Сам Ошо, който е философ по образование, казва за философията: Философията търси черна котка в тъмна стая, а котката даже не е там!

 

Ето защо Ошо никога не е създавал никаква философия, нито религиозна догма. Ошо е изключително противоречив и непоследователен в изказванията си, или по-точно - последователен е в своята непоследователност и противоречивост. Като всяко просветлено същество.

Защото Ошо е наясно, че хората просто се хващат за думите и губят дълбочината на разбирането. Ето защо Ошо е крайно противоречив, за да не може никой след неговата смърт да изгради религиозно учение, или философия, или доктрина от неговите беседи. И да се случи това, което се случи с Исус, или с Мохамед, или с Буда - техните последователи изградиха християнство, ислям, будизъм, цели организации, а живите думи на Истината забравиха.

Защото когато един духовен учител, един Божи син си отиде, с него си отива и Живата истина. ... дотогава, докато всяко едно човешко същество само не се превърне в Живата истина.

Сам Ошо, който е философ по образование, казва за философията: Философията търси черна котка в тъмна стая, а котката даже не е там!

 

Ето защо Ошо никога не е създавал никаква философия, нито религиозна догма. Ошо е изключително противоречив и непоследователен в изказванията си, или по-точно - последователен е в своята непоследователност и противоречивост. Като всяко просветлено същество.

Защото Ошо е наясно, че хората просто се хващат за думите и губят дълбочината на разбирането. Ето защо Ошо е крайно противоречив, за да не може никой след неговата смърт да изгради религиозно учение, или философия, или доктрина от неговите беседи. И да се случи това, което се случи с Исус, или с Мохамед, или с Буда - техните последователи изградиха християнство, ислям, будизъм, цели организации, а живите думи на Истината забравиха.

Защото когато един духовен учител, един Божи син си отиде, с него си отива и Живата истина. ... дотогава, докато всяко едно човешко същество само не се превърне в Живата истина.

Самото понятие философия /за което се хващате/, означава любов към Истината и Мъдростта.

Така че, темата е - за Ошовата мъдрост. За мен той е един истински философ над философите. Т.е.истински  мъдрец!

Без значение как самият той нарича себе си, Ошо е по-голям философ от много хора с титли по философия.

Редактирано 1 февруари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Любов към мъдростта. Истината е спорно понятие.

Ошо казва: Моят подход към живота не е философията, защото философията е умствено занимание.

Тя е рационализиране, а когато иде реч за рационализиране, любовта си отива. Така, че философите не могат да обичат - дори и мъдростта.

Ошо казва: Моят подход към живота е Не-ум! Подходът на мълчанието и сърцето, а не на философстването.

http://www.youtube.com/watch?v=kK4aVB1uPOg

 

Ошо е мистик, не философ. Ошо вижда ясно, той прозира, а не рационализира!

Ошо казва: Моят подход към живота не е философията, защото философията е умствено занимание.

Тя е рационализиране, а когато иде реч за рационализиране, любовта си отива. Така, че философите не могат да обичат - дори и мъдростта.

Ошо казва: Моят подход към живота е Не-ум! Подходът на мълчанието и сърцето, а не на философстването.

http://www.youtube.com/watch?v=kK4aVB1uPOg

 

Ошо е мистик, не философ. Ошо вижда ясно, той прозира, а не рационализира!

Да, Ошо е и мистик, и философ, и просветлен, и хуманист, и космополит и т.н. Това как ще го наречем ние, е без значение.Това са само едни понятия и определения, с които си служим, за да опишем нашите възприятия.

Но по-важно е да вникнем в неговото слово и осъзнаем истините казани от него.

 

" Не го наричай неустановеност — наречи го чудо.

Не го наричай несигурност — наречи го свобода.

 

Не съм дошъл да ви давам някаква догма.

 

Догмата кара човека да се установи. Не съм дошъл да ви давам обещания за бъдещето - всяко обещание за бъдещето прави човека сигурен. Аз съм тук просто да ви направя будни и осъзнати - тоест да бъдете тук и сега, с цялата несигурност, с цялата неустановеност, с цялата опасност, която представлява животът.

 

Знам, че идвате тук да търсите някаква установеност, някакво верую, някакъв „изъм", нещо, на което да принадлежите, на което да се осланяте. Идвате тук поради своя страх. Търсите някакъв прекрасен затвор - за да можете да живеете без никакво осъзнаване.

 

Бих искал да ви направя по-неустановени, по-несигурни - защото животът е такъв, Бог е такъв. Когато има повече несигурност и по-голяма опасност, единственият начин да се отговори на това е чрез осъзнаване.

 

Има две възможности. Или ще си затвориш очите и ще станеш догматик, ще станеш християнин, хиндуист или мюсюлманин... ще станеш като щраус. Това няма да промени живота ти, а просто ще ти затвори очите. Просто ще те направи глупав, неинтелигентен. В своята неинтелигентност ще се чувстваш сигурен - всички идиоти се чувстват сигурни. Всъщност само идиотите се чувстват сигурни. Истински живият човек винаги ще се чувства несигурен. Може ли изобщо да има сигурност?

 

Животът не е механичен процес, той не може да бъде установен. Той е една непредвидима мистерия. Никой не знае какво ще се случи в следващия момент. Нито дори и Бог, за когото смятате, че обитава някъде на Седмото небе, дори и Той - ако съществува - не знае какво ще се случи!... защото ако знаеше, тогава животът щеше да е просто фалшив, тогава всичко щеше да е написано предварително, предопределено. Как може да знае какво ще се случи в следващия момент, ако бъдещето е неустановено? Ако Бог знаеше какво ще се случи в следващия момент, тогава животът щеше да е просто един мъртъв, механичен процес. Тогава нямаше да има свобода, а как може животът да съществува без свобода? Тогава нямаше да съществува възможността да израстваш или да не израстваш. Ако всичко е предопределено, тогава не съществува нито слава, нито величие. Тогава вие сте просто едни роботи."

 

- ОШО

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

хехеее..ама ,той ,тоя ошо...май съвсем  изперкал.....веднъж пише"защото животът е такъв, Бог е такъв.".....два реда по надолу "Нито дори и Бог, за когото смятате, че обитава някъде на Седмото небе, дори и Той - ако съществува -

 

последно сега..има или няма бог ,според ошо?

Според Ошо, няма такъв Бог, какъвто е описан в религиозните писания.

Но има Бог, и той е Животът.

чела ли си библията на ошо?

Да, защо?

последно сега..има или няма бог ,според ошо?

Ошо е бил тарикат. Понякога е казвал, че има Бог, а друг път, че няма, в зависимост от аудиторията. Всичките му учения са такива - разтягане на локуми, които могат да се тълкуват всякак. Но за неговата си таргет-група са си добри и може би полезни в някаква степен, стига да не се взимат много на сериозно.

Ошо е бил тарикат. Понякога е казвал, че има Бог, а друг път, че няма, в зависимост от аудиторията. Всичките му учения са такива - разтягане на локуми, които могат да се тълкуват всякак. Но за неговата си таргет-група са си добри и може би полезни в някаква степен, стига да не се взимат много на сериозно.

Я, я, я, кажи как е отговарял Буда на въпроса: има ли Бог или няма Бог ? Хм?

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Според мен най правилно е отговорил на този въпрос Нилс Бор (също има философско образование).

Според мен най правилно е отговорил на този въпрос Нилс Бор (също има философско образование).

И какъв е неговият отговор?

И какъв е неговият отговор?

Един от най-известните цитати на Бор по въпроса за допълнителността:“Истина е твърдение, чиято противоположност не е вярна. Дълбока истина етвърдение, чиято противоположност също съдържа дълбока истина.” Като пример затова две твърдения, които едновременно съдържат дълбока истина, той сочи: “ИмаБог.” И “Няма Бог.”.http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%20chast/11%20citati/02%20citati%20Bor.pdfИли с други думи несъществуването на бог е допълнение на съществуването на бог, и в този смисъл, те са едно и също нещо. По още един начин погледнато - идеята за съществуване на бог може да се появи в нашите представи единствено и само с идеята за несъществуването му. Двете идеи взаимно се пораждат и са безсмислени една без друга.

Я, я, я, кажи как е отговарял Буда на въпроса: има ли Бог или няма Бог ? Хм?

Говорили сме за това поне 10-на пъти, а и то няма връзка с темата за Ошо.

–––––––––––––––––––––––

Връщам се към Ошо. Както може да се види от биографията му, той е бил професор по философия и последовател на Адвайта Веданта, която е най-задълбочената ведантическа школа. В някакъв момент, Ошо разбира, че има по-лесен начин да си изкарва прехраната от академичната кариера и започва да дава неформални беседи, в които популяризира идеите на Адвайта Веданта като ги представя за свой. Опростява всичко, за да стане достъпно и лесно смилаемо. И се превръща в един от многото индийски гуровци. Дотук нищо лошо, в крайна сметка.

Има друго, обаче. Индийците наистина ценят своите духовни учители. Фактът, че Ошо бива принуден да напусне Индия, заради проблеми с данъчните власти е достатъчно показателен. После в САЩ има аналогичен случай. С други думи, Ошо е бил меркантилен, обичал е да живее в разкош, да има тълпи от последователи (особено от женски пол) и прочие такива неща, които хич не се връзват с представата за това, какъв трябва да е един духовен учител с претенции да е осъзнат. Това е всичко.

Редактирано 2 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Говорили сме за това поне 10-на пъти, а и то няма връзка с темата за Ошо.

–––––––––––––––––––––––

Връщам се към Ошо. Както може да се види от биографията му, той е бил професор по философия и последовател на Адвайта Веданта, която е най-задълбочената ведантическа школа. В някакъв момент, Ошо разбира, че има по-лесен начин да си изкарва прехраната от академичната кариера и започва да дава неформални беседи, в които популяризира идеите на Адвайта Веданта като ги представя за свой. Опростява всичко, за да стане достъпно и лесно смилаемо. И се превръща в един от многото индийски гуровци. Дотук нищо лошо, в крайна сметка.

Има друго, обаче. Индийците наистина ценят своите духовни учители. Фактът, че Ошо бива принуден да напусне Индия, заради проблеми с данъчните власти е достатъчно показателен. После в САЩ има аналогичен случай. С други думи, Ошо е бил меркантилен, обичал е да живее в разкош, да има тълпи от последователи (особено от женски пол) и прочие такива неща, които хич не се връзват с представата за това, какъв трябва да е един духовен учител с претенции да е осъзнат. Това е всичко.

А освен за пикантериите около живота му, да имаш да кажеш нещо във връзка с нещата казани от него?

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

А освен за пикантериите около живота му, да имаш да кажеш нещо във връзка с нещата казани от него?

Бих казал, че е за предпочитане да се четат и изучват първоизточниците. По-възможност Шанкарачаря. Това си заслужава да се познава. Или поне Вивеканда в краен случай. Ошо е как да кажа... шир-потреба.

Ето, Ауми, откъде можеш да си изтеглиш и четеш Шанкара - ТУК

Редактирано 2 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Бих казал, че е за предпочитане да се четат и изучват първоизточниците. По-възможност Шанкарачаря. Това си заслужава да се познава. Или поне Вивеканда в краен случай. Ошо е как да кажа... шир-потреба.

Ето, Ауми, откъде можеш да си изтеглиш и четеш Шанкара - ТУК

Благодаря, Скепс.

Нямам нищо против да критикуваш казаното от Ошо, но не и живота му.Темата не е за личният му живот, а за неговата философия, учение или на кой както му харесва така да го нарече.

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Темата не е за личният му живот, а за неговата философия, учение или на кой както му харесва така да го нарече.

Двете неща са свързани. Не ли? Особено, когато става дума за духовен учител, а не просто за философ.

Прочети за живота на Вивеканда, примерно. В УИКИ-то има накратко и сама ще видиш разликата. Затова и Вивеканда е толкова ценен от индийците. Инак, всеки, който има дар слово и някаква харизма може да заблуждава хората, че е такъв или онакъв. До време, разбира се.

Редактирано 2 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

какво е писал за исус?

е, и?

е, и?

Добре де, какво е казал, все пак, че не се сещам в момента? Припомнете.

Редактирано 2 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Двете неща са свързани. Не ли? Особено, когато става дума за духовен учител, а не просто за философ.

Прочети за живота на Вивеканда, примерно. В УИКИ-то има накратко и сама ще видиш разликата. Затова и Вивеканда е толкова ценен от индийците. Инак, всеки, който има дар слово и някаква харизма може да заблуждава хората, че е такъв или онакъв. До време, разбира се.

Чела съм Вивекананда, и други източни и западни духовни учители и философи.Но смея да твърдя, че никой от тях освен Ошо, не дава толкова обширни отговори за живота и почти всички негови аспекти.

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Чела съм Вивекананда, и други източни и западни духовни учители и философи.Но смея да твърдя, че никой от тях освен Ошо, не дава толкова обширни отговори за живота и почти всички негови аспекти.

 Едни автори дават отговори, други дават въпроси... Всеки си има своите фенове. В интерес на истината, Ошо също ми е помогнал, макар да съм по голям фен на тези с въпросите.Хубаво е да се четат готови отговори. Дават представа докъде са стигнали мъдреците. Но готовите отговори са нож с две остриета. Готовите отговори са верни винаги в някакъв определен контекст, за някаква определена опитност. Веднъж Ошо говори свободно, друг път следва една или друга истина. Читателят за да има полза от готовите отговори на Ошо, следва да си дава постоянно сметка, от коя истина се ръководи в момента Ошо или пък дали не разсъждава свободно.

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

е,и ..не е отговор на въпроса.

 

след като потвърждаваш,че си чела "библията на ошо",значи знаеш...за втори път питам..какво е писал ошо,за исус?....ако не можеш да препишеш дословно ..цитирай по памет

Ошо на много места е говорил за Исус.

 

Не искам да го цитирам по памет, за да не променя думите му, затова ще дам цитати:

 

...................

ЩЕ ГОВОРЯ ВЪРХУ ХРИСТОС, а не върху християнс­твото. Християнството няма нищо общо с Христа. Фактически християнството е анти-Христос, точно както и будизмът е анти-Буда и джайнизмът е анти-Махавира.

 

Христос има в себе си нещо, което не може да бъде организирано: самата му приро­да е бунтовна, а бунтът не може да бъде организиран. В мо­мента, в който го организираш, ти го убиваш. Тогава остава мъртвият труп. Ти можеш да го боготвориш, но не можеш да бъдеш трансформиран чрез него. Можеш да носиш товара му с векове и векове, но той само ще те обременява, а няма да те освободи. Ето защо, от началото нека да бъде абсолютно ясно: аз съм изцяло за Христа, но дори и най-малка частица от мен не е за християнството. Ако търсиш Христос, ще трябва да отидеш отвъд християнството. Ако се придържаш твърде мно­го към християнството, няма да можеш да разбереш Христа. Христос е отвъд всички църкви.

 

Христос е самият принцип на религията. В Христа всич­ки домогвания на човечеството се осъществяват. Той е един рядък синтез. Обичайно е човешкото същество да живее в агония, мъка, тревога, болка и мизерия. Ако погледнеш Кришна, той е отишъл на другия полюс: той живее в екстаз. Никаква агония не е останала; мъката е изчезнала. Можеш да го обичаш, можеш да танцуваш с него за малко, но мостът липсва. Ти си в агония, той е в екстаз - къде е мостът?

 

Буда е отишъл дори още по-далеч. Той не е нито в аго­ния, нито в екстаз. Той е абсолютно тих и спокоен. Толкова е надалеч, че ти можеш да го гледаш, но не можеш да повяр­ваш, че той е. Изглежда като мит - може би изпълнено жела­ние на човечеството. Как може такъв човек да ходи по земя­та, така отвъден на цялата агония и екстаз? Той е твърде далеч.

Исус е кулминацията на всички стремления. Той е в та­кива мъчителни страдания, в каквито си и ти, в каквото вся­ко човешко същество е родено - в агония на кръста. Той е в екстаз, до който понякога един Кришна достига: той празнува; той е песен, танц. А той е също и отвъдното. Има моменти, когато се приближаваш все по-близо и по-близо до него, когато ще видиш, че неговата най-вътрешна същност не е нито кръс­тът, нито неговият празник, но отвъдността.

 

Това е красотата на Христа: съществува мост. Ти можеш да се движиш към него постепенно, а той да те води към непо­знатото - и толкова постепенно, че ти няма дори и да разбереш кога си пресякъл границата, кога от познатото си навлязъл в непознатото, кога светът изчезва и се появява Бог. Ти можеш да му се уповаваш, защото той е толкова много като теб и все пак така различен. Ти можеш да вярваш в него, защото той е част от твоята агония, можеш да разбереш езика му.

Ето защо Исус се е превърнал във велик жалон в исто­рията на създанието. Не е просто съвпадение, че раждането на Исус е станало най-важната дата в историята. Така трябва да бъде. Преди Христа - един свят; след Христа - напълно разли­чен свят, рязка граница в съзнанието на човека. Има толкова много календари, толкова много начини, но календарът, който е основан на Христа, е най-важният. С Христос нещо се е променило в човека, нещо е проникнало в съзнанието на чо­века. Буда е прекрасен, върховен, но не е от този свят; Криш­на е чаровен - но все пак мостът липсва. Христос е мостът.

 

Ето защо аз избрах да говоря върху Христос. Но винаги помнете, аз не говоря върху християнството. Църквата всяко­га е анти-Христова. Щом се опиташ да организираш един бунт, той трябва да се уталожи. Не можеш да организираш бурята - как можеш да организираш бунта? Бунтът е истински и жив, само когато е хаос.

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Едни автори дават отговори, други дават въпроси...

Провокират въпроси... Абсолютно!

Животът ни не е цитат от нечии книги и информацията, която поемаме ни влияе и ни доразвива, а не е самоцел, защото всеки от нас живее своя си живот, а никой класик от дебелите книги няма отговорите, нужни на всеки един от нас поотделно.

Навремето ние нямахме интернет и ходехме по библиотеките. Беше въпрос на чест на прочетем Достоевски преди да завършим гимназия. Явно ми е бил труден тогава. Това, което помня като въздействие беше, че му се ядосвах. Искрено и неподправено. И го питах на глас - защо провокираш толкова много въпроси, когато не даваш отговорите, а създаваш впечатлението, че ги знаеш?! Тогава реакцията ми е била най-нормалното нещо на света, но сега ми е смешна. Нали се сещаш защо?! Никой не може да сдъвче твоите отговори! Иначе, те не биха били твои!

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

ошо е писал и това :

 

"Престъплението, което е извършил Исус, е, че е бил щастлив. Това е било единственото му престъпление, нищо друго."

 

 

можеш ли да разтълкуваш ,тази написана глупост , на духовния гуру ошо?може ли човек който  има познания върху библията да изведе такова заключение...

Чакай, продължавам с цитатите.

Не може с едно изречение извадено от контекста да разбереш същността на това което иска да каже някой.

 

................

В началото бе словото.

 

Какво значи това, когато Евангелието казва в началото? Християните интерпретират в началото в смисъл, че е имало начало. Те използват и интерпретират думите е началото, ся­каш те показват нещо относно началото на времето. Но без време как може да има начало? За да се започне, на първо място ще бъде необходимо време. Ако времето не е съществувало, тогава какво се има предвид под в началото"?

 

В началото е част от времето и не може да предхожда времето, тъй като в началото не означава, че е имало ден, когато Бог е създал света. Това е абсолютна глупост. В нача­лото е просто начин да се кажат нещата.

 

В началото не означава в началото ни най-малко, защото никога не е имало начало - и не може да има край. Бог е вечен, Неговото творе­ние е вечно. Винаги е било така и винаги ще бъде така.

Поради тези думи в началото в продължение на векове са се водили много спорове. Имало е дори глупави проповед­ници и епископи, които са се опитвали да определят точната дата: светът е започнал четири хиляди и четири години преди Христа, в един понеделник. А какво е правил Бог преди това? Преди тази дата трябва да е имало вечност - четири хиляди години са нищо. Какво е правил преди това? Съвсем нищо ли не е правил? Тогава защо внезапно, на определена дата, Той започва Творението?

 

Това винаги е било проблем, но проблемът възниква по­ради погрешна интерпретация. Не, е началото е просто начин на изразяване - трябва отнякъде да се започне, Евангелието трябва да започне отнякъде. Животът е вечност, животът ни­кога не започва отнякъде, но всяка история трябва да започва и всяко описание трябва да започва. Произволно трябва да се избере някоя дума и ти не би могъл да избереш нещо по-добро: е началото. В началото означава просто, че ние не знаем.

 

Но от самото начало, ако е имало някакво начало, Бог е творял. Нека ви го кажа по друг начин: Бог е творчество. Ти можеш дори да изоставиш думата Бог. Фактически самото Евангелие не иска да използва думата Бог. В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог.

В началото бе Словото. За какво слово говориш, какво е това слово? Този, който е познал истината, знае добре, че да се дава име на Бога е безсмислено: не съществува име, нито пък дефиниция - а всички думи са малки, не могат да обхва­нат цялото. Словото е отново начин да се посочи безименното, непознатото. В началото бе Словото.

 

Евреите, които са предхождали Исус, за които Исус е бил самата кулминация... Юдейският дух е дошъл до осъществява­нето си в Исус. Разбира се, те отхвърляли Исус - това е друга история. Понякога се случва някой измежду нас да постигне реализацията на човешкия род, но тази реализация е толкова огромна и така велика, а ти си толкова ниско, че не можеш да я повярваш - трябва да я отречеш.

 

Христос се е издигнал високо. Евреите са чакали от веко­ве този човек - виж каква ирония! - те са чакали от векове да се появи този човек, всичките им надежди са били в този чо­век, който ще трансформира живота им и ще донесе царството Божие на Земята... И когато този човек се появил, самите те, които го очаквали, не могли да повярват, не могли да се дове­рят. Какво се е случило?

 

Те се пристрастили твърде много към самото чакане. „Е, ако това е човекът, тогава какво да правим?" Тогава чакане­то трябва да спре, ти трябва да спреш. А те са чакали толкова дълго - фактически в самото чакане е била цялата им де­йност, цялата им религиозна активност: чакане да дойде Бо­жият син. И сега изведнъж този човек е тук и казва „ето ме".

 

Но сега те по-скоро биха се придържали към тяхното ча­кане, отколкото да погледнат този човек - защото ако го по­гледнат, това би било краят; сега не би имало нищо, за което да чакат. Бъдещето изчезва, надеждата изчезва, желанието изчезва. Този човек ще убие цялата надежда, цялото желание, цялото бъдеще - а това е прекалено! Старият ум се е при­страстил към своето чакане, към своята мизерия, немощ -сега му дошло твърде много.

 

Ако един народ чака толкова дълго... А евреите винаги са чакали. Те все още чакат - а човекът е дошъл и си е заминал. Но те са заложили твърде много на чакането: тяхното чакане се е превърнало в тяхна молитва, техните синагоги не са нищо друго, освен чакални за месията, който ще дойде. А той е бил тук!

И аз ви казвам, че ако той дойде пак - макар да не смятам, че ще извърши отново същата грешка - ако той дойде пак, евреите пак няма да го приемат, защото какво ще стане с тяхното чакане? Те са живели твърде много с него; тяхното затворничество се е превърнало в техен дом и те са си го украсили. А сега да излизат под суровото, открито небе - къде­то понякога слънцето изгаря силно, а понякога вали, понякога е студено или пък горещо - опасно е. Те са се приютили.

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

 Той е в та­кива мъчителни страдания, в каквито си и ти, в каквото вся­ко човешко същество е родено - в агония на кръста. Той е в екстаз, до който понякога един Кришна достига: той празнува; той е песен, танц. .

 Ма, това за Иисус ли е?

Е, откъсът, който дава Ауми е типичен за творчеството на Ошо. Всичко е нагласено така, че да допадне на широката аудитория.