Именно - възпирането е вътре в теб... Убийците обикновено не четат законите. Вътре в теб...

Именно - възпирането е вътре в теб... Убийците обикновено не четат законите.

Вътре в теб...

Именно - вътре в мен - защото досега винаги всички сте ми промили мозъка, че трябва да зачитам човешкия живот.

Я да видим какво ще стане ако започнете да ми казвате противното ? Какво ще стане не с мен, а с този, който бъде възпитаван по новия начин - да убива ?

Именно - вътре в мен - защото досега винаги всички сте ми промили мозъка, че трябва да зачитам човешкия живот.

Я да видим какво ще стане ако започнете да ми казвате противното ? Какво ще стане не с мен, а с този, който бъде възпитаван по новия начин - да убива ?

Докторе, имаш невероятната способност да "туистваш" нещата и да се измества центъра... Евтаназията не означава незачитане на човешкия живот. Това е възможност човек да реши как да умре достойно, доколкото понятието "достойно" е относимо към понятието "смърт", различна от тази на Ботев например. Както и да е. Това е отново в страни от темата.

Евтаназията я приемам като възможност човек сам да реши дали да бъде болезнено растение в края или да се раздели нормално с хората, които обича и евентуално някой да го запомни, без да се сеща за болка, недоизказаност и неизпълнен дълг.

Евтаназията не означава някой да бъде възпитаван да убива. Това е възможност да приемем, че нещастният, лишен от възможности и смисъл живот, до известна степен спира да бъде живот и в този смисъл евтаназията не е отнемане на живот - или поне не този, който по общоприетите норми е приет за нормален.

Едит – сетих се за по-уданчият пример – донорството. По горната логика следва да отречем донорството, защото винаги ще има корумпирани лекари, които биха дръпнали щепсела на животоподдържащата система, за да ни вземат органите.

И ги има... черната борса за органи е факт. Но закона позволява на всеки един да забрани ползването на органите му.

Каква е позицията на църквата по тези въпроси? Просто любопитствам...

Самоубийство..?

Много често правилните решения не почиват на хуманна основа а се оказват много повече в полза на човека.

Хуманно е да му помогнеш да се избави от страданието.

Хуманно е да му запазиш живота.

Дилема..

Редактирано 10 юли 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

И ги има... черната борса за органи е факт. Но закона позволява на всеки един да забрани ползването на органите му.

Разбира се. Съществуването на един закон не изкоренява из основи човешката злонамереност.

Искрено се надявам обаче, че съществуването на изключение от правилото винаги потвърждава правилото.

Именно - вътре в мен - защото досега винаги всички сте ми промили мозъка, че трябва да зачитам човешкия живот.

Я да видим какво ще стане ако започнете да ми казвате противното ? Какво ще стане не с мен, а с този, който бъде възпитаван по новия начин - да убива ?

Ти ставаш за адвокат

Обаче не ти вярвам. Твоето си е чиста проба съвест, дофторе. Иначе аргумента ти е бетонен...

И ги има... черната борса за органи е факт. Но закона позволява на всеки един да забрани ползването на органите му.

Каква е позицията на църквата по тези въпроси? Просто любопитствам...

Самоубийство..?

Много често правилните решения не почиват на хуманна основа а се оказват много повече в полза на човека.

Хуманно е да му помогнеш да се избави от страданието.

Хуманно е да му запазиш живота.

Дилема..

Самоубийството според монотеистичните религии е акт на безбожие.

Църквата не изършва опело над самоубиец, в Исляма такъв човек просто се заравя, като за него не е разрешено да се чете молитва.

Аргумента на доктора поставя точка над i и дори анихилира правната логика на аргумента предложен от Мерил.

Презумцията за невиновност, която се изтъква при опасния за злоупотреби, тук няма място.

Защото ако евтаназията бъде одобрена, то тя ще бъде норма,а спазването на нормата си е невинност.Проблемът от правно естество ще бъде не евтанзирането, а методологията на взимане на решението.

Така презумцията за невинност не ни гарантира с нищо невъзможност за злоупотреби.

Целият този проблем има още много аргументи с тежест подобна на този на Трихо.

Първо това е етичен проблем, а не медицински.

Ролята на лекаря е да направи всичко по силите си за да излекува болния.НИЩО ПОВЕЧЕ.

Няма как и няма абсолютно никакво основание да прехвърляме моралната дилема в/у лекаря или някакъв измислен орган.

Не е вярно че лекаря обрича пацинета на мъки.Обрича го болестта, не лекаря.Той не я предизвиква.

Защо да обиняваме лекаря тогава,защото не може да се справи с болестта ли?

Друг тежък аргумент е въпросът дали има Бог.

Преди да подскочи някой, че не трябва да намесваме религиите тук - ще обоснова този аргумент.

Наличието на Бог е въпрос освен убежедения, но е въпрос на който науката не може да отговори.Да не навлизаме в дебати по този въпрос, има си форум за целта.

Нека изходим от агностичната позиция.- Не сме сигурни в истината за Бога.

Но ако има Бог, то в отвъдното самоубиецът ще попадне във вечни мъки.

Така мъките на човека не само няма да се прекратят, а ще бъдат увековечени и безкрайни.

Пак повтарям в този случай не са важни убежденията, а трябват факти, но факти за божествено небитие няма.

Така религиозните аргументи тук са строго рационални.

Защото ако евтаназията бъде одобрена, то тя ще бъде норма,а спазването на нормата си е невинност.Проблемът от правно естество ще бъде не евтанзирането, а методологията на взимане на решението.

Именно, но за да стане методологията на взимане на решението за евтаназия проблем от правно естество, трябва самата евтаназия да не е проблем.

Така презумцията за невинност не ни гарантира с нищо невъзможност за злоупотреби.

Звучи несериозно като аргумнет срещу това да не се приеме даден закон възможността да се допуснат грешки при изпълнението или прилагането му.

Именно, но за да стане методологията на взимане на решението за евтаназия проблем от правно естество, трябва самата евтаназия да не е проблем.

Звучи несериозно като аргумнет срещу това да не се приеме даден закон възможността да се допуснат грешки при изпълнението или прилагането му.

Виж трябва да доуточним нещо.

За приемане на даден закон е необходимо, не да се отхвърлят(да не се разглеждат) възможните неблагоприятни последици от него, а докаже неговата несъмнена полза и то не в съотношение 60/40% , а от рода 95/5%.Доказателствената тежест лежи в/у проектозакона.

Аргумент за отхвърлянето на този проект са щетите възникващи от него самият.А не недобросъвестност при прилагането.Върху това възразявам.

И не може тези щети да ги посочим като методически грешки, които разбира се е недопустимо да се разглеждат като априори допуснати.

Ти тук подменяш аргументи.

Този проектозакон генерира правна норма резултата от която ще е че лекарите ще бъдат обучавани и да убиват с лека ръка, и възпитавани в това.

Това е неприемливо.Искам доктора да е като Трихо.

До дупка борба за живота на пациента,до дупка.Ако вече е вън от възможностите му, то доктора е дотук.

Който иска да се самоубива.Но сам да взима решението си и сам да го извършва, сам да носи последствията си.

А тук се говори и за тези които не могат сами да извършат това.

Е които не могат - не могат.Не можем да заставим друг или пък лекарите да извършат това вместо тях.

За малко да мръдна да оправям народа отатък и гледам тук е дошла тежката артилерия

Badr - от теб не очаквах да ме подкрепиш, но явно не съм грешал в мислите си за евтаназията щом и други ме подкрепят

( въпреки, че това, че мислим еднакво с теб - един православен християнин и един мюсюлманин нищо не доказва....на един дувар някой беше написал: „Яжте ла**а! Не може милиарди мухи по света да бъркат.” мхм. )

Както и преди казах : желаещите евтаназия хем да не направят грях като се самоубият, хем да бъде безболезнено, и хем пък и сигурно, за да приключат със живота си.Аз обаче не искам да им ставам съучастник.

А не искам и бъдещите лекари да приемат с лека ръка такова нещо и да вършат работа на палачи.

Редактирано 10 юли 201115 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Да живеем е наше право, но - и наше задължение.

Според мен това е "закон" и за вярващи, и за атеисти.

Болката е безпощадна, но тя е част от зъдълженията ни...

няма лесно

Редактирано 10 юли 201115 г. от efe (преглед на промените)

Виж трябва да доуточним нещо.

За приемане на даден закон е необходимо, не да се отхвърлят(да не се разглеждат) възможните неблагоприятни последици от него, а докаже неговата несъмнена полза и то не в съотношение 60/40% , а от рода 95/5%.Доказателствената тежест лежи в/у проектозакона.

Аргумент за отхвърлянето на този проект са щетите възникващи от него самият.А не недобросъвестност при прилагането.Върху това възразявам.

Съгласна съм с това твое уточнение. Да. Така е.

Този проектозакон генерира правна норма резултата от която ще е че лекарите ще бъдат обучавани и да убиват с лека ръка, и възпитавани в това.

Това е неприемливо.

Ето тук обаче вече се разминаваме. Защото аз не считам, че щетите, ще са такива, каквито ги описваш. Не мога да приема, че резултата от една такава правна норма би бил „обучаване на лекари и да убиват с лека ръка”… Това ми звучи пресилено.

Всъщност нека погледнем на въпроса от чисто човешка гледна точка. Защо приемаш помощта на лекаря да се бори за живота на пациента за по-важна от помощта да се бори за живот без болка и страдание? Защо лекарят, който ще ме разбере, ще ми помогне и ще ме спаси от болките и страданието да е по-малко лекар от другия, който ще се бори за живота ми? Защо да е убиец? И пак поставям въпроса – живот ли е този живот в страдание и безпомощност? Ето това са въпроси, които стоят пред нас като човешки същества.

Всъщност се разминаваме в мненията си просто, защото се разминаваме в мнението си относно това дали този, който иска евтаназия, е самоубиец. Аз считам, че самоубийците са хора, които не мислят трезво, а го правят в момент на умопомрачение. Докато молбата за евтаназията ще бъде едно премислено, осмислено и напълно рационално взето решение на човек, който знае, че в момента, в който ще трябва да го направи, няма да има силите самия той да го направи. И да – нека така да приемем нещата – бих се съгласила и с това – като прехвърляне на отговорност. Защо да мога да прехвърля отговорността за лечението ми на лекар, а да не мога да му прехвърля отговорността за края ми? Кой ми гарантира, че лекарят, който би трябвало да ме лекува, няма да е некадърник, който ще ме умори?

В крайна сметка на хората понякога им се налага да взимат решения, които не са им по вкуса като личности, но са длъжни да го направят, защото работят това, което работят.

Както и преди казах : желаещите евтаназия хем да не направят грях като се самоубият, хем да бъде безболезнено, и хем пък и сигурно, за да приключат със живота си.Аз обаче не искам да им ставам съучастник.

Защо си мислиш, че ако съм в състояние да сложа край на живота си, ще дойда при теб да ми помагаш. Нали смисъла на евтаназията е в това, човек да вземе решение за своя край в момент, в който е в състояние да реши, за един следващ момент, в който няма да е във възможността да решава, но докато може да го прави знае, че този момент неминуемо ще дойде. Този момент неминуемо ще дойде.... неминуемо ще дойде.

Редактирано 10 юли 201115 г. от Merryl (преглед на промените)

Защо си мислиш, че ако съм в състояние да сложа край на живота си, ще дойда при теб да ми помагаш. Нали смисъла на евтаназията е в това, човек да вземе решение за своя край в момент, в който е в състояние да реши, за един следващ момент, в който няма да е във възможността да решава, но докато може да го прави знае, че този момент неминуемо ще дойде. Този момент неминуемо ще дойде.... неминуемо ще дойде.

Когато този момент дойде, ти , от естеството на болестта си, вече няма да си вменяема за да можеш да вземаш адекватни решения за собствения си живот.Тоест - тогава ти няма да си ТИ и решението няма да вземаш ТИ, а това, в което си се превърнала под въздействие на болката и на самата болест.

Това е друг проблем , който се обсъжда надълго и нашироко за евтанзията - дали личността на човека, променена под въздействие на болката и страданието е достатъчно вменяема за да може да взема решения за съдбата си.

Повярвай ми, виждал съм достатъчно хора, които дори и при банални заболявания като бъбречни кризи са готови на всичко, само и само да се отърват от болките, и които, след като им мине се радват на живота си. Имал съм пациентки, които са пробвали да се тровят с лекарства заради дисменорея ( болки по време на месечен цикъл) .

А при раково болните - при тях болката не стига, че е жестока, ами и те си знаят, че лечение няма и тя ще продължава.Разбирам ги защо искат да умрат.НО - при тях цялата психика се изкривява от болката, целият им свят, всичко за което си мислят е пречупено от съзнанието за болест и болката.

Тогава кой "командва парада" ?

Болният човек или болката ?

Когато този момент дойде, ти , от естеството на болестта си, вече няма да си вменяема за да можеш да вземаш адекватни решения за собствения си живот.Тоест - тогава ти няма да си ТИ и решението няма да вземаш ТИ, а това, в което си се превърнала под въздействие на болката и на самата болест.

Да и може би за това съм написала, че решението трябва да е взето докато още си ТИ... но когато вече знаеш неминуемостта на края си...

Всички ще умрем, разбира се, но някои носят смъртната си присъда в джоба. Знаеш ли какво значи всеки ден да се събуждаш и да си мислиш - и днес не е. Знаеш ли какво значи да се страхуваш да живееш, за да не се обвържеш, за да не обикнеш, за да не... защото ще дойде момента, в който ще трябва да се разделиш? Знаеш ли как се живее плъзгайки се по живота, без да задълбаеш, защото имаш срок на годност? Знаеш ли колко на такъв човек му пука за моралните дилеми на лекаря, който е станал лекар все пак, а не балерина?

За такива тежки състояния има и безброй решения... не е нужно световното състрадание и законите ни. Може би ако съм в някакъв последен стадии на рак ще си доставя добра доза морфин или не знам какъв опиат и ще приключа. Няма да занимавам с това хората наоколо със сигурност. Ако съм невменяема в този момент така или иначе ще съм закъсняла и не е разумно заради закъснението ми някой друг да поеме отговорност. Но в едно нещо съм сигурна - дори в най-дълбоката болка хората се страхуват да умрат и причините са безброй. Затова и търсят някаква подкрепа - легална евтаназия или съучастие...

Но в едно нещо съм сигурна - дори в най-дълбоката болка хората се страхуват да умрат и причините са безброй. Затова и търсят някаква подкрепа - легална евтаназия или съучастие...

Точно за това говорех.

И не става въпрос за световното състрадание, а обратно. Последното нещо, от което един човек, стигнал до мисълта за евтаназия има нужда, е състрадание или още по-малко – нечие съжаление.

В крайна сметка става въпрос за това всеки да има право сам да реши за себе си, но решението да се изпълни, когато дойде времето. А ако се самоубиеш днес, за да не закъснееш и по този начин да изпревариш момента на невменяемостта си, никога няма да си сигурен дали до този момент на невменяемост всъщност не си имал още 5 смислени години. Примерно...

Редактирано 10 юли 201115 г. от Merryl (преглед на промените)

Съгласна съм с това твое уточнение. Да. Така е.

Ето тук обаче вече се разминаваме. Защото аз не считам, че щетите, ще са такива, каквито ги описваш. Не мога да приема, че резултата от една такава правна норма би бил „обучаване на лекари и да убиват с лека ръка”… Това ми звучи пресилено.

В Австралия е бил приет такъв закон и в резултат случаите на евтаназия са се увеличи няколко пъти, а не с проценти, като статистическата картина на заболяванията не е била променена.

Тоест при равни други условия именно подобен закон се оказва причината.Затова той е отменен.

Така че разполагаме с опит с значима достоверност, който потвърждава тази негативна прогноза.

Но въпреки това ще наблегна още веднъж на нуждата от доказаване.

Дори и да греша в предположенията си за щетити, дотук няма аргумент с който да се докаже ползата от такъв закон.Ето ти чисто прагматичен подход, а не емоционален.

Всъщност нека погледнем на въпроса от чисто човешка гледна точка. Защо приемаш помощта на лекаря да се бори за живота на пациента за по-важна от помощта да се бори за живот без болка и страдание?

.

Не знам защо смяташ, че трябва да противопоставя двата аспекта? Дори и виртуално да схвана единият като приоритетен, защо трябва да ги третирам като противоположности, само защото единия би бил по-важен.

Защо лекарят, който ще ме разбере, ще ми помогне и ще ме спаси от болките и страданието да е по-малко лекар от другия, който ще се бори за живота ми? Защо да е убиец? И пак поставям въпроса – живот ли е този живот в страдание и безпомощност? Ето това са въпроси, които стоят пред нас като човешки същества

Виж аз като човешко същество също се страхувам от болката.Невъобразимо тежък за мен би бил един алцхаймер например.За един шахматист, инженер загубата на памет и ориентация е чудовищен кошмар/върховен ужас.

Не съм мазохист и не бих изпаднал във вдъхновение и при злокачествен карценоми.

Не бих желал роднините ми,близките ми, приятелите ми да ме видят от положение на човек с остър ум и изобретателност в положение на дебилно създание.

Но не мога да искам от лекаря да ме "приспи".Това вече не е лечение.

Поне аз разбирам лечението казано така.

Има човек за лечение.Целта на лечението е максимално възможното възстановяване нормалното протичане на жизнените процеси на организма.Това и трябва да учат докторите.

Ако не могат да постигнат тази цел, ще помагат за колкото могат.

А не прекратяване на болката да бъде главната цел на занятието.Това не е лечение, а нещо друго.

За това съвсем не е необходим лекар, ще свърши чудесна работа и един килър.

Това са и най-добрите специалисти по евтаназия.Кой ще оспори професионалната им квалификация.Кой за каквото учил.

Всъщност се разминаваме в мненията си просто, защото се разминаваме в мнението си относно това дали този, който иска евтаназия, е самоубиец. Аз считам, че самоубийците са хора, които не мислят трезво, а го правят в момент на умопомрачение. Докато молбата за евтаназията ще бъде едно премислено, осмислено и напълно рационално взето решение на човек, който знае, че в момента, в който ще трябва да го направи, няма да има силите самия той да го направи.

Добре, но кой ти гарантира че със евтанзията, не виждам разлика със самоубийство, ще се прекрати страданието?? Как ще гарантираш, че няма друг живот и тогава страданието да стане вечно.

Кое е рационалното на това решение?

И да – нека така да приемем нещата – бих се съгласила и с това – като прехвърляне на отговорност. Защо да мога да прехвърля отговорността за лечението ми на лекар, а да не мога да му прехвърля отговорността за края ми?

Ти на лекаря му гласуваш доверие, а не му прехвърляш отговорноста за лечението.Тя си е твоя.Ти трябва да намериш и добрият специалист - този който ще свърпи работата.

И ще изпълняваш препоръките му именно защото ти си отговорна за това.

Може да искаш да прехвърлиш и отговорноста си за гледаненто на децата си.

Може да искаш, колкото си искаш.

В крайна сметка на хората понякога им се налага да взимат решения, които не са им по вкуса като личности, но са длъжни да го направят, защото работят това, което работят.

А лекарите не работят като евтаназатори, няма защо да се учат на този занаят.

Работа на килърджиите е свързана с евтаназиране на хора.Те са и търсените специалисти.

Кой по-ефективно ще те очисти.Лекаря или оня с пистолета?

Или понеже такава длъжност липсва в държавния класификатор то да запишем в професионалните характеристики на лекаря и задължението да ликвидира при нужда пациента.

Защо си мислиш, че ако съм в състояние да сложа край на живота си, ще дойда при теб да ми помагаш.

И да дойдеш и да не дойдеш все тая.Това е твой проблем и ти трябва да го решиш.Не е задължително такъв проблем да има удовлетворяващо решение.

Не знам... Ако някой иска да прекъсне живота си наистина, той си намира начин. Но Трихо е прав - да не намесваме лекарите и законите. Наистина мисля, че нямам нужда от легална евтаназия за да се самоубия. А хората знаят... знаят отлично до къде води една неизлечима болест. Между другото никакви страдания не оправдават и самоубийството според мен. За последствията от него няма да говоря, но ще кажа - кой както е живял, и за каквото - това намира накрая. Майка ми например беше 11 години на легло и в последната година изобщо не беше там. Безсилен си... когато е любимо същество и не намираш решение. Нямаше да допусна евтаназия ако имаше възможност обаче. И все си мислех, преди тя да почине - то наказанието от всичко това не е за нея, за нас е. Емоционалността е най-голямата пречка и изобщо не е добър съветник за законодателите, особено в този случай.. Бадр, страха ги спира, на тях всъщност изобщо не им се умира мисля. Иначе кой би ми попречил да скоча от моста, да се хвърля под влака или да си наема "килър"? Няма закон за това... И съм сигурна, че пациент, приел легална евтаназия в момента преди да приеме смъртоносната инжекция вече съжалява. А вината (морална, етична и всякаква) ще носи друг? О, не. На всичко отгоре хората не сме дорасли да имаме вълшебната Божа пръчица в ръцете си.

В Австралия е бил приет такъв закон и в резултат случаите на евтаназия са се увеличи няколко пъти, а не с проценти, като статистическата картина на заболяванията не е била променена.

Не знам каква е статистиката в Австралия, но пък може увеличаването на случаите на евтаназия да са били за сметка на намаляване на самоубийствата.

Мисля да спра, защото и моята, и вашата /на Док, Бадр, Роуз/ тези са ясни, а останалото го сведохме до риторика…

Емоционалността е най-голямата пречка и изобщо не е добър съветник за законодателите, особено в този случай..

А може би за това ние тук се вълнуваме, защото не сме законодателят.

А може би за това ние тук се вълнуваме, защото не сме законодателят.

Знаеш как е с политиката... много по-нестабилни емоционално хора стачкуват и провеждат митинги и дават гласност на идеите си без да си говорят кротко по форуми, а после това се ползва в кампаниите на кандидатите за политическа власт, които издават закони. После същите тези закони служат за безбройни спекулации на най-различни... интереси. А болния си е болен, страдащия си страда...

Не знам каква е статистиката в Австралия, но пък може увеличаването на случаите на евтаназия да са били за сметка на намаляване на самоубийствата.

Тоест - вече ти слагаш знак за равенство между желанието за евтаназия и самоубийството

Това само по себе си е успех от дискусията ни

Мисля да спра, защото и моята, и вашата /на Док, Бадр, Роуз/ тези са ясни, а останалото го сведохме до риторика…

Е, тук вече бягаш и от отговорност за досегашните си думи.

А може би за това ние тук се вълнуваме, защото не сме законодателят.

По-горе имаше идея за референдум по въпроса.

Тоест -ако се проведе такъв именно всички ние ще бъдем законодателят.

По-горе имаше идея за референдум по въпроса.

Тоест -ако се проведе такъв именно всички ние ще бъдем законодателят.

Представи си, че от нашите думи точно зависеше съдбата на този закон... тогава празнословието ни щеше да изгуби по точки.

Тоест - вече ти слагаш знак за равенство между желанието за евтаназия и самоубийството

Това само по себе си е успех от дискусията ни

Докторе, само усмивката, която си сложил накрая ми подсказва, че се шегуваш и че не го мислиш, защото ако го мислиш наистина... не е за моя сметка.

Ако евтаназиите са се увеличили, но самоубийствата са намалели... дали говорим за едно и също?

Е, тук вече бягаш и от отговорност за досегашните си думи.

Не бягам от отговорност. Просто обичам като говоря за нещо или обсъждам нещо, да го обсъждам без да се заигравам. В смисъл намесата на килъри и подобни писания освен, че изместват темата, не са предизвикателство за един що годе средноинтелигентен човек да отговаря.

Примерно въобще не искам да се впускам в дискусия с Бадр на тема - прехвърляне на отговорност при отглеждане на децата. Ако си дам детето на детска градина това прехвърляне на отговорност ли е? Разбира се, че съм отговорна... Какъв би бил правилният отговор на един такъв въпрос? Да си зарежа работата, за да съм единствено отговорната за отглеждането на детето си ли?

И подобен сорт неща, които... абе идват ми в повече дори и като форумна дискусия.

По-горе имаше идея за референдум по въпроса.

Тоест -ако се проведе такъв именно всички ние ще бъдем законодателят.

Ако се проведе референдум, всеки ще изрази волята си и ще надделее висшегласието. Я погледни резултата от анкетата.

На коя страница от спора, ако се оттегля, няма да е дезертьорство... Просто питам.

Не бягам от отговорност. Просто обичам като говоря за нещо или обсъждам нещо, да го обсъждам без да се заигравам. В смисъл намесата на килъри и подобни писания освен, че изместват темата, не са предизвикателство за един що годе средноинтелигентен човек да отговаря.

Напротив тъкмо в това е предизвикателството.

Точно това е наемният убиец и това върши - прекратява живота на някого.

Остави на страна точно емоционално негативните конотации, и виж че точно това е действието.Колкото и да звучи шокиращо, то фактически такова е положението и ще се изисква от лекарите да вършат това.Да прекратят живота на пациента ако е въпрос на изказ, а не на съдържание.

Затова заговорих за килъри за да се подчертае абсурда - легално убийство или ако предпочиташ легално прекратяване живота на друг човек.

А резултата от анкетата е недостоверен.

Мисля че в голямата си част респондентите са отговорили по-скоро на въпроса дали всеки има право да реши и съответно сам да сложи край на живота си.

При такава формулировка този резултат не е чуден.

Но ние разискваме различни от този казуси.

Не е все едно дали да се допусне самостоятелният акт или извършването на действието ще се изисква от някой друг.

Анкетата не е чувствителна към тази разлика.

Редактирано 10 юли 201115 г. от badr (преглед на промените)

Напротив тъкмо в това е предизвикателството.

Точно това е наемният убиец и това върши - прекратява живота на някого.

Остави на страна точно емоционално негативните конотации, и виж че точно това е действието.Колкото и да звучи шокиращо, то фактически такова е положението и ще се изисква от лекарите да вършат това.Да прекратят живота на пациента ако е въпрос на изказ, а не на съдържание.

Затова заговорих за килъри за да се подчертае абсурда - легално убийство или ако предпочиташ легално прекратяване живота на друг човек.

Знаеш ли, ще направя един може би глупав, но верен паралел - с проституцията. В страните, в които тя е незаконна, всъщност я има в повече и е невъзможно да бъде изконтролирана. Едно легализиране на проституцията няма нито да я увеличи, нито да я намали, но... няма да прави бели, защото ще може да бъде контролирана.

При абортите беше същото - помня времето, когато не бяха позволени, въпреки, че бях много малка. Приятелка на майка ми почина и когато порастнах разбрах причината - бутала си е хинини, аспирини и пръчки с тампони с йод, за да абортира... По-малко ли бяха абортите. Не. Сега по-малко ли са. Не. Сега са контролирани обаче.

За това говорех. Единствено и само за това. Защо трябва да наемам килър, щом лекарят може да направи това, без да бъде инкриминирано като престъпно деяние?

Защо трябва нещата да се свеждат до абсурди, за да бъдат разбрани?

Редактирано 10 юли 201115 г. от Merryl (преглед на промените)