Предложение към БНБ:
Да се пусне монета с номинал "една минимална заплата".

 

Кой е най-краткият политически виц?
Комунистите си отиват.
А най-дългият?
Един по един.

Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита:
- Защо работиш толкова много? Почини си малко...
Политикът:
- Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа...
Съпругата:
- Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа... и него го насраха...
Политикът:
- А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат...

Mитничap влизa нa пpoвepĸa в aвтoбyc и питa:
- Цигapи, aлĸoxoл, нapĸoтици, opъжиe?
Πътниĸ oт пocлeднитe ceдaлĸи cънeнo ce oбaждa:
- Зa мeн двe биpи, aĸo oбичaтe!

- Скъпа, лягай!
- Лягай, скъпи, Имам още домакинска работа...Форумите не съм чела още, в блога не съм писала, коментарите не съм одобрила... 

Комисията по корупция разпитва депутат:
- Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари?
- А с какви други?
- На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа.
- Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?

 

Попитали Радио Ереван:
- Може ли на Луната да се проведе структурна реформа?
- Може, то там и бездруго няма живот!

Интернет - това е рая за шизофреника. Там може не просто да раздвои своята личност, а и да устрои диалог със самия себе си, въвличайки в дискусия нищо неподозиращи потребители. 

- Защо не се омъжиш?
- Нали знаеш, че годеникът ми е депутат - само обещава!

 

Питат кандидат на изборите:
- Защо се кандидатирахте?
- Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие...
- И вие искате да се борите с това ли?
- Не, искам и аз да участвам!

xxx: Ненавиждам те!
yyy: Но защо? Ние даже не се познаваме?
xxx: В интернет така е прието. 

преди 4 часа, johnmotson написа:

Интернет - това е рая за шизофреника. Там може не просто да раздвои своята личност, а и да устрои диалог със самия себе си, въвличайки в дискусия нищо неподозиращи потребители. 

На този форум редовно разни хора си говорят сами със себе си.
Прави се с цел раздвижване на активността и повече импресии на рекламка.
Значи четеш някъде другаде нещо и си викаш, я ама аз що да не се направя че питам за същото и като ги скивам след 5 часа , че не са познали верния отговор, си отговарям от другия ми ник и ми става готино на Егото, пък и на портфейла чорбаджията от рекламката.

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско...

По убития бяха намерени огнестрелни рани с размер на 20 и 50 стотинки. Общият брой на раните е 3лв и двадесет стотинки...

КАТ съвсем са озверели. – Защо? – Днес ме спряха и питаха що съм без кола… За малко и акт да ми пишат. Отървах се само с 50 кинта.

 

 Как беше снощи на дискотеката? - Както обикновено - пиене, с*кс… - Кои момичета бяха? - А те след пиенето си тръгнаха.

Какво може да убие Човека-паяк?
Човека-чехъл...

- Кога разбираш, че си зарибен по facebook?
- Когато преминаваш от обвързан в необвързан преди да си казал на гаджето си, че късаш с него. 

Хванал един мъж жена си с любовника. И мъжа почнал да бие любовника, а жена му го дърпа:
- Какво правиш?! Та това е бащата на твоите деца!

 

Баща към сина си:
- Сине, сега с майка ти ще се заключим в спалнята, ти си поиграй и не ни безпокой!
- А шоколад?
- Какъв шоколод?
- Ами съседа чичо Гошо винаги ми дава по един шоколад като се заключва с мама!

Спамерът се разкая за своите постъпки и започна да изпраща мейли със своите искрени извенения. 

ДОНОС ДО НСБОП – МВР

Вчера нашта кака Гина
влезе тайно в Интернет.
Терабайт и половина
смъкна, а качила пет.

Другата пък, баба Пена
гледа филмче ХХХ,
вън оставила легена,
прави песни с миш пулт микс.

Дядо Фучо в махалата,
Праска порно всеки ден,
Прави дискове в мазата,
Има сайт дори качен.

В МВРето нет проблеми,
Всичко там си е наред.
Само розови машинки
Има в стаите навред...

Просяк доближил добре облечена дама, излизаща от скъп магазин, и казал:
- Не съм ял нищо от 4 дни.
Тя го погледнала и възкликнала:
- Човече, да имах твоята воля...

Питат кандидат на изборите:
- Защо се кандидатирахте?
- Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие...
- И вие искате да се борите с това ли?
- Не, искам и аз да участвам!

 

Премиерът пред Парламента:
- Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред.

- Имате ли някаква работа за мен? - разпитва безработен човек в строителна фирма.
- Може и да се намери... Какво сте работили преди да останете без работа?
- Занимавах се с политика. Бях министър.
- И вие смятате, че в строителството има р

 

В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците:
- Не видяхте ли, че човекът до вас умира?
- Не видях - оправдава се един. - Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре

Един човек много обичал да разказва политически вицове. Тази информация стигнала до когото трябва. Дошли съответните служби, хванали човека и го набили. След това му предложили тест за благонадждност:
- Ако сега пред тебе се появят Клинтън и Костов и трябва да убиеш един от двамата - кой ще избереш?
- Костов.
Пак го били и пак го попитали:
- Ако сега пред тебе застанат Клинтън и Костов и имаш един куршум в пистолета - кого ще убиеш?
Човека погледнал хитричко и попитал:
- Ами вие кого бихте убили?
- Клинтън, естествено!
- Ето видяхте ли? За мен пак остана Костов.

Какво удобно изобретение е този Интернет. Винаги може да разбереш, че навсякъде има задръствания, и да останеш да си седиш в Интернет. 

Ловна дружинка - това е въоръжена група хора, която минава през гората, за да стигне до кръчмата.