преди 5 минути, Белгиеца написа:

Баща ми не можеше да стои без работа.
Успя да се пенсионира на 57 г щото бил карал няккави големи камиони с ремаркета и било втора катогория труд.
Взема си струга и всичките - елекрожени, големи бормашини, абкант, ножици за рязане на листове ламарини, разни други машини негово производство и си отиде на село да продължава да прави готварски печки. 
Върнаха му земеделската земя заграбена от комунистите като е бил малък и еди камион Зил и един трактор му дадоха и почна и земеделската земя да обработва.
Той просто не разбираше горкият, че за мен неговите машини имат стойност равна на нула.

А познавах през комунистическото време и един пенсиониран от армията подполковник, бачкаше за по 120 лв на месец, само и само да не си е вкъщи в апартамента му на бул. България. По онова време пенсионерите имаха ограничение до 120 лв. И един доктор бачкаше за толкова след пенсия, а колегите му получаваха по около 180 лв за абсолютно същата работа.

Аз пък обичам да си почивам, работата не е заек да избяга , я.

Почна да се изразяваш като Анне ... хм ... бе и теб е подкарал третия пол май ...

Ха сега де тук жици взеха да опъват

преди 1 час, dioib написа:

Почна да се изразяваш като Анне ... хм ... бе и теб е подкарал третия пол май ...

Ех тая АБПФК Кити-Анне голяма звезда голямо чудо

преди 4 минути, petie1 написа:

Ха сега де тук жици взеха да опъват

Само внимавай - да не „пуснат тока“!!!

преди 17 часа, dioib написа:

парамидайте

А толкова се бори срещу капитализма а то ко излезе че е върла капиталиста

преди 1 минута, jhoro написа:

Само внимавай - да не „пуснат тока“!!!

Верно че тогаз ще танцувам бодра жига

преди 2 часа, дpъндю написа:

това е вярно
не се бях сетил че е крадлив кът мен

аве, дали ще ме изхвърлят от форума ако направим една темичка дето да споделяме знания за етично хакерство?

Ами пробвай де...... Кат те банират ти си хакер ще се върнеш за 5 минути

Какво ще кажете за това?

 

 

преди 22 минути, acnekt написа:

Какво ще кажете за това?

 

 

Маска и движение по пътека с трансформация. Това е новата мода.

преди 14 минути, Myanmar написа:

Маска и движение по пътека с трансформация. Това е новата мода.

По-добро е от тази простотия

 

 

Но пък сега е подходящо да се направи Harlem.

"Кольо тебе рита" беше еманация на факта, че глупавите хора също имат достъп до Интернет.

преди 4 минути, Myanmar написа:

"Кольо тебе рита" беше еманация на факта, че глупавите хора също имат достъп до Интернет.

Ами ако нямаха щяха да ревнат за дискриминация

преди 6 часа, petie1 написа:

А толкова се бори срещу капитализма а то ко излезе че е върла капиталиста

 Цъ! Пари на време от Дядо Прас чака, но същия ги дава на прасето. "То" е типичен трети пол и е друг вид труженик ... така поне се завъртя клюката тука ... не знам .. аз съм от скоро ...

преди 17 часа, dioib написа:

 Цъ! Пари на време от Дядо Прас чака, но същия ги дава на прасето. "То" е типичен трети пол и е друг вид труженик ... така поне се завъртя клюката тука ... не знам .. аз съм от скоро ...

Хм интересна клюка

преди 20 минути, Емил Костов написа:

Хайде сега не се прави и ти. Нали им поддържа линукс машините. Не говори така за твоите хора

 

Да бе щом казваш

преди 7 часа, petie1 написа:

Хм интересна клюка

Няма нищо интересно, но, да бе, щом казваш.  

Хм АБПФК Кити-Анне да не отиде да търси нациткото злато?

преди 6 минути, Тoни написа:

Аз съм потресен. 

Аз не съм потресен  то това е типично за белгийската мида

Не, имах кратък бан.

Въпреки, че никой не ме разбира и не ме взима насериозно, поне тук да си изплача мъката, макар че това нищо няма да промени.

Много ми е тъжно в какво се превърна животът ми. Някога бях здрава и щастлива, но това беше преди да срещна онова злобно чудовище. След нейния тормоз просто вече нищо не е същото. Здравето ми пострада много, най - вече зрението, от стрес си докарах различни здравословни проблеми. Години наред се надявах този човек да разбере жената до него какво ми причини и поне малко да го хване срам да подкрепя компютърен тормоз, но уви..............

Така и не бях разбрала, че моралът се е променил много, че мъжете си търсят съпруги с визия на проститутка и умения в леглото, но интелектът изобщо не ги интересува. Толкова е тъжно какво пагубно влияние оказа порното върху младежите от моето поколение, толкова е отвратително, че вече няма морал, нито задръжки.............

А най - тъжното е, че за мен няма кой да се грижи. Мъчно ми е в какво общество живея - антисемитско общество, което не приема хората с увреждания, подиграва им се, никой не гледа на нас като на хора, а като на уроди. Толкова ми е тъжно............. на 36 съм и животът ми е пълен провал благодарение точно на това общество. Да, може би исках прекалено много - мечтаех си да срещна и да се влюбя в готин, забавен, интересен и добър човек, а още по - добре би било, и ако го познавам................. Да, хората сигурно щяха да полудеят от злоба, нямаше да понесат гледката на момиче с увреждания и здрав и красив младеж..............

Щял живот всички около мен ми внушават, че им съсипвам животите. Писна ми от това чувство за вина! Не съм искала да се родя с увреждания, не съм искала такъв живот. Писна ми да съм виновна за всичко. Да, понеже съм несамостояятелна, всички решават, че си търся слуга.............Писна ми вече да се обяснявам, че толкова мога, те искат от мен невъзможното............. По - самостоятелна от това не мога да бъда. Защо не го разбират?

Няма как да си намеря някого, защото всички образовани, умни, готини и забавни мъже са вече заети. А аз не съм по дискотеките. По интернет - абсурд, там няма гаранция, че няма да срещна някой психопат. Реалният живот е различен от този в захаросаните американски филми. След този тормоз вече съм доста мнителна и внимателна в интернет.............. А в родния ми град всички ме гледат така, сякаш съм Квазимодо............Години ще ми трябват да опозная някого и да се отпусна, а не знам имам ли ги.............

Просто не е честно. Не е честно да нямам романтична любов, брак, секс........... Просто не е честно. Толкова ли ме мразят хората, че не желаят да съм щастлива?

преди 4 минути, Anne написа:

Въпреки, че никой не ме разбира и не ме взима насериозно, поне тук да си изплача мъката, макар че това нищо няма да промени.

Ето едно мое "произведение". 

Spoiler

Морска болест /да бъдеш жена/

 

Ирена бе 18 годишна, току що бе завършила училище и и предстоеше да навлезе в истинският живот.

Стройна, метър и седемдесет и пет /идеални мерки като за манекен/. Гарваново черна коса, безкрайно светлосини очи и безупречни гърди и не само това. Владееше два чужди езика /немски и английски/ и беше не само на ти с компютрите, но бе малка богиня,

особено в ИНТЕРНЕТ. С една дума жена и половина да радва мъжките очи и сърца. Мечтата и бе да стане манекенка и да обикаля светът, но мама и татко и заповядаха да учи право и това си е. Без право на избор!

- Като завършиш, ще разбереш защо - все натъртваше баща и.

- Чедо, абе завърши и сполучи в тоя живот - пригласяше майка и.

Бе родена в малък град в провинцията. Баща и и майка и бяха заделяли от залъка си само и само да съберат пари за следването и. Бяха се съсухрели от това недояждане, но единствената им цел бе благото на дъщеря им.

Ирена замина за София. Малко се цупеше, но бе възпитана да носи отговорности. Много добре знаеше какво са жертвали баща и и майка и, затова се захвана с учението и завърши с отличие, но без пукната пара, защото парите стигнаха само за учението.

Родителите и се бяха пенсионирали по време на следването. Сега едвам изнемогваха със пенсиите си.

- А сега на къде? - се запита тя

През изминалите години беше се откъснала от родният град. Не и се връщаше там, пък и там нямаше и какво да се работи.

По обява във вестника започна да търси работа по специалността, но удряше на камък, защото се изискваше стаж пет години и какво ли не. А и заплащането беше минимално. Е тук там и предлагаха изгодни условия, само дето трябваше да легне с някой. Тя

отхвърляше тази възможност, защото познаваше много случаи на такъв вид преференции, които изчезваха веднага след като си го направила с човека.

- Майната им на мъжете! На тях им е лесно! - псуваше наум тя, а после се мръщеше на думите си. Бе започнала да псува по време на учението и, макар и да не искаше да псува.

Но това бе голата истина, бе безкрайно красива и достатъчно умна и достатъчно бедна.

Понеже все пак се налагаше да работи, пък и баща и и майка и се нуждаеха от пари, защото парите от пенсиите им не стигаха да покрият тока и водата, камо ли лекарствата /за кръвно налягане на баща и и за нерви на майка и/, започна като секретарка в една

фирма. Заплащането не бе добро, но поне шефа и беше човечен и искаше от нея само това за което бе сключила договор с нея, т.е. да бъде секретарка, а не секлецарка.

Бе на двадесет и три и се беше разхубавила още повече. Не използваше грим, не че не искаше, но просто не можеше да си го позволи. Благодарение на това може би кожата и очите и оставаха все така прелестни.

Нямаше приятел, защото всички мъже искаха да им принадлежи, а не да я разберат и помогнат. Бе още девствена. Това я смущаваше малко, но понеже бе възпитана на морал който регламентираше секс след брака не обръщаше много внимание на този факт.

Един ден във фирмата влезе някакъв човек. Бе замръзнал пред разкрилата се пред него прелест на Ирена. Не беше от стеснителните, но направо не знаеше какво да каже.

- Да, добър ден! Какво ще обичате? - лъчезарно се обърна Ирена към него с рядко срещана искрена усмивка.

- Търся господин Масларов - изкашля се той и излезе от унеса  - Казвам се Багрянов имам уговорена среща с него - усмихна и се и той.

- Да! Заповядай те моля! - Ирена бе станала и показваше на госта къде да седни - Сега ще му предам! - вдигна слушалката и се свърза с шефа.

Докато разговаряше със шефа си тя започна да разглежда влезлия без естествено да набляга на подробности те. Метър и осемдесет, строен с безупречен външен вид и осанка на човек който може всичко. Хареса ла го бе, но какво от това?! Стана и малко мрачно.

Той е заможен, зает и едва ли нещо друго би се получило между тях освен да му стане любовница. Едва ли заради нея би се развел и се оженил за нея. Тихичко душата и простена в нея, сякаш е ранена газела.

- "Боже господи какви глупости започвам да си мисля! А къде отиде морала ми за секса след брак и къде отидоха възгледите ми за любовта?!" - започна да се вайка тя - "Нещо ми става, ама какво НЕ ЗНАМ?!"

На излизане от срещата с Масларов Валентин инстинктивно бръкна в джоба на сакото си, извади една визитна картичка и я подаде на прелестното създание под формата на секретарка.

- Аз съм в модния бизнес. Вие определено имате данни за манекенка или за фотомодел. Не искам да Ви обещавам нищо, но ако размислите обадете ми се. - издекламира професионално изкривените си думи - Но.... моля простете ми! - беше се усетил, че подхожда

по дълбоко залегналия си шаблон на професионален моден агент - Усмихна се той, подхвана дясната и ръката, вдигна я и нежно я целуна.

При допира на неговите устни, сърцето на Ирена ускори своя ритъм.

- "Боже господи! Как само пленява ... тази ... негова ... нежност ... и тази ... негова целувка! И няма халка!!" - трепетно мислеше тя. Беше се влюбила. Как стана така и не разбра.

Бе минал само ден от първата им среща, а на Ирена и се струваше цяла вечност. Стоеше в офиса и през три минути поглеждаше часовника. Чакаше с нетърпение да стане 17:30. Вечерта след като ТОЙ я целуна по ръката, тя едва успя да заспи. Първо се въртеше в

леглото, а после към 2:00 бе влязла в чата и бе гледала тъпо монитора. Нейни приятелки я засипваха с въпроси, а тя само окъслично отговаряше. Мисълта и бе насочена към визитната картичка която въртеше между масата и подпирайки я в другия ъгъл с

показалеца си. Тъй както много пушачи въртяха кутиите си за цигари, когато не знаеха какво да правят. Най-накрая не бе издържала и бе хванала телефона. Мислеше, че ще чуе гласът на операторката: "Телефона на абоната не е включен" и се изненада, че чу

свободен сигнал. Инстинктивно понечи да затвори телефонната вилката, но я изпревариха с "Да моля". Всичко останало бе като сън. Само помнеше, че днес има среща с него.

- Как е настроението? - широко се усмихна Валентин при появата на Ирена на уговореното място и час.

Държеше ръцете си отзад. Бе спортно облечен, но стилно и толкова елегантно, че на Ирена и стана неудобно от нейното макар и спретнато, но вехто костюмче. Тя без да иска сведи поглед и започна да го предърпва тук там, сякаш с това би го направила

по-ново.Валентин хвана нейния поглед и действия, усмихна се още по-широко и извади ръцете си отзад. Държеше една червена роза в тях.

- Заповядай! Това е за теб! - подаде розата на Ирена. - И преди да седнем и да си поговорим, ела да те извадя от неудобството, че си несравнима с мен. - той леко я прехвана под лакътя и я поведе по "Витошка".

И пак като сън се завъртя времето за Ирена. Главата и бе празна, всичко около нея се завърташе толкова бързо, че бе пред изпадане в шоково състояние, само дето от това състояние и бе приятно. Първо отидоха в някакъв магазин за бельо. После в някакъв

Бутик и още някъде и накрая във фризьорският салон на "ВИСАЖ". След процедурите Ирина се бе превърна в истинска богиня. И преди мъжете се обръщаха след нея, но след като я излъскаха и шлифоваха нейната обвивка, тя се бе превърна в истински диамант на

женската красота.

- Боже господи! Дева Мария! - дори Валентин не се сдържа при нейният вид когато излезе от фризьорският салон - Сега пък аз трябва да се извадя от неудобството, че съм несравним с теб. - Засмя се той на глас.

- Ами нека да поработим върху теб! - Без да иска подхвърли с лъчезарна усмивка Ирина, а след това и двамата избухнаха в неудържим смях.

Времето летеше. През първата седмица, те се смееха и забавляваха. След втората той и предложи работа като фотомодел. След третата бе хит на страниците на всички вестници и списания. Ирена бе на седмото небе, защото мечтите и от детството постепенно

започваха да се сбъдват. Дори и не забеляза как се отчужди от своите родители, не че не им пращаше достатъчно пари, но рядко се чуваше с тях.

- Да моля! - бе звъннал мобилният и телефон и понеже не и изписваше кой я търси тя зачака отсрещния глас.

Това се случи пет месеца след като бе модел номер едно на България и няколко дена преди рожденият и ден.

- Ало, търся Ирина - беше комшията на родителите и.

- Здравей чичо Славчо! Казвай с какво мога да ти помогна? - приветливо и с дълбока доброта заговори Ирина. Беше го познала. Добър приятел на семейството и.

- Ало, удобно ли е да разговаряме в момента? Не шофираш нали? - попита я той

- Давай чичо Славчо! Спокойно, в офиса съм. - отговори му тя.

- Добре, но първо седни някъде - отвърна той.

- Какво се е случило? - нещо в нея се преобърна.

Баща и бе получил масиран инсулт. Всеки момент го чакали да умре. Все още бил в съзнание, но не бил активен, т.е. не можел да контактува, целият бил парализиран.

И пак като сън времето полетя в и покрай нея. Беше се качила на колата си. Беше шофирала над двеста километра в проливен дъжд. На два пъти без малко да катастрофира заради несъобразена скорост, даже единият път изжули колата си в една мантинела.

И въпреки това не можа да го свари жив. Беше починал десет минути преди да влезе в родният си град. Бе напълно съсипана и обезсърчена. Седна на нещо и заплака. Осъзна ла бе, че е платила с твърде висока цена своята мечта.

Три месеца след това майка и също умря без да я види преди това. Както си седяла и редила пасианси. Докторите ме можеха да разберат причината. Говориха нещо за изравняване границите на кръвното и, но така и не бяха сигурни в епикризата. Ирена пак бе

далеч и пак по телефона и съобщиха. Бе захвърлила телефона си така, че той се разпадна не само на основните си части, но и те се бяха раздробили до неузнаваемост.

Ирена седеше сама на ръба на една скала надвесена над морето. С изпразнен поглед гледаше в безкрайността на хоризонта, там където небето и водата се сливаха в едно. Не мислеше за нищо но, подсъзнанието работеше. То нареждаше: И какво от това, че мечтата

ти се сбъдна? И какво от това, че си заплатила тази цена за постигането и, защото си могла да си го позволиш? И благодарение на кой си имала възможност да пробиеш без да се е налагало да лягаш с някой. И какво от това, че си умна, красива и преуспяла. И

какво от това, след като няма на кого да завещаеш това което имаш? Изобщо какво имаш ти? Една девствена душа, която ще отиде в рая? И защо все отклоняваше сексуалните желания на Валентин? За кого я пазиш тази своя девственост? И за какво ти е тя толкова

нужна? Нямаха край тирадите на подсъзнанието.

Вече 2 години, от както майка и почина, то бе зачовъркало толкова на дълбоко нейното съзнание, че вече не бе останало нищо от съзнателният и живот.

Но най-много я съсипа, когато след като за пореден път отклони сексуалните набези на Валенти за пореден път, той си беше намерил друга. Не в никакъв случай не я пренебрегваше, само дето вече не беседваха по цели нощи, защото Валентин се оттегляше с

интимната си приятелка за през нощта. Денем работеха рамо до рамо и бизнесът им процъфтяваше. Понеже бе завършила право, то тя постепенно се отдръпна от работата като фотомодел и се бе започнала да се занимава с авторските права и изобщо с правните въпроси

на фирмата. Благодарение на нейните способности фирмата набираше скорост и се превръщаше не само във водеща фирма в България, но и бе излязла на международният пазар.

Синхрона между Ирина и Валентин се бе запазил, но вече нямаше пламъка в очите му когато я гледаше, а само някаква дълбока тъга. Именно тази тъга в очите му я досъсипа нея: НЕЙНО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПРЕУСПЯЛАТА ЖЕНА.

Макар и на 25, макар и девствена тя се чувстваше на 78 и като, че ли преди десет минути са я изнасилили десетина катила не подбиращи младо и старо в своите сексуални изяви.

Изправи се и погледна в дълбините зад ръба на скалата. Зави и се свят, но стисна зъби. Преодоля повдигането на стомашната течност към устата и. Разпери ръце и скочи. Падайки започна да вика като обезумяла, сякаш светът можеше да и се претича и да я спаси

от този ужас, който бе в нея.

- Ха Ха Ха Ха Ха - неистово се кикотеше и пляскаше с ръце на всички страни сякаш не бе виждала морска вода - Ха Ха Ха Направих го! Улф.... - стенеше тя от задоволство и продължаваше да пръска с вода на всички страни.

При удара във водата за миг Ирена бе изпаднала във вторична паника, защото тялото и беше се понесло към дъното и дори го бе докоснала, а тя не бе успяла да си вземе достатъчно въздух, за да може да изплува обратно към повърхността. Но когато със сетни

сили и пред границата на удавянето тя изскочи над нея, тя разбра какво е да си жив. Бе преживяла ужаса не на едната си смърт, а и на втора след нея непосредствено.

- Да вече знам какво искам! - вече по-спокойно и плавно тя се понеси към брега.

 

p.s. Това е една приказка без край. Не е лесен живота на една жена, но тя си го прави такъв.

 

To be continue...

Не знам дали ще ти е от полза. Но, поне не би следвало да ти навреди. 

Навремето се увлякох в писането на литературни произведения, защото смятах, че те са софтуер за душата. Имах хъс, в "свободното" си време се опитвах да стана писател. Установих, че в романите не ме бива, в стиховете ... абе ... не ги научих тея рими ...  остана ми само "кратките разкази". До колко се получават, то определено след компетенцията на редактор, може и да се получи художествено произведение. Мислих си, че като се пенсионирам = ще се отдам на тоя вид творчество, но дали сега това ми е потребно?! Определено не. Сега ме вълнуват други неща. Те определено не са свързани с Калдата или персони и/или образи от тук. Споделям опит. Същия дали ще е полезен си зависи от другата страна. 

Успех!  

п.п. Акцентирайки дадено произведение в единствено лице, то целевата група е само и единствено в подобни на твоите схващане хора. За всяка друга целева група, то се изисква въображение. Същото в последствие се коригира от редактор и се получава художествено произведение. 

Няма да забравя как Папа Жан (лека му пръст) "спести" пари и не ползва редактор при издаването на една книга. Лично му помогнах да стане едно негово по-предишно произведение в дигитален файл. Докато форматирах файла от сканираната творба реално го четях. 

От допира ми с творчески натури какво мога да споделя: Определено никога не са афиширали себе си. Друг е въпроса с критиката, а за тиражирането, то пък е толкова комплексно, но все пак малцина стават известни и от там по-малко пък класици. 

Извън обаче "светския канал" има и апокрифно разпространение. Там, определено авторите остават в страни от масовите схващания по отношение кое е стойностно и кое не. 

Няма да забравя как една моя позната (работила едно време в едно кафене, където бил постоянен клиент Камен Воденичаров) е виждала нейна шега в някоя гег изпълнен от въпросния човек. НО, определено има доволно не до там израснали  сценаристи тук. 

Анне ... твоя "гег" (шарж) не е комичен, а трагичен. 

преди 15 часа, Anne написа:

никой не ме разбира и не ме взима насериозно

Че ти не  си показала нищо с което да те вземем насериозно нито знание нито интелект нито си помагала на някой от форума

преди 19 минути, petie1 написа:

вземем насериозно

Напротив! Някъде където си бе изтървала нещо от носа ли бе ... не знам от къде и къде и бе попаднало и т.н. някой ми обърна внимание от кой е темата. 

Дали е въображаем, имитиран или по даден сценарий определено насериозно го взимам и несериозно отговарям, но със съответната сериозност и обратното ... някъде говорейки "глупост", то говоря сериозно ... хм ... та ... квантово е ...  

Как бе лафа на де е минавал Екватора ... насериозно и насериозно е различно ...  

преди 14 минути, dioib написа:

Напротив! Някъде където си бе изтървала нещо от носа ли бе ... не знам от къде и къде и бе попаднало и т.н. някой ми обърна внимание от кой е темата. 

Дали е въображаем, имитиран или по даден сценарий определено насериозно го взимам и несериозно отговарям, но със съответната сериозност и обратното ... някъде говорейки "глупост", то говоря сериозно ... хм ... та ... квантово е ...  

Как бе лафа на де е минавал Екватора ... насериозно и насериозно е различно ...  

А добре ще се съглася с теб драги ми ИИ

на 25.01.2021 г. в 7:48, Anne написа:

. Толкова ли ме мразят хората, че не желаят да съм щастлива?

Всъщност на никой не му пука за никой та баш за теб и твоето щастие

на 25.01.2021 г. в 7:48, Anne написа:

А в родния ми град всички ме гледат така, сякаш съм Квазимодо............

А може би те гледат защото си им интересна знаеш ли? Пробвай да ги заговориш та да видиш че не е толкоз страшно

на 25.01.2021 г. в 7:48, Anne написа:

...да си изплача мъката...

Ам Анче ти нещо друго пробва ли въобще?! 36 години самосъжаление - не ти ли омръзна вече. Мразили те били хората, искали да си нещастна - целия свят срещу теб върви Анче тъй да знаеш, по цел ден и нощ само туй мислят: как да те направят още по- нещастна. Всеки понеделник велико международно събрание, тази седмица с какво ще прецакваме Анка, смятай рискувам си живота за дето ти обаждам тази строго свръх секретна тайна.

преди 16 часа, petie1 написа:

 

А може би те гледат защото си им интересна знаеш ли? Пробвай да ги заговориш та да видиш че не е толкоз страшно

Как, като вече не чувам?

преди 7 часа, Anne написа:

Как, като вече не чувам?

Като фенка на Чарлз Дарвин би трябвало да знаеш отговора на въпроса който ми зададе

Цитат

„Не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се адаптира към промените.“ Чарлз Дарвин.

Пък и част от обучението ти е било точно такова  Който разбрал горния цитат разбрал