Продължителността на човешкия живот, мястото където сме родени, здравето ни и това какви са преживяванията ни, всичко зависи от нашите минали мисли, думи и дела. Щедрите хора, които не убиват дори и малки животинки и пазят живота, тези които не навреждат на другите, създават предпоставки за това животът им да е дълъг и без болести.

тук ми убягва пак началото на човешкия род.

Кой е въздействал на първият човек да умре?

Защо умират бебета?Каква е тяхната самсара?

Може ли един будист да е щастлив?

Той не знае какво е правил в миналите си животи-сега колкото и да е добър и щедър,

заради лоши мисли преди пак се разболява,страда..

Човешката природа има прекалено много слабости.Не мисля,че човеците имат особен напредък в безкрайния цикъл на самсара.

Някаква обреченост забелязвам:всичко е страдание,явно това е искал да каже Буда.

dagpo-този който слага живот в утробата на майката решава кога сърцето спира.

Не вярвам мислите на другите да ги определят,действията им да,но винаги последната дума е на

Създателя на всичко съществуващо.

тук ми убягва пак началото на човешкия род.

Кой е въздействал на първият човек да умре?

Няма начало Aliah. Вселената в която живеем е една от безкрайните вселени, които са съществували в миналото. Тази Вселена се е появила от причини и условия, постоянно се променя и рано или късно ще изчезне. Това ще доведе до появата на нова Вселена съществуваща като съвкупност от мислите, думите и делата на безкрайният брой скиталци, които я обитават.

Самсара е безначален и безкраен цикъл на раждане, страдания и смърт.

Е определено божествената сфера е по приятна от адските сфери, но и тя е нетрайна.

Ние съществуваме толкова отдавана, че всички същества от Вселената вече са ни били майки в предишните ни животи. И то толкова пъти, че е по-лесно да се преброи броя на песъчинките на земята, отколкото колко пъти всяко същество вече ни е било майка. Това всъщност е добра причина да обичаме или поне да уважаваме всички същества, защото те са били безкрайно добри с нас.

Защо умират бебета?Каква е тяхната самсара?

Може би въпросът е каква е тяхната карма.

Продължителността на настоящия ни живот е определена от делата ни в предишния живот. Гневните и ревниви хора, тези които лъжат и убиват други същества - създават предпоставки за по-къс и пълен с болести живот.

Смъртта е универсална. Всеки, който е роден умира, някой умират преди да са родени.

Разбира се смъртта на бебе е карма освен на детето и на родителите.

След смъртта умът отива в междинно състояние между два живота наречено бардо.

Може ли един будист да е щастлив?

Има два вида щастие. Относително и абсолютно. Относителното щастие зависи от причини. Трябва да се случат или да не случат определени неща за да сме щастливи. Този вид щастие е ограничен, защото рано или късно свършва. Има и абсолютно щастие, то не зависи от причини и всъщност е истинската ни природа. Това е състоянието на буда, което е природата на всяко същество.

Нека всички същества са щастливи и да имат причините за щастието.

Повечето будисти които познавам са щастливи на относително ниво, а има и такива които са абсолютно щастливи.

Колкото по-малко е егото, толкова по-щастлив е човек.

Той не знае какво е правил в миналите си животи-сега колкото и да е добър и щедър,

заради лоши мисли преди пак се разболява,страда..

Човешката природа има прекалено много слабости.Не мисля,че човеците имат особен напредък в безкрайния цикъл на самсара.

Всяко нещо, което се случва в живота на всяко същество е резултат само и единствено на неговите предишни мисли, думи и дела. "Напредък" от само себе си не се случва. Необходимо е знание и методи, които позволяват постигането на пълният ни потенциал - състоянието на буда, което е отвъд самсара и нирвана.

На земята милиони същества са станали Буди, следвайки този път.

Някаква обреченост забелязвам:всичко е страдание,явно това е искал да каже Буда.

Животът е страдание. Просто констатация:

раждането е страдание, болестите са страдание, старостта е страдание, когато сме разделени от любимите е страдание, когато сме с тези които не харесваме е страдание, когато не получаваме това което искаме страдаме, когато получаваме това което не искаме пак страдаме ... дори в моментите в които сме щастливи присъства страданието защото не можем да задържим щастието, то е нетрайно.

Животът е страдание.

Страданието има причина

Страданието има край

Има път водещ към края на страданието

Просветлението всъщност е абсолютно блаженство.

Радостта, която изпитваме в най-щастливите моменти от живота си е хиляди пъти по-слаба от радостта и щастието в божествените сфери.

Радостта и щастието в божествените сфери е страдание в сравнение с просветлението.

dagpo-този който слага живот в утробата на майката решава кога сърцето спира.

Не вярвам мислите на другите да ги определят,действията им да,но винаги последната дума е на

Създателя на всичко съществуващо.

Сперамтозоид, яйцеклетка и същество от бардо, тези трите се срещат в утробата на майката за да се случи живота.

Кой е въздействал на първият човек да умре?

Хм... Ми дай да се пробваме да се пообразоваме Едно от основните учения на Буда е познато като Трите характеристики на съществуването или Трите признака (трилакшана). Феноменалния свят, който ние възприемаме има три основни характеристики:

1. Непостоянство (Анитя)

Т.е.както нашият вътрешен психически живот, така и външният свят са в процес на непрекъсната промяна. Всичко съставно е непостоянно и нестабилно, зависещо от определени условия за своето съществуване. Всичко е в постоянно движение и условията са непрекъснато променящи се. Никой от нас не е физически, емоционално и умствено същият дори преди миг. Всички ситуации, всички наши мисли и чувства се раждат,отслабват и отмират. Ние сме променящи се същества в променящ се свят и не е възможно да намерим сигурност дори и в най-близко бъдеще. Нещата възникват и изчезват, раждат се и умират.

2. Безсубектност (Aнатма)

Анатма (на санскр.) значи, че петте агрегата (скандхи) на човешкото битие (пудгала), които са форма, чувство, разграничаване, нагласи и съзнание, не съдържат Аз, душа или личност. Азът не е тъждествен със скандхите щото нито една от скандхите поотделно или в тяхната съвкупност не е Азът. Азът не е различен от скандхите щото,Азът не съществува извън скандхите като някаква трансцендентна същност.

Защо Азът не е съвкупността от скандхите? Защото съвкупността, сбора от части не съществува реално. То е само название за обозначаване на дхармите (елементите).

3. Страдание (Дукха)

Будизмът показва път за освобождение от страданието, но и нещо много повече (за което сме говорели в предишни постинги). Будизмът е една от основните религии в света, но за разлика от християнството, юдаизма и исляма будизмът не е теистична религия.

Все пак, въпреки че в будизма не се говори за бог, в който да вярваме, не може да бъде и разглеждан само като философия. Буда отрича догматизма и сляпата вяра, като съветва жителите на Калама да проверяват твърденията както на брахманите, така и на будистките монаси на базата на своя собствен опит.

ПП Ако от точка 2 нищо не си разбрала, не се притеснявай - няма как да се обясни накратко. Съвсем накратко за скандхите. Буквално думата значи "купчина", "съкупност"", "сбор", но често се превежда като агрегат.

1. Форма (рупа) включва причинна (4-те първоелемента) и резултираща форма, т.е. 5-те сетивни способности (индрия) и 5-те сетивни обекти (вишая). Има и ментални форми, но да не навлизаме в тия детайли.

2. Чувство (ведана), което се отнася или към тялото или към съзнанието и най-общо бива положително, отрицателно и неутрално.

3. Разпознаване (санджня), което също има разновидности като разпознаване с присвояване на етикети или без и пр.

4. Нагласи или ментални фактори/състояния (санскара), които в Махаяна са 51 разпределени в шест групи.

5. Съзнание (виджняна), което в някои системи има 6 аспекта (5 сетивни+ментално), а в други 8 (изброените+т.нар. замърсено съзнание и съзнанието-основа).

Та с две думи идеята е, че в резултат на постоянното взаимодействие на тези 5 скандхи и отъждествяването с тях възниква илюзията за аз или личност. В Абхидхармасамуччая Асанга пита, защо агрегатите (скандхи) са пет, а не повече или по-малко. И отговаря:

Защото това са петте начина, по които Азът (атман) се проявява за нас:

1. Аз като тяло (рупа),

2. Аз като усещане (ведана),

3. Аз като възприятие (самджня),

4. Аз като творец на всичко добро и всичко зло (санскара), и

5. Аз като основа (алая) на всичко това (виджняна-скандха).

Ако си спряла да четеш още по-средата, ще те разбера напълно, но все пак реших, че може да има полза от малко теория...

Редактирано 29 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Кой е въздействал на първият човек да умре?

Това и аз искам да разбера.

Защо умират бебета?Каква е тяхната самсара?

За бебетата имам обяснение. Всичко на този свят е предопределено. Броят на дните на човека - също. Бебетата, които умират са бивши самоубийци. Живеят толкова, колкото дни или месеци живот е трябвало да изживеят още от предишната си инкарнация, но са го прекратили сами.

Ние съществуваме толкова отдавана, че всички същества от Вселената вече са ни били майки в предишните ни животи. И то толкова пъти, че е по-лесно да се преброи броя на песъчинките на земята, отколкото колко пъти всяко същество вече ни е било майка. Това всъщност е добра причина да обичаме или поне да уважаваме всички същества, защото те са били безкрайно добри с нас.

Това е интересно. Може ли да кажеш още нещо по този въпрос. Благодаря!

За бебетата имам обяснение. Всичко на този свят е предопределено. Броят на дните на човека - също. Бебетата, които умират са бивши самоубийци. Живеят толкова, колкото дни или месеци живот е трябвало да изживеят още от предишната си инкарнация, но са го прекратили сами.

От будистка гледна това не е точно казано. Няма предопределеност. Във всеки момент имаме свободна воля. Която не ползваме много често. Във всяка ситуация в която има условия за гняв, ние реагираме автоматично с гняв. Това е навик, отнемащ свободата ни. Гневът води до гневни мисли, гневни думи и гневни дела. Създаваме страдание, което рано или късно се връща при нас. Причина и следствие. Така е и с всички останали "смущаващи" емоции.

Продължителността на живота ни сега зависи от делата ни в миналите ни животи, но и от делата ни в този.

С тяло, реч и ум ние извършваме много действия. С всяко действие създаваме отпечатъци в ума си. Каквото посеем, такава ще е "реколтата".

Ако убиваме други същества, ако навреждаме сексуално, най-общо казано ако не ни е грижа за другите, създаваме причини следващият ни живот да не е продължителен, да боледуваме често и често да ни се случват същите неприятни неща, които сме правили на другите.

Карма не е предопределеност, защото с всяка мисъл, дума и действие сега ние я променяме.

Това е интересно. Може ли да кажеш още нещо по този въпрос. Благодаря!

От будистка гледна точка ние скитаме в Самсара от безначални времена.

Безброй пъти сме били в божествената сфера, безброй пъти сме били в сферата на асурите (ревнивите полу-богове), безброй пъти в човешката сфера, безброй пъти сме били в животинската сфера, безброй пъти гладни духове и безброй пъти в адските сфери.

Безброй пъти сме се раждали, страдали и умирали.

Безброй пъти всички същества са ни били родители.

Безброй пъти ние сме били родители на всяко същество в безкрайната Самсара.

Самсара е илюзия, същността на която е страдание.

Има път водещ извън тази илюзия, път водещ до откриване на нещата каквито са, път водещ до просветление.

От будистка гледна това не е точно казано. Няма предопределеност. Във всеки момент имаме свободна воля. Която не ползваме много често. Във всяка ситуация в която има условия за гняв, ние реагираме автоматично с гняв. Това е навик, отнемащ свободата ни. Гневът води до гневни мисли, гневни думи и гневни дела. Създаваме страдание, което рано или късно се връща при нас. Причина и следствие. Така е и с всички останали "смущаващи" емоции.

А как точно се контролира гнева и всички останали "смущаващи" емоции?

А как точно се контролира гнева и всички останали "смущаващи" емоции?

Контролиране може би не е най-подходящата дума.

Можем да работим по няколко начина със „смущаващите” емоции. Осъзнаването, че ние сме в плен на тези емоции и нямаме свобода в много ситуации в живота си дава мотивация. Това, че искаме да направим нещо е вече голяма стъпка.

Необходимо е да знаем защо го правим.

Защото тези емоции заедно със закостенелите идеи са основните причини поради които ние не преживяваме просветлението, което е същността ни.

Докато самите ние сме объркани или смутени не можем да направим много смислени неща и за другите.

Оставяйки "смущаващите" чувства да управляват мислите, думите и действията ни, ни причиняваме много страдания на много същества.

Причината за всички страдания по света са тези така наречени "смущаващи" емоции и дуалистичните ни идеи.

Един от начините да работим със смущаващите емоции е да избягваме ситуациите в които знаем, че в нас ще се появи някоя от тези емоции.

Друг начин е да осъзнаем, че тези емоции всъщност не са истински. Те се появяват в резултат на събирането на причини и условия, през цялото време се променят и рано или късно изчезват. Разбирането на илюзорната поява ни дава възможност да не вземаме тези емоции толкова сериозно, да не им даваме да се проявяват като думи или дела, като можем вместо това например да свършим някоя полезна физическа работа. :-)

Друг начин е да развиваме съчувствие към хората. В крайна сметка причината поради която хората понякога са трудни е невежеството – непознаването на нещата каквито са. В повечето случаи хората не са ни врагове, просто самите те не са щастливи, те също оставят нетрайни в същността си емоции да управляват думите и действията им. Развиването на съчувствие и отвореност към другите, позволява по-ясно да видим ситуацията в която те се намират и вместо и ние да се включваме в игрите на егото, можем да ползваме свободата си - вместо да създаваме проблеми, да разрешаваме ситуациите в полза на всички.

Има и директен подход. За да може да бъде ползван, са необходими определени „инструменти” за работа с ума. Това са будистките медитации. Те дават възможност за трансформация на „смущаващите” емоции в необусловена мъдрост. Например гнева. Директното „вглеждане” в същността му води до трансформацията на тази емоция в мъдрост, която е наречена „огледалоподобна”. Вместо гневни думи и действия, чрез тази мъдрост много ясно виждаме нещата каквито са.

Този подход на самоосвобождаване трансформира всяка от тези емоции в мъдрост.

Това обаче не е лесно. :-)))

Може да се каже, че колкото по-малко его имаме, толкова повече е свободата ни, толкова по-малко са и смущаващите емоции, толкова по-близо сме до пълния си потенциал, толкова по-близо сме до състоянието на буда.

Контролиране може би не е най-подходящата дума.

Можем да работим по няколко начина със „смущаващите” емоции. Осъзнаването, че ние сме в плен на тези емоции и нямаме свобода в много ситуации в живота си дава мотивация. Това, че искаме да направим нещо е вече голяма стъпка.

Необходимо е да знаем защо го правим.

Защото тези емоции заедно със закостенелите идеи са основните причини поради които ние не преживяваме просветлението, което е същността ни.

Докато самите ние сме объркани или смутени не можем да направим много смислени неща и за другите.

Оставяйки "смущаващите" чувства да управляват мислите, думите и действията ни, ни причиняваме много страдания на много същества.

Причината за всички страдания по света са тези така наречени "смущаващи" емоции и дуалистичните ни идеи.

Един от начините да работим със смущаващите емоции е да избягваме ситуациите в които знаем, че в нас ще се появи някоя от тези емоции.

Друг начин е да осъзнаем, че тези емоции всъщност не са истински. Те се появяват в резултат на събирането на причини и условия, през цялото време се променят и рано или късно изчезват. Разбирането на илюзорната поява ни дава възможност да не вземаме тези емоции толкова сериозно, да не им даваме да се проявяват като думи или дела, като можем вместо това например да свършим някоя полезна физическа работа. :-)

Друг начин е да развиваме съчувствие към хората. В крайна сметка причината поради която хората понякога са трудни е невежеството – непознаването на нещата каквито са. В повечето случаи хората не са ни врагове, просто самите те не са щастливи, те също оставят нетрайни в същността си емоции да управляват думите и действията им. Развиването на съчувствие и отвореност към другите, позволява по-ясно да видим ситуацията в която те се намират и вместо и ние да се включваме в игрите на егото, можем да ползваме свободата си - вместо да създаваме проблеми, да разрешаваме ситуациите в полза на всички.

Може да се каже, че колкото по-малко его имаме, толкова повече е свободата ни, толкова по-малко са и смущаващите емоции, толкова по-близо сме до пълния си потенциал, толкова по-близо сме до състоянието на буда.

Чудесен пост Бало,благодаря!

Не разбирам много от Будизъм,но ми стана ясно и си прав,че наистина не е лесно!

Как да избягаме и да отклоним тези емоции,може би е лесно но когато ние ги провокираме става сложно.

Незнам,но има ли човек който да е постигнал това,да е премахнал тези смущаващи емоции от себе си или поне да ги е пренебрегнал?Или това е усъвършенстване през целия живот?

И незнам дали да питам за тези будистки медитации,може да е писано преди,но как точно става тази трансформация в мъдрост?И какво точно значи "вглеждане"?Да помислим къде е корена,причината на гнева,какво и защо го е породил,и как да го преобразуваме(да извлечем полза от него)ли?

Има и директен подход. За да може да бъде ползван, са необходими определени „инструменти” за работа с ума. Това са будистките медитации. Те дават възможност за трансформация на „смущаващите” емоции в необусловена мъдрост. Например гнева. Директното „вглеждане” в същността му води до трансформацията на тази емоция в мъдрост, която е наречена „огледалоподобна”. Вместо гневни думи и действия, чрез тази мъдрост много ясно виждаме нещата каквито са.

Този подход на самоосвобождаване трансформира всяка от тези емоции в мъдрост.

Това обаче не е лесно. :-)))

Чудесен пост Бало,благодаря!

Не разбирам много от Будизъм,но ми стана ясно и си прав,че наистина не е лесно!

Как да избягаме и да отклоним тези емоции,може би е лесно но когато ние ги провокираме става сложно.

Незнам,но има ли човек който да е постигнал това,да е премахнал тези смущаващи емоции от себе си или поне да ги е пренебрегнал?Или това е усъвършенстване през целия живот?

И незнам дали да питам за тези будистки медитации,може да е писано преди,но как точно става тази трансформация в мъдрост?И какво точно значи "вглеждане"?Да помислим къде е корена,причината на гнева,какво и защо го е породил,и как да го преобразуваме(да извлечем полза от него)ли?

Благодаря safiray,

Да, прав си. Следването на будисткия път не е лесно. Може да се каже, че е най-трудния духовен път.

Да, възможно е състоянието на буда, просветлението да бъде постигнато в този живот. Все още има автентични (и според мен) просветлени будистки учители. Знанието и методите за постигане на просветление са достъпни.

Що се отнася за медитациите, не мисля, че биха могли да бъдат обяснени във форум.

Думите са твърде разтегливи, всеки от нас има различно разбиране и това създава предпоставки за много объркване.

Будизмът е съвкупност от информация за това как стоят нещата, методи с които можем лично да проверим дали тази информация е вярна и съвети за поведение, което позволява поддържане на нивото.

Тази тема и причината поради която пиша в този форум са образователни.

Как вярващите будисти се превръщат в светлина

Силно вярващите будистки монаси, които практикуват медитация дълги години, могат да завършат живота си по необичаен и триумфален начин. Умирайки, те надаряват тялото си със способността да бъде погълнато обратно в светлинната същност на елементите, които са го създали.

Тогава материалното тяло се разтваря в светлината и изчезва напълно. Този процес се нарича тяло от дъга или тяло от светлина, защото това разтваряне в светлината е съпроводено от появяване на светлина и дъга. В древността превръщането на тялото в светлина е било честа практика. Човекът, който си поставял за цел да се превърне в светлина, молел да бъде оставен изцяло насаме, без храна и вода, в стая или палатка в продължение на седем дни.

Цяла седмица никой не трябвало нито да почука на вратата, нито да приближава палатката. На осмия ден резултатът бил винаги един и същ – намирали само косата и ноктите на човека. Те се смятали от древните за най-мръсните части на тялото. Затова те не можели да бъдат погълнати от светлината.

Преди тридесет години в Тибет бил видян последният случай на тяло от светлина, което било засвидетелствано от много хора. Тяло от светлина получил Сам Нагял, който си изкарвал прехраната, като изрязвал в камъни мантри и свещени текстове.

Той се разболял, но с всеки изминал ден изглеждал все по-щастлив. Той починал на 79 годишна възраст и помолил след смъртта тялото му да не бъде докосвано. Семейството му го загърнало в плат и го сложили в стая. Роднините му, въпреки забраната, влезли в стаята на шестия ден, защото над къщата се появила дъга.

Тялото било с големина като на бебе. На осмия ден след смъртта му пристигнали гробарите, но когато развили плата, намерили вътре само нокти и коса.

Източник: sanovnik.bg

Как вярващите будисти се превръщат в светлина

Нали разбирате, че е напълно абсурдно т. нар. тяло-дъга (джа лу) да се обсъжда във форум?

Редактирано 30 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Нали разбирате, че е напълно абсурдно т. нар. тяло-дъга (джа лу) да се обсъжда във форум?

Привет!

Нека хората вече знаят за това, а?

Според мен не е абсурдно това да се обсъжда. Нали ако днес не всички можем да постигнем и приемем убежище в "Сангха", то точно интернет връзката може отчасти да бъде заместител (разбира се и пречка) на това?!

Друнвало Мелхиседек пише за тези неща, наричайки ги КаБаЛа. В Дао е описано превъзходно. В Християнството също - Преображение Господне, Възкресението на Иисуса Христа, Успение Богородично и пр.

Нека хората да знаят как, защо, кога, какво...

Дхармата е нещо, което засяга всеки, както и Кармата. Колкото повече се знае за Дхармата и колкото повече тя се Познава, толкова ще е по-лека и Кармата.

Бъди здрав!

Привет!

Нека хората вече знаят за това, а?

Според мен не е абсурдно това да се обсъжда. Нали ако днес не всички можем да постигнем и приемем убежище в "Сангха", то точно интернет връзката може отчасти да бъде заместител (разбира се и пречка) на това?!

Друнвало Мелхиседек пише за тези неща, наричайки ги КаБаЛа. В Дао е описано превъзходно. В Християнството също - Преображение Господне, Възкресението на Иисуса Христа, Успение Богородично и пр.

Нека хората да знаят как, защо, кога, какво...

Дхармата е нещо, което засяга всеки, както и Кармата. Колкото повече се знае за Дхармата и колкото повече тя се Познава, толкова ще е по-лека и Кармата.

Бъди здрав!

Че те и индианците са ги знаели тези неща и са ги практикували.

При Друнвало не бяха ли дните 9?

Здравейте,

Тези теми е безпредметно да се обсъждат с хора, които не практикуват, както и с хора, които практикуват, но не са стигнали до това ниво. Аз лично не съм, макар да практикувам от известно време Как да го обясня по-ясно... За да бъде подобна информация и дискусия полезна участниците трябва да са много навътре в теорията и най-вече в практиката или ще е както да обяснявате суперструнната теория на дете от първи клас. Преди няколко постинга дадох едино обяснение за скандхите, което според мен беше просто и достъпно, но всъщност нямаше нито един въпрос по същество. .

Как вярващите будисти се превръщат в светлина

Силно вярващите будистки монаси, които практикуват медитация дълги години, могат да завършат живота си по необичаен и триумфален начин. Умирайки, те надаряват тялото си със способността да бъде погълнато обратно в светлинната същност на елементите, които са го създали.

Тогава материалното тяло се разтваря в светлината и изчезва напълно. Този процес се нарича тяло от дъга или тяло от светлина, защото това разтваряне в светлината е съпроводено от появяване на светлина и дъга. В древността превръщането на тялото в светлина е било честа практика. Човекът, който си поставял за цел да се превърне в светлина, молел да бъде оставен изцяло насаме, без храна и вода, в стая или палатка в продължение на седем дни.

Цяла седмица никой не трябвало нито да почука на вратата, нито да приближава палатката. На осмия ден резултатът бил винаги един и същ – намирали само косата и ноктите на човека. Те се смятали от древните за най-мръсните части на тялото. Затова те не можели да бъдат погълнати от светлината.

Преди тридесет години в Тибет бил видян последният случай на тяло от светлина, което било засвидетелствано от много хора. Тяло от светлина получил Сам Нагял, който си изкарвал прехраната, като изрязвал в камъни мантри и свещени текстове.

Той се разболял, но с всеки изминал ден изглеждал все по-щастлив. Той починал на 79 годишна възраст и помолил след смъртта тялото му да не бъде докосвано. Семейството му го загърнало в плат и го сложили в стая. Роднините му, въпреки забраната, влезли в стаята на шестия ден, защото над къщата се появила дъга.

Тялото било с големина като на бебе. На осмия ден след смъртта му пристигнали гробарите, но когато развили плата, намерили вътре само нокти и коса.

Източник: sanovnik.bg

Само нокти и коса

Друнвало Мелхиседек пише за тези неща, наричайки ги КаБаЛа. В Дао е описано превъзходно. В Християнството също - Преображение Господне, Възкресението на Иисуса Христа, Успение Богородично и пр.

Да омешаме всичко в едно е лесно, но погрешно...

Че те и индианците са ги знаели тези неща и са ги практикували.

При Друнвало не бяха ли дните 9?

Скъпоценна приятелко, сигурна ли си, че става дума за същото? Всъщност има нещо сходно, но не бих писал за него във форума... Мога да ти пратя ЛС.

Знаеш ли защо само нокти и коса, haidukpikaso ?

Редактирано 1 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Скъпоценна приятелко, сигурна ли си, че става дума за същото? Всъщност има нещо сходно, но не бих писал за него във форума... Мога да ти пратя ЛС.

Сигурна съм. Това е моята философия за живота:

Намери убежище в себе си,

ако искаш да помогнеш на другите.

Всички жизнени сили на вселената

се кръстосват в сърцето на човека.

В ефимерния балон на дните медитиращият дух

гради вечно време, което няма да отмине.

Във всеки миг той започва отново света.

Твоят брат е бродеща звезда, изгубила светлината си.

Приближи се към него в светлината на духа

и съживи силата му,

както факелът предава огъня на друг факел.

Научи се да придаваш движение на любовта.

Мъдростта и познанието за света

минават през умиротворения дух,

опитомил дивите коне на мисълта.

Той уталожва врявата в душата, лошите сънища,

постоянно държейки запалена лампа в себе си.

Угаси в себе си омразата и страха, които ти пречат

да напредваш свободно към себе си и към другите.

Целта на медитацията е достигане

на вътрешното пространство на сърцето,

поляната на вечността,

изворът на всяка радост.

Всички сили дремят в духа ти като диаманти в мина.

Само от теб зависи да слезеш при тях с лампата на мъдростта.

Да медитираш значи да съзерцаваш загадката на природата,

непрекъснатото чудо вътре в теб.

Няма друго място за общуване с Великия Дух на всемира.

Използвай миговете на тишина, за да се вслушаш,

да намериш дълбокия извор оттатък безполезните мисли

и задръстванията на думите.

Съсредоточи се в сърцето си,

представи си го лъчисто,

пулсиращо в ритъма на вселената

и то ще се разтвори като цвете сутрин,

ще освободи всички ухания на душата.

Промени гледната точка спрямо самия себе си.

Ти не си само същество на усещанията,

ограничено от физическата обвивка на едно тяло.

Медитацията ти позволява да достигнеш потулената светлина,

върховния център, който е дълбокият мир на света.

Научи се да общуваш със себе си чрез тишината на молитвата

и пълнотата на душата, която е смирената сила на любовта,

нейната лъчиста невинност.

Медитацията води до непосредственото възприемане на света.

Границите изчезват, отпадат разстоянията.

Тогава можем да обитаваме едновременно долината

и върха на планината.

Съзерцаващият дух вижда танца, безкрайното въртене

на световете, светлините и цветовете,

което е в началото на нещата.

Всичко околовръст,

цялата сфера на пространството не е вече далеч,

а в него, вътре.

Сътворението не принадлежи на недосегаемото минало,

а на Великото Настояще.

То е океанът от спокойствието,

блажената гора,

където еленът, мечката, ягуарът са приятели,

а противоположностите се обезсилват

и стават единна дъга от светлина.

С тяло в покой, равномерно дишане и затворени,

обърнати към вътрешната светлина очи,

ти си в особено състояние на осъзнаване,

при което дух и материя,

душа и тяло

не са вече отделени.

Между тях тече поток на духовна любов,

който е самата обединена, помирена вселена.

Океанско чувство те отнася отвъд теб самия,

към все по-необятна светлина,

към мир.

Мъдрецът е в центъра си, както индианецът в центъра

на типито си.

В един порив на любов и обожание

мъдрецът долавя в себе си

въртенето на звездите, слънчевите изгреви и залези.

Той е вечното начало на всички неща.

Мъдрият е като дете на планински връх:

играе си със слънцето и бурите и се смее.

Дадени са му всички сили.

Той изобретява нов език,

приказва си с вятъра, създава нови светове,

говори със сънищата си,

подражава на птичия полет

или на тромавата меча походка.

Подиграва се на собствените си страхове.

Наблюдава чувствата и усещанията си,

както се наблюдават цветята в градина.

Обитава златен облак,

в който смъртта не прониква.

Изучи обредите на прошката,

ако искаш да живееш в съгласие с твоите братя.

Церемонията на прошката изисква обновяване на всяко нещо.

Първият ден е посветен на забравата на отминалото.

На втория ден стани преди изгрев слънце

и бъди при раждането на светлината

като при раждането на нов свят.

Слей се с тази светлина и мисли с любов

за приятелите и за враговете си.

Не е необходимо да посветиш цял живот,

за да се опознаеш.

Два дни са достатъчни,

за да променят погледа ти

и да пречистят сърцето ти.

Не мисли повече за света с ума, а със сърцето си.

Освободи се от оковите на тежестта.

Стани свободен и лек.

Ти не си отделен от другите.

Обърни се към тях – научи се да гледаш

другояче света наоколо.

Мисли в хармония с всички форми на живот,

ако искаш да си щастлив,

защото си брат и сестра на всички създания.

Добротата не би била искрена, ако човек не я изпитва

и към дишащото животно, към стенещия вятър,

към никнещите растения.

Намери центъра на всички неща, които те заобикалят,

заслушай се в живота му,

в пулса му – съзвучен с тайнствения ритъм на вселената,

и ще намериш пътя към собственото си сърце.

Индианецът предпочита нежния звук на вятъра,

устремен като стрела над езерната повърхност,

мириса на самия вятър, окъпан от дъжда

или наситен с уханието на бор.

Въздухът е скъпоценен за червения човек,

защото всички го дишат -

животните, дърветата, човекът

са обединени в диханието.

Научи се да дишаш свободно във всяко твое действие,

ако искаш да бъдеш щастлив.

Научи се да обичаш вселената -

от дребната буболечка до звездите в небето -

с истинско човешко вълнение,

все едно са твои близки хора.

Тогава ще усетиш наситеността

на освободената от пречки любов,

вечността ще се спусне над теб

и ще те обгърне със златни криле.

Давай онова, което искаш да получиш

и Духът на природата ще те отрупва с блатодеяния

всеки ден от живота ти.

Бори се, за да станеш свободен да обичаш

без завист или тревога.

Тогава ще познаеш добротата на любовта,

която е и дух на невинността,

ведро усещане,

необятна светлина.

Отвори очите си за света като детето,

което се учудва от всичко.

Изпитвай любов и обожание към всяко създание -

от стръкчето трева до най-далечната звезда,

и ще преоткриеш древната хармония.

Да опознаваш света – значи да опознаваш самия себе си.

Разстоянието между съществата е илюзорно.

Любовта ги сближава и обгръща живота им

в единна светлина.

из книгата на Ж. П. Бур Мъдростта на северноамериканските индианци

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=n-3oBDIzjNE&feature=related

Друнвало е научил за свещеното вътрешно пространство на сърцето точно от индианците. Книгата му по въпроса за тялото от светлина и практиката за достигане сърдечното съзнание се нарича Да живееш в сърцето.

Промяната на човешкото съзнание вече не е лукс, който, така да се каже, е постижим само за малцина, а необходимост, за да не се самоунищожи човешкият род.

Екхарт Тол

Редактирано 1 декември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Благодаря ти Лу! Всичко, което си написала е прекрасно. Има един мъничък детайл, който е, че моята информация не е само от книги. Моля те, да не се засягаш. Погледни това напр.:

Т.е. знам за какво говориш, но то е нещо различно от това, за което говоря аз... Промяната на човешкото съзнание вече не е лукс казваш. Права си, защото всеки има потенциал, но по книга или сам не става. Съжалявам, че непрекъснато като папагал повтарям едно и също

Редактирано 1 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Привет!

Нека хората вече знаят за това, а?

Според мен не е абсурдно това да се обсъжда. Нали ако днес не всички можем да постигнем и приемем убежище в "Сангха", то точно интернет връзката може отчасти да бъде заместител (разбира се и пречка) на това?!

Друнвало Мелхиседек пише за тези неща, наричайки ги КаБаЛа. В Дао е описано превъзходно. В Християнството също - Преображение Господне, Възкресението на Иисуса Христа, Успение Богородично и пр.

Нека хората да знаят как, защо, кога, какво...

Дхармата е нещо, което засяга всеки, както и Кармата. Колкото повече се знае за Дхармата и колкото повече тя се Познава, толкова ще е по-лека и Кармата.

Бъди здрав!

Не смесвайте Словото на Бога със своите учения и вярвания. Виждам че вземате избирателно това което ви върши работа, а останалото пренебрегвате с лека ръка.

За преображението:

Матей 17:2-5

И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които се разговаряха с Него.

И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии {Шатри.}, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия.

А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

Самият Бог Отец проговори от небето с глас и трима души го чуха и са свидетелствали за това, но доколкото разбирам то не пасва на вашето учение и го изтиквате в ъгъла.

За възкресението:

Йоан 20:11-17

А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,

и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.

Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!

Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

Не смесвайте Словото на Бога със своите учения и вярвания. Виждам че вземате избирателно това което ви върши работа, а останалото пренебрегвате с лека ръка.

Delig ти изобщо четеш ли мненията в темата, преди да напишеш нещо? Rurk, който не се занимава с будизъм

направи тази аналогия, а аз посочих, че тя е неправилна. За втори път ти предлагама да си отвориш тема , в която на воля да си цитираш светите писания и твоите задълбочени интерпретации върху тях. Тази тема е за да се дава обща информация за будизма за тези, които биха могли да имат интерес...

Привет!

Нека хората вече знаят за това, а?

Според мен не е абсурдно това да се обсъжда. Нали ако днес не всички можем да постигнем и приемем убежище в "Сангха", то точно интернет връзката може отчасти да бъде заместител (разбира се и пречка) на това?!

Друнвало Мелхиседек пише за тези неща, наричайки ги КаБаЛа. В Дао е описано превъзходно. В Християнството също - Преображение Господне, Възкресението на Иисуса Христа, Успение Богородично и пр.

Нека хората да знаят как, защо, кога, какво...

Дхармата е нещо, което засяга всеки, както и Кармата. Колкото повече се знае за Дхармата и колкото повече тя се Познава, толкова ще е по-лека и Кармата.

Бъди здрав!

Съжалявам rurk, но това не е будизъм.

В статията от novobranec има много грешки.

Някой будистки практикуващи завършват живота си разтваряйки се в дъга, но това само по себе си не е цел на будизма.

От будистка гледна точка целият свят е илюзия. Когато това знание стане лично преживяване, тогава всички концепции могат да бъдат разтворени, например тялото може да стане дъга в края на живота.

Цитатите на delig от библията също не са част от будизма. :-)

delig, в Будизма няма Бог-Отец.

Прочетох ти изказването, в което не искаш да се смесват нещата. Не знаех че Rurk не е на твоята "висота" в будизма.

Но доколкото си спомням ти беше човека, който заяви че не познавам религията си достатъчно добре, когато казах, че Библията говори за неща различни от вашите вярвания, с което косвено потвърждаваш, че горната ми забележка е напълно основателна.

Щом не съм желан няма да ви притеснявам повече.

Цитатите на delig от библията също не са част от будизма. :-)

delig, в Будизма няма Бог-Отец.

Точно тази грешка визирах и аз.

Точно тази грешка визирах и аз.

За теб е грешка. За други хора не е. Свободен избор.

Но доколкото си спомням ти беше човека, който заяви че не познавам религията си достатъчно добре...

Ми вместо това да те засяга трябва да те стимулира да я изучаваш. Христянската традиция е много богата и не се свежда само до цитиране на писания. Има неща като богословие, философия и пр. Има и езотерична страна. Като почнеш напр. с Климент Александрийски и Ориген и завършиш с Флоренски и Лоски напр. Бе изобщо аз ли трябва да ти обяснявам това?

Друнвало е научил за свещеното вътрешно пространство на сърцето точно от индианците. Книгата му по въпроса за тялото от светлина и практиката за достигане сърдечното съзнание се нарича Да живееш в сърцето.

Здраво!

Има и други на Друнвало, като например Тайната Меркаба: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-536/id-17996/tajnata-merkaba.html?srchstr=%C4%F0%F3%ED%E2%E0%EB%EE%20%CC%E5%EB%F5%E8%F1%E5%E4%E5%EA&s=0&sin=1&sinstore=2&lattocyr=0&latconvused=0

Която книга е свързана с Кабала, Леонардо да`Винчи и практики, които са индентични с тези в Даоиската вътрешна алхимия, както разбира се и с Будизма, ама не по буквално значение, а по същинско.

Съжалявам rurk, но това не е будизъм.

В статията от novobranec има много грешки.

Някой будистки практикуващи завършват живота си разтваряйки се в дъга, но това само по себе си не е цел на будизма.

От будистка гледна точка целият свят е илюзия. Когато това знание стане лично преживяване, тогава всички концепции могат да бъдат разтворени, например тялото може да стане дъга в края на живота.

Цитатите на delig от библията също не са част от будизма. :-)

delig, в Будизма няма Бог-Отец.

Привет!

Не е цел.

Да, Дзогчен е методът и е познат отлично на традицията Ваджраяна (Тибетска Тантра), но не Пустотата и Буда Природата са причина за това "тяло на дъгата". Тези са средството за да се достигне до едно следствие, което е същинската причина на този "феномен".

Имаме Шест Сфери на Самсара, на Илюзията. "Тяло на дъгата" към кое принадлежи - към Пустотата, или към Нещо с определени параметри, вид, същност?

Да омешаме всичко в едно е лесно, но погрешно...

Ти сам заяви, че не си достигнал до самото познание за тези неща. Тогава с какъв критерий определяш за погрешни "други" неща, които също така не познаваш в дълбочина? :-)

Редактирано 1 декември 200916 г. от rurk (преглед на промените)