уведомява за по-важните неща, тъй като се интересува повече от мен.

20. Чужд език, който харесваш? А какъв знаеш?

Може да се каже, че зная Английски, макар че има още какво да се желае. Харесвам го като език, поне не съм имала желание да подхвана някой друг.

21. В кои държави си бил, а кои искаш да посетиш?

Не съм престъпвала границите на милата родина. Макар да ми се иска да направя едно околосветско кръгче по ключови места. Особено ми се ще да посетя Лондон, шотландската провинция, Ню Йорк, а и разбира се Париж... все тривиални дестинации.

22. Хобито ти?

Книгите – четенето и купуването им в промишлени количества. Преводите, било то субтитри за някой филм/сериал или по някоя глава от роман. Участието в тракер, от скоро се захванах, почти от две години. А и този форум ми е вид хоби, наред със сканирането на книги.

23. Девиза ти?

Имам си по някое лафче от време на време, колкото за бъзика, но девиз – не.

24. За какво мечтаеш?

Гледам да не си позволявам подобни занимания, но от време на време се случва да кривна от правия път. Та освен тривиалното – да извлека най-доброто от живота, си мечтая от време на време / в моменти на нездравословно бълнуване / да завърша някоя от книгите, които съм подхванала да пиша и да се издаде... представяте ли си ме да раздавам автографи... хаха. А и разбира се, да намеря голямата любов, „the one”, казано по английско му, макар че нямам големи очаквания всъщност. Простете цинизма ми, романтичка съм само на хартия... буквално.

25. От какво се страхуваш?

Като лапе се страхувах от самотата, преди да открия, че всъщност я култивирам много добре. Бъз ме е от пълзящи гадинки / естествено леко се имунизирах откакто живея в студентски град, чехълът ми е станал терминатор на хлебарки /. Но змиите направо ми смразяват кръвта. От време на време ме хваща страх, че няма да се справя с нещо в ежедневието, но стигаме до момента, в който човек стисва зъби и пробва, за да се увери, че е способен на много повече, отколкото предполага.

Май това е...

26. Песимист, оптимист или трезвомислещ реалист?

На теория – трезвомислещ реалист, на практика – песимист, а от време на време и оптимист (когато не се отнася за мен ъф корс).

27. Гордостта е?

Полезна в умерени количества.

28. Държиш ли на думата си?

Абсолютно, отговорен човек съм, изискват се някакви изключителни обстоятелства, за да не спазя свое обещание – катастрофа, смъртен одър и т.н.

29. Латерна или добър слушател?

По желание на клиента. Мога много да мълча, мога и много да говоря, зависи от събеседника насреща ми, а и от това дали имам какво да кажа по темата.

30. Обичаш ли предизвикателствата?

Предизвикателствата на живота не винаги ме радват. Всъщност като цяло не съм любител, аз съм кротък човечец с обикновени желания и възприятия.

31. Любовта е?

I have no idea! В превод – питаш грешния човек.

32. Какво не би простила на най-близките си хора?

Ха сега... при мен е така – лесно прощавам, но не забравям. Безрезервно вярвам на семейството си и съм убедена, че от негова страна няма да попадна в ситуация, в която трябва да реша дали ще давам прошка или не.

Не ми се е случвало някое голямо предателство от близък човек, за да кажа какво бих понесла и какво не, но едно от нещата, които страшно ненавиждам са „тестовете”, които някои приятели решават да приложат. Става дума за типа – „Чаках да видя дали ще се сетиш да ме питаш за това или дали ще се сетиш да ми се обадиш”. Честно да си кажа, не съм лесен човек, малко съм саможива и мога да изкарам сама в продължение на седмици, без да потърся когото и да било, но това не значи, че не ме интересуват околните. Трудно е да го обясня на хората обаче, та си го нося като кръст малко. Отплеснах се.

33. Опиши се с една дума.

Една дума... хм... да речем... Обикновена.

Редактирано 24 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Добре дошла в клуба на разпнатите. И веднага да те питам,държиш и вярваш в семейството,но смяташ ли,че трябва да се поддържа контакт с да речем 2-3 братовчеди,които живеят далеч и няма как да съпреживяваш вълненията на момента./абе тъпо го зададох,но моята майка сега се опитва да ни сближява с 2 братовчеди,с които сме се виждали като деца.Потоянно говори за тях и проблемите им,за децата им...,че чак ни изнервя с брат ми./

Добре дошла в клуба на разпнатите.

И веднага да те питам,държиш и вярваш в семейството,но смяташ ли,че трябва да се поддържа контакт с да речем 2-3 братовчеди,които живеят далеч и няма как да съпреживяваш вълненията на момента./абе тъпо го зададох,но моята майка сега се опитва да ни сближява с 2 братовчеди,с които сме се виждали като деца.Потоянно говори за тях и проблемите им,за децата им...,че чак ни изнервя с брат ми./

Благодаря за посрещането.

Насила хубост не става, както се казва. Според мен дали да поддържаш връзка с далечни братовчеди е въпрос на взаимен избор. Аз лично дори не познавам всичките си трети братовчеди, с вторите си играх, когато бяхме малки, но като поотраснахме живота ни дръпна в различни посоки, а с първите от време на време се чуваме, събираме се на село за някои празници. Разбира се, фактът, че на практика вече живея в София не улеснява контактите, но и като цяло на мен никога не ми се е отдавало общуването с братовчедите ми, сестра ми има талант в това отношение, може би защото е по-близко на години с тях, отколкото аз.

Редактирано 25 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Хихи Тихинце, твой ред. Първи въпрос: Какво си помисли, когато за пръв път влезе във форума (тогава още една хилава темичка)? Втори въпрос: Смяташ ли в скоро време да довтршиш "Дебютантката"? Трети въпрос: Тъй като у дома сме в ремонт, и има доста работа за вършене, се зачудих ти каква домакинска работа вършиш с мерак и коя просто не можеш да преживееш да свършиш? Айде само тринки засега, после повече.

Хихи Тихинце, твой ред.

Първи въпрос: Какво си помисли, когато за пръв път влезе във форума (тогава още една хилава темичка)?

Втори въпрос: Смяташ ли в скоро време да довтршиш "Дебютантката"?

Трети въпрос: Тъй като у дома сме в ремонт, и има доста работа за вършене, се зачудих ти каква домакинска работа вършиш с мерак и коя просто не можеш да преживееш да свършиш?

Айде само тринки засега, после повече.

Първи въпрос: Какво си помисли, когато за пръв път влезе във форума (тогава още една хилава темичка)?

Едно от първите неща, които ми минаха през главата в него момент беше нещо от сорта "Лелеее, сканирали са цели книги!!! Как въобще са им стигнали нервите, абсурд да се захвана и аз сериозно!". Това беше на първо четене, на второ много се израдвах, че намирам още съмишленици, любители на жанра, а и четенето на книги като цяло, тъй като до тогава единствено ти ми беше дружката за лафче по темата. А и като прибавим, че умирах от кеф да имам поне в електронен вариант книжлета, които трудно се намираха на хартия... въобще идилия. Добре, че ме изнуди да се регистрирам, тъй като преди темичката, да ме накара човек да следя и да пиша във форум си беше голяма мъка.

Втори въпрос: Смяташ ли в скоро време да довършиш "Дебютантката"?

Ох, иска ми се, но желанията ми не съвпадат с възможностите. Няма как да отговоря с точност на въпроса. Трябва да призная, че откакто поех по пътя на студента имам много по-малко време за писане, отколкото очаквах. Това се дължи на заблудата, на която се поддадох, че студентските години били най-добрите, въобще живеех си с илюзорната представа, че ще се чудя какво да правя по цял ден, тъй като нямаше да ми се налага да уча ден за ден, както в училище... да бе да! Сбърках и факултета и специалността в случая. Но това е друга тема, отнесох се. Истината е, че особено в последно време, като седна с желание да продължа писането, било то на "Дебютантката", бито на друг проект, всичките идеи, които са ми се въртяли в главата като реплики, чувства и т.н. като че ли се изпаряват, бяло петно. Петето ми предложи групова терапия по писане /с други думи да се наемем двете и да се нахъсваме/, но то и тя милата все заета, та не остава ред.

Трети въпрос: Тъй като у дома сме в ремонт, и има доста работа за вършене, се зачудих ти каква домакинска работа вършиш с мерак и коя просто не можеш да преживееш да свършиш?

На косъм бях да отсека "Да върша домакинска работа с мерак?! Ти добре ли си?!", но май има нещичко, което правя с повече ентусиазъм, а именно - готвенето. Ще ми се да подобря готварските си способности, но за целта трябва по-честичко да стоя над печката, а котлончето и кутийката, която представлява стаята, в която живея в момента, не предразполагат особено. Та се готви колкото да не се умре от глад.

Що се отнася до най-неприятното за мен задължение, положително това е миенето на банята. Абе говоря си, но все пак не търпя на мръсно, та гледам винаги да поддържам някаква чистота. Само дето праха в София е божие наказание!

Дуплика на изтървана твоя реплика.Какво си и сбъркала на специалността? От днешна гледна точка,какво би избрала и защо?

Дуплика на изтървана твоя реплика.Какво си и сбъркала на специалността? От днешна гледна точка,какво би избрала и защо?

И да се върна преди години по време на кандидатстудентските изпити с този си акъл, пак щях да си избера същата специалност. Може би щях да се замисля повечко дали все пак да не се пробвам във факултета по журналистика за Книгоиздаване, но предполагам, че едва ли щях да я избера като крайна цел. По-горе имах предвид, че сбърках специалността от гледна точка на свободията, тъй като това е материя, която изисква доста отдаденост, поне щом става дума за човек като мен, който винаги съвестно си присъства на лекции и се стреми да научи колкото се може повече. И факултета, а и специалността ми са от типа, в които няма вариант да не караш занятия защото лектора го няма, в такъв случай се намира заместник, упражнения се карат дори и да не сме имали лекции преди това по съответния предмет, няма и вариант на някой изпит да се появи доцента и да каже "Който иска три да си даде книжката, останалите ще ги изпитвам", стоиш там и пишеш като грешен дявол, ако имаш две теми от теория и не знаеш едната гинеш геройски, без значение дали тази тема не е единствената от 34, които не си успял да прочетеш... мисля, че изясних картинката. Разбира се, имам колеги, които го карат отпускарски, но накрая остават с по минимум 5 изпита за септември и драпат да запишат годината, а аз не мога така.

Понеже сте младички,затуй ви мъча с въпроси.Да преценя доколко аз съм се смачкала,пък и белким по-добре разбера моите тийнове.Та,досега си се борила за нещо- университет,приятелства,ти си знаеш.Идва някой и ти гарантира,успех/ще напишеш книга и ще раздаваш автографи,или купища пари,възможности да пътуваш/ е ще довършиш ли това което си почнала и сграбчваш шанса.Каквото и да решиш след дълбок размисъл ли ще е или на момента си готова.

Понеже сте младички,затуй ви мъча с въпроси.Да преценя доколко аз съм се смачкала,пък и белким по-добре разбера моите тийнове.Та,досега си се борила за нещо- университет,приятелства,ти си знаеш.Идва някой и ти гарантира,успех/ще напишеш книга и ще раздаваш автографи,или купища пари,възможности да пътуваш/ е ще довършиш ли това което си почнала и сграбчваш шанса.Каквото и да решиш след дълбок размисъл ли ще е или на момента си готова.

Питай си, както виждаш, отговарям с охота и дори прекалено подробно.

Гарантирано решението ще дойде след дълбок размисъл, тъй като аз съм човек на анализа (на математическия анализ не чак толкова, но това е встрани от темата) и преценявам нещата, правя си сметка какви ще са последствията от действията ми. Едва ли ще е съвсем достоверен отговора ми, след като ситуацията е хипотетична, но не бих зарязала всичко насред път, най-малко университета, след всички нерви, които съм потрошила до момента, с други думи ще се мре, но ще го завърша, грубо казано. Освен това аз съм си скептично настроена и не мисля, че някой може да ми гарантира със сигурност нещо подобно, а не бих рискувала заради приятно изглеждащи химери.

Абе, Тихи знаех си аз, че си готин човек, ама чак сега разбрах, че си много готин - щом си родена на 31.01 - грешка нямаш Моята голямата щерка тогава е родена, а тя е прекрасница голяма. Абе никъде не видях - Влюбена ли си? И опиши някой готин така пич, който би ти хванал окото.

 Знам че не се появявам много, но ето ме сега с няколко въпросчета към Тихи: 1. Чувствала ли си се някога неразбрана от останалите? 2. Случвало ли ти се е да ти се подриграват заради страстта ти към любовните романи? 3. Кой е най-хубавия момент от живота ти досега? и последно.... 4. Обичаш ли да пътуваш и къде би искала да идеш?

Аве говорили сме си с теб за толкова много неща, но все пак има нещичко, което ми провокира любопитството. Ти сподели в един от отговорите, че обичаш да готвиш та: 1. Кое е ястието, което и да не можеш да дишаш от пресита пак не би могла да откажеш? Защо- в смисъл рецептата е любима в семейстото и я обичаш от дете или просто е въпрос на вкус? 2. Кое е ястието което колкото и да опитваш не ти се отдава и всеки път както си му е реда по различному не можеш да изкусуриш и ти иде изфърлиш тавата/тенжерата? Ще спреш ли да опитваш ако има такова де? В този ред на мисли ще се радвам да споделиш най-големия си провал и респективно шедьовъра, с който градиш кулинарна репутация. /Ама и аз ги измислям хихи./ 3. Какво мислиш за диетите? Правиш ли такива и ако да имат ли успех? 4.Какво не би сготвила никога и защо - защото не ти е по вкуса или защото не вярваш че ще се справиш?

Абе, Тихи знаех си аз, че си готин човек, ама чак сега разбрах, че си много готин - щом си родена на 31.01 - грешка нямаш Моята голямата щерка тогава е родена, а тя е прекрасница голяма.

Абе никъде не видях - Влюбена ли си? И опиши някой готин така пич, който би ти хванал окото.

Хихи, все хубави хора се раждаме на тази дата, как иначе, много си я харесвам аз. Да ти е живо и здраво водолейчето и дано характера й не е толкова чепат като моя. И благодарско за комплимента!

Вече по въпроса - не съм влюбена, а и не се виждам скоро в тази светлина, предвид, че съм станала голяма егоистка за личното си време, пък и да не казвам колко съм капризна (бащичко). Макар че уж като идвало не питало...

Ех, в какъв филм ме вкара, как да опиша... сигурно съм създала впечатление на много разгонена като почна да се бъзикам с някои снажни красавци по кориците, но това си е за спорта. Не съм си съставила представа за идеалния мъж, но клоня към някои характеристики, например не си падам по руси мъже и имам афинитет към светлооките (ех, какъв сладур мернах онзи ден с яките сини очи, ама наситено синьо... да не се отклонявам). А ако трябва да спомена нещо откъм характер, колкото и изтъркано да звучи, предпочитам да е с чувство за хумор, да е по-щур от мен, за баланс, тъй като аз пък съм прекалено кротка /освен ако не ме раздразнят, че тогава гледам на кръв/ и ми трябва някой, който да ме побутва и за предпочитане да се равняваме по интелигентност /не че се имам за голямата умница, но по-добре да сме на един акъл/. Да не изброявам какви са изискванията, които баща ми е определил, че то няма да остане между кого да избирам

 Знам че не се появявам много, но ето ме сега с няколко въпросчета към Тихи:

1. Чувствала ли си се някога неразбрана от останалите?

2. Случвало ли ти се е да ти се подриграват заради страстта ти към любовните романи?

3. Кой е най-хубавия момент от живота ти досега?

и последно.... 4. Обичаш ли да пътуваш и къде би искала да идеш?

Да не ти пука, тук пишем когато можем и когато искаме.

1. Чувствала ли си се някога неразбрана от останалите?

Да, през тийн годините, общо взето май всеки на тази възраст си има период, в които се чувства неразбран, основно от родителите, но ако и си някое залюпено лапе /каквото беше моя милост/ и от всички около теб. Общо взето съучениците ме смятаха за върлия зубър, който идея си няма що е то забавление, така и не успях да им обясня, че аз не мога да зубря, уча с разбиране /иначе помня 2 минути и забравям/ и си изкарвах високи оценки просто по навик, така си тръгнах от първите класове, а и така съм възпитана... Ако можех да се върна назад със сегашния си акъл, много ясно щях да видя, че реакциите ми са детски, но тогава не ги възприемах като такива.

Но пък в едно нещо много често оставам винаги неразбрана - бъзиците. С пот на чело се опитвам да пусна някой свеж лаф или да се пошегувам с нещо безобидно, ако е в чат дори пустам 10 усмивчици, та да схване отсрещната страна, че не съм сериозна, но уви!, никакъв резултат, след това 5 минути се обяснявам "Ама аз го казах на майпат това!"

2. Случвало ли ти се е да ти се подриграват заради страстта ти към любовните романи?

Тук ще ви изненадам - не ми се е случвало, извключая един жалък опит за обида от бивш съученик, които ако му дадеш книга, няма да знае какво да прави с нея. Забелязала съм, че доста от съфорумките тук са афектирани от подигравки по темата, а аз съм страшен темерут в това отношение. Вадя си книжлетата и в градския транспорт без да се свеня дали на корицата е лепната някоя страстно прегърнала се двойка. Каня се да се отбия в унито на Петето с най-скандалната корица под ръка и да се изтипосан централно сред колегите й, да видя какво ще ми кажат, като ги изгледам два три пъти ледено, ще им присветне пред очите... хихи, много съм бойна, един колега така го кастрих като реши да ми се прави на интересен за жанровете.

3. Кой е най-хубавия момент от живота ти досега?

Не бих казала, че някой изпъква, гледам да се наслаждавам на малките удоволствия в живота, като прочитането на хубава книга, яко лафско кафе с приятелки и т.н. Може би като поживея още и ми се случат по-съществени неща, ще има на какво да дам челно място.

4. Обичаш ли да пътуваш и къде би искала да идеш?

Аз съм си почти закърмена по пътищата. На баща ми често му се налага да пътува насам натам заради работата си, за стока, и още като бяхме малки ни вземаше със сестра ми. Та с колата до Русе, Велико Търново, Пловдив, най-често до Варна, че е наблизко. Леля ми пък ни развеждаше из Средна Гора - Карлово, Сопот, Хисар. Общо взето заради всичките тези разкарвания така съм свикнала на бързи скорости, че ако се возя извънградско с по-малко от 100 км/ч ми се струва, че се влачим (освен ако аз не съм зад волана, тогава гледай сеир - 70 км/ч). Та цялата прелюдия идеше да обясни, че съм свикнала на път и донякъде ми харесва (със съответните удобства разбира се). Има доста места, на които ми се иска да отида и съм споменала част от тях в един от задължителните въпроси на лексикона.

Аве говорили сме си с теб за толкова много неща, но все пак има нещичко, което ми провокира любопитството. Ти сподели в един от отговорите, че обичаш да готвиш та:

1. Кое е ястието, което и да не можеш да дишаш от пресита пак не би могла да откажеш? Защо- в смисъл рецептата е любима в семейстото и я обичаш от дете или просто е въпрос на вкус?

2. Кое е ястието което колкото и да опитваш не ти се отдава и всеки път както си му е реда по различному не можеш да изкусуриш и ти иде изфърлиш тавата/тенжерата? Ще спреш ли да опитваш ако има такова де? В този ред на мисли ще се радвам да споделиш най-големия си провал и респективно шедьовъра, с който градиш кулинарна репутация. /Ама и аз ги измислям хихи./

3. Какво мислиш за диетите? Правиш ли такива и ако да имат ли успех?

4.Какво не би сготвила никога и защо - защото не ти е по вкуса или защото не вярваш че ще се справиш?

1. Като по-малка въпросното ястие беше бял боб, направо го обожавах, изяждала съм 4 поредни порции! Но с времето, може би точно защото се пренасищах с него, го измести друго ястие - леща. Предполагам, че в момента половината от четящите се заливат от смях, но аз много си го тача, при това става дума не за леща-чорба, в която да гониш зрънцата с лъжицата, а за леща-яхния. Тук е повече за въпрос на вкус, отколкото за семейна рецепта, макар че майка ми го готви божествено. Имам и още едно-две любими неща - козунак, но домашно приготвен, тук вече говорим за семейна традиция (ако не сте яли от козунака на баба ми, значи не сте кусвали истински козунак) и макар вече 3-4 години да помагам в месенето около великден, ако ме оставиш сама, закъсала съм я. Друго любимо ми е свински каренца с гъбен сос... мммм... по-добре да спра, че и без това е време за вечеря.

2. Е, това е то ориза, все ми се разкашква, да му се не види. Каня се да пробвам с бланширан да видим, но още не му е дошъл реда. Смея да твърдя, че каквото съм сготвила, все е ставало за ядене (но пък в повечето случаи няма кой друг да го опита освен мен)... всъщност имаше един злополучен ориз със зеленчуци, който първо, че нямаше никакъв вкус, ами и приличаше на безформена маса.

Шедьовър... силно казано, но лещата я докарвам (като любима, а и защото по-често се наемам да я готвя), а и варено-пържени картофи с чубрица, бившата ми съквартирантка ме беше карала три пъти подред да й ги готвя, че направо се влюби в тях, но пък не са и трудни за майсторене. О, щях да забравя, палачинки, там съм майстор, правя ги едни тънкииии, сестра ми умира от кеф.

3.Сега, мен диета не можеш да ме накараш да спазвам. За мен това е мъчение, тъй като съм типаж, който обича да си похапва, да не говорим, че аз ще загина без сладко... неее, абсурд, мани ги тия диети!

4. Какво не бих сготвила... хм... кисело зеле със свинско! Ненавиждам! Въобще кисело зеле чуя ли, бягам без девет земи в десета.

Редактирано 25 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Ох точно така си представях темата отначало, браво момичета! Тихи, чудя се цял ден какво да те питам и част от нещата които бях измислила отпаднаха, докато се прибера Моят първи въпрос е - определяш себе си като обикновена, а как би описала човек, който е необикновен? И номер две - всичко които сме се събрали тук поддържаме една и съща страст - романите, има ли нещо друго, което ти доставя същото удоволствие като всичко свързано с любимите книги?

Начи праим сделка: другият път ризотото от мен тортата от теб че гологлавеца ша го уморя с манджи и специалитети ама един кекс свесен с бой не мож ма накара сътворя. А разкошните ти картофки а посмя ги не объркаш у назе. Умрем за соте. За награда ша уцелиш я леща я боб квот сдал случая. Хихихихи блг слънчице смях се от сърце. Както винаги знаех, че ще развеселя и теб докато ми отговаряш.

Ох точно така си представях темата отначало, браво момичета!

Тихи, чудя се цял ден какво да те питам и част от нещата които бях измислила отпаднаха, докато се прибера Моят първи въпрос е - определяш себе си като обикновена, а как би описала човек, който е необикновен?

И номер две - всичко които сме се събрали тук поддържаме една и съща страст - романите, има ли нещо друго, което ти доставя същото удоволствие като всичко свързано с любимите книги?

Пете, хвърли ме в тъча с първия си въпрос. Но може би няма да ми е толкова трудно да отговоря. Според мен всички сме обикновени в определена категория, има си стилове за целта - емо, "кифли", металисти, пънкари, по-общоприетия тип, към който спадам и аз (т.е. нищо крещящо в начина на обличане) и т.н. Така че за мен чак необикновени хора няма, или поне не съм срещнала такъв, за да го посоча и да кажа "Ето това е човек извън всякакви рамки!" Като цяло всеки един от нас е съвкупност от черти, просто има различни комбинации, но винаги се намират групи, към които да спадат. Май малко объркано се изразих...

А по втория...

Малко са нещата, които могат да се конкурират със страстта ми към книгите, но може би има едно, което се доближава. То не е точно занимание, а по-скоро постигнато усещане. А именно, доставя ми огромно удовлетворение да се чувствам полезна, да знам, че съм помогнала, било то за нещо дребно или за някой по-голям проект. Разбира се, често си патя от прекалена услужливост, но все пак се надявам, колкото и да ме очука живота, да не загубя съвсем това си качество и този стремеж. Бих добавила и задушевните разговори, които си водим всеки път като се видим, но то е някак свързано с книгите (най-малкото покрай тях се запознахме), а и го класифицирам в друга категория.

Тихи,направо лично ме обиди с тея думи за киселото зеле и свинското Не мислех,че съществуват хора,които да не го харесват...

По темата, моят първи въпрос към тебе е прясно зеле ядеш ли?

Харесваш ли името си? Питам,защото аз например моето не го харесвам.

Какви според теб кара човек да се чувства щастлив?Какво е за теб щастието,определяш ли се като щастлива?

Ако някой ти каже,че може наистина да предскаже бъдещето ти,би ли искала да знаеш какво ще се случи? В този ред на мисли,вярваш ли,че има хора,които притежават такива особени способности?

Начи праим сделка: другият път ризотото от мен тортата от теб че гологлавеца ша го уморя с манджи и специалитети ама един кекс свесен с бой не мож ма накара сътворя. А разкошните ти картофки а посмя ги не объркаш у назе. Умрем за соте. За награда ша уцелиш я леща я боб квот сдал случая. Хихихихи блг слънчице смях се от сърце. Както винаги знаех, че ще развеселя и теб докато ми отговаряш.

Като каза кекс, имам една икономична рецепта с много вкусен резултат, тъй че и това мога да забъркам, но проблем, както се казва на алангле.

Тихи,направо лично ме обиди с тея думи за киселото зеле и свинското Не мислех,че съществуват хора,които да не го харесват...

По темата, моят първи въпрос към тебе е прясно зеле ядеш ли?

Харесваш ли името си? Питам,защото аз например моето не го харесвам.

Какви според теб кара човек да се чувства щастлив?Какво е за теб щастието,определяш ли се като щастлива?

Ако някой ти каже,че може наистина да предскаже бъдещето ти,би ли искала да знаеш какво ще се случи? В този ред на мисли,вярваш ли,че има хора,които притежават такива особени способности?

1. Прясното зеле го кльопам, така че се надявам поне отчасти да се оневиня пред теб. (няма емотиконка за пълзене на колене)

2. Не съм се замисляла дали харесвам името си, да речем, че не ми е неприятно, а и донякъде отговаря на характера ми (тука ми се изсмя жестоко нали, щото ме знаеш каква съм като ми тръгне приказката). Малко ми е странно когато се обръщат към мен с цялото ми име (от наще съм свикнала, но ако става дума за познат или колега...), тъй като съкращението Тихи почти го е заменило, вече взех и така да се представям. А всъщност по начална идея е трябвало да се казвам Таня, баща ми така е искал. Пустия му именник обаче по него време е ограничил избора и като се сетя за алтернативите, които ми изброяваше майка ми... брррр... името ми си е направо 6+, а и не се среща много често, та трудно може да ме обърка човек. Което ме подсеща, душице, че теб тотално съм те възприела като Миа, тъй като имам една бивша съученика, та чуя ли името Милена, все за нея се сещам.

3. Възприятието за щастие донякъде е индивидуално, макар да има една що годе общоприета картинка - успешна работа, семейство, добри приятели. Като средностатистически гражданин и на мен ми се иска да се установя добре, един ден да имам някого до себе си и да съм заобиколена от обични хора и смятам, че това ще ми е предостатъчно, за да съм щастлива, като задължително трябва да ми остава някакво време за четене на книжки (горко му на бъдещия ми мъж, ако си намеря такъв, защото нямам намерение да се откажа от книгите си, а те не са една и две).

Колкото за настоящия момент може би съм някъде по средата между щастие и съществуване, тъй като и съм в преходен период един вид. Все още се предполага, че се уча, за да навляза в реалния живот, не съм поела всички възможно отговорности и задължения. Парадоксално - животът е кратък, а ние прекарваме половината от него в подготовка за реалността...

4. Ах, как ме погъделичка с последния въпрос. Страшно любопитко съм, то затова винаги като си купя книга и прочитам края (според него правя начална оценка дали ще ми хареса цялото произведение). Та 100% няма да ми издържат ангелите и ако наистина някой може да ми предскаже какво ми предстои, ще се наредя да слушам. Тук опираме до въпроса дали наистина има хора с такива способности... аз съм си скептик и гледам с голяма доза недоверие, в същото време няма как да не се запитам дали всичките необичайни случаи, за които се мълви, са плод на измислица или има нещо вярно... Така че... и аз не знам...

Редактирано 25 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Тихи някога приисквало ли ти се е да проснеш някой върху прашния асфалт, толкова много да те е ядосал, че мислено си благославяла женската му рода до девето коляно...изобщо изкарвалили са те до такава степен извън нерви, че да мечтаеш за физическа саморазправа?

1. Прясното зеле го кльопам, така че се надявам поне отчасти да се оневиня пред теб. (няма емотиконка за пълзене на колене)

Тц,никак не се оневини,даже още по-виновна стана,щото не ям прясно зеле

Много ти благодаря за изчерпателните и хубави отговори,удоволствие е да ги чете човек! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Може и да е малко ранко,но аз да си дам гласа за следващия участник - Йори.

Редактирано 25 октомври 201015 г. от The Duchess (преглед на промените)