Моя милост откъм въпроси се изчерпа, но да си кажа гласа за следвщия участник, преди да съм запрашила за уикенда. Гласувам за Стаси (stasungera).

Кали ще споделиш ли някоя случка, в която си направила голям гаф и още се червиш като се сетиш за нея. Подкрепям Тихи и давам следващия си глас за Стаси

Моя милост откъм въпроси се изчерпа, но да си кажа гласа за следвщия участник, преди да съм запрашила за уикенда. Гласувам за Стаси (stasungera).

Кали ще споделиш ли някоя случка, в която си направила голям гаф и още се червиш като се сетиш за нея.

Подкрепям Тихи и давам следващия си глас за Стаси

Ами момичета ако има съгласни ще бъда следващата. Благодаря ви за вотовете.

А ето го и моят въпрос, понеже Петето ме подсети лекичко. Би ли направила нещо откачено някога през живота си? Ако се решиш, какво би било то?

Редактирано 15 октомври 201015 г. от stasungera (преглед на промените)

Така, време е да отговарям. Сжелявам, че се забавих, но си имах едни проблеми.

Такаааа, може би предварително дължа едно извиненийце на Кали за по-долното изказване,още повече,че с лексикона нямаме за цел да даваме акъл или да коментираме разбиранията на отговарящия,но нещо ме глоожди.

Мила, на моменти като чета отговорите ти имам чувството,че срещу мен е майка ми /а тя е на 70/, в следващия подхвърляш,че годинките ти са малко за да си категорична по даден въпрос. Ми не ми се връзва нещо. Не че, 13 годишните не могат да са самотни или различни, но като цяло търсят средата-наборите да не ги изолират,че инак ще им се стъжни живота/инстинкт за самосъхранение/ и да си намерят хора със сродни интереси/пак този инстинкт,но на емоционално ниво/.Как да кажа,много „правилни” отговори ми даваш,тъй че се чудя с кого си говоря. Каквато и да е истината,няма проблем за мен-то си е въпрос на избор.Не се засягай и ти,ако съм сгрешила /моето оправдание за подозрителността са годините - живота е имал врема да ме ошамари/, ако наистина се „гъбаркаш”, дано ти е доставило удоволствие,че поне да е имало смисъл.

Съжелявам, че смяташ така, но наистина съм на 13! Знам, говорила съм с някои хора, които казват "Ами ти говориш, като голям човек!" Това, че съм малка и имам различни интереси от тези на другите в класа ми, ми създаде проблем, който и до днес се опитвам да разреша. Наистина съм на 13. Но това, че съм тази възраст и съм се "осъзнала" ме вкарва в "оковите на възрастта ми' . ( Знам, тези думи са глупави и на бас, че ще умрете от смях, като ги прочетете.) И така, надявам се, че ще ми повярваш мила.

Кали ще споделиш ли някоя случка, в която си направила голям гаф и още се червиш като се сетиш за нея.

Подкрепям Тихи и давам следващия си глас за Стаси

01. Аз по принцип се опитвам да не правя гафове, но най-отвратителния до сега беше, когато паднах пред един голям сладур, който тайно харесвам. Толкова ме беше срам, че направо..... искаше ми се да потъна вдън земя... http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Ами момичета ако има съгласни ще бъда следващата. Благодаря ви за вотовете.

А ето го и моят въпрос, понеже Петето ме подсети лекичко. Би ли направила нещо откачено някога през живота си? Ако се решиш, какво би било то?

01. Откачено ли? Не, не си падам по откачени работи, но-най лошото би било, ако не си науча по някой предмет и изкарам двойка. ( Не е щуро, но това е моя мироглед)

П.С. И аз гласувам за Стаси.

Стаси,вече е 22 българско време,що не вида попълнен лексикон?

Стаси,вече е 22 българско време,що не вида попълнен лексикон?

Упс, аз го карам на испанско и изобщо не се усетих. Но ето я и моята така наречена страничка или местенце в тази тема.

1. Име. Имаш ли прякор/и, галени имена? Разкажи малко за тях. – Станислава. На кратко ми казват Стаси, макар че в последно време го извъртат и на Стейси (испанците по-специално ;д).

2. Твоята снимка

3. Рожденна дата – 7.03.1992

4. Цвят на косата, а на очите? – Цвят на косата: кестеняв, на очите също. Нищо специално общо взето.

5. От къде си? – Мхм, родена съм в Търговище и съм живяла дванадесет години там. След това се преместих за две години в Шумен, понеже нашите заминаха за Испания и някой трябваше да гледа мен и сестра ми. В момента живея в Мадрид.

6. Имаш ли брат или сестра, а ще споделиш ли как се казва? – Имам по-малка с шест години от мен сестра, която се казва Маги.

7. С какво се занимаваш в момента? – Уча в колеж.

8. Семейно положение? – Живея с нашите и точно в момента съм сама.

9. Любими: цвят, число, месец, сезон? – Любимият ми цвят е червеният, но и обожавам електриково синьо и зелено; число – 7; месец – април; сезон – пролет.

10. Пушач или непушач? – Пушач. Вредно, но пък какво да се прави.

11. Пиеш ли? А носиш ли (на алкохол или приятели)? – Пия, но не често. Най-вече тогава когато са празниците на квартала или някой рожден ден. Ако случайно ми се припие малко, нашите са ми скрили в хладилника едно бакарди смесено с вкус на диня. ;д Мхм, нося на алкохол, но все пак не чак дотам, та да не се напия от половин литър чист концентрат.

12. Любимо животно, а растение? – Обожавам делфините, а от цветята страшно много харесвам водните лилии.

13. Имаш ли домашен любимец...или саксия? – Нямам домашен любим, а саксия също нямам. Имам цветя в стаята си, но си признавам с ръка на сърцето, че все не мога да им запомня имената.

14. Каква музика обичаш? – Слушам всичко. Но принципно на компютъра ми преобладава рок и транс. Ако съм на дискотека, обожавам денс парчетата и всъщност комерсиалното, което се пуска. Само дето не го търпя всеки ден да ми върви.

15. Любима песен, певица, певец, група, дует? – Bon Jovi, DJ Tiesto, Nightwish, The Rasmus, Within Temptation, Енрике Иглесиас и др. Любимата ми песен е, тъй де те са няколко: “Adagio for Strings”, “Numb”, “Comatose”.

16. Какви филми харесваш? – Гледам абсолютно всичко, важното е да е стойностно.

17. Любим филм, актьор, актриса? – Харесвам Брад Пит, Робърт Де Ниро.

18. Любима книга (посочи един роман и нещо встрани от жанра), автор, герой, героиня? – „Сянката на бурята”. Леле, бих казала Малори, ама то да е една книга?! Не. Пък и те са си уникални.(: Извън жанра страшно харесвам „Колониите на сътворението” на Тери Гудкайнд.

Любим автор... Стивън Кинг, а освен него харесвам страшно и поемите на Бекер.

19. Предпочитана медия - радио, телевизия, вестници или интернет? Обичаш да си информиран/а или те устройва блаженото неведение? – Колкото и ужасно грозно място да е света (почти всеки ден) предпочитам да бъда осведомена за нещата, които стават в него отколкото да съм в неведение. А иначе предпочитаната ми медия е интернет. Доста повече време прекарвам пред компютъра, отколкото пред телевизора.

20. Чужд език, който харесваш? А какъв знаеш? – Знам испански. Английският малко го разбирам, но не до там, че да го говоря спокойно и да превеждам.

Бих искала да науча френски и италиански. Макар и да не са много говорими езици по света, звучат страхотно.

21. В кои държави си бил, а кои искаш да посетиш? – Била съм в Чехия, Унгария и Франция, а много искам да посетя Обединеното кралство (не само Англия) и Мароко.

22. Хобито ти? – Освен четенето на книги, обичам да пиша и да си играя с фотошоп.

23. Девиза ти? – „Бъди такъв какъвто си, а не такъв какъвто искат останалите. Винаги има хора на този свят, които ще са до теб и зад теб. Светът е шарен.”

24. За какво мечтаеш? – Да постигна набелязаните си цели.

25. От какво се страхуваш? – От нищо не се страхувам или поне досега не съм се, но определено се отвращавам от някои неща.

26. Песимист, оптимист или трезвомислещ реалист? – Трезвомислещ реалист.

27. Гордостта е? – Чувството, което държи главите ни високо вдигнати и ни дава нужното самочувствие от това, което сме. Естествено, не трябва да е в прекалени количества.

28. Държиш ли на думата си? – Винаги.

29. Латерна или добър слушател? – Добър слушател.

30. Обичаш ли предизвикателствата? – Да, те те карат да се чувстваш жив.

31. Любовта е? – Противоположното на омразата. Най-прекрасното, истинско, чисто и неконцентрирано чувство, което съществува на този свят и прави хората пълноценни.

32. Какво не би простила на най-близките си хора? – Предателството.

33. Опиши се с една дума. – Пряма.

Тъй,понеже напирах,редно е и да си плясна въпросчетата. 1.Определяш се като пряма - това плюс или минус е било за теб в отношенията с околните? 2.Живееш в Испания,защото вашите са заминали,в този смисъл чувстваш ли се прецакана,че решението ти е натрапено,а не собствен,осъзнат избор?

Тъй,понеже напирах,редно е и да си плясна въпросчетата.

1.Определяш се като пряма - това плюс или минус е било за теб в отношенията с околните?

2.Живееш в Испания,защото вашите са заминали,в този смисъл чувстваш ли се прецакана,че решението ти е натрапено,а не собствен,осъзнат избор?

1. Обикновено е плюс, но естествено не мога да отрека, че е имало някой и друг случай когато да ми е изигравало лоша шега.

2. Истината е, че никога не съм мислила за това от този ъгъл. Преди да замина, нашите предварително ме подготвиха (както и сестра ми), че ще напусна страната. Беше ми кофти, особено последните дни преди да замина, но знаех, че живот и здраве най-вероятно ме очаква нещо по-добро. Гледах реално на нещата и виждах, че ако се постарая дори малко ще имам повече шансове за реализация в друга страна, отколкото в България. Радвам се, че заминах, защото сега не искам да се връщам.

Стаси какво ти липсва в Испания, имам предвид вещ, хора или усещане от България, нещо българско? Видях, че списъкът ти за посещения съдържа Мароко, е тъй като въпросната дестинация се мъдри и в моите планове, ще споделиш какво те впечатлява и привлича в нея?

Стаси какво ти липсва в Испания, имам предвид вещ, хора или усещане от България, нещо българско?

Видях, че списъкът ти за посещения съдържа Мароко, е тъй като въпросната дестинация се мъдри и в моите планове, ще споделиш какво те впечатлява и привлича в нея?

Да си кажа честно не ми е направило впечатление да ми липсва нещо от България. Единственото, което ме свързва със страната е раждането ми, живеенето до определена част от миналото ми и близките ми роднини. Други неща не ме "задържат" един вид. Но иначе си ми липсва типичната българска кухня и най-вече кръчмите ни. ;д За усещане наистина ми липсва нещо. Духът на народа, природата най-вече.

Това, което ме привлича от Мароко е културата, традициите на хората там и красивите кътчета, които съществуват в страната. Има много красиви места, които трябва да се видят и не трябва да се пропускат.

Редактирано 18 октомври 201015 г. от stasungera (преглед на промените)

Тя петето добре ме изпревари, но мен също ме впечатли особено желанието ти да посетиш Мароко по простата причина, че съм била там. Та въпроса ми ще е малко по конкретен на тази тема. Кой град най-вече би искала да посетиш и какво те е провокирало да го избереш? Инак от опита си да кажа, че Мароко е един страхотен избор.

Стаси,твоето виждане за:

1.Брак или съжителство на семейни начала

2. Отворена или моногамна връзка.

И ако половинката не споделя възгледите ти /или впоследствие ги промени/, как ще постъпиш?

Тя петето добре ме изпревари, но мен също ме впечатли особено желанието ти да посетиш Мароко по простата причина, че съм била там. Та въпроса ми ще е малко по конкретен на тази тема. Кой град най-вече би искала да посетиш и какво те е провокирало да го избереш? Инак от опита си да кажа, че Мароко е един страхотен избор.

Много бих искала да посетя Казабланка, Маракеш, Рабат, то всъщност ако има начин бих обиколила Мароко, но това са главните градове, които много искам да видя.

Честно да си призная, не знам какво точно ме е провокирало. Любопитството ми към различните култури е доста голямо, а освен че обичам да пътувам, ми харесва да виждам красиви места с прекрасни забележителности, в които се крие някаква история. Макар и да не обичах предмета в училище, интересът ми към миналото не е малък. Предпочитам да научавам всичко от общо култура, защото така ми остава за по-дълго в съзнанието.(:

Стаси,твоето виждане за:

1.Брак или съжителство на семейни начала

2. Отворена или моногамна връзка.

И ако половинката не споделя възгледите ти /или впоследствие ги промени/, как ще постъпиш?

1. Принципно нямам нищо против съжителството на семейни начала, пък и последните години то доста се разшири. Обаче предпочитам брак, защото съм романтична натура и бих искала да се видя в булчинска рокля.(:

2. Моногамна връзка. Не ми допадат връзките, в които играят роля повече от двама души. А иначе ако ми се случи нещо подобно най-вероятно ще зарежа половинката си, освен ако и аз по някаква странна случайност не съм съгласна на с неговите възгледи. Но това ми се струва невъзможно, защото не си падам по такива неща.

Много бих искала да посетя Казабланка, Маракеш, Рабат, то всъщност ако има начин бих обиколила Мароко, но това са главните градове, които много искам да видя.

Честно да си призная, не знам какво точно ме е провокирало. Любопитството ми към различните култури е доста голямо, а освен че обичам да пътувам, ми харесва да виждам красиви места с прекрасни забележителности, в които се крие някаква история. Макар и да не обичах предмета в училище, интересът ми към миналото не е малък. Предпочитам да научавам всичко от общо култура, защото така ми остава за по-дълго в съзнанието.(:

Хихи блг за отговора, но аз бих ти препоръчала освен тези наистина големи красоти да отскочиш и до Агадир. А иначе няма по красив залез от този в Маракеш поне за мен, де с хилядите палми и силуета на Атласките планини. Но пък съм сигурна че по света има много такива места. Дай боже и аз да се върна в моето любимо. Сега понеже защото и неизбежно ми се наби че си се родила само два дни преди мойто сладко проклето келеме да те питам ти все пак открила ли си призванието си и това което обичаш и ще копаш с зъби и нокти да постигнеш или още са луташ кат муха без глава и си викаш има време то ша ма осени свише?

Време е и аз да се включа: 1. След като живееш в Испания сигурно ти се налага да използваш по-често испанския, отколкото българския език. Притесняваш ли се, че в един момент може да започнеш да забравяш родния език? 2. Забелязала ли си дали четенето на книги е обогатило речника ти, т.е. дали е формирало изказа ти, или това е въпрос на възпитание? Питам, тъй като според мен боравиш много добре с думите, в сравнение с доста свои връстници, а и не само. 3. Как се запали по четенето за удоволствие? и 4. Много сладка снимка си сложила, та в този ред на мисли, смяташ ли се за суетна или да изкараш 10 минути пред огледалото ти се виждат много?

Стаси какво е мнението ти за изневярата? Имаш ли шофьорска книжка, ако да обичаш ли да шофираш?

1.Тъй като виждам,че си пушач,интересно ми е да разбера от колко време пушиш и какво те накара въобще да ги започнеш?

2.Какво мислиш за татуировките?Харесваш ли ги и би ли си направила?Ако да,какво би си татурала,пеперудки и цветя или нещо символично,свързано със същността ти?

3.На какъв език говорите вкъщи - български или испански?

4.Коя е най-голямата изненада,която са ти правили?

Хихи блг за отговора, но аз бих ти препоръчала освен тези наистина големи красоти да отскочиш и до Агадир. А иначе няма по красив залез от този в Маракеш поне за мен, де с хилядите палми и силуета на Атласките планини. Но пък съм сигурна че по света има много такива места. Дай боже и аз да се върна в моето любимо. Сега понеже защото и неизбежно ми се наби че си се родила само два дни преди мойто сладко проклето келеме да те питам ти все пак открила ли си призванието си и това което обичаш и ще копаш с зъби и нокти да постигнеш или още са луташ кат муха без глава и си викаш има време то ша ма осени свише?

Звучи страшно красиво! Иска ми се в скоро време да имам възможност да попътувам, но е доста малко вероятно за съжаление. Е, за мечтите не се плаща, пък и някой ден ще отида.

Ами да си призная честно, до преди миналата година си мислех, че искам да уча или туризъм, информатика. Когато не успях да влезна в университет и вместо това се записах в колеж с фотография и операторство си признавам, че останах очарована и просто попаднах в своя свят. Досега винаги съм харесвала фотографията и съм я практикувала като любител (също я изучавах една година в училище), но не съм мислила да го правя до там, че да я изучавам сериозно. Ала когато попаднах в колежа, видях местата за обработването на дигитални снимки (вече не се работи с промиване за съжаление, макар аз да имах късмета да го правя) и тези за осветлението, телевизията и камерите... останах просто очарована! Тогава си дадох сметка, че наистина съм намерила мястото си и съм решила да се боря напред (досега съм го правила и няма да се спирам точно сега) целенасочено.

Време е и аз да се включа:

1. След като живееш в Испания сигурно ти се налага да използваш по-често испанския, отколкото българския език. Притесняваш ли се, че в един момент може да започнеш да забравяш родния език?

2. Забелязала ли си дали четенето на книги е обогатило речника ти, т.е. дали е формирало изказа ти, или това е въпрос на възпитание? Питам, тъй като според мен боравиш много добре с думите, в сравнение с доста свои връстници, а и не само.

3. Как се запали по четенето за удоволствие?

и

4. Много сладка снимка си сложила, та в този ред на мисли, смяташ ли се за суетна или да изкараш 10 минути пред огледалото ти се виждат много?

1. Не, защото вкъщи говоря само на български (вярно, има случаи когато смесвам и двата езика. Неизбежно е. ;д), пък и обичам да чета и пиша на родния си език. Макар и да говоря испанския много добре за момента не го смятам напълно за втори "роден" език, така да го кажа. За мен той просто е още едно знание и богатство.

2. Възпитанието оказва влияние върху характера, човека и неговото държание. Ако родителите говорят граматически правилно, според мен това се предава и на децата им. Ако пък обратно на това псуват, крещят и т.н. това също ще го запаметят в техните съзнания и те ще ги копират. Все пак ние гледаме от родителите си. Те са един вид идоли за нас, огледала, които използваме.

Оставяйки това настрана, книгите оказват доста по-голямо влияние върху речта и изразяването на един човек. Ако някой не чете, той няма да обогати речника си, няма да се научи да говори правилно. Лично при мен книгите оказаха голямо влияние, защото така се обогатих още повече не само с думи, но и със знания.

За съжаление в последните години, доста юноши мислят четивото за скучно и "задръстено". Това е наистина много жалко, защото те се държат като сноби на базата на какво... нищо.

3. Винаги съм била запалена по четенето. Може би дори донякъде е генетично. В семейството ми всички четем и това може би е оказало голямо влияние върху съзнанието ми. От малка още обожавам книгите и винаги когато имам време прочитам някоя. В последно време се научих да свързвам двата края ;д - този с книгите и училището (в случая колежа).

4. Благодаря за комплимента!(: А иначе не, не се смятам за суетна. Вярно е, че седя пред огледалото средно двадесет минути (доста рядко повече - то е само ако случайно ще излизам вечер), но това е просто навик. Обичам да се гримирам нормално, но с прецизност, а не в бързината си да се омажа, не че не съм се оправяла и за 10 минути де ;д. От доста време ми е навик да изляза от вкъщи с грим (лек, разбира се), защото така си освежавам лицето след съня.

Стаси какво е мнението ти за изневярата?

Имаш ли шофьорска книжка, ако да обичаш ли да шофираш?

1. Против изневярата съм. Не ми харесва и ако един ден попадна в такъв случай, най-вероятно ще зарежа директно приятеля си. Макар всъщност да казвам това в момента, предполагам че първо ще му поискам обяснение, защото в повечето случаи (да не кажа в почти всички) изневярата се дължи на нещо (естествено има и изключения, когато мъжът или жената не може да бъде само с един човек дълго време). Според мен когато тя се случи и двете страни имат вина. Най-простата причина за това е еднообразието в една връзка, липсата на копромиси... Мисля, че ако някой ми изневери може би при първия път ще простя, след като получа достоверно обяснение. Обаче случи ли се втори, директно затварям вратата под носа. Не съм много обективна, тъй като не знам как конкретно ще реагирам в такава ситуация. Но иначе съм против това действие, ала за да не се получи всяка страна трябва да дава нужното в една връзка.

2. Нямам шофьорска книжка за съжаление, но много искам. Надявам се в близкото бъдеще да изкарам.(:

1.Тъй като виждам,че си пушач,интересно ми е да разбера от колко време пушиш и какво те накара въобще да ги започнеш?

2.Какво мислиш за татуировките?Харесваш ли ги и би ли си направила?Ако да,какво би си татурала,пеперудки и цветя или нещо символично,свързано със същността ти?

3.На какъв език говорите вкъщи - български или испански?

4.Коя е най-голямата изненада,която са ти правили?

1. Ако не се лъжа бях започнала на 14 за малко, понеже се движех в лоша компания, но си дадох сметка и ги отказах. После дойдох в Испания и не ми се пушеше отново. Истината е, че не знам как ги започнах повторно. Просто един ден май ми се беше припушило, знам ли... и така пак почнах. Това се случи като бях горе-долу на 16, 16 и половина. Хубавото е, че не съм комин. Пуша средно по кутия на седмица, така че заделявам доста.

2. Харесвам татуировките, особено цветните. Преди време мислех да си направя една на лявата страна на гърба (мястото, което се намира около плешката), но не се реших. Случи се така поради простата причина, защото изведох плюсове и минуси при татуировката. За съжаление колебанието от това, че ще ми омръзне ме спря. Може би един ден ще се реша, но е малко вероятно (макар и много да ми харесва).

Иначе бих си татуирала една 3D роза, която си бях намерила и беше страшно красива. Символичните неща не са ми много в стила (името ми, буквата ми или някаква дума свързана с мен).

3. Говорим на български, макар понякога да смесваме с испански думи.

4. Труден въпрос... Наистина бях прекрасно изненадана от приятелите си на рождения ми ден. Вместо да ми купят нещо скъпо, което няма да ми е на сърце, те ми направиха един плакат с наши общи снимки, украсявайки го с пожелания и послания. Беше просто невероятно направен и си спомням, че едва не се разплаках от радост.(:

...

4. Труден въпрос... Наистина бях прекрасно изненадана от приятелите си на рождения ми ден. Вместо да ми купят нещо скъпо, което няма да ми е на сърце, те ми направиха един плакат с наши общи снимки, украсявайки го с пожелания и послания. Беше просто невероятно направен и си спомням, че едва не се разплаках от радост.(:

Страхотен подарък и много ценен, браво на тях.

Нещо ме вдъхнови един чат в скайп за още въпросчета:

1. Сънуваш ли и ако да, помниш ли сънищата си, приятни ли са или в повечето случаи шантави?

2. И един въпрос от творец към творец /с други думи - кандидат-писател/: като седнеш можеш веднага да почнеш да пишеш или си на периоди, в които задължително трябва да имаш муза? Освен това как ти идват идеите за сюжет - моментен проблясък или обикновено тръгваш от някакъв детайл и обогатяваш картината постепенно? Също колко измислени сюжета имаш и по колко от тях си писала, нещо завършено? и спирам, че ставам досадна

Страхотен подарък и много ценен, браво на тях.

Нещо ме вдъхнови един чат в скайп за още въпросчета:

1. Сънуваш ли и ако да, помниш ли сънищата си, приятни ли са или в повечето случаи шантави?

2. И един въпрос от творец към творец /с други думи - кандидат-писател/: като седнеш можеш веднага да почнеш да пишеш или си на периоди, в които задължително трябва да имаш муза? Освен това как ти идват идеите за сюжет - моментен проблясък или обикновено тръгваш от някакъв детайл и обогатяваш картината постепенно? Също колко измислени сюжета имаш и по колко от тях си писала, нещо завършено? и спирам, че ставам досадна

Изобщо не си досадна.(: Приятно ми е да отговарям.

1. Изобщо не помня сънищата си. Ако кажа, че не сънувам ще излъжа, защото всеки човек сънува. Единствено съм си спомняла някой и друг кошмар или сън, който не е стигнал до своя край.

2. Ами ако имам идеята започната, тоест почнала съм проекта си мога да пиша всеки ден. Самите ситуации, атмосферата около героите ми и случките ми идват на момента. Основната идея на историята е в главата ми, но самото й развитие изобщо не го предвиждам. Оставям го само да се появи.

Мхм, сюжетите поне досега са били винаги проблясъци. Появява се нещо в главата ми, дооформям го малко и започвам да пиша. Само за един проект от написаното досега от мен ми беше помогнала малко Валенсия. Бях на почивка с нашите за три дни ако не се лъжа и всеки ден разглеждахм забележителностите. Точно тогава бях в период на застой и даже май бях завършила първата си история (която между другото, е ужасна) и наблюдавайки сградите в готически и бароков стил, и тогава ми дойде идеята как да започна първа глава на новия проект. Истината е, че изобщо нямах идея какво ще се случи по-нататък в самата история, но всичко дойде с времето. И то не история, ами роман се получи. ;д

Имам три сюжета. Два от тях завършени, като се чудех първият дали да го продължа с втора част, но се отказах. Втората история съм я завършила (остава ми само епилога, който все не мога да напиша - просто имам чувството, че когато наближава краят и думите не идват) и мисля да пиша втора част, но най-вероятно ще стане след време. Точно в момента работя по третата си история, тоест пиша я, но да видим какво ще се получи накрая. ;д

Не се смятам за кой знае каква писателка, но определено съм попадала на по-ужасни писания и от моите по различни форуми (без да споменавам имена). В писането с крие това, че човек излива фантазията си и обичам да го правя. Пък колкото и да е зле написано реално, е.. няма значение. ;д

Имам питанка,спортуваш ли извънкласно,тъй да се каже.Кой ти е любимия спорт,дори и само за гледане.А отговора на последната част ще е образователна за мен.Какви са ти наблюденията,спортът достъпен ли е за всички желаещи.Да поясня-като момиче исках да се занимавам с езда,но една конна база на майната си /извинявам се,но е точно/ правеше нещата недостъпни за 11-13 годишно хлапе.А в днешно време добавяме и тлъсти такси,така че не е чудно,щото децата в България затлъстяват в най-ранна възраст.

Имам питанка,спортуваш ли извънкласно,тъй да се каже.Кой ти е любимия спорт,дори и само за гледане.А отговора на последната част ще е образователна за мен.Какви са ти наблюденията,спортът достъпен ли е за всички желаещи.Да поясня-като момиче исках да се занимавам с езда,но една конна база на майната си /извинявам се,но е точно/ правеше нещата недостъпни за 11-13 годишно хлапе.А в днешно време добавяме и тлъсти такси,така че не е чудно,щото децата в България затлъстяват в най-ранна възраст.

За съжаление не спортувам, макар и много да искам. Най-малкото желаех да ходя на фитнес, обаче съм прекалено натоварена с колежа. Тъй де, той е ок, но ще ходя и на часове по английски и никакво време няма да ми остане. Много обичам да играя волейбол, но не и да го гледам. Футболът ми е любимият спорт.(:

Относно наблюденията ми, мисля че в България наистина се прави доста недостъпно и отбрано спортуването. Вместо да има един вид места за всички, таксите се вдигат до непоносими цени и така хората от народа не могат да се запишат - себе си или децата. Но все пак, има го и най-простият пример. Ако едно дете искаше да спортува, може да отиде на игрището и да го прави.

В Испания това е хубавото, че много деца спортуват. Изключвайки часовете по физическо в училище те ходят на игрището, ходят да бягат и така нататък. И за това не плащат. Вярно, че има спортове, които се плащат и това е неизбежно, но това ще дойде трудно на човек, който целенасочено иска да се занимава с това, а не просто да поддържа форма. Според мен, ако един човек има желание да спортува, ще го прави и на площадката.(:

Стаси има ли някакво домакинско задължение, вършенето на което ти доставя удоволствие? Ако можеш да избираш какво би предпочела страхотна кариера, или голяма къща, с двор, куче и няколко хлапета, които да са покрай "полата ти", и изобщо представяш ли си се в някоя от двете светлини? Малко книжен въпрос, какъв тип героини харесваш (за мъжете няма да питам то е ясно ) И накрая предлагам за следващ попълващ Миа

Такаааа,още малко питанки 1.Ако можеш да си избереш човек,когото да опознаеш,кой ще е той и защо/политик,някой от артистичния свят или дори съседката/ 2.Може би малко странно,но си представи,че си близка с някой със "синя" кръв,дори и днес при тях има доста ограничения-как мислиш ще се справиш ли /има доста аспекти/? Моля те без отговори,любовта побеждава всички. А за следващ номинирам Тихи-все пак я бяхме нарочили за пионер,а виж колко пъти се измъква.

Стаси има ли някакво домакинско задължение, вършенето на което ти доставя удоволствие?

Ако можеш да избираш какво би предпочела страхотна кариера, или голяма къща, с двор, куче и няколко хлапета, които да са покрай "полата ти", и изобщо представяш ли си се в някоя от двете светлини?

Малко книжен въпрос, какъв тип героини харесваш (за мъжете няма да питам то е ясно )

И накрая предлагам за следващ попълващ Миа

1. Обичам да гладя. Особено когато си пусна музика докато го правя... се чувствам просто чудесно. Успокоява нервите ми. ;д Но гладенето наистина ми доставя голямо удоволствие.

2. Един ден искам да имам деца, но в момента гледам с поглед към кариерата. Искам да се реализирам първо аз и след това да мисля за семейство. Никога не ми е било мечта или нека го нарека фантазия, да създам семейство и да работя горе-долу каквото намеря и да бъде просто удовлетворяващо. Искам да постигна мечтите, желанията си.(:

3. Мда, няма смисъл да се пита за мъжете. То там спор няма! А колкото до героините, винаги са ми били слабост чешитите, опърничавите, които следват целта си. Тези, които знаят как да отговорят на един мъж и не мълчат когато им хвърлят прах в очите.

Такаааа,още малко питанки

1.Ако можеш да си избереш човек,когото да опознаеш,кой ще е той и защо/политик,някой от артистичния свят или дори съседката/

2.Може би малко странно,но си представи,че си близка с някой със "синя" кръв,дори и днес при тях има доста ограничения-как мислиш ще се справиш ли /има доста аспекти/? Моля те без отговори,любовта побеждава всички.

А за следващ номинирам Тихи-все пак я бяхме нарочили за пионер,а виж колко пъти се измъква.

1. Оставам с впечатлението, че питаш в сегашно време, така че трябва да е някой жив. За съжаление от живите никой не ме е накарал един вид да го боготворя. Малко пресилено казано, за това ще използвам думата страхопочитание. Много ми се искаше, ако имах шанса да се върна назад във времето, да се запозная с Ан Болейн и Елизабет I. И двете са били страшно силни жени, които не са се отказвали лесно. Не са били пречупвани, а са водили с твърда ръка. Макар за Ан Болейн краят да не е бил щастлив (и то, защото бе набедена един вид).

2. Не съм личност, която се предава лесно. Обичам да се боря и го правя. Между другото, понякога предизвикателствата ми се струват доста интересни и подклаждат моя интерес и така животът ми става по-... раздвижен. За мен любовта не побеждава всичко, защото това е просто една изтъркана фраза. В действителност влюбени хора са били разделяни заради някакви принципи, но това е животът и нещата не могат да бъдат променени и да свършват с щастлив край като в книгите. С една дума, нищо не е розово.

Между другото, макар и да не обичам ограниченията ако се наложи бих се справила с такава ситуация. Всяко нещо си има както положителни, така и отрицателни страни.

Аз също номинирам за следващ участник Тихи, а след нея нека бъде Мия.