Как да хванем ЖИВ крокодил?

Необходимо оборудване: Тъпа книга, бинокъл, пинсета, епруветка, тапа, релса (около 2м.), круша(1бр.)

Отиваме на брега на река с крокодили и започваме да четем тъпата книга. В резултат на това заспиваме. В това време излиза крокодила от реката и на свой ред се зачита в книгата. Логично също заспива. Ние се събуждаме преди него, тъй като сме заспали първи. Взимаме бинокъла и го обръщаме обратно. Виждаме крокодила малък. Взимаме го с пинсетата и го поставяме в епруветката, която запушваме с тапата. В това време от реката излиза женската и ни подгонва. Ние побягваме, но тя скъсява дистанцията. Тогава се освобождаваме от релсата, олеква ни и набираме преднина. Женската обаче отново ни настига. Хвърляме крушата пред нас, съгласно поговорката, че крушата не пада по-далеч от дървото, значи наблизо трябва да има дърво. Качваме се на него и се спасяваме.

Габровец гази в реката.
Негов приятел го вижда и го пита:
- Жоре, какво дириш?
- Ами, закачих с въдицата една чудна мренка, сетне закачих тиган... Рекох си, че и бутилка оливце може да е метната тук

Това са инструкции - нищо не можеш да докажеш!!!

Сибир.Адски студ, - 40 градуса,ловят риба.

Единият с ушанка,другият с бейзболна шапка.Този,с ушанката пита:

- Абе как може да стоиш с тая шапка в тоя студ,не ти ли е студено?

- Абе студено ми е ама оня ден,е така,ловя си риба и един ме питал искам ли да пием водка и не съм го чул.

Тя :
- Ще дойдеш ли в къщи довечера да ми преинсталираш windows-a ?
Той:
- Ама ти току що си купи лаптопа. Не ти трябва преинсталация.
Тя :
- Ти тъп ли си или не разбираш от намеци?
Той:
- Ти не можеш да си преинсталираш уиндоуса, пък аз съм бил тъп.

Некакъв празник. Пияница. Пред него чаша рикия. Изпива половината, ма изведнъж умира. На Оня свет застанал пред Бог и помолил:
- Боже, молим ти се, превърни ме у бръмбар, у паяк - у кво сакаш- само ме върни - да си допием рикииката. Почти половин чаша остана!
Бог изненадващо се съгласил, превърнал го у паяк и пияницата се оказал на тавана, баш нади чашата
.- Ама... я не моом да а стигнем!
- Ако се напънеш, от тебе че излезне паяжинка и по ньея че се спуснеш до чашата!
НапъвАл се он, напъвАл се, стигнал почти до чашата, ама изведнъж - стоп! По-натам немало кък!
- Е... кво да правим съга, я се напъвам, ма по-натам не моом!
- Напъвай се по-силно!
Напъвал се.... се повече и повече, напъвал се... и изведнъж некой му разтресъл рамото:
- Иване, Иване бе : събуди се бе , че се насра !

Седят три жени и пият кафе. Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място - тишина, слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на хубаво място - слънчево, тихо, спокойно...
Третата звъни по мобифона на свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами-и-и... Какво да правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!

- А как те пусна жена ти сам на кръчма?

- Приготвих и ваната и я напълних с пяна! 

- И това я спря да дойде с теб?

- Монтажната пяна може да спре много неща.

 

- Бабо, защо са ти толкова големи гърдите?
- За да стана фолк певица по-лесно.
- Бабо, а защо не се усмихваш?
- Защото ботоксът ми пречи, но изглеждам по-млада.
- Ма, ти така си грозна!
- Кой е грозен бе, бабе? Аз съм мацка! Да беше видяла „Мис България"...

Журналист интервюира артист:
- Според вас днес има ли гениални артисти?
- Ами малко сме...

- Значи обвиняемият ви е нарекъл глупак?
- Да, в общи линии.
- Как така "в общи линии"?
- Ами каза го заобиколно - "интелектуално двамата с вас сме на едно ниво".

Попитали Радио Ереван:
- Как да кажеш на една жена, че е овца, без да я обидиш?
Радиото отговорило:
- Хелоу, Доли!

Събрание на ТКЗС. Обсъжда се новата аграрна политика на Партията, чийто девиз е: "Да превърнем думите в дела".
Вуте чете девиза и си мисли:
- Мале, що народ съм напсувал...

Евреин актьор получава главна роля в нова пиеса и развълнувано тича у дома си, за да съобщи добрата новина на майка си.
- Мамо, мамо - вика той - Получих ролята. Ще играя съпруг.

Майка му презрително го поглежда.
- Не можа ли да получиш роля с реплики?

Черен хумор

От реанимацията излиза докторът и отива към разтревожения млад мъж:
– Спасихме я, но изпадна в кома... Така може да е 20, а може и 40 години... Ще трябва да я храните с тръбичка, да измивате тялото и с гъба, да сменяте памперси, да подменяте спалното и бельо ежедневно, да раздвижвате крайниците и да бъдете постоянно до нея, да и говорите ласкаво и след 40 години тя да ви чуе и отвори очи, преди пак да изпадне в кома...
Младият човек пребледнява и залита.
Докторът:
– Спокойно де, спокойно... Пошегувах се... Умря женицата...

Редактирано 4 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

на 1.12.2017 г. в 21:46, Мойра написа:

Журналист интервюира артист:
- Според вас днес има ли гениални артисти?
- Ами малко сме...

Може и да има гениални артисти, ама като гледам - повечето са ... гениТални!

Един луд се покачил на едно дърво.
- Слизай или ще отсека дървото! – викнал главният психиатър.
Но вместо да слезе лудият се качил още по-високо. Наблизо минал друг луд, който викнал на тоя от дървото:
- Слизай или ще отсека дървото!
Лудият веднага слязъл. Докторът го попитал:
- Защо аз като ти виках да слезеш – не слезе, а той като ти каза,че ще отсече дървото – слезе?
- Защото ти няма да отсечеш дървото, а той е луд и като нищо ще го отсече…

От "Дирекция на пътищата" съобщиха, че в България ще останат само триъгълни знаци по пътищата, тъй като кръглите са много удобни за затискане на зеле в бидон, а от квадратните стават идеални лопати за сняг....

на това плаках ....
 

Спя. Навярно е 4 сутринта и за това спя толкова дълбоко. Винаги съм сънувала странни неща, но това, което сънувам в момента, води класацията. Аз съм облечена като Кармен, пред мен има торта. В ръката си държа нож от неръждаема стомана. Започвам да режа тортата, но към мен се затичва Дядо Коледа, с лиги от бяс и налудничав поглед. Излъчването му е като на освирепял хайдутин.
Крещи на английски:

"DON'T CUT THE CAAAAAKE!!!"

В този момент вратата на спалнята се отваря рязко, шумно и безжалостно. На прага стои жена с рошава коса и нощница, обгърната в страховит мрак. Иска да ме убие и да вземе душата ми.
Извиквам:

"I WON'T!"

Тя светка лампата и се оказва, че е майка ми. Провиква се:

"УСПАХТЕ СЕ! Закъсняхте за градина!"

Поглеждам - ОСЕМИПОЛОВИНА е!
Ставам с предно салто, скачайки директно в леглото на Тони. Измъквам го от там и той започва да цвичи като малко прасенце по Коледа. Чувствам се смотана (повече от обикновено) и паниката става осезаемо шумна. Блъскам се в мебели и стени.
Приличам на нощна пеперуда в лампион. Мия си зъбите набързо със сапун и гъба, плискам си лицето с вода за уста и се опитвам да се облека. Подскачайки на един крак, нахлузвам ризата на другия. Обаче се оказва на обратно. После си спомням за дънките и ги взимам от закачалката. Обаче се оказват шал. Нищо. Някак покривам тялото си с платове и се заемам с Тони. Той реве. Иска да се облича сам. Аз му обещавам шоколад, ако ми даде да го облека. Не иска. Аз рева.

По някое време баба (която е при нас за зимата) се появява, въздъхва и казва:
"Ех, не ти е лесно."
От бързането, или от паниката, отговарям с глас като на мъпет, изритан в слабините:

"КАквО дА нАпрАвЯ, бАбо?! ОчЕвИднО Е, чЕ сИ прАвА!"

Тя е в шок. Търси амидофен.
Хвърчат детски крака, сополи и дрехи. Набутвам го някак в един анцунг, слагам му якето и излизаме.
Навън е адски студ. Връщаме се, за да се обуем.
Започваме да тичаме като баби, изпускащи трамвая. Толкова сме бързи, че дори домашните ми пантофи изостават и се налага да се връщам и да си ги търся.
Антон има огромен отпечатък на дясната буза от възглавница. Аз имам на лявата. Изглеждаме така, сякаш по грешка сме залепили главите си една за друга със секундно лепило и някой тъкмо ни е разлепил.

По пътя му обяснявам какво да каже на госпожите. Мозъкът ми работи на четвърт оборот, за това единственото, което измислям е, че телефонът ми е счупен и не съм успяла да ги предупредя, че ще закъснеем. А се е наложило. Защото светът е свършвал а аз съм Спайдермен (и имам нужда от двойно кафе, ВЕДНАГА).
Питам го няколко пъти дали ме е разбрал.
"ДА."
Поемам си дъх и издишам като младеж от реклама на Кока Кола. Влизаме.
Отпечатъкът седи гордо на лицето ми, за да провали всички мои планове за оправдание. За това пускам Тони да влезе и се покривам. Наистина мразя да закъснявам и никога не закъснявам. Срам ме е.
Тъкмо балансирам себе си и съм готова да се успокоя, когато чувам пискливото му гласче в групата:

"УСПАХМЕ СЕ."

И в този момент кръвното ми падна. Още го търся.

Бизнесмен си купува джип 4Х4 и го паркира пред дома си.
Нощес кварталния пияница, кандилкайки се, вижда надписа, вади пирон и пише 4Х4=16.
Бесен, собственика отива на сервиз и го замазва.
На следващата нощ се повтаря същото и така цяла седмица.
Накрая бизнесменът си поръчва фирмен надпис 4Х4=16 и доволен си отива.

Вечерта пияницата се прибира, вижда надписа, вади пирона и пише отдолу ПРАВИЛНО!!!

Сега трябва много по-внимателно да се пресича улицата, защото децата израсли с GTA и Need For Speed, вече получават шофьорски книжки

Професор към студента:
- Добре, ще пиша три, ако кажеш как се казвам.
- А ако кажа как Ви наричат, колко ще ми пишете?

- Затворник 678, защо при вас не идва никой на свиждане? Нямате ли роднини?
- Как да нямам?! Имам и то много, но всичките са тук.

Преди 10 000 години.
Тя:
- За Вечерта на убития мамут препаска от лаврови или маслинови листа да си сложа?
Той:
- Сложи си от коприва... ще има хулигани!

(виц роден от реклама)

- Какво ти каза докторът?

- Каза да мина утре,че не е пил "Гинковин" и забравил какво ми е....