Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Здравейте,

Не знам как стигнах до тук. Мъж на 30г. Имам дете, от жена, която вече не обичам, но с която съм прекарал 1/3 от живота си. Произлизам от средностатистическо българско семейство (клонящо към бедно) от малък град. Имам най-прекрасните родители на света, имах и най-прекрасното детство на света с истински приятели и щастливи преживявания. Бях умно хлапе, с което всички искаха да играят. По-късно в училище бях буден. Отличник, никога зубрач. Възпитам съм в патриархално семейство с ценности. Въпреки бедните години, живеехме богато - голям сплотен род, всички си помагахме. Бях наистина щастлив въпреки недоимъка.

Но имах и моменти в юношеските години, в които не можех да поканя приятели в къщи или да присъствам на купон, поради липса на основни удобства или средства. Казах си, че ще работя здраво, за да не позволя никога аз или семейството ми да бъдем в такава позиция. Кандидатствах в престижен за времето си университет във Варна. Началото на 2-ри курс се запознах с момичето, с което преживяхме доста време и което стана майка на детето ми. Намерих си работа, не мога да кажа професия, но работех здраво, взехме си жилище. Прекарвахме добре през годините. Трудности и препятствия - бяхме заедно. Малко по малко започнах да усещам промените във времето. Загубих връзка с голяма част от приятелите в миналото. Една голяма част от тях се поеха по различен път, с други просто загубихме допирни точки. В течение на времето и въртележката от битови промени не усетихме как прекарахме 9 години заедно с нея. Една сутрин чух новината, че ще ставам баща. Наистина се развълнувах, винаги съм искал деца. После обаче... се замислих за последните 1-2 години от живота ни. В течение на времето, харахтерите ни се бяха доизграждали и някак усещах, че пресечните ни точки вече се разминават. Казах си, може би детето ще промени това. Едно ново начало и радост в живота ни. Но не стана точно така. Чувствам се все по-празен, когато се прибера в къщи, а темите ни за разговор са все по-повърхностни и лишени от смисъл. Често се разминаваме и в мненията си по основни въпроси. Наскоро започнахме да се караме. 

Реших да бъда прям първо със себе си, после с нея. Зададох си въпроса, дали това е човек с който мога да изкарам остатъка от живота си. И си дадох сметка, че това не е така. Поговорихме с нея няколко пъти. Зададих и същия въпрос и ..плака, но усещам, че дълбоко в себе си и тя не е щастлива. Наясно съм, че любовта е временно явление. Но при мен вече липсва и любовта към живота. Някога целеустремен и уверен, днес не намирам щастие в нищо, освен в малкото дете. Предложих и да направим консултация със специалист, но тя отказа твърдо.

Помня ясно, малко преди да завърша гимназията, как си представях 30-тата си годишнина. Малък успешен личен бизнес, току-що създаден след напускане на работа от висока позиция, от която съм научил много. Жена, която обичам безумно и която ми е родила момиче и момче.

Днес.. се чувствам като в капан на собствената си съдба. Наясно съм, че човек сам кове съдбата си.. Решенията, които съм взел преди 10 години се връщат днес като шамар. Но... как да сложа край, как да променя съдбата си, когато вече има нов човек, за който трябва да поема отговорност. Дори не знам как да прекратя тази връзка. След толкова много време, дори когато чувствата ги няма, е толкова трудно да приключиш всичко. Трудно е да бъда егоист. Но... не съм щастлив. Дори някакви гласчета, които ми говорят, че живота няма смисъл... започнаха да шушукат все по-силно. И не мога да ги спра.

А истинските приятели, с които мога да седна на по бира и да си излея душата .. вече ги няма. Чувствам една студенина. Сам в големия град, с несбъднати цели, мечтаещ да усетя онази любов и топлина.. от детството. 

Майка ми, която ме познава така добре... усеща какво ми е, но не смее да коменитра. За родителите си аз съм успял млад мъж, който въпреки трудностите е съградил нещо.

Всеки ден се будя, като знам, че денят ще е напълно еднакъв с предишния. Малко по малко гасна и усещам, че бездната под краката ми става все по-дълбока.

Затова пиша и тук.. защото няма с кой да споделя. Душата ми се къса, искам да върна времето, това е най-голямата ми мечта.. но не мога...

 

Благодаря на всеки, който е прочел това докрай. И ако някой, с повече опит или светлина от мен може да сподели съвет, на драго сърце ще го послушам.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това според мен е комбинация от неосъществени мечти и години на сиво ежедневие.

И аз преди 6 години си мислех, че ще имам собствена средно голяма успешна фирма, но научих, че в живота само с искане не става. Трябва и да имаш за да вложиш първоначално и тогава да седнеш на директорския стол и да управляваш.

Отидете на почивка колкото се може по-далече за колкото се може повече време и ще избягате от сивото ежедневие. Ще откриете много забавни страни на живота.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравей.

Отдавна не бях чела нещо толкова добре описано. Грамотно, ясно, откровено!

Само заради това като начало бързам първо да те предупредя, да не откликваш на всеки отговор от форумни "специалисти" и многознайковци. Да, това се отнася и за мен, защото тук са предимно непознати хора, които колкото да имат близки до твоите емоции, няма да ти помогнат много с мненията си, ако споделят, те как и защо са постъпвали.

След това, хъм ... Един вариант е сам ти да започнеш да ходиш при Психолог. Аз лично съм много мнителна към тези днешни псевдоспециалисти, но ако има някой препоръчан, заплаща се, но не пречи да опиташ.

И, накрая, аз ще следя темата ти и ако мога ще ти помогна.

Поздрави!

преди 5 минути, ice_lion__01 написа:

Това според мен е комбинация от неосъществени мечти и години на сиво ежедневие.

И аз преди 6 години си мислех, че ще имам собствена средно голяма успешна фирма, но научих, че в живота само с искане не става. Трябва и да имаш за да вложиш първоначално и тогава да седнеш на директорския стол и да управляваш.

Отидете на почивка колкото се може по-далече за колкото се може повече време и ще избягате от сивото ежедневие. Ще откриете много забавни страни на живота.

Той не иска да бяга, иска да го промени!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я да се хващаш в ръце и да спреш с глупостите!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Форумния психолог Белгиеца хлопна кепениците  та не вярвам да има кой да ти помогне


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Никакъв психолог не ти трябва.  На господ най забавно му било,  като гледа хората как си правят плановете. 

Това, което усещаш се нарича реалност.  Като се появи детето грижите покрай него правят дните еднакви.  Работа, задачи,  после грижи,  и станало време за лягане.  Половинката ти вероятно също се чувства отегчена от еднаквото ежедневие,  вероятно от там идват и търканията. Щом сте прекарали толкова години заедно,  аз лично не мисля че е случайно.  И темите е нормално да се изчерпят,  говорили сте,  говорили.  Но помисли дали любовта е изчезнала,  или просто боксува.  Или го няма привличането,  но чувствата ги има, все въпроси на които ти трябва да отговориш,  предимно пред себе си.

Ако чисто хипотетично,  оставиш нея и се хванеш с друга,  мислиш ли че след още 9 години положението ще е различно?  Може би не е от момичето ти, а такава е реалността във връзките. 

Подкрепям първия коментирал,  ако имате възможност направете нещо различно,  на различно място, за повече време.  Сивото ежедневие действително смазва,  и е нормално да сте изнервени. 

Като ти чета поста, достатъчно си нормален,  не се вкарвайте във филми с психолози.  

Относно плановете, пропуснах да кажа,  на 30 и аз се виждах по този начин, имах някакъв напредък, но не беше това, което бях планирал.  Тоест,  и аз се запознах с реалността  :) Продължавам напред,  отложих го за на 40. Хубавите неща бавно стават, не се отказвай от мечтите си,  каквото правиш прави го качествено и ще успееш. 

Успех. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Където няма истинска любов между двама човека, там има скандали. 

Мъжете по мои наблюдения още към 18-21 се изчерпват на любов и почват само на секс. Ако от тази възраст не са заедно с първата си любов, а след нея пробват още и още, то никога не се влюбват истински. И после стават такива изпълнения и деца се правят, които няма да имат щастието да живеят с двама обичащи се родители.

Съвет: да беше си останал с първата любов. Или да беше търсил повече и не само на признак "симпатична сгодна момичка". 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, flashl написа:

....

   Welcome to the soft parade - e написал поета.

И къде ще избягаш сега - на планина, на море, на почивки, при друга жена, в алкохола, при психолог, къде ми кажи ще се опиташ да избягаш, за да ти разкажа как други хора са се провалили. Чувстваш се, като в затвор - бъди по- наблюдателен, по- внимателен със всичко, което се случва във и със теб, защото ти си във затвор. Всички сме във затвор, ала все извъртаме очи от окаяното положение, в което се намираме. Нашето внимание е разсеяно от всякакви играчки, цял живот преследваме светски цели и мимолетни успехи, но още древните са казали, че всичко в този свят е семена на скръбта. В момента се чувстваш прецакан, ала едва сега всъщност си намерил нещо изключително безценно и автентично - ти си късметлия. И то двоен късмет имаш, ако го изпуснеш, ще си страшен глупак.

Така, че - щом искаш съвет, ето ти от мен - откажи се да бягаш, откажи се и да се бориш, каквото се случва, приеми го. Чувстваш се скапан, чувстваш се особено нещастен - кажи на нещастието добре дошло, покани и депресията, и мъката, и страданието, всичко което чука на вратата на съзнанието ти. А двойния късмет е този, че имаш жена, имаш верен партньор в живота, с който да изследвате това - не го губете, не постъпвайте лекомислено, не бъдете повърхностни, защото ..... няма къде да избягате.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Той ако не я обича и остане с нея, съвсем скоро така ще я намрази, че ще започне да я бие.

Или да бие себе си, с алкохол, дрога, електрошок... квото намери.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 32 минути, Mediterranean написа:

 

Мъжете по мои наблюдения още към 18-21 се изчерпват на любов и почват само на секс. 

Мъжете на 18-21 са всъщност момчета. След някоя друга годинка започват да осъзнават,  че това, което са мислели че е любов е  било само влечение.  След още някоя годинка мирогледът и ценностите им са се променили до такава степен,  че вече имат сериозни изисквания към жените, защото виждат в тях партньор за сериозни отношения.  Горе долу тогава момчето се превръща в мъж,  когато е готов да поеме отговорност.  Естествено,  има и една друга група,  в която и на 50 като стане ще търси само въпросните сгодни моми и ще мисли само за секс.  Та, твоите наблюдения за мъжете явно са само от тези от втората група.  Излизай повече.  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, flashl написа:

Душата ми се къса, искам да върна времето, това е най-голямата ми мечта.. но не мога...

  и аз съм малко така

отговори си на въпроса 

какво обичаш да правиш

има смисъл

смисълът е да оцелееш

да избегнеш депресивните гмо домати от пазара 

ще дойтат и добри времена

 вселената има баланс

човек си прави някаква скала на удоволствията

 когато е достигнал върха лесно изпада в депресия

защото няма къде по-нагоре  или е трудно

трудността отказва хората

а когато е в ниското същото е в депресия

а в среда е по- неутрален

 преброи си копчетата и продължава напред

преди 1 час, Mediterranean написа:

Мъжете по мои наблюдения още към 18-21 се изчерпват на любов и почват само на секс.

аз не съм се изчерпал 

те първа почвам сичко 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, flashl написа:

Някога целеустремен и уверен, днес не намирам щастие в нищо, освен в малкото дете.

Първо- харесва ми интелигентното описание на проблема, което подсеща, че имате ресурс за решаване на проблеми.

Второ- предлагам ви да си припомните момент на криза, още по- добре подобна, който преживяхте. Обърнете внимание с какви постъпки. Повтаряйте ги. Припомнете си и момент на щастие. Какво правихте? Направете го пак ... няколко пъти.

Трето. Поддържайте връзки с хората, които ви даваха усещане за сигурност. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, flashl написа:

Душата ми се къса, искам да върна времето, това е най-голямата ми мечта.. но не мога...

Да, не можете ...

Поради ред причини акселерацията, темпа на живота довежда младите хора по-рано в така наречената "Криза на средната" възраст.

В основата на Вашето нещастие е не липсата на приятели или пък взаимоотношенията Ви с Вашата съпруга, а в това, че Ви липсват мечти.

Имате деца и именно сега е момента да поемете отговорността си към тях. Сега не е време за егоизъм. По скоро се чувствате уморен от досегашния Ви живот.

Предполагам, че и при съпругата Ви е в същото положението. Седнете с нея и обсъдете въпроса за щастието на Вашите деца. Вашите родители, а така също и родителите на Вашата съпруга ще Ви помогнат. Сега е време да проявите Егото наречено "родител". Не възприемайте досегашния Ви живот като падение. Кажете си така: Това не е ново начало, а нова нула. време е да си поставите "нова Цел" (Мечта) и нормално, тя да е децата Ви да бъдат - Щастливи. Това, че се чувствате сякаш не сте успели е само една "илюзия" и предполагам, че се нуждаете и от почивка. Да, израснали сте в един патриархален свят, но живеем вече в един доста меркантилен свят, което Ви пречи да надживеете материализма на ежедневието Ви. На времето сте направели своя избор - сега трябва да платите, но не с материални неща.

Предполагам, че не егото на детското Ви липсва, а че поради естеството на динамиката на развитие на обществото не сте успели да почувствате егото на възрастния към което сте се стремили в миналото - т.,е. Вашата представа на живот като възрастен се е разминал с сегашната действителност. Не спорете със съпругата си. Вижте общите неща, които и на двамата Ви допадат. Концентрирайте се и двамата към тях, Забравете противоречията си и в името на бъдещето на децата Ви се устремете към близкото бъдеще. Чак когато децата Ви си вземат "хляба" в ръце ... може да си позволите вече индивидуалния егоизъм. Тогава ако е нужно се разделете. Да, любовта е до време, но по важното в случая е резултата от въпросната.

Добре дошъл младежо в зоната наречена "Средна възраст" ... :) Това 30 не е ново 20 ... ;), а е почти средата на зрялата възраст. Чак някъде към 50 ще разберете, че по-важни са внуците, но до тогава има време. Именно тогава ще поемете вахтата от Вашите родители и ще разберете какво е истинско щастие - Внуците им да са щастливи. Да, може скромно да живее човек, но това е цената на едно щастие ... ;) 

п.п. Кратко казано - приятелството е относително и понякога е до време (живеем във времена в които трудно се ориентираме кой ни е приятел и кой е сноб...), но семейството е за цял живот ... ;) 

Успех!

п.п.п. При патриархата, отговорността към децата е изцяло Ваша и в името на тях трябва да "жертвате" Вашето его!!! Не очаквайте съпругата Ви да поеме тази отговорност!!! Жените не могат да поемат въпросната!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

В свят, който е изграден с основа разпадането на материята няма нищо сигурно. Всичко остарява, разпада се и изчезва. Приятелите са важни и ценни, като няма стари, намери си нови. В един ден от седмицата да излизаш на мъжка вечер с вицове, бира и кюфтета - това е рая (например в петък)! Смисъл в живота няма. След двеста години никой от нас няма да бъде запомнен, а и тогава дали ще ти пука. Даже смъртта е илюзия и не е изход. Щом детето ти те радва, обичай жена си заради това! Щом сякаш всичко сте си казали, то кажете си нещо ново. Живота е един филм, в който всеки си играе ролята. Дали филма ти ще е комедия, драма или ХХХ - това уж си зависи от тебе, а всъщност е илюзия за свободна воля. Като в оня виц: Живота е компютърна игра с много тъп сюжет, но пък за сметка на това каква графика!

Та по повод графиката - има нещо утешаващо в красотата, ама трябва да я зърнеш и запомниш момента. Дали ще видиш красотата в изгрева на слънцето или в усмивката на детето си - просто трябва малко търсене. Дали можеш да намериш красота там където вече си се отказал да търсиш или ще търсиш нова. Това ще си мислиш, че решаваш ти, а всъщност вече съдбата ти отдавна е написана.

Всъщност пробвай чай от жълт кантарион - след шест месеца ще се чувстваш най-щастливия човек!

Редактирано от Станислав Панайотов
Идеята за последния ред. (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

да иде малко в някое село да послуша как пеят птичките - и ще му мине

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Освен чай от жълт кантарион може да пробваш и капсули с черен чесън!

В общи линии, те съветват да ... си останеш нещастен, но отговорен и лицемерен, защото имаш дете и жена, която ти го е родила. Понеже тази, която "безумно да обичаш" е само от приказките, филмите и книгите, а дори и да я има някъде, подобно нещастна, не е гаранция, че ще започнете да си говорите по интересни теми, и ще продължите да правите живота си "красив" един за друг.

НО, за съжаление, аз НЕ съм съгласна с горните съвети! Емпатията ми е към теб, а не към жена ти, колкото и несолидарно по женски да изглежда.

Сега повече от всякога трябва да мобилизираш рационалността си, а не емоциите. И, не, няма да е егоистично. Един живот имаш и ти Решаваш как да го изживееш!

Това, че няма да живеете заедно, не означава, че няма да си отговорен и да се грижиш за нея и детето си.

Хората като по-млади не преценят добре, защото нямат опита и емоционална зрялост. Не можеш да решиш, кое реално те допълва, ако си бил само с една жена. И няма нищо лошо, че си разбрал, че всъщност не я обичаш. Няма да си първия, нито последния. Едните обаче  стоически остават, и печелят титлата Стоик на годината, а децата като станат самостоятелни, тогава вече се отдават на риболов и шах. Другите, правят драстичната промяна, въпреки Страхът и комфорта на сигурното. Вторите, мисля, че са щастливите, защото знаят, че са опитали и са искали животът им да не е тривиален, а значим за поне още един човек, когото са заобичали безумно.

Не, не винаги Любовта е до време...

Помисли си, дали искаш да си щастлив или други да са за сметка на твоето щастие и хорските скрупули.

Моите 25 цента.

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 часа, Mediterranean написа:

 

Мъжете по мои наблюдения още към 18-21 се изчерпват на любов и почват само на секс. Ако от тази възраст не са заедно с първата си любов, а след нея пробват още и още, то никога не се влюбват истински. И после стават такива изпълнения и деца се правят, които няма да имат щастието да живеят с двама обичащи се родители.

Съвет: да беше си останал с първата любов. Или да беше търсил повече и не само на признак "симпатична сгодна момичка". 

Точно обратното Корея. Мъжете до 30 годишна възраст искат само секс, колкото може повече и с колкото може повече! Разбира се не се стесняват да го наричат любов, биха го нарекли и "мама" стига то да доведе до секс. Чак след 30 те вече са наситени с безразборен секс и започват да търсят любов. Тя вече е в тях и те са готови да стават бащи. За това и им трябва тази любов- зада бъдат бащи. Тааа, наблюденията ти относно мъжете са изключително много НЕнаблюдения, а някакви си твои шантави схващания.

Проблема на автора се състои точно в това- оженил се е твърде млад и неготов за семеен живот. Някой по- възрастен е трябвало да му каже, че на 20 години е най- неподходящия момент за брак. Сега вече лъсва истината и започва съжалението... Късно, нещата вече са сериозни.

Като съвет към автора, да прочете 100 пъти поста на @insec  и ако има някакви въпроси пак да заповяда.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Без умствен капацитет написа:

да иде малко в някое село да послуша как пеят птичките - и ще му мине

Това да не е махмурлук, че да му мине?! Баси!

преди 6 минути, Радул написа:

...Разбира се не се стесняват да го наричат любов, биха го нарекли и "мама" стига то да доведе до секс. 

Като съвет към автора, да прочете 100 пъти поста на @insec  и ако има някакви въпроси пак да заповяда.

А последните два реда да ги препише 100 пъти и да ги разпрати на 100 30-годишни мъже :D (сори, не се сдържах)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хайде и аз да се разпиша в темата, съвети няма да давам, защото каквито и да са ще бъдат грешни, само вие - автора на темата знаете какви са отношенията ви с жена ви, както и какво е най - правилно да направите. Няма как да получите съвет защото при всеки е строго индивидуално състоянието в което са били. Винаги ми е било странно когато някой иска друг да му каже какво да направи и как да го направи, давате си два дена почивка мислите над всичко което ви тревожи и вземате решение което да удоволетвори всички засегнати, няма кой да го направи вместо вас. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Maleficient написа:

Това да не е махмурлук, че да му мине?! Баси!

А последните два реда да ги препише 100 пъти и да ги разпрати на 100 30-годишни мъже :D (сори, не се сдържах)

Толкова много 30 годишни мъже ли познаваш интимно бе колежке? :D  (сори и аз не се сдържах)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
преди 4 минути, Радул написа:

Толкова много 30 годишни мъже ли познаваш интимно бе колежке? :D  (сори и аз не се сдържах)

Не аз, Той ще ги потърси, може и тема да пусне, като помощ за  30-годишните ;)

Иначе двамата с теб сме написали едно и също, с две малки разлики. Хубавото ти начало, защото от мъж споделено е доста полезно, и ... песимизмът ти, че е Късно.

Но така или иначе, той ще си реши.

(емотиконче наместващо очилата си академични)

преди 6 минути, AAUUXX написа:

... вземате решение което да удоволетвори всички засегнати, няма кой да го направи вместо вас. 

Трябва да е някой роднина или ученик на Соломон, за всички да са доволни...

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Maleficient написа:

Не аз, Той ще ги потърси, може и тема да пусне, като помощ за  30-годишните ;)

Е тва няма как да стане, щото 30 годишните имат нужда от помощ, само ако са се оженили на 20. Ако се ожени на 30 няма никви грижи. Помощ ще му трябва чааак към 45.  :D   Па то тогава вече я хамилата я хамилара...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Maleficient написа:

 

Трябва да е някой роднина или ученик на Соломон, за всички да са доволни...

Не съм виждал такъв из форума :D

Всъщност имаше един  Белгиец беше ама май жена му му е спряла нета и не е влизал скоро. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

statusyi-pro-zhizn-so-smyislom-dlya-vats

разплакал си жена си....

лошо

но не и непоправимо

много рано си започнал да правиш ,,разбор" на живота си

при мен беше на 33(мислих си че това е свързано с ХристОвата възраст)

после на 35

огледай се,ослушай се и сам трябва да определиш приоритетите в живота си

едни избират парите....

втори-нагона си....

трети- близките си...

сам.сам трябва да решиш.никой съвет няма да ти свърши работа.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...