започвам аз 1. Като страстен риболюбител каква риба предпочиташ и можеш ли да я приготвяш или само й се наслаждаваш? 2. Какво предпочиташ бродиране или плетене? Защо ги изостави заради книгите или ти омръзнаха като занимания? Съответно харесва ли ти да гледаш как от ръцете ти излиза нещо красиво? 3. Малко и във връзка с горния въпрос подразбирам че повечето от форума пишат и собствени книги ти имаш ли такава? Готова ли е ако да или е в процес на писане още? Ако не смяташ ли да се пробваш? И когато е готова би ли направила всичко възможно за да я издадеш или ще я държиш за себе си и съфорумките. Това е засега от мен

Петенце,как си представяш живота си след 1-2 години,когато вече ще си дипломирана госпожица? Искаш ли да се развиваш професионално по специалността,която си си избарала в университета или предпочиташ да се захванеш с нещо друго?

Петенце, аз имам само един въпрос: Кога ще ми дойдеш на гости?

започвам аз

1. Като страстен риболюбител каква риба предпочиташ и можеш ли да я приготвяш или само й се наслаждаваш?

Да си призная нямам никакви капризи в това отношение, харесвам и пъстърва, и скумрия, херинга, хек и различните филета (не съм чак толкова запозната с имената), пък даже и цаца! Пък пълнено шаранче или толстолоб, малииии потекоха ми лигите! Просто зависи в какво финансово състояние съм когато пазарувам. Наистина няма значение. Що се отнася до приготвянето, когато съм в кухнята на раменете ми сякаш са закачени два леви крака. Изобщо не мога да готвя, на майка ми не й се занимава с мен да ме учи, сестра ми е професионален готвач и само ме бъзика колко съм зле, когато съм се опитвала да направя нещо сама - та в заключение нямам никакво желание на този етап да се занимавам. Когато живея сама с удоволствие бих се посветила на готвенето като наука. Понеже съм много стриктна когато се занимавам с нещо и го изпипвам в детайли смятам, че от мен ще излезе страхотен готвач, просто още не ми е дошло времето!

2. Какво предпочиташ бродиране или плетене? Защо ги изостави заради книгите или ти омръзнаха като занимания? Съответно харесва ли ти да гледаш как от ръцете ти излиза нещо красиво?

Твърдо бродиране, обожавах. Наложи ми се да зарежа това удоволствие заради следването, просто съм максимално натоварена и когато се прибера трябва да се захващам с курсови или проекти, които са константна величина. И в малкото свободно време, което имам гледам да прочета някое книжле, но в никакъв случай не съм зарязала това хоби, след време отново ще се захвана със сигурност. Чувствах се прекрасно, когато шия, шия и в един момент е покаже я някое цветенце, я нечие лице...все едно съм свършила нещо, което наистина има смисъл.

3. Малко и във връзка с горния въпрос подразбирам че повечето от форума пишат и собствени книги ти имаш ли такава? Готова ли е ако да или е в процес на писане още? Ако не смяташ ли да се пробваш? И когато е готова би ли направила всичко възможно за да я издадеш или ще я държиш за себе си и съфорумките.

Писането ми е малка страст, която открих преди години. Но когато си го четях само аз, не мислех че се справям добре. Тук във форума, намерих момичета на които да показвам това, което съм написала и според техните отзиви май ми се получават нещата. Имам близо 30 сюжета, които съм измислила в доста големи подробности, липсва ми единствено времето да ги разпиша. Не искам да се жалвам или да се оплаквам от следването си, аз съм си го избрала, но просто не разполагам с времето си. Аз и затова написах, че не желая нищо по-силно от това веднъж да се дипломирам. Та да се върна на въпроса - обичам да пиша, една сцена мога да я пиша с дни, докато всичко в мене е на мнение, че звучи добре. Та в заключение започнала съм доста неща и всичко стои отворено, силно се надявам да ги завърша. По принцип съм човек, който винаги завършва започнатото независимо колко ми е трудно или колко време ще отнеме. Относно издаването, когато имам нещо готово разбира се, че бих се пробвала да го пласирам някъде, но това е от типа мечти, които определям като "блянове". Наистина не мога да си представя, как някое бг издателство би се съгласило да заложи на български автор, при това на любовен роман...нека бъдем реалисти. Но с удоволствие бих го споделила с вас, знам че сте достатъчно искренни както и в критиките си, така и в хвалбите си, просто вие сте публиката, която би оценила подобно нещо.

Това е засега от мен

Ха такааа,

1.Има ли мечта/от тия нощните/, за която би направила всичко/обичам го тоя въпрос/

2.Смяташ ли,че за да е пълноценен човек,задължително трябва да има деца или можеш да си качествено изживял живота си и без да си родител./не говоря за здравословни проблеми, а за избор/

3.България или чужбина? Защо?

4.Човекът до теб трябва да е.....?

5.Как оценяваш чувството си за хумор/ако го имаш/,забавно,хапливо или....

6.Имаш сестра и сте добри приятелки,съпернички или близки по стечение на обстоятелствата?

7.Какво обичаш да хапваш-сладко,солено или...ако имаш,би ли споделила рецептата на своя кулинарен шедьовър.

8.Как мислиш,баща ти или майка ти има по-голямо влияние при формирането на характера ти?/винаги единия е с по-силно присъствие и не питам за наследени черти/

ами аз да се спра малко...

Ама искам да знам

9.Как обичаш да се обличаш? Следваш модата,имаш собствен стил,експериментираш.Абе мога ли да те видя с розови кичури,черен лак,дънки с пайети и други такива...?

Редактирано 22 ноември 201015 г. от Plqsak (преглед на промените)

Петенце,как си представяш живота си след 1-2 години,когато вече ще си дипломирана госпожица? Искаш ли да се развиваш професионално по специалността,която си си избарала в университета или предпочиташ да се захванеш с нещо друго?

Честно да си призная, от една страна искам да избягам от сферата на строителството, че вече до гуша ми е дошло, от друга - за какво съм се бъхтила 10 години... Не мога да отговоря, не вярвам в съдбата, но се надявам нещо да се случи след време, което да предопредели живота ми за понататък. В друго отношение, искам да съм се изнесла от вкъщи, изпитвам голяма нужда да поживея самостоятелно, но не си се представям омъжена или с дете, въпреки че в емоционално отношение съм напълно готова за това. Но пък, ако искам да сполуча с желаната бройка трябва да се ориентирам до към 26-27 години и в тази посока. Да сме живи и здрави, ще видим как ще протечат нещата, но силно се надявам да имам късмет и да ми потръгне, независимо в каква посока.

Петенце, аз имам само един въпрос: Кога ще ми дойдеш на гости?

Гане, не съм забравила поканата. Ще се опитам да организирам нещо за след 8-ми декември и преди Коледните празници, но ако не стане то през януари със сигурност - през сесийно време ще се намери една събота, в която да хукна към тебе.

Ха такааа,

1.Има ли мечта/от тия нощните/, за която би направила всичко/обичам го тоя въпрос/

Гале, това е много хубав въпрос. Смятам, че е хубаво човек да се стреми към осъществяването на мечите си, да се бори, но не и с цената на всичко. За всяко нещо, дейност има някакви граници и не мисля, че трябва да се отклоняваме прекалено много в едната или другата крайност. Трябва да се гони баланса. Нито да газиш всичко по пътя си в стремежа да осъществиш блян, нито пък да се пускаш по течението и да чакаш нещо да ти падне от небето.

2.Смяташ ли,че за да е пълноценен човек,задължително трябва да има деца или можеш да си качествено изживял живота си и без да си родител./не говоря за здравословни проблеми, а за избор/

Абсолютно задължително е според мен. Може да си супер преуспял, богат, известен - за какво ти е, ако няма за кого да се бориш, за кого да се тревожиш, с кого да го споделиш (поняго интимната половинка не е достатъчна). Смятам, че е направо грехота хора, които са с добро материално положение да се ограничават само с едно дете в името на кариера или други приоритети. Може и да не разсъждавам правилно...но това е според мен. Аз искам минимум три деца, а ако имам финансовите възможности дори повече, и имам голямото желание да си осиновя детенце. Изобщо това е най-важното нещо, което можеш да създадеш през живота си, да се грижиш за дете, да го възпиташ в някакви ценности, да го превърнеш в добър човек.

3.България или чужбина? Защо?

Голям патриот съм, обичам си родината, обичам си града, приятелите си, цялата позната обстановка...просто не мога да си представя да живея на друго място. Сигурна съм, че и "чужбината" си има предимствата, може да постигнеш много повече в материално отношение, по-добър живот да имаш като цяло, но не смятам, че всичко през, което ще минеш си заслужава. Не знам за другите, но аз ще се поболея от мъка, ако наистина ми се налбожи да замина и не бих издържала. Възхищавам се на всеки, който е предпочел по-трудния вариант и е заминал, но смятам, че е също толкова достойно да останеш тук и да се бориш с трудностите на "свой" терен.

4.Човекът до теб трябва да е.....?

Истински. Да ме кара да се смея и да ме разбира.

5.Как оценяваш чувството си за хумор/ако го имаш/,забавно,хапливо или....

Не мисля, че съм хаплива, по-скоро забавна, много обичам да иронизирам себе си

6.Имаш сестра и сте добри приятелки,съпернички или близки по стечение на обстоятелствата?

Със сестра ми имаме много странна връзка, обичаме се, имам моменти в които сме по-близки, и такива в които не чак толкова, може и да се поскараме, често ме ядосва до безобразие, но тя си е моята сестра, моята кръв, човека, който ще е край мен цял живот...

7.Какво обичаш да хапваш-сладко,солено или...ако имаш,би ли споделила рецептата на своя кулинарен шедьовър.

Емиии по-голям любител съм на сладките неща, а за шедьовър ми е трудно да говоря, както казах не мога да готвя, освен едно нещо, което е прекалено елементарно, за да се обърка:

"Негърче"

1 кисело мляко, 1ч.ч. захар, 1ч.ч брашно, 1 супена лъжица сода, 1 супена лъжица олио, 3 супени лъжици какао - всичко в една купа и на максимална степен с миксера, докато се получи хомогенна смес, мяташ го в тавата, и след като се изпече го заливам с разтопен шоколад (3 супени лъжици масло/маргарин + 1 шоколад ги разтапяш едновременно) и става бомба. Всичките ми приятели го обожават, винаги когато имам гости обичам да го правя. Наистина е много лесно и се прави супер бързо, смятай сама щом неграмотник като мене се справя

8.Как мислиш,баща ти или майка ти има по-голямо влияние при формирането на характера ти?/винаги единия е с по-силно присъствие и не питам за наследени черти/

Твърдо баща ми. Майка ми е изключително безхарактерна и неспособна да се справя сама в каквато и да било ситуация, честно ако не е баща ми изобщо не я виждам, как би могла да се оправи. Та този факт доста го дразни баща ми, но явно с нея се е примирил, но от много ранна възраст се е стремял да ме научи на максимално много неща, да се справям сама както и с елементарни проблеми, така и за по-важни решения. Имам чувството, че се ужасява, че в един момент ще завися от друг мъж, така както майка ми зависи от него и знае, че не всички мъже са добряци като него. Изобщо мога да кажа, че съм с доста твърд характер и то благодарение на него, гордо мога да заявя, че никога за нищо не разчитам на никой и твърдо вярвам в приказката че "На вълкът му е дебел врата, защото си върши работата сам"!

ами аз да се спра малко...

Ама искам да знам

9.Как обичаш да се обличаш? Следваш модата,имаш собствен стил,експериментираш.Абе мога ли да те видя с розови кичури,черен лак,дънки с пайети и други такива...?

С посочените неща със сигурност няма да ме видиш. Държа да се нося максимално изчистено, да ми е удобно и когато обстоятелствата го изискват да се поизтупам. Не робувам на модни тенденции, просто не съм такъв човек. В ежедневието почти не се гримирам, най-много спирала, единствено когато излизам някъде обичам да се понапляцам, но пак гледам да не прекалявам. И единственото, за което полагам малко повече грижи са ноктите ми. Обичам когато са дълги и добре оформени и единственото по-шарено нещо, което си позволявам е точно върху тях.

Това "Негърче" е класика в жанра, но да си призная, в последните 2 години не мога да го направя.Млякото ли не е кат свят,аз ли се левача на него,ама все е степано.А дет викаш със затворени очи се прави,тъй че сега ме предизвика да бъркам.

Толкова подробно представяне, че почти не остана място за въпроси, но все пак искам да попитам: 1. Казваш, че недолюбваш животни, но... ако си представиш след време, че съпругът ти ги обожава и децата ти наследят това чувство от него, какъв домашен любимец би им позволила да гледат вкъщи? 2. Увличаш ли се в някои мании на сезона? Примерно "Здрач" манията, или други подобни? 3. Обичаш ли разходките? Кое кътче в България ти е направило най-силно впечатление? 4. Определяш се като емоционална. Коя е най-силната емоция, която те владее? 5. Страх те е от промените, от новите неща, тук може да ме изкритикуват за реклама, но искам да го задам тоя въпрос, защото нямам обратна връзка от много хора, включително и от теб. Форум калдата-->Любовни романи ни е като втори роден дом почти, а как чувстваш тракера, където качваме книгите? То не бе местене, не бяха проблеми, но сега, когато всичко е наред и имаме наше място, ти усещаш ли го като такова, или имаш предубеждения и не можеш да се отпуснеш там? 6. Ако децата ти обичат нашият жанр, на каква възраст би им разрешила да го четат, или ще оставиш те да си решат, дори и да са малки? 7. Разкажи ни някоя твоя детска пакост и как би постъпила в случая, ако ти беше родителя, а твоето дете я направеше. Толкова засега, после пак.

Редактирано 23 ноември 201015 г. от NELG (преглед на промените)

Аз тоз път да не блея до последния момент. Пете много сме си говорили с теб и за книги и за кво ли не та няма те разпитвам в тази посока. Въпроса ми е: Какво е отношението ти към твойта зодия? Вярваш ли в писанията, които я характеризират и припознаваш ли се в тях? Харесваш ли я или ти се щеше да си нещо по-огнено или земно вместо с тез щипки и две напред една назади? Когато един ден срещнеш "единствения и неповторим принц" ще се интересуваш ли каква зодия е или ша са меташ у дълбокото пък каквото? Убедена съм се досещаш що задавам тези въпроси и съм някак любопитна хихи.

И аз реших да се разпиша с един въпрос: Има ли нещо, което те дразни, мразиш, не понасяш и т.н., което може да те откаже от близки отношения с някой човек, били те приятелски или от друг характер? Нещо, за което би си казала "ами всичко е супер, обаче това не мога да го приема"? Море или планина? Имаш ли приятели от противоположния пол и мислиш ли, че изобщо има "такова животно"? От всичко, което си изчела в последните години (с любовен привкус) кое ти е най-любимо и кое най-много искаш да прочетеш, а не можеш? Има ли книга, филм или някакво произведение, каквото и да е то, в което да си познала себе си? Май станаха повече от един въпросите, но ще ме прощаваш, аз като за първи път май си наваксвам неучастието до момента.

Толкова подробно представяне, че почти не остана място за въпроси, но все пак искам да попитам:

1. Казваш, че недолюбваш животни, но... ако си представиш след време, че съпругът ти ги обожава и децата ти наследят това чувство от него, какъв домашен любимец би им позволила да гледат вкъщи?

Амии Ели, какво да ти кажа, мисля че ако като дете ми бяха позволили да си гледам някое животинче щях да съм по-любвеовилна. И за това бих разрешила на децата ми да си вземат животно (все пак в някакви граници, не мога да си представя да живеем 5 човека в 70 квадрата и да имаме куче с размерите на малък слон). Та мисълта ми е, че не бих ограничавала в това отношение. Знаеш ли какво не ми харесваше когато бях дете, родителите ми когато са против нещо или не им допада са абсолютно категорични в отказа си, никога не са могли да ми предложат някакъв компромисен вариант - например не искат куче, еми вземи на детето рибка, детето иска да си пробие езика (ужас!), еми позволи му втора дупка на ухото, та да му мине мерака и т.н. Имам предвид, че не трябва като родители да се възползваме от статута си на такива и да налагаме твърдо мнението си, а така да реагираме в дадена ситуация че хем детето да се чувства по-свободно, хем да не сме го пуснали съвсем по течението. В извод, нямам нищо против да гледам животно на дърт заман.

2. Увличаш ли се в някои мании на сезона? Примерно "Здрач" манията, или други подобни?

Ами да увличам се, харесват ми комерсиалните неща, е има и изключения като facebook например.

3. Обичаш ли разходките? Кое кътче в България ти е направило най-силно впечатление?

За мой голям срам трябва да призная, че адски малко съм пътувала из България, но силно се надявам в бъдеще да го коригирам. За кътче, което най-ме е впечатлило...ох сега голям срам ще бера, защото съм посещавала толкова малко забележителности, но например Белоградчишките скали е нещо наистина уникално, а като градове страшно много харесвам Благоевград и Велико Търново.

4. Определяш се като емоционална. Коя е най-силната емоция, която те владее?

По принцип съм човек, който много се смее и мисля, че радостта е най-силната ми емоция. Въпреки, че не съм оптимист, винаги се радвам на супер малки неща и жестове, просто се чувствам добре като се усмихвам.

5. Страх те е от промените, от новите неща, тук може да ме изкритикуват за реклама, но искам да го задам тоя въпрос, защото нямам обратна връзка от много хора, включително и от теб. Форум калдата-->Любовни романи ни е като втори роден дом почти, а как чувстваш тракера, където качваме книгите? То не бе местене, не бяха проблеми, но сега, когато всичко е наред и имаме наше място, ти усещаш ли го като такова, или имаш предубеждения и не можеш да се отпуснеш там?

Ели, не знам какво трябва да разбирам под "да се отпуснеш там", ако имаш предвид качването и като цяло стопанисването, обяснявала съм ти моят проблем, не е поради липса на желание. А ако се касае за писането във форума, просто нямам желание, и не само за тракерния форум, изобщо като цяло в интернет пространството не ми се пише по други места. Този тук ми е напълно достатъчен, това е областта, за която ми се пише, защото не мога да я обсъждам наживо, всичко останало което ме заобикаля и за което може да се пише по форумите мога да си го нищя с приятели или познати докато си пия кафето. Надявам се, че разбираш какво имам предвид и да не ми се засягаш.

6. Ако децата ти обичат нашият жанр, на каква възраст би им разрешила да го четат, или ще оставиш те да си решат, дори и да са малки?

Ихх очаквах този въпрос от Тихи, защото все я подкачам, че е почнала от ранна, крехка, детска възраст да ги чете. Та Ели зависи как разсъждава детето, ако смятам че е достатъчно дорасло, за да не си вади погрешни изводи от прочетеното, все пак всичко в романите е идеализирано, дори и злодеите, да не говорим за любовта и секса. Мисля, че една възраст от 14-15 години е добре(искаше ми се да напиша 16, ама щяха да последват дюдюкания), по-рано не ми се струва подходящо. Съзнавам, че може и да не съм права, защото съм виждала 12-годишни, които със сигурност могат да ме накарат да се изчервя, но аз не искам моите деца да са такива.

7. Разкажи ни някоя твоя детска пакост и как би постъпила в случая, ако ти беше родителя, а твоето дете я направеше.

Като цяло детството ми не беше изпълнено с особено големи дивотии, сестра ми беше по-буйната от двете, но ще посоча едно изключително глупаво нещо, за което като се сетя и направо ми се изправят косите. Всяко лято ходех на село при баба и дядо, и недалеч от вкъщи има един адски стръмен баир, и с другите лапета от махалата отивахме в подножието му с колелета, и се катерехме на горе. Първата половина от пътя си караш колелото, но след това става толкова стръмно, че трябваше да слизаме и да бутаме до върха (надявам се че си представяте за какъв наклон става въпрос) и да отбележа, че долу откъдето тръгвахме минава международен път Е79, по който хвърчат тирове и леки коли, сякаш гледаш рали Дакар. И представете си една тумба дечурлига под 10 години, всеки се метнал на колело, ама навремето нямаше бегачи и подобни лъскавини, я балканчета, я си яхнал на баба си или дядо си колелото, и тук таме някой гъзар с бмх. Нареждаме се в линия, мятаме се на колелата и се пускаме отгоре, като без да преувеличавам за секунди развивахме бясна скорост. Косата се вее, цялото колело се тресе, а ти пищиш с пълно гърло "Йеааааааа", натиснал ли си спирачка, директно си се пребил, и вече в подножието на баира изхвърчахме на шосето, без изобщо да се сетим, че във всеки момент може да се появи кола. И просто си представям, ако някои от родителите ми ме беше кьорнал в такава ситуация, как изхвърчам на пътя, крещя с пълно гърло, а краката ми са вдигнати високо във въздуха сякаш се готвя за скок. Не са ме били, но ако бяха свидетели на това нещо със сигурност дълго време нямаше да може да си сядам спокойно на четирибуквието. И аз не толерирам насилието, но ако видя подобно нещо сигурно ще хвърчат шамари.

Но това е само хипотеза, не съм родител, всички неща които коментирах свързани с децата и тяхното отглеждане са само в главата ми, докато не ми се случи дадена ситуация не мога да съм сигурна как бих постъпила.

Толкова засега, после пак.

Относно 5 въпрос, просто търсех обратна връзка, дали ти харесва, или нещо те смущава, дали имаш предложения за подобрения или неща за доизчистване, ако си забелязала. Следващ въпрос. 1. Казваш, че този форум ти е достатъчен, това означава ли, че не си форумен тип? 2. От този форум имаш ли любима тема? Ако да, коя е тя? 3. Какво те впечатлява най-силно у един човек? 4. Какви са твоите приятели - различни или сходни характери, имат ли общи черти или интереси...? 5. По мои впечатления от срещите, които сме правили /независимо дали съм участвала или не/, ти си един прекрасен организатор. Влече ли те това? Да поемеш нещата в свои ръце и да организираш дадено събитие и хората, които ще участват в него и да изпипаш всичко до последния детайл?

Редактирано 23 ноември 201015 г. от NELG (преглед на промените)

Аз тоз път да не блея до последния момент. Пете много сме си говорили с теб и за книги и за кво ли не та няма те разпитвам в тази посока. Въпроса ми е:

Какво е отношението ти към твойта зодия? Вярваш ли в писанията, които я характеризират и припознаваш ли се в тях? Харесваш ли я или ти се щеше да си нещо по-огнено или земно вместо с тез щипки и две напред една назади? Когато един ден срещнеш "единствения и неповторим принц" ще се интересуваш ли каква зодия е или ша са меташ у дълбокото пък каквото? Убедена съм се досещаш що задавам тези въпроси и съм някак любопитна хихи.

О Съни, много хубави въпроси. Страшно си харесвам зодията, мисля, че сме много готини и точни хора, знам че звучи адски нескромно, но не говоря за себе си, познавам достатъчно раци и мъже и жени, за да мога да дам реална оценка. Навремето се интересувах от астрология и попивах всичко, което намерех, най-вече касаещо, моята зодия и декада. На 99% мога да кажа, че каквото сте чели за жената рак, важи за мен - и добрите и лошите страни. Що се отнася до "принца", какво да ти кажа, имам си впечатления за всяка зодия, пък и личния ми опит с дева и скорпион като партньори не ме е оставило особено очарована и все пак да отговоря на въпроса - да, ще си направя някой заключения от това каква зодия. Но не бих се оставила това, което съм прочела в книгите да ми повлие до такава степен, че да отблъсна човека, казвам отблъсна защото обикновено помним неща като "ревниви или доминантни, или егоисти", а няма да се сетим "романтици, чувствителни, интелигентни" и т.н. Подчертавам изводите ми от зодията ще се задържат само за момент, в който си изграждам някакъв образ на човека, когато го опозная чертите на този образ ще се затвърдят или напротив една по една ще изчезнат и ще бъдат заместени от други. Като цяло съм на мнение, че не трябва да се задълбочаваме в подобни анализи, и без това непрекъснато се опитваме да надникнем под човешката опаковка в търсене на истинската му същност, и не трябва да забравяме, че въпреки непрестанните ни опити да се вкараме в някаква общност като зодия, народност, религиозност и т.н. всеки човек е индивидуален.

И аз реших да се разпиша с един въпрос:

Има ли нещо, което те дразни, мразиш, не понасяш и т.н., което може да те откаже от близки отношения с някой човек, били те приятелски или от друг характер? Нещо, за което би си казала "ами всичко е супер, обаче това не мога да го приема"?

Нещото, което адски ме влудява са надувките и то от хора, с които се познаваме от "100 години" както се казва. Ако се случи с приятел, директно ще му го кажа, ако си вземе бележка - чудесно, ако не...еми нищо. Имам такава приятелка, всичките ни други общи познати й биха шута, защото им омръзна да слушат великите й приказки, аз не можах да я отрежа. Когато се видим я оставям да ми се изфука с каквото й е на душата, аз не я слушам, следващите 15 минути аз се жалвам от виас, и тя също не ме слуша. Така след половин час вече можем да си говорим нормално.

Това е нещото, което ме дразни, когато парадираш с нещо материално, когато осмиваш някой само защото не ти допада как е съчетал ботушите с колана (пази боже от такова модно престъпление) и т.н., изобщо имаш ли се за нещо повече от другите, пък всъщност си пълен въздух под налягане, това е, други неща по-лесно преглъщам.

Море или планина?

Планина твърдо.

Имаш ли приятели от противоположния пол и мислиш ли, че изобщо има "такова животно"?

Приятелството между мъже и жени, да подчертая силно приятелство, истинско - според мен няма такова нещо, казвам го на база личния си опит, няколкото пъти, в които съм имала по-близки отношения с момчета несъзнателно съм се увличала по тях. Много пъти съм си говорила с момчета на тази тема и те самите са ми заявявали, че изпитват влечение към момичетата приятелки.

От всичко, което си изчела в последните години (с любовен привкус) кое ти е най-любимо и кое най-много искаш да прочетеш, а не можеш?

Изобщо не мога да ти отговоря, само през последните няколко месеца тотално луднах по не една или две авторки, а за желани четива и там бройката расте ежедневно. Ненаситна съм...

Има ли книга, филм или някакво произведение, каквото и да е то, в което да си познала себе си?

Трябва да си помисля, сериозно, утре ще ти отговоря на този въпрос.

Май станаха повече от един въпросите, но ще ме прощаваш, аз като за първи път май си наваксвам неучастието до момента.

Няма проблем, питай без да се притесняваш, за мен е удоволствие да отговарям.

Относно 5 въпрос, просто търсех обратна връзка, дали ти харесва, или нещо те смущава, дали имаш предложения за подобрения или неща за доизчистване, ако си забелязала.

Няма нищо Ели, което бих могла да коментирам, харесва ми визията на сайта, мисля че се справяте страхотно, пък и при условие че не допринасям с нищо за него, мисля че ще е проява на безумна наглост да го критикувам.

Следващ въпрос.

1. Казваш, че този форум ти е достатъчен, това означава ли, че не си форумен тип?

Изобщо не съм. Аз даже не съм компютърен тип - и до днес не мога да повярвам колко съм зарибена по форума, като ми се случи ден-два да не мога да вляза (поне не ми се случва често) и съм като болна!

2. От този форум имаш ли любима тема? Ако да, коя е тя?

Амиии харесвам всички теми, но може би сме най-дърдорещи в "Кой какво чете в момента", така че ще посоча нея за фаворит.

3. Какво те впечатлява най-силно у един човек?

Ако говорим за положително впечатление - когато е откровен, земен и с чувство за хумор, спечелил ме е за приятел.

Негативно впечатление остава в мен, когато човек с, който разговарям не ме гледа в очите, непрекъснато имам чувството че нещо шикалкави. Също така частта с виренето на носа, но нея я изясних в отговора към Джули.

4. Какви са твоите приятели - различни или сходни характери, имат ли общи черти или интереси...?

Аз имам различни приятели, с които съм се сближила в различни етапи от живота ми - приятелите ми от село, от училище, от квартала, от университета, от форума, да прибавя и че имам навика да ставам много близка с приятелите на моите приятели и обичам приятелите ми от различни компании да се познават и същод а се сприятеляват. Да кажа, че с всички съм еднакво близка е абсурдно, но държа страшно много на всички от обкръжението ми и винаги се старая да им го показвам. Като цяло вярвам, че човек винаги трябва да търси нови запознанства и приятели, но никога да не забравя старите. Малко се отплеснах, но да смятам, че приятелите ми поне малко си приличат. Всеки води различен живот, има различни приоритети, но мисля че ни обединява една ценностна система, с друга част общите интереси. Но не съм на мнение, че когато вече не ни обединява нещо като ежедневие или интереси ще преустановим приятелството си, веднъж изградил ли си го и полагаш ли грижи за него, никога няма да го изгубиш.

5. По мои впечатления от срещите, които сме правили /независимо дали съм участвала или не/, ти си един прекрасен организатор. Влече ли те това? Да поемеш нещата в свои ръце и да организираш дадено събитие и хората, които ще участват в него и да изпипаш всичко до последния детайл?

Първо да ти благодаря за комплимента. Второ влече ме да, обичам да организирам различни мероприятия и събития, харесва ми да се "трудя" върху такива дейности. Пък и съм на мнение, че не на всеки му се отдава или му се занимава. Щом аз мога да го свърша и имам желанието, защо не. Пък и се чувствам най-сигурна, когато съм в основата, знам че съм дала всичко от себе си и съм се постарала. Това някой може и да го изтълкува все едно обичам да се правя на голям шеф, но не е така, както обичам и бързо се натоварвам с някоя отговорност, също толкова лесно отстъпвам, когато видя че някой друг има желанието да свърши дадена работа.

Пак малко избягах от въпроса, дано си разбрала какво точно имам предвид, че и за не знам точно как да го обясня.

Редактирано 23 ноември 201015 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Ето ги и моите въпроси: 1.Ако можеше да живееш на друго място или в друго място къде би избрала да живееш?И кой тип любовен сюжет ти е най любим? 2.Биха ли ти повлияли любовните романи в отношението към любовта и във отношенията със мъжете? 3.Вярваш ли в любовта от пръв поглед? 4.На каква възраст започна да четеш любовни романи?

Редактирано 23 ноември 201015 г. от margc (преглед на промените)

Пете, препоти ли се, душата? Хайде и от мен няколко въпросчета (Ели съкрати бройката с един): 1. Пишеш, че си възпитана да разчиташ единствено на себе си и се гордееш с това. Факт е, че в днешно време рядко се намира солидно рамо, на което да се опре човек, но не ти ли натежава на моменти да си вечния стълб, на който всеки може да се облегне, а самата ти да трябва да се справяш без чужда помощ? 2. Възхищавам се на невъзмутимостта ти по време на сесия. Винаги ли си била толкова уравновесена на прага на изпити или постепенно си култивирала това си качество? Ако е второто няма да откажа съвет как да го постигна и аз. 3. Познаваме се от почти две години и съм забелязала, че си страшно услужлив човек, винаги гледаш да помогнеш с каквото и както можеш. Смяташ ли това си качество за слабост? И случвало ли ти се е да имаш прителства, в които ти си даващата страна, а насреща получаваш прекалено малко, като цяло какво е мнението ти за този тип отношения? За сега толкова.

Ето ги и моите въпроси:

1.Ако можеше да живееш на друго място или в друго място къде би избрала да живееш?И кой тип любовен сюжет ти е най любим?

С моята русофилия, на моменти много ми се иска да се бях родила в Русия. Колкото до времето и Англия, за които все четем в любимите романи, мислила съм си какво ли е да живееш както героините. Но съм стигнала до извода, че по онези времена се е живяло добре, ако си бил богаташ+благородник, пък и жените са били доста подтискани, според това, което съм учила по история. В общи линии съм на мнение, че всеки период от човешката история си има както предимствата така и недостатъците. Но това, което го описват в романите според мен си е чиста фантастика - историите са оцветени в ярко розово и са доста далеч от действителността, която е господствала.

2.Биха ли ти повлияли любовните романи в отношението към любовта и във отношенията със мъжете?

Не, не са ми повлияли. Не смятам, че съществуват такива мъже и жени, или такава любов, но може би още не съм ги срещнала.

3.Вярваш ли в любовта от пръв поглед?

Не, за да се влюбиш в някого трябва да го опознаеш и приемеш с всичките му предимства и недостатъци.

4.На каква възраст започна да четеш любовни романи?

Прочетох 10-тина книжки, когато бях на 16. Активно чета от 19 годишна.

Пете, ако сега пощурея и ти кажа аде приятелко де ша ме заведеш, кое е мястото, което би искала да преоткриеш с мен?

Пете,за малко щях да забравя.Ти споменаваш за фенщина си си към Слави и куку бенд.Искам да ти кажа ,че не си сама в нея.И аз много ги харесвам.Почти няма песен,която да не ми харесва.В момента Слави отговаря лично на въпроси отправени до него.Та моят въпрос е:Би ли задала някаъв въпрос на Слави?Ако да,какъв би бил той и защо би го задала?

Пете, препоти ли се, душата?

Хич, даже ми е кеф

Хайде и от мен няколко въпросчета (Ели съкрати бройката с един):

1. Пишеш, че си възпитана да разчиташ единствено на себе си и се гордееш с това. Факт е, че в днешно време рядко се намира солидно рамо, на което да се опре човек, но не ти ли натежава на моменти да си вечния стълб, на който всеки може да се облегне, а самата ти да трябва да се справяш без чужда помощ?

Тихи не знам как да ти отговоря, малко ми е объркан въпроса ти. Разчитам единствено на себе си, когато ми се налага да свърша дадена работа, или предстои нещо, което ме засяга по някакъв начин, но това че държа сама да се оправям, не значи че няма на кого да се опра. Просто предпочитам варианта, в който ако сгреша за нещо - аз съм си виновна, но ако успея - личните ми овации пак са за мен. Но що се отнася до емоционалното ми състояние изобщо не съм толкова независима. Всеки човек си има тежките моменти, аз не правя изключение, и се радвам че когато съм имала нужда от морална подкрепа съм я получила.

2. Възхищавам се на невъзмутимостта ти по време на сесия. Винаги ли си била толкова уравновесена на прага на изпити или постепенно си култивирала това си качество? Ако е второто няма да откажа съвет как да го постигна и аз.

Пфуу Тихи, да ме беше видяла навремето в първи курс, зимната сесия едва ли щеше да използваш точно определението "уравновесена", не мога да кажа, че не се притеснявам никога. ПРосто вече знам едно, когато съм учила и съм се готвила за даден изпит, моята съвест е чиста и каквото зависи от мен съм го направила, от тук нататък каквото стане. Всякаква паника и притеснение са абсолютно излишни, първо само ти пречат и второ все пак става въпрос за един изпит и да ме скъсат голяма работа, няма да лягам да умирам я! Но все пак имай предвид, че аз за да стигна до изпити първо трябва да си заверя семестъра. Ей това е голямото шоу във ВИАС - заверките! Тези десетина дни всеки семестър, ти разказват играта на цялата психика - без сън, без храна, караш само на фотосинтеза и нерви. В сравнение с това безумие, сесията ми се вижда направо песен.

3. Познаваме се от почти две години и съм забелязала, че си страшно услужлив човек, винаги гледаш да помогнеш с каквото и както можеш. Смяташ ли това си качество за слабост? И случвало ли ти се е да имаш прителства, в които ти си даващата страна, а насреща получаваш прекалено малко, като цяло какво е мнението ти за този тип отношения?

Качество до един момент и слабост от друг, в който почват да ти се качват на главата, особено при наличието на толкова хора, които се всячески се опитват да се възползват. Аз просто не мога да казвам "не", когато ме молят за нещо. Обичам да помагам на хората и даже да не си ми приятен, да ме дразниш, ако ми поискаш услуга няма да ти откажа никога, стига да ми е във възможностите. Но много малко хора го оценяват, даже напротив, направо са неблагодарни, но това си е тяхна работа. Аз лично разсъждавам така - хубаво днес мен си ме прекарал да ти свърша работата, утре ще вържеш някой друг да ти решава проблемите, другиден трети и т.н., но все пак идва момента, в който няма да се намери нов човек и тогава какво?

Щом мога да помогна на някой, защо не? Да му отказвам и да си товаря душата с грехове, не мерси, пък той нека си мисли, че съм балък...

Колкото до приятелства включващи подобни отношения, то има друга дума, които ги характеризира и тя е "Паразитизъм", твърдо мога да заявя, че никой от близките ми приятели не ме е използвал по този начин.

За сега толкова.

Пете, ако сега пощурея и ти кажа аде приятелко де ша ме заведеш, кое е мястото, което би искала да преоткриеш с мен?

А специално с теб - веднага ти отговарям - пещерата Магура, на винен туризъм! Когато ходих там, не можах да се добера до винения гид, но с тебе задължително ще го докопаме, само трябва да си намерим шофьор, че след подробната дегустация само на стоп ще можем да се доберем до София!

Пете,за малко щях да забравя.Ти споменаваш за фенщина си си към Слави и куку бенд.Искам да ти кажа ,че не си сама в нея.И аз много ги харесвам.Почти няма песен,която да не ми харесва.В момента Слави отговаря лично на въпроси отправени до него.Та моят въпрос е:Би ли задала някаъв въпрос на Слави?Ако да,какъв би бил той и защо би го задала?

Всъщност не бих. На няколко пъти се заслушах, когато четеше задаваните въпроси - абсолютна олигофрения, пък и отговорите на Слави са написани от сценаристите. Поне аз не съм попадала на предаване, в което е имало нещо свястно като въпрос.

Но ако имам възможност да го попитам на живо, и да знам, че ще ми отговори искренно, то въпросът ми ще е: "Щастлив ли си?"

И аз да питам: 1. Ако можеше да имаш супер сила, коя би си избрала и защо? 2. Кои са 5 книги, които можеш да четеш отново и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, и отново? 3. Преди време имаше акция остави книга в метрото-автобуса-влака / не знам дали беше в България или нейде по чужбина/, ти коя книга би оставила? Защо? За сега тези

Хихихи ти драйвъра го остави. Намирвам частен и безплатен веднаги. Харесва ми идеята да видим кога ще пощурея че ся съм са кротнала нящо.

Е нека да се отчета и аз . Предварително се извинявам , ако се доблирам с някой. Ако можеш да сложиш нечия физономия на тоалетната си хартия, кого би избрала за тази важна задача? Какъв подарък би искала от Дядо коледа? Може и списък! Какво дете(характер, визия и тн.) би искала да имаш? Какво искаш да постигнеш в следващите 5 години? Кое е най-високото място на което си ходила? А най-далечното? Ако намериш 100 лв какво първо ще си купиш? А ако спечелиш 10000 000?