Лудата ти глава издуха мойта от откат хихи. Но друго ми направи впечатление. От всички отговори свързани с възвишеното понятие "любов" в реалния живот лъха един -няма кажа негативизъм, но определено песимизъм. Знам, че въпроса е личен така че отговори общо ако искаш, но какво те кара да слагаш табела "Повишено внимание" като опре до дълбоки и истински чувства?

И от мен малко питания 1.Най-тъжният,тежкият ти ден е? 2.Най-голямото предателство си понесла от....?Прости ли,забрави ли? 3.Мислиш ли,че можеш да вирееш сама,без семейството? 4.България или чужбина е бъдещето ти?

Лудата ти глава издуха мойта от откат хихи. Но друго ми направи впечатление. От всички отговори свързани с възвишеното понятие "любов" в реалния живот лъха един -няма кажа негативизъм, но определено песимизъм. Знам, че въпроса е личен така че отговори общо ако искаш, но какво те кара да слагаш табела "Повишено внимание" като опре до дълбоки и истински чувства?

Еее как ме надуши, като хрътка заек Явно наистина си личи много. Ами предполагам по принцип съм човек, който хубавите неща винаги ги подлага на съмнение, а в частност, когато ти се клеят в любов и то оная вечната до гроб, ти го повярваш и след по-малко от месец тази любов просто изчезва... Човек се пита и най - директно и брутално ще го кажа "Ако този минава за свестен и не може да те обикне каквато си, дали пък на теб ти има нещо?" Уж си викам не, и си казвам просто не е бил човека, той ще дойде, но в днешно време истинските хора са толкова рядко срещани и не говоря само за мъже, че да се чудиш каква е вероятността да срещнеш подходящ. А и като цяло попадала съм на такива образи, че ако имаше реален шанс да сменя отбора ( ако ме разбирате) , то до сега да се е случило. И все пак всяка сутрин ставам с мисълта, че там нейде сега си върви някой, нищо не подозиращ индивид от мъжки пол и не знае какво го чака хаха.

.... че ако имаше реален шанс да сменя отбора ( ако ме разбирате) , то до сега да се е случило.

И в другия отбор,ще откриеш запъртъци,не се назорвай.

И от мен малко питания

1.Най-тъжният,тежкият ти ден е?

Ще бъда и тук брутално честна - то не беше ден, не бяха и дни, бяха месеци , по точно седем. Може да е малко изтъркано, че раздяла е предизвикала, този ще го нарека "черен" или даже "траурен" период от живота ми, но за мен си е точно такъв. Когато някой е бил част от живота ти години наред и после вече не е, то си е като да загубиш любим човек. Мъката неусетно те превзема и кога ще отмине , не напълно, но достатъчно,за да продължиш с живота си, никой не знае. Единственото , на което се надявам, е да не го преживея повече.

2.Най-голямото предателство си понесла от....?Прости ли,забрави ли?

Най-голямото не мога да кажа, но мога да кажа това - за всеки си има предел. Прелее ли чашата веднъж, няма значение дали отраз или след много постъпки, в теб се пречупва нещо. Повече не гледаш на този човек по същия начин. Можеш да простиш и да продължиш, но чувствата назад не можеш да върнеш.

3.Мислиш ли,че можеш да вирееш сама,без семейството?

Твърдо не! Мога да изкарам без да ги виждам дълго време определно, но само защото знам че са някъде там и ме обичат, макар да се подлудяваме един друг на моменти

4.България или чужбина е бъдещето ти?

България! Трябва да стане нещо, което не мога да си представя какво ще е , за да напусна родината си. Ако всички избягат, кой ще остане за да се бори за страната си?

И в другия отбор,ще откриеш запъртъци,не се назорвай.

Хахаха , в това не се и съмнявам, но все си мисля, че уж с жените мога се оправя по-добре, понеже уж ги разбирам по-добре. И в този ред на мисли, винаги съм се чудила ако бях мъж с тоя характер и мозък , какво ли точно щях да представлявам

Хахаха , в това не се и съмнявам, но все си мисля, че уж с жените мога се оправя по-добре, понеже уж ги разбирам по-добре. И в този ред на мисли, винаги съм се чудила ако бях мъж с тоя характер и мозък , какво ли точно щях да представлявам

Ужас някакъв.От тези,дето жените викат "той не ме разбира,не се вълнува от моите чувства",пък все им се натискат,щото са неуловими

Ужас някакъв.От тези,дето жените викат "той не ме разбира,не се вълнува от моите чувства",пък все им се натискат,щото са неуловими

Това го смятам за комплимент хихи. И по-добре, че не съм, че и като жена съм си достатъчно влудяваща. "Бушуваща стихия" направо.

Сега ми е паднало да питам Аз си падам/вече само по гледането/ на спорт.Ти в тая насока как си,любими спортове,спортисти? По повод девиза ти,че всичко подлежи на преговори-вярваш ли го наистина?Тогава не става ли всичко лесно постижимо? Смърт,прераждане,живот в паралелни светове-какви са твоите виждания? Някак мимоходом спомена Варна.Родния град е просто случайност или неповторимо място? А морето тръпка ли ти е?Имаш ли скъп спомен от плажа?

Редактирано 13 декември 201015 г. от Plqsak (преглед на промените)

Сега ми е паднало да питам

Аз си падам/вече само по гледането/ на спорт.Ти в тая насока как си,любими спортове,спортисти?

Ооо дойдохме си на думата Аз съм привърженик на два спорта - футбол и тенис. За това е "виновник" баща ми. Не споделяме симпатии по отношение на футбола - аз съм проиталиано, в частност Милан, а той е Ливърпул, но по отношение на тениса съм към неговия лагер. Той е Сампрас, а майка викаше за Агаси едно време. И понеже не съм от ония да симпатизирам на спортист, заради хубавия му задник, ще кажа , че по отношение на Сампрас - да обръщаш мачове от два взети сета и трети 5-0 за противника и да биеш си е меко казано похвално.

По повод девиза ти,че всичко подлежи на преговори-вярваш ли го наистина?Тогава не става ли всичко лесно постижимо?

За да не говоря общо ще кажа така има достижими и недостижими цели. Например моята мечта да стана писател. Да много ще е трудно и много ще ме е страх дали ще ме бива, дали ще срещна положителен отзив и т.н. Но ако не опитам цял живот ще съжалявам. От друга страна дали смятам, че мога да стана президент на Бразилия примерно- не естесвтено, малко ще е трудно.Но пък колко му е един насилствен военен преврат всъщност хаха. Спомням си, че някой някога ми беше казал, че или японците или китайците нямали дума за "не". Каквото и да питаш, техния отговор би бил най-малкото " Ще помислим по въпроса."

Смърт,прераждане,живот в паралелни светове-какви са твоите виждания?

Ще ми се да го вярвам, но всеки би го искал. Ала като се замисля логично, колкото аз нося душа толкова и една котка. Разумните доводи ме карат да смятам, че просто сме малко по-еволюирали от някои други животинки, но дали всичките тези чувства, не са просто по-сложно заложен генетично предаден родови инстинкт и т.н. Кой може да каже? Аз мога да кажа едно- когато си присъствал на аутопсия и виждаш как свършват всички накрая ти е малко трудно да повярваш в оптимистичната идея за прераждането. А и неизбежното си е неизбежно, колкото и да го мислиш.

Някак мимоходом спомена Варна.Родния град е просто случайност или неповторимо място?

За мен родния град винаги ще си остане скъп, но в Пловдив порастнах, тук открих самостоятелния си начин на живот, тук преодолях и научих много неща, така че до някъде, може би той ще е града, който винаги ще чувствам някак близък.

А морето тръпка ли ти е?Имаш ли скъп спомен от плажа?

Обичам да съзерцавам морето, но често когато едно нещо ти е даденост не го оценяваш толкова високо, колкото заслужава. Не си падам по разлагането на слънце, признавам си, но разходката, съзерцавайки преговете на Варна с нищо не бих я заменила. А за спомен от години си пазя торбичка мидички, събрани още в ранните ми години.

Мой ред: 1) Като между истински фенове на "Хари Потър", я кажи кое те издразни от поредицата, любим герой и любим момент? 2) Напълно съм съгласна с мнението ти за любовните терзания, но това твое отношение кара ли те да гледаш на любовните романи с ирония, примерно четеш си и мислиш ли си "Бляххх да бе, все едно някой ще ти повярва" или си по-скоро "Еххх, това беше много мило"? 3) Табла или белот? 4) Кое те запали по любовните романи и кога започна да ги четеш?

Мой ред:

1) Като между истински фенове на "Хари Потър", я кажи кое те издразни от поредицата, любим герой и любим момент?

"Издразни" даже не е точната дума, по-скоро още не мога да преживея, че затриха Сириус. Спомням си, че до последно се надявах да го върнат. Може би заради него 3-тата книга ми стана най-любима. Заради факта, че за кратко Хари си имаше нещо като семейство, много мило ми стана тогава. А другото, което може би трябва да впиша в графата "малко вероятни" е, че не че точно симпатизирах на Снейп, но така и не повярвах, че е наистина лош. Винаги съм се чудила, дали самия автор е бил толкова добър, че е успял така да си пресъздаде образа на Сивиръс или просто аз се инатях. Дори след като уби Дълбълдор, аз смятах, че всичко е някаква схема и като никога излязох права.

А колкото до любим герой от челната тройка определено Рон, сигурно защото вечно симпатизирам на неоправданите. Сириус, макар че ако си спомням правилно в един момент имаше нещо, което да те наведе на мисълта, че ако се беше държал не толкова надменно и лошо със домашното си духче, можеше и да оживее. Един вид арогантността му го погуби , а може и да се бъркам. За най-сладка двойка пък гласумав за Тонкс ( е половин час не можех да се сетя името й) и Лун ( че сега и на него му забравих името. Ужас!)

Любим момент - то не е един, а почти всички, в които Хърмаяни и Рон се дърлят. Особено сладък беше онзи около бала, където Хърмаяни беснееше, че Рон е толкова заблуден ще го нарека. То наистина на горкото момче бая време му трябваше да се осъзнае

2) Напълно съм съгласна с мнението ти за любовните терзания, но това твое отношение кара ли те да гледаш на любовните романи с ирония, примерно четеш си и мислиш ли си "Бляххх да бе, все едно някой ще ти повярва" или си по-скоро "Еххх, това беше много мило"?

По скоро второто, то че се подигравам на някои детински терзания така си е, но като цяло ми допада да чета тези романи. Смятам, че наистина и мъжете могат да изпитват и такива нежни чувства, просто на мен скоро не ми се е случвало.

3) Табла или белот?

Табла.

4) Кое те запали по любовните романи и кога започна да ги четеш?

Амиии ... хайде и тук ще съм честна напълно, понеже бях доста малка ( май в началото на гимназията) като прочетох първия си подобен роман (случайно останал от майка ми май беше) , няма да крия, че най-интересно в началото ми беше заради да ги наречем "любовните сцени" . А и като цяло и до сега поддържам идеята, че като опре до секс и представата за него е добре и мъжете да прочетат някоя такава книга, защото не в порното е истината, но това е една съвсем друга тема. Та като ми мина "хормоналния период", си ми останаха любимо място за бягане от реалността. Място, където всичко завършва щастливо и властва истинската и дълбоката любов. Мъжете са мъже на място и така.

Моите следващи въпроси: 1) Обичаш ли да пазаруваш? 2) Имаш ли някакви фобии? 3) Колко деца искаш да имаш и след какъв период от време си представяш, че ще настъпи този етап от живота ти? 4) "Българската Коледа" е...? 5) За Нова Година какво предпочиташ - празнуване на заведение или по домашно? 6) Мнението ти за турските сериали е? 7) Представи си, че първата ти книга е готова, как ще постъпиш - ще се обърнеш към някое издателство, за да види бял свят или ще търсиш алтернативи, за да успееш сама да я издадеш?

Въпросчета и от мен: 1.Обичаш ли снега? 2.Би ли признала на някого, ако не ти допада нещо в него и защо? 3.От толкова много прякора и галени имена, кое ти е любимо, в смисъл, как обичаш да те наричат? 4.Какво те кара да смяташ един човек за добър?

Моите следващи въпроси:

1) Обичаш ли да пазаруваш?

Обожавам да пазарувам. Естествено понякога просто не съм в настроение да обикалям магазините, но както е казал поета "жена с пари била като луд с картечница" и макар, да не съм чак толкова безрасъдна към финансите, намирам известен резон в тази мисъл

2) Имаш ли някакви фобии?

Може би малко към тесните пространства, но пък като се замислиш, кой би искал да се събуди в ковчег. Споменавам го защото наскоро "мернах" един филм за някакъв човек, погребан жив. Е това си е страшничко.

3) Колко деца искаш да имаш и след какъв период от време си представяш, че ще настъпи този етап от живота ти?

Стига да имам нужните финанси, колкото "повече толкова повече" . Три звучи добре, а и някъде бях чела, че и от психологична гледна точка , за да нямало съревнование между тях и не знам още какви теории бяха, било хубаво. В крайна сметка както дойде, ако мога да планирам бих искала първото да е някъде към 28, но знае ли човек до тогава как ще ми се стече живота.

4) "Българската Коледа" е...?

Най-хубавата на света, защото съм си у дома ( в родината).

5) За Нова Година какво предпочиташ - празнуване на заведение или по домашно?

Предпочитам да има любим човек, с който да я споделя. Не че няма и то цели трима (семейството ми), но по такива празници и само един е достатъчен,стига да е правилния, за да е празника невероятен.

А колкото до заведенията и купоните - както казваше сержант Мъртоу "прекалено стар съм вече за тези глупости". Не ми доставят вече такова удоволствие, както преди. Сега ми е достатъчно с един, но приятен човек, да седна на маса, за да си изкарам приятна вечер.

6) Мнението ти за турските сериали е?

Първата ми мисъл в интерес на истината беше "Мерда!", ама прескачам малко във футболния свят. Та не ги гледам, но аз и латино сериалите рядко съм "следила". Явно трябва да ги има и явно има интерес към тях. Но колкото уважавам рожбите на "високоинтилигентната" американска риалити индустрия, толкова тача и гореспоменатите.

7) Представи си, че първата ти книга е готова, как ще постъпиш - ще се обърнеш към някое издателство, за да види бял свят или ще търсиш алтернативи, за да успееш сама да я издадеш?

Сложен въпрос, представа нямам, понеже не съм навътре в нещата, кой е по-добрия за мен вариант. Ако имам право да избирам, избирам тайния трети вариант - пробвам и по двата начина, пък белким все по единия успея

Въпросчета и от мен:

1.Обичаш ли снега?

Обожавам го, но да го гледам през прозореца, как тихо се сипе, както и в момента даже. Студа не го обичам

2.Би ли признала на някого, ако не ти допада нещо в него и защо?

Като цяли да кажем да. От конфронтации не се притеснявам и се опитвам да ги водя спокойно и с разумни доводи. Все повече се убеждавам напоследък, че да кажеш истината в очите на някого е трудно, само ако ти пука за него. А и истината боляла, така е, ако не можеш сам да си признаеш пред себе си недостатъците си, сигурно боли да ги чуеш от друг.

3.От толкова много прякора и галени имена, кое ти е любимо, в смисъл, как обичаш да те наричат?

Майка като бях малка ми викаше Ивче-Пифче, сега е малко смешно, някой освен нея да ми каже така, но Ивче определено си го харесвам. Това което не харесвам е, някой като се чуди как да се обърне към мен и ми каже Иванилче, е боже добре че ми даваш сили, че това така ме дразни, като го чуя, че сигурно не една глава щях да съм отнесля до сега.

4.Какво те кара да смяташ един човек за добър?

Имаше една мисъл, че хората не били добри или лоши те били просто хора. Мисля, че е вярно, но като цяло това , което отличава По-добрите, може би е толерантността и мисълта за другия. Не знам дали успявам винаги и не искам да прозвучи, все едно казвам "Аз съм добър човек!", защото, всъщност не знам дали наистина е така, но винаги съм се стремила да се опитвам да разбирам позицията и на другите хора.

Както обичам да казвам " Не съди, ако не искаш да бъдеш съден!"

Хайде и аз да се отчета с някой и друг въпрос. 1. Как попадна във форума? И има ли нещо, което би искала да промениш в него? 2. Случвало ли ти се е да ти се подиграват, че четеш любовни романи? Ако да, как си реагирала? 3. Обичаш да гледаш спорт, а спортуваш ли ти самата? 4. Намираш известно основание в твърдението, че жените харчат повече. А какво ще кажеш за жените шофьори? 5. Как се спря на фармацията като специалност, върви в семейството, хареса си я от ученичка или случайно?

Редактирано 16 декември 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Хайде и аз да се отчета с някой и друг въпрос.

1. Как попадна във форума? И има ли нещо, което би искала да промениш в него?

Съвсем случайно, докато търсех любовни романи из мрежата. Ами като изключим, че бих предложила една две теми, което разбрах е малко трудно, понеже това е подфорум, не се сещам нещо конкретно.

2. Случвало ли ти се е да ти се подиграват, че четеш любовни романи? Ако да, как си реагирала?

Баща ми умираше да се шегува, и то просто заради наличието на така прословутите "любовни" сцени. Като изключим това, в еротичната част на тези произведения, не виждам нищо по-лошо или даже срамно, от това мъж да каже, че гледа порнографски филми. "Сексът продава!", не е най-стойностната черта на човешкия род, но пък е доходоносна, очевидно. Щом вече почти и реклама няма без сексуален потекст, извода е ясен.

А колкото за към момента , на всеки с коментар относно естеството на моите четива, бих казала просто - чета , каквото ми харесва и наблягам най-вече на чета. Една не вече толкова разпространена практика напоследък.

3. Обичаш да гледаш спорт, а спортуваш ли ти самата?

Бях позанемарила любовта си към футбола и тениса като спорт, но напоследък доста си наваксвам, с гледане. Сериозно или професионално не съм спортувала никога.

4. Намираш известно основание в твърдението, че жените харчат повече. А какво ще кажеш за жените шофьори?

Не обичам да слагам общи знаменатели и като казах предното имах напредвид, че за себе си виждам резон. Глупаво е да кажеш всички са такива или онакива - примерно - всички жени са хитри , а пък всички мъже прости. Ще открадна един цитат и малко ще го попроменя " Ти (не конкретно към теб обръщение, а по принцип) познаваш ли всички жени или мъже, че да си сигурен? "

Та по въпроса със шофьорите, че напоследък има много калпави такива ( и то и от двата пола) по улиците, ми има нещо такова. Не е нормално току що взел или взела книжка и оп на колата на тати или мама, която очевидно не можеш да овладееш, било защото е джип и ти идва трудно за маневри или било високоскоростна спортна кола.

5. Как се спря на фармацията като специалност, върви в семейството, хареса си я от ученичка или случайно?

Трето поколение фармацевт. Не ми е детската мечта, но като почнах да работя разбрах, че всъщност ми допада и то много.

Кое е предизвикателството, което не би приела? Думите, които никога не би изрекла? И тъй като все питаме къде искаш да отидеш, кое място да постетиш, моят въпрос е пък къде никога не би стъпил кракът ти и естествено защо?

Кое е предизвикателството, което не би приела?

Доста интересен въпрос, хвърля ме в размисли. Може би не бих се хванала да редактирам книга, примерно, сигурно защото се виждам повече като творческа натура. Както каза Джеймс Ролинс " благодаря на редактора си, който превърна тези писания , във книга." или нещо подобно. Не бих казала и , че никога повече не бих разочаровала никого до края на живота си, просто защото го смятам за невъзможно за изпълнение. В обобщение - не бих приела нещо, за което смятам, че не бих се справила.

Думите, които никога не би изрекла?

То малко мелодраматично ще прозвучи, но нали съм си песимист скрит под маската на реалист, не бих изрекла думите "Никога няма да те разочаровам!". Всеки е разочаровал някого поне веднъж през живота си, няма значение в дребен аспект или в по-сериозен. Често най-близките си хора нараняваме най-много, ала това не значи, че не ги обичаме.

И тъй като все питаме къде искаш да отидеш, кое място да постетиш, моят въпрос е пък къде никога не би стъпил кракът ти и естествено защо?

Като географска дестинация не се сещам за такава, но ето няколко други:

1- никога не бих се върнала в миналото си , по конкретно в годините от първи до седми клас. Децата ме нарочиха като аутсайдера на класа и определено не бяха много мили , и с последното аз се изразявам доста мило по тяхно отношение.

2- Ада, в един от сериалите бяха представили мястото направо страховито. Ако има класация най-добро пресъздаване на представата за Ада ще я спечелят. Главния герой обясняваше как месеците са изглеждали години и там вързан по средата на нищото , за да те изтезават, непрекъснато, докато не се пречупиш и не почнеш ти да изтезаваш...

3- космоса - има нещо плашещо за мен в идеята да не си на твърда земя, в този ред на мисли, сигурно и оттам паническия ми страх от водата.

Въпроси, породени от твой отговор - паническия страх от вода: Откакто се помниш ли се страхуваш от вода? Дали някога би се опитала да го преодолееш?

Въпроси, породени от твой отговор - паническия страх от вода:

Откакто се помниш ли се страхуваш от вода? Дали някога би се опитала да го преодолееш?

Като малка не съм го имала този страх, но като пораснах, вече ми беше някак трудно да се науча да плувам. Пробвала съм се няколко пъти да се науча, ама колкото и тъпо да звучи, нещо не мога да си го представя как точно става и като прибавим и страха да не цопна по лице, плюс , че най-ужасяващата идея за смърт за мен е да не можеш си поемеш въздух ииии то си стана чиста проба фобия

Още малко въпроси от мен: 1) Най-личният подарък, който са ти правили е? 2) Харесваш ли поезия? 3) Сладко или солено? 4) Кой е любимият ти приказен герой? 5) Жега или студ? (този последния го задавам, защото седя си и се чудя, какво не харесвах на 40-градусовите горещини)

Още малко въпроси от мен:

1) Най-личният подарък, който са ти правили е?

Една кутия за бижута, в любимия ми цвят (лилаво), донесена ми от Германия, ако не се бъркам.

2) Харесваш ли поезия?

Много, в частност сонетите на Шекспир, в 5-стъпен ямб, ако не бъркам. И като го споменахме , и него, обожавам комедиите му. На 12-тата нощ само дето кърпичка не ми трябваше да си бърша сълзите от смях. Някои хора намират този начин на писане за тежък, аз пък напротив намирам го много приятен и лесен за възприемане и четене.

3) Сладко или солено?

Сладко.

4) Кой е любимият ти приказен герой?

Звярът от "Красавицата и звяра". Това е и любимата ми приказка

5) Жега или студ? (този последния го задавам, защото седя си и се чудя, какво не харесвах на 40-градусовите горещини)

А де, и аз се питам същото. Любимата ми мисъл, е че август месец в Пловдив е като в ада, само дето не мирише на сяра, а няма да забравя първата година като бях тук по това време. Лелееее то чак имаш чувството че си в безтегловност, 3 през ноща, а и идея за разхлаждане или повей нямаше. И все пак като дойде тоя студ, май почвам да предпочитам жегите, хаха.

И аз да се включа (макар и малко късно)с моите въпроси: Казваш,че обичаш сладко.Кой е любимият ти десерт? Обичаш ли да готвиш? Кое ти е най-досадно домашно задължание?А най-приятното? На каква тема би бил първият ти роман и защо? Имала ли си детска мечта?

Редактирано 19 декември 201015 г. от margc (преглед на промените)

Е да кажем няма да ни пляскат много, а и за какво са правилата, ако не за да се нарушават от времен на време.

Казваш,че обичаш сладко.Кой е любимият ти десерт?

Тирамису.

Обичаш ли да готвиш?

Ако аз съм изявила желание - да.

Кое ти е най-досадно домашно задължание?А най-приятното?

Хъм най-досадното ми е прахосмукачката може би, естествено когато не съм в приповдигнато настроение и не играя като Фреди Меркюри в пословичния му клип хихи. Най-любимото да си подреждам гардероба

На каква тема би бил първият ти роман и защо?

Ами падам си много исторически настроена, но и едни съвременен на тема футболисти бих от много време ми се сврътка из главата. Историческите както вече казах ми напомнят за приказки, а един хубав съвременен може да те накара да повярваш , че любовта и романтиката дори и днес са още живи.

Та по конкретно една от идеите си за роман развих в темата за авторството, като цяло основната идея винаги се върти около сблъсъка между половете, сигурно защото и на мен често ми се е случвало да трябва си доказвам интелекта.

Дори и снощи единственият мъж на масата ни попита как побираме толкова информация в главата, ако мъжете го правеха. Аз му отговорих следното вие го правите - запълвате ги с познания за коли , спорт и оръжия. Да ве верно беше отговора. Че си има неща , които са по-характерни за единия или другия пол има си, но това не значи, че няма жена която "разбира" от даден спорт или мъж, който да не "разбира" от стил. Тесногръдието на някои хора не само е безкрайно, но и ужасно дразнещо. Извинявам се май се вдъхнових малко повечко и се отклоних , не че ми е за сефте

Имала ли си детска мечта?

Мнооо ясно - исках да стана кат' Индиана Джоунс. Както се досещаш не стана нещо хаха. Исках да се занимавам с дизайн, рисуване, много работи. Има шанс да стане, но за Индиана съм малко скептична относно успеха на мисията ми хаха.

След малка консултация, предлагам следващият попълващ да е Марги (margc).