Хармонията на живата и не живата природа.,,Случайностите,,благодарение на които земята се върти,хим.процеси се случват и т.н.

Това, което пита Вало е: има ли случайно случващи се неща (без причина)?

Това, което пита Вало е: има ли случайно случващи се неща (без причина)?

Освен това е интересно, дали има Хармонични и Нехармонични неща в природата?

Освен това е интересно, дали има Хармонични и Нехармонични неща в природата?

В укито, което не е много достоверен източник, нищо, че и аз публикувах две-три неща там, пише,че

Хармония в древногръцката митология е богиня на хармонията и разбирателството. Според някои от митовете е дъщеря на Арес и Афродита, жена е на Кадъм -първият цар на Тива. Боговете, които присъствали на сватбата им богато ги надарили. Сред даровете била скъпоценна дреха за Хармония, която изтъкала лично Атина Палада и огърлица от ръцете на Хефест, която по късно станала причината за много нещастия, които сполетели хората, които я притежавали. От Кадъм е майка на Полидор, Автоноя, Ино, Семела и Агава [1]. Според някои митове Хармония е от Самотраки и е дъщеря на Зевс и Електра. По-късно при Кадъм и Хармония дошли енхелейци, които били непрекъснато нападани от илирийците и оракул предсказал на енхелейците победи ако изберат за свои предводители Кадъм и съпругата му. Послушали оракула и удържали победа. Кадъм станал цар на илирийците и му се родил син Илирий. По-късно той и Хармония се превърнали в дракони и Зевс ги изпратил към Елисейските полета.[2]. Според Хигин превръщането им в дракони било наказание от страна на Арес заради това, че Кадъм убил преди време свещенния дракон на бога. [3] В древноримската митология съответства на богинята Конкордия.

За тази дама (богинята Хармония) Буда май не е споменавал Между другото ми е интересно да науча как в Исляма случайността се хармонизира с причинността.

Прощавай, че се шегувам Aliah - поясни какво питаш...

Редактирано 17 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Хармонията е равновесие, а законът за равновесието (кармата) е сериозно застъпен в Будизма. Кой/какво според Будизма възстановява нарушеното равновесие в света – по-висши от човека същества, Бог, някакви несъзнателни сили или нещо друго? Или с други думи: кой/какво направлява кармата?

Законът за равновесието (кармата) е сериозно застъпен в Будизма?

Това откъде ви хрумна?

Буда е обяснил, че в контекста на нашето „нечисто” възприятие всички щастливи и не дотам щастливи преживявания са резултат от действията, които извършваме с тяло, реч и ум. В „Скъпоценният Орнамент на Освобождението” (основния лам-рим текст в традицията Кагю) Гампопа пояснява, че всички наши преживявания възникват като резултат от действияизвършени под влиянието на трите отрови (привличане, отблъскване и безразличие). Те биват три категории:

• добродетелни или позитивни;

• недобродетелни или негативни;

• неутрални.

Тези действия биват:

• умствени, т.е. нашите мисли и чувства;

• породени от ума, т.е. на на тялото и речта.

Преводът на Дхамапада от Макс Мюлер от 1870 г.:

1. Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

2. Всичко това, кoeтo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

(има по-хубав превод, но не съм питал авторът да ли е мога да го публикувам)

Казано простичко това, което днес мислим, утре се превръщат в думи и действия...

НЕГАТИВНИ ДЕЙСТВИЯ

Негативните (недобродетелни) действия са наречени така, защото резултатът от извършването им е страдание или както обяснява Нагарджуна в Ратнавали:

Действията, породени от желание, омраза или заблуда, са недобродетелни.

С думи прости, мисли, думи и действия извършени под влиянието на привързаност (към себе си), омраза (към другите) или невежество (безразличие) се наричат недобродетелни, защото пораждат страдание. В своята книга Промяна на израза. Работа с чувствата Гендюн Ринпоче пояснява:

Трудно е да приемем невежеството като чувство, но ако помислим внимателно, ще видим, че може да се повлияем от невежеството точно както и от желанието или от гнева. Невежеството не е нещо неутрално, без ефект или последици, а е определено състояние на ума, което ни кара да действаме по определен начин. Невежеството е неспособността ни да видим нещата такива, каквито са те в действителност. Може да го правим съзнателно или несъзнателно, с неспособността си да осъзнаем какво се случва, понякога аплодирана като невинност, или пък направо с чувството на незаинтересованост, дори съзнателен отказ да сме в течение на нещата. Невежеството може да варира от обща неяснота какво в същност се случва до оформяне на твърди погрешни възгледи. Тук има и определен елемент на привързаност. Невежеството дори може да ни се стори доста удобно (невежеството е блаженство…). Ако се вгледаме добре в себе си, ще открием това отношение в голяма част от поведението си. От будистка гледна точка, невежеството е всичко друго, но не и блаженство и невинност.

По-нататък имаме три негативни действия на тялото, четири на речта и три на ума:

1. Убийство или преднамерено отнемане на живот (без значение дали сме го извършили сами или сме наредили, платили и т.н. на някой друг, който да го извърши вместо нас).

2. Кражба или отнемане на това, което не ни е дадено чрез сила или измама.

3. Неправилно сексуално поведение като инцест и други.

4. Лъжа е когато говорим неистини, за да нараним другите или ги заблуждаваме за нашето духовно развитие.

5. Клевета е когато казваме верни или неверни неща, за да скараме и разделим другите (независимо дали са приятели или не).

6. Груба реч е да казваме неща, които нараняват другите (като: „Ти си глупав, тъп и прост” и т.н.).

7. Безмислената реч е тази, която обърква другите и ги мотивира да извършват негативни действия.

8. Алчността се изразява най-общо в стремеж да получим това, което не ни принадлежи.

9. Злонамереност имаме, когато искаме да нараним другите.

10. Погрешните възгледи се изразяват напр. в това, че учението за карма не е вярно.

Като пример можем да вземем убийството, което най-общо бива три вида:

• Породено от желание (страст, привързаност), както когато отнемаме живот за да се нахраним или за развлечение и т.н.

• Породено от гняв към някого, когото мразим или му завиждаме и т.н.

• Породено от невежество, както ако извършваме жертвоприношения или убиваме в името на Аллах, Христос, Буда и т.н.

РЕЗУЛТАТ

В Ратнавали Нагарджуна обяснява, че от недобродетелните действия възниква страданието на низшите сфери, а именно:

1. Узрял резултат.

2. Резултат съотвестващ на причината, който бива:

• съответстващ на причината и

• подобен (сходен) с причината.

3. Околната среда.

Лопон Чечу Ринпоче пояснява:

Кармата е свързана с причинността. Специфичното действие води до специфичен резултат. Едно положително действие ще доведе до резултат с положителен характер, а оттам – до преживяването на щастие и радост. От друга страна, едно отрицателно действие неизбежно ще доведе до болезнен резултат. То съвсем сигурност ще причини страдание. Това се случва от само себе си, защото резултатът неизбежно съответства на характера на причината. Например, ако насадите едно семе, от него ще израсте определен вид растение. От оризово семе ще порасте оризово растение, а не някакъв друг вид. Следователно е много важно да сме внимателни и да правим всичко, което е възможно, от най-великите до привидно най-малките действия, за да заздравим положителното си поведение.

Най-общо, причина-резултат... Вальо, моля те, обясни го просто и достъпно, че аз все ги усложнявам тия работи

Редактирано 17 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

наистина си много подробен dagpo

би било добре да отговаряш кратко,както аз правя в ислямската тема.

нещо започнахте да ми задавате въпроси,от което правя извод,че нямате точен отговор на моя въпрос

за природните процеси и взаимодействието между тях!?

трите отрови (привличане, отблъскване и безразличие) обясняват въздействието на човека ,

аз питам преди появата на хората кое е въздействало негативно на природата?

И нека плавно да преминем към въпроса как Будизма обяснява Сътворението на всичко

живо и не живо,особено на не живото

Най-общо, причина-резултат... Вальо, моля те, обясни го просто и достъпно, че аз все ги усложнявам тия работи

Причина (нарушаване на равновесието) – резултат (движение насочено към възстановяване на нарушеното равновесие); свободна воля – карма.

1. Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

2. Всичко това, кoeтo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

Има ли някой, който да определя какво точно ще бъде щастието или страданието, които ще сполетят човека в резултат на неговите мисли? Т.е. кармата направлявана ли е от някого? От откъса, който си цитирал изводът по-скоро е: не. Хвърляш камък в езерото, образува се вълна – резултат от реакцията на слепи природни сили на твоето действие (в основата на което стои твоята мисъл). Но нещата невинаги са чак толкова прости (въпреки че принципите които ги обуславят са същите). Ако се отнасям жестоко, надменно и с безразличие към хората около мен, то рано или късно аз ще изпитам последствията от това си поведение. Но тези последствия могат да се проявят по най-различен начин, в различно време и при различни условия. Да, винаги ще отговарят на породилата ги причина, но формите на проявление може да са най-различни. Не е толкова просто като камъка и вълните. Направлява ли някой/нещо целия този процес?

Направлява ли някой/нещо целия този процес?

Това е основното, което питаш нали?

Краткия отговор е - не, т.е. няма външна сила, която да управлява процеса. Не е просто да се приеме, че всичко зависи от самите нас, а не от Бог, нали? Хайде, щото задаваш умни въпроси, ще ти дам един бонус:

Как се засяват „кармичните семена”:

1. Осъзнаваме ситуацията.

2. Възнамеряваме да извършим нещо.

3. Извършаваме го или подтикваме други към това.

4. Изпитваме задоволство от резултата.

Как се преживява карма:

1. Това, което се случва в бардо (състоянието между смъртта и новото раждане).

2. Тялото и интелекта, които получаваме в новото ражждане.

3. Оклоната среда, т.е. страната и семейството, в което се раждаме.

4. Тенденциите и наклонностите в новия живот.

Как пречистваме негативната карма:

1. Осъзнаваме, че сме причинили страдание като сме извършили действия, които нараняват другите.

2. Пожелавам да се освободим от резултатите от тези действия.

3. Решаваме да не ги извършваме никога повече.

4. Действаме по противоположен начин.

Едно предупреждение, което отправя Патрул Ринпоче ( един от най-великите тибетски будистки учители на 19-ти век) в “Думите на моя съвършен учител” (класически коментар към подготвителните практики на Лонгчен Нийнгтик – едно от най-важните духовни съкровище на Нийнгма школата – най-старата тибетска будистка традиция):

Пречистването обаче става само, когато признаете искрено по правилния начин, използвайки четирите сили като противоотрови. Процесът на пречистване никога няма да се задейства, ако очите и устата ви са заети с друго или само мълвите с устни “признавам… изповядвам се…” докато умът ви е зает с преследването на други мисли. И ако мислите: “В бъдеще, дори и да сгреша, няма значение, защото просто мога да си призная след това” това изобщо ще спре действието на пречистването.

ПП: Това е съвсем общо обяснение. Има много детайли по темата, но няма как да навлезем в тях.

Дано ти е от полза

наистина си много подробен dagpo

би било добре да отговаряш кратко,както аз правя в ислямската тема.

Сега видях твоя въпрос. Добре, ще отговарям по-кратко и просто. За сътворението да отговаря Вало, че имам работа...

Редактирано 17 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

...

нещо започнахте да ми задавате въпроси,от което правя извод,че нямате точен отговор на моя въпрос

за природните процеси и взаимодействието между тях!?

Aliah, искам да уточним понятията. В смисъла в който задаваш въпроса Хармонията в един залез същата ли е като Хармонията когато цунами уби 300 000 човека преди пет години или когато примерно камион размазва кола с пет човека вътре?

Причина (нарушаване на равновесието) – резултат (движение насочено към възстановяване на нарушеното равновесие); свободна воля – карма.

Има ли някой, който да определя какво точно ще бъде щастието или страданието, които ще сполетят човека в резултат на неговите мисли? Т.е. кармата направлявана ли е от някого? От откъса, който си цитирал изводът по-скоро е: не. Хвърляш камък в езерото, образува се вълна – резултат от реакцията на слепи природни сили на твоето действие (в основата на което стои твоята мисъл). Но нещата невинаги са чак толкова прости (въпреки че принципите които ги обуславят са същите). Ако се отнасям жестоко, надменно и с безразличие към хората около мен, то рано или късно аз ще изпитам последствията от това си поведение. Но тези последствия могат да се проявят по най-различен начин, в различно време и при различни условия. Да, винаги ще отговарят на породилата ги причина, но формите на проявление може да са най-различни. Не е толкова просто като камъка и вълните. Направлява ли някой/нещо целия този процес?

Причина и следствие. Това е карма. Всяка мислъл, дума или действие създават причини, за да ни се случат същите неща, които правим на другите и на нас. Животът ни сега, всяко нещо, което ни се случва има причини. Ние сме създали тези причини. За абсолютно всяко едно нещо, което ни се случва сега. Точно сега имаме свободен избор. Всяка наша мисъл, дума или действие определя бъдещето ни.

Много често вместо да ползваме свободния си избор, ние по силата на навиците ни, позволяваме на различни емоции, като гняв, гордост, завист, ревност, алчност, страх, омраза ... да управляват мислите, думите и делата ни. Резултатът е страдание. За другите. И за нас. Причина и следствие.

Ние съществуваме от безначални времена. Създали сме безброй причини за безброй следствия. Всяко същество във Вселената. Резултатът е големият колективен сън Самсара, в който всеки преживява последствията от делата си с тяло, реч и ум. Ние живеем в един свят, за някой този свят е рай за други - Ад. Или се преживяваме ту рай, ту ад. В зависимост от нашите собствени действия. Това не е предопределеност, защото с всяка мисъл, дума или действие ние променяме бъдещето.

Карма е илюзия.

Това се разбира, когато някой се събуди от "съня" на невежеството и стане просветлен.

Редактирано 17 ноември 200916 г. от Вало (преглед на промените)

науката твърди обратното,как така от безначални времена?

всички са единодушни,че има Начало на съществуването.

Как е поставено то според Будизма?

Кое или кой е поставил начало на първата причина,в следствие на която е станало първото въздействие?

от обясненията разбирам,че хората със своите негативни емоции/действия предизвикват

цунамито,което убива 300000 души.

Мисля,че ако негативните мисли можеха да въздействат така,би настъпил колапс във Вселената

динозаврите кой ги е убил тогава?

науката твърди обратното,как така от безначални времена?

всички са единодушни,че има Начало на съществуването.

Това не е точно. Науката има теории. Те не са истинския свят а са приближение.

Ето едно добро описание на това, какво е науката:

"Науката за мен, и за огромното мнозинство от уважавани учени, не се отнася за тайните на природата и дори не се отнася за истината. Науката е просто методът който ползваме, за да се опитаме и приемем минимален набор от предположения, които могат да обяснят, чрез ясна логическа връзка, съществуването на много явления в природата.

Законът за запазване на енергията във физиката не е истина. Той е само предположение, което е валидно при обясняването на огромно количество природни явления. Такова предположение никога не може да се докаже, тъй като дори безкраен брой на явления, да могат да се обяснят с него, не може да се докаже неговото универсално приложение. От друга страна, този закон може да бъде отхвърлен само с един феномен, който не може да бъде обяснен с него. Това отхвърляне обаче не засяга валидността му. Това просто изтъква необходимостта и дори съществуването на друго предположение, което е по-валидно. Такъв е случаят с предположението за запазването на енергията, което беше заменено от Айнщайн с по-глобални и по-валидни постулати – за запазването на енергията и масата. Предположението на Айнщайн не е вярно в същата степен, както и предишното не е било "истината". "

Елияху Голдрат - физик

Мнозинството учени, сега приемат теорията за Големия взрив. Тази теория обаче не изключва възможността този взрив, да е резултат от предишен Голям Срив, тоест свиване на предишна вселена (това е един от възможните варианти за живота на нашата Вселена)

Професор Стивън Хокинг казва така:

По това време – Големият Взрив, цялата материя е била в една точка. Плътността е била безкрайна. Било е това, което наричаме сингулярност. В сингулярността всички закони на физиката са невалидни. Това означава, че състоянието на Вселената след Големия взрив, няма да зависи от нещата, които са се случили преди, защото определящите закони, които управляват Вселената са невалидни в Големия взрив. Вселената ще еволюира от Големия взрив, напълно независимо от това което е било преди Големия Взрив. Дори количеството материя във Вселената може да бъде различно в сравнение с това което е било преди Големия взрив, тъй като закона за запазване на материята също ще е невалиден в Големия взрив.

Ето още два цитата от Стивън Хокинг:

Квантовата теория на гравитацията отвори нова възможност, в която няма граници на пространство-времето и по този начин няма нужда да се определя гранично поведение. Няма да има сингуларности в които законите на науката са невалидни и няма граници на пространство-времето в които трябва да се позовеш на Бог или някой нов закон за да се определят граничните условия на пространство-времето. Би могло да се каже: „Вселената е напълно самосъдържаща се и не се влияе от нищо извън нея. Тя не е нито създадена, нито ще бъде унищожена. Тя просто Е.”

[stephen Hawking, A Brief History of Time (New York: Bantam, 1988), p. 136.]

Това, което направих е да покажа, че е възможно началото на вселената да е определено от законите на науката. В този случай, не е необходимо да се позоваваме на Бог, който да реши как е започнала Вселената. Това не доказва, че няма Бог, а просто че Бог не е необходим.

[stephen W. Hawking, Der Spiegel, 1989]

Хубава книга за будисткия и научния възглед е "Лотосът и Квантът" от Матийо Рикар

______________________________________________________

Нито едно нещо няма независимо съществуване. Всичко, което се случва е съвкупност от причини и условия. Всяко нещо се появява, постоянно се променя и рано или късно изчезва.

Например една дъга: Съществуването и зависи от малките капчици вода във въздуха, определен ъгъл на слънчевите лъчи и мястото на наблюдателя. От друга страна капчиците, слънчевите лъчи и наблюдателя също са съвкупности от причини и условия, и те също са съвкупност от причини и условия и така до безкрайност.

Нищо не съществува само по себе си. Нещата нямат абсолютна природа. Затова се казва, че съществува като сън. Като дъга. Временна съвкупност от причини и условия. И нищо не се случва случайно. Всяко нещо, което се случва зависи от други неща, които от своя страна зависят от други неща, които от своя страна зависят от други неща … и така до безкрай.

Светът е безначален, безкраен, неограничен и всяко нещо, което се случва има причина.

Ние не възприемаме нещата, каквито са. Обикновено възприемаме идеите и представите си за нещата.

Една дъга ще бъде възприета като красива и романтична от някой, който току що се е влюбил споделено.

Същата дъга, няма да е толкова красива и романтична за някой който току що е загубил семейството си, бил е уволнен, опадала му е косата, гладен е, и е разбрал, че е болен от рак, спин и свински грип.

трите отрови (привличане, отблъскване и безразличие) обясняват въздействието на човека

Не само на човека.

Най общо възможностите за съществуване в Самсара (безкрайният цикъл на раждане, страдания и смърт) са шест.

1. Божествени сфери - там се прераждат същества с почти изцяло положителна карма и с известна гордост. Животът е Боговете е дълъг и щастлив и те преживяват общо взето само щастие.

2. Ревниви полубогове - тук се прераждат същества с преобладаваща ревност. Полу-боговете имат също продължителен живот, но са в постоянно съревнование.

3. Човешки свят. Тук сме поради преобладаващо желание и вкопчване.

4. Животински свят. Причината за прераждане като животно е глупост и тъпота, примерно ако живеем затъпяващ живот и злоупотребяваме с марихуана.

5. Гладни духове. Причината за раждане тук е алчността.

6. Адски сфери. Причината за раждане тук е гневът и омразата. Животът в адските сфери е много дълъг и пълен изцяло със страдание.

Нито една от тези сфери на съществуване не е вечна. Когато се изчерпи кармата, която ни е отвела там, се прераждаме другаде, в зависимост от мислите, думите и действията си.

Ние всички сме били във всяко от тези състояния безкрайност пъти и това се случва от безначални времена.

Самсара, обаче в същото време е илюзия. Целият свят, нито едно нещо, няма абсолютно съществуване. Всяко нещо е съставно. Появява се от причини и условия, променя се и изчезва. Нещата се появяват, но са пусти от истинско съществуване. Светът е голям, колективен сън, в който всичко се случва от причини и условия, които се създават от мислите, думите и действията на всички същества.

Състоянието на Буда или просветлението е събуждане от този сън. Директно преживяване на пустата природа на всичко.

Тогава безстрашно, радостно и активно работим за да помагаме на другите. Тази активност е спонтанна, неограничена и безкрайна.

ПП

Извинявам се за дългия отговор.

Редактирано 17 ноември 200916 г. от Вало (преглед на промените)

науката твърди обратното,как така от безначални времена?

Според теорията за Големия взрив Вселената произлиза от безкрайно плътна и физически парадоксална сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други.Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето, стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е събрана в точка — т.нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка, даваща начало на пространството и времето, трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция, обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.

Терминът "Големият взрив" (Big Bang) е въведен през 1949 от Фред Хойл в радиопрограма на BBC. Хойл не поддържа теорията, а се опитва да ѝ се присмее.

Едно от следствията от Големия взрив е, че условията в днешната Вселена са различни от тези в миналото или в бъдещето. Съгласно този модел, Джордж Гамов предвижда, през 1948, че от ранната гореща фаза на Вселената трябва да е останало остатъчно лъчение, което трябва да има спектър на абсолютно черно тяло и да идва от всички посоки на небето. Така нареченото реликтово излъчване е открито през 60-те години на 20 век от Пензиас и Уилсън и служи за потвърждение на теорията на Големия взрив срещу основната ѝ алтернатива, теорията за устойчивото състояние.

Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10-33 секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация.

В днешния си вид теорията за Големия взрив произтича от три предпоставки:

При появата им, тези идеи са приети просто като постулати, но днес се правят опити за проверка на всеки от тях. В резултат на тези изследвания е установено, че максималното отклонение на физичните константи в историята на Вселената е не по-голямо от порядъка на 10-

Изотропността на Вселената

, определяща космологичния принцип, е измерена с точност от 10-5, а хомогенността в най-едър мащаб е измерена с точност до 10%. Правят се опити да се измери коперниковия принцип с наблюдение на взаимодействието на галактически струпвания и реликтовото излъчване чрез ефекта на Суняев-Зелдович при точност от 1%.

Теорията на Големия взрив използва постулата на Вейл за да измери недвусмислено времето във всяка точка като „време от епохата на Планк”. Измерванията в тази система използват конформни координати, в които разширението на Вселената се изважда от измерванията на пространство-време.

В този смисъл Големият взрив не е експлозия на материята, движеща се навън и запълваща една празна Вселена. Той е самото разширяващо се пространство-време. Това разширение кара физическото разстояние между всеки две неподвижни точки в нашата Вселена да нараства. Обектите, свързани един към друг, например от гравитацията, не се разширяват с разширението на пространство-времето, защото скоростта на разширение на Вселената на тези малки мащаби е по-малка от типичните средни скорости на движение на частиците. Разширението на Вселената започва да става видимо за разстояния от порядъка на 1 Mpc.

Трите стълба

Днес се смята, че теорията на Големия взрив се крепи на три наблюдателни стълба. Това са разширението на Вселената, наблюдавано в червеното отместване на галактиките, детайлните измервания на реликтовото излъчване и изобилието от леки елементи.

Закон за разширението на Хъбъл

Наблюденията на отдалечени галактики и квазари показват, че тези обекти са червено-отместени, излъчваната от тях светлина е отместена към по-дълги вълни. Това се вижда чрез сравнение на спектри на обектите със спектроскопичната схема на емисионни или абсорбционни линии, съответстваща на атомите на елементите, взаимодействащи с излъчването. От този анализ може да се определи червеното отместване, което се обяснява с доплеров ефект. Когато скоростите на раздалечаване се изобразят спрямо разстоянията до обектите, се наблюдава линейна зависимост, известна като закон на Хъбъл:

v = H0 D

където v е скоростта на раздалечаване, D е разстоянието до обекта, а H0 е константа на Хъбъл, измерена от WMAP на 71 ± 4 km/s/Mpc.

Реликтово излъчване

Още с появата си теорията на Големия взрив предвижда реликтовото излъчване. Когато ранната Вселена се охлажда при разширението си, нейната температура пада под 3 000 K. Над тази температура електроните и протоните са разделени, правейки Вселената непрозрачна за светлината. Под 3 000 K се образуват атоми, позволяващи на светлината да преминава свободно през Вселената. Това излъчване се движи безпрепятствено през целия живот на Вселената, като става червено-отместено, поради разширението на Хъбъл. То се наблюдава във всяка точка от Вселената като идващо от всички посоки на Космоса.

През 1964 Арно Пензиас и Робърт Уилсън, провеждащи серия диагностични наблюдения с нов микровълнов приемник на Лабораториите Бел, откриват реликтовото излъчване. Тяхното откритие е важно потвърждение на предвижданията на хипотезата за Големия взрив и довежда до широкото ѝ възприемане в научните среди. Пензиас и Уилсън получават за своето откритие Нобелова награда за физика през 1978.

През 1989 НАСА извежда в орбита спътника COBE и първите данни, публикувани през 1990, съвпадат с предвижданията на теорията за Големия взрив по отношение на реликтовото излъчване. Спътникът измерва локална остатъчна температура от 2,726 K и установява, че излъчването е изотропно с точност до 10-5. През 90-те години продължава изучаването на данните, за да се установи дали могат да се забележат малките анизотропии, предвиждани от теорията. Те са открити през 2000 при експеримента Бумеранг.

В началото на 2003 са анализирани резултатите на спътника WMAP, най-точните космологични данни до момента. Спътникът опровергава някои специфични модели, но резултатите съответстват като цяло на теорията за разширението.

Измерванията на наличието на тези четири изотопа съответстват на една и съща стойност на параметъра и фактът, че измерените концентрации са в порядъка на предвидените, се смята за силно доказателство в полза на Големия взрив. Извън теорията за Големия взрив няма явна причина за това, че например, във Вселената трябва да има повече хелий, отколкото деутерий или повече деутерий, отколкото 3He.

Еволюция на галактиките и разпределение на квазарите

Подробностите за разпределението на галактиките и квазарите са едновременно ограничение и потвърждение на днешната теория. Крайната възраст на Вселената обвързва тясно еволюцията на галактиките с космологията. Видовете и разпределението на галактиките изглежда се изменя значително с времето, развивайки се според уравнението на Болцман. Наблюденията разкриват зависимост от времето на разпределението на галактиките и квазарите, на звездообразуването и на вида и размера на едромащабните структури на Вселената. Тези наблюдения се съгласуват статистически със симулации на процесите. Те са добре обяснени от теорията за Големия взрив и помагат за уточняването на параметрите на модела.

С времето възникват редица проблеми с теорията на Големия взрив. Днес някои от тях представляват само исторически интерес и са избегнати или чрез модификации на теорията, или в резултат на по-добри наблюдения. Други въпроси, като например проблемът с галактиките джуджета, не се смятат за фатални, тъй като могат да бъдат разрешени чрез прецизиране на теорията. Някои противници на Големия взрив сочат тези проблеми като модификации на парче и кръпки на теорията. Най-често атакувани са частите от стандартната космология, свързани с тъмна материя, тъмна енергия и космическа инфлация. Те са добре потвърдени от наблюдения на реликтовото излъчване, едромащабната структура и свръхнови от тип Ia, но остават на границата на физичните изследвания. Все още няма консенсус за природата на тъмната материя, тъмната енергия и инфлацията. Макар че гравитационните им ефекти са обяснени чрез наблюдения и теоретично, те все още не са отразени по общоприет начин в стандартния модел на физиката на частиците.

Съществува малък брой привърженици на нестандартни космологии, смятащи, че изобщо не е имало Голям взрив. Макар че някои аспекти на стандартната космология не са добре обяснени от стандартния модел, повечето физици приемат, че съгласуването на теорията за Големия взрив с наблюденията твърдо потвърждава основните ѝ части.

Проблемът на хоризонта

Проблемът на хоризонта е резултат от приемането, че информацията не може да пътува по-бързо от светлината, следователно две области от пространството, разделени от по-голямо разстояние от скоростта на светлината, умножена по възрастта на Вселената, не могат да бъдат в причинен контакт. Поради това, наблюдаваната изотропност на реликтовото излъчване е проблематична. Има два начина, които не са взаимноизключващи се за разрешаване на този проблем и те имат отношение към квантовите измервания и някои нестандартни версии на теорията за Мултивселената. Вариант 1 - при концепциите за мултивселената излиза че първичната вселена, подложена на разширение от инфлатонното поле е прародител на нашата, а нашата е само една област от истинската — поради това всъщност няма проблем — вселената е една област а не е съставена от области. Но ако другите области — вселени все пак са еднакви с нашата — тук идва ред на обяснение две което е валидно и за двата проблема — то представлява интерпретация на кванотвата механика наречена подход на дьо Бройл-Бом и основните му постулати са свръхнелокалността и липсата на дуалност частици-вълни. В случая по важен е първия аспект според който нелокалността от квантовата механика — АПР-парадокса е много по-сериозна, а корелациите на поведението на частиците са само едни от многото аспекти — свръхнелокалността включваща и останалите аспекти твръди, че цялата реалност и всички вселени са обект на сплитането, което е способно да предава информация без да нарушава закона за движението с надсветлинни скорости — това се постига по същия начин, по който се обяснява квантовата нелокалност — два обекта, предаващи си информация чрез нелокалността, на по-фундаментално ниво са едно цяло и между тях на това по-фундаментално ниво няма разстояние, и поради това могат да обменят информация с безкрайна скорост и само привидно са отделни.

Плоскост

Проблемът за плоскостта е наблюдателен проблем, резултат от геометрията, произтичаща от метриката на Фридман-Льометр-Робъртсън-Уокър. По принцип Вселената би могла да има три различни вида геометрии - хиперболична геометрия, евклидова геометрия или елиптична геометрия. Всяка от тях е пряко свързана с критичната плътност на Вселената, като хиперболичната съответства на плътност, по-ниска от критичната, елиптичната съответства на плътност, по-висока от критичната, а евклидовата — точно на критичната плътност. Според измерванията, в най-ранните стадии Вселената трябва да е била с 1015 критичната плътност. Всяко отклонение нагоре би предизвикало или топлинна смърт, или Големият срив и Вселената не би съществувала днес.

Решението на този проблем отново е в инфлационната теория. По време на инфлационния период пространство-времето се разширява до такава степен, че всяка остатъчна кривина е напълно изгладена с висока точност. Така Вселената е превърната в плоска от инфлацията.

Магнитни монополи

Проблемът с магнитния монопол е възражение, появило се в края на 70-те години. Теорията за Великото обединение предвижда точкови дефекти в пространството, които трябва да се проявяват като магнитни монополи и чиято плътност трябва да е много по-голяма от предвижданата. Този проблем също се разрешава чрез космическата инфлация, която премахва всички точкови дефекти от наблюдаемата вселена по същия начин, по който я превръща в плоска.

Липсваща материя

През 70-те и 80-те различни наблюдения, най-вече галактическите ротационни криви, показват, че във Вселената няма достатъчно видима материя, която да предизвика наблюдаваните гравитационни сили във и между галактиките. Това довежда до идеята, че до 90% от материята във Вселената е не-барионна тъмна материя. Освен това, приемането, че Вселената се състои предимно от обикновена материя, води до предвиждания, които съвсем не се съгласуват с наблюденията. По-специално във Вселената има далеч по-малко струпвания и тя съдържа далеч по-малко деутерий, отколкото може да се очаква без тъмната материя.

Макар че първоначално е много спорна, днес тъмната материя е широко възприета част от стандартната космология, вследствие на наблюденията на анизотропиите в реликтовото излъчване, разсейването на скоростта на галактическите струпвания, разпределенията на едромащабната структура, изследвания на гравитационното изкривяване и измервания на рентгеновото излъчване от галактическите струпвания. Частиците на тъмната материя са регистрирани само чрез гравитационния им ефект и досега не са наблюдавани в лабораторни условия. Въпреки това във физиката на частиците има много кандидати и в момента действат няколко проекта за откриването им.

Тъмна енергия

Подробни измервания на масовата плътност на Вселената през 90-те показват стойност около 30% от критичната плътност. За да бъде плоска Вселената, както показват измерванията на реликтовото излъчване, е необходимо към 70% от енергийната плътност да е останала нерегистрирана. Измервания на свръхнови тип Ia разкриват, че Вселената претърпява нелинейно ускорение на разширението по закона на Хъбъл. Общата теория на относителността изисква тези допълнителни 70% да бъдат съставени от енергиен компонент с голямо отрицателно налягане. Природата на тази тъмна енергия остава една от най-големите неясноти в теорията на Големия взрив. Сред възможните решения са космологичната константа и квинтесенцията. Наблюденията, имащи за цел да подпомогнат решението на този проблем, продължават и днес.

Възраст на кълбовидните струпвания

Някои наблюдения от средата на 90-те показват, че възрастта на кълбовидните струпвания не се съгласува с теорията на Големия взрив. Компютърни симулации с наблюдаваното наличие на звезди в кълбовидните струпвания сочат, че те са на около 15 милиарда години, което противоречи на възрастта на Вселената от 13,7 милиарда години.

Като цяло този проблем е разрешен в края на 90-те с други компютърни симулации, които отчитат ефекта от загуба на маса, вследствие на звездния вятър, и показват далеч по-малка възраст на кълбовидните струпвания. Все още остават някои неясноти за точността на измерване на възрастта, но е ясно, че тези обекти са сред най-старите във Вселената.

Бъдещето според теорията за Големия взрив

В миналото, преди наблюденията на тъмната енергия, космолозите разглеждат два сценария за бъдещето на Вселената. Ако масовата плътност е над критичната, Вселената ще достигне максимален размер и ще започне да колабира в Големия срив. При този сценарий Вселената отново ще става по-плътна и по-гореща, завършвайки в състояние, подобно на първоначалното.

Алтернативно, ако плътността е по-малка или равна на критичната, разширяването ще се забави, но никога няма да спре. Образуването на нови звезди ще се прекрати, докато Вселената става все по-малко плътна. Средната температура ще клони асимптотично към абсолютната нула. Черните дупки ще се изпарят. Ентропията на Вселената ще се увеличи до точката, в която от нея не може да бъде извлечена организирана форма на енергия, сценарий известен като топлинна смърт. Нещо повече, ако съществува протонен разпад, тогава водородът, преобладаващата форма на барионна материя във Вселената днес, би изчезнал, оставяйки само радиация.

Съвременните наблюдения на ускорено разширение довеждат космолозите до Ламбда-CDM модела на Вселената. Той съдържа тъмната енергия под формата на космологична константа. Тя кара все по-голяма част от днешната видима вселена да преминава отвъд нашия хоризонт. Не е известно какво ще стане след това. Теорията за космологичната константа предполага, че само гравитационно свързаните системи, като галактиките, биха останали заедно и те също биха претърпели топлинна смърт, докато Вселената се охлажда и разширява. Други теории за т.нар. фантомна енергия, предвиждат, че в крайна сметка галактическите струпвания и може би дори самите галактики, ще бъдат разкъсани от засилващото се разширение в т.нар. Голямо разкъсване.

Физически хипотези отвъд Големия взрив

Остава възможността теорията за Големия взрив да се развие в бъдеще. По-специално можем да научим нещо за инфлацията или за случилото се непосредствено след Големия взрив. Възможно е да има части от Вселената отвъд това, което може да бъде наблюдавано по принцип. В случая с инфлацията това е необходимо условие — експоненциалното разширение е отхвърлило големи области от пространството отвъд нашия хоризонт. Може би ще бъде възможно да се установи какво се е случило, когато разберем по-добре физиката при много високи нива на енергията. Разсъжденията за това включват теориите на квантовата гравитация.Друго обяснение,което в момента е в процес на доказване е според М-теорията:Тя твърди че трептящите енергии,съставляващи всички частици,наречени струни могат да се разтегнат толкова много,че да образуват мембрани и на всяка мембрана "стой" една паралелна Вселена и при сблъсък на тези две мембрани Вселената се ражда отново.Това е една от най-оспорваните и най-реалистични теории,поради това че дава нужната енергия,за да се осъществи Големия взрив.

Някои предположения са:

* хаотична инфлация

* пулсираща Вселена

* състояние на Хартъл-Хоукинг

Някои от тези сценарии са количествено съвместими един с друг. Всички те включват непроверени хипотези.

Как е възникнала вселената е сред най-важните и неразрешени проблеми на физиката, т.е. в този форум няма да го разрешим...

ПП: Един приятел, който е физик участва в писането на това в уикито, но дай да се върнем към по-съществени и достъпни неща...

Редактирано 17 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

....

от обясненията разбирам,че хората със своите негативни емоции/действия предизвикват

цунамито,което убива 300000 души.

Мисля,че ако негативните мисли можеха да въздействат така,би настъпил колапс във Вселената

динозаврите кой ги е убил тогава?

Ето и кратък вариант:

Светът е като голям, колективен сън, в който всичко се случва от причини и условия, които се създават от мислите, думите и действията на всички същества. От безначални времена. Светът винаги е.

Много интересни отговори,мерси.

браво на приятеля ти dagpo,теориите са ми слабост.

искам да уточните:

преди появата на живата природа ,преди да има мисли,думи и действия кой е пораждал причините?

Много интересни отговори,мерси.

браво на приятеля ти dagpo,теориите са ми слабост.

искам да уточните:

преди появата на живата природа ,преди да има мисли,думи и действия кой е пораждал причините?

От будистка гледна точка, това което точно сега гледа през очите ни, и слуша през ушите ни, това което преживява чувствата, мисли мислите и е между и зад тях, това което наричаме ум - винаги е.

Безкрайност Вселени са се появявали и изчезвали, умът ни е бил във всяка от тях преживявайки безброй неща, в условните шест свята на Самсара - безкрайният кръговрат на раждане, промяна и смърт.

Тоест не е имало момент преди. Разбира се, това че не можем да преживеем безкрайността с разума си е факт. Но за щастие ние сме много повече от разум. Разумът/интелектът е само една от безкрайните възможности и качества на това, което сме.

Редактирано 18 ноември 200916 г. от Вало (преглед на промените)

Преди появата на живата природа ,преди да има мисли,думи и действия кой е пораждал причините?

Няма първопричина. Поради зависимия произход (пратитя самутпада) всяка причина (карана) е и следствие (каря).

Нали искаше кратки отговори

Редактирано 19 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

добре,а каква е целта на живота според Будизма?

само не ми казвайте страданието!

и :къде са Божествените сфери и как се става божествена сфера,т.е.каква е ,,карана,,-та за да станеш бог?

добре,а каква е целта на живота според Будизма?

само не ми казвайте страданието!

Карма е безсъзнателен процес. Напр., едно дете не си казва: Днес ще порасна малко, а утре, още малко. Без усилие от негова страна и без никаква възможност да направи нещо по въпроса, това се случва.

Всички тези идеи за цел, еволюция и т.н. са чужди на будизма.. Учението за кармата като причинно-следствена връзка свързано с т. нар. взаимозависимо възникване (пратитя-самутпада).

Веригата на зависимия произход се състои от дванадесет звена (нидани). По принцип няма никакво значение от коя нидана ще започне изложението, тъй като всяка от тях обуславя всички останали.

Смисъла е, че всички стадии на съществуването са причинно обусловени, като тази обусловеност има изключително иманентен характер, който не оставя място за никаква скрита и тайнствена трансцедентна причина като Бог, съдба и други такива.

Като имам време ще пробвам да обясня накратко за 12-те нидани, ако Вало не го е направил дотогава...

Редактирано 19 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

добре,а каква е целта на живота според Будизма?

само не ми казвайте страданието!

Според будизма всеки е свободен да определи целта на живота си. Когато се стремим да постигаме целите си е добре да се съобразяваме с другите и нашето щастие да не е за сметка на страданията на други същества.

Целта на будисткия път е наречена просветление. Това е директно преживяване на нещата каквито са. Истинската природа на всичко около нас, в нас и на самите нас. Преди 2500 години един човек е постигнал това преживяване. Осъзнал е природата на всичко, трансформирал е негативните емоции и дуалистичните идеи и е станал Буда. Пробуден от невежеството. Истинската природа на всяко същество е Буда. Всеки е Буда, не всеки го знае.

След просветлението си Буда е споделял в продължение на 45 години, това което сега е наречено будизъм - съвкупност от знания и методи за постигане на просветление.

Първата благородна истина в будизма е:

Животът е страдание. Това е констатация. Смисълът е, че в сравнение с просветлението всяко преживяване в обусловения свят е страдание. Всяко нещо се появява, променя и изчезва. Нищо не можем да задържим.

След това Буда е казал: Страданието има причина. - Това е невежеството. Стремим се към щастие, но го търсим там където то не е. И мислим, говорим и правим неща, които ни отдалечават от щастието.

Страданието има край. Това е състоянието на Буда, което е достъпно за всеки, защото това е природата ни.

Има път водещ към края на страданието. Това е съвкупността от знание, методи и поведение водещи до състоянието на Буда.

и :къде са Божествените сфери и как се става божествена сфера,т.е.каква е ,,карана,,-та за да станеш бог?

Божествените сфери са състояние на ума. Боговете нямат материални тела. Условие за прераждане в божествените сфери е много добра карма, тоест съвкупност от мисли, думи и действия които са полезни за другите, щедрост, етично поведение, търпение... много добродетели, но останала малко фина гордост. Животът в божествените сфери е много, много, много приятен, и много, много дълъг, може да се каже, че докато трае е пълно щастие. Единственият проблем е, че добрата карма която ни е отвела в тези сфери се изчерпва и животът на Боговете се изчерпва и се налага да се преродят в някоя от другите сфери на Самсара.

Будистки лама се прероди в американче

11-годишният американски тийнейджър Джим Уангчук повече никога няма да върне при съучениците си в училище. Момчето бе признато за инкарниран будистки Лама.

Терминът "инкарнация" означава прераждане, възкръсване. Според будистката религия преди смъртта си всеки Лама разкрива на учениците си точното място и часа на раждането на бъдещото си тяло. Когато изтекът няколко години след посочената като рождена, монасите тръгват да издирват детето, в което е определено да расте новият Лама.

Не винаги прераждането е в Азия. 11-годишният Джим е роден в Бостън. Разбира се, детето не е отнето от родителите му насила. Насилието, по принцип, не е характерно за будизма.

Прероденият Лама в първите години на живота си се държaл като нормално дете. Преди две години момченцето започнало да разказва на родителите си миналия си живот. Първоначално те го възприемат като детска фантазия.

Будистки лама се прероди в американче

След което семейството отишло на почивка в Индия. По време на посещението на един от древните храмове момчето изпаднало в транс, по време на който описало подробно будистки манастир с 35 дракони на покрива.

Разказа на американчето бил чут от монасите, които ведната идентифицирали в него един от свой Лами, основател на една от четирите основни школи в будизма.

Така следващите десет години Джим ще живее в манастира, а със своите приятели от училище ще комуникира единствено чрез електронната поща.

Разбира се, на родителите му било изключително трудно да повярват, че детето им е прероден будистки водач.

"Последните две години бяха много труден период за нас. Много пъти питах сина ми дали не иска да се завърне у дома в Бостън. Но неговото желание е да остане в Тибет. Сега наричам сина си "Ваше Светейшество", казва майката на американския Лама.

Източник: sanovnik.bg

Вало-за изчерпването на кармата не разбрах..как,защо,кога,последствия?(но за страданието най-после разбрах)

dagpo-ще коментираш ли новината за момчето-Буда?

преди учителят Буда,никой ли не е постигал пробуждането?

имам и други въпроси,много интересен и сложен се оказа Будизма

Вало-за изчерпването на кармата не разбрах..как,защо,кога,последствия?(но за страданието най-после разбрах)

Съвкупността от всички наши предишни мисли, думи и действия е довела до настоящия ни живот. Всяка наша мисъл, дума или действие определят бъдещето ни. Ние сме били в Шестте сфери на Самсара безброй пъти. Причината да "отидем" в един или друг от тези светове са нашите собствени дела. На относително ниво, всеки феномен, който е съставен се появява, променя се през цялото време и изчезва. Това включва и животът ни в която и да е от тези сфери.

Може да се каже така: Ако в този живот резултата от действията ни е щастие за другите, и ние не завиждаме, не ревнуваме, не сме гневни или алчни, то следващия ни живот ще бъде в Божествените сфери. Все пак причините да отидем там са ограничени. Ние сме направили определено количество добри дела, които водят до много дълъг, безгрижен и щастлив живот като Бог, тези причини обаче рано или късно се изчерпват, тогава се прераждаме в някоя от другите сфери на Самсара.

Просветлението е излизане от този Дисниленд. :-)

преди учителят Буда,никой ли не е постигал пробуждането?

имам и други въпроси,много интересен и сложен се оказа Будизма

Историческият Буда Шакямуни е четвъртият Буда откакто има живот на тази планета. Има запазени реликви от третият Буда - Кашяпа. Всички Буди преподват едно и също учение: съвкупност от знание и методи водещи към просветление. Докато има живот на Земята ще се появят 1000 Буди, всеки от тях идва, когато не е останал и спомен от учението на предишния Буда.

В безкраен и безначален свят има безброй Буди, които постоянно работят за благото на всички чувстващи същества.

Много интересен и сложен се оказа Будизма

Е, тва е проблема, уви

Как да коментирам новината? Нали си гледала "Малкият Буда". Но всъщност представата за будизма, която можеш да получиш от този филм не е съвсем точна.

Терминът инкарнация означава прераждане, възкръсване.

Здравейте novobranec,

Прераждане - иди-дойди, но възкръсване... Вало би ли обяснил 12-те нидани или аз да се пробвам ? (бе дайте да си говорим за по-прости неща )

Не съм имал време да поверявам доколко новината е автентична...

Редактирано 19 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

... Вало би ли обяснил 12-те нидани или аз да се пробвам ? (бе дайте да си говорим за по-прости неща )

Честно казано, не мога. Преди време четох обяснение, но почти нищо не помня. Намерил съм една статия от Дзонгсар Кхиентсе, след като я прочета, мога да се пробвам. Ако разбера нещо де. :-)))

А и за историята за Малунка и стрелата не се сещам.

Така, че - давай :-)

Редактирано 19 ноември 200916 г. от Вало (преглед на промените)

А и за историята за Малунка и стрелата не се сещам.

Сещаш се и още как... ОК.

Свободен преразказ на Чула Малунковада сутта (Маджхима Никая 63) или Малка сутра за съветите към Малунка:

Буда имал ученик на име Малунка, в главата на който веднъж се възникнало следното:"Има въпроси, на които Буда не е отговорил, не е разяснил или е отклонил: вечен ли е света или не; има ли край вселената или не; съзнанието и тялото едно ли са или тялото е едно, а съзнанието - друго; след смъртта Буда съществува ли или не, или нито едното, нито другото?" На всичко това той не е отговорил. Това не ми харесва, не ме устройва и затова ще отида и ще го попитам. Ако ми отговори ще остана да уча при него, ако не го направи, ще го напусна и ще се върна към предишния си живот."

Малунка отишъл при Буда и му задал тези въпроси, а Буда отвърнал приблизително следното:"Казвал ли съм ти някога Малунка:"Учи се от мен, практикувай при мен, а аз ще ти кажа дали света е вечен или не, дали вселената има граници или няма, съзнанието и тялото едно ли са или тялото е едно, а съзнанието - друго; след смъртта Буда съществува ли или не, или нито едното, нито другото?"

Малунка отвърнал: Не не си.

Буда отново попитал: "А може би, ти си ми казал следното: аз ще се уча от теб, ако ми кажеш дали света е вечен или не, дали вселената има граници или няма, съзнанието и тялото едно ли са или тялото е едно, а съзнанието - друго; след смъртта Буда съществува ли или не, или нито едното, нито другото?"

Малунка отвърнал: Не не си.

Буда се усмихнал (туй си го измислих, но аз така си го представям) и казал: "Тогава, Малунка, представи си, че някой е уцелен с отровна стрела и неговите приятели и роднини са го завели при лекар, а човекът казва: "Няма да ви разреша да извадите стрелата, докато не ми кажете и не науча: от каква каста (брахман, кшатрий, вайша, шудра) е този, който ме е ранил, какво му е името и цвета на кожата, какъв вид е лъкът, от какво са направени неговите тетива, от какво дърво е направена стрелата, какви са перата, както и формата на острието..." Докато на всички тези въпроси се отговори, човекът ще умре.

Същото е и с твоите въпроси Малунка. Това, което съм разяснил е, че има страдание, има причина за него, има прекратяване и има път за прекратяването му...

(Също има и Сутта Нипата III.8, в която също е даден примера със стрелата...)

Не че няма отговор на тези въпроси и не че Буда не го е давал на други места, но най-общо казано не са актуални в настоящия момент...

ППЗа 12-те нидани друг път...

Редактирано 19 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)