Още едно, по-пресно коментарче

That Familiar Touch-книжката не е много дълга,но е страхотна.Главната си е навила на пръста да пътува и види свят,но скитанията са временно забранени заради опасноста от нови отвличания и т.н.Естествено тя успява да се изплъзне и хваща гората .Още в първия свят,в който попада си навлича белята.Не помня как се казваше,но е мн странен свят на учени със странни закони.Та главния я спаси.Приюти я при себе си и сещате се-20 плюс.Не си спомням вече ,но май тя разбра,че той е предопределен за нея и хем му се дърпаше хем не.

А бе много приятна книжка,но съм я позабравила.

Death by Ploot Ploot -за тази имаше доста лоши отзиви в нета.Била изсмукана от пръстите,прекалено мн секс и т.н.

Отгоре на това самата авторка е обвинена от читатели в измама (не помня каква) и май се съдеше с бившия си издател.Така че съм изненадана ,че има нова книга-Cat Scratched!

ПП Кориците са наистина ужасни.Пълна отврат.Да се чудиш искат ли издателите да продават или не?!

това е Пепи

това е Пепи

Аха, Гане, прехвърлям ти щафетата

Имам да кажа много нещя ама ша кълна и ша крещя по факса и аз. Тук само искам да кажа, че който може се оправи с аланглето да гледа Надежда за Коледа. Който не да изчака да изчерпя цветистия си речник и да докопам субовете. Филм, който може да разплаче разсмее и най-вече да те накара да се замислиш. Аз предимно ревах ама то щото ми е слаб ангела. Ама все пак успях измъкна взор от надписите на 15 минута/да е жива и здрава пуберката/ и да реша да преведа субовете.

Това е Съни,няма как да сбъркаш нейн коментар

И да искаш, не можеш да я объркаш. Ти си

Туй кат гледам по-късно Пикасо. Ся ако зема и ги довърша тез субове ша стани завършено цветисто хихи.

И да искаш, не можеш да я объркаш. Ти си

Две мнения по въпроса няма Ето и следващото цитатче

Аз днес успешно се скатах и прочетах „Между любов и вярност“!

Ех,Линда,Линда,Линда.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Няма толкова пленителни герои,от тях струи сила,страт ............

Абсолютно съм съгласна с Руми- един път НЕстига!!!!!!!

С огромно удоволствие ще си е препрочитам наколко стотин пъти

Книжно човече

Книжно човече

Точно Ти си на ход

Поредицата " Травис" е много силна. Аз харесвам и третата книга. " Захарче" ми е любима, но не отстъпват , нито втората, нито третата. Но аз си препрочитам " Онази нощ" в момента. Не знам защо ме грабна толкова тази книга. И " Френска коприна " на Сандра Браун ми хареса много. Но искам да споделя за една книга, която не е преведена, което може би не е случайно. Това е "Cry no more" на Линда Хауърд. Много тежка за преглъщане. Не очаквах такава тема от нея. На главната й открадват двумесечния син в Мексико, където са с мъжа й за една година. Те не могат да го открият, не успяват да преживеят тази трагедия и се разделят. По точно тя не я преживява. След десет години още не е спряла да търси сина си като изневиделица получава информация за похитителите му. Скоро се появява и главния и т. н. Този мой разказ за тази книга е във връзка с написаното преди мен, че и авторките на любовни романи не трябва да се подценяват. Така е. Трудное да се опишат чувства, мисли, възприатия, ситуации , взаимоотношения. Особено ако не искаш да бъдеш разбран неправилно. ........

nikivesy?

ахъммммм.....

Следващият:

"Хаха, Боби, не само ти харесваш авторката точно заради този неин роман!

Не знам кои нейни книги си чела, аз само три - "Любов извън закона", "Табу" и "Грехопадение". Първите две ми харесаха повече. Писах за "Табу" в "Любов по време на война". Може би тук Маги трябва да препоръча, тъй като знаем, че е голям фен на Джонсън.

Колкото до "Любов извън закона", определено е супер четиво. Авторката не изневерява на стила си с любовните сцени, но бих казала, че те така умело са преплетени в сюжета, че човек се абстрахира. Историята започва, когато на Джони (главния, шотландец) му съобщават, че англичани са отвлекли по-малкия му брат. Затова той решава да отвлече дъщерята на англичанина и да я размени за брат си. Въпросната дама е Елизабет, главната, вдовица от скоро, която иска да си построи собствена къща с наследството от мъжа си и да си живее самостоятелно, разбира се, по-далеч и от роднините на покойния си съпруг и от баща си. Та Джони я отвлича и докато я държи в къщата си, тя се сприятелява с братовчед му, който е архитект, говорят си за плановете й за къщата, въобще, домочадието е очаровано от нея, а той се чуди как да я отбягва, че много му се иска, ама нали целта е да вземе брат си за нея. Разбира се, не изтрайва дълго и точно вечерта преди да стане размяната, се вземат. На следващия ден си казват чао, като всеки си мисли, че няма да се видят повече, тя осъзнава, че той е женкар и предпочита да не се поддава на чувствата си. Само че не спираме до тук. Джони не може да си я избие от главата и нарочно отива на една сватба, за която знае, че и тя ще е там, взима и братовчед си, за да го варди да не прави глупости. Големи сладури бяха, играеха си на котка и мишка през цялото време, докато Елизабет не реши, че е по-добре да си тръгне, отколкото да се поддаде на изкушението. Джони взе, че я подгони и прекараха известно време заедно, но пак се наложи да се разделят (на него ми се наложи да пътува). Само че се оказва, че главната е бременна и тъй като е сигурна, че той няма да се върне, а и няма да се ожени за нея, решава да приеме предложението на един неин съсед, та да не бъде бебето извънбрачно. Джони нищичко не знае и като се прибира у дома, икономката му вдига скандал за това, защото неговата и нейната прислуга си споделят новини, барабар с пратки. Той взема, че се напива, но по някое време посреднощ вдига целия клан и тръгва да спира сватбата. Леле колко бясна беше, когато той я отведе, но пък после не устоя на чара му и се ожениха. Само че баща й искаше да се докопа до парите на бившия й мъж и повдигна измислени обвинения срещу Джони, наложи им се да бягат и то точно, когато тя вече беше в напреднала бременност (о, по това време има толкова яки романтични моменти). Въпреки това баща й успява да ги хване и хвърля главния в тъмницата. И следва една спасителна мисия... Ауу, отлеснах се. Т.е. ясно ви е, че гласувам с 10-ка за книгата! "

Ааааа, това определено беше Тихчо http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Тя е Боби, ти си

За "Съвършен Герой" определено 10-ка. Беше наистина хубава и интересна книга.

От този жанр, аз примерно страшно много обичам "Сърце под маска" просто невероятна книга. Главната героиня трябва да замине за Англия, където да се омъжи за един неин братовчед за който е сгодена от малка. Защото в Франция избухва революция. Браат й го няма. Родителите й се страхуват за живота й, защото един генерал я искаше залюбовница. Тогава тя отиде в дома на братовчед си, но не го искаше. Беше се маскирала, а той я помисли за грозна и натруфена. А тя него за лигав и обикновен. Намразиха се от първия миг. Ожениха ги, но тя реши да продължи с маскарада си, като икога не му показваше истинското си лице. След като се ожениха той я заведе в дома си и замина на някъде. Тя пък преструвайки се на болна, се заключи в стаята си, там през таен тунел излизаше от имението. С помощтана трафиканти, тя стана капитан на малко корабче с което извеждат бежанци от Франция. Като постоянно се моли да успее да спаси брат си и родителите си. Един ден когато опитва да проникне в един от затворите за да види дали там са родителите се среща с маскиран мъж на име Черния Мефисто. Тя му каза, че името й е Руж, а той каза че се казва Ноар. Който също като нея се бори да спаси френските аристократи от смърт. Двамата започват да работят заедно и постепенно се влюбват един в друг. Има една сцена която страшно много ми харесва и само като я прочете човек му става ясно за какво иде реч:

Мъжът, когото цяла Франция познаваше под името Черния Мефисто, седеше треперещ в каютата си. Беше мокър до кости и премръзнал от среднощното плуване в Ламанша. Слава Богу, че корабът му не беше далеч от „Кримсън Уич”! Иначе непременно щеше да замръзне в ледената вода. Беше способен и издръжлив плувец, но след няколко минути краката и ръцете му натежаха като олово. За щастие хората от екипажа чуха виковете му и побързаха да го изтеглят на борда.

Останал сам в каютата си, той смъкна черната маска от лицето си и се погледна в огледалото. Господи, каква гледка! Трябваше да запомни, че никога не бива да плува заедно с Руж, защото морето беше унищожило напълно грижливо направения тази сутрин грим. Сивата боя, с която бяха боядисани слепоочията му, се беше размазала под маската. Черната линия около очите беше изчезнала. Единият край на изкуствения мустак също се беше разлепил.

Мъжът съблече мокрите си дрехи и побърза да се пъхне в огромното дървено корито, което изпущаше пара. Облегна се назад и доволно въздъхна. Когато огънят, запален в камината от адютанта му, затопли каютата, треперенето напълно изчезна и Ноар облекчено затвори очи.

Беше преживял напрегната нощ, но не би я заменил за нищо на света. Руж беше негова. Най-после! Беше му се отдала доброволно, и то с такава страст, каквато не беше смятал за възможна. Без задръжки му беше отдала и тялото и сърцето си.

Ноар си припомни ужасния шок, когато беше установил, че любимата му е девствена. Това откритие толкова го смая, че не обърна достатъчно внимание на обяснението й. Едва сега си припомни думите й и не можа да повярва. Прониза го невероятно предположение и колкото повече разсъждаваше над него, толкова повече се убеждаваше, че по ирония на съдбата е попаднал на правилния избор. Беше смешно наистина, но беше напълно възможно. Неговият живот и този на Руж бяха като парчета от една мозайка. Но сега, когато беше сигурен, че е открил решението, намираше, че отделните части чудесно пасват една към друга. Мозайката сама се подреждаше в главата му: той беше сключил брак без любов, Руж също. Ноар не се интересуваше от съпругата си, мъжът на Руж — също. Жената на Ноар беше французойка, каквато беше и Руж. Всеки път, когато Ноар напускаше града, за да изпълни някое от опасните поръчения, жена му се оттегляше в стаята си, оплакваше се от какви ли не болести и не позволяваше никой да я посещава. Предполагаше се, че Руж разиграва същия театър пред съпруга си, за да може да напуска незабелязано дома му. И накрая — а това беше най-потискащото доказателство — Ноар също не беше докосвал жена си. Очите му се присвиха. Прекалено много прилики се събраха. Не можеше да бъде случайност.

Внезапно Ноар се плесна с длан по челото и се изсмя на собствената си глупост. Добре го беше измамила! Ама че шпионин! Беше нарекъл съпруга на Руж „сляп идиот” и той наистина беше такъв. Вече беше напълно сигурен, че това е именно той — лорд Джъстин Тревилин, ърл на Блекхийт, но също така Дяволският капитан, командирът на „Блек Мефисто”, самият той и никой друг!

Ако все пак не се беше излъгал, току-що беше преспал за първи път със своята собствена, извънредно красива, умна, замайваща и ужасно дръзка съпруга — лейди Женевиев Анжел Сен Жорж Тревилин, контеса Блекхийт!

Страхотна сцена. Има много приключения, хумор и опасни моменти. Страшно ме е яд, че няма книга за брат й. Защото онзи сладур, докаот тя го търсеше беше в дома на родителите на главния. По пътя се опита да обере една карета в която пътуваше повереницата на родителите на главния. Беше облечена като слугиня, и той се влюби в нея. Тя също. Но той я мислеше за слугиня, а тя него за разбойник, а и двамата бяха богати наследници и бяха сигурни, че роднините им нямаше да се съгласят на подобен брак, та хукнаха да се женят тайно. Родителите на главния едва не умряха като разбраха това, а точно тогава се получи писмо от главната за главния, в който му казва, че го напуска, защото е влюбена в друг. Защото пък тя още не знаеше, че съпруга й, и любимия й са еидн и същ мъж. Просто неописуема книга. Давам й 100 и я препоръчвам горещо.

Ralna или Gael? Така като редовен ми звучи

Ralna или Gael? Така като редовен ми звучи

Аха, точно Инка (Ralna) е

Дообре продължаваме нататъка, с един добре познат, да не кажа обичаен заподозрян

"Сърцата..." на Деверо са два страхотни романа, а уникалното е че показват няколко ситуации, не през една или две, а през цели четири гледни точки. Авторката направо ме спечели с чувството си за хумор и романтиката в двата романа. Повече ми хареса книжката за Блеър и Лий (лекарите са ми по-на сърце), но в никакъв случай не си помислям дори да ощетя тази за Хюстън, която беше по-динамична и с много интересна лична история за Кен.

Да споделя два любими момента, от първата книга - моминското парти на Хюстън , а от втората - след като Блеър си направи женската болница, цялото й семейство се изреди да се прави на болно, за да й достави удоволствие, най-вече Кен, който беше адски сладичък! По една десятка и за двете книжки от мен.

Марги (margc)?

Марги (margc)?

"Хюстън, имаме проблем." не е тя. Ще дам жокер - ти така си най-близко до правилния отговор, в едно определено отношение.

Ох, Пете, това не беше ли твой коментар в темата за "Американското висше общество.."

Ох, Пете, това не беше ли твой коментар в темата за "Американското висше общество.."

Ами ти защо мислиш, че беше човечето дето е паднало на земята от смях. То и аз веднъж за малко да не си позная мой собствен коментар, ама се сетих де хихи.

Хайде Боби ти си на ред

Обърках се малко, наистина не се познах...