Сутрин на работа се чувствам като Хаджи Димитър- Глава се люшка, очи тъмнеят, уста проклина цяла вселена...

 

Пия само в дните започващи с "п".

Понеделник

Па вторник

Па сряда...

Служители на подразделение за борба с масовите безредици стоят с шлемове и качулки пред тълпа с демонстранти. Напрежението расте и започват да тропат с палките по щитовете си. Един казва на другия до него:
- Виждаш ли оная пълничката лелка с пъстрата шапка? Това е тъща ми. Не я пипай! Моя е!

- Какъв е смисълът да слагат разписание на влаковете, ако винаги закъсняват?
- А откъде щяхте да знаете, че закъсняват, ако не беше разписанието?!

Отива мъж на психиатър и му вика:
- Докторе, хич не съм добре. Мебелите ми говорят...
- Как така, разкажи ми повече?
-Ами, снощи се прибрах и си легнахме с жената. По едно време гардеробът вика:

- Заспа ли вече?, а жената: - Да,да, и той : - Е, аз да си ходя, а аз извиках:
- КЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ, БЕ... ОЩЕ ТЕ ИЗПЛАЩАМ?!

С жената се разбрахме, един ден тя да пазарува, един ден аз...

От тогава сме така- един ден ядем, един ден пием...

 

Сибир. Зверски студ. Двама ловят риба... Единия с ушанка, другия с бейзболна шапка. Този с ушанката пита:

- Абе на теб не ти ли е студено с тая шапка бе?

- Абе студено ми е ама оня ден, както си ловя риба некъв ме питал искам ли да пием водка, а аз не съм го чул.

Бракоразводно дело. Съдия към мъжа:
– Защо жена Ви иска да се разведе с Вас?
– Идея нямам, сладур!

- А за мен хиляди мъже се редят на опашка.

- Уау... каква си ти?

- Касиерка в Кауфланд.

- Какво е диета "Хлебарка"?
- Ядеш само през нощта и щом някой светне лампата, веднага бягаш да се скриеш.

- Защо във фейсбук няма: "Виж как ще изглеждаш като порно звезда"?
И те добри пари изкарват. И те имат Оскари.

- Лили,какво стана?Нали всичко беше "Лили,хубаво ми е" ?

- Беше,но стана "Лош и Гоу".

Жена бие пияния си мъж, който току-що се е прибрал.

– Ще пиеш ли още?! Ще пиеш ли, говедо такова?! – и го налага.

А той:

– Добре де, нави ме, сипи.

 

Преди операция:

- Докторе истина ли е,че ще ме оперира студент по медицина?

- Да истина е...

- Ами ако нещо сгреши?

- Ще му пишем двойка...

Майка се разхожда с малкия си син извън града и виждат едно магаре. То имало хм...ерекция и малкия полюбопитствал:

- Мамо, какво е това под корема на магарето?

Майката се изчервила, но решила да не лъже детето:

- Ами това му е пишката.

- А защо неговата е толкова голяма, пък на тате е такава малка? - продължавало да любопитства детето. А майката раздразнено го дръпнала за ръкава.

- Върви, върви. Тя майка ти,кога ли е имала късмет. 

Писмо на пенсионерка до
телевизионно кулинарно предаване

„Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата....
Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифт очила и ме изгониха от пазара....
Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта.
Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”!!!
Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика: „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!”. Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени финни резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало....
Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но…тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан.
Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан....
Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля: „Господи, колко много продукти се похабяват тук!”. И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така:
Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика: „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.”. Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар.
Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера.
Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така.
Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуците на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат,.... бил много скъп…
И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов: баба Станка.”

преди 1 час, haidukpikaso написа:

Писмо на пенсионерка до
телевизионно кулинарно предаване

„Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата....
Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифт очила и ме изгониха от пазара....
Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта.
Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”!!!
Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика: „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!”. Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени финни резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало....
Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но…тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан.
Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан....
Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля: „Господи, колко много продукти се похабяват тук!”. И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така:
Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика: „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.”. Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар.
Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера.
Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така.
Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуците на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат,.... бил много скъп…
И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов: баба Станка.”

баа Станка ку прудължава да са гаври с близките си ши и светят маслото

След семеен скандал.
Мъжът:
- Защо ми пращаш празни СМС-и?
Жената:
- Защото не ти говоря!

Двама колеги на работа си говорят, единя вика на другия:
-С жена ми станахме приятели!
-Как така?
-Вече не правим секс!
- Но защо?
- Кой приятел ще наебе приятеля си ...

От новите скороговорки:
- "Джендър джентълмен джандармерист по джапанки джанки и джинджифил купува!"

-Замезвай булкаа!

-Замезвам аз,замезвам.

-Ко замезваш.Ти направо ядеш!

Девойка при татуист:
- Преди месец ми татуирахте "Пешо". Може ли да го изтриете?
- Не!
- В такъв случай добавете "е простак"...

Отива един при ходжата:
- Жената се държи лошо с мене, не ме уважава, не ме слуша, прави ме за смях пред хората... Дай ми съвет как да постъпя.
- Разведи се.
- Ама, обичам я!
- Ми тогава не се развеждай.
- Ама не мога да живея повече така...
- Тогава се разведи.
- И без нея няма да мога да живея...
- Смени си тогава вярата.
- Това ще ми помогне ли?
- Съмнявам се. Ама барем ще се ебаваш с попа, не с мене...

 

Бай Стамат, електротехник с 30-годишен стаж, даже жена си не хваща за двете гърди едновременно...

Лети Змеят Горянин и крещи:
- Демокрация! Плурализъм! Прозрачност!
Видяла го Баба Яга и поклатила неодобрително глава:
- Горкият, пак е преял с депутати...

Надпис на надгробен камък: "Тук е погребан честен човек и политик".
- Бре, до там ли я докарахме - зачудил се Вуте - да погребват по двама души на едно място.

- Скъпа извинявай че ти се развиках така, а ти не беше виновна! Не знам какво ми стана, съжалявам...

- Няма проблем скъпи, на всеки се случва... Ъъъъъ, не го яж това.

- Иванчо, какво е "той" в изречението " Той не харесваше никак момичетата."?
- Обикновен джендър, госпожо.