Тихи някога приисквало ли ти се е да проснеш някой върху прашния асфалт, толкова много да те е ядосал, че мислено си благославяла женската му рода до девето коляно...изобщо изкарвалили са те до такава степен извън нерви, че да мечтаеш за физическа саморазправа?

Хихи, ама сякаш знаеш, че имам какво да кажа по въпроса! Случвало ми се е на два пъти, все докато бях ученичка, заради "уникално любезното" държание на момчетата от класа. Естествено хабих нерви на вятъра, защото те си бяха келешчета дето само чакат да им се хванеш на акъла, но кой да ми го набие в главата това. При мен хватката е, че съм страшно търпелив човек (май трябва да говоря в минало време, че последните две години леко ми изпилиха нервите като виртуозна маникюристка френски маникюр) и търпя много, що обиди съм изслушала по свой адрес... но и натрупвам, и в един прекасен слънчев ден избухвам (точно като бомба със закъснител), направо фойерверки. Та единия случай не заслужава коментар, сдърпахме се с един нахален съученик, който се има за голямата работа (покрай него взех да ненавиждам едно от най-българските имена), но виж втория път беше екшън. То се случи точно преди едно контролно по Литература, помня, защото нервно си четях някакъв абсурден анализ от едно помагало в междучасието. Само дето двама съученици бяха решили по изключение да седнат на чина зад мен и не спряха да се лигавят, единия взе, че се заяде с въпросната ми съученичка Милена, а на нея малко й трябва и почнаха да се псуват нещо. При което аз съм по средата на канонадата, а нали се сещате, че хич не съм на кеф, затова го резнах съученика като е толкова възмутен, че го псуват, да не го прави и той, обаче миличкия взе, че почна мен да ругае. Лелееее как ми причерня просто, с така засилка му бухнах помагалото в лицето, че ония не знаеше на кой свят се намира. Взе да ми се ежи, с още едно момче тръгнаха да ми се подиграват нещо за стари неща и тогава вече... БАМ! Втора засилка и така му се разкрещях, че гласа ми изстъня, за пръв път се чувах толкова тънко да говоря от бяс, после през целия час треперех от гняв... и за какво... за нищо, онея си останаха същите келешчета. Мили спомени общо взето...

Тц,никак не се оневини,даже още по-виновна стана,щото не ям прясно зеле

Много ти благодаря за изчерпателните и хубави отговори,удоволствие е да ги чете човек! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Може и да е малко ранко,но аз да си дам гласа за следващия участник - Йори.

А не си познала. Ти си наред. За бебо нямаше кво гласувам явно беше ама откривам сезон Дъчи - превод в ефир Миа - а да те видя колко гласа ша събереш до неделя хихи. Колкото до зелето ми то зеле прясно кисело се целулоза. Просто в единия случай е без лимон а в другия с лимон. Йоринка не, че и ти ша са отървеш слънце ама ся на мерник е Миа.

Редактирано 25 октомври 201015 г. от cheetah (преглед на промените)

Тц,никак не се оневини,даже още по-виновна стана,щото не ям прясно зеле

Много ти благодаря за изчерпателните и хубави отговори,удоволствие е да ги чете човек! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Може и да е малко ранко,но аз да си дам гласа за следващия участник - Йори.

Ех, ама и аз един късмет имам... и "голяма уста"!

То аз трябва да се извинявам за отговорите, направо са досадно дълги, пък ти ми благодариш. Поласкана съм. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Тихи, благодаря за изчерпателния отговор, беше удоволствие да го изчета, навремето може и да не ти е било забавно, но много смешно го разказа. За следващия гласуващ - и аз съм за Миа, бях си я заплюла още предната седмица. Тихи, следващият ми въпрос е - вярваш ли в преражданията, ако не - защо, ако да - каква смяташ че си била в предния ти живот и в какво мислиш че ще се превърнеш в следващия?

Тихи, благодаря за изчерпателния отговор, беше удоволствие да го изчета, навремето може и да не ти е било забавно, но много смешно го разказа.

За следващия гласуващ - и аз съм за Миа, бях си я заплюла още предната седмица.

Тихи, следващият ми въпрос е - вярваш ли в преражданията, ако не - защо, ако да - каква смяташ че си била в предния ти живот и в какво мислиш че ще се превърнеш в следващия?

Моля, няма за какво, тъкмо и аз си припомних, че съм била млада и зелена...

Та по въпроса... по-скоро не вярвам, може би защото съм прекалено земен човек, знам ли. Интесното е, че нали ме тресе нездраво любопитство, та като видя хороскоп го прочитам, в повечето случаи се изхилквам, друг път, ако е нещо хубаво си казвам "А дано!", но не го приемам на сериозно. Същото е и с преражданията. Но пък ако наистина има нещо подобно, то сигурно не съм се прераждала от regency периода, че голям афинитет към него имам хихи.

Антъни или Джеймс Малори?Защо?

Антъни или Джеймс Малори?Защо?

Може ли и двамата?! Няма да откажа нито единия... нооо, ако трябва да избирам, то клоня към Антъни, хем е страшен образ, хем синеок с тъмни коси... Все пак мисля, че що се отнася до книгите, двамата в комбина са за предпочитане, тъй като не само ще четем как се заяждат един с друг, ами и как се съюзяват срещу трета страна... Ох, сетих се за бала, на който разбраха, че има нещо между Ейми и Уорън... безценен епизод!

Редактирано 25 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Хах ,и аз съм патила от именника.За малко да съм Перуника.Та ме подсети да питам и аз. 1.Искаш ли деца и колко? 2.Привърженик ли си на новите имена-Стиви,Майкъл и т.н. или харесваш по-традиционните?Въобще какво ти е мнението? 3.Пускаш ли тото ,смс или каквато и да е лотария?

Хах ,и аз съм патила от именника.За малко да съм Перуника.Та ме подсети да питам и аз.

1.Искаш ли деца и колко?

2.Привърженик ли си на новите имена-Стиви,Майкъл и т.н. или харесваш по-традиционните?Въобще какво ти е мнението?

3.Пускаш ли тото ,смс или каквато и да е лотария?

1.Искаш ли деца и колко?

Да, искам деца, да речем две, тъй като ако е едно може да го разглезя, а ако пък са три може и да не успея да се справя с тях.

2.Привърженик ли си на новите имена-Стиви,Майкъл и т.н. или харесваш по-традиционните?Въобще какво ти е мнението?

Аз съм традиционалист и бих кръстила децата си (някой ден, ако имам такива) с български имена. Подобните на Стиви, Майкъл, Кристофър, Ванеса и т.н. дори малко ме дразнят. Разбирам, ако става дума за семейство, в което единият родител не е българин, но иначе малко или много детето се обременява с това име. Да не говорим, че когато става дума за момче и след време то има семейство... как пък ще се образува презимето на децата му...

3.Пускаш ли тото ,смс или каквато и да е лотария?

Не пускам нито тото, нито участвам в лотарии или пък пращам смс за някой жребий. Не съм голям привърженик, а и по принцип късмета не ме гони по петите. Единственото, което съм печелила е кока кола чаша при покупка на голямо бигмак меню от Макдоналдс и то беше случайно, същия ден си бях взела най-гаднярския изпит от поправките и реших да се черпя с нещо вкусно и нездравословно по случая.

Редактирано 26 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Здрасти и от мен, Тихи!(: Ето го и моите въпроси, за които най-сетне намерих свободно време.

1. Разбрах, че пишеш, но не си довършила нищо досега. Защо? Какво те спира да го направиш?

2. Друг въпрос свързан с историите ти. Обичаш да са изпълнени само с романтика, тоест да бъдат леки без много драми? Или предпочиташ да присъства някоя и друга екшън сцена, някаква мистика?

3. Какво мразиш най-много? Става въпрос за храна.

4. Предпочиташ италианско или китайско меню?

5. Париж... Бях там и мога да ти кажа, че останах очарована само от определена част (най-вече Лувъра, Нотрдам и изобщо тази зона от града. Останала част ми се стори страшно прашна и мръсна - сравнена с Мадрид, а Мадрид наистина е ужасно чист град. Луди пари се хвърлят за естетическия вид.) Имам чувството, че ако отида в Англия ще остана доста по-очарована, но знае ли човек... ;д Отнесох се от темата без да искам, та затова спирам и задавам следващия си въпрос. Какво те кара да посетиш Париж? Това, което си чела в книгите или любопитството да видиш нещо различно?

6. Според теб има ли истински приятели или всички са временни?

7. Описваш се като обикновена. Защо? Според мен във всеки един човек има отличителен белег, който го прави неповторим.

Това е за сега от мен. Извинявай, ако съм те засипала с много въпроси.

Здрасти и от мен, Тихи!(: Ето го и моите въпроси, за които най-сетне намерих свободно време.

1. Разбрах, че пишеш, но не си довършила нищо досега. Защо? Какво те спира да го направиш?

2. Друг въпрос свързан с историите ти. Обичаш да са изпълнени само с романтика, тоест да бъдат леки без много драми? Или предпочиташ да присъства някоя и друга екшън сцена, някаква мистика?

3. Какво мразиш най-много? Става въпрос за храна.

4. Предпочиташ италианско или китайско меню?

5. Париж... Бях там и мога да ти кажа, че останах очарована само от определена част (най-вече Лувъра, Нотрдам и изобщо тази зона от града. Останала част ми се стори страшно прашна и мръсна - сравнена с Мадрид, а Мадрид наистина е ужасно чист град. Луди пари се хвърлят за естетическия вид.) Имам чувството, че ако отида в Англия ще остана доста по-очарована, но знае ли човек... ;д Отнесох се от темата без да искам, та затова спирам и задавам следващия си въпрос. Какво те кара да посетиш Париж? Това, което си чела в книгите или любопитството да видиш нещо различно?

6. Според теб има ли истински приятели или всички са временни?

7. Описваш се като обикновена. Защо? Според мен във всеки един човек има отличителен белег, който го прави неповторим.

Това е за сега от мен. Извинявай, ако съм те засипала с много въпроси.

1. Разбрах, че пишеш, но не си довършила нищо досега. Защо? Какво те спира да го направиш?

Мисля, че причината е, че повече ме бива на теория, отколкото на практика, може би просто не притежавам нужните качества, за да завърша цяла книга. Тъй като едно е да ти се върти историята в главата, а съвсем друго да я изложиш в подробности като цялостен текст. Друга причина е и това, че при мен писането е някак на моменти, т.е. на вдъхновение. А напоследък и книги не ми остава време да чета, за писане пък съвсем.

2. Друг въпрос свързан с историите ти. Обичаш да са изпълнени само с романтика, тоест да бъдат леки без много драми? Или предпочиташ да присъства някоя и друга екшън сцена, някаква мистика?

Имам проекти и от двата типа, както забавни и по-лековати, така и по-комплексни истории. Макар че като автор може би не съм съвсем обективна и следва читателя да каже, но пък няма да се случи скоро да има достатъчно материал за сравнение.

3. Какво мразиш най-много? Става въпрос за храна.

Морски деликатеси, особено миди, не ги понасям! Пробвала съм само веднъж да ги ям и едва не върнах съдържанието на стомаха си.

4. Предпочиташ италианско или китайско меню?

Ох, много труден въпрос, тъй като обожавам пици, но пък и съм фен на китайското. Май са ми наравно по предпочитания.

5. Лувара е едно от нещата, които ме привличат към Париж, но най-основното е, че като цяло ми се ще да видя града, който е една от ключовите европейски столици, просто ще е грехота да тръгна на разходка през континента и да не мина оттам.

6. Според теб има ли истински приятели или всички са временни?

Ох, как да отговоря на този въпрос без да прозвуча прекалено цинично! В момента сред вас имам страхотни приятелки, но ако трябва са съдя по досегашния си опит, приятелството е крехка институция и в повечето случи трае докато има взаимна (а и не винаги) изгода и сходни интереси. За съжаление ми се струва, че живеем в свят, в който сремежа за лично благополучие опорочава всякакви връзки, понякога дори роднински. Затова и приятелството, поне 100%-товото, за което гледаме по филмите и четем в книгите, съществува в редки случаи, а и по-често е изродено до някакво подобие.

7. Описваш се като обикновена. Защо? Според мен във всеки един човек има отличителен белег, който го прави неповторим.

Въпрос на виждане и усещане. Може би в някои отношения се отличавам от връстниците си, но те са само извадка от цялата палитра на характери и ако не на наборите си, то приличам на хора от други възрастови граници. До сега не съм намерила нещо специфично, което да ме откроява. Така го възприемам аз.

Редактирано 26 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Тихи интересуваш ли се от политика? Живот и здраве, ако ти се отвори възможност или просто прецениш че в чужбина ще ти е по-добре, ще заминеш ли? И как реагираш в стресови ситуации - изпадаш в паника или си невъзмутима и нищо не може да те изкара извън равновесие?

Тихи интересуваш ли се от политика?

Живот и здраве, ако ти се отвори възможност или просто прецениш че в чужбина ще ти е по-добре, ще заминеш ли?

И как реагираш в стресови ситуации - изпадаш в паника или си невъзмутима и нищо не може да те изкара извън равновесие?

Тихи интересуваш ли се от политика?

Никак, прекалено мътна материя ми идва, аз съм човек на точните науки.

Живот и здраве, ако ти се отвори възможност или просто прецениш че в чужбина ще ти е по-добре, ще заминеш ли?

Едва ли бих заминала. И то не от криворазбрано родолюбие, далеч съм от подобно определение. Прекалено подвласна съм на навиците и трудно бих се решила да заменя познатата обстановка с чужда, при това доста несигурна. Макар и не винаги зачитани, в тази държава имам някакви права, а навън ще бъда винаги "на гости".

И как реагираш в стресови ситуации - изпадаш в паника или си невъзмутима и нищо не може да те изкара извън равновесие?

Зависи от стресовата ситуация. Ако се панирам на изпит - гина геройски, може да знам за 7, но показвам знания за 3, в най-добрия случай. Но ако пък ме годин краен срок за нещо /както обикновено всичко оставям за последния момент/ и напрежението е голямо някак се мобилизирам, запретвам високо ръкави и действам. При това крайния резултат винаги е по-добър от очакваното.

Вярваш ли, че имат смисъл такива общоизвестни изрази като "Ако силно вярваш в нещо,то ще се случи" или "Ако много искаш...." или "Едно ядене трябва да се готви с любов и тогава става" или "Имай надежда и бог...."/примерно/Питам,защото тия максими,като цяло май не се поставят под съмнение и стават определящи в живота на много хора.Аз от своя страна съм разбрала,че са просто думи. Това за готвенето специално ме разсмива.Най-добре ми се получава като готвя машинално,направо с досада.А за вярата и надеждата....все се сещам/не помня къде го четох/, че надеждата била най-опасното нещастие и затова била на дъното на кутията на Пандора.Много вярно според мен,но дали не съм твърде цинична спрямо живота?Събирам материал за сравнение,демек.

Вярваш ли, че имат смисъл такива общоизвестни изрази като "Ако силно вярваш в нещо,то ще се случи" или "Ако много искаш...." или "Едно ядене трябва да се готви с любов и тогава става" или "Имай надежда и бог...."/примерно/Питам,защото тия максими,като цяло май не се поставят под съмнение и стават определящи в живота на много хора.Аз от своя страна съм разбрала,че са просто думи.

Това за готвенето специално ме разсмива.Най-добре ми се получава като готвя машинално,направо с досада.А за вярата и надеждата....все се сещам/не помня къде го четох/, че надеждата била най-опасното нещастие и затова била на дъното на кутията на Пандора.Много вярно според мен,но дали не съм твърде цинична спрямо живота?Събирам материал за сравнение,демек.

Тук веднага се обажда скептичната ми жилка. Макар донякъде да съм възпитавана да вярвам на тези максими (от майка ми най-вече, но в това отношение съм се метнала на баща ми, който въобще не ги възприема), всеки път като ги чуя в главата ми кънти един глас "Да бееее, как пък не!"

Все пак според мен самовнушението определено оказва влияние, но не за положителните, а за отрицателните неща. Ако постоянно си повтаряш "Това не го мога, никога няма да се науча" по-вероятно е наистина да се изпълни, тъй като по този начин слагаш бариери пред себе си и дори не се опитваш. Разбира се, зависи и от човека, доколко се поддава на подобни мрачни или оптимистични мисли. Моя милост все в черно гледа и в някои случаи това ми е изигравало лоша услуга. Като цяло пак опираме до златната среда - хем да не се самодепресираме, хем да не се отнасяме в облаците... но то на теория е лесно, само дето практиката куца...

А колкото до надеждата и аз съм склонна да се съглася, наистина на моменти е опасна, тъй като разочарованието може да бъде жестоко.

Тихи, интересно ми е следното - представи след 15-20 години примерно имаш 10-12 годишно момиченце, което пожелае да чете твоите любовни романи, ще й позволиш ли? И нещо друго - обичаш ли да ходиш на театър, или примерно цирк, концерти...като изключим киното, кое е другото изкуство, което посещаваш с кеф?

Тихи, интересно ми е следното - представи след 15-20 години примерно имаш 10-12 годишно момиченце, което пожелае да чете твоите любовни романи, ще й позволиш ли?

И нещо друго - обичаш ли да ходиш на театър, или примерно цирк, концерти...като изключим киното, кое е другото изкуство, което посещаваш с кеф?

1. Малко съм раздвоена, тъй като реално аз захванах романтичния жанр когато бяха на 11-12 (ама ти точно заради това ми задаваш въпроса, хитруша) и тогава не се смятах за толкова малка да чета такава литература, в същото време, гледайки сега от своите 21 години - 12 ми се струва бая крехка възраст за част от нещата, които присъстват в любовните романи. Но пък ако тенденцията сред тийнейджърите да не могат да вържат и едно гараматически вярно изречение се засили, сигурно толкова ще се радвам, че дъщеря ми иска да чете, та току виж на драго сърце бих й позволила. Шегата настрана, мисля, че бих й дала, но с известни ограничения откъм авторки, примерно Сюзън Джонсън, Кони Мейсън, Катрин О'Нийл и Дара Джой отпадат веднага и с приоритет ще са книги от типа на "Прегърни ме силно" на Брийн Джилбърт, също и "Гордост и предразсъдъци" (не се знае дали ще я оцени ако я прочете на 12 обаче), в които най-много да има някоя свенлива целувка.

2. Да видим... май ще трябва да ме заведеш на театър, за да ти кажа дали ми харесва, тъй като съм ходила само на куклен театър и то като малка. Тогава много ме радваше, но то си бяха детски герои, а аз - лапе, та нормално. На цирк не обичам да ходя, не ми е особено интересно. За концертите също съм с прекалено малко впечатления, или поне не и такива, които заслужават кой знае какво внимание, но да речем, че ми допада, има си голяма доза емоция, а и друго си е да чуеш музика на живо за разнообразие.

Не се възприемам като особен любител на изкуството, просто от време на време обичам да разнообразявам ежедневието си.

Оффф - я и аз да се разпиша с последният влак . Тихчо, 1. вярваш ли във прераждането? 2. в истинската любов, която е само една или всеки може да обича по-няколко пъти? 3. какво ти е мнението за метросекосалните мъже? кой тип ти допада повече - издокаран мъж или някой по-не-фешън с косми по-краката и т.н? 4. ако трябва да организираш голям прием(нещо като бал) разкажи как ще го направиш (тоест твоите идеи за това събитие) ? дано не те затормозя с последният въпрос, но винаги е интересно да вникнеш в споделените фантазии, а има и опцията "пас".

Оффф - я и аз да се разпиша с последният влак .

Тихчо,

1. вярваш ли във прераждането?

2. в истинската любов, която е само една или всеки може да обича по-няколко пъти?

3. какво ти е мнението за метросекосалните мъже? кой тип ти допада повече - издокаран мъж или някой по-не-фешън с косми по-краката и т.н?

4. ако трябва да организираш голям прием(нещо като бал) разкажи как ще го направиш (тоест твоите идеи за това събитие) ?

дано не те затормозя с последният въпрос, но винаги е интересно да вникнеш в споделените фантазии, а има и опцията "пас".

1. вярваш ли във прераждането?

Петето те изпревари с този въпрос, така че може да видиш отговора на предишната страница на темата.

2. в истинската любов, която е само една или всеки може да обича по-няколко пъти?

Хм, и аз не съм много сигурна дали вярвам. Иска ми се да съществува единствената истинска любов, всички сте ми свидетели, че не е като да не я предъвкваме в редица книги, но до сега не съм се влюбвала или разлюбвала, за да имам твърдо мнение по въпроса. Все пак ми се струва, че често пренебрегваме това чувство заради някое друго, може би харесвам любовния жанр точно защото в него се акцентира, придава се значение на любовта в много по-голяма степен, отколкото в реалния живот, където тя е едва ли не на последно място в списъка (поне в повечето случаи). Така че за момента вярвам в истинската любов, но най-вече на хартия, прагматичното ми аз би ти отговорило "Къмет при търсенето, щом имаш желание да си губиш времето."

3. какво ти е мнението за метросекосалните мъже? кой тип ти допада повече - издокаран мъж или някой по-не-фешън с косми по-краката и т.н?

Не познавам лично такива мъже и ако трябва да коментирам, то ще е най-вече като страничен наблюдател. Честно казано аз съм толерантен човек и уважавам вкусовете на околните (не като един мой колега, който кастрих наскоро, но темата беше различна). Така че щом са решили да полагат повече грижи за себе си от общоприетото, техен си избор. Все пак са ми прекалено издокарани, то мен ме примързява да поддържам идеално гладки крака (особено през зимния период), а за тях не знам какви нерви имат.

В заключение: по-не-фешън мъжете са ми по-голяма слабост.

4. ако трябва да организираш голям прием(нещо като бал) разкажи как ще го направиш (тоест твоите идеи за това събитие) ?

Смятам се за напълно некадърна в организирането на светски събития, така че не съм се замисляла за нещо подобно, да не говорим, че имам прекалено тесен кръг от познати, за да правя голям прием.

Разбира се, не мога да устоя на изкушението и ако живеех във времената на баловете, с удоволствие бих се постарала да организирам маскен бал.

Няколко въпроса и от мен,Тихчо

1.Имало ли е моменти в живота ти,когато ти се е искало да бъдеш мъж?

2.Липсва ли ти детството?

3.Коя е любимата ти подправка?(Имам предвид нещо различно от сол и пипер )

4.Finetti или NuCrema?

И от мен малко: Най-големият ти недостатък е? Коя своя постъпка оценяваш, като най-голямото добро, което си вършила? Вярваш ли в правотата на израза "Щастието не се купува"?

Тихи,идва време имаш семейство,но половинката не си пасва със сестра ти/или мъжа й/.Известно време си буфер,а после....?

Няколко въпроса и от мен,Тихчо

1.Имало ли е моменти в живота ти,когато ти се е искало да бъдеш мъж?

2.Липсва ли ти детството?

3.Коя е любимата ти подправка?(Имам предвид нещо различно от сол и пипер )

4.Finetti или NuCrema?

1. На сериозно - не, но е имало дребни моменти, в които съм си казвала, ех, де да бях или поне да имаше един покрай мен. Примерно, когато имах да пренасям по някой 15 килограмов колет от пощата до общежието, което се равняваше на три спирки разстояние (за мой късмет преместиха пощенския клон на две крачки от блока ми), или когато ме е подхванал яко ПМС-а.

2. В някои отношения ми липсва, мисля, че с всички ни е така. Най-вече безгрижието, да нямаш нищо друго за правене освен да се чудиш на какво да играеш, а и отношенията между деца са много по-прями, отколкото между възрастни.

3. Определено канелата. Много обичам да си поръсвам на млякото с ориз примерно, а и бисквити с мед и канела обожавам. Преди години имаше едни малки кръгли бисквитки с мед и канела, не помня как им беше името, но бяха в прозрачна опаковка с една пчелна пита отпред, или нещо подобно. Лелеее, не можех да им се наситя! За съжаление от години не съм ги виждала да се продават някъде.

4. Май няма голяма разлика между двете, но все пак аз съм за NuCrema.

И от мен малко:

1. Най-големият ти недостатък е?

2. Коя своя постъпка оценяваш, като най-голямото добро, което си вършила?

3. Вярваш ли в правотата на израза "Щастието не се купува"?

1. Лошата организация. С болка на сърцето трябва да призная, че никак не успявам да си организирам ефективно времето и накрая се оказва, че пилея безценни минути всеки ден. А с този недостатък се конкурира и таланта ми да се вцепенявам на изпити, когато съм много притеснена. Страшно се нервя и на двете неща, но още не съм успяла да ги преодолея.

2. Зад гърба си имам безброй общоприети услуги, които съм правила за някого, но до сега нищо по-грандиозно. Така че няма какво да посоча и да кажа, че то изпъква.

3. Определено вярвам. Парите не правят щастието, но и живеем в свят, в който, ако ги нямаш, и щастието ти се струва недостижимо. Все пак според мен не са нужни големи богатсва, за да си щастлив, макар че с тях можеш да улесниш доста ежедневието си.

Тихи,идва време имаш семейство,но половинката не си пасва със сестра ти/или мъжа й/.Известно време си буфер,а после....?

Бррр, неприятна перспектива, най-малкото защото имам невероятно добри отношения със сестра си и не бих искала някога да попадна в подобна ситуация. Много ме затрудняваш с този въпрос. Все пак, като разумни възрастни хора, би трябвало да постигнем някакъв консенсус, според който и двете страни да се държат прилично. Няма да ги карам да седнат и да си бъбрят задушевно, но и няма да търпя открити заяждания и скандали. Освен това, като се има предвид забързаното ежедневие, което и сега си имаме и двете, едва ли ще се налага да се събираме семейно много често, освен за някой празник да речем.

Редактирано 29 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Аз не знам дали е станало вече късно, ама ще задам един въпрос дето ме... тормози. ;д

Тихи, какво мислиш за България като страна (не като родина)?

Аз не знам дали е станало вече късно, ама ще задам един въпрос дето ме... тормози. ;д

Тихи, какво мислиш за България като страна (не като родина)?

Ха, къде ме прати просто... Не че искам да се измъквам от въпроса, но е абсурдно да дам обективна оценка, тъй като реално дори не съм напускала пределите на страната, за да видя какво представляват другите държави, а само подочутите оттук оттам късове информация за други земи не може да оформи цялостна оценка, на базата, на която да сравнявам. Има си някои общоизвестни нам факти разбира се - България притежава забележителна природа в доста отношения, има какво да се види, за съжаление не винаги се стараем да го опазим, прословутото гостоприемство е малко пресилено, но все пак съществува по мое мнение, все още пазим някои старовремски разбирания и т.н. От политика не отбирам, така че предпочитам да не коментирам този аспект от въпроса, един от основните недостатъци обаче е прекалената бюрокрация, има си доста необмислени процедури, които биха могли да се оптимизират.

П.П. И аз давам един глас за Миа.

Редактирано 31 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)