Буда е състояние на ума. Буда означава пробуден.

Будизмът е съвкупност от знание за това как стоят нещата и методи трансформиращи интелектуалното знание в лично, директно преживяване. Това знание и методи са предавани от учител на ученик през последните 2500 години и е запазено и живото преживяване на просветлението. Някои от учителите предаващи това знание и методи имат същото преживяване като Буда преди 2500 години, в този смисъл срещайки такъв учител, срещаш Буда.

Казвайки 'Буда' имах предвид човекът Сидхарта Гаутама, който очевидно е мъртъв. А така също и от последното изречение на поста на dagpo(пост 524) е ясно, че говори именно за него. А пък той каза, че отправял(и) молитвите си за помощ към него.

1785 TÍBET, HOJA ORACIONES BUDISTAS, MANUSCRITO -Тибет, Страница будистки молитви, ръкопис. http://images.google.es/imgres?imgurl=http://www.camarazu.com/17795/17795a.jpg&imgrefurl=http://cgi.ebay.es/1785-T-BET-HOJA-ORACIONES-BUDISTAS-MANUSCRITO_W0QQitemZ120459000861QQcmdZViewItemQQssPageNameZRSS:B:SRCH:ES:102&usg=__i5SQ0sqJiyFhKUG6mSBraV1GnxE=&h=531&w=800&sz=157&hl=es&start=47&tbnid=CwDsVCPI2-AefM:&tbnh=95&tbnw=143&prev=/images%3Fq%3Dorasion%2Bbudista%26gbv%3D2%26ndsp%3D20%26hl%3Des%26sa%3DN%26start%3D40 Продава се за 9,50 евро. Някой има ли информация какво е това?

Казвайки 'Буда' имах предвид човекът Сидхарта Гаутама, който очевидно е мъртъв. А така също и от последното изречение на поста на dagpo(пост 524) е ясно, че говори именно за него. А пък той каза, че отправял(и) молитвите си за помощ към него.

Не мисля, че Дагпо казва това.

Ние разбира се уважаваме историческата личност - Буда Шакямуни, но не го обожествяваме. Буда е човек като всеки друг, пръв в наше време осъзнал и преживявал пълният си потенциал и след това преподал методи за постигането на същото освобождение, методи, които са достъпни за всеки, който иска да ги ползва.

Буда за нас е вдъхновяващ пример, показващ, че целта е постижима.

Но в будизма не се молим на нещо външно, дори думата молитва не е точна.

По скоро отправяме пожелания. Това също е част от методите.

Например в края на всяка медитация пожелаваме всичко добро което се е случило в медитацията да стане безгранично, да достигне до всички същества и да им донесе единствената трайна радост - познаването на ума.

Целта на Будисткия път е да се научим да преживяваме света по същия просветлен начин, като Буда.

Това са направили стотици хиляди хора след като историческият Буда е бил мъртъв.

Целта е самите ние да станем Буди.

Тази цел от будистка гледна точка е постижима, защото това всъщност е природата ни. Ние точно сега, вече сме Буди, просто не го знаем. :-)

1785 TÍBET, HOJA ORACIONES BUDISTAS, MANUSCRITO -Тибет, Страница будистки молитви, ръкопис. http://images.google.es/imgres?imgurl=http://www.camarazu.com/17795/17795a.jpg&imgrefurl=http://cgi.ebay.es/1785-T-BET-HOJA-ORACIONES-BUDISTAS-MANUSCRITO_W0QQitemZ120459000861QQcmdZViewItemQQssPageNameZRSS:B:SRCH:ES:102&usg=__i5SQ0sqJiyFhKUG6mSBraV1GnxE=&h=531&w=800&sz=157&hl=es&start=47&tbnid=CwDsVCPI2-AefM:&tbnh=95&tbnw=143&prev=/images%3Fq%3Dorasion%2Bbudista%26gbv%3D2%26ndsp%3D20%26hl%3Des%26sa%3DN%26start%3D40 Продава се за 9,50 евро. Някой има ли информация какво е това?

Не разбирам испански, но вероятно е тибетски медитационен текст.

Редактирано 15 септември 200916 г. от Вало (преглед на промените)

Казвайки 'Буда' има предвид човекът Сидхарта Гаутама, който очевидно е мъртъв. А така също и от последното изречение на поста на dagpo(пост 524) е ясно, че говори именно за него. А пък той каза, че отправял(и) молитвите си за помощ към него.

Вало отговори и само ще допълня. Когато казвам, че отправяме пожелания към Буда е важно да се разбира какво представлява Буда. Можем да изходим от етимологията. Санскр. термин означава "пробуден". Тибетците го превели като санг дже. Санг означава "пречистен" от двата воала, които ни пречат да познаем истинската природа на ума (воала на смущаващите чувства и на погрешните начини на възприятие или концепции относно реалността). Дже може да се преведе като "напълно развит" или "разцъфнал", защото след като всички воали, които закриват нашия просветлен потенциал са отстранени, той се проявява като съчувствие, мъдрост, безстрашие, радост, всезнание и т.н. Затова казах, че будистите отправят пожелания към себе си, т.е. към Буда-природата = истинската природа на ума, която е неизменна, съвършена и присъства във всеки. Буда е този, който ни я показва. Пак ще повторя, че т.нар. молитви са трик, т.е. умел метод или изкусно средство (санскр. упая), което ни помага да постигнем нашата истинска същност. Моля, не се улавяйте за думи като "молитва", "обети" и пр., а търсете смисъла зад тях. Въпросите ви са интересни и помагат да проясним някои ключови моменти, за което ви благодаря.

Вало: Пожеланията за благото на другите не водят до страдание.

Пожеланията за лично благо, често водят до страдание за другите.

Вало, би ли пояснил по-подробно. До какво всъщност водят 'пожеланията за благото на другите'?

Защо пожеланията за лично благо водят до страдание за другите?

Вало, би ли пояснил по-подробно. До какво всъщност водят 'пожеланията за благото на другите'?

Защо пожеланията за лично благо водят до страдание за другите?

Вало ще го поясни, но накратко: когато пожелаваме щастие и т. н. на другите, отслабваме привързаността си към егото, а когато желаем щастие на себе си (без да се съобразяваме с нуждите на другите), усилваме привързаността си към егото. Ключовия момент тук е, че т. нар. Его (което в действителност не съществува, защото не може да бъде открито нито в тялото, нито в чувствата и мислите ни) е корена на всички наши смущаващи емоционални състояния, които оцветяват нашите преживявания и в крайна сметка ни карат да действаме негативно. След това преживяваме резултата... С две думи: когато мислим и сме загрижени за другите имаме задачи и много интересни неща за вършене, но когато сме фокусирани само върху себе си - имаме проблеми :-)

Вало ще го поясни, но накратко: когато пожелаваме щастие и т. н. на другите, отслабваме привързаността си към егото, а когато желаем щастие на себе си (без да се съобразяваме с нуждите на другите), усилваме привързаността си към егото. Ключовия момент тук е, че т. нар. Его (което в действителност не съществува, защото не може да бъде открито нито в тялото, нито в чувствата и мислите ни) е корена на всички наши смущаващи емоционални състояния, които оцветяват нашите преживявания и в крайна сметка ни карат да действаме негативно. След това преживяваме резултата... С две думи: когато мислим и сме загрижени за другите имаме задачи и много интересни неща за вършене, но когато сме фокусирани само върху себе си - имаме проблеми :-)

Благодаря.

Шантидева го е казал най-пълно:

Цялата радост на света произтича от желанието за щастие за другите,

цялата мъка на света произтича от желанието за лично щастие.

Когато си щастлив е естествено да желаеш щастие и за другите.

Желанието другите да са щастливи не носи щастие само по себе си, защото не е искрено ако не си щастлив на първо място.

Това желание, или по-скоро идеята за него и мислите и действията в тази посока трябва да се съчетаят с няколко други практики поне, за да има резултат.

Вало ще го поясни, но накратко: когато пожелаваме щастие и т. н. на другите, отслабваме привързаността си към егото, а когато желаем щастие на себе си (без да се съобразяваме с нуждите на другите), усилваме привързаността си към егото.

Според мен като пожелаваш щастие на другите ти помагаш и на себе си, тоест на егото - но по по-ефективен начин.

Редактирано 26 септември 200916 г. от Tiho (преглед на промените)

Когато си щастлив е естествено да желаеш щастие и за другите.

Желанието другите да са щастливи не носи щастие само по себе си, защото не е искрено ако не си щастлив на първо място.

В общи линии е така

Това желание, или по-скоро идеята за него и мислите и действията в тази посока трябва да се съчетаят с няколко други практики поне, за да има резултат.

Да. Най-бщо желанието се поражда чрез 4-те безгранични отношения, а поведеннието са 6-те парамити...

Според мен като пожелаваш щастие на другите ти помагаш и на себе си, тоест на егото - но по по-ефективен начин.

Зависи - както посочваш по-горе трябва да съчетаеш това с някои други практики и с правилен възглед. Натрупването на положителни впечатления/заслуги (сонам) е предпоставка/условие за постигането/разкриването на нашето изначално осъзнаване/недуална мъдрост (йеше) Също така пожеланията, които се отправят не са наши, а са дадени от Будите и бодхисатвите, носята тяхната благословия (не много подходяща дума, поради страничните и конотации, но не намирам по-добра в момента) и ние най-общо се присъединяваме към тях... Или знаеш за какво става дума(така изглежда от поста ти) или си много умен. И в двата случая

Редактирано 27 септември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Как ще коментирате разделянето на будизма на две: Теравада и Махаяна?

кои са основните разлики и вие към коя принадлежите (будистите)

Как ще коментирате разделянето на будизма на две: Теравада и Махаяна?

Здравей,

Най-, най-общо Буда е преподала различни учения, които са подходящи за хора с различни наклонности и способности за разбиране. Въпросът е много обширен и има исторически и културно-философски измерения.

Редактирано 1 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Кои са основните разлики

Има пет характеристики, които отличават Хинаяна (Малкият Път) от Махаяна (Великият Път):

1. В Махаяна се постигат двата аспекта на т. нар. пустота (санскр. шунята): липса на независимо съществуваща личност (санскр. пудгала найратмя) и на независимо съществуване на всички външни и вътрешни феномени (санскр. дхарма найратмя), а докато в Хинаяна се осъзнава само първото.

2. В Махаяна чрез 4-те неизмерими/безгранични отношения (любов, съчувствие, симпатизираща радост и равнопоставеност) се развива т. нар. просветлено намерение (санскр. бодхичита) или стермеж да се постигне състоянието на Буда, за да се помага на всички същества, и на тази основа се практикуват 6-те освобождаващи действия (санскр. парамити): щедрост, правилно поведение, търпение, радостно усърдие, медитация и мъдрост.

3. В Махаяна практикуващия се освобождава от два типа "воали": смущаващите чувства и погрешните концепции относно реалността (като крайностите на етернализма, нихилизма).

4. Практикуването на Махаяна води до напълно просветленото състояние на Буда, а практикуването на Хинаяна само до т. нар. малка нирвана или лично совобождение (Шравака Архат или Пратйекабуда).

5. Съгласно ученията на традицията, която се опитвам да практикувам има 7 особености на Махаяна, които я отличават от Хинаяна:

* Велика цел (тиб. мигпа ченпо), която най-общо се изразява в желанието всички същества да бъдат облагодетелствани.

* Велика мотивация (тиб. друбпа ченпо), т.е. действията ни са насочени към освобождение от страданието на всички същества без изключение.

* Велика изначална мъдрост (тиб. йеше ченпо), чрез която познаваме абсолютната истина (двата вида вида пустота) и относителната (зависимото възникване), както и конкретните характеристики на всяко явление.

* Велико усърдие (тиб. цьондру ченпо), което се изразява в това, че практикуваме толкова дълго, колкото е необходимо (напр. три калпи), преодолявайки всякакви препятствия, за да постигнем състоянието на Буда.

* Велики изкусни средства (тиб. тхаб ченпо).

* Велика или пълна реализация на природата на ума/реалността.

* И от всичко това, възниква т. нар. спонтанна Буда-активност (тиб. тинле ченпо), която непрестанно и без усилие

облагодетелства всички същества.

Моля, имай предвид, че горното е съвсем общо и формално обяснение. Нито е задълбочено, нито е изчерпателно.

Съвремената Тхеравада е има много сходства с Махаяна, така че не е съвсем справедливо да се счита за типичен представител на Хинаяна-традицията. Гледната точка на Тхеравада е представена напр. тук: http://www.dhamma.ru/lib/t_m_ru.htm (руски) и http://www.budsas.org/ebud/ebdha125.htm (англ.)

Накратко на руски: http://www.berzinarchives.com/web/ru/archives/study/comparison_buddhist_traditions/general/survey_basic_forms_buddhism.html

На англ.: http://www.berzinarchives.com/web/en/archives/study/comparison_buddhist_traditions/general/survey_basic_forms_buddhism.html

P.S. На сайта на Алекс Берзин има няколко статии и интервюта за будизма и исляма, които може да са ти интересни

Вие към коя принадлежите (будистите)

Ако имаш предвид тези, които участваме понякога в този форум - практикуваме в една от 4-те основни школи в тибетския будизъм (Ваджраяна), които най-общо се отнасят към Махаяна, макар че могат да се разглеждат и като самостоятелно направление. Можеш да си го представиш като къща: основата са ученията на Хинаяна (4-те благородни истини, 8-делния път и т.н.), стените са ученията на Махаяна (обещанието и практиката на бодхисатва), покрива е Ваджраяна (изкусните методи и възгледа за изначалната чистота), т.е. тези неща в тибетския будизъм се изучават и практикуват паралелно и последователно

Редактирано 2 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Мерси за отговорите dagpo,трябваше няколко пъти да ги прочета и все още ги осмислям

Линковете ще прегледам и ще коментирам за Будизма и Исляма,ако нямаш против.

доста сложо ми се струва учението,как на практика се постига,не мога да си представя..

йеше ченпо-това е основата,нали?Искам да разбера за абсолютната истина и пустотата и кои са двата и вида.

...

Искам да разбера за абсолютната истина и пустотата и кои са двата и вида.

Това за съжаление не е толкова лесно. Има огромна разлика между интелектуално разбиране и живо, директно преживяване. За някои неща имаме общи преживявания, като за топло, студено, близко, далече ... и затова се разбираме. Ако един човек разказва на друг за това какво е преживял когато се е влюбил, вероятно вторият ще го разбере, защото това е нещо, което всички преживяваме. От друга страна, ако вторият никога не се е влюбвал, вероятно за него ще бъдат неразбираеми историите на влюбения.

Виж това сравнение с жабата и кладенеца : http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=26632&st=105&p=527114&#entry527114

От будистка гледна точка ние съществуваме от безначални времена. И никога не сме преживявали абсолютната истина. Можем да го направим, но това трябва да стане ползвайки подходящи методи, както и да бъдем водени или придружавани от някой, който вече има това преживяване.

От интелектуалното разбиране без практика и без някой, който да ни го "покаже" - няма полза.

как на практика се постига,не мога да си представя..

Стъпка по стъпка, както всяко друго нещо

Йеше ченпо-това е основата,нали?

Не съм сигурен, че разбирам въпроса...

Искам да разбера за абсолютната истина и пустотата и кои са двата и вида.

И аз Ще пробвам да отговоря.

Относителната и абсолютната истина не могат да бъдат разделени. Относителното/конвенционално ниво на разбиране ни показва как феномените се проявяват, а абсолютното - какви са в действителност. В контекста на трите пътя/колесници (Хинаяна, Махаяна и Ваджраяна) има различни философски школи, създадени след внимателен анализ и осмисляне на ученията дадени от Буда. Според индо-тибетската традиция те са 4, като първите две се отнасят към Малкия път (Хинаяна), а вторите две - към Великия път (Махаяна):

1. Вайбхашика - най общо, тази школа твърди, че външните феномени са съставени от финни, неделими частици (атоми), а вътрешния, възприемащ аспект (съзнанието) представлява перманентен поток от мигновенни възприятия. Също така, тази школа твърди, че обектите могат да бъдат възприемани пряко чрез сетивните органи.

2. Саутантрика - също приемат реалното съществуване на атомните или субатомните частици, както и на миговете на възприятието/осъзнаването, но твърдят, че е невъзможно директно да възприемаме обектите чрез сетивата, защото връзката между нематериалния свят и невещественото съзнание е невъзможна... Ще пропусна детайлите, че ще стане много сложно.

3. Читтаматра (още Йогачаря или Виджнянавада), която вече се отнася към Махаяна, твърди, че е невъзможно да възприемаме външните, материални обекти, ако по своята природа те се отличават от възприемащото, нематериално съзнание, т.е. (казано опростено) всичко е ум/съзнание, защото това, което възприемаме трябва да има същата природа, както и ума/съзнанието, което го възприема, за да може да бъде възприето. Последователите на тази школа вярват в три характеристики на реалността:

* ограничено, погрешно възприятие - това, което имаме, когато считаме явленията за реални и съществуващи независимо;

* зависими явления - начина, по който явленията се проявяват на основата на причини и условия; кармичните впечатления или семена (санскр. карма биджа) и навици/тенденции (санскр. васана) се съдържат в базовото съзнание;

* абсолютна истина - основата на реалността е т.нар. базово съзнание (санскр. алая-виджняна), което неконцептуално свободно от дуалистично разделение на субект и обект.

4. Мадхямака - е най-висшия възглед, който не стои дори между двете крайноси на нихилизма и етернализма/екзистенциализма, т.е. е отвъд всякакъв дуализъм:

* относителната истина тук означава, че всички феномени възникват взаимозависимо подобно на отражението на луна във вода;

* абсолютната истина е състоянието, в което разбираме, че на относително ниво всичко възниква взаимозависимо, което показва, че на абсолютно ниво, то е пусто/празно.

Пример (който бях дал и преди в този форум, защото ми се вижда много ясен) е дъгата: на относително ниво има такъв феномен, но той възниква в зависимост от светлината, капчиците вода във въздуха, мястото, от което наблюдаваме, зрителния орган, сетивното съзнание и т.н. На абсолютно ниво, обаче, няма дъга като самостоятелен, независимо съществуващ обект. Ако нямаме независимо проявяващ се обект, нямаме и независимо възприемащ субект, защото двете могат да са налични само едновремено (инак изпадаме в крайността на солипсизма). Този анализ може да се приложи към всяко явление (напр. тялото, мислите, външните обекти).

Мадхямака се разделя на рантонг (букв. "пуст в същността си") шентонг (букв. "пуст от нещо друго"). Рантонг, допълнително се дели на Мадхямака-Прасангика и Мадхямака-Сватантрика (а тя на още две, но да пропуснем това, че и без това стана доста сложно) И двете твърдят, че както личността (санскр. пудгала), така и външните и вътрешните феномени (санскр. дхарма) (това са двата аспекта на пустота, за които питаш)не съществуват самостоятелно и независисимо, и опровергава крайностите на материализма/етернализма и нихилизма чрез пет различни съждения. Разликата е, че Сватантрика обяснява относителната истина/реалност, а Прасангика опровергават всички погрешни възгледи чрез силогизми... Шентонг се отнася към т. нар. трето завъртане на колелото на Дхарма, в което абсолютната реалност се нарича Буда-природа (санскр. Татхагатхагрбха или Сугатагарбха), която присъства във всички същества...

Тези обяснения са доста общи и повърхностни, но Дхарма не може да се изучва във форуми. Съзнателно обяснявам нещата по по-традиционен начин с надеждата, че тези, които са изградили представите си за будизма от неавтентични източници (като писанията на Е.Б. и нейните последователи) ще се замислят

Все пак може би ще е полезно да погледнеш това: http://www.berzinarchives.com/web/x/pdf/?type=pdf&path=/web/x/prn/p.html_376800590.html&__locale=ru (рус.), http://www.berzinarchives.com/web/x/pdf/?type=pdf&path=/web/x/prn/p.html_544899454.html&__locale=en (англ.).

С

От интелектуалното разбиране без практика и без някой, който да ни го "покаже" - няма полза.

Съвършено вярно...

Редактирано 2 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

мда,аз разбрах,че не мога да се гмурна в дълбините на будисткото учение,преди

да съм изследвала повърхността,благодяря за отговорите и примерите.

все пак искам да попитам къде е мястото на злото в Будизма?

Сатаната,лошото,злите сили?

dagpo-статийките за Исляма и Будизма ca като книжки,чак като се дипломирам,ще имам време да ги изчета.

...

все пак искам да попитам къде е мястото на злото в Будизма?

Сатаната,лошото,злите сили?

В будизма от абсолютна гледна точка зло, лошо или Сатана - не съществува.

На относително ниво разбира се някои неща са добри, други не чак толкова, дори има и зли - Сталин, Хитлер, и всички които убиват поради нетърпимост и нетолерантност към другите или поради други причини.

От Будистка гледна точка, всяко нещо се случва като съвкупност от причини и условия. Всяко нещо се появява, променя се и рано или късно изчезва. От будистка гледна точка това което ни се случва сега (на всеки от нас) е резултат само и единствено от нашите минали мисли, думи и действия. И хубавите и лошите неща, които се случва са резултат от миналите ни действия, а всяко нещо което мислим, казваме или правим точно сега - определя бъдещето ни. Причина и следствие. И тъй като никой не съществува независимо от другите, това което се случва засяга много хора, всеки от които има индивидуални преживявания.

Цялото страдание и болка на света са резултат от желанието за лично щастие. Защо това е така?

Всеки се стреми да бъде щастлив и да избегне болката и страданията. Мотивацията зад всяко наше действие е желанието за щастие.

Много често обаче улисани в преследване на щастието ние не забелязваме, че позволяваме на "смущаващи" емоции, като гняв, гордост, завист, ревност, алчност, глупост ... да управляват мислите, думите и действията ни. Преследвайки лично щастие ние често не забелязваме че нараняваме другите. А понякога го правим съвсем съзнателно.

Всяка нещо което сме направили на другите, рано или късно се връща при нас. Всяко страдание което преживяваме в живота си е резултат от нашите собствени постъпки и мотивация.

Защо постъпваме така?

Защото не знаем как стоят нещата. Не знаем, а понякога не ни интересува, кои действия водят до щастие и кои до страдание. Имаме много идеи и представи и сме привързани толкова силно към тях, че ги смятаме за истински, или поне за по-истински от идеите на другите. Нямаме свобода и позволяваме на "смущаващите" емоции да управляват мислите, думите и делата ни. Във всяка ситуация в която има условия за гняв, ние реагираме с гняв, във всяка ситуация в която има условия за ревност ние реагираме с ревност... Създаваме страдания за другите, които рано или късно се връщат обратно при нас. Егото ни (като съвкупност от смущаващи чувства, закостенели идеи и навици) е ПРИЧИНАТА за всички беди, болки, проблеми и страдания. Причината за съществуването на Егото е непознаването, липсата на преживяване на това как стоят нещата. Всяко нещо което има причина - рано или късно изчезва. Когато премахнем или трансформираме невежеството си, егото също изчезва.

--

Има страдание. Това е първата благородна истина в будизма. Животът е пропит със страдание. Дори в моментите, когато сме най-щастливи се съдържа страданието, защото нито едно щастие в обусловения свят не е трайно. Може да се каже и по друг начин. Всяко преживяване в живота е страдание в сравнение с просветлението.

Страданието има причина. Основната причина за страданието е невежеството. Не като незнание или липса на информация, по-скоро като липса на преживяване на истинската ни природа.

Страданието има край. Това е състоянието на Буда, което е възможно да бъде постигнато от всеки и веднъж постигнато никога не се губи.

Има методи, които водят към края на страданието. Буда е преподавал 45 години след просветлението си. Оставил е огромно количество знания и методи водещи до състоянието на Буда, водещи до просветление. Умирайки Буда е казал:

"Умирам щастлив. Всяко учение, което може да ви облагодетелства вече съм го дал." и още :

"Не вярвайте на нито една моя дума, просто защото един Буда я е казал. Проверете всичко сами. Бъдете своя пътеводна светлина."

Будистките методи позволяват трансформация на егото. Колкото по-малко "смущаващи" емоции и дуалистични идеи имаме, толкова повече се проявяват истинските ни качества - безстрашие, радост и активно съчувствие. Това е същността ни. Ползвайки будистки методи ние не се усъвършенстваме, ние откриваме природата си, истинската си същност. Откриваме, че сме Буда и че всички останали също са Буди, независимо дали го знаят или ли не.

мда,аз разбрах,че не мога да се гмурна в дълбините на будисткото учение,преди

да съм изследвала повърхността.

Това,всъщност се отнася до всяка една сериозна духовна традиция.

В някой текстове се казва, че след като постигнал Просветление Буда Шакямуни казал приблизително следното:

Открил съм учение, подобно на нектар, което е спокойно, свободно от концепции, което е ясна светлина и е несъставно. Дори и да бъде преподадено, никой няма да го разбере, така че без да говоря, ще остана да живея в гората.

По-нататък историята разказва, че Брахма и други богове го молят да ги учи и едва тогава, Буда започнал да преподава.

Благодаря за въпросите...

Редактирано 6 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Само ще допълня нещо към отговора ми по предишния ти въпрос за абсолютната истина. Абсолютната истина е отвъд всички думи, понятия и концепции като напр., че нещата съществуват, несъществуват, че едновремено съществуват и несъществуват и нито съществуват, нито не-несъществуват. Езикът, който използваме се основава на дуалистичното ни възприятие за субект-обект, добро-зло, топло-студено, близко-далечно и т.н. и затова крайната реалност може да бъде определяна по-скоро негативно (като това какво не е), отколкото позитивно (какво е). Не започнах с това, защото, ако го бях написал всеки щеше да разбере, каквото му хрумне В определен контекст, някои неща могат да бъдат казани (като напр. това, че истинската ни същност е неделими пространство и блаженство, съчувствие и мъдрост), но това има смисъл главно за хора, които имат приемственост и практикуват, или поне изпитват някакво уважение към Дхарма, според мен.

Относно Сатаната... Принципно има най-разнообразни класове същества. Някои от тях са добронамерени, други неутрални, а трети вредоносни. В израз на безграничното си и спонтанно съчувствие Будите понякога се проявяват в т.нар. защитни ("гневни") форми, за да успокояват и учат последните. Такива практики се практикуват главно във Ваджраяна, но не могат да бъдат обсъждани тук...Споменавам това, защото е възможно да си попадала или да попаднеш на изображения на такива защитни аспекти и да се чудиш що за нещо са...

Абсолютно зло, както каза Вало, няма, защото поради обратната връзка (причина-резултат) то би се самоунищожило. Най-близкото нещо до това понятието е Мара(букв. демон). Най-общо има 4 вида:

* Скандха-Мара, т.е. че 5-те съвкупности или скандхи (форма, чувство, различаване, ментални фактори и съзнание) съдържат някакъв независимо съществуващ Аз, Его, личност, душа и т.н.

* Клеша-Мара, т.е. смущаващите емоционални състояния или чувства като гордост, ревност, привързаност, гняв, невежество и т.н.

* Мритю-Мара или страха от смъртта.

* Дева-Путра-Мара или привързаността към крайностите на хедонизма, себеугаждането и т.н.

Тези 4 състояния на ума са причина за страданието и възникват от невежеството.

Тук е нужно едно уточнение. В будизма невежеството (санскр. авидя, тиб. маригпа) не е просто липса на информация, а е по-скоро емоционално състояние, при което не само не знаем, но и не искама да знаем. Това е отказ да осъзнаваме. Това може да бъде илюстрирано с Първата Благородна Истина (за страданието). Макар цялостното и постигане да е възможно само, когато сме дотигнали до състоянието на Архат или Бодхисатва, то все пак някои нейни аспекти (напр. болест, старост, смърт и др.) са видими и сега, но ние често просто отказваме да ги забележим докато вече не е твърде късно да направим нещо. Най-често ние просто се опитваме да маскираме, да прикриваме това състояние на нещата, което, разбира се, е напълно безполезно.

В абсолютен смисъл, всичко е просто свободна игра на пустата, подобна на пространството същност на ума, проявление на неговата яснота, както игрите на сенките на листата или танца на облаците в небето, т.е. на това ниво няма разграничение между добро и зло, между "лоша" сансара, от която трябва да се освободим и "добра" нирвана, която трябва да постигнем или както се казва в Праджняпарамита сутра: "Няма страдание, няма причина на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постигане и няма не-постигане."

На относително ниво, обаче, тези разграничения са налични. И за да избегна всякакви спекулации на тема, че целта на будизма е някакво индеферентно (безразлично), отстранено и пасивно състояние, само ще припомня нещо, което Вало сигурно е обяснявал - Будите проявяват 4 вида активности (умиротворяваща, обогатяваща, вдъхновяваща и защитаваща), чрез които непрестанно и спонтанно облагодетелстват всички същества, които поне мъничко са открити към тях. Затова се казва, че съчувствието на Будите е като кукичка, а откритостта на съществата - като пръстен... Кукичката е винаги там, пръстена...

Дано съм бил от полза...

Успешно следване и дипломиране !

Редактирано 6 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

da

...., а трети вредоносни. В израз на безграничното си и спонтанно съчувствие Будите понякога се проявяват в т.нар. защитни ("гневни") форми, за да успокояват и учат последните. Такива практики се практикуват главно във Ваджраяна, но не могат да бъдат обсъждани тук...Споменавам това, защото е възможно да си попадала или да попаднеш на изображения на такива защитни аспекти и да се чудиш що за нещо са...

Защо да не могат да се обсъждат тук?!

Например Шоко Азахара е такъв предполагам:вредоносен будист,за това попитах за злото.

нещо ще ми кажете ли за него?

после ще питам още за страданието,ако може,виждам,че и двамата имате много знания.

пп мерси за пожеланието dagpo!

da

Защо да не могат да се обсъждат тук?!

Например Шоко Азахара е такъв предполагам:вредоносен будист,за това попитах за злото.

нещо ще ми кажете ли за него?

после ще питам още за страданието,ако може,виждам,че и двамата имате много знания.

пп мерси за пожеланието dagpo!

Според мен Шоко Асахара е объркан човек, който е повлякъл след себе си и други. Хитлер също е бил такъв човек, всички страдания не са били негово лично дело, а на и хора които са го следвали. Асахара и групата му са пример за култ. Една от причините за атаките е да се свали правителството и да се възкачи Асахара като имератор на Япония.

Шоко Асахара не е будист, доколкото прочетох в групата му са изучавали някои будистки текстове, но основно са били неговите лични коментари, той е смесил китайска астрология, кабала, хиндуизъм, елементи на будизъм, научна фантастика, християнство, Нострадамус и дао, но най-вече според мен личният си възглед.

От будистка гледна точка и Асахара и Хитлер имат буда-природа. Това е истинската им същност, както и на всяко чувстващо същество. Тази същност обаче е "покрита" от слоеве на негативни емоции и невежество. Това невежество ни държи в Самсара - безкрайният цикъл на раждане и смърт -Самсара, същността на която е страдание.

Страданието е резултат от следните 10 недобродетелни дела:

Три са свързани с тялото:

Убийство

Кражба

Неправилно сексуално поведение

Четири с речта:

Лъжа

Груба реч

Клевета - разединяваща реч

Безсмислена реч - празнословие

И три са умствени:

Алчност

Омраза

Невежество

Добро и зло съществуват на относително ниво. Тоест те зависят от много фактори и от гледната точка. За един добро е едно, за друг същото нещо може да не е. Така или иначе всеки преживява резултата от собствените си дела. Причина и следствие. Карма. Не предопределеност. Когато извършваме десетте недобродетелни действия, съответно след това си понасяме резултатите от тях. Всичко е взаимосвързано и взаимозависимо.

Тъй като всички се стремят към щастие Буда е дал съвет вместо 10-те недобродетелни дела, да се вършат противоположните, така човек спира да вреди на себе си и на другите.

Здравей Aliah,

Онова, което имах предвид е, че практики и въпроси отнасящи се до Ваджраяна не могат да се обсъждат, а споменах тези неща, защото (повтарям се) може да попаднеш на изображения на т. нар. защитни или „гневни” Буда-форми и това да те озадачи. Нямах предвид хора, а вредоносни същества, които не са в човешко тяло...Но поставения от теб въпрос е напълно в реда на нещата и можем да го коментираме свободно...

Относно Асахара, няма много какво да добавя към написаното от Вало. Асахара никога не е бил будистки учител и не е преподавал Дхарма, но е използвал интереса към будизма, за свои цели. Това, което е преподавал е хибридна смес от всякакви учения. В определен момент се е позовавал на авторитета на някои будистки учители, но подобни неща се случват често, уви. Всеки би мгъл да използва Библията, Корана, Ведите и Упанишадите, Трипитака, Теорията за еволюцията на Дарвин и какво ли още не, за да се опита да легитимира и оправдае престъпленията си.

Вредоносен будист е нонсенс , което не означава, разбира се, че всички будисти са ангели и светци. Будистите не са Буди, а Будите не са будисти Ще цитирам Дзонгсар Кхйенце Ринпоче от книгата му "What Makes You not А Buddhist" :

"Будизмът и будистите са различни неща, също както демократите и демокрацията. Уверен съм, че много будисти са извършвали и извършват ужасни неща по отношение на себе си и на околните. Но радостното е, че до днес будистите никога не са разпалвали свещенни войни и не са ограбвали храмовете на другите религии в името на Буда или за да ги обърнат в своята вяра.

Като будисти, вие трябва да се придържате към следната политика: един будист никога не участва в кръвопролития в името на будизма. Вие не бива да убивате дори насекомо, камо ли човек. Ако научите, че някой будист или група будисти постъпват по такъв начин, вие като будист, трябва да изразите протеста си и да ги осъдите. Ако запазите мълчание, то вие не просто не им се противопоставяте: по същество вие ставате един от тях. Тогава вие не сте будист."

(преведох го в момента, така че не е много гладко...)

Успяхме ли да отговорим на въпроса ти?

Редактирано 8 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Успяхме ли да отговорим на въпроса ти?

По-подробно от необходимото,благодаря ви!Наистина е доста интересно,но и сложно.

искам да попитам как се обяснява Хармонията в природата според Будизма?

По-подробно от необходимото,благодаря ви!Наистина е доста интересно,но и сложно.

искам да попитам как се обяснява Хармонията в природата според Будизма?

Кое точно в природата е Хармония? Всичко ли в природата е Хармония? Има ли нещо извън природата?

Всичко ли в природата е Хармония?

Хармонията на живата и не живата природа.,,Случайностите,,благодарение на които земята се върти,хим.процеси се случват и т.н.

Хармонията на живата и не живата природа.,,Случайностите,,благодарение на които земята се върти,хим.процеси се случват и т.н.

Когато тежкотоварен камион се блъсне в кола и резултата е няколко размазани тела, това част ли е от Хармонията на природата?