преди 5 часа, acnekt написа:

Вицове, които щяха да ви вкарат в Белене или ГУЛАГ
Ориентировачно. Да се ориентираме , как е било тогава под руска окупация. Добре, да не е иго. Съжителство със СССР. 

1. Виц

На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години другари, за много години!

2. Виц

Тодор Живков и Роналд Рейгън се хванали на бас в коя страна хората пият повече алкохол. Влиза Рейгън е един бар и гледа всички пияни и ги разстрелял. Влиза във втори – пак всички пияни и пак ги изпозастрелял. В трети – пак положението същото. После отишли в Америка. Влизат в един бар, ама никой не бил пиян. Влизат във втори – пак никой. Трети – никой. Тодор Живков много се ядосал, ама решили да влязат в още един. Гледат всички пияни и Живков щастлив застрелял всички. На другия ден във вестниците пишело:
„Един плешив терорист разстреля българското посолство в САЩ…“

 

3. Виц Бонус гарантирано в затвора 

 

Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие.
Стопанското, партийното, комсомолското и профсъюзното ръководство, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност, провели масова проверка спазват ли се работното време и трудовата дисциплина.
В резултат на акцията били арестувани трима работници.
Първият арестуван влязъл в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия.
Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес.
Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.

Кошлуков, ти ли си бе?

преди 7 часа, acnekt написа:

Вицове, които щяха да ви вкарат в Белене или ГУЛАГ
 

Вицовете са добри, бих отговорил с такъв за демокрацията, но ще наруша правило на форума тъй като е нецензурен. 

Вица е за Иванчо на урок по Български език дето трябва да си намисли три думи започващи с Д той си намислил – Демагогия, Девалвация, Демокрация и разказал от къде ги знае. 

преди 7 минути, FusE написа:

нецензурен

Казва се, за лица под 90 години е неподходящ ...  Моята все чака някакви да се оженят ...  

преди 11 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Ви се ....  ... ко се ....

хлъц хлъц ?  

 

От forum.boinaslava.net

Цитат

Благодарение на карантината прочетох "Османските завоевания и държавата на духа" на Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, а през миналото лято прочетох и "Залезът на средновековна България" на Христо Матанов. И двете книги са от 2017 г., като тази на Матанов е до известна степен реплика на хипотезата на Павлов и Тютюнджиев, че Видинското царство просъществува до първите десетилетия на XV век.

Тия хипотези, версии и закачки между тримата историци, не са нещо ново за форумните стари кучета и са многократно обсъждани из разни теми тук, но поради липса на занимания в момента, реших да резюмирам хипотезата на Павлов и Тютюнджиев, както и трактовката на Матанов. Може да е от полза за някого.

Какво казва традиционната българска историография за падането под османска власт? За нея трите Българии падат в последното десетилетие на XIV век. Доброджанското деспотство изчезва някъде през 90-те години, Търновското царство загива през 1393 или 1395 г. (зависи дали гледаш превземането на Търново или екзекуцията на Шишман), а Видинското царство престава да съществува в края на 1396 г., след победата на Баязид при Никопол, като Срацимир е отведен в плен, поради неизпълнение на васалните си задължения. И точка.

Това, което предлагат Павлов и Тютюнджиев е нова трактовка на различни изводи, малко логически съждения и тук-там смели предположения, които не почиват на конкретни документи.

И така, Павлов и Тютюнджиев оспорват версията, че Срацимир е отведен в плен малко след битката при Никопол (25 септември 1396 г.). Те цитират Българската анонимна хроника, влашкия хронист Михаил Мокса, както и сръбски и руски летописи, според които това събитие е станало в 6906 година от сътворението на света, което отговаря на 1397 или 1398 г. Превеждат и други доказателства, че наказателния поход на Баязид във Влахия и Унгария, който традиционно се свързва с появата му във Видин и разправата със Срацимир, не е станал през 1396 г., а на следващата година.

Двамата предполагат, че това не слага край на Видинското царство, а то продължава да съществува под форма на васална буферна държава с по-утежнен статус от този на сърбите и власите, която да отделя османците от Унгария. Предполагат и че срацимировият син Константин се възкачва на престола, като смятат, че Баязид е имал известен сантимент към младия Константин, който е смятал за по-сигурен съюзник от баща му. Основното конкретно доказателство за съществуването на Видинското царство в последните години на XIV век е решение на Големия съвет на Дубровнишката република за удължаване правомощията на консулите в няколко страни, включително и в България. Това решение е от ноември 1398 г. Според тях, няма как Дубровник да не е запознат с точната политическа обстановка на Балканите, съответно, няма как да дават консулски правомощия за несъществуваща държава.

Двамата превеждат и няколко косвени доказателства - няма категорична информация, че 1396/1397 г. Видинско става османски санджак, във Видин гостува сръбската владетелска фамилия, взети са мощите на св. Петка, но Цамблак изрично посочва, че сърбите не искат града или земите му (което трябва да показва, че Видинско е някаква полуавтономна единица), в "Руския хронограф" пише, че Видинско получава статут подобен на оня на "арбанаския и босненския владетели" (тоест, васалитет някакъв), а Мокса казва, че Срацимир станал „данник” на султана, като се прави уговорка, че често пъти наследниците на предишния владетел се идентифицират с тяхното име.

Следващото доказателство на хипотезата на Павлов и Тютюнджиев е известното писмо на унгарския крал Сигизмунд до бургундския херцог Филип от 1404 г., в което изброява воюващите срещу османците свои съюзници и където пише и следното:

"...известният Константин, прославен император на България.... Последните двама (става въпрос за Константин и влахът Мирчо) се върнаха в лоното на Наше Величество, под наше подчинение, много пъти смело нападаха гръцките области и други области, които и до сега са владения на турците; спечелиха триумфална победа над враговете и слава за себе си..."

Традиционно този цитат се приема за индикация за т.нар. "Въстание на Константин и Фружин" или най-малкото за военни действия срещу османците, в резултат на които някои стари български владения временно са оставени под контрол на двамата.

За Павлов и Тютюнджиев, обаче този цитат показва друго - след разгрома на османците в Битката при Анкара (юли 1402 г.) Константин явно отхвърля османския васалитет и се поставя под васалитет на унгарския крал.

Следващото доказателство е църковна грамота на Стефан Лазаревич от 1406 г., в която се дава право на бегълците в Унгария или България да се завръщат в църковните села, като изричното споменаване на България говори за някаква форма на независимост.

Следва пасажа от житието на Стефан Лазаревич писано от Константин Костенечки, в който се казва, че към 1408 г. „...и българските градове бяха отстъпили със синовете на българските царе...”. Павлов и Тютюнджиев приемат това за доказателство, че към този момент български градове под контрола на Константин и Фружин са отхвърлили османската власт. Правят и предположение, че Константин помага на братовчед си да възстанови властта си над градове в Пиротско, които са били част от Търновското царство.

В същото житие се казва, че в същата 1408 г. султан Сюлейман превзема Темско с бой, но според двамата историци, това е само епизод от военните действия и показват падане на крепост под контрола на Фружин, като категорично не става въпрос за превземане на Видин.

Павлов и Тютюнджиев отбелязват, че през следващата 1409 г. се говори (Българската анонимна хроника и Мокса) за това, че в армията на Муса се сражават власи, сърби и българи, като според тях, това не е показател за етническия състав на армията, а че Муса е съюзник със съответните владетели.

През пролетта на 1413 г. Муса, след като той успява да овладее Балканите, започва да се разправя с бившите си съюзници, като традиционно това се приема за край на т.нар. „Въстание на Константин и Фружин”. В анонимна османска хроника се споменава, че Муса превзема Видин, но Павлов и Тютюнджиев смятат, че това не е бил края на съществуването на някаква форма на българска държавност. Двамата посочват, че във византийската хроника на Псевдо-Сфранцис е посочено, че през юли 1413 г., в битката при Чамурли на страната на Мехмед се сражават „...владетелите на Сърбия и България...” След битката, в която Муса е разбит, Костенечки пише, че Мехмед освобождава българските пленници и заживява в мир с всички.

За Павлов и Тютюнджиев най-важните данни за събитията от лятото на 1413 г. са на византийския историк Дука, който пише следното:

"Султанът (Мехмед) приел радушно посланиците на Сърбия, Влахия, България, дука на Янина, деспота на Лакедемония, княза на Ахея. Поканил ги на трапезата си, вдигнал наздравица и ги изпратил с думите: "Кажете на вашите господари, че аз на всички давам мир и приемам мир..."

Според двамата, това е ясна индикация, че в този момент България съществува, има свой владетел и за Мехмед тя е наравно със сръбската и влашка държава. Те цитират и „Хроника на османските султани” от XVII век, в която пише следното:

„Подари (Мехмед) на принципеса (принца, княза) на България едно хубаво място да го управлява и да бъде негово, защото той му беше помагал много...”

Посочват, че под „принципес” най-вероятно трябва да се разбира Константин.

Павлов и Тютюнджиев признават, че след 1413 г. няма никакви писмени индикации за съществуването на България под каквато и да е форма, което води и до въпросът, кога владенията на Константин са подчинени окончателно. Те отхвърлят предположенията, че Видин (или каквото там в владял Константин) са подчинени около потушаването на въстанието на Бедреддин Симави около 1417 г., защото няма индикации, че е имало някакво сътрудничество, а и Бедреддин е действал в Лудогорието. Отхвърлят и теорията, че към 1419 г. Видинско е ликвидирано, отново уповавайки се на тезата, че османците искат буферни държави по границата си с Унгария.

Павлов и Тютюнджиев предполагат, че окончателното ликвидиране на Видинското царство става през пролетта на 1422 г., покрай бунта на претендента за османския трон Мустафа (Дюзме Мустафа ). Според двамата историци, вероятно Константин е бил принуден да признае Мустафа за законен султан, след потушаване на бунта, за отмъщение султан Мурад II ликвидира владенията му, а Константин бяга, за да умре в Белград през септември 1422 г.

В заключение, Павлов и Тютюнджиев пишат, че за Видински санджак за първи път се говори едва през 1430 г., когато се споменава и неговия санджак-бей – Видин Синанъ.

Така двамата историци обобщават, че Видинското царство, под една или друга форма, продължава да съществува до 1422 г., а Константин следва да се нарича цар Константин II Асен.

Какво мисли и пише по въпроса Христо Матанов?

Той гледа по-скоро традиционно на събитията от последните години на XIV век и първите на XV век, но макар и да слага точка на България през 1396 г., прави уговорка, че агонията на държавността ни продължава дълго, включително и през първите години на XV век.

Матанов смята, че цар Срацимир е пленен в края на 1396 г., като султан Баязид I няма никаква реалистична причина да не ликвидира Видинското царство, предвид предателството на царя му. Той дава и доказателство под формата на писмо от 23 декември 1396 г. подписано от френския благородник Роберд, дук на Бар, който моли венецианския дож за съдействие за освобождаване на сина му Анри, който бил заключен от османците във Видин, след Битката при Никопол.

Матанов отхвърля хипотезата, че пленяването на Срацимир става през 1397 г., но не дава доказателства за това. Отхвърля и възможността Константин да управлява между 1397 и 1404 г. (когато е споменат в писмото на унгарския крал), защото според него, нямало никакви писмени свидетелства за подобно шест – седем годишно управление.

Матанов смята, че между 1396 и 1402 г. (Битката при Анкара) властта на османците по българските земи до известна степен е формална, като се крепи на малък брой османски сановници. Основната грижа на османците е местните феодали да предоставят военни сили за походите им, а цялостната ситуация прилича по-скоро на „военна окупация”, като местните български феодали безпроблемно се интегрират в османската военно-феодална система. Данъчната система остава непроменена и продължава да е поголовно-поземлена.

След Битката при Анкара настава хаос, който според Митанов, не е разбран правилно от тогавашните христиански владетели и феодали, което довежда и до липсата на реално възползване от него.

Матанов смята, че между 1402 и 1404 г. Константин успява да възстанови някаква част от бащините си владения, след някакви военни действия, за които няма данни. Не става ясно къде е бил Константин в годините след падането на Видин. След 1406 г. в акцията на Константин се включва и Фружи, който преди това се намира в двора на унгарския крал Сигизмунд. Митанов, обаче акцентира върху българите след превземането на крепостта Темско през 1408 г., но все пак и той се съгласява, че вероятно за Константин и Фружин поражението не е фатално.

Матанов подчертава, че в тези години на междуособици, окъсването на дребни феодали от османската орбита и присламчването им към други силни владетели не е било нещо изключително, като дава примери за такива действия в Македония, където кесар Углеш, някой си Каралюк и някой си Богдан успяват за известно време да имат миниатюрни държавици.

Матанов, обаче категорични отхвърля твърденията, че България с център Видин продължава да съществува до 1421 – 1422 г., като дори доста грубо, иронично и саркастично се изказва, макар и индиректно, към работата на Павлов и Тютюнджиев. Според него, Константин и Фружин имат някакви владения, чиято точна позиция и размер е невъзможно да се определи. Тези владения са подложени на опустошение от Муса, но все пак съществуват под някаква форма през 1413 г. и участват активно в борбата на Мехмед срещу Муса.

Според Матанов, Мехмед дава мир на съществуващите български феодални владения, които включват сигурно и тези на Константин и Фружин, поради помощта, която получава срещу Муса. Мехмед е миролюбив, внимателен, но и безкомпромисен при явни бунтове, като този на Бедреддин. Историкът отбелязва и че Мехмед, съзнателно или не до там, има стратегия за изграждане на стабилна държава от имперски тип, което определя и политиката му.

Именно около бунта на Бедреддин през 1416 - 1417 г. са ликвидирани българските феодални владения, които са се радвали на някаква форма на автономия, смята Матанов. Липсата на писмени сведения за тези действия той обяснява с факта, че те са били лесни и незабележителни за тогавашните и по-късни османски хронисти.

Матанов изрично пише, че историческата логика казва, че ако трябва да се търси някакъв край на опитите за поддържане на някаква форма на българска държавност, то той трябва да се търси именно тогава – през 1417 г. Обаче Матанов бяга по всякакъв начин от това да напише в прав текст, че българското царство продължава да съществува след 1396 г., а тези 12 – 13 години, в които Константин и Фружин имат някакви феодални автономни владения, той не издига до съществуването на реална държава.

 

http://politburo.archives.bg/

Цитат

Втората световна е последната война, в която България участва официално. Но от разсекретените архиви на Политбюро на ЦК на БКП, което реално управлява НРБ през нейната 45-годишна история, се вижда, че властта взима страна в граждански войни и помага с оръжие, оборудване, пари и обучение на военни по цял свят: в Южна и Централна Америка, в Африка и в Азия. Български военнослужещи също пътуват зад граница, за да „съветват” бойните си другари от братски партии.

Разнообразни са както дестинациите, така видът помощи, които НРБ оказва. От фланелени гащи за Гренада, през военномедицински бригади за Сирия и Никарагуа до обучение и модерно оръжие за Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат. Хуманитарни пратки за братски социалистически страни и партии стигат до Гана и Бенин, където в Котону дори се издига паметник на Георги Димитров.

Даренията като подстъп към търговия с оръжие

Част от даренията под формата на оръжие са дадени като прелюдия към истинска оръжейна търговия, като дълговете по тези сделки така и остават непогасени. Подкрепата на социалистическата революция по света струва милиарди. Само на Ирак и Либия са отпуснати над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 г. режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват износа на нефт за НРБ, договорен като погасяване на оръжейните кредити. През 1988 г. външният дълг на България вече надхвърля 8 милиарда долара.
Георги А. Ангелов

Георги А. Ангелов

Левите партизани в бившата португалска колония Ангола в Африка получават боеприпаси и оръжие от България още през1960те години. София подпомага комунистическата революция в Ангола с дарения за минимум 10 млн. лв., показват числата в докладите от решенията на Политбюро и ЦК на БКП. Най-старият документ, където е подробно отразена тази дейност, датира от 22 януари 1962 г. Тогава е решено на Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA) да бъдат дарени 100 "Шмайзер”-а, 100 пистолета, пушки “Манлихера”, гранати, мини, боеприпаси и санитарно имущество.

От доклада на министъра на външната търговия Георги Кумбилиев става ясно, че БКП се надява чрез дарението да бъдат установени връзки с MPLA и да се продава редовно оръжие на партизаните. Агостиньо Нето, който става президент веднага след обявяването на независимост на Ангола от Португалия през 1975 г., смята обучените в България бойци за изключителни специалисти във военно отношение и много ги цени, става ясно още от докладите.

Асад с Димитровска награда. За мир.

На същото заседание от 22 януари 1962 г. Политбюро дава съгласие и за продажба на оръжие и военно оборудване на Сирия. България дори иска да продаде и употребявани изтребители МиГ-15 и уведомява за тези преговори „големия брат" - ЦК на КПСС. София преговаря още за строителството на военни летища и други военни обекти, както и за обучението на сирийски пилоти, танкисти и друг военен състав.

Добрите връзки със Сирия продължават и след преврата, извършен от социалистическата партия БААС през март 1963 година, в който голяма роля има Хафез Асад, бащата на сегашния президент Башар Асад. През 1980 г. в Сирия е изпратена българска военномедицинска бригада от 50 души. През 1984 г. Хафез Асад, който вече е президент, получава дори “Димитровска награда за мир, демокрация и социален прогрес в света”. За разлика от много други държави, Сирия плаща голяма част от доставените оръжия. През 2010 г., след посещение на Бойко Борисов, сегашният президент Башар Асад връща 24% от дълга на обща сума 74 млн. долара.

"Димитровски район" в Манагуа

На Никарагуа България дава безвъзмездно над 12 млн. лв. - под формата на оръжие, интендантско оборудване и обучение на военни кадри и милиционери. Там са изпратени и десетки военни лекари и други специалисти, сред които има кадри на МВР и Държавна сигурност. Такова решение Политбюро взема на 18 април 1980 г., като помощта е за милион и половина лева. Към онзи момент в Никарагуа от няколко месеца на власт е сандинистко ляво правителство, формирано от обединената опозиция срещу фамилията Сомоса, която управлява страната от 1934 г. до 1979 г. Новата власт получава от НРБ и две полеви болници с по 200 легла, 1000 автомата “Калашников”, 3000 пистолета “ТТ”, патрони и полеви телефони с кабели. Голяма част от никарагуанската армия заприличва като две капки вода на БНА – благодарение на 10 000 чифта зелени летни униформи и толкова войнишки обувки, пристигнали от България.
Автомат Калашников - за световната революция

Автомат "Калашников" - за световната революция

С пет курса на български кораби от май 1984 г. до юни 1984 г., под маскировка и пълна секретност, са превозени оръжия и тежки верижни машини, с които е предотвратено нахлуването на войски от съседен Хондурас. От благодарност за помощта един от най-опасните квартали в никарагуанската столица Манагуа е кръстен на Георги Димитров (Barrio Jorge Dimitrov). По данни от 1997, щедрата подкрепа за Никарагуа струва на България 230 млн. щатски долара. С отчитане на инфлационния индекс, в наши дни това се равнява на близо половин милиард долара.

Тодор Живков и приятелят му Ясер Арафат

На заседанието на Политбюро от 18 април 1980 г. е взето решение да бъдат приети за военно обучение общо 115 членове на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) - лично по молба на лидера ѝ Ясер Арафат. Той и Тодор Живков демонстрират приятелски отношения. Централата на ООП през това време е в Ливан, а самата организация се смята за основен виновник за Ливанската гражданска война - конфликт, който ту тлее, ту избухва в периода между 1975 г. и 1990 г. Във войната живота си губят 90 000 души, 115 000 са ранени, а 20 000 се водят безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци бягат в чужбина. В други свои решения българското Политбюро приема да обучи още над 150 палестински офицери и сержанти във военния университет във Велико Търново или в курсове с продължителност от 4 до 6 месеца.

Пак през същата година България приема да обучи и кадри на въоръжените сили на Социалистическа република Етиопия - 20 младежи във ВУЗ за офицери и петима във ВИФ “Георги Димитров”. Последният император на Етиопия Хайле Селасие, е свален чрез преврат през 1974 г. от промарксистки настроени офицери. През 1977 г. властта и страната взима Менгисту Хайле Мариам, който поема курс към социализъм. Менгисту е известен с жестокото си управление, срещу което избухват няколко бунта. Свалят го от власт през 1991 г.

Пак през 1980 г., на 6 май, българското ръководство решава да подкрепи и Социалистическа република Виетнам с военна помощ на стойност 2,3 млн. лева.

С германски картечници, автомати „Шпагин" и фланелени гащи БКП подпомага световната революция

1980 г. явно е била преломна за световната революция, защото на 31 юли Политбюро решава да помогне с оръжие и на току-що обединилите се революционни организации в Салвадор. Страната от няколко месеца е в състояние на гражданска война. В слчуая оръжията са за скромните 234 500 лв. В дарението са включени 1000 автомати “Шпагин”, 25 картечници “МГ”, плюс съответните боеприпаси. И двете оръжия са още от Втората световна война: картечницата е била на въоръжение във Вермахта, а автоматите „Шпагин" са свалени от въоръжение в СССР още през 1951 г.

На 11 юни същата година българска помощ на стойност 100 000 лева - във вид на пистолети, чаршафи и фланелени гащи - стига чак до островната държава Гренада, чийто суверен е британската кралица. Министърът на вътрешните работи и член на ЦК на БКП генерал Димитър Стоянов обяснява в доклада си, че помощта е по искане на просъветския премиер на Гренада Морис Бишоп, с посредничеството на кубинските другари. Целта била да се укрепят МВР и Държавната сигурност на Гренада срещу “враждебната дейност на САЩ, Венецуела и Барбадос”. Бишоп тъй и не успява да задържи властта, която е взел с почти безкръвен преврат през 1979 г., и на 19 октомври 1983 г. е екзекутиран при неясни обстоятелства – най-вероятно от своите някогашни съратници. Седмица по-късно САЩ започват инвазия в Гренада.

 

 

 

 

Уникални сме, няма спор.

пп

Да не забравяме и това :

славЕнобългарска или  славЯнобългарска

 

 

Редактирано 20 април 20206 г. от miro20 (преглед на промените)

Не може да живеем в миналото

Цитат

Успешният старт на Crew Dragon предизвика сериозни полемики в Русия, където космическата тематика никога не е слизала от общественото внимание. Руското издание „Огонёк” публикува пространно интервю с една от легендите на съвременната руска космонавтика Фьодор Юрчихин (на снимката) – ветеран-космонавт, инженер-конструктор, с пет космически полета, включително един със совалката „Atlantis”, 672 денонощия на орбита и девет излизания в открития космос.

В интервюто си Юрчихин говори за настоящето и бъдещето на руската космонавиката, споделяйки критичен поглед за нейните перспективи. Публикуваме интервюто със съкращения:

След изстрелването на Crew Dragon Тръмп заяви, че от сега нататък САЩ е „номер едно” в космоса. Това шокира ли ви?

Никак. Не трябва да се съмняваме, че САЩ са лидери в космоса. У нас бяхме свикнали да говорим, че те изоставят в пилотируемата космонавтика, но космическият отрасъл не се ограничава само с това. Ние акцентирахме върху пилотируемата космонавтика, защото само тя ни беше останала. В останалите отрасли нямаме постижения. Да си спомним за провала на „Фобос-грунт” (руска сонда изпратена към марсианския спътник Фобос – бел. ред.) през 2011 г. Имаше обещания, че ще направим нова мисия след две до четири години, но нищо подобно не се случи. На този фон марсоходът Curiosity работи успешно и до днес. Американците усилено изследват дълбокия космос, регулярно изстрелват сонди до планети в Слънчевата система. Спътниковата групировка на САЩ е от около 900 апарата, при китайците е около 300, а у нас е едва от 150. Да не говорим за търговските програми в САЩ, които далеч не се ограничават до Илон Мъск. Джеф Безос също работи усилено от 2000 г. насам с неговата компания Blue Origin
Успехът на Crew Dragon значи, че САЩ вече имат пилотируем космически кораб. А какво имаме ние? Нито нов кораб, нито свръхтежка ракета носител. „Ангара-А5” има само един пуск и досега не е сменила „Протон”. Защо СССР беше лидер в усвояването на космоса? Може би, защото в космическия отрасъл работеха хора, които от малки мечтаеха за космоса.

Едва ли е само това…

Не, не е. В книгата „Космонавтиката на 21-ви век – опит за прогноза до 2101 г.”, което излезе през 2010 г. има глава написана от водещия учен и конструктор, академик Борис Черток. Там той пише – „Мощният научен апарат на NASA разработва не само техниката, но и стратегията за бъдещата космонавтика. За съжаление в Русия на държавно ниво няма подобен апарат на аналогично интелектуално ниво”.
Той пише и още – „NASA има огромни пълномощия. Всички федерални разходи в областта на космонавтиката, без чисто военните такива, минават през тях. Годишният бюджет на агенцията за 2009 г. е почти 10 пъти по-голям от космическия бюджет на Русия. При такива начални условия, няма съмнение, че в следващите 10 – 15 години САЩ ще създадат нови свръхтежки ракети-носители и пилотируем космически кораб”. Черток беше прав, всичко това се случи в рамките на 10 години от публикуването на книгата.
Когато през 2018 г. Мъск изстреля своята ракета Falcon Heavy на борда имаше един червен кабриолет с манекен на борда. Тогава ние казахме, че това е просто ПР. Но за какъв ПР говорим, ако Falcon Heavy си върши работата? И да не забравяме, че до днес успешните стартове на Falcon Heavy са три. Нека и да напомня, че по съветско време имахме само два успешни старта със свръхтежка ракета-носител (става въпрос за ракетата Энергия – бел. ред.). Нашите експерти обичат да сравняват нашия двигател РД-180 с Merlin на SpaceX. И сравнението не е в полза на последния. Но Falcon Heavy стартира едновременно с 27 работещи мотора. Да, затова те могат да създават такива ракети, защото могат да впрегнат едновременно много такива малки двигатели. И още – в САЩ имат и други тежки ракети – Delta IV Heavy и Atlas V, а работят и по SLS.
Както видяхме, Черток е познал за САЩ, нека си припомним и неговата прогноза, че Китай ще стане другата сила, която да налага реално господство в Космоса.

А къде ще е Русия?

Според Черок, Русия няма да може да влезе и в топ 5 на космическите държави. И това го пише човек, който е близък съратник на Сергей Корольов. Той смяташе, че имаме нужда от радикални и тежки социално-политически реформи. Черток смяташе, че всичко зависи от това, кога ще успеем да създадем нова свръхтежка ракета носител. Според него това ще отнеме поне 10 – 12 години. „Ангара-А5” я изпитахме през декември 2014 г., но след това не последва нищо. Реално нямаме нова ракета-носител, имаме празни думи и обещания.

И все пак, защо е целият шум около Crew Dragon? САЩ само запушват дупката останала от пенсионирането на Совалката.

Crew Dragon е принципно нов апарат, но не е това въпросът. Той въобще не е единственият американски космически кораб. Sierra Nevada Corporation разработват Dream Chaser, който сега ще носи товари, но реално е замислен за пилотируеми полети. Boeing разработва CST-100 Starliner, който излетя без екипаж през декември. Вярно, не успя да се скачи с МКС, но тестовете продължават. А Boeing имат и X-37B, за който също има проект за пилотируема версия. Да не забравяме и Така, че в САЩ имат няколко проекта и то какви!
Аз започнах кариерата си в РКК „Энергия” (руска държавна корпорация, основен изпълнител по повечето космически програми бел. ред.) и към неговото дете „Союз” се отнасям с любов, но Crew Dragon е уникален кораб – за многократно използване, връща на земята не само възела за скачване, но и двигателите си. Такава технология при руските кораби няма, като изключим „Буран”, който летя само веднъж без екипаж. Да, Crew Dragon е в пъти по-скъп от „Союз”, но това е като да гледаш ценовата разлика между „Жигули” и „Мерцедес” – има обяснение за по-високата цена.

А какво се случва у нас?

В момента Русия има един пилотируем космически кораб – „Союз”. Не съм съгласен, че той е остарял. В последните години „Союз” мина през няколко сериозни модернизации. Въпросът не е, че той отстъпва на новите американски разработки – въпросът е, че друг кораб нямаме. Никакъв „Орел” не съществува, нищо че се обещава той да полети през 2023 г. Всеки експерт ще ви каже, че за създаване на нов космически кораб отиват минимум 5 – 6 години, но най-често – два пъти повече. На Мъск му трябваха 10 години, за да създаде Crew Dragon. Чудо няма да видим – срокът за създаване на нов кораб ще е 10 години. Даже за сглобяването на „Союз” трябват две години, а той е познат и всички технологии са налични. Та, какво ще изстрелваме през 2023 г.? Габаритно-масов макет ли?

Но пък новият кораб си има име!

Даже си има няколко – „Клипер”, „Русь”, „Федерация”, а сега е „Орел”. Него, обаче го няма и на хартия, а в „Роскосмос” често се сменя ръководството. Такова е положението и в РКК „Энергия”, която трябва да конструира кораба. Там сега сменят генералния директор. От началото на века там са се сменили шестима ръководители. Всеки път, когато там отиде нов шеф, винаги въпросът е един – за колко време ще е той. Съвсем наскоро съвета на директорите на РКК „Энергия” единодушно гласува оставката на Николай Севеянов. Преди това, същият съвет на директорите единодушно одобри кандидатурата му. Мислите ли, че може да се провеждат дългосрочни програми при подобен проветрив пост?

Излиза, че строителството на новия руски кораб не е започнало?

Производство ли? Че там даже нямат чертежи! През 2010 г., когато се готвех за втория си полет към МКС, говореха, че този нов кораб, не помня тогава какво му беше името, аха-аха ще се появи. В същата книга, „Космонавтиката на 21-ви век – опит за прогноза до 2101 г.” има глава писана от Генадий Райкунов, тогава член на Съвета на Руската академия на науките по въпросите за космоса. В главата, посветена на руските космически планове до 2020 г., се говореше за изследване на далечния космос, Марс, Луната и другите планети от Слънчевата система. Казваше се, че до 2015 г. ще се създаде нов космически кораб за шестима човека и 500 kg полезен товар. Чакаше се успешното провеждане на проекта „Фобос-грунт” и изпращане на цели три апарата до Луната. Имаше предложения за изпращане на спускаем апарат до Меркурий. Да си спомним, че до тази планета дори СССР не стигна. Нищо от тези планове не се реализира, а отговорни няма!

Излиза, че Русия няма да има нов кораб още 10 години? Няма ли той да остарее преди да се появи?

Не бих казал, но е възможно. Зависи дали всички изпитания минат гладко. Зависи от много неща. САЩ са хегемони в космоса, но можехме ли да очакваме друго? Колко години на безпаричие, трусове във властта и унищожаване на уникални кадри минаха досега? Как това ще остане без последствие? Всяка година в космическия отрасъл остават все по-малко хора. Сега имаме колосален кадрови проблем и остаряла материална база. Няма как от старите цехове да излиза ново космическо ноу-хау. Трябват нови цехове, нови машини, но най-важното – нови талантливи млади кадри. Уверен съм, че създаването на изцяло нови изделия минава през залагане на нови колективи.
Мисля, че ръководството на руската космонавтика трябва да се загледа в тези алтернативи идеи. Например проектът „Арго”, който се развива от малка група млади специалисти. Харесват ми и идеите за дълбока модернизация на „Союз” – създаване на универсален сервизен модул, който да се използва от транспортните и от пилотируемите кораби. А също и създаване на нов спускаем апарат за „Союз”, който да намали претоварването при завръщане от орбита.

Crew Dragon ще се отрази ли на натоварването на руските космически мощности?

След като дълги години си изстрелвал по четири пилотируеми кораба годишно, а след това паднеш на два, мисля че това ще си е отражение. В момента целта е да стигнем до три пилотируеми изстрелвания и да не намаляване броя на товарните кораби, които изстрелваме.
През 2003 г., след аварията със совалката Columbia, имаше идея да се създаде товарен кораб на базата на „Союз”, който да връща товари от орбита. Тогава това можеше да се случи бързо и евтино, но не го направихме. В последните години много държави се сдобиха със собствени товарни космически кораби, включително и такива връщащи товари от орбита. А ние такъв нямаме и това създава трудности. Целта на МКС не е да летиш в космоса и да си правиш там някакви експерименти. Често тези експерименти трябва да се връщат на земята.

Някои експерти казаха след старта на Crew Dragon, че всичко е наред и сътрудничеството между Русия и САЩ на МКС ще мине на ново ниво. Така ли е?

Темата за космическото сътрудничество, предвид настоящата геополитическа обстановка, изисква особен подход. Когато през 1993 г. Русия влезе в проекта МКС, ние бяхме водещи. Имахме два униални проекта – „Энергия — Буран” и станцията „Мир”. Да си спомним, че преди да поканят Русия в МКС, САЩ се опитваха да създадат такава станция от няколко години, при това с редица международни партньори. Но не се получаваше. Имаха сериозни трудности. Тогава на някой му хрумна да покани руснаците, защото ние имахме огромен опит с космическите си станции. Нещата бяха такива – участието на Русия в МКС беше разумно и логично, а от партньорството се очакваше взаимна изгода.
Но малцина днес помнят, че Конгреса на САЩ даде разрешение за руското участие с 216 гласа „за” и 215 „против”. Всичко се случи с един глас преднина.
Но ако говорим за бъдещо сътрудничество, аз нямам илюзии. След като САЩ се сдобият с нови пилотируеми космически кораби, ще ни изместят от пазара, точно както го направиха на пазара за ракети-носители. Ще са изобретателни в средствата си, не се съмнявайте, но лидерът затова е лидер. А ние ще си мрънкаме за нечестната игра, както сега обвиняваме Мъск, че прави дъмпинг на цените, благодарение на военните си поръчки.
Програмата МКС вече е на почти 20 години. За това време нашите партньори взеха от нея всичко. От своя страна ние споделихме всичко, което знаехме, а почти нищо ново не усвоихме. А можехме – нашите космонавти, които работят на МКС, виждат много и учат много от западния подход в космонавтиката. Техният опит, обаче, никой не го интересува. Аз съм сред тези, които вярват, че МКС стана воденичен камък за Русия – влагаме твърде много средства, а получаваме почти нищо.

Защо така?

В момента не сме в състояние да използваме капацитета на станцията. Хоризонтът на планирането е кратък. Да, и в момента е наша отговорност да поддържаме орбитата на МКС – не е много, но го правим само ние. Но да видим нещо друго – преди МКС американците не можеха да се похвалят с престой в космоса по-дълъг от 84 дни. Днес вече те имат експедиция от 340 дни. Ние подобни срокове бяхме прехвърлили още през 80-те. Да, за 20 години американците научиха много от МКС – и как да строят станции, и как да стоят дълго в космоса. Те са отлични ученици. А какво научихме ние?
По-лесно е да посочва какво загубихме – приоритетите си. До създаване на МКС само Русия можеше да строи многомодулни космически станции, ние отгледахме първите растения, получихме от тях плодове, отглеждахме живи същества, които се размножаваха на орбита, имахме стотици и стотици биологични и химични експерименти. Не може да си представите какви уникални експерименти направихме на борда на „Мир” и колко научни достижения отбелязахме там. Не, че не правим подобни неща на МКС, но сравнението никак не е в полза на сегашната станция. За четирите мои продължителни експедиции на МКС нямам и час работа с растения. А американците постоянно работят с техните оранжерии на МКС, работят и европейците, и японците.
Днес е модерно да се говори за съперничество между космическите държави, но по-скоро трябва да говорим за това, че има съревнование – а то е добър двигател за прогреса. Поединично, обаче може да стигнеш до определено ниво, а след това ти трябват партньори. Мислите ли, че днес сме интересни като партньори на другите космически държави? Мислите ли, че Конгреса на САЩ ще гласува за нас? Отговорът е очевиден.

И все пак, има ли шанс да търсят партньорство с нас?

За коя програма? Лунната или марсианската? Създаването на голяма лунна постоянна база не е по силите на нито една държава в света. Дори на САЩ. Там ще трябва голямо и широко сътрудничество. Мислите ли, че е възможно САЩ и Русия да си сътрудничат толкова задълбочено днес?
Таванът на възможностите на отделните държави днес е създаване на национални орбитални станции. Чрез тях има още много какво да се научи. Например, стабилно да отглеждаме растения, без което усвояването на дълбокия космос е невъзможно.

 

Значи на дневен ред е създаване на руска орбитална станция?

Точно така. През 2018 г. написах една докладна записка до ръководството на Роскосмос. Една от точките в нея бе именно създаване на национална орбитална станция. Това не е само моя визия. Тя се споделя от мнозинството от трезвомислещите в родната ракетно-космическа индустрия. Трябва отново да се научим сами да създадем, използваме и поддържаме орбитална станция. И тя трябва да бъде с голяма орбитална инклинация (наклон на орбитата спрямо екватора) и да може да работи без екипаж на борда.

Защо трябва да е такава?

Орбиталната инклинация на МКС е 51,6 градуса. Голяма част от територията Русия остава необхваната от една подобна станция и то точно северът, към който сме се насочили за развитие. Орбитална инклинация от 65 градуса ще е по-подходяща. Освен това така ще може да използваме пълноценно двата си космодрума – Плисецк и „Восточный”. Вероятно ще ме питате за Байконур – там не строим нови съоръжения, а съвместният проект „Байтерек” е в кома. В момента, обаче, няма от къде другаде да изстрелваме пилотируемите си космически кораби. Изстрелването от „Восточный” с орбитална инклинация от 51,6 градуса е проблематично. Нека напомним, че станцията „Мир” изначално бе проектирана с орбитална инлинация от 63 – 65 градуса, но тогава просто нямахме техническата възможност да направим това и за това я изстреляхме с наклон на орбитата от 51,6 градуса.

А защо тази станция няма да е постоянно действаща?

Защото хората не са винаги нужни. Апаратурата може да работи сама. Къде по-ефективно е екипажът да отива на станцията, да подготвя новите експерименти, да взима резултатите от старите и да се прибира. Ако има нужда от дълги медицински експерименти, то може да има и дълги престои. Но за такава автоматична станция ще трябват пари за нови разработки и решаване на редица проблеми. Например създаване на високоефективни слънчеви панели.

Но така ще трябва да напуснем МКС?

В никакъв случай! До стартът на работата по националната ни станция ще минат минимум 4 – 5 години. Ако се откажем от МКС, ще останем без нищо. Отделен е въпроса, че и без нас, станцията може би има няколко години живот. В момента, срокът ѝ на експлоатация е 2024 г., като има опция за удължаване с още шест години. Финално решение там няма и всичко зависи от партньорите ни. Ние планираме, когато проектът МКС приключи, да откачим нашите модули и да ги използваме за собствена станция. Идеята не е лоша, но отново орбиталния наклон ще бъде все тези 51,6 градуса.

Какво следва?

Трябва да анализираме причините за неизпълнението на заложените до момента планове. Трябва да отчетем и усложенаната международна обстановка и икономическите проблеми в страната. Трябва ясно да разберем едно – ако няма какво да предложим, никой няма да ни кани за нищо. САЩ, като безусловен лидер, ще налагат сериозно своите интереси, като ще определят състава на партньорите си и условията за участие. Ние трябва да преценим дали това е изгодно за нас. Сякаш за нас ще е по-изгодно да се съсредоточим в нашата си национална орбитална станция и създаване на космически кораб за многократна употреба с възможност да връща товари от орбита. Трябва да помислим върху дълбоката модернизация на „Союз”, който ще ни превозва до околоземната орбита, но и трябва да гледаме към перспективните модели, които ще ни доведат до Луната и другите планети. По финансовите възможности на Русия е да изследваме Луната с автоматични сонди и луноходи. Много неща ще трябва да учим наново и трябва да сме готови за това. И е най-важното да помним, че имаме минало, с което може да се гордеем, но не може да живеем в него.

 

 

 

на 19.04.2020 г. в 8:48, miro20 написа:

славЕнобългарска или  славЯнобългарска

 

 

Някой е бегал пак от часовете по български език. Какъв оригинал от 1835 г., като История славЯнобългарска е написана през 1762 г.

Какъв оригинал е тоя, като Паисий е бил погребан от 62 години!

преди 26 минути, Myanmar написа:

Някой е бегал пак от часовете по български език. Какъв оригинал от 1835 г., като История славЯнобългарска е написана през 1762 г.

Какъв оригинал е тоя, като Паисий е бил погребан от 62 години!

В няколкото коментара под публикацията са обяснени някои неща. Хубаво е да ги бе прочел преди да се изхвърляш.

 

Отделно че ....

https://bg.wikipedia.org/wiki/Емануил_Васкидович

Цитат

Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година.

Даже не четеш какво пише и какво показва картинката... но иначе "специалист"

Съвременните българи, за съжаление,  след векове набиване в главите колко сме малки, колко сме незначителни,  колко сме неспособни, към днешна дата като че ли не могат да осъзнаят каква държава са създали предците им,  че центъра на цивилизацията в Европа е бил на Балканите, а България през 9ти-10ти век е била основен фактор в европейската игра, нещо което днес наричаме геополитика. 

Днешния българин обаче не може да се отърси от робското мислене, и е готов с лека ръка да се откаже от това, за което предците му войни са водили. Имаме история, която не отстояваме и раздаваме щедро. А гърците крадат чужда история и се тупат в гърдите колко са велики. Последно слушах,че май мартеничката регистрирали в юнеско.... А българина си робува. 

преди 2 часа, Michigan111 написа:

А българина си робува. 

Не мисля така. След Съединението има достатъчно достойни политици, които по един или друг начин са съхранили България. И не трябва да забравяме основния геополитически живот. 8, 6 или вече по-малко е незначително с 80, 200, 300, 800, 1000. Все пак дори и след намесата на други 300, то успяваме по единично някак си да живеем и препредаваме свободата на своите деца. Да, предатели, изменници и прочие е имало, има и ще има, но има и други по-културни начини да направим отново България значима и даже по-значима от колкото може някой да си представи. Да, необходима е революция, но нека да е със слово. Не трябва да омразата да отвръщаме с вид ненавист. Нека словото ни да изтъква какво е България, а не нейните граждани.

Да, още от преди десет или даже четиринадесет хиляди години по нашите земи е имало свръх култура, и да, гърците самоволно са я приписали на тях си. До колко обаче можем да убедим света, че гръцката митология де факто е българска, а?! Изтъкват факта, че тогава не е имало държавност по нашите земи, а това е лъжа. Имало е българска империя, но някак си определени историци които вярват само и единствено на вид документи от кои писани, а?!

Тук, в околностите на селото, и в "долината на розите" има доволно разрушени и неразкрити артефакти, но същите не могат да се датират, защото са ограбени от преди близо осем хиляди години. Има цял царски град под язовир "Копринка". Да, имало е вид царство което е властвало над тракийските племена, но същото е тема табу в историческите учебници и не се намират читави исторически любопитни хора, които да изведат нашата официална История за какво де факто представлява българина и кои са били прабългарите. Те, прабългарите са прокудени от тези земи и от кои, а?! По кое време и т.н., а?!

Не е лесно да се пренаписва историята, при положение, че освен политически тролове има и исторически такива.

Само погледни как определени хора ще започнат да вадят някакви документи и да всяват смут.

Докато не се промени закона за намерените артефакти от вид скъпоценности, то едва ли ще могат определени наши историци да градят истинската ни българска история. До тогава българите ще на считат за вулгарна нация, която по никакъв начин не е културна спрямо сегашната материална цивилизация.

Питам българите: Защо се срамите бе, а?! Защо считате себе си и/или други за роби, а?!

п.п. Геополитиката е насочена единствено в отношение тук, по нашите територии (център на света), да не се създаде силна държава. Добре, Ние ще превземем Европа по друг начин.  Да, спрямо Европа сме в периферията, но спрямо Света сме център.  

Тайното досие на Раковски, масоните и революцията

Каква е истината за българското революционно движение? Кой е Г.С. Раковски и какъв е неговия път като създател на революционното движение за Освобождението? Говори историкът Иван Тренев.

 

преди 5 часа, miro20 написа:

В няколкото коментара под публикацията са обяснени някои неща. Хубаво е да ги бе прочел преди да се изхвърляш.

Мухахахахаха. Пак се изложи. Паисий умрял преди 62 години, пък написал оригинал от гроба, който да те подкрепи пак в някакви измишльотини.

 

преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

 

Да, още от преди десет или даже четиринадесет хиляди години по нашите земи е имало свръх култура, и да, гърците самоволно са я приписали на тях си. До колко обаче можем да убедим света, че гръцката митология де факто е българска, а?! 

То не е и необходимо. Не говоря изобщо за митологията,  акропола,  византийската  (ромейска) история,  все неща градени от друг и заграбени от гърците и представени като техни.  Говоря за подхода, те търсят какво да обсебят за да се гордеят и хвалят,  а ние имаме, но го омаловажаме, дори го игнорираме.  И ако в годините след Освобождението информацията, която са имали нашите историци е била оскъдна (макар че не е точно така), ако тогава приоритетите са били други - укрепване на държавата, борбите за обединение и т.н. бихме разбрали миналото ако не да се игнорира, то поне да стои на заден план.  Но днес, с толкова много информация, която вече е известна е жалко това което се прави.  Ами виж картата (която ни представят ) на Аспарухова България и я съпостави с факта, че самия Аспарух е погребан оттатък Днепър и ще се убедиш колко абсурдно ни започва историята (официалната).... и се сащам веднага за един "професор" който в едно предаване като папагал повтаряше "ама най много 10 000 да са били българите на Аспарух".... и цялата ни  история е писана от такива хора,  подлизурковци,  гъзоблизци и подлоги.  Няма как да създадеш горда нация с такива хора. Такива хора с лъжи и манипулации създават роби за господарите си.  

А достойни хора винаги е имало, вярвам и че за в бъдеще ще има,  но в процентно съотношение спрямо другите как ще са, това вече е друг въпрос. 

преди 8 минути, Myanmar написа:

Мухахахахаха. Пак се изложи. Паисий умрял преди 62 години, пък написал оригинал от гроба, който да те подкрепи пак в някакви измишльотини.

 

Е сега в случая ти се излагаш,  горе пише, че е оригинал на издание от 1835 год, не че е оригинала на Паисий. 

преди 10 минути, Michigan111 написа:

Е сега в случая ти се излагаш,  горе пише, че е оригинал на издание от 1835 год, не че е оригинала на Паисий. 

Да вее, направо се изложих. Ако днес препиша Историята и това ще е оригинал от 2020 г.

Преписът е със сгрешено изписване, защото оригинала на Паисий е с друго заглавие. Точка по въпроса, крийте се, че не си познавате собствената История.

Баси и спамърите, баси и чудото. Не мога да ви отговарям на всичките простотии, не ме цитирайте и не ме въвличайте в глупостите ви. Ценя си времето.

 

преди 24 минути, acnekt написа:

Тайното досие на Раковски, масоните и революцията

 

 

Хубаво клипче е, дано някой го изгледа

току-що, Myanmar написа:

Да вее, направо се изложих. Ако днес препиша Историята и това ще е оригинал от 2020 г.

Баси и спамърите, баси и чудото. Не мога да ви отговарям на всичките простотии, не ме цитирайте и не ме въвличайте в глупостите ви. Ценя си времето.

Е баш па ти няма да ми казваш какво да правя. Ако искам ще те цитирам, ако искам няма. Написа простотия и ти го казах,  ако искаш вземи си поука и се научи да мислиш, ако искаш стой си тъп 

преди 3 минути, Michigan111 написа:

.... и се научи да мислиш, ако искаш стой си тъп 

Аа, сега тъп станах, защото те изобличих, че като първия идиот реши, че оригинала на История Славянобългарска е написан 62 години след смъртта на Паисий Хилендарски. Срамота, ако си българин, да не си знаеш историята, а сега да се правиш и че не можеш да смяташ.

Типичен трол. Покажеш му, че не може да мисли и че няма знания и отговора е, че си тъп. Пролича кой е тъпия, продължавай да плюеш, това няма да те направи умен.

току-що, Myanmar написа:

Аа, сега тъп станах, защото те изобличих, че като първия идиот реши, че оригинала на История Славянобългарска е написан 62 години след смъртта на Паисий Хилендарски. Срамота, ако си българин, да не си знаеш историята, а сега да се правиш и че не можеш да смяташ.

Типичен трол. Покажеш му, че не може да мисли и че няма знания и отговора е, че си тъп. Пролича кой е тъпия, продължавай да плюеш, това няма да те направи умен.

Леле леле леле Успокой се малко, че нещо вземаш да се вживяваш.  Кога съм твърдял нещо аз за оригинала на Паисий,  или си пил нафта,  или ме бъркаш с някой друг.  

ще се опитам да ти го обясня малко по дълго, явно си трябва с по прости думички да ти се говори.  

Оригинала на Паисий е само един. От там насетне има преписи и издания.  Това, което е показано по горе на снимката е оригинал на издание от 1835 година,  ще рече снимка на физическата творба издадена през тази година. На кой препис е издание даже не погледнах.  Това се опитах да ти обясня,не че тогава е написана Историята на Паисий.  

като изобличаваш някой,  няма да е зле да погледнеш внимателно кой изобличаваш,  че да не се окаже че изобличаваш себе си,  щото с мене на тая тема досега не си говорил 

преди 20 минути, Myanmar написа:

Да вее, направо се изложих. Ако днес препиша Историята и това ще е оригинал от 2020 г.

Преписът е със сгрешено изписване, защото оригинала на Паисий е с друго заглавие. Точка по въпроса, крийте се, че не си познавате собствената История.

Баси и спамърите, баси и чудото. Не мога да ви отговарям на всичките простотии, не ме цитирайте и не ме въвличайте в глупостите ви. Ценя си времето.

 

Оригинал се има предвид препис, а не издаденост. Има над 40 преписа на История Славянобългарска.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Препис

преди 32 минути, Michigan111 написа:

И ако в годините след Освобождението информацията, която са имали нашите историци

Ще ко кажа по този начин, дано схванеш: Истинската история на българите след Освобождението е предавана от "уста на уста". Повечето от нея е описана във вид художествена литература, но е кодирана от определени автори. Отделно това вижда се и тук как се лансира литературния герой Бай Ганю и се втълпява само и единствено този образ за какво е българина = вид търгаш. Вид долна пачавра с ниска култура. Реално никой не обръща внимание на кой, а?! На вид български класици, а се лансира сина на кой, а?!

Кои са били чурба-джи-кините по време на османското робство, а?! И кои са били хаджиите, а?! И защо е Хадж, а не поклонник, а?!  

Отделно кои са били хайдутите и кои войводите и т.н. ... къде сме се съхранили през тези близо 500 години, а?!

Мислиш ли, че някой ще повярва нещо предавано от "уста на уста", а?! Казват се легенди и в действителност историята я правят победителите, а не победените, и въпреки това българите продължаваме, защото сме вече не само на три морета, а на седем континента.  Ние сме на всеки километър от тук до края на света, и даже на обратно!!!  

Така, ако се замислиш, може би ще разбереш, че българска култура набира вид скорост извън България и де факто става по нашенски вече в цял Свят, а не по начин който някои са мислели, че понеже са по-умни от нас = трябва да властват.

Да, оприличават българина с циганина, но жестоко грешат.

Кратко и от един филм едно клише: Е сега ще видят кон боб яде ли ...  

току-що, iИ.дИоNд.Ni написа:

 и въпреки това българите продължаваме, защото сме вече не само на три морета, а на седем континента.  

Така, ако се замислиш, може би ще разбереш, че българска култура набира вид скорост извън България и де факто става по нашенски вече в цял Свят

Хубаво нещо е оптимизма, но в този случай безпочве. Поне за мен.  

Голяма част от българчетата,  които се раждат в чужбина изобщо не говорят български.  Друга част говорят много малко, или трудно,  особено в англоезичните държави. Не виждам как българската култура набира скорост на 7 континента.  

В случая, ако трябва да съм честен, ще кажа че се надявам ти да си правия, а аз да греша,  но за жалост все си мисля че не греша . 

Ехаа темата ми жувна малко

преди 14 минути, Michigan111 написа:

Хубаво нещо е оптимизма, но в този случай безпочве. Поне за мен.  

Голяма част от българчетата,  които се раждат в чужбина изобщо не говорят български.  Друга част говорят много малко, или трудно,  особено в англоезичните държави. Не виждам как българската култура набира скорост на 7 континента.  

В случая, ако трябва да съм честен, ще кажа че се надявам ти да си правия, а аз да греша,  но за жалост все си мисля че не греша . 

Аз не съм нито оптимист, нито пък мога да споделя твоя песимизъм.

Да, имаме различия по отношение на много неща, но аз не съм тук да проповядвам, а да събирам данни.

Вече се сформира вид нова партия. Не крия, че идеята е на моя брат. Лично аз бях изненадан от смелостта му в това бурно време да се опитва да създава нова политическа платформа, но вярвам в него, че може да е бъдещ политик, и то достоен.

Принципно, аз съм аполитичен, и въобще вече извън обществения живот. Въпреки това ще му помогна с вид информация от всякакъв вид, за да може да привлече всички "негласували" българи. Той има опит в политиката и се е вразумил, че на хората не им трябва вид обещания, а вид отговорност.

Те първа определени геополитици ще видят интелекта на българите, а не тяхната интелигентност.  

Да, известно ми е как мислят голямата част от българите. Те са загубели вярата си. Тя трудно може да възкръсне, но това не означава, че е невъзможно.  

Отчаяние и надежда няма. Тоз който вярва = знае какво да прави!!!

преди 9 минути, petie1 написа:

Ехаа темата ми жувна малко

Това е защото сме техници ...  или тихи лимунки ...  

п.п. Ако трябва ще превъзпитаме историците ... се ... можем и друг софтуер да пишем и ...   

току-що, iИ.дИоNд.Ni написа:

Аз не съм нито оптимист, нито пък мога да споделя твоя песимизъм.

Да, имаме различия по отношение на много неща, но аз не съм тук да проповядвам, а да събирам данни.

Вече се сформира вид нова партия. Не крия, че идеята е на моя брат. Лично аз бях изненадан от смелостта му в това бурно време да се опитва да създава нова политическа платформа, но вярвам в него, че може да е бъдещ политик, и то достоен.

Принципно, аз съм аполитичен, и въобще вече извън обществения живот. Въпреки това ще му помогна с вид информация от всякакъв вид, за да може да привлече всички "негласували" българи. Той има опит в политиката и се е вразумил, че на хората не им трябва вид обещания, а вид отговорност.

Те първа определени геополитици ще видят интелекта на българите, а не тяхната интелигентност.  

Да, известно ми е как мислят голямата част от българите. Те са загубели вярата си. Тя трудно може да възкръсне, но това не означава, че е невъзможно.  

Отчаяние и надежда няма. Тоз който вярва = знае какво да прави!!!

Това, което ти наричаш песимизъм, аз го разглеждам като жалката реалност.  

И както в природата няма 2 еднакви камъка, така е и с хората, различия винаги има,  но за разлика от камъните можем да водим диалог, а добрия диалог често е градивен.  

Вярата на хората може лесно да се върне,  по трудно е човекът способен да го направи да стигне до хората, причините са много и разнообразни и предполагам ги знаеш.  Все пак, щом намеренията на брат ти са достойни, успех желая,  все пак промяната все от някъде трябва да започне. 

Ако не е тайна, какво представлява проекта,  само на местно ниво ли започва или на национално?