В малка фирма правят преместване на бюрото на секретарката, което върви комплект с компютъра.
Тя пита:
- Шефе, защо е това местене?
- Чух, че компютрите бивали поразявани от разни вируси. В туй време само някой грип ми липсва. Тъй че тая машина - по-далеч от мен.

 

Съобщение в пресата:
" Вчера за първи път бе осъден хакер за проникване в чужда мрежа и влезе в затвора за излежаване на 12 годишна присъда.
По данни на централния компютър на полицията, вдругиден хакерът излиза на свобода поради изтичане на срока на наказанието."

 

Една баба инсталира програма на компютъра. На края на инсталацията компютърът изписва:
- А сега, затворете прозореца!
А бабата се обръща и му казва:
- Ама той, прозореца си е затворен. Да не е нещо от вратата?

Тригодишно момиченце – енергично и бясно за десет момчета. Което се научило да се пъхва в гардероба и да устройва там бъркотия, за която думи не стигат да я опишат. След няколко дни подреждане на гардероб по цял ден и безрезултатни караници отчаяната майка най-сетне решава да прибегне до изпитаното от поколенията средство:
– Да не си посмяла да влизаш в гардероба повече! Там има един страшен чичко с голяма торба! Ще те грабне, ще те пъхне в торбата, ще те отнесе и няма да те видим повече!
Цял ден хлапето не смее да припари до гардероба, за радост на мама. Когато обаче вечерта тя и татко сядат да гледат телевизия, малката се осмелява. Отива предпазливо до гардероба, лепва на него ухо и започва да слуша под недоумяващия поглед на таткото. След което се обръща и пита:
– Мамо, оня чичко от гардероба тръгна ли си?

Една немска овчарка, един доберман и една котка умрели и попаднали в рая. Стоят тримата пред Господ, а той - любопитен да разбере в какво вярват животните пита всеки един: - В какво вярваш, немска овчарко? - Вярвам в обучението, в лоялността и подчинението към моя господар. - Браво, седни от дясната ми страна. А ти, доберман, в какво вярваш? - Аз вярвам в обичта и грижата, която дължа на господаря си. - Много добре, ти ще седиш от лявата ми страна. А ти, котко, в какво вярваш? Котката го изгледала и отговорила: - Вярвам, че ти си ми седнал на мястото.

В самолет на съседни седалки седят господин и малко момиченце. Господинът решил да се избъзика с хлапето:

- Какво ще кажеш да си поговорим за да мине по-бързо времето?

- Добре! За какво искате да поговорим? – казало момиченцето, затваряйки току-що отворената книга.

- Ами, нека да поговорим за нещо интересно, например за атомната физика. – казал мъжът подсмихвайки се надменно.

- Съгласна съм, но първо искам да Ви попитам нещо! Една крава, един кон и една овца ядат една и съща храна – трева, но имат различно Ако. Овцата прави топчета, кравата голяма купчина, а конят сушени топки. Как си обяснявате този феномен?

- Идея си нямам. – казал господинът изумен от интелигентността на момиченцето.

- Тогава как искате да си говорим за атомна физика, като Вие дори от лай*а не разбирате нищо?!

Разговарят баща и син:

– Тате имам три приятелки и се чудя за коя да се оженя. Искам съвет!

– Виж сине! Давам ти 3000 лв. Дай на всяка по хиляда, изчакай няколко месеца и решавай.

След няколко месеца:

– Е, сине, какво стана? Какво направиха с парите твоите приятелки?

– Ами, първата си накупи бижута и парфюми. Втората си купи смартфон, но купи един и за мен. А третата вложи парите си в бизнес, умножи ги многократно и сега ме кани за съдружник. Аз избрах третата!

– Е видя ли, сине, че ти помогнах. Какъв е изводът, защо избра третата?

– Щото имаше най-големи гърди!

Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на един клон. Папагалът нямал крака. Замислил се на глас пича:

– Ех, горкото животинче. Какво ли му се е случило на папагала?

– Такъв съм роден. Дефектен съм. – отвърнал папагала.

– Невероятно! – отговорил младежа.

– Ти всъщност ме разбра и ми отговори!

– Разбрах всяка думичка! – казал папагалът.

– Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.

– Хайде бе… – казал младежът.

– Тогава ми отговори на това: как се държиш на клонката, като нямаш крака?

– Виж сега! – почнал папагалът. Това е малко неприятно, но щом питаш, ще ти кажа. Омотавам си оная работа около пръчката, стискам и се държа с нея като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.

– Ииии! – въодушевил се младежът.

– Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?

– Всъщност, говоря български, албански, английски и испански. Мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.

Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева и отвърнал:

– Извинявай, ама наистина не мога да си позволя толкова.

– Пссссст! – казал папагалът. Аз съм дефектен и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто. Само се спазари с продавача!

Младежът предложил стотачка и взел папагала.

Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен.

Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът му вика:

– Пссссссст, ела тук! Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона. Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.

– МОЛЯ? – вбесено извикал младежът. Какво се случи след това?

– Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло! – описал папагалът.

– Ооо, НЕ! И тя му позволи?

– Да. След това тя клекна на колене и…

– Ииии???

– Какво “Ииии”? Паднах от клона. Как очакваш да се задържа на клона при такава ситуация?

Младо семейство е в кухнята. Мъжът пита:

– Скъпа, какво кафе предпочиташ да ти направя? – започнала тя

– Бих искала да е силно, но меко, нежно, но пък стремглаво да обърне моя вътрешен свят с краката нагоре, да открие за мен изкушенията в този свят и да донесе нови усещания… – отговорила загадъчно съпругата.

Мъжът се почесал по главата:

– Така както ми го описа, се чудя дали да не ти сипя една ракия…

(по действителен случай)

На откриването на нова евангелска черква в Ню Йорк, тогавашният кмет - Рудолф Джулиани бива интервюиран за мероприятието. Отговорът му:

- Всичко беше прекрасно организирано, само ми стана странен гръмоотвода!

Съпругът води младото си гадже при съпругата си.

– Това е нашата нова любовница.

– Нашата любовница? – възмущава се съпругата.

– Да, но ако искаш, ти може и да не участваш.

На другия ден съпругата води един нигериец при съпруга си.

– Това е нашият нов любовник.

– Нашият любовник ли? – шашнал се мъжа и.

– Да, но аз пак мисля да не участвам!

Една жена хранела мъжа си само с боб – нямали пари за други продукти. Един ден гледа мъжа си в близката река, потопен до кръста, потен и зачервен от напъване.

– Какво правиш?

– Не мога повече да ям боб. Иска ми се риба.

– А стръвта къде ти е?

– Аз не мисля да я ловя, мисля да я гърмя!

Седят двама психолози на един висок мост. Единият казва:

– Ти винаги си твърдял, че си по-добър в професията от мен. Ако успееш да накараш трима души да скочат от моста, признавам те за по-добър.

Другият приел. Огледал внимателно хората наоколо, приближил се до един и му казал:

– Вие сте американец, нали?

Човекът потвърдил.

– А знаете ли, че сте разорен, кредитните Ви карти са блокирани, къщата и колата Ви са конфискувани от банката?

– Че аз защо да живея тогава? – скочил и се пребил.

Психологът се огледал и си избрал втори човек.

– Вие сте французин, нали? А знаете ли, че жена Ви е избягала с най-добрия Ви приятел, а любовницата Ви е напуснала?

– Че аз защо да живея тогава! – скочил и се пребил.

Приближил се до трети:

– Вие сте българин, нали?

– Да.

– А знаете ли, че от този мост е забранено да се скача?

Българин емигрирал в САЩ, преуспял като борсов спекулант, задомил се и се уредил с огромен и луксозен апартамент на топ локация. Дошъл братовчед му на гости и домакинът взел да го развежда из жилището – тая стая, оная, мебелировката… стигнали и до балкона, който предлагал прекрасна гледка към Сентръл Парк. Гостенинът огледал набързо и възкликнал:

– Я, к’ва хубава тераска. Що не вземете да си я остъклите?

Иванчо, учителката каза, че в съчинението си си написал, че харесваш момче от класа и даже си се целувал с него. Вярно ли е? И Иванчо разбра, че трябва повече да внимава когато преписва от Марийка...

Млада жена се мотаела из мебелен магазин. Приближил се един стажант и учтиво попитал:

– Добър ден! Мога ли да Ви помогна с нещо?

– Добър ден! – разбира се. Бих искала да купя съпружеска спалня, но всичките тук са много ниски.

– Но това са последните модни тенденции в спалното обзавеждане! – ето тази, например, е писък и крясък…

– Да!? – но е ниска…! – след което мадамата се хвърлила на спалнята, излегнала се лъстиво и поканила младежа да направи същото. Той, с изпотени стъкла на очилата, не чакал втора покана и се метнал отгоре. В този момент момата викнала:

– Мъжът ми се връща! Скрий се!

Момчето се хвърлило на пода и се опитало да се мушне под леглото, но не успяло, поради малката височина.

– Ето! Видяхте, нали? Трябва ми по-висока спалня!

Отивам във офис на Еконт… да си получа поръчан часовник. И както винаги тъпият въпрос:

– Какво има в пратката?

Аз:

– Вибратор!

При което млъкват, споглеждат се, и ми подават малак пакет. След малко ги питам:

– А има ли… включен преглед и тест?

И спряха да дишат…

Отворил българин фризьорски салон в Лондон. Пръв при него дошъл съседа му по магазин , цветаря.

– Колко струва ?

– Нищо няма да струва, съсед си ми , пък и пръв клиент.

На другата сутрин гледа 10 рози пред бръснарницата.

– Колко струват съседе ?

– Нищо не струват, съседи сме , а и ме подстрига без пари…

Дошъл другия съсед, хлебаря.

– Колко струва ?

– Абе нищо не струва за теб , съседи сме.

На другия гледа пред магазина 10 питки хляб.

– Колко струват съседе ?

– Без пари за теб , нали ме подстрига вчера без пари.

На третия ден дошъл българин.

– Колко струва да ме подстрижеш ?

– Нищо няма да струва , нали сме българи, остава и от теб пари да взема…

Идва на другия ден на работа и гледа пред магазина 10 българи…

Мъжът бизнесмен, изпраща факс на жена си : “Скъпа, вярвам че ще разбереш, сега, когато ти си вече на 54 години, имам известни нужди, които ти не можеш повече да задоволяваш. Аз съм много щастлив с теб, смятам, че си прекрасна съпруга и искрено се надявам, че няма да реагираш болно като разбереш, че когато получиш този факс, ще съм в хотел “Confort Inn” с Ванеса, 25 годишната ми секретарка. Но не се безпокой, ще си бъда в къщи преди полунощ.” Когато мъжът пристига в къщи, намира бележка върху масата:

“Скъпи, получих факса ти и много ти благодаря за проявената загриженост. Възползвам се от случая да ти напомня, че ти също си на 54 години. И да те осведомя, че когато четеш тази бележка, ще съм в хотел “Fiesta” с Мишел, моя треньор по тенис, който,както и секретарката ти, е също на 25 години. Понеже, освен че си преуспял бизнесмен, си завършил още и математика, ще можеш лесно да разбереш, че си приличаме при тези обстоятелства, но … с една малка разлика: “25 влиза повече пъти в 54, отколкото 54 в 25 …” Следователно, не ме очаквай по-рано от утре!

Фермер чука на вратата на съседа фермер. Отваря деветгодишният му син.

– Здравей, баща ти в къщи ли е?

– Няма го, излезе.

– А майка ти?

– И тя. Отиде с него.

– А батко ти Гошо?

– И него го няма. Но кажете какво Ви е необходимо, аз знам къде са всички инструменти на татко.

Фермерът си мърмори нещо под носа, след което леко неуверено казва:

– Виж сега, работата е там, че моята дъщеря е бременна от брат ти Гошо…

Момченцето се замисля и казва:

– Дааа, ще трябва да говориш с татко. Аз знам, че за бик взема 500 леваа, за шопара по 150 лева, ама за бате Гошо колко ще ти иска… не знам!

Двама приятели се срещнали. Единия бил с насинено око и другият го попитал:

– Здрасти, какво ти се е случило?

– Остави, не е за разправяне.

– Хайде кажи, де! Кой те подреди така?

– Жена ми.

– Как така жена ти?

– Ами, ей така!

– Разкажи де!

– Снощи, тя се наведе да извади едно пиле от фризера. И така сладко ми се беше надупила, че не можах да се сдържа и я хванах, надигнах и малко полата и…

– И какво? Тя не обича ли да правиш така?

– А бе обича, ама не в Кауфланд…

Ами не ги разбирам хората, които не се кефят на автобусите от градския транспорт. Честно!

Днес ми се наложи да ползвам автобус и просто за малко да умра от кеф! Преживяването не е за изтърване, ама изобщо!!! Докато чаках на спирката ми стана хладно, но след около петнайсетина минути дойде добре претъпкан автобус. Качих се и се оказах плътно притисната в двама млади мъже и една жена. Стоплих се за нула време.

Автобусът в който попаднах аз, беше доста по-стар от тези, с които се хвали Данчето Фандъкова и когато спираше на спирка или на светофар и шофьорът изключеше от скорост, започваха такива страшни вибрации, че се разделих с огромна част от целулита си и минимум с два камъка от бъбреците! Момичетата, които бяха седнали по седалките се сдобиха с широооки усмивки, ама аз не разбрах защо?

На следващата спирка единият мъж и жената слязоха, и на тяхно място се набутаха две сладки бабки. Едната явно не дочуваше та другата и говореше бая силно. Горе долу запомних промоциите в Кауфланд, една лесна рецепта за сурова туршия и за подаграта на Груйо от втория етаж. Освен това едната миришеше на манджичка, което пък ме подсети за менюто, което утре или вдругиден да тъпосам на домашната трапеза.

Винаги има двама – трима, които кашлят като туберколозни и още няколко, които се секнат шумно. А бе аз за всеки случай, пих едно голямо на вечеря, че да си подпомогна имунитетчето. Даже сега се сетих, че ако ви се налага, спокойно можете да се оправдавате пред половинката, че хич не ви се пие, обаче е крайно наложително, щото то нали… автобусите са пълни с бацили… Слязох на спирката си с голяма неохота, ама съм си обещала, че още утре пак ще се кача!

Карала си една жена някъде из средните щати, но по едно време автомобилът нещо почнал да губи мощност.

Спряла тя, поогледала се – пустош… И коли не минават, няма кой да и помогне, а пък не разбирала много от двигатели… Все пак вдигнала капака да погледне, но не могла да разбере къде е причината. Стояла и се чудела какво да прави.

По едно време чула глас зад гърба си:

– Бе, що не провериш свещта на 3-ти цилиндър?

Обърнала се жената и какво да види – кон, който и говори с човешки глас!

Все пак развила свещта, попочистила я, завъртяла ключа на запалването и двигателят заработил като часовник!

Още по-учудена попитала коня:

– Благодаря много за помощта, ама ти как така разбра къде е проблемът?

– Е, фасулска работа – все пак съм завършил двигатели с вътрешно горене в Кеймбридж!

Продължила си тя по пътя и след 20-тина километра спряла да си почине в крайпътно заведение. Поръчала си една бира и се обърнала към бармана:

– А бе, мога ли да те питам нещо, че ми е много странно?

– Какво, за ония кон ли?

– Да, за коня…

– Ами-и-и, виж сега – че разбира много от двигатели – разбира, обаче това за Кеймбридж е чиста лъжа.

Влиза една костенурка в бара, поръчва си чаша вода и си тръгва. На следващия ден - пак същото. На третия отново си поръчва вода и барманът не издържа:

— Извинете, госпожа, но защо си поръчвате само вода - при всичкия този алкохол... Не искате ли да ви направя един коктейл...

Костенурката го прекъсва:

— Не сега, къщата ми гори.

Съд. Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон ги блъснал на едно кръстовище.

Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:

– Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема?

Гошо почва.

– Значи тоа фторник я качих Цецка да а водим на пръч…

– Ква Цецка бе? – прекъсва го адвоката – Отговарай точно кво питам.

– Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път…

– Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?

– Начи товарим аз Цецка…

Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:

– Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.

Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.

– Та натоварил съм Цецка и леко – полека тръгнааме. Спирам на расклона, гледам налево, гледам надесно….и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно – направо ма прекина.

Като са освесих манко – я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам – дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич. Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде.

У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата.

Он пръво чу Цецка… отиде, намери я… виде ква а работата… извади пищова и я гръмна да са не мъчи.

Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика:

– А ти кък си? Добре ли си?

Да му и мак*ята гусин Съдя, ти да беше – къ би отговорил на тоа въпрос?

Шкумбата се заблудил в Добруджа и спрял в едно селце да го упътят. На площада срещнал един 87 годишен старец, държащ в ръцете си пеленаче. Шкумбата попитал, старецът го упътил във вярната посока и на изпроводяк, националният зевзек попитал: - Дядо, това детенце - да е живо и здраво, внуче ли ти е или правнук? - Как бе чадо! Син ми е! - Троснал се старецът. - Ти, дядо, може и да вършиш оная работа, но бабичката ти как се справя? - Па питай я сам. Те я там в кафенето - онова 16 годишното бабе! - А как с Red Bull или с хапчета се подмладяваш? - Да знайш, синко, дадоха ми некакви хапове, но аз цял живот освен с винце и ракийка, с друго не се лекувам, та взех и ги хвърлих на двора. Къде ме виде петеля, дотърча порязникът и всичките ги изкълва. Па той като почна, тоя мискинин, да качва кокошките една подир друга. От която слезе, без перушина останала. Реших да го отбия, та го заключих в гълъбарника. Гледам на сутринта, гълъбиците били всички рекорди на Гинес по размер на яйцата. Мислих, мислих, па го бутнах в хладилника - барем му изстинат страстите. Слушам по едно време, укроти се, завалията. Кога отварям да го видя - той, клетия, цял в пот. Викам му: "Как се изпоти в тоя студ, бе хаймана?", а той ми отвръща - "Ти опитвал ли си някога, да разтвориш с голи ръце краката на замразен бройлер?!"