на 8.01.2020 г. в 18:58, Śūnyatā написа:

Според логиката на Аристотел си прав, но според будистката не, защото феномените нито съществуват, нито не съществуват, тоест съществува/не съществува са нерелевантни на действителността твърдения.

Ти го казваш ама не мож си го представиш.

Ама как звучи помпозно не били релевантни. Ма то релевантно на действителността е или го има или го няма.

Относителна истина е вярно но донякъде.

преди 2 часа, dagpo19 написа:

в разговора ви

Нищо не прекъсваш, байдъуей.

"разговора" е монолозен, защото той е пред огледалото си. Сред фантазията му той "помага, разяснява, обозначава, поучава... и говори на някаква голяяяяяяма публика, с похватите на 'множественото число', чрез серия заучени реторични трикове от времето на основото му образование.

Разговор няма и няма как да е наличен. Ползичките изключват да е наличен разговор в който дисонансите е възможно да се появят. Все пак - заради тях цял един "свят" се самообразува и самоподдържа, за да се изживява някакъв фантазьор сред него.

Иначе ти си с идеята че "нещо му пишеш"... Няма проблем, но пък той всичко си знае и ти си вече остаряла тема за него. Докарай му буда - че това било условието той да се посвети... - "изцяло и докрай"... Все пак направѝ жест за спасение и достави утеха и радост за "колегата..."

Той толкова хора е спасил, такова състрадание и жалост, колко се е раздал за да помага... И продължава - и сред форума неговата мисия е това, вече тема след тема, неуморно, той помага и насочва публиката, събира си цитатите сред имитация на "разговори"... Така са добрите, умните и мъдрите хора, ей...

преди 34 минути, Аlex&Vanko написа:

Ама как звучи помпозно не били релевантни.

Помпозното по-хваща дикиш, а и така го е прочел и запомнил, и си го репликира после.

Папагалите не могат да четат, така че все пак... това е победа за еволюцията. Не е малко де.

преди 51 минути, Аlex&Vanko написа:

Ти го казваш ама не мож си го представиш.

Допускаш грешка, когато утвърждаваш какво може и какво не може да си представи някой друг. Ако някой не може да си представи нещо, значи просто не му достига въображение. Знам че е трудно, когато ясно виждаш нещо, да си представиш че всъщност го няма, но това не е невъзможно.

Пробвай да пишеш за себе си, вместо да обсъждаш другите. Можеш ли? Възможно ли е?

айде дееееее - какво стана с рубриката "на благо кафе и приказки за будизъм"?

Дано утринта да е донесла малко отпадане на някои вечерни преумори, защото тия  бълнувания с "въображенията, дето не достигали...", "... но не е  невъзможно (да си представиш)"... Друго е да се влезе фантазьора в любимата си роля на напътник и разяснител, но то това вече не върви дори и пред деца като "ванко".

 

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Допускаш грешка, когато утвърждаваш какво може и какво не може да си представи някой друг. Ако някой не може да си представи нещо, значи просто не му достига въображение. Знам че е трудно, когато ясно виждаш нещо, да си представиш че всъщност го няма, но това не е невъзможно.

Да двойно отрицание. Не мож си го представи защото не можеш да го опишеш.

преди 6 часа, _ramus_ написа:

айде дееееее - какво стана с рубриката "на благо кафе и приказки за будизъм"?

Дано утринта да е донесла малко отпадане на някои вечерни преумори, защото тия  бълнувания с "въображенията, дето не достигали...", "... но не е  невъзможно (да си представиш)"... Друго е да се влезе фантазьора в любимата си роля на напътник и разяснител, но то това вече не върви дори и пред деца като "ванко".

Ти ДОБРОДЕТЕлен ли си?

на 5.01.2020 г. в 13:47, rurk написа:

Всеки изминал ден пък аз виждам, че няма смисъл/причина да участвам в този форум, за което "отваряне на очите" благодаря на всички вас!

Затова и рядко съм писал, от време на време. Но кат че май и това е било повече...

Китайската поговорка казва:
"Да не поговориш с човек, който е достоен за разговор, значи да загубиш човека.
А да говориш с човек, който не е достоен за разговор - значи да губиш думите.
Мъдрият не губи нито хората, нито думите."

Има ситуации, в които обясняването не помага и даже напротив:
колкото повече се говори, толкова повече се замъглява смисъла и става все по-неясно.

Затова не придавам първостепенно значение на думите - едно е да се каже, друго е да стане.
Още по-малко пък да съдя за хората по думите им.

Както в интервютата, които журналисти са вземали от хора, постигнали особено дълголетие, към 100 и повече години:

Питат всеки от тях - така и така, как постигнахте вашето дълголетие ?
И един отговаря че ял това, друг онова;
един правил едно, друг друго; един пиел, друг не пиел.
Въобще много различни отговори.

Но всички те наистина са постигнали дълголетие и това е най-важното в случая.
Значи или може по различни начини, или те сами просто не могат да обяснят истинската причина и думите нямат значение.

 

Обясни как нещо логично ще съществува и няма да съществува Шуня? Ти го имаш усетено,преживяно но мълчиш нали?

преди 1 час, Аlex&Vanko написа:

Обясни как нещо логично ще съществува и няма да съществува Шуня? Ти го имаш усетено,преживяно но мълчиш нали?

Как така, днес гледаш някой жив и здрав - ще съществува, а утре (пак днес) го гледаш мъртъв - няма да съществува? Логично/нелогично - факт.

Как така, вчера (пак днес) човекът изглеждаше много добре, писа в Калдата даже, нищо му нямаше? А днес/незначещ нищо - урна с прах...

преди 1 час, Аlex&Vanko написа:

Обясни как нещо логично ще съществува и няма да съществува Шуня? Ти го имаш усетено,преживяно но мълчиш нали?

Не знам защо продължават тези безсмислици. Илюзията съществува ли, след като имаме осъзнаване? Ако човек излъже друг човек, лъжата съществува ли за лъжещия, след като той знае, че казаното е лъжа?

Какъв изобщо е критерият за съществуване? Защото преди няколко дни някои участници се възпротивиха, че трябвало понятията да са точно дефинирани, а сега виждам, че под "съществуване" се възприема нещо твърде различно от общоприетото. 

За съществуването. Може да се разграничат два вида съществуване - на ниво възможност и на ниво събитие. В себе си имам зар, като при хвърлянето може да се падне всяко число от едно до шест. Възможността е налична - това не може да се отрече. Да кажем възможността да се хвърли пет съществува. Но можем да не хвърлим петица и от хиляда хвърляния - теоретически е възможно. Събитие имаме когато нещо вече е реализирано. То вече е минало или ако говорим за все още продължаващ процес - настояще. Границата между минало, настояще и бъдеще невинаги е лесно-различима. Съществува ли миналото? Можем да го осъзнаем, как тогава можем да твърдим, че не съществува? Нещо повече - мислейки за миналото, ние можем отново да събудим силите, които са били активни преди време. 

Споменаха се факти. Но ако се приеме, че миналото не съществува, то и фактите не съществуват. Всичко свързано с едно конкретно събитие е факт. Да, в разговорния език под "факт" могат да се разбират и определени униварсални правила и зависимости. И споменавайки тези зависимости - те съществуват ли. Гравитацията на Земята съществува ли? Това е реално действаща сила. И отново, ние можем да осъзнаем тази сила. Когато Земята престане да съществува гравитационното й привличане също ще престане да съществува. Но ако говорим за гравитация общо - ще съществува ли тя като принцип, ако допуснем, че всички тела пораждащи гравитация изчезнат? Разбира се, че ще съществува. В момента в който са налични подходящите условия - струпването на маса в някаква форма, - то и гравитацията ще се прояви.

Някак си се правят опити да се "закове" точно истината, да се опрости и обобщи. Но всъщност да се дадат точни определения означава да се ограничи това, което се определя. Не че понякога такова ограничаване не е необходимо и полезно, но ние трябва да сме наясно, че действителността надхвърля представите ни.

Чисто практически отправна точка трябва да е съзнанието.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

но ние трябва да сме наясно, че действителността надхвърля представите ни.

Още с много други положения е нужно да е наясно всеки "(из)мислител". Например - с целта на размислянето - за какво точно, кое точно, и защо така...

Освен това всичко описано относно 'съществуване' е размислително. Пада мислещия... и вече го няма отражението... И това е - нито 'възможности', нито размислителни упражнения. Въпросите за "времето", за минало и бъдеще, за настояще... всичко това са концептуални казуси и те се въвеждат само за целите на размислянето.

Паметта определя т.н. "минало", но паметовата система у човека е сложно-съставно и тя има някои особености, заради които тя е ненадежден инструмент. Много внимание и познаване са нужни, за да се излезне от "паметовия капан" и множеството заблуди, на които той е извор.

С "бъдещето" цялата работа е също изменчива, защото се касае за проекции и обработка на натрупвания, създадени от паметта и работата с "модели" в проекциите за "бъдеще"...

С "настоящето" - положението е още по-плъзгаво... заради огромен брой изменчивости и условия сред които да се състави и динамизира "отражението". И сред него - "Отразителя".

Но най-вече - размислителят  имитира съждения и извеждане. Целият процес е по готов сценарий, защото цялата му нагласа е насочена към конкретен резултат, към който той се стреми. Нямат стойност нито едни съждение, когато Съждителят няма стойност. Философията не е практическа дисциплина, а само упражнителна, само допълнение към практическият живот.

Хора изгубени сред съждения и преживяванията си от тях, не са никакви мислители, защото целта на всички упражнения е да се докарат до Съждителя подходящ контекст сред който той да намери нужните за него изживявания. Ммного е лесно да се забележи нивото на "освободено от натрупан опит, фантазиране", зад завесата на "съждения", които само са нагласени за да приличат. Точно това е изписано и в тази тема, както и целият раздел РЕЛИГИЯ, мистика и т.н.

Нуждата от свободно фантазиране е съвсем ясно изразена, но дори и свободно фантазиране не е основната цел. Фантазията и въображението стават също заложници на потребността от изживявания на "имитатора" - точно както е и имитацията му на "мислене". Именно това поражда самозаблудните му действия, довеждащи и до пренастройка и реконструкция на неговата картина на "реалността", сред която да се затвори самозаблудата.  Цялата работа остава отново в самия "имитатор", който нито е фантазьор, нито е мислител, а просто пристрастен и зависим от самозаблудата си. Само изглежда че е парадокс - че самата самозаблуда е производно на Заблудения, с идеята че именно това е "истината", и той непрекъснато е зает да влага огромната си житейска енергия да я валидира, доказва, налага и утвърждава като "ИСТИНА". Единствената възможност към изход от това... постепенно се превръща в отрицаваща за Самозаблудния...

Така, че в анализа на едно извеждане не е трудно да се забележат целите на Съждителя... Никак не е трудно - още повече, когато са написани. Високото ниво на абстрактност подава възможност вътрешни фантазии да се промъкнат през несъзнателно насочване на отражението, чрез което да донесат нужните изживявания. "мисленето" в този случай, е чиста фикция, защото несъзнаваното го стартира, насочва, ограничава. Борави се с готови модели и концепции, които обаче внимателно се филтрират, подбират подходящите за предварително определената цел.

И така се съставя лична версия, която само имитира че е съждителна. Съждител няма, а е налице имитатор - всъщност много подобно на трескавото поведение на наркомана, в търсене на поредната доза. Но в действията на наркомана са видни лесно различими и характерни моменти. Докато в изгубените 'духовни фантазьори' всичко това е потопено в неясни мъгли сред които те привиждат миражи... Всичко това става още повече заблудно, когато привиждането на миражите стане групово поведение и започнат един на друг да си играят на "отразители" и "валидатори"..

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Чисто практически отправна точка трябва да е съзнанието.

Ето така се пишат 'примерите':

Чисто практически това е напълно абсурдно - концепция, с високо абстрактно значение, без какъвто и да е ясен периметър, значение и критерий - да бъде "практичесна отправна точка".

Нямаш си въобще идея за "практичност", защото ти също си изгубен някъде сред духовните си миражи... И също си "наркоман".

Ей така се пишете и разказвате за кои се фантазирате, под претекст че се "дебатира" или общува... Все пак добре че не е налице 'фантазна сходимост', особено по опорните точки... но пък вие си ги разигравате фантазно и ту един, ту друг застава на "катедрата на пастора" зает да обяснява и разяснява на фантазната му публика, как той знае истината и е будител на невежите маси. Всеки един влиза в тази роля периодично и това е приличен лакмус за вътрешното фантазно състояние и непрекъснатите флуктуации на фантазните структури, играещи самозаблудната роля.

преди 8 часа, Shiniasu написа:

 

Какъв изобщо е критерият за съществуване? 

Нещо да има възникване, продължителност и прекратяване. В контекста на будистката епистемология, то това е дефиницията за съставен феномен. Това, което се обяснява в мадямака е, че феномените са отвъд четирите крайности, т..е. ако вземем първата хипотеза, то не възникват от себе си, нито от друга причина, нито от съчетанието между двете, нито без причина. Възникват взаимозависимо. Това са само думички. Човек трябва да отдели врема да прочете  Нагарджуна и Чандракирти, за да се ориентира за какво става дума. Никакъв начин няма цялата аргументация да бъде изложена в няколко поста. И после, то за тези, които практикуват буда-дхарма, то тези обяснения имат важно, но не основно значение.  Понеже практиката е нещо много сериозно и лично, и не се свежда до четене и цитиране на сутри и шастри.

преди 10 часа, Shiniasu написа:

Какъв изобщо е критерият за съществуване? Защото преди няколко дни някои участници се възпротивиха, че трябвало понятията да са точно дефинирани,

Съществуващ=подлежащ на достоверно познание. Според определението от сайта на Берзин 

Validly knowable phenomena

Phenomena that can be the objects of valid cognition. Synonymous with "existents." 

Существующие явления

В соответствии с проводимым в буддийской философии анализом существующие явления (yod-pa) включают в себя все, что может являться объектом достоверного познания. Если нечто существует, оно может быть достоверно познаваемо, и на самом деле существование чего-либо может быть установлено только в связи со способностью этого явления выступать в качестве объекта достоверного познания. Иначе, мы вообще не могли бы обсуждать этот предмет или решать, существует он или нет. Однако существующее и познаваемое может быть как наличием чего-то (утверждением, sgrub-pa), как, например, стол, так и отсутствием чего-то (отрицанием, dgag-pa), как, например, отсутствие стола.   http://studybuddhism.com/ru/prodvinutyy-uroven/abhidharma-i-filosofskie-shkoly/tipy-yavleniy/neizmennye-i-izmenchivye-yavleniya 

(и т.н. Да добавя стотинка към касичката с определения

преди 1 час, dagpo19 написа:

Нещо да има възникване, продължителност и прекратяване.

Доста различно от горното? Според твоето определение постоянните феномени не съществуват. 

"Неизменные явления

Существующие, достоверно познаваемые явления включают в себя как неизменные (rtag-pa), так и изменчивые (mi-rtag-pa) явления, обычно называемые соответственно постоянными и непостоянными. Однако критерий различия между ними заключается не в том, сколь долго существуют те или иные явления. Дело скорее в том, изменяется или нет от момента к моменту какое-либо явление на протяжении своего существования, вне зависимости от того, сколь долго оно может продлиться.

...

Существует четыре вида изменчивых явлений. Это явления, которые:

Имеют начало и конец – как, например, наше грубое физическое тело, отношения с кем-либо или вспышка гнева.

Не имеют ни начала, ни конца – как, например, поток нашего сознания.

Не имеют начала, но имеют конец – как, например, отсутствие осознавания (неведение, заблуждение), сопровождающее поток нашего сознания.

Имеют начало, но не имеют конца – как, например, смерть любимого человека или преображение потока нашего сознания во всеведущий ум будды и его функционирование в этом ключе.

преди 1 час, witness написа:

Според твоето определение 

Според коментарите ма Дзонгар Кхйенце Ринпоче към Мадямакааватара на Чандракиети напр. това е дефиницията за съставен феномен. Нищо повече не съм казал, т.е. не съм писал нищо за несъставните феномени, т.е. не ми приписвай неща, които не съм писал. Прочие, пак повтарям, че извън контекста на будистката практика тези неща е безпредметно да се коментират, т.е. безполезно е да се обсъждат с хора, които не практикуват и това би ти го казал Дзонгкапа, Далай Лама и всеки деуг от тези, които цитираш. Поздрав!

преди 1 час, witness написа:

Съществуващ=подлежащ на достоверно познание. Според определението от сайта на Берзин.

Съществуването преминава под знака на непостоянството. То не е едно и също в два последователни момента, следователно няма как да бъде обект на достоверно познание. Това което написа Дагпо не е негово определение, а на Нагарджуна. Ако виждаш разлики, те са между Берзин и Нагарджуна. А постоянни феномени виждаш ли? 

Съществувне, според речника, означава преживяване, изпитване на някакво чувство. Ама така и не си купи речник. Почти всеки ден научавам нова дума, чието значение няма как да се види никъде в интернет или вехти издания. Дайте по някой лев за да се ограмотите, че иначе писането се превръща в загуба на време.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Съществувне, според речника, означава преживяване, изпитване на някакво чувство.

Не че и да си купиш "речник" би имало значение. Но пък всеки си подбира каквото му изнася. Специално ти - точно според ползата и потребностите ти на фантазьор.

Такааа - всеки се изпражни тук да си каже рецитацията "според този или онова, кое, кое какво било" (съществуване... гаси зора тва...  )... И това ли означава 'да си изясним понятията"?

Голямо изясняване пада, ей! Малиииии!!! Не минава ден без веселба тук.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Такааа - всеки се изпражни тук...

Малиииии!!! Не минава ден без веселба тук.

Тъй, тъй, как иначе ще се появи Петрус Рамус, ако нямаше из...? Те го призовават, съществуване след съществуване. Обуславят живота, веселото му настроение, изтръгват го от небитието. Той е коефициент на из..., част от уравнението. Те са негов хабитат (in inhabitas), естествена околна среда. Само сред тях той се чувства нормално, на място, изобщо чувства и се проявява, страда, опитвайки се да осмисли илюзиите, сянката която нарича свое съществуване, да запълни вътрешната си празнота*. Но уви...

*недостиг, непълнота, липса 

Днес в кафенцето сутрин, е имало и хапченце за романтични фантазии... Благи, разбира се, със съвсем лек будистки уклон, но и с психологични залитания.  Мешавицата която резултира е нещо като микс между чесън, прясна коприва и тамян...

Всъщност една неизразена творческа душа напира зад театрото.  Все още само напира... Папагаленето е твърде развито като похват, за да й даде шанс да я допусне "на светло".

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Съществуването преминава под знака на непостоянството. То не е едно и също в два последователни момента,

Това го знае всеки първокласник.

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

следователно няма как да бъде обект на достоверно познание.

От едното не следва другото. Промяната може да се наблюдава, изучава и опознава. 

преди 17 часа, witness написа:

Съществуващ=подлежащ на достоверно познание

Това ми се струва най-точно и пълно. За четерите вида явления описани след това обаче не съм много съгласен. 

Но не е само познание, а изобщо взаимодействие. Съществуващото често разглеждаме статично, забрявайки за движението, което е обратната страна на монетата. Но може ли да се прекрати движението? И каква възможност ни остава, ако не може?

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Това го знае всеки първокласник.

Може да се знае от първокласник, но ти не го знаеш, понеже вярваш в съществуването на неизменни или постоянни характеристики и феномени.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Промяната може да се наблюдава, изучава и опознава.

Може, но само ако е изправен инструмента (разума), който я изучава и опознава. С бъгав инструмент (представи за Бог, постоянство, калпи и т.н.) - калпав резултат.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Може, но само ако е изправен инструмента (разума), който я изучава и опознава. С бъгав инструмент (представи за Бог, постоянство, калпи и т.н.) - калпав резултат.

Ти по-добре си мълчи.Познанията ти в коя да е област са средношколски, че и по примитивни.

преди 1 час, badr написа:

Ти по-добре си мълчи.Познанията ти в коя да е област са средношколски, че и по примитивни.

Ако пишех, че вярвам в Бог или Аллах, нямаше да ме караш да мълча, дори да ми липсваше средно образование. То е необходимо за изграждането на критичен разум, който умее да анализира, разпознава измамите и да не вярва сляпо, невежествено. А за да вярвам в измислици, суеверия и примитивизми не ми трябват нито познание, нито образование. Но на темата има етикет будизъм, от което следва че концепцията за Бог тук не върви, ако ще и модератор да се намеси.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Но на темата има етикет будизъм, от което следва че концепцията за Бог тук не върви,

Всъщност, ти си единственият засегнал тази концепция днес. 

преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Съществуването преминава под знака на непостоянството. То не е едно и също в два последователни момента, следователно няма как да бъде обект на достоверно познание.

 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Може, но само ако е изправен инструмента (разума),

Последно "може" или "няма как"? 

Питам сериозно. Не с цел заяждане. Защото този извод от единия цитат ми се струва доста погрешен. 

преди 59 минути, Shiniasu написа:

Всъщност, ти си единственият засегнал тази концепция днес.

Изброявах някои лъжи и заблуди, които пречат на човек да мисли трезво. Това че някой подскача на една от тях не е мой проблем.

преди 59 минути, Shiniasu написа:

Последно "може" или "няма как"? 

Питам сериозно. Не с цел заяждане. Защото този извод от единия цитат ми се струва доста погрешен. 

Струва ти се, защото не четеш внимателно.