Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


А може би доброто няма да може да съществува при липсата на зло?

нямаме зло казваш, нямало да има и добро и тогава какво ще имаме а, нещо средно ха ха ха .............;

един пример, готвиш ядене за цялото ти семейство, това какво е, ами добро нещо е, защото другите членове от семейството ти ще има какво да ядат, да не кажеш че това не е нито добро нито зло, хи хи хи

Най-малкото защото това, което ти мислиш, че е добро, за другия може да е зло. Доброто и злото имат размити граници и те много често се използват доста манипулативно за заблуда на масите.

размити са ви мозъците, а не кое е добро и зло (лошо нещо).

Редактирано от some_spirit (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

размити са ви мозъците, а не кое е добро и зло (лошо нещо).

:) :) :)

На един човек много му се отдава да рисува и иска да стане дизайнер, но родителите му за негово добро са направили да завърши за инженер, от което той нищо не разбира и не може да си работи по специалността, но е взел диплома. (Става въпрос за реален човек, когото познавам.) Родителите добро или зло са му направили?

Това е само въпрос за размисъл, тъй като настоящата тема е друга. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

няма да ти отговарям как това са родителски тъпизми и той е трянвало да отстоява неговите си желания, ами ще ти кажа че всеки човек може и разбира от всяка една област, която я има в нашия живот (наука), сега защо не е така на практика прочети ми темата за извънземните енергийни нашественици и ги питай тях защо са ни сложили такива намордници на мисленето ни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И все пак, дай нещичко отгоре по източните философии, аз съм по западните основно...до колкото съм...

Съвсем накратичко. На относително (конвенционално) ниво има разлика между добродетелни (позитивни) и недобродетелни (негативни) постъпки. Сред множеството взаимозависими фактори, които влияят върху ефекта (резултата)1, такива като природата на самото действие, обекта към който е насочено, честотата на извършването му, степента на умисъла и т.н., най-важния фактор е мотивацията, намерението или отношението (употребявам трите термини като синоними). Добродетелните действия са основани върху алтруистично отношение, а недобродетелните - върху егоцентрично. Последното поражда т. нар. ментални отрови (привързаност, антипатия, безразличие и техните производни).

Мда, ама то алтруизма е висша форма на егоизъм...

Това е фалшив алтруизъм, т.е. егоцентризъм маскиран като загриженост за другите. Истинският алтруизъм се основава върху недуалистичен възглед, т.е. възглед отиващ отвъд разделение между Аз и другите. Под "възглед" не се има предвид просто някаква теоретична концепция, а това как наистина възприемаме нещата.

Това е накратко.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1 Под резултат в случая не се има предвид прекия ефект, а впечатлението, което действието остава в т. нар. съзнание-хранилище (алая-виджняна) или да го кажем в паметта.

нямаме зло казваш, нямало да има и добро и тогава какво ще имаме а, нещо средно ха ха ха .............;

Готик ти го обясни, но ето и още "храна за размисъл" - добро или зло е да закуси с теб някоя акула? За кого е добро и за кого - зло?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Готик ти го обясни, но ето и още "храна за размисъл" - добро или зло е да закуси с теб някоя акула? За кого е добро и за кого - зло?

гледай сега тя акулата много добре знае какво прави, тоест че убива някого и щом акулата знае че убива, би трябвало да й идва на акъла че ще причини някаква вреда на жертвата, това тя акулата го знае много добре, щом акулата знае че трябва да гони други риби и да ги яде, а също и хора понякога значи знае какво прави;

значи акулата прави нещо много нередно нещо (зло), убива по-слабите от нея

мога и да ви кажа как става процеса на хранене на една акула, ами един астрален извънземен енергиен разум започва да пуска много силни мисли в мозъчето на горката акула, няма да ви описвам какво точно й пускат на една акула в този момент (щото и не го знам точно какво е), но само си спомнете вие какво изпитвате като си помислите за една пържола да изядете, така всички бегом в отборчето на злото, хора и акули, но начело стоят енергийните разуми които ви карат да ядете месо ха ха ха.

Редактирано от some_spirit (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това с акулата не е нито добро, нито зло, а и няма никакви енергийни разуми, които да и влияят. Акулата ще си убие жертвата и без да и влияят разни същности от астралния свят, а последните просто ще се възползват от случая. Иначе акулата си убива по инстинкт, което си е един вид навик. И тъй като акулата не разполага с воля, която да противопостави на инстинкта си и по този начин да вземе решение да убие или да не убие жертвата си, а всичко се извършва автоматично, то за добро и зло не може да се говори. Добро и зло предполагат наличието на избор, т.е. воля. Човекът има воля, акулата няма. При акулата още не е достигната нужната степен на индивидуализация, за да може волята да бъде проявена.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човекът има воля, акулата няма. При акулата още не е достигната нужната степен на индивидуализация, за да може волята да бъде проявена.

Някои от хората имат воля - не всички! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Иначе акулата си убива по инстинкт, което си е един вид навик.

няма такова нещо като инстинкт, това което изпитвате от време на време в някои случаи като инстинкт си е просто мисъл в главите ви, забравете за учебниците по биология и учения Павлов ли как беше и там идилията за условен и безусловен рефлекс, няма такива неща дори и при животните, има само мисли ..................инстинкта всъщност е мисъл която ви пускат енергийните разуми, но тази мисъл я правят по подходящ начин така че да ви изглежда че било инстинктивно

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

аз съм дух,имам душа и живея във тяло! от темата забелязвам,че има хора,на които им липсва нещо от тези три неща или е повредено. кое е то?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпросът за съществуването на душата е мъчил не едно поколение учени. Научният подход към живота не отменял вярата на мнозина от тях в Бога, само дето не изисквал сляпо поклонение, а ги карал да търсят доказателства.

Наскоро голяма фармакологична световна корпорация обяви, че е успяла да докаже съществуването на душата (името на компанията не се съобщава, за да не й се прави реклама).

Духът е материален

Учените имат различен подход към изследването на същността на душата. Например руският проф. Константин Коротков снимал в Санкт Петербург аурата на умиращи и доказал, че светенето продължава и след смъртта, като постепенно угасва. Тялото сякаш се превръщало в неодушевен предмет, а аурата се разнасяла в пространството. Което доказвало – енергийната обвивка живее по-дълго от организма.

Друг руснак – професорът от Барнаул Палев Госков – преди няколко години успял да докаже наличието на душата – неповторима, подобно на отпечатъка от пръстите, при всеки.

„Всички световни религии са сигурни: душа има всеки човек – казва ученият. – Но никой досега не е успявал да я докосне, ако не с ръце, то поне с уреди. Ние първи проведохме серия експерименти, които убедително доказват наличието при човека освен на физическо тяло и на някаква енергоинформационна субстанция.”

Учените нарекли метода „материализация на душата”. „Мрежата”, с която Госков улавял проявата на човешката душа, била обикновена вода. Тази субстанция е най-удивителното нещо във Вселената. Тя е способна да записва всяка информация, променяйки структурата си. Същността на експеримента е следната: учените оставяли изчистена от всякакво влияние вода за 10 минути близо до човека и след това изследвали структурата й. Те извършили стотици такива експерименти и доказали: измененията се случвали винаги, при всеки човек водата се променяла различно, а структурата при един и същи човек се повтаряла.

На кантара

Съвременните учени, на които било заплатено от въпросната корпорация (те провеждали опити в няколко страни), решили да повторят на съвременна основа друг опит. Той е проведен през 1906 г. от Дънкан Магдугъл. Ученият измервал теглото на болни на смъртно легло (основно болни от туберкулоза) и открил, че в момента на смъртта всеки от тях олеквал с 21 грама. Тогава неговите опоненти се опитали да докажат, че причината на тази загуба на тегло е в окислителни процеси, протичащи в тялото на умиращия.

Но съвременните изследователи, провеждайки същите експерименти (съвременната наука позволява да не се качват умиращите на кантара, а измерванията да се извършват дистанционно), доказали, със стопроцентова гаранция, че след смъртта човек наистина олеква точно с 21 грама.

Освен това учените установили с уреди, че от телата на умиращите изтича някаква субстанция.

„Още Хераклит през VI в. пр.н.е. е смятал, че душата на човека се състои от рядък вид материал, подобен на въздух и огън – разказва за експеримента проф. Миха Райф, завеждащ отделение в един от медицинските центрове в Тел Авив. – Днес ние знаем – отделяната субстанция се състои от изключително малки и отделени един от друг атоми, чиято плътност е 176,5 пъти по-малка от тази на въздуха. И изглежда, тази тъмна субстанция не се съхранява в определен орган – да речем в сърцето, а равномерно обхваща човека. Предстоят още дълги изследвания. Но ние сме сигурни, че сме открили душата или друга жизнена субстанция. Изводът е един: наличието на душа е доказано.”

Източник: Аргументи и факти

 
 

 

 

http://megavselena.com/nyama-spor-dushata-naistina-syshtestvuva/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата я пускам по предложение на БЕЛ АМИ.

 

Направих условен избор къде точно да се пусне такава тема, защото ДУХ и Душа са понятия, които имат и много и различен смисъл и значение, спрямо контекста в който се използват. Разбира се и в секция "философия" биха имали значение... но с материалистичната парадигма във философията тия понятия са толкова мъгляви, че излизат далеч от някаква своя дори и условна същност.

Темата не е само до теизъм или атеизъм, Не е и само до материализъм или идеализъм, популизъм или религиозност, учения или познания.

---------------------------------------------------------------------

Та - ето я и темата:

като за начало - ДУХ и ДУША.

 

Какво са, разлики и прилики, произход и смисъл, значение и различни гледни точки, взаимовръзки и контекст.

.

Има ли хора които имат свое изследване върху тия две понятия, своя разработка, свое различно виждане от общоприетото, от общоизвестното? А не само да се пишат цитати от свещени книги или да се повтарят зазубрени фрази, както най-често се прави не само във форумите на КАЛДАТА.

Винаги в една тема е най-добре когато е налице нещо различно, ново, нещо в развита форма и широк диапазон. Лични преживявания тук имат само личен характер и в дискусия имат стойност само за изразяващия се с тях. Личните преживявания са нещо, което са изключително хлъзгаво и е естествено защо толкова много хора се хлъзгат на тази "бананова кора". 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това с банановата кора изобщо не ми хареса.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата я пускам по предложение на БЕЛ АМИ.

 

Направих условен избор къде точно да се пусне такава тема, защото ДУХ и Душа са понятия, които имат и много и различен смисъл и значение, спрямо контекста в който се използват. Разбира се и в секция "философия" биха имали значение... но с материалистичната парадигма във философията тия понятия са толкова мъгляви, че излизат далеч от някаква своя дори и условна същност.

Темата не е само до теизъм или атеизъм, Не е и само до материализъм или идеализъм, популизъм или религиозност, учения или познания.

---------------------------------------------------------------------

Та - ето я и темата:

като за начало - ДУХ и ДУША.

 

Какво са, разлики и прилики, произход и смисъл, значение и различни гледни точки, взаимовръзки и контекст.

.

Има ли хора които имат свое изследване върху тия две понятия, своя разработка, свое различно виждане от общоприетото, от общоизвестното? А не само да се пишат цитати от свещени книги или да се повтарят зазубрени фрази, както най-често се прави не само във форумите на КАЛДАТА.

Винаги в една тема е най-добре когато е налице нещо различно, ново, нещо в развита форма и широк диапазон. Лични преживявания тук имат само личен характер и в дискусия имат стойност само за изразяващия се с тях. Личните преживявания са нещо, което са изключително хлъзгаво и е естествено защо толкова много хора се хлъзгат на тази "бананова кора". 

Винаги се радвам на хубавите теми, които будят размисъл.

В религиите човек открива наготово дадени клишета.Който тръгне по пътя на духовното търсене, непременно минава през тях.Ето от тук почва Духовният Път или духовното развитие. Или у човека се поражда стремеж за духовност.Духовността е стремежът към духовни търсения и изживявания.Духовното търсене винаги е свързано със стремежа на човек да търси същността и смисъла на съществуването и на живота.Или духовния път е пътят на мистиката.

Душата е нашата същност, невидимата ни част.Нашата същност е нашата индивидуалност.Духът е първоначалната субстанция, която е вложена във всяка една индивидуалност, част от Първоизточника от който произлиза всичко в света.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В религиите човек открива наготово дадени клишета .Който тръгне по пътя на духовното търсене, непременно минава през тях. Ето от тук почва Духовният Път или духовното развитие. Или у човека се поражда стремеж за духовност.

Духовността е стремежът към духовни търсения и изживявания.Духовното търсене винаги е свързано със стремежа на човек да търси същността и смисъла на съществуването и на живота.Или духовния път е пътят на мистиката.

Душата е нашата същност, невидимата ни част.Нашата същност е нашата индивидуалност.Духът е първоначалната субстанция, която е вложена във всяка една индивидуалност, част от Първоизточника от който произлиза всичко в света.

В нито едно твърдение в тия думи, няма поне привидна по-ясна форма на ... нещо като дефиниция. Поне работна, от която да се почне изясняването на думичките от заглавието на темата.

 

Привидно, понеже тия думички се говорят в популярното народно пространство, всеки говорещ ги е с някаква идея, че тия думички ги "разбира". Но всъщност едно по-внимателно вглеждане показва с лекота, че разбиране по тия думички всъщност няма. Няма и дори групов консенсус за тяхното значение и смисъл. Но пък се говорят... и както и други абстрактни понятия всеки някак си запълва в говоренето си неясното и необусловеното, със собствено значение. Но то е размито, то е повърхностно и се прави несъзнателно.

 

Оттук идва значение на това всеки да се вгледа внимателно в своите собствени думи. Просто думички - ДУША и ДУХ. Въпроса е - какво значение има за теб самата примерно. Кога разбра за тях, кое ги направи в тях впечатление, как и кога разбра какво значение имат. Промени ли се това значение от тия "първи моменти"... Имат ли тия думички контекст - за теб. Какъв, .,.. и така нататък.

 

Отношението към собствените думи и значението им е обикновена проява на самоуважение за хората които са ИНДИВИДИ.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

В нито едно твърдение в тия думи, няма поне привидна по-ясна форма на ... нещо като дефиниция. Поне работна, от която да се почне изясняването на думичките от заглавието на темата.

 

Привидно, понеже тия думички се говорят в популярното народно пространство, всеки говорещ ги е с някаква идея, че тия думички ги "разбира". Но всъщност едно по-внимателно вглеждане показва с лекота, че разбиране по тия думички всъщност няма. Няма и дори групов консенсус за тяхното значение и смисъл. Но пък се говорят... и както и други абстрактни понятия всеки някак си запълва в говоренето си неясното и необусловеното, със собствено значение. Но то е размито, то е повърхностно и се прави несъзнателно.

 

Оттук идва значение на това всеки да се вгледа внимателно в своите собствени думи. Просто думички - ДУША и ДУХ. Въпроса е - какво значение има за теб самата примерно. Кога разбра за тях, кое ги направи в тях впечатление, как и кога разбра какво значение имат. Промени ли се това значение от тия "първи моменти"... Имат ли тия думички контекст - за теб. Какъв, .,.. и така нататък.

 

Отношението към собствените думи и значението им е обикновена проява на самоуважение за хората които са ИНДИВИДИ.

Отношението към собствените думи и значението им е обикновена проява на самоуважение за хората които са ИНДИВИДИ

 

Всички хора сме индивиди. Първо, щом като не приемаш моето мнение и искаш някаква определена дефиниция за Дух и Душа, ще те попитам, ти с коя твоя част отъждествяваш себе си? Какво си ТИ, коя е твоята Същност?

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ти с коя твоя част отъждествяваш себе си?

Между другото, това е много хубав въпрос.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всички хора сме индивиди. Първо, щом като не приемаш моето мнение и искаш някаква определена дефиниция за Дух и Душа, ще те попитам, ти с коя твоя част отъждествяваш себе си? Какво си ТИ, коя е твоята Същност?

Сега - няма нищо лошо, ако внимателно се вглеждаме - дори в собствените си думи.

Не се заяждам, не е лично отношение - просто обръщам внимание на обикновени неща в думите ти:

 

1 - Всички хора сме индивиди... - защо смяташ така. Какво точно е ИНДИВИД - за теб. Кога го прие да е такова значението му?...

 

2 - пишеш нещо за Първо... вероятно си имала идея че има и второ и трето. Не се четат. Но не е толкова важно това - въпроса е след това - започваш със следното "ЩОМ КАТО НЕ ПРИЕМАШ МОЕТО МНЕНИЕ"...

Това е много важно -

на първо място - НЕ Е ВАЖНО ДА СИ приемаме мненията. Приеманията са за хората, не за мненията. Мнението не е едно и също с изразяващия се с него. Но най-често, изразяващия се, се отъждествява с мнението си. И така се получават недоразуменията. Изразяващия се с дадено мнение е, защото той вече се е идентифицирал през него. Оставя мнението му да го представи КОЙ Е ТОЙ. При комуникация всеки опит за "несъгласие" сдадено мнение, се приема априори, че това е отхвърляне и на самия човек. Това е атавизъм, останал от детството ни. Отхвърлянето се смята за вид "смърт". Има хора които страдат цял живот и се страхуват от него.

А всъщност... МНЕНИЯТА са ПРОИЗВОДНИ НА ХОРАТА... а не обратното. За повечето хора МНЕНИЕТО, е нарицателно за АЗ. И личните защитни реглекси се прехвърлят за се защитават личните мнения, точно както биха защитавали и самия АЗ, самата личност. Това е припокриването на ЛИЧНОСТ и МНЕНИЕТО й. Това е изместването на центъра на един човек. Всъщност - проявленията на всеки несъзнателен човек, стават неговия личен ЦЕНТЪР. Като няма друг, като има липса на основи, на фундамент. Груповото възпитание няма как да даде нищо повече от една временна поставка. Защото във възрастта в която приемаме груповото описание на света и представи за живота, няма как да бъдат осмисляни, критично обмисляни и преразглеждани. Просто не е възможно предвид, че не съществува потенциал в ранното детство (още преди 2 година вече е формирана груповата форма на АЗ, във всяко дете. Това разбира се е осреднено и условно, и е само насочващо, а не абсолютно) за да се реализира една по-широка визия, от гледна точка на по-широк мироглед...

 

Та... ето защо - НЕ Е НУЖНО ДА СИ ПРИЕМАМЕ МНЕНИЯТА. Дискусията не е целта в нея да се "приемат" взаимно мнения. А ти сама го написа - за да се даде възможност да се "излезе от пристрастието и ограничението на собствената гледна точка". Това е само възможност... Въпроса е - КОЙ и КАК БИ СЕ ВЪЗПОЛЗВАЛ от това - за себе си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

И какво общо има всичко това с темата, както и с това, което попита Бел Ами?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Между другото, това е много хубав въпрос.

И такаааа - да видим внимателно самия "ВЪПРОС":

Нарича се КОГНИТИВЕН и ПРАГМАТИЧЕН АНАЛИЗ. Използвам го за себе си почти непрекъснато. Но все пак е само инструмент, а не панацея.

===============

ТИ,

с КОЯ ЧАСТ

ОТЪЖДЕСТВЯВАШ

СЕБЕ СИ.

=====================

Сега... първо отговора ми - НЕ СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАМ С НИКОЯ СВОЯ ЧАСТ, защото е именно това - ЧАСТ. За мен сбора от всички части не съм АЗ. За мен АЗ съм нещо повече, нещо отвъд, от сбора от частите.

 

Това е и най-стария въпрос КОЙ СЪМ АЗ... и в него, и през него аз направих едно от най-важните си еврики в живота си. Не изживявания, не преживявания, не екзалтации... Евриката е състояние на съзнание, на осъзнаване, на самоосъзнаване. В текста в първия пост, в тази тема има множество доста несъвместими положения в тази насока. Но... така или иначе няма кой да им обърне внимание... заради потребителите си.

 

Отговора на тоя въпрос... КОЙ СЪМ АЗ, е не в отговарянето. Това е енигма. Това е тайната на въпроса. И той не е в думите. Той дори не е в смисъла на думите си. Тайната е в "друга посока"... Съвсем различно от това, което "всички виждат", защото виждането е предварително обусловено. Това е и разликата - ГЛЕДАНЕ и ВИЖДАНЕ са много различни неща. Много гледат... но виждат онова, с което гледат. Демек - ОНОВА с което се гледа, което стои "зад очите", определя и кое и "доколко" да се види.

ПОСВЕТИХ на задълбоченото вникване на тия психични механизми повече от 10 години от живота си и досега продължавам... евриките на всичко това отвориха врата нанякъде. И тръгнах на пътешествие през нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сега - няма нищо лошо, ако внимателно се вглеждаме - дори в собствените си думи.

Не се заяждам, не е лично отношение - просто обръщам внимание на обикновени неща в думите ти:

 

1 - Всички хора сме индивиди... - защо смяташ така. Какво точно е ИНДИВИД - за теб. Кога го прие да е такова значението му?...

 

2 - пишеш нещо за Първо... вероятно си имала идея че има и второ и трето. Не се четат. Но не е толкова важно това - въпроса е след това - започваш със следното "ЩОМ КАТО НЕ ПРИЕМАШ МОЕТО МНЕНИЕ"...

Това е много важно -

на първо място - НЕ Е ВАЖНО ДА СИ приемаме мненията. Приеманията са за хората, не за мненията. Мнението не е едно и също с изразяващия се с него. Но най-често, изразяващия се, се отъждествява с мнението си. И така се получават недоразуменията. Изразяващия се с дадено мнение е, защото той вече се е идентифицирал през него. Оставя мнението му да го представи КОЙ Е ТОЙ. При комуникация всеки опит за "несъгласие" сдадено мнение, се приема априори, че това е отхвърляне и на самия човек. Това е атавизъм, останал от детството ни. Отхвърлянето се смята за вид "смърт". Има хора които страдат цял живот и се страхуват от него.

А всъщност... МНЕНИЯТА са ПРОИЗВОДНИ НА ХОРАТА... а не обратното. За повечето хора МНЕНИЕТО, е нарицателно за АЗ. И личните защитни реглекси се прехвърлят за се защитават личните мнения, точно както биха защитавали и самия АЗ, самата личност. Това е припокриването на ЛИЧНОСТ и МНЕНИЕТО й. Това е изместването на центъра на един човек. Всъщност - проявленията на всеки несъзнателен човек, стават неговия личен ЦЕНТЪР. Като няма друг, като има липса на основи, на фундамент. Груповото възпитание няма как да даде нищо повече от една временна поставка. Защото във възрастта в която приемаме груповото описание на света и представи за живота, няма как да бъдат осмисляни, критично обмисляни и преразглеждани. Просто не е възможно предвид, че не съществува потенциал в ранното детство (още преди 2 година вече е формирана груповата форма на АЗ, във всяко дете. Това разбира се е осреднено и условно, и е само насочващо, а не абсолютно) за да се реализира една по-широка визия, от гледна точка на по-широк мироглед...

 

Та... ето защо - НЕ Е НУЖНО ДА СИ ПРИЕМАМЕ МНЕНИЯТА. Дискусията не е целта в нея да се "приемат" взаимно мнения. А ти сама го написа - за да се даде възможност да се "излезе от пристрастието и ограничението на собствената гледна точка". Това е само възможност... Въпроса е - КОЙ и КАК БИ СЕ ВЪЗПОЛЗВАЛ от това - за себе си.

Всички живи същества са индивиди.А кога открих, че съм индивид ли...? Сигурно когато съм започнала да гледам на себе си като на свободно разсъждаващо същество. Всички ние живеем в общество, но въпреки това всеки един от нас е отделна индивидуалност с отделен мозък, със своя неповторима същност.Индивидуалността е изражението на нашата същност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

И какво общо има всичко това с темата, както и с това, което попита Бел Ами?

Или кажи нещо по въпросите които говорим, или просто (не)чети или пиши в други теми. Мисля че дамата е достатъчно красноречива, за да я апострофираш. Тя може и сама да задава въпросите си. Ако ти искаш да говорим с теб... тогава кажи нещо по темата. Така просто правиш обикновени прекъсвания, колкото да напишеш нещо.

Редактирано от ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сега... първо отговора ми - НЕ СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАМ С НИКОЯ СВОЯ ЧАСТ, защото е именно това - ЧАСТ. За мен сбора от всички части не съм АЗ. За мен АЗ съм нещо повече, нещо отвъд, от сбора от частите.

 

Поясни, ако може подчертаното

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

И такаааа - да видим внимателно самия "ВЪПРОС":

Нарича се КОГНИТИВЕН и ПРАГМАТИЧЕН АНАЛИЗ. Използвам го за себе си почти непрекъснато. Но все пак е само инструмент, а не панацея.

===============

ТИ,

с КОЯ ЧАСТ

ОТЪЖДЕСТВЯВАШ

СЕБЕ СИ.

=====================

Сега... първо отговора ми - НЕ СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАМ С НИКОЯ СВОЯ ЧАСТ, защото е именно това - ЧАСТ. За мен сбора от всички части не съм АЗ. За мен АЗ съм нещо повече, нещо отвъд, от сбора от частите.

 

Това е и най-стария въпрос КОЙ СЪМ АЗ... и в него, и през него аз направих едно от най-важните си еврики в живота си. Не изживявания, не преживявания, не екзалтации... Евриката е състояние на съзнание, на осъзнаване, на самоосъзнаване. В текста в първия пост, в тази тема има множество доста несъвместими положения в тази насока. Но... така или иначе няма кой да им обърне внимание... заради потребителите си.

 

Отговора на тоя въпрос... КОЙ СЪМ АЗ, е не в отговарянето. Това е енигма. Това е тайната на въпроса. И той не е в думите. Той дори не е в смисъла на думите си. Тайната е в "друга посока"... Съвсем различно от това, което "всички виждат", защото виждането е предварително обусловено. Това е и разликата - ГЛЕДАНЕ и ВИЖДАНЕ са много различни неща. Много гледат... но виждат онова, с което гледат. Демек - ОНОВА с което се гледа, което стои "зад очите", определя и кое и "доколко" да се види.

ПОСВЕТИХ на задълбоченото вникване на тия психични механизми повече от 10 години от живота си и досега продължавам... евриките на всичко това отвориха врата нанякъде. И тръгнах на пътешествие през нея.

Да, аз затова те попитах не само с коя твоя част се отъждестяваш, а и КОЙ СИ ТИ ?

Това беше провокативен въпрос и бих го задала на всеки който пита какво е Душа има ли Душа и на всеки атеист, който отрича съществуването на някаква друга част в човека освен физическото му тяло.

Естествено, че тялото  на човека е съвкупност от много части.

Ако ти се отъждествяваш с тялото си - да , всяка една част от тялото ти, е твоя.И не може да кажеш, че ти си само ръката, само сърцето, само главата, или само белият дроб, или само мозъкът.

Но всеки един човек си задава въпроса - какво друго освен тялото има в него. Коя е тази негова част която се нарича Съзнание и която мисли, разсъждава...

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...