Малко от дивата гад, която нарушава суверенитета на моето патио.

Това е Ойо Със Беличките, вражески лазутчик, дебнещ влажно време за да се навре в къщата. Малката дървесна гадина е с големината на последната фаланга от палеца на мъжка ръка, но крещи като разгонен муфлон. Голем симпатяга е, особено преди дъжд

Този тук пък е, Кольо С Каската! Мъничко колибри или както още го нарича синеца - Комар С Човка. Храни се като пеперудите - с нектара на цветята и може да лети на заден ход. Виртуоз!

Този тук е Дончо и си почива на една от плъмериите в дворчето. Малко е по-дълъг от колибрито, но очите... тези честни сини очи... Какво ли е видял та се опулил тъй?

Най, най-ми хареса Кольо, направо сладурче какво е това дърво на което си седи - по листата прилича на круша?

Най, най-ми хареса Кольо, направо сладурче

какво е това дърво на което си седи - по листата прилича на круша?

На пръв поглед приличат на крушови, но патиото ми е малко и няма място за големи дървета. Това са клонаците на бугенвилията. Ето, как изглежда в края на клончетата.

Това, червенкото са обикновени листенца, но са някак си изтънели и шумкащи, като стар вестник. А цветчетата, ще ги откриеш, срамежливо закътани между червения шумак, мънцърки и белинки, скромнички фунийки. Колибърите много ги обичат, врът си човките там - сякаш с мед са намазани. Фърчат и бръмчат. Тук им викат хъмминг-бърдс - бръмкащи пилета ще рече, поради приглушения бръмчащ звук, който издават с крилете си, когато прехвърчат край теб. Тук, не минават за нищо особено. Повече са от мухите и са забавни. Те са олицетворение на несъразмерността, мънички, бързи, топли, микроскопични яйчица. Направо може да се хванеш за главата, как от яйченце с рамерите на едър фъстък се люпи цяло пиле. Другата перната гад, която несанкционирано пресича въздушното ми просранство, лети високо и моята пишман-фотографска оптика, не я лови. Става въпрос за орли, соколи, бухали, гарвани. Изключение прави Руменчо с харема си - един нахален роудръннър и неговите кокошки, но те пак са далеч от обектива, извън двора, между храсталаците на чапарала и то предимно в мъгливо време. Имах едни замазани снимки нейде, ку ги намеря ше ги изтипосам за да се срамувам

....................

Имах едни замазани снимки нейде, ку ги намеря ше ги изтипосам за да се срамувам

... за тебека срам, за нас радост, давай снимките

и Благодаря !

Ш'подиряизфайлищатаутрезначиаС

Чешмата е велика! Браво! Обожавам всякакви, алпинеуми, фонтани, чешми - абе да има вода да шурти... Кучето ти е красавец, дай снимчици да го видим в цял ръст, нали и той живее в градината... Още веднъж браво!

Редактирано 7 декември 201114 г. от darkterminal (преглед на промените)

Ето гоооо ... там, в кухнята на хладно си цъфна, дори новите обитателки не му попречиха:

Сони обича да си играе с листата на каланхоето. Забелязах за него, че също му е по-добре на хладно. Това в кухнята започва да цъфти, полекинка също като коледничето, а листата са му тъмно зелени и лъскави, вида му е здрав и добър.

Но, имам едно и в всекидневната, на топло :

То цъфна, обаче се е изциглило и вида му не е здрав :

Ето Сони малката, разбойничка, по половин ден виси на бюфета, зад тази палмичка:

Изключително рядко ползват спалнята си:

А пък заради този по-долу, вчера един мангал искаше да ме бие, направо налетя към вратата. За малко да ме вкара в беля.

Обаче той си е виновен, всеки ден разкарва един питбул пред оградата ми, нарочно се бави и го насъсква към Тъ Пи То. А, нашичкия ще се изяде от яд. Полудява направо и вдига във въздуха целия квартал, казвам му на тоя - бе недей да дразниш така животинката, ма то мангал, от дума не се разбира. За малко остана да натисна паник бутана, добре, че един друг го придърпа...

Лошото е, че не мога да удържам Азко в такива ситуации, много е як .

Иначе досега да е изял мангалския питомник, но все не улучват да има някой, който може да го поведе и направлява правилно ...

Я, го вижте това - в мазето уж съм го приспала, а то се кани да цъфти. В дълбокото мазе, на тъмно и студено, хммм ...

На всичко отгоре има още две нови издънки. Когато го приспах бяха само две и то съвсем малки ...

Щурава работа

Вили, изкарай го от мазето. Така някак тъжно изглежда .

Ще, ще ... само след малко като си изпия кафенцето. Ще го изкъпя, разрохкам, ще пресадя издънките в нова саксия. Но, ще го преместя в кухнята, във всекидневната при мен е много топло и най-вероятно ще получи топлинен удар, ако веднага го донеса тук.

Готово.

Двете бели сасксии са с идънките - всеки желаещ ще се уреди, стига да се хванат.

за елемента долу в левия ъгъл .... ми аккво да ви кажа - то няма думи

Ето и борчетата по години.

чесно си признавам, че и доста жертви имаше през годините. Поне три елхички в саксии уморихме.

С тази която засадих вчера имаше още две, купих и трите от разсадника в гр. Септември. Едната беше за апартамента в града - там загина горката, втората отиде при племенничките - тя също още е жива, но и нея не я украсяваха в къщата.

Когато купувах от частници, нерегламентирани търговци - не можах да опазя елхичките, за това вече само от истински разсадник.

Я, го вижте това - в мазето уж съм го приспала, а то се кани да цъфти. В дълбокото мазе, на тъмно и студено, хммм ...

На всичко отгоре има още две нови издънки. Когато го приспах бяха само две и то съвсем малки ...

Щурава работа

което ми напомня да започвам да "събуждам" амарилисите си.

Двете бели сасксии са с идънките - всеки желаещ ще се уреди, стига да се хванат.

за елемента долу в левия ъгъл .... ми аккво да ви кажа - то няма думи

Пази ми едната - ще си я взема лятото

което ми напомня да започвам да "събуждам" амарилисите си.

Пази ми едната - ще си я взема лятото

Твоя е, нема грижи, сега ще надпиша саксията.

та последно моето какво беше - кливия, или амарилис ?

Твоя е, нема грижи, сега ще надпиша саксията.

та последно моето какво беше - кливия, или амарилис ?

кливия

кливия

Сега колкото и странно да звучи гледайте и слушайте :

Това няма да е никакъв цвят, а плод !!!!!!!!

Поглеждам преди обяд цветенцето и забелязвам, че му липсват около четири от пъпките, а грозда е наклонен надолу.

Както сами сте се досетили това е ясно от къде се е получило - Сони и Шер са свършили тази поразия .

Малко по-късно започвам да чистя и настъпвам нещо кораво - о чудо - отронения цвят се оказа някакъв костилчест плод /който не посмях да опитам/

Та да обобщим - както се казва, цъфнахме, та чак завързахме .

Сега някой вещ в ботаниката да вземе да ни светне какво е това, което ни се случи ?

P.S. Емчи при Кливията ти бучнах и едно, откършено клонче /онези двете пак/ от дебелата мара

P.S. 2 Естественно преместих цветето на топло и под надзор при мен във всекидневната :

Това са семенни кутийки, Вили, ето виж тук

http://www.adept-bg.com/forum/viewtopic.php?t=517&highlight=%EA%EB%E8%E2%E8%FF

някои се гласят да цъфтят

...

Вил, това е Кливията ти - нали! Плодовете рядко се оказват фертилни. Но пък усещането е хубаво

Вил, това е Кливията ти - нали! Плодовете рядко се оказват фертилни. Но пък усещането е хубаво

Така е Дарк, но най-вълнуващи се оказаха плодовете за мацките.

На разстението остана само един плод, другите са незнайно къде под мебелите .

най-вълнуващи се оказаха плодовете за мацките.

На разстението остана само един плод, другите са незнайно къде под мебелите .

е хубава работа ма котешка стана -

рекох ще посееш семенцата то топки за игра станали

Така е Дарк, но най-вълнуващи се оказаха плодовете за мацките.

На разстението остана само един плод, другите са незнайно къде под мебелите .

Искам да попитам,дали някой има такова растение и да каже нещо повече за него ? В момента го държа до прозореца обаче нещо листата са се свили и не знам дали да го преместя някъде другаде където ще вирее по добре.

Благодаря предварително !

На мен ми прилича на някакъв цитрус, на който не му достига светлина. Много му бледи листенцата!

Много ми напомня на нещо това разстение, но още не ми просветва.

Иначе Кливията ръзцъфна , малко принудително и рано, но ....

Дафината, горката е затрупана и скършена, кипарисите също, но то пък всичко е затрупано, така чеее ...

Вил - на кливията сега и времето, даже може да е поокъсняла. Браво!