Не бяха ли едно нирвана и самсара?

О, самсара е името на един от парфюмите ми...

а аз ползвам, една френска фрагнанс от мюсли тежките парфюми "Ятаган". Мюслитата понякога ги пият, както руснаците одеколон "Тройной", като нямат ал Кохол...

Знам, че Кришна е ниргуна(отвъд САТва и ТАМас)...

А Нирвана вечна ли е?...

Нирвана е състояние на съзнанието, състояние на чистия Атман, освободен от обвивките си. Атман и сега е отвъд сатва и тамас, но външните обвивки пречат на съзнанието на човека да го достигне. За да се достигне нирвана, е необходимо човек да се освободи от всичките си обвивки. Нирвана трае докато съзнанието е обединено с Атман, който е едно с Брахман.

За да има живот е нужно движение, съзнание, действие. Значи не можем да изключим тези неща от нирвана.

Редактирано 30 януари 200917 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Нирвана е състояние на съзнанието, състояние на чистия Атман, освободен от обвивките си. Атман и сега е отвъд сатва и тамас, но външните обвивки пречат на съзнанието на човека да го достигне. За да се достигне нирвана, е необходимо човек да се освободи от всичките си обвивки. Нирвана трае докато съзнанието е обединено с Атман, който е едно с Брахман.

За да има живот е нужно движение, съзнание, действие. Значи не можем да изключим тези неща от нирвана.

Как да се освободи човек от обвивките си?

а аз ползвам, една френска фрагнанс от мюсли тежките парфюми "Ятаган". Мюслитата понякога ги пият, както руснаците одеколон "Тройной", като нямат ал Кохол...

Знаех си за избора ти.

ал Кохол - /кохл/с това чудо си изписват очите ханъмите, представлява екзотичен черен прах за гримиране...

Иначе Тройной малко по на Изток го сменят с Кол-ония.

Някой ще ни заклейми че много спамим, ако танцуваме прекалено с метафорите.

Познай кой.

Как да се освободи човек от обвивките си?

... как ли...?

Мисля, трябва да прочетеш цялата тази тема...

п.п. пък се сещам и за хохол...

Редактирано 30 януари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Не бяха ли едно нирвана и самсара?

О, самсара е името на един от парфюмите ми...

Да. Самсара и Нирвана са едно, но това е абсолютна гледна точка.

Докато не го преживеем директно това са само думи, докато не преживеем просветлената си природа, пронякога ще преживяваме страдания.

Може да се каже, че Нирвана е първата крачка към просветлението -Нирвана е освобождение. От "смущаващите" чувства, от страданието, от самсара.

Следващата крачка е пълното просветление на Буда, което отива отвъд това.

Само думи. Пръст сочещ към луната.

Будизмът е пътна карта и път към освобождение и просветление.

Как да се освободи човек от обвивките си?

Като ги овладееш до съвършенство, т.е. като ги поставиш под контрола на Атман. Преди това е безсмислено, да се отърваваш от тях и няма да достигнеш до нищо. Но трябва да разпознаеш Атман, отвъд обвивките (телата, мислите, чувствата, емоциите и др.).

Всъщност материята (пракрити), която изгражда мая (илюзията), самата тя не е илюзия. (Не знам как да го обясня. Думите ще изразят значението доста условно и непълно). Тя е съставена от монади от по-ниски еволюции, но всяка една монада в действителност притежава безкрайния потенциал на Бог. В действителност съществуват единствено монади на различен етап от своето развитие, които са организирани в различни структури. Примерно физическото човешко тяло е една такава структура, менталното, астралното и другите тела - също, всичките организирани, обвиващи, имащи за център монадата на съответния човек. Самият човек като монада, участва в някаква структура, обособена около монада от по-висша от човешката еволюция. В действителност всичко съществуващо е само дифиренциации на едно и също нещо. В нирвана човек осъзнава тази диференцираност или по-скоро единството зад нея. Достигайки до собствения си център, своята монада, човек изживява това единство.

Всъщност материята (пракрити), която изгражда мая (илюзията), самата тя не е илюзия. (Не знам как да го обясня. Думите ще изразят значението доста условно и непълно).

В Будизма се казва, че всичко е илюзия. Това не е нихилизъм. Илюзия означава, че нищо няма самостоятелно съществуване. Всичко съществува като временна съвкупност от причини и условия. Като дъга - появява се в резултат на събиране на причини и условия, променя се през цялото време и рано или късно изчезва. Дъгата няма истинска същност. Взаимозависима и взаимосвързана съвкупност от причини и условия. Появява се, но в същото време е пуста от истинско съществуване. Ако разгледаме капчиците, въздуха, слънцето, наблюдателя ... никъде няма да намерим истинската същност на дъгата. Това е начина по който съществува всичко, което ни заобикаля. Нещата се проявяват, но са пусти в същността си. Единство на форма и пустота.

Тя е съставена от монади от по-ниски еволюции, но всяка една монада в действителност притежава безкрайния потенциал на Бог.

Съжалявам, но в будисткия възглед Бог отсъства. Има много богове, които са част от самсара, но от Будистка гледна точка няма творяща, отсъждаща и наказваща сила - Бог.

Съжалявам, но в будисткия възглед Бог отсъства. Има много богове, които са част от самсара, но от Будистка гледна точка няма творяща, отсъждаща и наказваща сила - Бог.

Аз в случая използвах Бог само условно за да изразя цялото, единството на всичко съществуващо, безкрайния потенциал зад всяко едно проявено нещо.

Аз всъщност се опитвам да си изяснявам будисткия възглед, нямам мотивация за спор или противопоставяне. Думите са разтегливи, но понякога твърде голямото разтягане може да доведе до объркване. Можем да наречем безкрайния потенциал. единството на форма и пустота Бог, но това придава друг смисъл и не знам дали би било полезно. Според мен различните учения ползват различни думи и различен смисъл, различните учения имат различни методи и цели, различните учения са за полезни различни хора и доколкото едно учение не призовава към страдания за едни за сметка на щастие за други, можем да сме толерантни и да уважаваме всички учения. Аз не виждам смисъл от смесването им.

Да. Самсара и Нирвана са едно, но това е абсолютна гледна точка.

Целта на Кришна-съзнание е душата да се освободи от матрицата и безконечните прераждания в нея, известни, като "САМ-САРА".

Ако "сам-сара"="нир-вана", то излиза, че целта на Кришна-съзнание е да "освободи душата от от НИР-ВАНА"?....

Редактирано 31 януари 200917 г. от U.Ra (преглед на промените)

Не знам каква е целта на Кришна съзнание. Целта на Будизма е просветление. Нирвана е първата крачка, това е освобождение от Самсара, освобождение от "смущаващи" емоции, край на прераждането. Пълното просветление е отвъд Самсара и Нирвана, от тази гледна точка те са едно. Пълното просветление на Буда е спонтанна, безстрашна, радостна и мъдра активност в полза на всички чувстващи същества.

Не знам каква е целта на Кришна съзнание.

Нирвана е първата крачка, това е освобождение от Самсара,

ааааааааааааааааа, това е друго!

ааааааааааааааааа, това е друго!

Е, предвид различните гледни точки /на просветления и непросветления/ няма как да се съгласим. За нас нирвана и самсара винаги ще бъдат различни.

Вало, имам конкретно питане към теб.

Будизма и гносиса.

Обърканите и изопачени представи за Бог, налагани от вековната догма често тласкат търсещия да се отдаде на учение, изключващо Бога. Будизма не представлява религия и въпроса за Бог дори не се поставя в будизма.

Дали наистина спасителното учение на Буда обаче се различава от универсалния гносис. Имам склонност да вярвам, че става дума за едно.

Ще цитирам едно интересно и любопитно изложение -

"За да си изясним това, трябва да се вгледаме по-дълбоко в Буда и неговото учение. Известно е, че Буда, което означава пробуден или просветлен, посочва на последователите си един практически път на освобождение. Той непрекъснато е наблягал на изживяването, на вътрешното осъществяване на пътя на освещаването. Той съзнателно не се е занимавал с чисто философски въпроси. Когато някой от учениците отправял към него въпрос от рода на „вселената безкрайна ли е, или не”, той не му отговарял. Просветленият знаел, че отговорът на подобен въпрос няма никакъв положителен практически принос към вървенето по пътя на освобождението. С други думи, той отказвал да дава безполезна информация, която единствено би натоварила ученика с излишен интелектуален баласт. (Помислете в тази връзка за изопачения образ на Бог, който ни тежи като воденичен камък, окачен на врата!) В поясненията си Буда сравнява такъв ученик с човек, пронизан от отровна стрела, който, вместо да отстрани веднага отровата от себе си, иска да узнае всичко за стрелеца и изстрела. Такъв човек, без съмнение, би загинал бързо, защото се занимава с не толкова спешни неща, каквото е излекуване на раната му.

Буда искал неговите последователи да се концентрират изцяло върху въпроса: Как човек може да се освободи от този свят на мъка и страдание? Той самият дава отговор на този въпрос чрез четирите скъпоценни истини, които могат да бъдат разглеждани като ядро на будисткото освободително учение.

1. Съществуванието е страдание.

2. Страданието има първопричина.

3. Причината може да бъде премахната.

4. Пътят за освобождение от страданието има осем стъпала:

първо : правилно разбиране;

второ: правилни намерения;

трето: правилни думи;

четвърто: правилни действия;

пето: правилен начин на живот;

шесто: усилия в правилна посока;

седмо: правилно насочено внимание;

осмо: правилна концентрация.

Виждаме, че свещеното будистко учение е изградено логично и последователно. То слага ударение преди всичко върху правилното жизнено поведение, отколкото на проникването в сложната философска материя.

Всичко, дискутирано дотук в книгата, подкрепя напълно първата и втората от будистките истини. Ние вече знаем, че природното жизнено поле предполага непрекъсната промяна. Под действието на силите близнаци с противоположен знак всичко е преходно. Всичко идва, всичко си отива. Аз-центрираният човек проектира своята жизнена цел върху материалния свят. Неговите желания и копнежи го принуждават да търси начини да спре неумолимата преходност. Той иска да задържи това, което притежава и да придобие това, което му липсва. Само че природните закони не ги е грижа за егоцентричните стремежи на хората; всичко, което съществува, става прах и после отново се появява на бял свят. Затова човекът страда - накрая той винаги остава с празни ръце, единствено смъртта е сигурна.

Третата и четвъртата истина на Будизма също са в съгласие с универсалното учение. Ние разбираме, защо те са наречени „скъпоценни истини”. Първопричината на страданието може да бъде премахната. Както вече говорихме, когато човек се отвърне от егоцентричните си желания и се насочи към центъра на микрокосмоса си, към неговия източник, живият камък, тогава изначалният човек, Будата в него, се пробужда. Ако това ви звучи странно, чуйте изказванията на самия Буда:

„Не търси себе си, а Истината.”

„Буда е истината, оставете я да живее в сърцата ви.”

„Тази част от душата ви, която не иска или не може да се развие в Буда, трябва да загине, защото тя е илюзорна и недействителна; тя е изворът на заблудата ви, причината за страданието ви.”

Както и в гностичното християнство, така и в свещеното будистко учение угасването на аз-а е условие за просветлението. Този процес на умиране на егото е условие за появата на състояние на съзнанието, наречено от будистите Нирвана. Целта на осморния освободителен път е достигането на Нирвана от душата и от съзнанието.

Буквалното значение на Нирвана е угасване. Угасване на преходното и същевременно запалване на вечното, на безсмъртната душа. В „Будисткият катехизъм” на Х. С. Олкот четем: „Нирвана е едно с не-егоцентричността, с пълното отдаване на себето на истината”. Такова пълно себеотдаване на Гносиса, на истината, води до възкресение на изначалния светлинен човек. Този вечен човек е освободен от колелото на раждането и смъртта. Казано с други думи, не е необходима вече нова инкарнация на земята. Тук виждаме желязната логика на будисткото учение: слагане на край на земното страдание чрез погасяване на причината и влизане в едно напълно ново състояние на съществуване.

Може много да се говори за метода и учението на Пробудения. Не трябва да си блъскаме главата с философски въпроси, а да се концентрираме върху тук и сега. Западният човек днес, обаче се различава твърде много от азиатеца отпреди 2500 години. При нас акцентът пада най-вече върху интелекта. Затова за много хора днес е необходимо на първо място да си изградят една по-широка представа за микрокосмоса, космоса и макрокосмоса, тъй като поглеждането от такава перспектива укрепва логиката и необходимостта от завръщане към първоизточника. За да можем, в духа на будизма, да оставим настрана философията и да се насочим към актуалното днес.

Има нещо специално в израза тук и сега. Можем да го интерпретираме по два начина. Начинът, по който обикновено се разбира, е: живей всекидневния си живот колкото се може по съзнателно, не се отдавай на фантазии и мечти, а се концентрирай върху това, с което си зает в момента. Подобно отношение със сигурност е полезно, защото човек се отдава в дълбочина и с по-голяма интензивност на заниманията си. Такава интерпретация на тук и сега не ни помага да достигнем до състоянието на съзнанието в Нирвана. Тя допринася единствено за интензивното изживяване на жизненото ни поле, защото по този начин ние насочваме съзнанието си върху всекидневните дейности. Тази опитност ни води до разбиране на природата на смъртта, нашето жизнено поле. Постигаме разбиране за веригата от причини и следствия и изпитваме безплодието и ограничеността на нашата природа. Това е плодът на земното тук и сега. Чрез роденото от тази опитност разбиране ние се устремяваме към едно друго сега, вечното сега. Това е втората интерпретация на тук и сега. Вечното сега е ключ за пътя на освобождението, то е жизненото поле отвъд времето и пространството, то е жизненото поле на Гносиса, на Истината. Там, където няма време, сега означава винаги. То е жизненото поле на нирваничното душевно състояние, полето на съществуване на просветленото съзнание.

Възниква въпросът: как можем да постигнем състоянието на осъзнаване на вечното сега? Седмата и осмата точка на осморния път на Буда гласят: правилно насочено внимание и правилна концентрация. Ако искаме да постигнем това състояние на съзнание, трябва да концентрираме вниманието си върху вечното днес. Съзнателното изживяване на земните неща не е достатъчно, то е само предисловие.

Това вечно сега е представено в нас чрез извора, скрит в центъра на микрокосмоса ни. Да се обърнем към вечността, към вечното днес, означава да се обърнем към центъра на нашето същество. Правилната концентрация, правилната медитация винаги се фокусира върху безсмъртната основа на човешкото същество. Тя се насочва към праизвора в нас, към Бог в нас. Знаем, че вечният извор в нас ще започне да излъчва светлината си, когато отворим сърцето си за неговото лъчение. Вече разбираме, че освободителното учение на Буда и гностичното християнство произлизат от един и същ универсален източник. За будиста въпросът за Бог не е съществен, той търси просветление за душата си. Истинският християнин говори за Бог, казвайки: Бог е Светлина. Единият и другият търсят Светлината на Истината, универсалния Гносис.

Да не бъдем буквоядци, да не се оставяме в плен на думите. Важно е да разберем какво се крие зад тях. Когато не позволим да бъдем заблуждавани от ограниченията на настоящо ни състояние на съществуване, т.е. заблудени от рамките, думите и разделението, тогава ние премахваме препъни камъка на объркването. Тогава виждаме светлината на универсалния Гносис, излъчваща се от множество форми. Тогава разбираме, че не формата е от значение, а единствено Светлината, Истината.

„Буда е Истина, оставете истината да живее в сърцата ви!” "

Очаквам мнение по това.

Труда е на Нийлс ван Саане

Редактирано 31 януари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Не знам каква е целта на Кришна съзнание.

Целта на Будизма е просветление.

Нирвана е първата крачка, това е освобождение от Самсара, освобождение от "смущаващи" емоции, край на прераждането.

Пълното просветление е отвъд Самсара и Нирвана, от тази гледна точка те са едно.

Пълното просветление на Буда е спонтанна, безстрашна, радостна и мъдра активност в полза на всички чувстващи същества.

А според тебе, може ли да има при нас 'затъмнение' след като Кришна е Духовното Слънце?...

Лорита, мисля че автора е запознат с Теравада будизма. Това е част от учението на Буда, която е чудесна. Ако гностичното християнство е същото нещо, то тогава и то е чудесно. Мисля обаче, че има някои разлики. Не само в думите, но и донякъде в смисъла. Например:

За будиста въпросът за Бог не е съществен, той търси просветление за душата си. Истинският християнин говори за Бог, казвайки: Бог е Светлина. Единият и другият търсят Светлината на Истината, универсалния Гносис.

Будистът няма душа. Будистът се стреми към освобождение и просветление. Освобождението е Нирвана, първото стъпало към просветлението.

Истинският християнин може ли да каже в един момент - Аз съм Бог! Ако не, тогава Бог остава някак отвън, нещо към което се стремим, но никога не ставаме напълно идентични с него. Ако да, това ново качество ли е или той винаги е бил Бог?

Будистът в крайна сметка става Буда, в този момент осъзнава, че всъщност винаги е бил Буда, просто е имало някои причини за да не го осъзнава и преживява до този момент. Буда е спонтанна активност в полза на другите, може да се прояви като човек, като риба, като книга, като мост ... възможностите на Буда да работи за благото на всички са неограничени, и всичко се случва без идея за разделение, природата на Слънцето е да свети, природата на Буда е неразделни съчувствие и пустота.

Според мен всяко учение, което води до разграждане на егото и намаляване на емоции като гняв, гордост, ревност, алчност... , всяко учение резултатът от което е толерантност към различните, мъдрост и любов към всички същества, всяко такова учение е път към просветление.

Хората обаче са различни, морковите са моркови, черния пипер е чер пипер, ягодите са ягоди, горчицата е горчица, шоколада е шоколад. Поотделно всички тези неща са вкусни, ако ги смесим - никой няма да иска да се храни. :-) (Примера не е много удачен, защото някой може да хареса изброената комбинация )

Затова не мисля, че е необходимо да се смесва всичко в едно. Всеки може да намери пътя си и да го следва.

Най-важно според мен е да има отвореност, разбиране и толерантност към другите.

Всички сме хора и всеки се стреми към щастие и избягване на страданията.

U.Ra не съм сигурен дали разбирам въпроса ти. "Затъмнение" има докато има вяра в истинското съществуване на аза, и докато има "смущаващи" емоции и закостенели идеи и навици. "Слънцето" на истинската ни природа винаги свети, не го виждаме заради "облаците" на егото - невежество, смущаващи емоции, закостенели идеи и навици.

Тук има хубаво учение за това какво е и какво не е Будизъм. Ето още едно хубаво учение.

ПС

Всъщност това е един доста фалшив отговор, защото аз и понятие си нямам от Гносиса.

ПС2

Всъщност и за будизма толкова знам.

Вало, благодаря... Каква е разликата между карма-кагю и теравада будизма...?

Вало, благодаря...

Каква е разликата между карма-кагю и теравада будизма...?

Аз не съм най-компетентният да отговоря на този въпрос, но ще опитам.

Буда е преподал огромно количество учения. Те най-общо могат да бъдат класифицирани в две големи групи. Хинаяна и Махаяна.

Разликата е в мотивацията. При Хинаяна акцентът е върху лично освобождение и целта е Нирвана, прекратяване на Самсара.

Хинаяна изисква най-вече отказване от страстите, тук се набляга на отричането, не-привързаността и дисциплината.

Махаяна е пътят на Бодхисатва. Мотивацията е насочена към облагодетелстване на всички същества. Стремеж към просветление за да може по-добре да се помага на другите. В Махаяна развиваме едновременно съчувствие и необусловена мъдрост. Развива се разбиране за неотделимостта на съчувствие и пустота.

Ваджраяна е според мен част от Махаяна. Тук има богато разнообразие от методи водещи до бързо просветление.

Трите "яни" не са нещо отделно. Те са изкусни средства за премахване/преобразуване на невежеството. Буда преподава по различен начин, подходящ за различните хора.

Във Ваджраяна се съдържат всичките учения на Махаяна и Хинаяна. Линията Карма Кагю започва с първият съзнателно прераждащ се лама в Тибет - Кармапа. Първият Кармапа - Дюсум Кхенпа е бил ученик на Гампопа, който от своя страна е ученик на Миларепа, а той на преводача Марпа, който е получил и пренесъл ученията от Индия в Тибет.

Карма кагю е Ваджраяна Будизъм, а Теравада будизмът е Хинаяна. И двете са автентични учения на Буда, и двете са чудесни, но са подходящи за различни хора. Както казах трите "яни" са едно, във Ваджраяна се изучават и практикуват и трите.

Аз не съм най-компетентният да отговоря на този въпрос, но ще опитам.

Буда е преподал огромно количество учения. Те най-общо могат да бъдат класифицирани в две големи групи. Хинаяна и Махаяна.

Разликата е в мотивацията. При Хинаяна акцентът е върху лично освобождение и целта е Нирвана, прекратяване на Самсара.

Хинаяна изисква най-вече отказване от страстите, тук се набляга на отричането, не-привързаността и дисциплината.

Махаяна е пътят на Бодхисатва. Мотивацията е насочена към облагодетелстване на всички същества. Стремеж към просветление за да може по-добре да се помага на другите. В Махаяна развиваме едновременно съчувствие и необусловена мъдрост. Развива се разбиране за неотделимостта на съчувствие и пустота.

Ваджраяна е според мен част от Махаяна. Тук има богато разнообразие от методи водещи до бързо просветление.

Трите "яни" не са нещо отделно. Те са изкусни средства за премахване/преобразуване на невежеството. Буда преподава по различен начин, подходящ за различните хора.

Във Ваджраяна се съдържат всичките учения на Махаяна и Хинаяна. Линията Карма Кагю започва с първият съзнателно прераждащ се лама в Тибет - Кармапа. Първият Кармапа - Дюсум Кхенпа е бил ученик на Гампопа, който от своя страна е ученик на Миларепа, а той на преводача Марпа, който е получил и пренесъл ученията от Индия в Тибет.

Карма кагю е Ваджраяна Будизъм, а Теравада будизмът е Хинаяна. И двете са автентични учения на Буда, и двете са чудесни, но са подходящи за различни хора. Както казах трите "яни" са едно, във Ваджраяна се изучават и практикуват и трите.

Buddy,

Защо тогава Принц Сидхарта Шакия Мууни не се казва "Светльо", а "Буда"?...

Едно и същото ли е?..

Харесва ли ти това парче?....

Редактирано 1 февруари 200917 г. от U.Ra (преглед на промените)

Buddy,

Защо тогава Принц Сидхарта Шакия Мууни не се казва "Светльо", а "Буда"?...

Едно и същото ли е?..

Сидхрата е била наречен Буда, което означава Пробуден. От съня на невежеството - непознаване на това как стоят нещата. Всеки просветлен е Буда. Буда е състояние на ума. Пробуден ум. Сангдже на тибетски. „Санг” е пречистен като огледало без прах, което напълно отразява нещата, каквито са, и „дже” е напълно разтворен, като лотосов цвят – всички качества са напълно проявени.

Ето още едно разяснение на термина от Кюнциг Шамар Ринпоче –

„Санг” означава пробуден, пробуден от съня на невежеството. Това пробуждане е като слънце, прогонващо тъмнината. „Дже” се отнася до просветлените качества, които са разкрити и са свободни да се проявяват, след като е изчезнало невежеството. Това е като разцъфнало цвете, показващо цялата си красота.

Ако на теб ти харесва да го наричаш Светльо - защо не.

Харесва ли ти това парче?....

Това е много сложен въпрос.

Редактирано 2 февруари 200917 г. от Вало (преглед на промените)

да, съгласен с това. ...

Но едни етимологични въпросчета.

Според тебе, "нир-ваана" откъде иде?... като словосъчетание?...

Защото според ВЕДА, Кришна е "нир-гуна"(отвъд 3-те гуни на матер. природа) и "нир-варна"(отвъд класите, които е създал; 'варна' на санскрит значи 'цвят').

Сидхрата е била наречен Буда, което означава Пробуден. От съня на невежеството - непознаване на това как стоят нещата. Всеки просветлен е Буда. Буда е състояние на ума. Пробуден ум. Сангдже на тибетски. „Санг” е пречистен като огледало без прах, което напълно отразява нещата, каквито са, и „дже” е напълно разтворен, като лотосов цвят – всички качества са напълно проявени.

Ето още едно разяснение на термина от Кюнциг Шамар Ринпоче –

Ако на теб ти харесва да го наричаш Светльо - защо не.

Това е много сложен въпрос.

Редактирано 10 февруари 200917 г. от U.Ra (преглед на промените)

да, съгласен с това. ...

Но едни етимологични въпросчета.

Според тебе, "нир-ваана" откъде иде?... като словосъчетание?...

Защото според ВЕДА, Кришна е "нир-гуна"(отвъд 3-те гуни на матер. природа) и "нир-варна"(отвъд класите, които е създал; 'варна' на санскрит значи 'цвят').

Думите не са самите неща. Описанието с думи е като пътна карта. Пръст сочещ към Луната.

Има разлика между диретното преживяване и описването му с думи. Ако гледаме карти и маршрути на Еверест, това не е като изкачването на самия връх. Полезно е да познаваме маршрута, трябва да се подготвим за изкачването, много добре е да разчитаме на водач, който вече се е качвал и може да ни покаже опасните места и красивите гледки. И в крайна сметка трябва да извървим този път, ако искаме.

В Будизма са запазени ученията - думите и смисълът им, и методите за осъзнване на просветлението от всеки, който го иска.

Днес човек може да стане просветлен без да знае санскрит или тибетски.

Днес човек може да стане просветлен без да знае санскрит или тибетски.

...дори ако е обезьяна?

...

Редактирано 10 февруари 200917 г. от U.Ra (преглед на промените)

...дори ако е обезьяна?

Обезяните дори имат предимство защото по-лесно сядат в лотус.

Истинската същност на всяко чувстващо същество е просветлението.

Човешката форма е най-подходяща за осъзнаване на този факт.

Обезяните дори имат предимство защото по-лесно сядат в лотус.

Истинската същност на всяко чувстващо същество е просветлението.

Човешката форма е най-подходяща за осъзнаване на този факт.

"As long as you judge this world you are bound to return...."

Будизмът иска да реши страданието като барон Мюнхаузен се измъква САМ от блатото за косите..

Нали?...

Общото с Кришна съзнание е, че иска да с еизмъкне от самсра и то без да разрушава самата материя. Т.е. МИРНО8за разлика то абрахамизмът).

Разликата между Кришна-съзнание и будизма е, че при будизма вечността е пустота, след като постигнеш просветлението, която ням цветове(НИР-ВАРНА)

Кришна съзнание казва, че душата има вечна роля- СЛУЖЕНЕТО, а не просто- 'висенето в пустотата'. При служене на Бог душата си запазва своята идентичност и индивидуалност.

Редактирано 11 февруари 200917 г. от U.Ra (преглед на промените)